„…Да не се отменя Символът на вярата на триста и осемнадесетте отци, които са били на събора в Никея Витинийска, но да остане той неизменен”
(Първо правило на Втория вселенски събор)

„Забраняваме всекиму да изменя Символа на вярата, издаден от Никейските св. отци; нито на себе си, нито другиму някому позволяваме да изхвърля или променя в тоя Символ нито дума“

(Свт. Кирил, архиеп. Александрийски. Послание до Антиохийския патр. Йоан)

 1. ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ НА СИМВОЛА

Оригиналният текст на Символа на вярата е съставен на старогръцки език от светите отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.) и на Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.). Той е следният[1]:

Πιστεύομεν εἰς ἕνα Θεὸν, Πατέρα, Παντοκράτορα, ποιητὴν οὐρανοῦ καὶ γῆς, ὁρατῶν τε πάντων και ἀοράτων. Και εἰς ἕνα Κύριον Ἰησοῦν Χριστόν, τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ τὸν μονογενῆ, τὸν ἐκ τοῦ Πατρὸς γεννηθέντα πρὸ πάντων τῶν αἰώνων, φῶς ἐκ φωτός, Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινοῦ, γεννηθέντα οὐ ποιηθέντα, ὁμοούσιον τῷ Πατρί, δι’ οὗ τὰ πάντα ἐγένετο. Τὸν δι’ ἡμᾶς τοὺς ἀνθρώπους καὶ διὰ τὴν ἡμετέραν σωτηρίαν κατελθόντα ἐκ τῶν οὐρανῶν καὶ σαρκωθέντα ἐκ Πνεύματος Ἁγίου καὶ Μαρίας τῆς Παρθένου καὶ ἐνανθρωπήσαντα. Σταυρωθέντα τε ὑπὲρ ἡμῶν ἐπὶ Ποντίου Πιλάτου, καὶ παθόντα καὶ ταφέντα. Καὶ ἀναστάντα τῇ τρίτῃ ἡμέρα κατὰ τὰς Γραφάς. Καὶ ἀνελθόντα εἰς τοὺς οὐρανοὺς καὶ καθεζόμενον ἐκ δεξιῶν τοῦ Πατρός. Καὶ πάλιν ἐρχόμενον μετὰ δόξης κρῖναι ζῶντας καὶ νεκρούς, οὗ τῆς βασιλείας οὐκ ἔσται τέλος. Καὶ εἰς τὸ Πνεῦμα τὸ Ἅγιον, τὸ κύριον, (καὶ) τὸ ζωοποιόν, τὸ ἐκ τοῦ Πατρὸς ἐκπορευόμενον, τὸ σὺν Πατρὶ καὶ Υἱῷ συμπροσκυνούμενον καὶ συνδοξαζόμενον, τὸ λαλῆσαν διὰ τῶν προφητῶν. Εἰς μίαν, Ἁγίαν, Καθολικὴν καὶ Ἀποστολικὴν Ἐκκλησίαν. Ὁμολογοῦμεν ἓν βάπτισμα εἰς ἄφεσιν ἁμαρτιῶν. Προσδοκοῦμεν ἀνάστασιν νεκρῶν. Καὶ ζωὴν τοῦ μέλλοντος αἰῶνος. Ἀμήν.

Този текст е нужен, защото преводът на който и да е друг език трябва да съответства на него, в т. ч. преводът на славянски и преводът на български език.

2. СЛАВЯНСКИЯТ ПРЕВОД НА СИМВОЛА

Както е добре известно, преводът на богослужебните книги на славянски език, в т. ч. и преводът на Символа на вярата от старогръцки на славянски език е дело на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, които начело със св. Климент Охридски са продължили и разпространили в България през ІХ и Х в. преводаческото дело на своите учители.

