„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).
Братя и сестри! Знаете ли против кого се бунтува архим. Никанор[1]? Против нас ли? Да, той негодува против нас, но не от нас се дразни. Нито от старостилните църковни календарчета, които издаваме. Ако беше така, той щеше да вдигне шум още за календара за 2018 г., но тогава шум от Никанор нямаше.
С какво тогава календарът за 2019 г. го подразни, за разлика от този за 2018 г.?
Не с друго, а именно с изложеното в него свидетелството на светците по календарния въпрос. Това е. Оказва се, че архим. Никанор неистово се дразни от свидетелството на светците за стария стил. Да, страшно е! Когато човек се дразни от гласа на светците, от гласа на Истината, това наистина е страшно и говори за печалното духовно състояние на такъв човек. По-долу ще покажем с факти, че при о. Никанор това състояние – уви! – дава изобилно своите горчиви плодове.
Не на същото мнение е бил ранният о. Никанор, който в началото на монашеския си път е имал решимостта да следва примера на Божиите угодници[2].
Светлите духовни стремежи на ранния о. Никанор днес обаче са само история, а на тяхно място са дошли други, съвсем не светли и съвсем не духовни стремежи, уви.
Действително, архим. Никанор се дразни от гласа на Божиите угодници, дразни се от Истината, и понеже няма как да негодува против тях, то негодува против нас, задето сме публикували това свидетелство.
Нека обаче най-напред да изясним главния въпрос:
КОЕ СВИДЕТЕЛСТВО Е ИСТИНСКОТО?
Нашето?
Никаноровото?
Или свидетелството на Православната Църква, на Св. Предание, на църковните канони, на Христовите угодници?
Братя и сестри! Ясно е, че свидетелството на светците по календарния въпрос (както и по всеки друг въпрос) е необходимо, макар и не самодостатъчно условие, за да кажем, че това е учението на Църквата. Затова сме изложили в други книги календарния въпрос достатъчно всестранно, а именно: какво казват за него църковните канони, каква е литургичната практика на Църквата през вековете, отразена в Свещеното Предание, какви са решенията за календара на църковните Събори – поместни и всеправославни, какви чудеса са показани от Бога и от множество светци по отношение на календарния въпрос; също сме изследвали причината за новостилната реформа – икуменическата ерес, както и начинът на въвеждане на новия стил: с лъжа, с насилие и с грубо потъпкване на съборността на Църквата. Който желае, може да прочете всичко това в издадените от нас книги, както и на сайта „Православна класика”, където те са анонсирани. Ясно е, че в календара за 2019 г. няма как да публикуваме това всестранно изследване на календарния въпрос, а и не е необходимо. Затова сме публикували само една част от него – ясното и недвусмислено отношение на Божиите угодници към новостилието – техните думи и дела. И това тяхно отношение изцяло съвпада с църковните канони, с Преданието на Църквата, с решенията на Съборите по този въпрос и с Божествените чудеса в тази връзка. Светците именно това и потвърждават и за това говорят: за каноните, за Преданието, за Съборите и за Божиите чудеса.
Всичко това, взето в цялост, е гласът на Църквата, гласът на Истината. И свидетелството на светците е част от този глас на Църквата.
Затова са напразни опитите на архим. Никанор да ни обвини, че сме извадили цитати от контекста и ги излагаме некоректно. Прочетете всичко, което сме написали по въпроса, и ще се убедите, че това не са отделни цитати, а е цялостно, задълбочено и аргументирано изследване, което ясно показва каква винаги е била и е позицията на Църквата по календарния въпрос.
Да, ще каже някой, но днес позицията на Църквата не се ли е променила? Не е ли тя днес тъкмо обратната?
Не, братя и сестри, позицията на Църквата не се е променила. Православната Църква не може шестнадесет века да учи едно, и изведнъж в ХХ век да се обърне и да учи обратното. Не може Църквата през всички тези векове да е отхвърляла еретиците от себе си, а изведнъж в ХХ век да тръгне да търси единение с тях в икуменизма. Не може Църквата да е приела и следвала шестнадесет века своя богослужебен ред, и изведнъж в ХХ век Църквата „да реши”, че част от нея може да следва друг богослужебен ред. Не може Църквата от ХVІ до ХХ в. да е учила, че новият папски календар е зло, да го е осъдила съборно и да го е предала на анатема, както и следовниците му, а изведнъж в ХХ век Църквата да си обърне мнението наопаки и да започне да учи, че новият календар всъщност е добро, че и да го приеме.
Тогава какво? Икуменизмът все пак днес се практикува, и неговото отроче – новият папски календар все пак днес също се използва в богослужението на новостилните Църкви?
Да, така е, но тъкмо затова изследвахме задълбочено тези въпроси, за да е ясно за всички, кое е правилно и кое е неправилно – от гледна точка на Църквата, а не на нас.
А кой как постъпва, е друг въпрос. Всеки има съвест и ще отговаря за делата си. Ние не съдим никого, защото това не е наше дело, а Божие. И никъде не твърдим, че икуменистите и новостилците автоматично са отпаднали от Църквата. Човек може да отпадне от Църквата чрез най-различни грехове и това не става изведнъж, а е процес във времето. И докато човек е жив, винаги има възможност да се покае. Изобщо, ние не твърдим от себе си нищо, а излагаме учението на Църквата и свидетелството на Св. Предание и на св. Отци.
Излагаме църковното учение, че икуменизмът и новостилието са грях.
Това е истината. Оттам нататък, всеки да си прави сметката. Тъй или иначе, всекиму ще се наложи да даде отговор пред Бога за делата си. И тъкмо за да не помисли някой, че говорим и пишем от себе си, публикувахме свидетелството на Христовите угодници. Който желае, нека слуша тях, а не нас. Ако пък някой счита, че сме публикували измислени цитати или дела на светците, нека провери – посочили сме навсякъде използваните източници – и ще се убеди, че това не е така.
* * *
ЗАЩО СВИДЕТЕЛСТВОТО НА СВЕТЦИТЕ Е ИСТИНСКО?
Ето какво казва Св. Писание:
| Светиите изпълняват Божията воля: „На светиите, които са на земята Му, показа Господ по чуден начин всичките Свои искания в тях” (Пс. 15:3, слав.). |
| Светиите говорят правда и следват Божия закон: „Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. Законът на неговия Бог е в сърцето му” (Пс. 36:30-31). |
| „Свидетелствуваме също и ние – пише св. Йоан Богослов, – и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско” (3 Йоан. 1:12). |
Светото Евангелие ни учи, че свидетелството на Божиите угодници е истинско (ср. Йоан. 5:33; 19:35; 21:24). Затова св. апостол Павел казва:
| „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). |
| И още: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал” (1 Кор. 11:1-2). |
| „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Сол. 2:15). |
Който желае, нека слуша гласа на светците.
Обратно, архим. Никанор признава:
| „Изказвам собственото си мнение. Да,… точно това и правя”. |
Само че, да се изтъква своето мнение за позиция на Църквата, не е нищо друго, освен признак на прекомерно голяма самоувереност и убеденост в своята правота. Още повече, когато в случая това лично мнение е в разрез с мнението на много канонизирани светци.
* * *
Нека сега да видим: кой прави „пропаганда на разкол” и кой „разпространява разколническа съблазън”?
Светиите?
Ние?
Или архим. Никанор?
Да се обвиняват светиите в пропаганда на разкол е колкото нелепо, толкова и безразсъдно. Това говори, че обвинителят на светиите счита своето мнение за правилно, а мнението на светците, както и мнението на Църквата, изразено от тях и основано на Св. Писание, Св. Предание, Съборите и каноните – за погрешно. С други думи, обвинителят на светиите поставя себе си над тях, което е явен признак на духовна прелест.
Да се твърди, че ние пропагандираме разкол, е още по-нелепо. Просто защото
ние нищо не говорим от себе си, а публикуваме само думите и делата на светците.
Тоест, ако на някого му се привижда, че има пропаганда на разкол в календара за 2019 г., то това му се привижда в думите и делата на Христовите угодници, а не в нещо наше, защото там няма нищо наше. Всичко – и думите, и делата – са на светците.
Да не би пък някой от светците да прави пропаганда на разкол?
Св. Серафим Софийски? Светителят казва така: „Ние трябва да бъдем с тези Православни Църкви, които строго, без всякакъв компромис, се придържат към стария стил в своя църковен живот”[3]. Човек трябва твърде криво да претълкува думите на Светителя, за да види тук мнимата разколническа съблазън, за която твърди Никанор.
Св. Спиридон Тримитунтски? Свт. Спиридон чрез чудото си с иконата е показал, а с думите си към митр. Арсений Лариски е казал, че на 25 декември по гражданския календар, което е 12 декември по църковния календар, трябва да се празнува неговата памет, а не Рождество Христово. Това е. Показал е как трябва да бъде. Нищо повече.
