Братя и сестри! Архим. Никанор се е разлютил, но против Истината е безсилен. И вече преминава от лъжи към пошлост и вулгарност.
По Своя премъдър промисъл Бог винаги обръща злото в добро. И сега също, благодарение на нападките на архим. Никанор, мнозина ще узнаят истината за Преданието на Църквата, за светите канони, за светоотеческия календар и за свидетелството на Христовите угодници. Ще разберат и що за човек е самият Никанор.
Във втория си отговор, ако това изобщо може да се нарече отговор, архимандритът започва с някои свои пошли фантазии.
И предлага на читателите си „да си спомнят” някакъв светски роман на писател със симпатии към дявола. Кой обаче знае за светските романи, предлагани от Никанор? Архимандритът е чел романа на симпатизиращия на дявола писател и си мисли, че всички, подобно на него, са се „обогатили” с такава „култура”. Не, отче Никаноре, не знаем за какво говорите и – слава Богу! – никога не сме се интересували от сквернотите, които предлагате.
Целта на тези фантазии на архимандрита е прозрачна – да демонстрира остроумие, съчетано с ирония към опонентите си и надменност. По светски маниер.
Отче Никаноре, вижда се, че не сте инвестирал достатъчно време и мисъл в написаното от Вас, и просто сте се опитал да се измъкнете с малко демонстрация на остроумие по светски, с малко пошли фантазии и с малко хвърляне на прах в очите с гръмки фрази. Само че така никой няма да възприеме написаното от Вас насериозно. Нито пък някой ще Ви повярва.
Трябвало е да се потрудите повече. Не става само с три набързо взети клипчета от YouTube.
Всеки може да говори пошлости и да си вихри фантазията. Всеки може да демонстрира колко е умен по светски, стигайки до простащина. Всеки може да подбере две-три клипчета и да се опитва да хвърля прах в очите на читателите.
Само че това просто е несериозно.
Не всеки обаче може да пише смислено и аргументирано. Не всеки може да докаже или опровергае с факти. Защото за това се иска сериозен труд и голяма задълбоченост. И най-вече се иска любов към Истината, но не към своята, а към Христовата и църковната Истина. Който пък се бори за Истината, той обяснява и доказва, а не хвърля голи обвинения, както правите Вие. И се старае сам да постъпва по Истината. А не като Вас да нарушава каноните както си иска, и при това постоянно да изтъква своята каноничност. Да говори за законност и в същото време да извършва груби беззакония. Да се нарича монах и схимник, а да върши неприличното не само за монасите, а даже за миряните.
Апостолът казва:
„Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?… (ти,) който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?” (Рим. 2:21,23) |
Хората гледат на делата Ви, а не на думите Ви.
Не бягайте от поставените въпроси! И няма смисъл да хвърляте прах в очите на читателите си.
Обяснете им, как Вие, схимникът, вършите неща, които са крайно неприлични за духовник и даже за миряни, според църковните канони?
Как Вие, уж противникът на разкола, служите с разколници?
Как Вие, който сте чел Евангелието, съзнателно вършите обратното на онова, на което Христос ни учи?
Не чувате ли, какво казва Той:
„Как ще кажеш на брата си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:4-5)? |
* * *
Архимандрит Никанор не казва нищо за нито едно от своите безчинния и лъжи, за които бе изобличен аргументирано и с факти, а именно:
1) За превъзнасянето си над светите канони, над Преданието на Църквата и над свидетелството на светците.
2) За лъжливите си и лицемерни обвинения към Божиите угодници в разкол.
3) За своите явни разколнически действия и съслужения в отлъчената от църковно общение МПЦ, в нарушение на каноните.
Както и преди казахме, и тук ще повторим, че ние нямаме нищо против нашите православни братя в Македония и бихме се радвали да бъде отменена схизмата върху МПЦ. Само че това трябва да стане по каноничния ред. И чак тогава да има съслужения с тях. А докато схизмата не е отменена, съслужението на български клирици в МПЦ е напълно антиканонично.
4) За профанизирането на спасителното значение на следването на Св. Предание и на всяка негова част, в т.ч. и църковния календар.
5) За опитите си да представи ревността за благочестието в уродлив вид.
6) За скандалното си танцуване на сцена и пеене на песни с безбожно съдържание. Което е грубо потъпкване на каноните, крайно неприлично за християнин, а за монах и то – схимник, какъвто е той – абсурдно и безпрецедентно.
Още за това безобразие: тук, или тук:
Ето какво се говори за монашеските танци, организирани от Никанор и наподобяващи понякога кючек
Ето и фалшивото извинение на Никаноровия събрат Константин
както и не фалшивата, а истинската му неразкаяност за безобразието.
7) За лъжите си относно тълкуването на Кол. 2:16 и Ис. 1:13-14.
8) За лъжите си относно условията за Пасха от Св. Предание.
9) За прекомерната си самоувереност и предлагането на това, което „му се струва” за истина.
10) За тиражирането на лъжата, че е бил брокер на Уолстрийт.
11) За няколкократното си участие в циничното и богохулно „Шоу на Слави”.
12) За загърбването на св. Евангелие чрез съдене на някого за лична обида, стремеж към „повишаване по служба” и оплакване от „намалял приток на дарения”.
* * *
Пак казваме, архим. Никанор не дава смислено обяснение на нито един от компрометиращите го факти, които изложихме във второто ни изобличение на неговите лъжи.
Затова пък ни напада с пошли изрази след голямото си „откритие”, че е намерил, както му се струва, слабото място на изложението ни. Само че от много бързане не е дообмислил добре „откритието” си, поради което и всичките му старания отиват на вятъра.