Общоприетият днес превод на Символа на вярата на църковнославянски език е следният:

 

По причина на това, че църковнославянският език е търпял лексикално развитие през вековете, в по-старите църковни книги се срещат разлики в правописа на думите, като смисълът е същият като в горния текст. Например в часослов от 1616 г.:

 

В «Чинопослѣдованїе соединѧемымъ изъ иновѣрныхъ къ православнокаθолической Восточной Церкви», Киев, 1759 г.: 

3. ПРЕВОДЪТ НА СИМВОЛА НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За да е коректен преводът на Символа на вярата на съвременен български език трябва да се спазват следните две правила:

3.1. Да се следва оригиналният текст, съставен от светите отци на Първия и Втория вселенски събори.

Това е необходимо, понеже ако не следваме оригиналния текст, ще се получи изменяне на Символа по съдържание или по форма, а такова изменяне е забранено от църковните канони:

Първо правило на ІІ Всел. събор:

„…Да не се отменя Символът на вярата на триста и осемнадесетте отци, които са били на събора в Никея Витинийска, но да остане той неизменен”.

Седмо правило на ІІІ Всел. събор:

„…Светият събор определи: да не бъде позволено на никого да произнася или да пише, или да съставя друга вяра, освен определената от светите отци в град Никея, събрани от Светия Дух. А които дръзнат да съставят друга вяра или да представят, или да излагат на искащите да се обърнат към познание на истината или от езичество, или от иудейство, или от каквато и да било ерес – такива, ако са епископи или принадлежат към клира, да бъдат чужди: епископите – на епископството, а клириците – на клира; а ако са миряни, да бъдат предадени на анатема”.

Тук изрично се забранява изменянето на веровите истини, залегнали в Символа. Но също така се забранява и променянето на Символа по форма, при което в резултат би се получил друг символ на вярата, макар и подобен на съставения от светите отци, но не същия. В тълкованието на това правило от еп. Никодим[2] се казва:

„С това правило отците на събора категорично забраняват да се съставя и употребява в Църквата чийто и да е символ на вярата, освен оня Символ, основата на който е положена в Никея и който получил пълен завършек на Константинополския II Вселенски събор”.

В същото тълкование на еп. Никодим на същото правило се привежда и тълкованието на архим. Йоан (Соколов)[3], в което се упоменава и за изричната забрана за изменяне на Символа по форма, изказана от св. Кирил, архиеп. Александрийски:

„Те (светите отци, б. м.) забраняват не само да се съставя друга вяра, което само по себе си се разбира, но и да въвеждат всяко друго изложение на вярата (символ), освен никейската, както това е изяснил сам св. Кирил Александрийски, който бил председател на Ефеския събор. В посланието си до Йоан Антиохийски той писал: „Забраняваме всекиму да изменя Символа на вярата, издаден от Никейските св. отци; нито на себе си, нито другиму някому по­зво­ля­ваме да изхвърля или променя в тоя Символ нито дума“. Същото той писал и на Мелитинския епископ Акакий”.

3.2. Да се следва граматиката и правописът на съвременния литературен български език.

Следвайки тези две правила, Символът на вярата би трябвало да се преведе на съвременен български език така:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Еди­но­родния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всич­ко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасе­ние слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария, и стана човек; И бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; И възкръсна в третия ден, според Писанията; И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим на­равно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. Изповядвам едно Кръщение за опрощаване на гре­хо­вете. Чакам възкресението на мъртвите. И живота в бъдещия век. Амин.

 

4. СПОРНИ МЕСТА В ПРЕВОДА НА СИМВОЛА НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

4.1. „СЪБОРНА” или „ВСЕЛЕНСКА” ЦЪРКВА?

Тук въпросът не е за правилността на понятията, а за правилния превод на гръцкото „Καθολικὴν” от 9-я член на Символа. Без съмнение и двете понятия са правилни, т. е. Църквата е и Съборна, и Вселенска, и всяко от тези понятия само по себе си е коректно относно Църквата. Разногласието обаче е с коя от двете думи е правилно да се преведе „Καθολικὴν” – със „Съборна” или с „Вселенска”.