Св. Кирил Лукарис? Той просто е напомнил постановленията на Константинополските събори от 1583, 1587 и 1593 г., чиито решения са били приети от всички Източни патриарси, че тези, които следват григорианската пасхалия и месецослов, са под анатема[4]. Просто защото през ХVІ в. преминаването към нов стил се е считало за разкол, а самият нов стил се е считал за оръдие на римокатолическата пропаганда сред православните, срещу която свт. Кирил активно се е борил. И какво? Днес папският календар престанал ли е да бъде римокатолическа пропаганда сред православните и анатемите над него отменени ли са? Нямаме данни за такова нещо. Ако някой има, може да напише. Във всеки случай, тъкмо затова на Мелетиевия конгрес от 1923 г. е въведен не григорианският календар, над който е имало анатема, а практически еднаквият с него новоюлиански календар, над който не е имало и няма анатема. Уж де. Който има ум, нека разбира (ср. Мат. 24:15).
Преп. Никодим Светогорец? По времето на преп. Никодим също е имало православни, които са се подлъгвали от астрономическите предимства на григорианския календар. И за да се знае, че тези астрономически предимства на новия стил са напълно непотребни на Църквата, преподобният отец пише в Пидалиона:
|
„Нека знаят всички, че Вселенските събори, които станаха след първия, и останалите Отци също виждаха, бидейки мъдри, че равноденствието се измества много, но не искаха да го преместят от 21 март, което възприе Първият Вселенски събор, предпочитайки съгласието и единството на Църквата пред точността на равноденствието“. И добавя: „На Господа е много по-угоден редът на нашата Пасхалия и нашият календар, отколкото точността на пасхалията и календарът на латинците“. |
Това е. И тъй, преп. Никодим държи на „съгласието и единството на Църквата”.
Св. Николай Планас? След преминаването на Гръцката Църква по нов стил през 1924 г., св. Николай продължил да служи по стар стил и служил така дори до смъртта си през 1932 г., понеже светецът знаел, че това е правилното. И когато му се явил св. пророк Елисей и го изпратил да служи св. Литургия по стар стил, светият пророк одобрил, че св. Николай служи по стар стил, а не го укорил.
Сам св. Николай не се отделил от новостилната Гръцка Църква. Факт е, че е благословил Обществото на православните, т.е. на гръцките старостилци, но защо – той знае. Да не тълкуваме от нас неща, които не са ни точно известни. Нека имаме предвид, че двете явявания на св. Кръст на небето – през 1925 г. и през 1937 г. – са станали не другаде, а в общността на гръцките старостилци. Надяваме се, че няма толкова безумен човек, който да твърди, че светият Кръст се е объркал и вместо да се яви по нов стил, се явил по стар, или пък че Христос е извършил тези чудеса при разколници, а не в каноничната Църква.
Защо св. Николай не се е отделил от новостилната Гръцка Църква? Очевидно, светецът считал, че календарната реформа, макар и да е грях, но понеже не е ерес, затова не дава канонично основание за отделяне от новостилния епископат. Канонична ли е била според него новостилната Гръцка Църква? Канонична. Грях ли е бил новият стил? Грях. Затова св. Николай е останал в каноничната новостилна Гръцка Църква, а сам се е придържал към това, което е правилно.
За нас. Канонична ли е новостилната Българска Църква? Канонична. Грях ли е новият стил? Грях. Затова и ние, като св. Николай, се придържаме към това, което е правилно, и стоим в каноничната БПЦ-БП, като нямаме общение с алтернативни клирове и никого не съветваме да има.
Само да вметнем, че това, че дадена поместна Църква е канонична, т.е. правилна, и че епископатът и свещенството ѝ са канонични, т.е. правилни, съвсем не означава, че ако някой от нея – йерарх, свещеник, монах или мирянин – върши грехове и не се кае, каноничността автоматично ще го спаси. Не, няма да го спаси. Който върши грехове и не се кае, дори да е в най-каноничната поместна Църква, ще погине.
Тримата Валаамски светци – Арета, Таврион и Патрикий? Тези валаамски монаси не са пожелали да приемат новия стил и от юрисдикцията на новостилната Финландска Църква, от където са били изгонени, са преминали към старостилната Руска Църква. Нали за това говори и свт. Серафим Соболев? По-късно пострадали от богоборческата съветска власт, за което и са прославени в лика на светците. Считаме излишно да се дискутира дали общността на „непоменаващите” под окормлението на свещеномъченик Йосиф Петроградски, както и РПЦЗ са били разколи или не, тъй като и в първата, и във втората са просияли множество канонизирани светци. Св. Патрикий например е бил към „непоменаващите”. Надяваме се, че архим. Никанор няма да тръгне да твърди, че свт. Йоан Шанхайски е просиял като светец в разкол (РПЦЗ). Защото така Никанор още повече ще се заплете в собствената си крива логика и ще стигне до други още по-абсурдни изводи.
Свещеномъченик Петър (Полянски) и свещеномъченик Инокентий (Тихонов) са подкрепили валаамските старостилци и са одобрили поведението им. Никой от тези двама светители обаче не ги е призовавал към разкол, нито пък те са проповядвали някакъв разкол с думи или с дело.
Свещеномъченик Иларион (Троицки) и св. патриарх Тихон Изповедник ясно са съзнавали опасността от новия стил, който богоборческата власт решила да използва тъкмо за да създаде разкол в патриаршеската Руска Църква. Затова тези двама йерарси всячески се постарали, в условията на жестокия гнет на болшевишката власт, да попречат на въвеждането на новия стил в Руската Църква. Тъкмо за да я запазят от разкол спрямо останалите поместни Църкви, както и от разкол в самата нея. Свт. Тихон достатъчно добре е обяснил[5] защо реформа на църковния календар по принцип е допустима, но не е допустима чрез григорианския (новоюлианския) календар, който е непригоден за богослужението, и не е допустима по този антиканоничен начин, по който тя е започната и наложена от патр. Мелетий (Метаксакис).
Светител Николай (Велимирович) и преп. Юстин (Попович) са били категорично против новия стил. Вярно е, че свт. Николай е симпатизирал на гръцките старостилци, както им е симпатизирал и свт. Йоан Шанхайски. Факт. Защо тези Божии угодници са постъпили така, можем да коментираме, ако имаме точна информация. А такава нямаме. Който желае да разбере, нека потърси по-подробни сведения по този въпрос. Да се твърди обаче, подобно на Никанор, че тези Божии угодници са поддържали разколници, не говори за нищо друго, освен за гордост и превъзнасяне над светците. Само че, „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен”, според св. Евангелие (Лук. 14:11). Изобщо, когато някои постъпки на Божиите угодници не се вместват в нашите представи, благочестиво е да се усъмним в себе си, а не в тях. И ако за някого „са тежки тия думи” (ср. Йоан. 6:60), нека не обвинява светците за това, което не се съвместява с неговото „плътско мъдруване” (2 Кор. 1:12). И за нас е непонятно как преп. Мария Египетска е живяла седемнадесет години в пустинята и как преп. Симеон е прекарал десетки години на стълпа, при непоносими за нас условия, но това не значи, че трябва да го определим например като ненужно самоизмъчване (понеже не се вмества в нашите представи). Просто го приемаме с вяра и благоговение, без да мислим, че и ние трябва да правим каквото и те. По същата причина и симпатията на светителите Николай (Велимирович) и Йоан Шанхайски към гръцките старостилци, която е факт, не означава, че трябва буквално да им подражаваме. При това свт. Йоан много пъти е служел и по нов стил. Изобщо, добре е да се осмислят действията на светците в тяхната цялост, както и в историческия контекст на времето, а не да се правят лекомислени и примитивни изводи, подобно на Никанор. Винаги е нужна разсъдителност.
Преп. Кукша Одески също никъде и никога не е пропагандирал разкол. Неходенето в храмовете с отстъпления, по неговия съвет, означава, че просто трябва да се ходи в онези храмове, където няма отстъпления от Православието. Това се отнася за онези, за които чистотата на вярата е от значение, разбира се. Топлохладните „православни” и в католически храм да влязат, и там няма да усетят разликата.
И така, никой от тези светци не пропагандира разкол. Всички те са били в Църквата и са канонизирани от Църквата.
Още по-малко пък съставителите на календара за 2019 г. вършат нещо подобно.
И така, нито светиите, нито съставителите на календара за 2019 г. внасят някаква разколническа съблазън. Това е всъщност главното обвинение на архим. Никанор към нас, което се явява и
ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
на Никанор
наред с другите му лъжи, с които е пълно неговото изложение.