Докато обаче архим. Никанор бяга от Истината и от изнесените факти за неговите църковни нарушения,
„защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан. 3:20), |
и гледа само да хвърли прах в очите на читателите си (чрез гръмки, но фалшиви фрази), за да се заобиколи някак, ако може, темата за противоканоничните му дела,
то ние не само няма да избягаме от отговор на Никаноровото обвинение, т.е. на недообмисленото му „откритие”, а ще изясним този въпрос достатъчно добросъвестно и открито.
Както и досега обяснихме смислено и аргументирано всички Никанорови въпроси, изобличихме също така аргументирано всичките му лъжи и доказахме несъстоятелността на всички нападки на Никанор, отправени към нас, но не за нещо наше, а за това, че сме изложили свидетелството на Христовите угодници, което свидетелство не просто не допада на Никанор, а непоносимо го дразни.
Какъв е въпросът?
неслизането на Благодатния огън в Йерусалим по нов стил през 1923 г.
Отец Никанор, без много да му мисли, си е изградил представата, че първо е станал Мелетиевият конгрес през 1923 г. (на който официално е била приета новокалендарната реформа) и чак след това е бил въвеждан където и да било новият календар. Да, ако представата на Никанор беше вярна, то няма как Пасха през 1923 г. да е била по нов стил, понеже се е случила по-рано от въпросния Конгрес, който е въвел новия стил. Само че представата на Никанор просто не е вярна. И оттам нататък всичката „тежест” на твърденията му се стопява като пролетен сняг на слънце. Архимандрит Никанор изобщо не си е направил труда да изследва историческите свидетелства за въпросното събитие, а… отново се е доверил на това, „което му се струва”. И то, както винаги, го е подвело в заблуждение.
Разбираме, че о. Никанор няма време (или пък няма желание) да се занимава с търсене на исторически извори, с проверяването и сравняването им. Но би трябвало и той да разбере, че като публикува свои представи, онова „което му се струва”, и изобщо плодовете на въображението си, то и написаното от него няма никаква стойност. И самият Никанор, неговият автор, се излага подобно на ученик, който отива на изпит без да е чел, и импровизира там „от обща култура”.
Редът на интересуващите ни събития, станали през печалната 1923 г. и в годините преди и след нея, може да се види изложен подробно в публикацията „Неслизането на Благодатния огън през 1923 г.”. В нея ясно е посочено кое след кое е станало. Ясно се вижда, че според историческите извори, отстраняването на Йерусалимския патриарх Дамян и поставянето на Константин за патриарх е било извършено след Пасха през 1922 г., а въвеждането на новия стил от патриарх Константин е станало във времето след като е заел престола и преди да отиде да служи на Пасха през 1923 г., непосредствено пред която и е бил убит заради неслизането на Благодатния огън. И това, че Благодатният огън не слязъл по нов стил и при обновленчески настроения Константин, е било ясно предупреждение за съидейника му Мелетий (Метаксакис) и за всички, които подготвяли въвеждането на новия стил и на други лукави църковни реформи, и които, за съжаление, не обърнали внимание на Божия знак.
Отче Никаноре, на кого да вярваме?
На свещ. Владимир Цветков, който три години е служил в лаврата на Св. Сава Освещени и е запознат с фактите от монасите, служещи там, и от служещите на Гроба Господен?
На Юрий Вдовин, който е служил години наред в Руската Духовна Мисия в Йерусалим и е събрал от местните жители свидетелства за станалото?
На православния журналист Юрий Воробевски, който е изследвал въпроса достатъчно задълбочено и добросъвестно?
На йеросхим. Сампсон, който е бил съвременник на тези събития?
На проф. Медушевски, който е написал историческия си труд с академична задълбоченост?
Или на Вас, който не само че не сте си направил труда дори малко да се задълбочите в изследване на тези събития, а лекомислено, но затова пък с голяма самоувереност, предлагате на читателите своите представи и фантазии (т.е. това, което „Ви се струва”) за нещо истинско?
Знайте, отче Никаноре, че всичките Ваши представи и фантазии, които предлагате на читателите си, не струват абсолютно нищо. Те нищо не доказват и нищо не отричат, а говорят единствено за Вашата лекомисленост, съчетана с прекомерната Ви самоувереност.
Печално!
Ще изпреварим отрицателите на това Божествено знамение, сред които е и архим. Никанор, и ще кажем: мислите ли, че само чрез това чудо Бог е показал Своето неблаговоление към новия стил? Казваме Ви, отче Никаноре, че отричането на това чудо с нищо няма да Ви ползва. Защото
има още много Божествени знамения |
които ясно са показали неправотата на новия стил. И трябва да сте наистина или безумен, или атеист, за да зачеркнете всички тези Божествени знамения и светийски чудеса. Ако пък сте православен, за какъвто се водите, то би следвало да знаете, че пред Божието свидетелство трябва „да мълчи всяка плът човешка”[1].
И тъй, ако все пак решите да отречете Божествените знамения и светийските чудеса, станали в подкрепа на стария стил, ще Ви се наложи не да подминете всички останали и да се хванете за това, което Ви се струва най-лесно отрицаемо, а да разгледате едно по едно всички тях и, ако можете, да докажете, че не са станали.
Ето кои са тези
БОЖЕСТВЕНИ ЧУДЕСА, КОИТО ЯСНО СА ПОКАЗАЛИ КОЙ КАЛЕНДАР Е ПРАВИЛЕН
Явяването на Честния Кръст над Атина през 1925 г.