Всъщност това разногласие (или спор) е възникнало сравнително неотдавна, както ще видим по-нататък. От времето на светите равноапостолни Кирил и Методий и техните св. ученици, които са направили славянския превод на Символа, не е имало никакъв спор и никакви разногласия – просто понятието „Καθολικὴν” е било преведено със „Собóрнаѧ” („Съборна”) и от ІХ век до към ХVІІІ век на никого не му е идвало и на ум, че може пък да трябва да се преведе с „Вселенска”. Просто защото „Собóрнаѧ” („Съборна”) е правилният превод на „Καθολικὴν”, а за „Вселенска” („Вселéнскаѧ”) на старогръцки има съвсем отделна дума: „Οικουμενικὴ”. Светите отци категорично не са употребили в Символа на вярата думата „Οικουμενικὴ”. Затова грешат тези, които превеждат „Καθολική” с „Вселенска”, тоест, заместват я с „Οικουμενικὴ”. Подобна замяна в Символа е забранена, както видяхме по-горе. Такива преводачи обаче твърдят, че „Вселенска” по-точно и по-правилно предава смисъла на „Καθολική”, отколкото „Съборна”. Само че това изобщо не е вярно. Защо?

Първо, защото преводът на „Καθολική” със „Собóрнаѧ” („Съборна”) е утвърден от многовековната църковна традиция – от ІХ в. и до ХХ в. Това са цели 12 века! Никой здравомислещ човек не ще си позволи да мисли, че равноапостолните Кирил и Методий и техните св. ученици са допуснали такава грешка в превода, и че през тези 12 века толкова много Божии угодници-славяни, сред които е имало и високообразовани богослови, също са произнасяли Символа неправилно.

Второ, защото за „Вселенска” има съвсем отделна дума и на гръцки – „Οικουμενική”, и на славянски – „Вселéнскаѧ”. И както „Οικουμενικὴ” е различно от „Καθολική”, така и „Вселенска” е различно от „Съборна”. Не е оправдано (и даже е признак на недопустима езикова неграмотност!) две различни по значение думи („Καθολική” и „Οικουμενική”) да се превеждат с една и съща („Вселенска”), особено в такъв важен богословски текст.

Трето, защото понятието „Съборна” е напълно употребимо в съвременния български език и няма причина да се заменя с друго.

Четвърто, защото „Вселенска” не отговаря на смисъла на „Καθολική”. Смисълът на „Καθολική” е именно „Съборна”. Това понятие се е употребявало още от древност както по отношение на Църквата – „Καθολική Ἐκκλησία” („Съборна Църква”), така и по отношение на вярата – „καθολική πίστη” („съборна вяра”), така и по отношение на съвкупността на трите главни в древност епископски престола, съставляващи „καθολικός θρόνος”[4], така и по отношение на централния, т.е. съборния манастирски храм, който на гръцки се нарича „καθολικόν”[5], така и по отношение на предстоятел на поместна Църква, напр. на Грузинската, който се нарича „καθολικός”. И докато в първите два случая някак още може да не се забележи изменянето на смисъла чрез неправилния превод „вселенска”, то в последните три случая това няма как да остане незабелязано. Може ли например съвкупността от трите престола – Александрийския, Антиохийския и Римския – да съставляват като че един „вселенски” престол, по смисъла на думите на свт. Григорий Велики[6]? Разбира се, че не. Но напълно може да се каже, че биха могли да съставляват „съборния” престол на древността. Може ли да се каже, че манастирският „католикон” не е „съборният”, а „вселенският” манастирски храм? И ако това не може да се каже, то значи и „Καθολική” е „Съборна”, а не „Вселенска” и по отношение на Църквата. Или пък дали може да се каже, че Грузинският католикос е „вселенски”? Разбира се, не. Той е съборният Грузински патриарх – т. е. патриархът на събора от грузинските епископи, и съвсем не е „вселенски”. За разлика от него, Константинополският патриарх е „вселенски” – „οικουμενικός” (поне по титул), но не „καθολικός”.