* * *
Нека сега, след като видяхме, че твърденията за мнима разколническа съблазън са частно мнение на архим. Никанор и не съществуват никъде другаде, освен във въображението на същия, да покажем с факти
РЕАЛНАТА РАЗКОЛНИЧЕСКА СЪБЛАЗЪН,
която самият Никанор разпространява в Българската Православна Църква
заедно с двама свои събратя, както и наказанието, предвидено от църковните канони за съслужение с отлъчени от църковно общение, каквото съслужение са вършели тримата нееднократно.
10-то Апостолско правило гласи:
| „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен”. |
2-ро правило на Антиохийския събор:
| „…Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи заедно с такива, които са вън от църковно общение… А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон, или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред”. |
33-то правило на Лаодикийския събор:
| „Забранява се моленето с еретик или разколник”. |
Бигорският манастир принадлежи на Македонската православна църква, върху която понастоящем е наложена схизма от Сръбската Патриаршия.
Тази схизма е призната от всички поместни Православни Църкви без изключение, което означава, че те са признали правото на Сръбската Православна Църква да я наложи. До ден днешен нито една от Православните Църкви няма канонично и евхаристийно общение с Македонската православна църква[6]. От гледна точка на църковните канони, състоянието на МПЦ не се определя по друг начин, освен като разкол.
Нямаме нищо против нашите православни братя в Македония и бихме се радвали да бъде отменена схизмата върху МПЦ. Само че това трябва да стане по каноничния ред. И чак тогава да има съслужения с тях. А докато схизмата не е отменена, съслужението на български клирици в МПЦ е напълно антиканонично.
Какво излиза? Отец Никанор, който отправя към авторите на календара за 2019 г., (а собствено – към изложената позиция на светиите по календарния въпрос) хвърчащи и бездоказателствени обвинения за мнимо разпространение на разколническа съблазън, сам той – същият Никанор – не мнимо, а реално е посеял разколническа съблазън чрез забраненото от каноните съслужение в самопровъзгласилата се и непризната от никого МПЦ!
За такова поведение се отнася проверената от живота фраза: „Крадецът вика: «Дръжте крадеца!»”
На духовен език пък това поведение се нарича
Отче Никаноре, не Ви съдим, защото не е наша работа, но за тези Ваши явни и потвърдени с факти разколнически действия, Вие – не според нас, а според църковните канони – и сам подлежите на отлъчване от църковно общение.
Пак казваме: тук ние не съдим Никанор, нито злорадстваме по повод споменатите му грехове, за които може и да се е покаял (макар че публичната му разколническа съблазън изисква и публично покаяние, каквото не ни е известно да е имало), а единствено показваме с факти лицемерието на този човек.
ПРОФАНАЦИЯТА НА НИКАНОР ОТНОСНО СПАСИТЕЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА СВ. ПРЕДАНИЕ.
По-нататък. Ни в клин, ни в ръкав, о. Никанор изведнъж заговаря за две древни ереси – арианството и несторианството, а после и за два произволно взети разкола – донатисткия и старообрядческия. И тези нелепи и подбрани на случаен принцип ереси и разколи архимандритът сравнява… с „гибелния – според него – път” на авторите на календара за 2019 г., които – пак според него – „защитават църковната правда”! А това, че защитаваме църковната правда (както той твърди), като не пишем собствени мъдрувания, а излагаме свидетелството на Божиите угодници – било, според Никанор, „сбъркан духовен ориентир”! Ами кое тогава, според Вас, отче Никаноре, е правилният духовен ориентир, щом, според Вас, послушанието или поне вниманието и уважението към гласа на Христовите угодници е сбъркан ориентир?!… Според Вас, светиите, чиито дела и думи сме изложили, не защитават ли църковната правда?
После архим. Никанор твърди, че чрез полемиката с новостилците, авторите на календара за 2019 г. „отдавна напуснаха и догматичното, и каноничното поле на Православието”. Иначе казано, о. Никанор ни обвинява както в разкол, така и в ерес.
Гръмко, но – както и останалите голословни твърдения на Никанор – фалшиво…
Отче Никаноре, Вашите твърдения биха имали стойност, ако смислено можете да ги докажете. С факти. Точно така, както ние например доказахме по-горе със снимков материал факта на Вашите разколнически действия, с които съвсем реално Вие и двамата Ваши събратя от снимките сте внесли съблазън сред православното паство на БПЦ, като съзнателно сте потъпкали църковните канони.
А така, на голите Ви думи наистина няма кой да вярва.
Та, според Никанор, авторите на календара за 2019 г. предлагат… „някаква „християнска“ кабала, в която Великият индиктион придобива сотириологично значение”.
Това е следващата поред гръмка лъжа на Никанор.
Изобщо, архим. Никанор си борави с понятията просто както му падне. С наистина удивително манипулиране.
Който не знае какво е „кабала”, може да прочете в Уикипедия. Християнската „кабала“[7] обаче е нещо, което тук съществува само във фантазията на Никанор, и затова който иска да разбере какво представлява тя, трябва да пита самия него.
А ние питаме: отче Никаноре, посочете на коя страница в календара за 2019 г. или в свидетелството на кой светец от публикуваните там Вие видяхте „“християнска“ кабала”? И ако светците са засвидетелствали за спасителното значение на следването на цялото Свещено Предание на Църквата, в т.ч. и на Великия индиктион, който е част от това Предание и то съвсем не някаква изолирана част със спасително значение сама по себе си, както Вие се опитвате да профанизирате въпроса, то Вие смеете ли да противоречите на всички тези светци? И за по-голям авторитет от тях ли се имате? Ако не, то поне уважавайте тяхното свидетелство, дори и да не желаете да го следвате!
Нека пак да кажем: никой от съставителите на календара за 2019 г., не счита и никъде в сайта „Православна класика” Великият индиктион не е поставян като нещо изолирано и само по себе си спасително, както се опитва превратно да представи нещата архим. Никанор. Великият индиктион е част от Свещеното Предание на Църквата. За нас е спасително следването на цялото това Св. Предание. Отделянето на части от Свещеното Предание както с цел следването само на тях, така и с цел нарушаването им, е неправилно. Достатъчно изчерпателно за Великия индиктион не като нещо изолирано, а именно като част от Св. Предание, пише свт. Серафим (Соболев) в доклада си „За новия и стария стил”.
* * *
По-нататък архим. Никанор намира за недостатък, че изложението ни било „доста дълго” и заради самата му дължина го приравнява с писанията на определени гръцки разколници. Виждате ли логиката на Никанор? Понеже било дълго, следователно е разколническо. Такъв примитивен начин на разсъждение може и да е оправдан за човек без образование, но да се изкаже от архимандрит е наистина жалко.
Нека кажем, че „дълго” и „кратко” са относителни понятия. И те съвсем не са определящи за достойнството на която и да е писана творба. Изричането на една лъжа например е кратко. Голословните и недоказани твърдения също са кратки. Текст с такива твърдения и с лъжи също би бил кратък. Но да се обори аргументирано една лъжа не е възможно с едно или две изречения. Ако пък лъжите са много, както е в случая, то и аргументираното им опровергаване изисква по-дълъг текст. Освен това, изричането на лъжа е лесно. Лесно е да се хвърлят и голословни обвинения. Трудно е обаче да се опровергае лъжата, както и да се докаже несъстоятелността на голословните обвинения.
* * *
След това о. Никанор обвинява съставителите на календара за 2019 г., че „всичко, което са написали (в опровержението на предните Никанорови лъжи), е извън координатите на св. Евангелие”. И до този извод архимандритът достига поради твърдението си, че там „за Христос те говорят само веднъж”! Да обобщим логиката на Никанор: понеже (според него) сме упоменали името на Христа само веднъж, значи текстът ни е извън светото Евангелие! За илюстрация: по същата тази нелепа Никанорова логика, ако я отнесе към молитвата „Отче наш” например, архимандритът ще стигне и до богохулство!
И следващият умопомрачителен извод на Никанор: понеже (според него) „за Христос те говорят само веднъж”, то „Христос не им трябва”! Виждате ли пак логиката на Никанор? Според него, ако споменем нещо само веднъж, следователно то не ни трябва. Нека всеки да си направи извода изобщо за начина на разсъждение на този човек.
Сега да видим колко пъти в действителност сме упоменали във въпросната публикация името на Христа. Там името Христово е употребено четири пъти, а в словообразуване – седем пъти. Не било значи само един път, както пише Никанор. Тази лъжа на архимандрита обаче му е нужна, за да построи следващата си лъжа, че „Христос не им е нужен, за Него те не говорят” и да обяви и третата лъжа от същата поредица: „Нужни са им обряди, предания на старците, забрани и, разбира се, букви, колкото се може повече букви”.
РАЗКРЕПОСТЕНИЯТ ВЕЛИКОСХИМНИК,
който се дразни от обреди, забрани и всяка църковна строгост, която ограничава желанията му.