През 1925 г. след официалното въвеждане на новия стил в Гръцката Църква, повечето от храмовете, в които вярващите не пожелали да се откажат от стария православен календар, били затворени, а духовенството – изгонено от тях. Параклисът „Св. Йоан Богослов“ в покрайнините на Атина обаче останал действащ, въпреки че в него редовно се служело по стар стил, но властите известно време не му обръщали внимание. Забележете: въвеждането на новия стил в Гърция е извършено с насилие и гонения от страна на църковната власт и на държавната власт. В 1925 г. на празника Въздвижение на Честния Кръст Господен по стар стил, 14-ти септември (27-ми по гражданския календар), в параклиса се стекло голямо множество православни. Два часа преди службата, която трябвало да започне в 11 ч. вечерта, се събрали към две хиляди души. Тринадесет дни преди това новостилната Гръцка Църква вече била отпразнувала този празник по новия календар. Службите по стар стил били забранени от властите и те изпратили полиция, за да не допусне извършването на службата. Полицаите трябвало да арестуват свещеника като „нарушител на реда“ и да разгонят вярващите. Но нещата се развили иначе. Виждайки огромната тълпа, полицаите не посмели веднага да затворят храма и да разпръснат хората, а решили да изчакат и да видят какво ще стане. Към 11:30 часа вечерта над църквата от изток се появил ярък бял Кръст. Неговата светлина напълно засенчила звездите и осветявала църквата и народа като светлина от прожектор. При вида на небесния Кръст всички присъстващи на бдението паднали на колене, плачели от вълнение и с едно сърце и една уста започнали да пеят и славят Бога. Полицаите забравили за какво са дошли и сърцата им се изпълнили с умиление и вяра. Църквата сякаш се превърнала в кътче от друг свят, намиращ се извън пределите на тази земя. Хората плачели от радост и умиление. Забележете: явяването на Честния Кръст станало пред очите не на един или няколко души, а пред очите на около две хиляди души, в т. ч. и на полицаите, които дошли да ги разгонят. В продължение на половин час Кръстът ярко светел на нощното небе, а в полунощ започнал бавно да се издига, както се издига Кръстът в ръцете на свещеника на службата в чест на Въздвижение. За всички било ясно, че това не е обикновено явление, а Божие чудо, тъй като Кръстът имал ясно очертана византийска форма с напречна линия, наклонена надясно. Той се виждал във всички части на Атина, дори в най-отдалечените райони, което писмено потвърдили след това очевидци. Бдението продължило до към 4 ч. сутринта, след което потокът от хора тръгнал да се връща в града. Всички говорели за чудото, преизпълнени с радост и вълнение от това, което видели. Йоан Глимис, един от полицаите, пратени през тази нощ, за да затворят параклиса, впоследствие разказал: „…Тогава ние също погледнахме и видяхме това чудо: огромен сияещ Кръст, много високо над храма, който осветяваше цялата тази местност. Отначало ни обзе страх, но бързо дойдохме на себе си и като забравихме целта, за която бяхме пратени там, паднахме на колене и заплакахме като малки деца. Разбира се, няма нужда да казвам, че под влияние на силното чувство ние останахме на цялата служба – вече не като гонители, а като дълбоко вярващи християни. На сутринта, като се върнахме по домовете си, разказахме на всички за великото чудо, което се удостоихме да видим. Впоследствие бе проведено разследване и всички ние се клехме, че ясно видяхме високо в небето Животворящия Кръст Господен“[2]. Появата на небесния Кръст в деня, когато се чества Въздвижение по стар стил, е Божествено потвърждение за правилността на православния юлиански календар, както и за погрешността на новокалендарната реформа. През 1925 г. там имало само една църковна постройка. Монашески килии започнали да се появяват в 1941 г. Днес на това място има новостилен женски манастир, а за чудното събитие от онази нощ там не желаят да говорят, ако някой ги попита за него[3]. Забележете: в днешния новостилен манастир, намиращ се на мястото, където е станало Божието чудо, не желаят да говорят по този въпрос. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това Божие чудо станало ли е или не? Отричате ли го или го приемате?
Или пак ще започнете да изричате пошлости към нас, задето сме публикували сведенията за чудото?
Ако пък явяването на Светия Кръст действително се е случило, както говорят неоспоримите свидетелства на очевидците, които са били не един или няколко, а две хиляди души,
какво следва от това?
Кой календар е правилен – старият или новият? Ще дръзнете ли да твърдите, че Светият Кръст е трябвало да се яви по нов стил, но се е объркал и се е явил по стар? Ще дръзнете ли да твърдите, че Христос е извършил това чудо при разколници (според Вашето разбиране), а не в каноничната новостилна Гръцка Църква?
И защо, обяснете на всички, Христос е показал дивното чудо? Просто така, без причина? Не мислите ли, че го е показал, тъкмо за да следваме календара, за който Светият Кръст е засвидетелствал, че е правилен?
Не се ли страхувате, че и за Вас ще се отнесат думите на Евангелието:
„Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него“ (Иоан. 12:37)? |
Разбираме, че Вие имате други съображения, различни от тези на нашия Спасител Христос. Защо обаче се противите на Истината?
„Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян. 9:5). |
Като не искате да слушате Христовия глас и не желаете да следвате свидетелството на Светия Кръст, който ясно е показал кой календар е правилен, то постъпете както решите, никой не Ви пречи. Но поне уважавайте тези, които желаят да следват това свидетелство. А така, като изказвате към тях лъжи и пошлости, Вие не показвате нищо друго, освен своето озлобление.
Е да, ще възразите, но каноничната новостилна йерархия не е обърнала никакво внимание на знамението на Светия Кръст.
Отче Никаноре, всеки ще отговаря за своите дела, а не за чуждите. Затова и ние не съдим никого. Уважаваме каноничната йерархия, признаваме я и проявяваме послушание към нея във всичко, което е в името на Христа. Но там, където има разминаване и трябва да избираме между послушанието към йерархията и послушанието към Христовото свидетелство (или свидетелството на Св. Кръст, то е все едно) – ние избираме Христовото свидетелство.
Крайно време е и Вие да се научите, че
нашето послушание към църковната йерархия не е безусловно, а има важното условие да бъде заради Христа, в име Христово и с Божието съдействие (на слав.: [4]).