Да направим справка и в речниците. «A Greek-English Lexicon» на Henry George Liddell и Robert Scott превежда „καθολικός” с „general”[7], т. е. „общ”, в смисъл на „съвкупност, сбор”: например „καθολική ἐπιστολή” – „an epistle general”: „съборно послание”. Би могло да се преведе, разбира се, и „общо послание”, но много по-ясен и по-точен е преводът „съборно послание”. Затова и равноапостолните Кирил и Методий и техните св. ученици са го превели по най-удачния и най-правилен начин: „собóрное послáнїе”. И ако е нелепо и несериозно да се преведе същото с „вселенско послание”, то също толкова нелепо и несериозно е да се преведе „Καθολική Ἐκκλησία” с „Вселенска Църква”. „Καθολική Ἐκκλησία” може да се преведе и с „Обща Църква”, но такъв превод би бил неясен и нееднозначен, докато преводът „Съборна Църква” е най-удачният и най-подходящият, и неслучайно светите Кирил и Методий и техните ученици са го превели именно така. Защото този превод показва, че „Общата” Църква е не просто някаква обща непонятно за кого и в какъв смисъл Църква, а е сборът, съвкупността от всички поместни Църкви, съставляващи едно общо цяло. Именно това е „Καθολική Ἐκκλησία”, Съборната Църква – общият сбор на всички поместни Църкви. Жалко, че днешните новатори в превода високомерно се смятат за по-добри в това отношение от светите наши равноапостолни просветители, и вместо да се учат от тях, горделиво се превъзнасят и прокарват такива недопустими изменения в свещените и богослужебните текстове, ръководени от своето високо самомнение.

«Dictionnaire grec-français»[8] на Bailly превежда „καθόλου” (от което произлиза и „καθολικός”) с „d’ensemble” (общ, сборен) и „en général” (като цяло).

В «Древнегреческо-русский словарь»[9] на Дворецкий „καθολικός” е преведено с „всеобщий” – всеобщ, отнасящ се за всички.

Съвсем друго значение има понятието „οικουμενικός” – „вселенски, всемирен, разположен по цялата земя, отнасящ се за цялата земя, глобален”[10].

Следователно, докато „καθολικός” („собóрный”, „съборен”) означава „общ, сборен, съставно цяло”, то „οικουμενικός” („вселéнскїй”, „вселенски”) означава „отнасящ се за цялата земя, повсеместен” конкретно по отношение на обитаемата земя („вселéннаѧ”, „οικουμένη”). Разликата между двете понятия е очевидна, поради което замяната на едното с другото е некоректна и е недопустима в такива важни богословски текстове като Символа на вярата.

За това, че „καθολικός, -κή” означава „собóрный, собóрнаѧ”, „съборен, съборна”, а не „вселенски, -ска”, има свидетелства и в творенията на много Божии угодници. Ако говорим за светците, просияли в славянските страни до към XVI век, при тях следването на традицията на славянския превод „собóрный, собóрнаѧ” е при всички и не ни е известно да има изключения. Следването на тази традиция намираме и у светците от по-ново време. Например, преп. Амвросий Оптински в съчинението си «Отговор на благосклонните към Латинската църква за несправедливото величаене на папистите с мнимото достойнство на тяхната църква» казва: „Несправедливо те (римокатолиците) нарекли и църквата си католическа, т.е. съборна”[11].

* * *

Откога започва тенденцията „Καθολική” да се превежда с „Вселенска”?

