-
Случвало ли ви се е да попаднете на някой човек, който се има за „много вярващ“, идва и благоговейно ви подава сгънат лист хартия? След което пак с голямо благоговение и някак тайнствено започва да ви обяснява историята на това „свещено“, според него, листче.
-
Човешката душа копнее за своя Създател. Ние по природа се стремим към богообщение, вярата в Бога е заложена у всекиго от нас. Особено, когато човек е покрусен от тежка скръб или е изпаднал в голяма трудност, тогава той най-много се нуждае от Божията помощ и утешение. И както удавникът е готов да се хване…
-
Думата „корбан“ е употребена в Новия Завет заедно с определението, че това е „дар Богу“. Както обаче се вижда от последващите думи на Господа, дори този дар към Бога може да се превърне в „престъпване на словото Божие чрез човешко предание” (ср. Марк 7:13). Затова нека накратко да поговорим за човешките предания.
-
Животът е най-прекрасното нещо, създадено от Твореца. Смъртта е само разкъсване на връзката между душата и тялото на човека.
-
Грехопадението е нарушаване на Божията воля. Волята на Твореца е съграждаща. Нарушаването ѝ пък е разрушаващо. Всичко, което е в синхрон с Божията воля, действа съзиждащо за света. Обратно, онова, което е в разрез с Божията воля, действа разрушително за света.
-
Има два вида смърт: смърт на тялото и смърт на душата. Смъртта на тялото е разкъсване на връзката между тялото и душата. Смъртта на душата е разкъсване на връзката между душата и Светия Божий Дух, Който я оживотворява. Както душата оживотворява тялото, така и Божият Дух оживотворява душата.
-
Мислите ли, че Христос е дошъл, само за да ни даде телесно здраве? Само за да ни избави от болести? Или за да ни реши житейските проблеми? Или за да ни дари богатство и доволство? Нищо подобно.
-
Каква е целта на нашия живот? И в частност, на нашия християнски живот?
-
Нека проследим накратко как Бог се е откривал на хората и им е дал познание за Себе Си в течение на историята на човечеството.
-
Защо повечето хора не вярват в Бога? Или макар да признават, че „има нещо, има някаква Сила“, животът им е далеч от Божиите заповеди? Недостатъчно ли е за тези хора вечното блаженство в Царството Божие? Или се съмняват, дали това, което Бог е обещал, е вярно?
-
„Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“
-
Всички знаем какво представлява временният живот, защото сме родени за него и го живеем. Но дали знаем какво е вечният живот?
-
Светите Отци на Православната Църква са предавали еретиците на анатема, но никога не са отменяли анатема от еретици, упорстващи в лъжеученията си, следвайки казаното от св. апостол Павел: „Ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“ (Гал. 1:8).
-
Светител Марк Ефески е казал: „И тъй, ние се отвърнахме от тях (римокатолиците, б.м.) като от еретици, и затова се ограждахме от тях. И какво повече е нужно? Понеже благочестивите закони говорят така: „Явява се еретик и подлежи на закона против еретиците този, който макар и не с много, се отклонява от Православната вяра“.
-
Когато се чудим, защо православните икуменисти толкова са се вкопчили в тази еретическа организация, трябва да имаме предвид и материалните облаги, които тя предлага. Жалко е наистина, но е факт. А какво друго разумно обяснение може да има?
-
Наистина, краят на земния живот много често е решаващ за вечната участ на човека. Затова светата Църква ни учи да молим Бога да ни удостои с християнска кончина. Каква е обаче кончината на неразкаяните грешници? По свидетелството на Свещеното Писание – страшна (Пс. 33:22, слав.).
-
В изданията на книгата авторът не е посочен. Посочено е, че е съставена от атонски (светогорски) ревнители на православното благочестие. Известно е обаче, например от тук, че авторът на книгата е известният светогорски исихаст и подвижник йеросхимонах Теодосий Карулски (Харитонов) (1869-1938). Ученіе Православной Церкви о Священномъ Преданіи и отношеніе ея къ новому стилю –…
