Страница с материали за светото Православие

С вдигане на шум нищо не се доказва

(По повод възмущението на архим. Никанор (Мишков)[1] против свидетелството на светците за календара)

Архимандрит Никанор (Мишков) се възмущава против светците, задето свидетелстват, че новият календар не е богоугоден Архимандрит Никанор (Мишков) се възмущава против светците, задето свидетелстват, че новият календар не е богоугоден.Светци, които са изобличили неправдата на григорианския календар (новия стил). 

В Православния календар за 2019 г. не сме изложили нашето лично мнение, а сме изложили мнението на светците. За да не каже някой, че говорим от себе си. Не, не говорим от себе си. Публикуваме свидетелството на Божиите угодници, прославени от Бога и канонизирани от Съборната Църква. И това свидетелство е пределно ясно и недвусмислено.

Който желае, нека слуша гласа на светците.

Ако пък на някого гласът на светците не е угоден и не желае да го слуша – това е негов личен избор. Ако някой иска да следва гласа на светците, но по една или друга причина не може, това е съвсем различно. Всеки сам стои пред Бога и Едному Богу са известни всички обстоятелства в живота на всеки един човек.

Вярно ли е, както твърди о. Никанор (Мишков), че свидетелството на светците – понеже само то е изложено в календара за 2019 г. – „благоприятства формирането на разколнически нагласи у вярващите”? О. Никанор не привежда никакви доказателства за твърдението си. Не е трудно да се види, че то е категорично невярно. Защо? Първо, дори само мисълта за това е кощунствена. После, това не е вярно, защото ако тези светии биха били разколници, то е нямало да бъдат канонизирани за светии. А щом са канонизирани, то значи не са били разколници.

Да поясним и за „разкола”. Най-общо казано, разкол (от слав. „расколόти” – „разделям предмет на части чрез удар, разцепвам”) е внасяне на разделение, разцепление в Църквата, основано на въпроси, които не касаят догматите на вярата (1 правило на св. Вас. Вел.). Христовата Църква е Една, Вселенска и Съборна. Затова всичко важно в нея трябва да става единогласно, да се решава съборно и да се приема навсякъде едновременно. По мнението на светците, всяко нарушаване на единството на Едната Църква, всяко потъпкване на съборността на Църквата чрез частни решения, както и локалното въвеждане на нови неща в Нея, противоречащо на нейната вселенскост, – по въпроси, които засягат цялата Съборна Църква, какъвто е например въпросът за единното празнуване на Църквата (най-вече на Господските и Богородичните празници) – е разкол. Доказателство за това са думите на светител Тихон, патриарх Московски[2], на светител Николай (Велимирович)[3], на преподобни Юстин (Попович)[4], на свещеномъченик Инокентий (Тихонов)[5]. Не ние говорим това или онова, а Божиите угодници. Ако някой има претенции – да ги отнесе към тях.

* * *

Божиите угодници са защитавали църковно-празничното единство на Църквата – както на вселенско, така и на поместно ниво. Нито те са призовавали да се прави разкол във Вселенската Църква или в поместните Църкви, нито пък (още по-малко) съставителите на календара за 2019 г. правят нещо такова, при положение, че не са изказали нищо от себе си. Да, Божиите угодници са засвидетелствали, че самочинното въвеждане на новия стил от страна на патр. Мелетий ІV (Метаксакис) в Константинополската патриаршия е извършено „с явно отстъпление от вселенското единство” (свт. Тихон изп., патр. Московски) и е „създало разкол в Православието” (преп. Юстин Попович), и „схизма” (свт. Николай Велимирович), бидейки „акт на крайно безчинство” (свт. Инокентий Тихонов).

Това са казали Божиите угодници и това са фактите. Ако на някого не му допада и има претенции – да се отнесе към светиите, а още по-добре – към съвестта си.

Изобщо, ако някой сериозно желае да опровергае позицията на светиите за новостилната реформа, изложена в календара за 2019 г., би следвало да докаже, че техните думи, цитирани там, са недостоверни – но да го докаже, ако би могъл, с действителни и сериозни аргументи, а не само да изказва личното си мнение и да отправя недоказани обвинения.

Ако пък ни вменяват за вина, че сме огласили свидетелството на Божиите угодници по въпроса, какво да кажем? Нека да се знае истината, защото по-добре е да се знае, отколкото да се мълчи за нея. Нека сме „виновни”, че сме огласили истината, понеже, както знаем, свидетелството на светиите е истинско.