В руската богословска литература това е съвсем ново явление, появило се, доколкото е известно, едва в 2016 г. и предизвикало немалко вълнения и смут сред православните християни[12]. Собствено, в Русия недоволството в богословските среди от древния традиционен славянски превод на „Καθολική” ­– „Соборная”, започва още от XIX в.[13], но тогава все още не са дръзвали направо да пишат „Вселенская”, вкл. и в Символа на вярата. Именно тогава, в XIX в. в Русия се заражда мнението, че „Καθολική” не е точно „Собóрнаѧ”, а е по-скоро „Повсеместная” (което е неправилно, както вече показахме!). [Затова в някои богословски издания от XIX в. (съвсем не много на брой) започват да се използват вместо „Соборная” – „Кафолическая” („Каθолическая”) или „Повсеместная”.] Това погрешно мнение, за жалост се тиражира и днес. Както вече показахме, то не е вярно, а е плод на новата руска богословска мисъл от XIX в. Ако то беше вярно, най-малкото щеше да се появи далеч по-рано – още по времето на реформата на патриарх Никон (1663-1664 г.), когато славянският текст е бил щателно сравняван с гръцкия текст и привеждан във възможно най-пълно съответствие с него. Фактът, че при тази реформа, поправяйки даже съвсем незначителни по форма и по смисъл части на речта – предлози и съюзи, и дори букви, тружениците на патр. Никон не са се усъмнили в правилността на превода на „Καθολική” със „Собóрнаѧ” говори само за едно – че тази славянска дума наистина е предавала правилно и най-коректно смисъла на гръцкото понятие. Поне какъвто е бил от древност и до XVII в. Такъв е той и днес. Затова, макар значението на „καθολικός” да е „всеобщ”, както видяхме по-горе[14], то без съмнение най-вярно още от древност се е предавало чрез „собóрный”, т. е. „всеобщ, сборен, съставно цяло”.

Защо това е така? В славянския език още от древност е съществувала думата „всеóбщïй”, както и „всецѣлый”. Нищо не е пречило на равноапостолните Кирил и Методий и на техните св. ученици да преведат „Καθολική Ἐκκλησία” именно така – „Всеобща Църква” или „Всецяла Църква”. Те обаче са оставили тези думи и са предпочели думата «Собóрнаѧ», очевидно защото са я счели за най-точно предаваща смисъла на „Καθολική”.

В българската богословска литература тенденцията „Καθολική” да се превежда с „Вселенска” също е ново явление, водещо началото си едва от 30-те години на ХХ век.

Кое ни кара да мислим така?

В превода на «Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им» от 1912 г., направен от руски, преводачите са превели понятията съвсем буквално: „каθолическiй, -ская” от дореволюционния руски език е преведено „католически, -ска” на български. Ако вземем обаче изданието на един от същите преводачи ­– протойерей Иван Стефанов – «Правила на Св. Православна Църква», С., 1936 г., там навсякъде „καθολικός, -κή”/„каθолíческiй, -скаѧ” е преведено не със „съборен, -рна”, нито с „католически, -ска”, а с „вселенски, -ска”. Тоест, в българската богословска литература изоставянето на древната църковна традиция „καθολικός, -κή”/„каθолíческiй, -скаѧ” да се превежда със „съборен, -рна”, и въвеждането на новия неправилен модел на превод на същото с „вселенски, -ска” се заражда в периода 1912-1936 гг.

В заключение на казаното дотук е очевидно, че това, което определени богословски среди все по-настоятелно се опитват да внушат – че смисълът на „Καθολική” не е предаден правилно със „Собóрнаѧ”, просто не е вярно. Истината е, че „Καθολική Ἐκκλησία” е предадено съвсем коректно и най-удачно със „Съборна Църква”, както и следва да бъде в Символа на вярата на български език.

4.2. „ВЪЗЛЕЗЕ” или „СЕ ВЪЗНЕСЕ”?

Друга модерна тенденция в превода на Символа на български е употребата на „се възнесе” в 6-я член, вместо „възлезе”. Защото, казват някои, ние празнуваме Възнесение, а не Възлизане. Този повърхностен „аргумент” впрочем прилича на друг един такъв „аргумент”: че празнуваме събития, а не дати, следователно няма значение по кой календар ги празнуваме. Но както във втория „аргумент” – от вярното твърдение, че „Църквата празнува събития, а не дати” се прави погрешният извод, че датите на църковните събития нямат значение, така и в първия „аргумент” – от правилното твърдение, че „празнуваме Възнесение, а не Възлизане”, се прави погрешният извод, че понятието „възлизане” не трябва да се употребява за Христовото възнесение.