В публикацията ни за опровержение на първите Никанорови лъжи думата „обред” е употребена само веднъж, и то не от нас, а от св. патр. Тихон Изповедник; думата „забрана” е налична само веднъж в решението на Първия Вселенски събор, който, да, именно забранява християнската Пасха да се празнува заедно с юдейската. За „старци” пък не става дума нито веднъж.
опитът на Никанор да ни представи в уродлив вид
не говори за нищо друго, освен за неговото озлобление. Да, едно такова уродливо представяне на ревността за благочестието е израз на безсилна злоба, нищо повече.
Само че тази злоба в действителност е против свидетелството на светците, а не против нас, тъй като ние нищо не сме писали от себе си, а само това, което са говорили и вършили Божиите угодници. То именно не е угодно на архим. Никанор, и то – свидетелството на светците – е, което го дразни. И понеже няма как да излее озлоблението си към Божиите угодници, решил е, че трябва да го стори към нас. Затова са и всички тези изреждания на „обреди”, „забрани”, „предания на старци” и „букви”, които съществуват, както и предишните му измислици, единствено във въображението на същия.
Вярно е обаче, че архимандрит Никанор, който е и великосхимник – най-високата степен на монашеството – схиархимандрит Серафим, никак не обича това, от което сам се дразни – „обреди, забрани, предания, букви” и изобщо – всяка църковна строгост и духовни ограничения, които са присъщи за тесния път на спасението. И това се вижда от делата му, за които сега ще споменем. Иначе казано, схиархимандрит Серафим не обича ограниченията, за които пише в св. Евангелие:
| „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота” (Мат. 7:14). |
Какво пее великосхимникът, танцувайки на сцената на това позорище в угода не на Бога, а на жадните за зрелища пируващи, може да се чуе 1) тук (или тук) и 2) тук (или тук).
В първия видеоклип се чува началото на песента: „Ако умра ил загина”.
А именно: „Ако умра ил загина/ немой да ме жалите,/ напийте се с руйно вино,/ скършейте ги чашите”.
Ето така. Отец великосхимникът призовава за сериозен запой – до пръсване на чашите! Ние не бихме се учудили ако тази песен се пее в някоя кръчма, където са се събрали любителите на запоя, но да призовава към него великосхимникът, който би трябвало да е образец на смирение, благоговение и духовна трезвост………?!!! Явно в желанието си да се освободи от всякакви забрани и ограничения и да угоди на човеците (ср. Гал. 1:10), схиархимандрит Серафим (= архим. Никанор) е игнорирал както монашеските си, така и великосхимническите си обети.
За какъв нов стил и за какъв стар стил може да се говори с такъв монах, който танцува и пее на зрелище?! Може ли човек да очаква от такъв човек сериозност, задълбоченост, добросъвестност и следване примера на светците, при положение, че както се вижда, интересите му са в съвсем друго направление?
По-нататък текстът на песента на тримата духовници става откровено безбожен: „Ако умра ил загина/ поп немой да викате, [отказ от заупокойни молитви – желание за смърт без разкаяние]/ вие на гроб да ми дойде,/ оро да заиграте. [кощунстване в памет на покойника]// Ако умра ил загина/ ке останат спомени,/ що съм лудо лудовао/ на младите години [придаване ценност на младежката лудост]”. Дали „поп немой да викате” е било сменено с „попа да извикате”, както твърди Никанор, не става ясно от видеоклипа, но това не променя нещата по същество. Призоваването да се играе хоро вместо заупокойни молитви и придаването ценност на нечия младежка лудост може само да радва бесовете, безбожниците и хора, които са далеч от Православието. За слуха на благоговейния християнин подобна богопротивна песен не може да предизвика нищо друго, освен отвращение.
Във втория клип се чува песента „Море, сокол пие” –
също напълно светска и нецърковна, макар и без явно богохулство като първата. Тъй или иначе, подходяща за изпълнение от народни певци, но не и от духовници.
Въпреки че схиархимандрит Серафим (Мишков) се дразни от забраните и ограниченията, не заради него, а за сведение на читателите ще споменем какво указват св. канони за подобни случаи.
53-то правило на Лаодикийския събор:
| „Християни, които отиват на сватби, не трябва да скачат или да танцуват, а скромно да вечерят и обядват, пазейки християнско приличие”. |
62-ро правило на Шестия Вселенски събор:
| „Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наричаните календи, воти, врумалии[9] и народния празник, извършван в първия ден на месец март (древното празнуване на Нова година[10], б.н.)… А така също отхвърляме и всички обичаи и игри, които са се вършили от мъже или жени в името на лъжливо наричаните у езичниците богове по някакъв древен и чужд на християнството обичай, и постановяваме: никой… да не призовава името на гнусния Дионис (чийто култ включвал и пиянски запой с вино, б.н.), когато се тъпче виното в линовете, и да не върши смехории и безумства поради невежество или суетност. Затова постановяваме: ония, които знаейки това постановление, си позволят занапред да вършат нещо от поменатото по-горе, ако са клирици, да се низвергват от свещен чин, а ако са миряни, да се отлъчват от църковно общение. |
24-то правило на Шестия Вселенски събор:
| „Не се позволява на никого от свещения чин, а също и на монах,… да присъства на сценични игри. А ако някой клирик бъде повикан на сватба, в такъв случай, щом почнат игрите, които имат за цел да примамват, нека веднага стане и си отиде, понеже така ни заповядва учението на нашите отци. Ако ли някой бъде изобличен в това, нека или да престане, или да бъде низвергнат”. |
И тъй, учението на св. Отци заповядва клирици, монаси и изобщо християни да не участват в скачания, танци и сценични игри. Уви, днешните християни и – което е страшно – схимникът Серафим (Мишков) и събратята му по духовен сан и по веселба – се тешат със суетни празненства, подобни на Църногорския събор, и вършат точно обратното на онова, което учат св. Евангелие и св. Отци.
Братя и сестри, ние не осъждаме никого! Но молим да разберете: на тези хора изобщо не им е до разбор на календарния въпрос, нито до свидетелството на светците за него. Техните интереси, както се вижда, са доста по-различни. И подобен род чужди на християнството пиршества под патронажа на Гигинския манастир далеч не са единични случаи.
* * *
По-нататък.
| „Ама в Евангелието – възразява Никанор – нищо не пише за календара”. |
Вярно е, че не пише. Но да се разсъждава, че християните са длъжни да следват само написаното в Евангелието, а онова, което не е написано там, не са длъжни да следват, си е чист протестантизъм. Общо взето натам клони и Никаноровото изтъкване на самодостатъчността на св. Евангелие за нашето спасение. В Евангелието не пише и за много други неща, например за почитането на светите икони. Значи ли това, че, според Никанор, то не е задължително?!
В светото Евангелие обаче пише за послушанието към Христовата Църква:
| „Ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17). |
Ето и правилното тълкувание на тези Христови думи, изречено не от нас, а от светител Серафим (Соболев), който е наречен в тропара му „стълб на Православието”:
|
„Ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни Църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил. Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници. |
Тук Светителят (а не ние, така че който има възражения – към него!) е казал съвсем ясно и недвусмислено, каква е връзката между новостилието и думите в св. Евангелие за непослушание към Църквата. Прочее,
| „който има уши да слуша, нека слуша!” (Мат. 11:15 и др.) |
Да разгледаме и кривото Никанорово тълкуване на апостолските думи: „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота” (Кол. 2:16).
Това „проповядвали”, според архим. Никанор, „светите апостоли относно спасителното значение на календара”!
Грубо невежество! За кой календар са казали това светите апостоли? За християнския? За Великия индиктион? Ако пък не е за него, то тогава напразни са всичките усилия на Никанор да отнесе горните думи към него.
За разлика от о. Никанор, който си позволява произволно да тълкува тези думи от себе си, нека се обърнем към тълкуванието на същите думи от светите отци, за да видим какво е светоотеческото тълкувание, което е и правилното. И тъй, в тълкуванието на бл. Теофилакт Български[12] например ясно е указано, че тук става въпрос не за християнските празници, както лъжливо твърди Никанор, а за юдейските. Същото, разбира се, е очевидно и от самия текст (празнуването на новомесечие и събота е характерно за юдеите, а не за християните). И какво излиза? Излиза, че св. апостол Павел съветва колосяни да не празнуват юдейските празници. Същият апостол дава указания и на галатяните да не празнуват заедно (по едно и също време) с юдеите (Гал. 4:10)[13]. И в седмото свое правило светите Апостоли указват да не се празнува главният християнски празник – Пасха, заедно с юдейската пасха. Точно с тази цел – за да се изпълни апостолското правило за Пасха – е съставен Великият индиктион и е одобрен от светите отци. Същото апостолско правило се явява каноническа пречка за новостилци да осъществят докрай небогоугодната календарна реформа (като променят и Великден заедно с останалите подвижни празници).