Как мислите? Ще съдейства ли Христос на послушание, което е в разрез със свидетелството на Светия Кръст?
Затова, пак казваме: ние не осъждаме никого, защото всеки има съвест и ще отговаря за своите дела, а не за чуждите. Подчиняваме се на каноничната йерархия във всичко, с изключение на онова, което несъмнено е в разрез с Преданието на Църквата, с Божествените знаци и със свидетелството на Божиите угодници. Това е.
Явяването на Честния Кръст над планината Кофина в Гърция през 1937 г.
Параклисът в чест на Светия Кръст на върха на планината Кофина се намира на 1231 м. надморска височина
Самата тази планина е на о. Крит
Върхът на планината Кофина, където се намира параклисът „Св. Кръст”. Със стрелка (а на втората снимка в увеличен вид) е показана църквата в подножието му.
За това чудесно явяване на Св. Кръст на празника Въздвижение на Честния Кръст – 14.ІХ ст.ст./27.ІХ н.ст. 1937 г. – се разказва следното.
„В навечерието на празника, в неделя (13.ІХ ст.ст./26.ІХ н.ст. 1937 г., б.н.), когато започнало да се стъмва, верните идвали на неголеми групи от разните околни села, кой пеша, кой на нещо… Старите хора заедно със свещениците о. Димитрий от Крусона и о. Харалампий от Капетаниана ги чакали в неголямата църква „Рождество Богородично”, намираща се в подножието на Кофина. Тази вечер на върха на Кофина имало слана и гъста мъгла и изкачването било много тежко. Верните били повече от петстотин, а по други сведения – над хиляда души. В десет часа вечерта дошъл отряд полицаи под командването на младши лейтенант. Те обяснили своето присъствие с това, че „дошли да поддържат реда”. Разбира се, в действителност намеренията им били точно обратни, но когато видели количеството на събралите се вярващи, наложило им се да се откажат. В полунощ свещениците започнали да пеят акатист на Честния Кръст. Въпреки мъглата, студа и силния вятър, вярващите се молели на колене и всички заедно подхващали „Радуйся, блаженное Древо!“ или „Алилуия“. Към края на акатиста вятърът внезапно се прекратил, мъглата започнала да се разсейва. Върхът на Кофина с малката църква на Животворящия Кръст се показали напълно отчетливо. Преди още хората да разберат какво се случва, цялото пространство наоколо се осветило от светлина и чуден мир облъхнал всичко. И ето, със страх и едновременно с неизразима радост те видели Кръст от светлина, сияещ на върха на Кофина и озаряващ с лъчите си цялата местност. Нощта изведнъж се превърнала в ден! Чували се само безкрайни „Господи помилуй“ и сдържани ридания на верните. Никой от очевидците не могъл после да каже колко дълго продължило това чудо. Накрая, като минало доста продължително време от появяването му, то постепенно изчезнало… И отново, както и в началото, започнал да духа вятър и гъста мъгла покрила всичко. Верните продължавали с обновена ревност и покаяние да се молят цяла нощ. Свещениците отслужили Божествена Литургия в малката църква на Пресвета Богородица. На разсъмване Литургията дошла към края си и цялото множество вярващи се раздвижило, разотивайки се по своите села и домове и обсъждайки един с другиго и с полицаите небивалото чудо на Божественото явяване на Честния Кръст“[5]. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това Божие чудо станало ли е или не? Отричате ли го или го приемате?
Всички тези стотици свидетели на чудото, в т. ч. и полицаите, дошли да разгонят вярващите, лъгали ли са или са говорили истината за явяването на Светия Кръст? Или пак ще ни обвините, че черпим сведения от гръцките старостилци?
Ами как да черпим от гръцките новостилци, когато те не обръщат внимание на явяването на Светия Кръст и покриват чудото с мълчание, както и предишното? И какво значение има откъде черпим сведения? В случая важно е: имало ли е такова чудо или е нямало? Ако пък е имало, което е факт, то значи чрез Светия Кръст Христос отново е засвидетелствал кой календар е правилният, или по-право – угодният на Бога, и кой календар е неугоден на Бога.
Прочее,
„който има уши да слуша, нека слуша!” (Мат. 11:15 и др.) |
Колкото до гръцките старостилци, много пъти сме казвали и пак ще повторим, че ние нямаме общение с тях и не смятаме за правилни техните крайни мнения и действия (не по въпроса за стария календар, към който те правилно се придържат, а по други въпроси), по причина на които сред тях постоянно възникват разногласия и деления, основани не на друго, а на убеденост в своята правота – на също такава убеденост в своята правота, породена от гордост на ума, каквато показва, за жалост, и архим. Никанор. Само че при него тя се проявява в друго направление. Плодовете обаче са сходни.
Чудото с иконата на св. Спиридон през 1930 г.
Това чудо е станало през 1930 г. в храма „Св. Николай” в Каристос, Гърция.