Защо последният извод е категорично неправилен?

Първо. Преди да изричаме подобни лекомислени „аргументи”, следва да се замислим: защо светите отци на Първия вселенски събор са употребили именно понятието „ἀνελθόντα” („възлезе”), а не „αναληφθέντα” („възнесе се”)? Или поне (ако не разбираме гръцки) да се замислим: защо равноапостолните Кирил и Методий и техните св. ученици са употребили в Символа понятието „возшéдшаго” („възлезе”[15]), а не „вознéсшагося” („възнесе се”)? И едното, и другото, както ще видим, не е случайно, а има своето пълно основание.

И тогава, дори да не ни е съвсем ясно, защо всички тези свети отци са употребили „възлезе”, а не „възнесе се”, трябва поне от уважение към техния авторитет и от чувство на благоговение да не се опитваме да изменяме предаденото ни от тях. Това е основен принцип в Православието: както сме приели, така и предаваме на следващите след нас, без нищо да изменяме. Още повече, че изменянето на Символа на вярата е забранено от църковните правила.

 Второ. Преди да направим погрешния извод, че понятието „възлизане” не трябва да се употребява за Христовото възнесение в Символа, следва да проверим, дали то се употребява в други важни и общоприети богословски текстове за Възнесението. Нека погледнем например в самата служба на Възнесение в Цветния триод.

В тази служба, която Църквата всяка година отслужва, събитието Възнесение цели 35 пъти е обозначено с „возшéствїе“ или „восхождéнїе“ и формите им[16]. Първото се превежда на български с „възлизане“, а второто – с „възхождане“. Следователно „възлизане” и „възхождане” са богословски понятия, с които в богослужението се обозначава именно Христовото възнесение. Следователно употребата на „възлезе” в Символа на вярата е напълно коректна и няма никаква нужда да се изменя Символът чрез понятието „възнесе се”. Макар „възнесе се” само по себе си да е правилно, но при превода на Символа на български следва да се преведе точно така, както е написан от светите отци: „възлезе”. Защото ако всеки вземе да променя думите в Символа с други, които счита за по-точни, то това вече няма да е този Символ, който са съставили светите отци в Никея, а някакъв негов съвременен мутант.

4.3. „СВЕТИЯ ДУХ” или „ДУХА СВЕТАГО”?

Привържениците на старопечатната форма „Духа Светаго” твърдят, че „Светия Дух” е форма, която се употребява най-често от протестантите, и поради това е неприемлива за православния български превод на Символа.

Нека видим, дали това е така?

Нека първо напишем в Google „Светия Дух”. При търсенето един от първите резултати е статията от официалния сайт на БПЦ-БП „За Светия Дух като Личност”. После, словосъчетанието „Светия Дух” се използва на много места и в сайта „Бъди верен”, в сайта на Софийска митрополия и др. безспорно православни сайтове. Следователно въпросната форма на изписване – Светия Дух – е напълно приемлива за Православната Църква и е утвърдена за употреба в православните богословски текстове.

А коя форма тогава изключително се употребява от протестантите и е характерна за тях? Това е формата „Свя´тия Дух”. Достатъчно е да се напише в Google „Святия Дух” и се вижда, че формата е употребима само от протестанти, йеховисти и пр. еретици, но не и от православни.

* * *

Сега за превода.

„Дýха Свѧтáго”, както и всяка дума или словосъчетание, което е в родителен или винителен (както е в случая) падеж (например „человѣка тогò”, „царя՝  нáшего”, „Áнгела хранѝтелѧ”, „велѝкаго свѧтáго” и т. н.) следва да се преведе на съвременен български език в именителен падеж (тъй като в съвременния български език всички останали падежи, без звателния, са отпаднали), като отпред се сложи съответстващия предлог. Затова горните словосъчетания следва да се преведат: „Светия Дух”, „този човек” (а не „тогози човека”, както е преведено в синодалния превод на Лук. 23:14, но за синодалния превод е разбираемо, понеже е правен през 1921 г.), „нашия цар”, „Ангела пазител”, „големия (според контекста може и „великия”) светец” и т. н., като се членуват с пълен или кратък член, или не се членуват, в зависимост от службата им в изречението, т. е. в зависимост от това – каква част от изречението са: подлог, сказуемо, пряко или непряко допълнение, сказуемно определение или обстоятелство.