* * *

Колкото до мнението на свт. Серафим, което, според о. Никанор, „си остава обаче лично негово”, ще кажем: тъкмо затова изложихме не само неговото мнение, а и мненията на много Божии угодници, за да е ясно за всички, че свидетелството на светците против новия стил не е мнение само на един светец, а на много светци. И тъй, изобличаването на самочинната и небогоугодна новокалендарна реформа в Църквата

не е изолирано мнение само на свт. Серафим, а е мнение и свидетелство на много Божии угодници.

Нарочно не сме изложили свидетелството против новия стил на други подвижници на благочестието, които все още не са канонизирани, за да не дадем повод на опонентите да ни обвинят, че публикуваме „лъжливи мнения” на „заблудени духовници”, както биха могли да кажат.

Ще посмеят ли сега опонентите да кажат, че и мненията на тези много Божии угодници са лъжливи и че всички тези канонизирани светци са били в заблуда?

* * *

Да кажем и за превратното представяне на наказанието на митр. Арсений Лариски през 1934 г. за непослушанието му към свт. Спиридон, което о. Никанор пише, че било „затова, че митр. Арсений дръзнал да възпява Рождеството по плът на нашия Спасител Иисус Христос”. Не, о. Никаноре, наказанието не е било задето е искал да възпява Рождеството на Христа, а задето е отказал да послуша Божия угодник свт. Спиридон. И това пределно ясно е казано там. Затова и през 1996 г. се стовари Божието наказание над християните в Берово – не защото искаха да възпяват Успението на Божията Майка, а защото самочинно го измениха на следващия ден, по причина на своето чревоугодие.

* * *

После архим. Никанор твърди, че „посочените по-нататък в текста свидетелства на преп. Никодим Светогорец и патр. Кирил Лукарис касаят григорианската пасхалия, която и до днес не е приета от нито една Поместна православна църква”. Не е вярно. Ето какво казва преп. Никодим Светогорец: „На Господа е много по-угоден редът на нашата Пасхалия и нашият календар, отколкото точността на пасхалията и календарът на латинците“. Ясно е – светецът говори: 1. за пасхалията, и 2. за календара (на латинците). Ето какво казва и свещеномъченик Кирил (Лукарис)[6]: „Който… желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на Светите събори”. И тук светителят ясно говори: 1. за григорианската пасхалия, и 2. за григорианския месецослов (календар на неподвижните празници). Освен това има една поместна православна Църква – Финландската, която е приела освен григорианския месецослов (или новоюлианския – все едно, понеже те са еднакви) и григорианската пасхалия, и празнува Пасха заедно с католиците. Ако о. Никанор я брои в числото на поместните православни Църкви (съгласно първо правило на Антиохийския събор, тези, които дръзнат да променят деня на Пасха, подлежат на отлъчване от общение и на изключване от Църквата), значи и втората част на твърдението му е невярна.

* * *

По-нататък той пише: „Въпросът за т. нар. „нов“ църковен календар не е поставян и не е обсъждан съборно от Вселенската църква. Всички Събори, които са разглеждали календара след 1583 г., са визирали пасхалията, но не и „новият стил“, който се появи едва през 1923 г.”

Не е вярно. Въпросът за календара е поставян за съборно обсъждане многократно, и винаги, до началото на ХХ век включително единогласно са отхвърляни от всички поместни Църкви както григорианската пасхалия, така и григорианският месецослов. Първият църковен събор, който е отхвърлил григорианската пасхалия и месецослов и е изрекъл анатема над онези, които ги следват, е Константинополският събор от 1583 г.[7] На този събор присъствали Константинополският патриарх Йеремия ІІ, Александрийският и Йерусалимският патриарси, които съборно отхвърлили и пасхалията, и месецослова на латинците. Същите Източни патриарси се събрали през 1587 г. на втори Събор, който потвърдил решенията на Събора от 1583 г. за отхвърляне на новия календар и пасхалия и за анатемите над онези, които са ги приели. Папският календар бил осъден и на Константинополския събор от 1593 г., на който присъствали патриарсите: Константинополски Йеремия ІІ, Александрийски Мелетий (Пигас), който имал пълномощия да представлява и Антиохийския патриарх Йоаким VІІ, Йерусалимски Софроний и други архиереи. На този Събор била потвърдена верността на постановленията за Пасха на Първия Вселенски събор, който забранил тя да се празнува заедно с юдеите, и бил осъден папският календар (както и папската пасхалия) като нововъведение, противно на каноните и постановленията на Църквата[8]. Решенията на всички тези събори били приети от всички Източни патриарси и изобщо – от пълнотата на Православната Църква.