За чудото на св. Спиридон разказала старицата Зиновия Сидери през 1976 г. Тя доживяла до 102 години и била един от многото свидетели на това събитие, за което на времето е писал и атинският вестник „Скрип“. Ето какво е разказала старицата Зиновия. „Беше Рождество Христово по новия календар. Тогава още не бях преминала към старостилците. Дойдох на всенощната служба в храма „Св. Николай“. Храмът беше препълнен с народ. Застанах от лявата страна до една колона. Над мен на колоната висеше икона на св. Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украсена с цветя, останали още от празника на светеца по новия календар. Когато свещеникът, който служеше Литургията, отец Сила, след малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество „Рождество Твое Христе Боже наш…“ иконата на св. Спиридон изведнъж започна да се удря в колоната толкова силно, че цветята, които бяха на нея, паднаха на земята. Народът с ужас гледаше това страшно знамение. Свещеникът и певците спряха да пеят. Тогава някой от присъстващите извика: „Днес по стария календар е празникът на св. Спиридон. Пейте неговия тропар!“ Певците и свещеникът „онемяха“. В този момент всички вярващи запяха в един глас: „Собора Перваго показался еси поборник и чудотворец, богоносе Спиридоне, отче наш…“ (тропара на светеца). И в същото време докато пееха тропара, иконата започна лека-полека да се укротява и накрая съвсем престана да се удря в колоната“. Още на следващия ден във вестник „Карестини“ излиза статия за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите говорят само за него, признавайки правотата на стария календар. По-късно на 29 декември вестник „Карестини“ пише: „…Още на другия ден иконата вече не беше на мястото си. Много хора мислят, че е умишлено свалена, за да не се обсъжда повече проблемът с календара, за който много бързо вярващите започнаха да спорят и мнозина преминаха към старокалендарците. И така, обществеността в Каристос с право негодува и смята, че някой злобно се подиграва с религиозните чувства на хората и светите икони, защото и досега иконата не е върната на своето място, въпреки настояванията на всички вярващи“. „Та Патриа“, т. VIІI, 1988 г., с. 132-133“[6]. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това чудо с иконата на свети Спиридон станало ли е или не? Отричате ли го или го приемате?
Всички тези свидетели на чудото и всичко писано за него във вестник „Карестини” и във вестник „Скрип” – за нещо, което не се е случило, ли са говорили и писали?
Ако пък това се е случило, защо, според Вас, свети Спиридон е показал това чудо? За да му се усмихнете презрително и да тръбите, че тези, които желаят да се вслушат в гласа на светеца, са разколници? Виждате ли докъде Ви води Вашата надменност и противене на светците!
Братя и сестри! Нека знаем, че това чудо на свети Спиридон, което е факт, светецът не го е показал просто ей така. А го е показал с ясна цел:
1) Да знаем, че старият календар е правилен и угоден на Бога, а новият е неправилен и неугоден на Бога;
2) Да следваме стария календар, който е угоден на Бога.
Някой може да възрази: какво толкова лошо има в новия календар?
Св. Спиридон е показал: новият календар не е угоден на Бога. Ако беше угоден на Бога, то и иконата на светеца нямаше да се удря в колоната, защото по този начин свети Спиридон ясно е показал несъгласието си с новия календар. Това му е и лошото на този календар: че не е угоден на Бога. А всичко, което не е угодно на Бога, е лошо и грешно. При новия календар (който е въведен като проводник на икуменическата ерес и разкъса молитвеното единство на Църквата) лошото е, че това е грях, който новостилците вършат не поради човешка немощ, а – по думите на свт. Серафим (Соболев) – открито, съзнателно и дръзко. Както е известно, всички неразкаяни грехове водят към гибел, а тези, които се вършат открито, съзнателно и дръзко – особено много.
Затова и пишем, затова и излагаме свидетелството на светците и чудесата на светците – по същата причина, поради която самите светци са говорили и писали и поради която са показали тези чудеса.
За да е ясно на всички, че следването на новия стил е грях.
Затова и Никанор се дразни от светците, защото не ги слуша. А тези, които искат да ги слушат, напада с лъжи, обиди и пошлости.
А какво иска Никанор?
Същото, което и онези новостилци, които скрили иконата на св. Спиридон, за да накарат светията… да замълчи и да не им пречи да вършат своето небогоугодно дело.
Иска да не се говори нищо за свидетелството на Божиите угодници против новия стил, и всички техни чудеса в тази връзка да се потулят и забравят, все едно, че не са станали. Иска да скрие Христовата Истина, а да прокара за истина своето погрешно мнение. Да не бъде!
Наказанието на Лариския митрополит Арсений през 1934 г.
Митр. Арсений Афентулис (1869-26.ХІІ.1934) и свт. Спиридон Тримитунтски
Ето и второто чудо на светител Спиридон Тримитунтски, станало на 25 декември по нов стил пред храма, където отивал да служи Лариският митрополит Арсений.
„Сутринта епископът отпътувал с кола в своя храм да служи Литургия. Когато пристигнал, видял смирен на вид, престарял и благ архиерей с панагия на гърдите. Арсений му казал: „Брате, да отидем и да възпеем радостните химни на Рождество, а после ще ти окажа гостоприемство“. Смиреният епископ отговорил: „Ти трябва да пееш не тези химни, а моите – на светител Спиридон!“ Арсений се разсърдил (може би считайки, че това е някой обикновен старостилен епископ) и казал: „Аз те каня, а ти ме презираш. Тръгвай си тогава!“ Арсений влязъл в храма, поклонил се на иконите и седнал на мястото си. Когато дошло време за катавасиите, той изпял първата катавасия, а след това наредил на хора да пее втората. Арсений започнал третата, но изведнъж се почувствал зле. Той наредил на хора да продължи и влязъл в олтара, където го попитали: „Какво се е случило, владико?“ Той отвърнал: „Чувствам се зле“. Когато немощта на Арсений се усилила, откарали го у дома му, където състоянието му се влошило и на следващия ден той умрял. Той бил наказан от Бога за нечестивото си непослушание към свети Спиридон. Това чудо е известно на най-възрастните жители на Лариса“ . |
Чудото на св. Спиридон е било записано през 1991 г., когато още са били живи възрастните жители на Лариса, съвременници на това събитие[7].
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това чудо на свети Спиридон станало ли е или не? Отричате ли го или го приемате?
Възрастните жители на Лариса, които били съвременници на чудото и говорели за него, истината ли са казали или не? Случайно ли, според Вас, митр. Арсений починал на 26 декември 1934 г., което го пише и в официалната му биография?
Ако пък чудото е действително, както и е, то то е наистина голямо изобличение за Вас и за Вашето яростно противене на Христовата и църковната Истина, засвидетелствана от св. Спиридон.