4.4. „ПОНТИЙ ПИЛАТ” или „ПОНТИЯ ПИЛАТА”?

Същото се отнася и за „Понтий Пилат”.

Някои считат, че трябвало в превода на български да остане „при Понтия Пилата”, както било на църковнославянски.

Само че „при Понтия Пилата” съвсем не е на църковнославянски, а на старопечатния български език отпреди сто години.

На църковнославянски е „распѧ´таго же за ны при Понтíйстѣмъ Пїлáтѣ”. И църковнославянското „при Понтíйстѣмъ Пїлáтѣ”, което е в местен падеж, следва да се преведе „при Понтий Пилат”, просто защото в съвременния български език няма местен падеж. Няма никаква причина да се използва формата на родителния падеж „при Понтия Пилата”, само за да се подражава на старопечатния български език от началото на миналия век, когато все още падежите са били в употреба, тъй като тогавашната българска граматика днес просто не се използва, особено пък когато става въпрос за превод на местен падеж с родителен.

4.5. „ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ” или „ЖИВИ И МЪРТВИ”?

„Живите и мъртвите” е смислово вярно: означава всичките живи и мъртви – от първия и до последния, и е еднозначно.

„Живи и мъртви”, когато е нечленувано, съвсем не означава всичките живи и мъртви, а напълно коректно може да се отнесе и към част от живите и мъртвите, което вече е неправилно, защото не е еднозначно.

Правилно е да се преведе на български: „И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите”, защото Христос ще съди всичките живи и мъртви – от първия и до последния, без изключение. Понеже, според правилата на българската граматика, определителен член се поставя на „конкретни понятия, когато са употребени в обобщен смисъл – тоест когато някое име в единствено или множествено число означава всички лица или предмети от даден клас”[17].

4.6. „ОПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ” или „ОПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕ”?

„Изповядвам едно Кръщение за опрощаване на греховете”.  Правилно е думата „греховете” да се членува, защото се отнася за всички грехове: в тайнството св. Кръщение се опрощават всички грехове на човека, които той е сторил до този момент. Докато „Изповядвам едно Кръщение за опрощаване на грехове” не означава непременно всичките грехове, понеже когато е нечленувана, думата „грехове” напълно коректно може да се отнесе и за част от греховете, а не за всичките.

4.7. „ЧАКАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ” или „ЧАКАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА МЪРТВИ”?

Подобно е положението и при превода на „Чакам възкресението на мъртвите” – това е смислово правилно: става въпрос за всеобщото възкресение, което е едното-единствено и ни е известно, а щом е известно, то се и членува според правилата на българската граматика[18]. И е добре известно за кои мъртви става въпрос – за всичките мъртви, от първия и до последния, а щом е известно, значи се членува. А не става въпрос за някакви си „мъртви”, неуточнено дали всичките или част от тях.

Пример: „Дай ми ябълка” – става въпрос не за конкретна ябълка, а просто за някаква ябълка; „Дай ми ябълката” – става въпрос точно за конкретна ябълка и за никоя друга.

Ако кажем „чакам възкресение на мъртви”, тогава излиза, че чакаме някакво възкресение на някакви си мъртви, дори не е задължително да е само едно. Става смислово размито и уязвимо за неправилни тълкувания. А когато се членува, смисълът е един-единствен и прецизно изказан.

4.8. „И ЖИВОТА В БЪДЕЩИЯ ВЕК” или „И ЖИВОТ В БЪДЕЩИЯ ВЕК”?