Също за юдейските празници се отнася и следващият неправилно изтълкуван от Никанор цитат от Стария Завет (Ис. 1:13-14).
След това архим. Никанор изрежда известните му от Свещеното Предание условия за празнуването на Пасха: след пролетното равноденствие и в неделния ден след първото пълнолуние, което е след равноденствието, и не едновременно с юдейската пасха. Обаче нарочно пропуска да напише, че от Свещеното Предание ни е известно, че Пасха трябва не само да не съвпада с юдейската, но непременно да е след нея. За последното той пише:
|
„Днес някои дръзват да тълкуват от себе си, че целта на св.Отци от Първия Вселенски Събор била не едновременното празнуване на Великден от християните, а непременното празнуване на Великден след юдейската пасха. Това е изместване на акцента от главното – едновременното празнуване на Пасхата от всички християни, към второстепенното – християните да празнуват отделно (по време) от юдеите. Целта на това свободно тълкувание е да се направи дявола по-черен, отколкото е. С други думи, да преувеличим отстъпленията на римокатолиците”. |
Нека да видим, кои са тези „някои”, които, според Никанор, тълкуват „от себе си”, че християнската Пасха трябва да е след юдейската?
Исторически погледнато, Христовата Църква от времето на Първия Вселенски събор и насетне винаги се е придържала към условието: Пасха да е след юдейската. Просто защото така е било постановено на този Събор[14]. Никога Църквата не е празнувала Пасха преди юдейската.
За това свидетелства например авторитетният канонист Теодор Валсамон, патр. Антиохийски (ХІІ в.):
|
„Божествените Апостоли не искат ние да празнуваме заедно с юдеите и затова определят Пасха Господня да се извършва у нас след извършването от юдеите на ветхозаконната пасха. |
И тъй, условията за Пасха са:
– След равноденствието;
– И след пълнолунието, което го следва;
– В неделния ден след въпросното пълнолуние;
– Не заедно с юдейската, а задължително след нея;
Така пише и светител Серафим (Соболев):
| „Новият стил кара Римокатолическата църква да върви против светото Евангелие чрез нарушаване хода на евангелската история. От Евангелието се вижда, че християнската Пасха се извършила след юдейската.”[16] |
И така, празнуването на Пасха преди юдейската е противно на Евангелието, според свт. Серафим.
Това е Свещеното Предание.
Отричането на условието „след юдейската пасха” противоречи както на Свещеното Предание, така и на св. Евангелие. Отричането на това важно условие в случая не е нищо повече от произволна измислица на архим. Никанор.
ЗА ГЛАВНОТО И ВТОРОСТЕПЕННОТО
Според Никанор:
|
„Главното е – едновременното празнуване на Пасхата от всички християни”, |
Отново Никанор пише лъжа. Защо? Защото никъде в Свещеното Предание няма такова степенуване. И двете тези неща са важни. Теорията, че едновременното празнуване на Пасха с юдеите не е чак толкова важно, води началото си от създателя на новостилната реформа – папа Григорий ХІІІ, и действително, новостилната пасхалия нерядко нарушава това условие, просто защото не е съобразена с него. Повече по този въпрос: тук.
Хронологически, първо е поставено условието Пасха да не се празнува заедно с юдейската. Това условие е поставено още от св. Апостоли – в 10-то Апостолско правило.
Изобщо, апостолската забрана да се празнува заедно с юдеите, се отнася не само за Пасха, а изобщо за всички празници. На християните въобще е забранено да празнуват заедно с юдеите, както и да постят заедно с тях. 70-то Апостолско правило гласи:
| „Епископ, презвитер, дякон или въобще броящ се в клира, който пости наедно с юдеи, празнува наедно с тях или приема техни празнични дарове, като опресноци или нещо подобно, да бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен”. |
Разбира се, че е важно всички християни да празнуват заедно. Не само Пасха, но и останалите празници. Така винаги е учила Светата Църква. Така пише напр. св. патриарх Тихон Изповедник:
| „За запазване на вселенското единство е важно във всички Православни Църкви едновременно да се възнасят едни и същи молитви и да се извършват едни и същи празненства”[17]. |
И до началото на ХХ век всички християни от Православна Църква са празнували заедно – както Пасха, така и останалите празници. И тъкмо въвеждането на новия стил внесе разцепление в единното празнуване на православните и го раздели. За онези, които го приеха изцяло (за подвижните и неподвижните празници – Финландска Църква), новият стил наруши единството и при празнуването на Пасха и подвижните празници. А за онези, които го приеха частично (само за неподвижните празници), новият стил наруши единството само при празнуването на неподвижните празници. Но и в единия, и в другия случай, новият стил разрушава единството. Това собствено е и резултатът (плодът) от въвеждането му – двойното (разделно) празнуване.
| „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове. И тъй, по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7:17,20). |
Тогава, какво дърво е новият стил, според думите на Спасителя – лошо или добро, – щом плодовете му са лоши?
Нека сега да видим, не кое е важно и кое е маловажно, а кое е собствено условието за Пасха, и кое е средството за изпълнение на това условие.
Както вече казахме, условието за Пасха са го определили още св. Апостоли – да не се празнува заедно с юдейската. И св. Евангелие – да е след юдейската [за което говори и свт. Серафим (Соболев)]. Това са собствено условията за Пасха. И за да се спазват тези условия, св. отци са решили Пасха да е след равноденствието и след пълнолунието – които изисквания вече се явяват средството за изпълнение на горните условия. И тъй, определящото са условията (не заедно с юдейската, а след нея), а средството за изпълнението им са останалите изисквания (да е след равноденствието, след пълнолунието след него и в неделния ден след това пълнолуние). А не обратно. И всеки лесно може да се убеди в това, като прочете например тълкуванията на 7-мо Ап. правило.
Новият стил обаче поставя приоритетите обратно, като отдава първостепенно значение на средствата, които посочихме, а същинските условия нарушава. Върху тази неправилна основа е изградена новостилната реформа от самото ѝ начало. Повече по този въпрос: тук.
По същия начин Църквата се отнася и към предпочитанието между единното празнуване и астрономическата точност. Главното е единното празнуване на православните. А астрономическата точност е второстепенното. За това ясно говори например преп. Никодим Светогорец (виж по-горе). Само че с въвеждането на новия стил и тук приоритетите са обърнати: за водеща е поставена астрономическата точност, а единното празнуване на поместните Църкви е нарушено.
* * *
Да разгледаме по-нататъшните твърдения на архим. Никанор. Според него „черният дявол” са отстъпленията на римокатолиците. Едно от тези отстъпления обаче е григорианската реформа. Като такова тя е била осъдена на Константинополските Събори от 1583, 1587 и 1593 гг. За същото свидетелстват и светците, в частност – свт. Серафим (Соболев). Действително, съгласни сме, че новостилната реформа е дяволско дело. Тук о. Никанор е прав.
Отче Никаноре, Вие някога замислял ли сте се, защо Църквата от ІV век до ХХ в. включително, не се е смущавала от „изоставането на юлианския календар винаги, когато пролетното пълнолуние се падне между астрономическото равноденствие и датата 22 март по стар стил”, за което Вие пишете, при което, според Вас, „второто условие от горепосочените четири (което посочвате така: „2. Пасхата да се празнува след първото пълнолуние, след като се изпълни горното условие”) бива нарушавано”?
Ами първо, защото то не е главното условие за Пасха, а, както вече казахме, е средството за изпълнение на двете главни условия (Пасха да не съвпада с юдейската, а да е след нея). И второ, просто защото то не се нарушава, както Вие лъжливо твърдите. Защо мислите, че когато Пасха е след второто пролетно пълнолуние, то тя не е след първото? Нали второто върви след първото, а не обратно? Затова, посоченото от Вас „условие”, което е всъщност средство за изпълнение на главните условия, съвсем не се нарушава, тъй като ако Пасха е след второто пълнолуние, то тя е, разбира се, и след първото. Затова и Православната Църква никога не е виждала проблем в това, и никой от св. отци не е считал, че трябва то да се коригира. Главното е, ще повторим, Пасха да не съвпада с юдейската и да е след нея. Православната Църква от ІV в. и до днес винаги се е придържала към това, следвайки Александрийската пасхалия.