Затова, отче Никаноре, ако не желаете за следвате това, което е указал св. Спиридон за календара, то поне уважавайте тези, които искат да го следват, а не се нахвърляйте върху тях с лъжи и пошлости. Защото това само прави името Ви нарицателно за последните.
Света Богородица обещала изцеление на болна жена
Схиархимандрит Амвросий, игумен на Зографския манастир, разказва следното.
„Има много чудеса, които съвсем ясно показват кой календар е правилен. Например отец Красимир (Капитанов) от Шумен наскоро ми разказа, че една жена преди повече от година била тежко болна и лекарите не давали надежда, че ще оцелее. В съня ѝ обаче се явява Св. Богородица и ѝ казва, че точно след три дни – в деня на св. Йоан Рилски, ще оздравее. Така и станало за почуда на лекарите. И наистина този ден бил празник на св. Йоан Рилски, само че по стар стил! Тоест Света Богородица не се води по новия календар“[8]. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това чудо на Света Богородица станало ли е или не? Отричате ли го или го приемате?
И ако Божията Майка счита празниците по стария календар и не се съобразява, че Българската Църква е по нов стил, ще дръзнете ли да Я обвините в пропагандиране на разкол, както обвинявате старостилците в БПЦ? Ако пък не, то уважавайте Нейното свидетелство, дори и да не искате да го следвате, и не се излагайте, като хулите онези, които го следват.
„Пазете се да не би да излезете и богоборец” (ср. Деян. 5:39) |
Света Богородица указва как да се спасим
През 1925 г. новият стил насила бил въведен във Валаамския манастир.
Ето какво пише за насилственото въвеждане на новия стил валаамският монах Борис, който по-късно приел велика схима с името Николай.
„На 10 септември 1925 г. на Валаам имаше разделение за стария и новия стил. Започнаха да ни принуждават да преминем на новия стил. Много от братята останаха по старому. Започна съд. Пристигна Църковното управление начело с нашия игумен отец Павлин и имаше съд; започнаха да викат по един всеки от братята. Мнозина уволниха от обителта. Дойде и моят ред. Влязох в стаята, а там седеше игуменът Павлин с останалите от Църковното управление… Те попитаха: „Признаваш ли игумена отец Павлин? Ще ходиш ли в манастирския храм по новия стил?” На техните въпроси аз не можах да отговоря – по това време буквално ми се отне езикът. Те се засъмняваха и казаха: „Е, защо не отговаряш?” Аз не можех да кажа нищо. Тогава казаха: „Иди, рабе Божий, и помисли!” Започнах да се моля на Божията Майка, моята Ходатайка, в сърцето си: „Кажи ми и ми покажи пътя на моя живот: на коя страна да отида – за новия или за стария стил? В манастирския храм ли да ходя или къде?” И се молех аз, грешният, на Майката Божия по време на послушанието си в кухнята. Когато свърших вечерното си послушание, отидох в своята килия и помислих в простотата на сърцето си: „Защо ли Божията Майка не ме известява?” Но Божията милост не ме остави мен, грешния. Той желае спасението на всички. Изведнъж в моята килия се яви манастирският храм – също такъв, какъвто е – на височина, на дължина и на ширина. Аз се удивих на чудното явление. Как е влязъл той в моята малка килия? Но вътрешен глас ми каза: „За Бога всичко е възможно, няма нищо невъзможно”. „Ето да, трябва да ходя в църквата, в манастирския храм, по нов стил”. В това време, когато размишлявах така, отгоре се спусна църковна завеса, синя, а по средата на завесата – златен Кръст. Манастирският храм остана зад завесата. Аз останах от другата страна на храма; храмът се скри от очите ми и вътрешният глас ми каза: „Иди за стария стил и се дръж за него”. И чувам женски глас отгоре: „Ако искаш да се спасиш, дръж преданията на светите Апостоли и светите Отци”. И втори път се повтори същото това, и трети път се чу този глас: „Ако искаш да се спасиш, дръж преданията на светите Апостоли и светите Отци, а не на тези мъдреци”. След това чудо всичко се скри и аз останах един в килията. Сърцето ми се зарадва, че Господ ми показа пътя на спасението по молитвите на Божията Майка”[9]. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това чудо на Света Богородица станало ли е или не? Истина ли е написаното от монах Борис или не? И как се отнася днес каноничното духовенство на Валаамския манастир към него, при положение, че то е публикувано на официалния сайт на манастира?
Ето, тук Божията Майка е дала кратко и ясно правило за тези, които искат да се спасят:
„Ако искаш да се спасиш, дръж преданията на светите Апостоли и светите Отци, а не на тези мъдреци”. |
Действително, ако искаме да се спасим, трябва да държим преданията на светите Апостоли и светите Отци. Това правило са го изказвали и много светци. Например св. патриарх Герман Цариградски утвърждава, че трябва „да пазим светата вяра непорочна, без да отнемаме нищо от преданията на светите Апостоли и боговдъхновените Отци, нито да внасяме нещо ново и противно на тях“[10]. Църковните канони също указват, че трябва да следваме преданията на светите Апостоли и светите Отци:
„Следвайки апостолските и отеческите предания, ние определяме…” (29-то правило на VІ Вс. събор). „…Ние ще запазваме от апостолите предаденото и от древността съблюдаваното” (13-то правило същия събор). „С наслада приемаме божествените правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, от шестте вселенски събора и поместно събралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци” (1-во правило на VІІ Вс. събор).
Важно е да се отбележи, че Света Богородица не казала: „Следвай стария календар”. Тъкмо за да не помисли някой, подобно на Никанор, че календарът е нещо самодостатъчно и само по себе си спасително. А е казала: „Дръж преданията на светите Апостоли и светите Отци”, т.е. цялото Свещено Предание на Църквата, част от което е и Великият индиктион – църковният календар, наричан днес „стар стил“. И тъй, ако искаме да се спасим, ние трябва да следваме цялото Св. Предание, включително и стария стил.