Напълно отрицателно към въвеждането на новия стил са се отнасяли и през следващите столетия Вселенските патриарси заедно с цялата Съборна Църква[9].

Ето какво пише проф. Н. Глубоковски в своя доклад, произнесен от архим. Методий (Жерев) (тогава още поддръжник на стария стил) пред комисията „Ватикана и Православната Църква” на Московското всеправославно съвещание през 1948 г.:

„По инициатива от май 1901 г. на знаменития Вселенски патриарх, покойния Йоаким ІІІ, всички автокефални Православни Църкви обменили мнения по общоцърковни въпроси, в това число и за църковния календар. В своите официални отговори (1903 г.) всички Православни Църкви изразили категорично отрицание относно приемане или прокарване на григорианския стил, а в заключителната си грамота от 12 май 1904 г. патриарх Йоаким направо формулирал, че за реформа на юлианския календар (с приспособяването му към григорианския стил) няма сериозни основания – нито църковни, нито научни”.[10]

И така, във всички тези съборни решения на Православната Църква всички поместни Църкви без изключения са отхвърляли единодушно както новостилната пасхалия, така и новостилния месецослов.

Питаме се: защо архим. Никанор пише неща, които изобщо не са верни?

* * *

По-нататък архим. Никанор се възмущава от това, че св. Николай Планас благословил „Обществото на Православните”, т.е. на гръцките старостилци, че свт. Николай (Велимирович) предложил помощта си за ръкополагане на архиереи на старостилния митрополит Хризостом Флорински и че свт. Йоан Шанхайски благословил и финансирал еп. Леонтий Чилийски да отиде в Гърция и да ръкоположи епископи за църковната общност на „флоринитите”. При което – възмущава се архимандритът – сме писали за гръцките старостилци „старостилна църковна общност”, а не „старостилен разкол”, както смята о. Никанор.

Искаме тук да подчертаем, че в календара за 2019 г. ние нищо не сме писали от себе си, както – за разлика от нас, архим. Никанор пише в своето изложение всичко от себе си, т.е. излага своето собствено мнение. Изложили сме фактите такива, каквито са. Ето, това са вършели светците. Дали то е угодно на архим. Никанор, това си е лично негов проблем, а не наш. Ако той иска тези факти да се потулят – не, няма да ги потулим. Ако пък кощунствено смята, че св. Николай Планас, свт. Николай (Велимирович) и свт. Йоан (Максимович) са били поддръжници на разколници – това пак си е негово мнение. Всеки има право на мнение. Обаче фактите са си факти и постъпките на Божиите угодници са такива, каквито са, без значение дали се нравят на някого или не. Както е факт, че свт. Тихон Московски, свт. Николай (Велимирович), преп. Юстин (Попович) и свщмчк Инокентий (Тихонов) пределно ясно са определили новостилието като разкол. Какво да се прави? Това е мнението на тези Божии угодници. Който както иска, така да го разбира. Който не е съгласен, да отправя претенциите си към светиите, а не към нас.

При това коректно сме посочили, че няма пълна тъждественост в позицията и действията на споменатите светци и гръцките старостилци от онова време. Както по отношение на прекъсване на църковното общение, така и по отношение на други църковни въпроси, например прекръщаването. Ясно е, че гръцките старостилци са поели в посока, която не способства единството на Църквата, а напротив. Дали са разколници (с оглед на факта, че самият нов стил създаде разкол в Църквата и провокира старостилни разколи), Бог знае. Ние се въздържаме да съдим когото и да било. Нито съдим тях, нито съдим новостилците. Просто това не е наше дело, а Божие. Бог е Съдия и всеки ще даде отговор за себе си. Христос е казал: „не съдете” (Мат. 7:1). Затова и не съдим. Нито гръцките (и други) старостилци, нито новостилците. Само излагаме мнението на светците. Нека те да говорят, а не ние. Освен това, със старостилците извън официалната Църква ние нямаме общение и не съветваме никого да ходи при тях.