Същото, което казахме по-горе, важи и за членуването на „живота” в 12-я чл. на Символа. Понеже става въпрос за конкретния вечен живот в Царството Небесно, който е един-единствен и ни е известен от словото Божие. А ако се каже „и живот в бъдещия век” или „и живот в бъдещ век” – става неясно по смисъл: „живот” може да се разбира не като единствен, а като един от много – което вече е неправилно и невярно.

И така, чрез поставянето на определителен член смисълът на текста се прецизира и се изключва възможността за погрешни тълкувания на Символа на вярата.

* * *

Би могло да възникне въпрос: а защо в превода не се членуват „един Бог”, „един Господ”, „Една, Света…” и „едно Кръщение” и защо не се напише: „единия Бог”, „единия Господ”, „Едната, Света…” и „едното Кръщение”? Отговор: понеже самата дума „един, -на, -но” прави смисъла ясен и изключва възможността да са повече. Ясно е, че става въпрос за единствен Бог, за единствен Господ, за единствена Църква и за единствено Кръщение, при което членуването става излишно.

* * *

Без да имаме претенции за пълнота и безупречност на настоящия анализ, надяваме се, че той ще бъде от полза за братята и сестрите в Христа, които се интересуват от българския превод на Символа на вярата.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] https://drevo-info.ru/articles/1193.html

[2] Правилата на Светата Православна Църква с тълкованията им. Том І. Изд. „Православна класика”, 2019. Стр. 704.

[3] В «Опытъ курса церковнаго законовѣдѣнія» т. I–II, Спб., 1851.

[4] Виж: Правилата на Светата Православна Църква с тълкованията им, изд. „Православна класика”, 2019: 28-мо пр. на IV Вс. събор, тълк. на еп. Никодим: стр. 906, бел. 2.

[5] https://bg.wikipedia.org/wiki/Католикон

[6] „За равноправието на Римския, Александрийския и Антиохийския епископи, съставящи като че един католичен (всеобщ, всецял, б.р.) престол, говори и папа Григорий Велики: cui (на престола) ех auctoritate divina tres nunc episcopi praesident (Ep. ad Eulogium Alexandr. Lib. VII, ер. XL (Мigne, s. l., t. 77, col. 899)”. Правилата на Светата Православна Църква с тълкованията им, изд. „Православна класика”, 2019: 28-мо пр. на IV Вс. събор, тълк. на еп. Никодим: стр. 906.

[7] http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=kaqoliko/s

[8] https://archive.org/stream/BaillyDictionnaireGrecFrancais/Bailly_DictionnaireGrecFrancais#page/n994/mode/1up

[9] Дворецкий, И. Х. Древнегреческо-русский словарь. Том І, М., 1958, стр. 853.

[10] Напр. https://glosbe.com/el/en/οικουμενικός. Виж и: Дворецкий, И. Х. Древнегреческо-русский словарь. Том І, М., 1958, стр. 1157.

[11]  В защиту Веры православной. Почаевская лавра, 2005, стр. 25.

[12] Виж напр. https://www.blagogon.ru/news/438/

[13] Виж напр. https://vk.com/wall-74705022_59186.

[14] Виж и https://ru.wiktionary.org/wiki/καθολικός.

[15] На български език църковнославянското минало деятелно причастие „возшéдшаго” се превежда в дадения контекст с глагола в минало свършено време „възлезе”.

[16] „Возшéдъ” – 3 пъти; „возшéлъ” – 8 пъти; „возшéдша” – 1 път; „возшéдый” – 1 път; „возшéствїе” – 1 път; „восхождéнїе” – 6 пъти; „восходѧ´ща” – 2 пъти; „восхóдъ” – 5 пъти; „совосходѧ´щее” – 1 път; „восхóдитъ” – 4 пъти; „восхождáше” – 1 път; „восходѧ´щу” – 1 път; „восходѧ´й” – 1 път.

[17] https://bg.wikipedia.org/wiki/Определителен_член_в_българския_език.

[18]  https://bg.wikipedia.org/wiki/Определителен_член_в_българския_език.