Дотук добре. Само че и новостилци твърдят, че следват преданията на светите Апостоли и светите Отци, изключвайки обаче от тях Великия индиктион, който, според новостилци, не бил част от Св. Предание.
Наистина, тъкмо за да не помисли някой, че и новостилци следват преданията на Апостолите и Отците, Света Богородица добавила: „а не на тези мъдреци”, визирайки новостилната финландска йерархия. И понеже тук става въпрос именно за календара, то и думите на Божията Майка, че новостилната финландска йерархия не следва Св. Предание, се отнасят тъкмо за календара. В много други неща те може и да следват Преданието, но по отношение на календара го нарушават. Затова Божията Майка е казала, че новостилието се явява не Свещено Предание, а „предание на тези мъдреци”, което не бива да следват тези, които искат да се спасят.
И ако някой има възражения и претенции по въпроса, нека ги отнесе към Пресвета Богородица, защото думите ги е казала Тя, а ние само ги публикуваме, за да се знаят.
Явяването на св. пророк Елисей на св. Николай Планас
Това станало, след като през 1924 г. в Гръцката Църква официално бил въведен новият стил. Св. Николай обаче продължил да служи по стар стил до смъртта си през 1932 г.
„Веднъж о. Николай искал да служи по стар стил на празника на св. пророк Елисей. Но понеже се опасявал, че могат да възникнат затруднения, той се договорил с втория чреден свещеник да отиде предния ден през нощта и да служи в храма на св. Спиридон в Мантука. На сутринта неговата клиросна певица отишла в храма на св. Спиридон и го чакала там. Времето минавало и изглеждало, че свещеникът няма да дойде да служи. Тя взела да унива. Помислила, че му се е случило нещо сериозно и затова той не дошъл. Тогава тя отишла в храма на св. Елисей (защото там бил „информационният център“), за да узнае какво се е случило със свещеника, и видяла, че там той се готви да служи Литургия! Тя го укорила задето нарушил уговорката им и след това попитала как тъй не се е побоял и е дошъл тук, в центъра, в самия пъкъл на гоненията. Той ѝ отвърнал: „Не ме укорявай; днес сутринта аз видях пророка и той ми каза да дойда да служа тук и от нищо да не се боя, понеже той ще ме пази“. Аргументите на клиросната певица така и останали неизказани! Тя само попитала: „Но как Вие сте го видял?“ О. Николай отвърнал: „Тази сутрин аз станах и се приготвих да пътувам за св. Спиридоновия храм. Седях в креслото и чаках кога ще пратят екипаж. В тази минута видях пред себе си пророк Елисей и той ми каза да отида в неговия храм и да служа Литургия…“[11]. |
Отче Никаноре, кажете ясно на всички:
това явяване на св. пророк Елисей на св. Николай Планас станало ли е или не? И ако отричането му е абсурдно, то от явяването на светия пророк следват някои изводи.
Първо, св. пророк Елисей считал за свой празник деня по светоотеческия календар, а не по новия стил, защото в такъв случай той би казал на св. Николай, че празникът му е отминал преди 13 дни, а светият пророк нищо подобно не е казал. Напротив, пратил е св. Николай да отслужи празника му по стар стил.
Второ, св. пророк Елисей е казал на св. Николай, че „ще го пази” – от какво? От гонението на каноничната новостилна Църква против старостилците. Който както иска, така и да мисли, но това е факт. И ако някой има претенции, да ги отнесе към тези двама светии.
От това следва, че и гонението на каноничната новостилна Гръцка Църква против старостилците не е било угодно на Бога, иначе светият пророк не би „пазел” св. Николай от него.
Това показва, че и в каноничната Църква може да се вършат небогоугодни работи, нали отче Никаноре?
И канонични монаси могат да танцуват на сцена и да пеят пиянски песни, и, разбира се, да хулят ревността за благочестието, нали?
* * *
ПРИЗНАНИЕТО НА НИКАНОР, ЧЕ Е КЛЕВЕТИЛ И ХУЛИЛ СВЕТОГОРСКИ МОНАСИ
Ние не сме писали, че тъкмо Никанор е извършвал такъв грях, но сега Никанор сам реши да повдигне този въпрос, като разкри, че се отнася за него. Щом обаче се чувства виновен за този грях, той би трябвало да се вслуша в съвестта си, а не да се сърди на нас, защото не ние, а тя го изобличава. И да не прехвърля вината си върху други.
Този въпрос подробно сме го разгледали в публикацията „Защо архим. Никанор беше изгонен от Зографския манастир?”
Действително, о. Никанор е направил изключителни усилия за да прикрие срама си. Но… неразумно – като сам е разгласил доста информация за него по сайтове и телевизии и с това е дал повод за изнасянето на още повече информация по случая. Ако се беше смирил и ако беше премълчал, навярно случаят нямаше толкова да се разчуе и всичко щеше да отшуми бързо. А сега, благодарение на усилията на Никанор да обяви на всеослушание, че изгонването му от Зограф не се е случило, от публикуваните изложения и документи става пределно ясно, че то всъщност се е случило.
После, защо архим. Никанор е бил изгонен от Зографския манастир, ако не е вършил подобни грехове против светогорските монаси? Нали тогава е трябвало да го приемат, а не да го изгонят?
И тъй, който желае, може да прочете подробности по този въпрос в посочената публикация.
* * *
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Братя и сестри! Знаете ли защо архим. Никанор в края на пошлото си изложение е поставил три набързо намерени клипчета от YouTube?
По две причини. Първо, защото, както казахме, той очевидно няма нито време, нито желание да се задълбочава върху темата за стария календар, както и за своите многочислени лъжи и канонични нарушения, за които ние изложихме доказателствен материал и за които той не дава обяснение, а хвърля голословни обвинения към нас, които сме ги публикували (макар че те и без нас са вече публикувани и се знаят).