Вярно е, че папските астрономи са нарушили главното условие за Пасха (да не съвпада с юдейската, а да е след нея). Тук обаче не става въпрос за „човешка немощ”, както Вие твърдите, а за съзнателно и дръзко непослушание към Св. Църква. И не ние казваме това, а свт. Серафим (Соболев):
| „При това греха на непослушание към Църквата, чрез пренебрежение към нейния Устав, новостилците извършват открито, съзнателно и дръзко”[18]. |
* * *
За по-нататъшните плодове на въображението на архим. Никанор. Той вменява на съставителите на календара за 2019 г., „психологически проблем”, състоящ се, според него, във „фиксацията върху обряда, обичая”. Това всъщност е повторение на предишните му измислици, съществуващи единствено във въображението на архимандрита, които са породени от неговото озлобление против свидетелството на светците за календара и, разбира се, против нас, които публикуваме това свидетелство. За това вече писахме.
Архим. Никанор още твърди, че съставителите на календара за 2019 г. „говорят за това, че дори Бог е послушен към Созиген Александрийски и Гай Юлий Цезар и прави чудеса само по тяхния календар”. Не е трудно да се види, че тази нелепост е следващата поред измислица на Никанор, съществуваща единствено в неговото въображение. Чрез нея обаче архимандритът цели да окарикатури по принцип защитата на светоотеческия календар и в частност съставителите на календара за 2019 г., които сме публикували не своето мнение, а мнението на светците по този въпрос. Разбира ли обаче Никанор, че осмивайки защитаването на църковната правда, той се глуми и над Божиите угодници, които са отстоявали тази правда?!…
| „На мен пък ми се струва – продължава Никанор, – че река Йордан обръща течението си и облакът покрива Тавор тогава, когато православните християни празнуват Богоявление и Преображение, а не на датите 6 януари и 6 август от календара на Созиген и Цезар”. |
Това, че на някого нещо му се струва и го предлага на читателите си като аргумент, не означава нищо друго, освен че такъв човек прекалено много вярва на себе си.
Какво ни интересува, отче Никаноре, кое на Вас ви се струва или не Ви се струва?
| Ние вярваме не на това или онова, което на някого му се струва, та дори и на самите нас, а на думите, делата и примера на Христовите св. угодници. Поради тази причина нищо не пишем от себе си, а публикуваме само онова, което учат светците. |
А Вие пък вярвате прекалено много на онова, което Ви се струва, и там Ви е грешката.
Ето, през 1923 г. на някои им се сторило, подобно както и на Вас, че Благодатният огън ще слезе на Гроба Господен не само по стар стил, но и по нов, и служили Велика събота в Йерусалим по нов стил. Само че… Благодатният огън не слязъл.
О. Никанор сам признава:
| „Изказвам собственото си мнение”. |
Добре е, отче Никаноре, че го признавате, но не е добре, че парадирате с това. Вашето мнение може да го задържите за себе си, защото чрез него изразявате единствено Вашата воля и нищо повече.
| Нас ни интересува учението на Христа, гласът на Православната Църква и мнението на Христовите угодници. Защото чрез тях се разбира Божията воля. |
* * *
Само повърхностно мислещ човек може да твърди, че
| „…светците влизат в спор един с друг: докато св. патр. Тихон утвърждава, че „реформирането на църковния календар по принцип е възможно“, свт. Серафим Софийски категорично отсича, че „такова пренебрежително отношение към календара е недопустимо“!” |
Това означава, че о. Никанор, който стига до тези повърхностни заключения, съвсем не е чел внимателно нито това, което пише св. патриарх Тихон, нито написаното от свт. Серафим. При по-внимателен прочит не е трудно да се види, че между двамата светци няма противоречие.
Ето какво пише св. патриарх Тихон:
| „Реформирането на църковния календар, в смисъл на изравняването му с гражданския календар, макар и да предполага известни трудности за съгласуването на Пасхалията с него и за дисциплината на постите, по принцип е допустимо…” |
След което Светителят излага необходимите и задължителни условия за това:
| „Първо, за закономерното въвеждане на новия стил се изисква съгласието на всички автокефални Православни Църкви. Православната Църква е Съборна Църква, състояща се от отделни независими Църкви, свързани помежду си в неразривно единство чрез общи догмати, обреди и канонически правила. За запазване на вселенското единство е важно във всички Православни Църкви едновременно да се възнасят едни и същи молитви и да се извършват едни и същи празненства. Нещо повече – юлианският календар, който е приет във всичките Православни автокефални Църкви, е осветен чрез вселенския авторитет и не може да бъде изменен от църковната власт на една от тях, тъй като тази власт се явява по-низша инстанция по отношение на вселенския авторитет. Оттук произтича необходимостта решаването на този въпрос да стане със съгласието на цялата Православна Съборна Църква. Но тя (календарната реформа), трябва да бъде не само закономерна, но и безболезнена, а такава тя може да бъде само при съгласието на вярващия народ. Според учението на Православната Църква, пазител на чистотата на вярата и на светоотеческите предания се явява не само главата на Църквата[19] и не само църковната йерархия в цялата си съвкупност, но и цялото тяло на Църквата, а следователно – и вярващият народ, на когото също принадлежи известно право и глас в църковните дела”[20]. |
В резюме. По мнението на Светителя, реформа на богослужебния календар по принцип е възможна, но тя трябва: 1) да се приеме на Вселенски събор, за да има вселенски авторитет, 2) да получи съгласието на всички поместни Православни Църкви, 3) да се въведе едновременно във всички поместни Църкви, за да не се наруши единството на празнуването, 4) да е безболезнена, т.е. да получи съгласието на вярващия народ.
| „Въпреки това обаче – казва Светителят, – незабавното осъществяване на календарна реформа среща на пътя си големи затруднения”[21]. |
Тези затруднения произтичат от неизпълнението на нито едно от горните условия за правилно и канонично реформиране на църковния календар, което, по мнението на Светителя, прави въвеждането на календарната реформа практически невъзможно.
|
„След Пасха през 1923 г. патриарх Мелетий ІV свика в Константинопол Съвещание от представители на Православните Църкви за предварително обсъждане на някои църковни въпроси, в т. ч. и въпроса за изменението на календара. Това Съвещание съвсем не беше Вселенски събор, както погрешно го наричаха… Неблагоприятно обстоятелство за Съвещанието, което в значителна степен умалява тежестта на всички негови постановления, беше отсъствието на него на пълномощници от Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската и Всерусийската Патриаршии (Руската Църква бе представена на него от архиепископ Анастасий (Грибановски) Кишиневски и архиепископ Александър (Немоловски) Американски, които бяха лично поканени от патриарх Мелетий ІV[22]). Единогласното постановление на комисията за промяна на богослужебния календар и Пасхалия, разпратено за съборно утвърждаване от автокефалните Църкви, срещна възражение от страна на повечето от тези Църкви и по такъв начин не влезе в силата на закон. Въпреки това, с явно отстъпление от вселенското единство патриарх Мелетий ІV издаде разпореждане за въвеждане на новия стил в своята патриаршия…“[23]. |
Нека видим какво казва и светител Серафим (Соболев):
|
„Не затова Божественият Дух, съвместно с Апостолите, Вселенските събори и светите Отци, е постановявал каноническите истини, за да ги поправяме и променяме след това ние, като че са несъвършени и погрешни. Такова отношение към светите канони е напълно недопустимо и кощунствено. В това именно е виновна Римокатолическата църква, която в пряко нарушение и отменяне на каноническите правила е празнувала Пасха през 1805, 1825, 1853, 1854… 1903, 1923, 1927 и в много други години едновременно с юдейската пасха. |
И така, според свт. Серафим новият календар не може да бъде приет, защото:
1) в частта на пасхалията си нарушава църковните канони, установени от вселенския авторитет на Църквата (за който говори и свт. Тихон) – Апостолите, Вселенските събори и св. Отци;
2) в частта на месецослова си нарушава други църковни постановления, за които говори богослужебният Устав на Православната Църква.
Добре, а ако се състави друг, по-съвършен календар от григорианския, който по-съвършен календар с нищо няма да нарушава църковните канони и с нищо няма да нарушава други църковни установления, залегнали в Устава на Църквата, то значи, че въвеждането на такъв календар за богослужебна употреба с нищо не би противоречало на това, за което говори светител Серафим.
Т.е., пак следва, че реформа на календара принципно е възможна, стига да не нарушава каноните и Устава, да е приета на Вселенски събор, със съгласието на всички поместни Църкви и едновременно въведена във всички тях.
Това е. Няма противоречие между двамата светители. Що се отнася до григорианския (новоюлианския) календар, и двамата са на мнение, че той е неканонично въведен и неподходящ за Църквата. Що се отнася за календарна реформа по принцип, свт. Тихон говори за допустимостта ѝ при определени условия, при които условия свт. Серафим не казва, че принципно е невъзможна.
В случая обаче говорим за реалността: за вече въведения антиканонично и неподходящ за богослужебна употреба григориански (новоюлиански) календар.