И второ, за да внуши на читателите си, че в сценичните изпълнения няма нищо лошо. Един вид, виждате ли, че и други свещеници и даже епископ пеят светски песни на сцена, а не само Никанор прави това?
Иначе, защо Никанор ще публикува „поздрав” с песен на почти непонятния за българите украински език, от която песен тъй или иначе българинът нищо няма да разбере? Нормално е да се поздравява с песен на разбран език, а не на неразбран. Но, както казахме, тук целта на Никанор е да хвърли прах в очите на читателите си и да им покаже, че и други духовници вършат същото като него, следователно може.
Да, може, но не е редно и е в нарушение на църковните канони. Само че… за църковните канони по този въпрос Никанор не казва нищо.
Съответно и реакцията на християните от подобно изпълнение е отвращение (може да се види в коментарите под първия клип), също както и танцуването на Никанор на сцената и пеенето на пиянски песни предизвиква същата реакция у благочестивите християни – отвращение.
Що се отнася за втория набързо подбран клип, то изпълнението на двамата белгородски свещеници (както и изобщо техните изпълнения) има поне православно съдържание и поне някаква духовна цел, за разлика от пиянското изпълнение на Никанор, което има изцяло богохулно съдържание с опит то малко да се замаже. Има голяма разлика. Въпреки духовното си съдържание обаче, изпълненията на двамата белгородски свещеници, макар формално да не нарушават каноните (защото не танцуват на сцена, нито призовават към пиянство, както прави Никанор в своето сценично изпълнение), но са неподходящи заради музикалната си форма. Защото тази музикална форма не е присъща на християнската скромност и приличие, за които говори например 53-то правило на Лаодикийския събор[12], както и изобщо на духа и същността на християнството.
Третият видеоклип, поставен от Никанор, се отличава с доста скверно волнодумство. И е напълно в духа на Никаноровите писания, пълни с лъжи и пошлост.
„Свой своего всегда найдëт”, е казал преп. Лев Оптински[13]. Макар че той го е казал по друг повод, но тези думи с пълна сила важат и тук. Очевидно неприличните, волнодумни и лъхащи на водка изпълнения на Висоцки[14] са напълно по душа на Никанор, който също пее пиянски песни, само че без китара, а със свирачи на живо и, разбира се, с руйно църногорско вино.
* * *
Братя и сестри! Всичко това го написахме заради Истината – заради Христовата и църковна Истина. Нека всеки знае кое действително е Преданието на Църквата и какво е свидетелството на Христа, нашия Бог, проявено чрез многобройни чудеса. Нека всеки да чуе гласа на Божиите угодници, които са свидетелствали за Истината. Нека да се знаят и техните многобройни чудеса в защита на Преданието на Църквата и в частност на светоотеческия църковен календар. Спасителят казва:
„Който е от истината, слуша гласа Ми” (Иоан. 18:37). |
Показахме и делата на архим. Никанор, който силно се дразни както от Божиите знамения, така и от чудесата и свидетелството на светците във връзка с въпроса за църковния календар. Затова Никанор с такава ярост напада и нас, които сме публикували всички тези знамения и чудеса, защото той иска да се мълчи за тях и да не се говори. Ние обаче няма как да мълчим за Истината. Истината е вечна, а Никанор е мимолетен.
„Видях нечестивия да се превъзнася и издига като кедри ливански, и минах покрай, и ето – няма го, потърсих го – и мястото му се не намери” (Пс. 36:35-36, слав.). |
Всичко това, което пишем за чудесата на Христа и светците и за тяхното свидетелство за календара – всичко това ще остане, за да не бъде скрито, а да бъде явно.
Лъжите и пошлостите на Никанор също ще останат за негово свидетелство.
Нека всеки сам да прецени кое е правилното, угодното на Бога и спасителното.
Б е л е ж к и:
[1] Думи от херувимската песен на Велика събота.
[2] Чудо в монастыре святого апостола Иоанна Богослова (http://www.solun.gr/article/108-chudo-v-monastyre-svyatogo-apostola-ioanna-bogoslova)
[3] Чудесное явление на небе Честнаго Креста 14 сентября 1925 года (https://consensus.livejournal.com/51503.html) (или тук).
[4] Виж например последованието на монашеското пострижение.
[5] Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Знамения с небесе (http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=97) (или тук).
Също: „Ο αγωνασ των Γ.Ο.Χ. Κρητησ και η δ’ εμφανισισ του Τιμιου Σταυρου“ του Καθηγητή κ. Αντωνίου Μάρκου (http://churchgoc.blogspot.com/2017/10/1937-2017.html).
[6] http://www.serbiancafe.com/lat/diskusije/mesg/134/014465245/sretan-bozic-katolicima-i-svima-koji-danas-slave.html?8
[7] Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Не преклонившие колени перед Ваалом (http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=97) (или тук).
[8] https://www.24chasa.bg/Article/2238081 или тук.
[9] Монах Борис (в схима Николай) (Монахов). Дневник. – Машинопис. Архив на Валаамския манастир. (https://valaam.ru/starets/5523/) (или тук)
[10] Из житието на св. Герман, патр. Цариградски (чети-миней, 12 май).
[11] Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье. Глава ІV. Греция и Балканы: народная истина. Три святых священника (1917-1999). (http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=97) (или тук).
[12] „Християни, които отиват на сватби, не трябва да скачат или да танцуват, а скромно да вечерят и обядват, пазейки християнско приличие”.
[13] Виж напр. тук: http://www.nikoladarino.ru/quotes/list.php?SECTION_ID=22
[14] Виж например тук: http://samlib.ru/i/imanja_g/woisockuu-2015.shtml