* * *
ЗА СВЕТОСТТА И НЕПОГРЕШИМОСТТА
Напразни са опитите на архим. Никанор да представи в изопачен вид това, че сме изложили позицията на Божиите угодници – с подвеждащ въпрос, че, едва ли не, смятаме мнението на светците за непогрешимо. За същото вече писахме и в изобличението на предишните Никанорови лъжи.
Пак ще кажем. Възможно е някой светец да изкаже и частно мнение. Никой не твърди, че светците са били непогрешими. Възможно е защитата на стария стил да е частно мнение на даден светец. Тъкмо затова обаче изложихме свидетелството не на един или двама светци, а на много светци (и бихме могли да изложим на още повече) – именно за да е ясно, че това е не частно, а общо и съгласно мнение на множество светци. Изобщо, в Църквата е прието да се следва гласът на светите отци в цялост – тяхното общо свидетелство, или както още се нарича – consensus patrum („съгласие на отците”[25]).
По-горе вече писахме, че излагаме свидетелството на светците не като нещо самодостатъчно, за да се приеме, че това е учението на Църквата, а като част от всички онези условия, които обуславят това учение, а именно: какво казват църковните канони за празнуването, каква е богослужебната практика на Църквата през вековете, отразена в Свещеното Предание, какви са решенията за календара на църковните Събори – поместни и всеправославни, какви чудеса са показани от Бога и от множество светци по отношение на календарния въпрос. И към всичко това – съгласното с него свидетелство на множество канонизирани Божии угодници.
* * *
Отклонение от темата. В озлоблението си архим. Никанор прави дълъг скок към преп. Силуан Атонски. Уви, безполезно. Никъде в сайта „Православна класика”, нито в календара за 2019 г., съставителите му не отричат светостта на преп. Силуан.
За кой ли път ще повторим: ние не считаме себе си за авторитет и не сме хората, които ще се произнесат по случая. Има Божествени и светийски свидетелства, има Св. Синод, има Комисия по канонизация – тяхното мнение е меродавното.
Още едно отклонение от темата и един още по-дълъг скок на о. Никанор. Този път към Адолф Хитлер, за когото свт. Николай (Велимирович) бил казал „великия вожд на германския народ“. И какво като е „велик”? Това понятие, отнесено към държавни лидери, съвсем не е задължително да носи положителен смисъл. Примери: Александър Велики, Ирод Велики, Абас Велики, Карл Велики и пр. По-скоро то е признание за тяхната голяма историческа значимост – било в положителен, било в отрицателен аспект.
* * *
ЗА ЕДНАТА СВЯТА СЪБОРНА И АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА
По-нататък архим. Никанор пише:
| „Щом твърдите, че смяната на календара е довела до разкол, кажете ясно на всички: КОЯ е тази Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква?” |
Тук пак се сблъскваме с примитивния и нечестен начин на разсъждение на Никанор, който постоянно го води до задънени улици.
Отче Никаноре, тези светци, които твърдят, че смяната на календара е довела до разкол (понеже не ние го твърдим, а Божиите угодници!) кажете ясно на всички: ТЕЗИ СВЕТЦИ в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква ли са?
Ето тук ще намерите и отговора на Вашия въпрос.
Жалко за архим. Никанор! Пиянските песни ги знае, а коя е Църквата не знае! Отче Никаноре, като не знаете коя е Църквата, навярно не знаете коя е истинската вяра в Бога, тъй като те са много и всяка твърди, че е истинска? Може би не знаете и кой точно е истинският Бог, понеже „има много богове и много господевци” (1 Кор. 8:5)? На Вас явно Ви трябва някой, който да Ви обясни основите на богопознанието, докато още не сте стигнал до там, да питате дали изобщо има Бог…
Че новостилието е довело до разкол, го казват светците, а не ние. При това този разкол – двойното празнуване, което е резултат от разкъсването на църковно-празничното единство в Православието, причинено от новостилието – е факт, който никой не оспорва. И същото това новостилие е тежък грях, според свт. Серафим Соболев. Тъй че, не ние, а Божиите угодници го казват. Това първо.
После, Никанор не го притесняват разколите по принцип, защото той не се притеснява да служи в Македонската църква, която сега е в положение на разкол, не е в общение с никоя от поместните Църкви и не е призната от никоя от тях. Кое тогава го притеснява? Не просто го притеснява, а го дразни свидетелството на светците, понеже той върви в обратна посока на него. Както обаче споменахме, грехът на новостилието, който е разкол в църковно-празничното единство на Православието, – не според нас, а според светците – не е довел до административен разкол (прекъсване на църковно общение) между поместните Църкви и не води до автоматично отпадане от Църквата, тъй като не нарушава догмати на вярата, а само каноните и Типикона. Затова поместните новостилни Църкви си остават канонични, което значи – правилни, законни, общопризнати, съставляващи в съвкупността си със старостилните поместни Църкви Едната Свята Съборна и Апостолска Църква (за която пита Никанор), имащи действителна и действена апостолска приемственост, действителни и действени св. Тайнства и т.н.
Това е каноничността.
А другото е греховността. И именно греховността води до постепенно отпадане от Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. Каква полза, че човек е в каноничната Църква, ако греши и не се кае? Греховете му ще го погубят, дори и да е най-каноничният. Дали някой ще греши с разкол, като ходи и служи с разколници, дали ще греши, като пее пиянски песни, или ако е монах, като яде месо в нарушение на обета си за постничество и като участва в неприлични телевизионни предавания и шоу-програми, дали някой ще греши с властолюбие, алчност, лъжи, фалшифициране на подписи, злоба, подлост и коварство към духовния си отец, клеветене и охулване на светогорски монаси, подмазване пред силните на деня заради земни облаги, т.е. човекоугодничество, надменност над светците и превъзнасяне над Преданието на Църквата, или с какъвто и да е друг грях – всичко това няма изведнъж да му отнеме каноничността, нито изведнъж ще го постави извън Църквата. Но ако човек върши неразкаяно такива и всякакви други грехове без покаяние, той постепенно ще отпада от Нея и ще бъде като гнил член, който рано или късно ще бъде отсечен от живото тяло на Църквата. И ако до края на живота си пребъдва в такива или други грехове и умре в такова неразкаяно състояние – това, пак не според нас, а според евангелското и църковното учение – ще го отведе в погибел и ще го отдели окончателно от Църквата. Това обаче ще го реши Божият съд, който се извършва над всеки човек след смъртта му. Отпадането от Църквата на неразкаян грешник може да стане и в този живот, ако се реши на Църковен събор и в съгласие със светите канони.
Ще приведем и думите на Христа:
| „Казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в Царството небесно, а синовете на Царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 8:11-12). |
Кои са тези мнозина, които ще дойдат от изток и запад, и кои са синовете на Царството, които ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, и защо?
| Не за друго, а понеже „Бог не гледа на лице” (Деян. 10:34), а на вярата и делата (Иак. 2:22). |
Отче Никаноре, отлъчената от общение Македонска църква част ли е от Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, та сте се дигнали с двамата си събратя Константин и Пимен да ходите да служите там?!
Порошенково-Вартоломеевата новосъздадена църква част ли е от Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, след като е провъзгласена с открито потъпкване и презиране на свещените канони от страна на патриарх Вартоломей?!
* * *
КОЙ СЕ ПОЛЗВА ОТ „БЛАГИНКИТЕ НА „КАНОНИЧНОСТТА“”?
С вулгарния си израз „благинки на „каноничността“” архим. Никанор нарича земните привилегии и облаги, които, според него, предоставя принадлежността към дадена канонична поместна Църква. И, забележете, Никанор отдава на тези „благинки” изключително голяма важност. Такава важност, за която дори не сме си помисляли, а научаваме за нея тъкмо от Никанор.
Защо ли, според него, „благинките” са толкова важни?
Ами защото самият той не просто се ползва с „благинките” на каноничността, а върши безобразия след безобразия (виж по-горе какви) под чадъра и закрилата на каноничността. По тази причина вече писахме, че каноничността е добро нещо, но ако човек върши грехове и не се кае, каноничността няма да го спаси, понеже ще го погубят греховете му.
Освен това, често пъти у хората се наблюдава психологическата нагласа да виждат в другите собствените си греховни слабости.
Например крадецът подозира всички останали, че крадат, по простата причина, че той така е свикнал да живее и не може да си представи, че другите не постъпват като него. Така и пияницата подозира останалите, че са пияници, и блудникът подозира в околните си същото блудство, което сам върши. Така и Никанор крещи, че старостилците „се ползвали от „благинките“”, тъй като всъщност това го върши самият той и не просто се ползва от тях (в което няма нищо лошо), а върши сериозни злоупотреби. След малко ще покажем какви.
Ако старостилците в БПЦ искаха да се ползват от въпросните „благинки”, те просто щяха да станат новостилци. Защото макар служението по стар стил да се допуска в БПЦ, както и в други новостилни Църкви, но то е свързано с понасянето на известни трудности, като: преместване в отдалечен храм или манастир, примиряване с оскъдните средства за издръжка, които може да се получат в едно такова отдалечено място, търпене на злостни нападки и хули от някои новостилни събратя и всевъзможни обвинения, както в случая, и приемането на невъзможността за по-нататъшно израстване в църковната йерархия. Ето това е кръстът да се служи по стар стил в новостилна Църква. Да, това са „благинки”, но само в духовен смисъл, тъй като носенето на кръста е благо, само че за този, който го разбира и който знае защо го прави. С други думи, за да тръгне християнинът по пътя на отстояване на истината сред заобикалящото го отстъпление (апостасия), той трябва да е достатъчно добре мотивиран и аргументиран за действията си. Тези духовни блага обаче нямат нищо общо с онези „благинки”, които витаят в главата на Никанор и които явно толкова неустоимо го блазнят, че се е отказал от стария стил (макар и да го смята за правилен, по собствените му думи) и сега със зъби и нокти драпа да докаже колко са лоши старостилците.
Което пак е изопачаване на нещата. Изобщо, при Никанор изопачаването на нещата е своеобразен закон. Да, старостилците може да са лоши и грешни, защото са хора. Но тъкмо затова сме публикували мнението не на грешните и лоши старостилци, а на Христовите угодници, които са свети и праведни. Тях, прочее, нека слуша който желае. Така че Никанор да не надига глас срещу лошите и грешни старостилци, а ако има съмнения, да провери вярно ли е това, което светците са засвидетелствали. И ако е вярно, да се смири и да го приеме, а не да се превъзнася гордо над Христовите угодници и над Преданието на Църквата.
Нека сега да видим как архим. Никанор се ползва от „благинките на каноничността”, по неговия израз.
Едно от първите му средства за ползване на тези „благинки” чрез фалшива самореклама е
тиражирането на лъжата, че е работил като брокер на Уолстрийт.
Дали самият той е пуснал в обръщение въпросната лъжа, или това е сторено от други с мълчаливото му съгласие, нямаме точни данни. Тиражирането на тази лъжа в медиите обаче е налице.
А какъв е бил в действителност, се разбира оттук:
и, през собствените му увъртания, оттук[26]:
Запитвал ли се е някой, защо отец Никанор, който е монах, отрекъл се от света и посветил се да служи на Бога, „няколко пъти е бил гост” в зрелището, наричано „Шоуто на Слави”[27], което се слави със своя цинизъм, кощунство и откровено богохулство? И защо въпросният монах не просто се подвизава повече в света (и най-вече при силните на деня), отколкото в манастира, и е чест гост на телевизията, а гостува даже и там, където са „дълбините сатанински” (Откр. 2:24)?
Нали словото Божие ни учи точно на обратното:
| „Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:14-15) |
Каква „благинка” търси разкрепостеният монах при кощунниците!? И какво ще стане, ако всички монаси тръгнат да гостуват на зрелищата на същите или други кощунници?! Тъй или иначе, при Никанор всичко е под покривалото на каноничността.
Колко много го е заслепил стремежът за достигане на възможно повече и по-големи от същите „благинки”, четем тук[28]:
Ето, архим. Никанор, който постоянно говори за каноничност и обвинява старостилците, че не следват св. Евангелие, а само светците (като че ли светците не са следвали Евангелието!), същият този Никанор, вместо да отвърне на злото с добро, както учи св. Евангелие –
| „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха” (Мат. 5:39-40) и: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44) – |
той се заема да съди журналист от църковна медия (своя личен обидчик) за „публикувана статия, която го опозорява лично, както и доброто му име в обществото”. Това е. Целта, която гони Никанор, уви, е личната слава. И освен нея – „повишаването по служба” и „притокът от дарения”. И тъй, заради „благинките” на славолюбието, властолюбието и сребролюбието, монахът Никанор, който е и великосхимник Серафим, решително загърбва светото Евангелие. Печален факт.
* * *
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Братя и сестри! Мислите ли, че заради архим. Никанор написахме всичко това? Не, защото да се говори на архим. Никанор по тези въпроси е безполезно.
Или пък сме го написали в наша защита? Не, защото ние не защитаваме себе си, а Истината – не своята, а Христовата и църковната Истина. Затова сме изложили не своето мнение, а учението и Преданието на Църквата, думите и делата на Христовите угодници. И понеже архимандритът се подразни от тяхното свидетелство, а голословните си обвинения отправи към нас, затова и изложихме всички тези факти, за да може всеки, който добросъвестно се отнася към темата, да разбере кое е правилното и кое – неправилното, кое е вярното и кое – невярното.
Надяваме се, че публикуването на този материал ще помогне на мнозина да придобият яснота по всички онези въпроси, които самият о. Никанор повдига и отговорите на които изложихме тук напълно аргументирано и задълбочено. Защото такива и подобни на тях въпроси днес са актуални и биват поставяни пред вярващите и от други хора, било поради невежество, било от злоба. Добре е човек да знае как да отговори аргументирано на подобни въпроси и нападки. В това отношение ние благодарим на Бога, задето ни е дал възможност да отговорим аргументирано на въпросите и най вече – на нападките на о. Никанор, които той постави за обсъждане и които тук се постарахме да анализираме и да докажем тяхната несъстоятелност.
Против самия о. Никанор ние нямаме нищо лично, но как да мълчим, когато виждаме, че пише толкова много неверни неща и с такава злост!? Ако мълчим, не е добре, защото тези, които не знаят фактите, може да помислят голословните твърдения на архимандрита за правилни. Ето, сега нека всеки, който чете, сам да прецени кое е правилно и кое е неправилно. Добре е да се знае, че критерият за правилно и неправилно, от който винаги се стремим да се ръководим, за да оценим нещата, е учението и Преданието на Църквата, както и свидетелството на Божиите угодници. А то е достатъчно ясно. Както по календарния въпрос, така и по всички други въпроси, отнасящи се до нашето спасение.
Да бъде слава на нашия Бог всякога, сега и винаги и във вечните векове. Амин!
Б е л е ж к и:
[1] Архив на неговата статия: тук.
[2] Източник: видеоинтервю „Как брокер от Уолстрийт стана свещеник”, от 14.ІV.2012 г.
[3] В своя доклад „За новия и стария стил”.
[5] В: Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).
[6] https://www.predanie.bg/новини/акценти/1496-митрополит-гавриил-за-въпроса-с-македонската-православна-църква.
[7] Условното наименование „християнска кабала” е използвано само до към 16 век и е чисто католическа и еврейска измислица, която никога не е намирала място в Православието.
[9] Древноримски езически празненства, започващи с „врумалии” – празненства на идола Дионис (от 24 ноември до 17 декември), включващи „сатурналии” и „опалии” (от 17 до 23 декември), „воти” (от 23 декември до 1 януари) и завършващи с януарските календи (от 1 до 5 януари).
[10] В древност, у някои народи началото на годината се считало от март. Поради това седмият месец от март е наречен „септември” (=седми), осмият – „октомври” (=осми) и т. н.
[11] Доклад „За новия и стария стил”.
[12] https://azbyka.ru/otechnik/Feofilakt_Bolgarskij/tolkovanie-na-poslanie-k-kolossjanam/2
[13] По-подробно: в публикацията на прот. Божидар Главев „Срещу Вeнцислав Каравълчев по въпроса за църковния календар – част 1”.
[14] Виж напр. https://religion.wikireading.ru/210299 и http://afanasiy.net/pravoslavnaia-y-yudeiskaia-pashy-nykogda-ne-sovpadaiut.
[15] Правила святых апостол, святых соборов, вселенских и поместных, и святых отец с толкованиями. М. 1876. C. 24-25.
[16] В своя доклад „За новия и стария стил”.
[17] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).
[18] http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/drugi_1/svss/11SvSerafimSofiiski.htm
[19] Т.е. предстоятелят на поместната Църква, б. пр.
[20] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).
[21] Там.
[22] Но не изпратени като пълномощници на Руската Църква. Б. пр.
[23] Пак там.
[24] В своя доклад „За новия и стария стил”.
[25] Принципът „съгласие на отците” (consensus patrum) бил сформулиран през V век от преп. Викентий Лерински (https://azbyka.ru/soglasiya-otcov-princip-consensus-patrum).
[26] Източник: https://www.bitelevision.com/kade-e-vyarata-v-borbata-za-imaneto-otets-nikanor-ot-giginskiya-manastir-s-pravo-na-otgovor-za-obvineniyata-che-e-izdevatelstval-nad-predhodniya-igumen-otets-evgenij/
[27] http://toppresa.bg/1594/zhiva-voda-ot-ayazmoto-kraj-giginskiya-manastir-spasila-slavi-trifonov виж също: тук и тук.
[28] Източник: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,24294/view,article/