Така че, няма смисъл о. Никанор да се възмущава против нас, задето сме изложили позицията, думите и действията на светците. Ако пък смята, че всички тези светци са сбъркали, това си е негово мнение, което ние не споделяме.

* * *

За опита за въвеждане на новия стил в Руската Църква и за действията на св. патр. Тихон сме написали достатъчно много и достатъчно сериозни аргументи, указания на исторически извори и т.н. Ако о. Никанор ни обвинява, че „безчестим нравствения образ на свт. Тихон”, нека го докаже! Всеки може да обвинява всекиго във всичко и това е най-лесното. Само че архимандритът само казва, но нищо не доказва. А на голите му думи няма кой да вярва. Още повече, предвид ужасните му съждения за „йезуитство” на св. патр. Тихон и пр.

Колкото до Валаамските светци Арета, Таврион и Патрикий, които са отхвърлили новия стил, фактите са представени точно така, каквито са. С указание на историческите източници за техния живот, от които всеки, който се интересува, може да прочете за тях с по-големи подробности. Исторически факт е, че тези трима светци категорично са отхвърлили новия стил и са страдали за това[11]. Първите двама са били изгонени от Валаамския манастир, а третият е бил отписан от монахология[12]. Впоследствие тези монаси са били удостоени от Божия Промисъл с изповедническа кончина, а св. Таврион – с мъченическа. Пострадали са за православната си вяра в Христа. Имали са и отрицателно отношение към новостилието. Това е. Изложили сме го просто и ясно. Кой както иска, така да го приема. Обвиненията на о. Никанор в „манипулации” са напълно безпочвени. Защото манипулация е тенденциозното и най-вече невярно, или поне частично невярно (с част истина и част неистина), представяне на факти с цел определено внушение, което внушение е резултат тъкмо от частичната или пълна невярност на представянето им. Такова невярно представяне на фактите, което вече посочихме и доказахме по-горе, има обаче изобилно в изложението на о. Никанор. Ето там са и манипулациите.

* * *

По-нататък архим. Никанор възразява срещу някои източници, на които се позоваваме – Владимир Мос, Нектарий Яшунски, „сайтове със зилотска и сектантска насоченост”, според него. Владимир Мос не е наша работа да го съдим – важното е, че историческият труд, който той е написал, се отличава с несравнимо по-голяма сериозност и задълбоченост от бездоказателствените писания на о. Никанор например. При това ползваме от Вл. Мос единствено историческите факти, нищо повече. Също и от Н. Яшунски ползваме единствено информацията за св. Николай Планас, която е коректно отразена и при това може да се намери на много други места в интернет. Колкото до „сайтовете със зилотска и сектантска насоченост” – нека о. Никанор посочи конкретно кои са те и ще обясним защо именно на тях сме се спрели. Да поясним, че въпросната насоченост на сайтовете е частно мнение на Никанор, което той може да задържи за себе си. По принцип сме се старали да използваме сайтове с достоверно съдържание, като сме взели от тях единствено историческите факти и нищо повече.

* * *

Не е чудно, че на архим. Никанор му се е привидяло, че основното тяло на календара за 2019 г. „е преписано дословно от църковното календарче на БПСЦ” – всъщност това е неговата поредна манипулация (внушаване на нещо, изтъквайки лъжливо твърдение). За сведение ще поясним, че в тялото на календара, който сме издали, на първо място са светците, чиито служби ги има в минея (преписали сме ги оттам) и то точно в този ред, в който те са поставени там, заедно с означения на вида на службата според Йерусалимския Типикон. След тях сме поставили вселенските (общите) светци, които имат жития или са споменати в чети-минеите на св. Димитрий Ростовски (откъдето сме ги преписали), както и светците по произход българи или подвизавали се по българските земи, чиито имена са подчертани. И накрая сме отбелязали празниците на някои по-известни Богородични икони, които обаче сме взели от руския календар, а не от календара на БПСЦ. Това първо. И второ – дори и да сме преписвали от календара на БПСЦ (по-горе посочихме откъде сме преписвали), това съвсем не означава някакъв недостатък, както манипулативно се опитва да внуши архим. Никанор, насочвайки към БПСЦ своя негативизъм. Което си е негово лично мнение.

* * *

За „невярното” според о. Никанор пророчество на преп. Кукша Одески. Щом е невярно, според Вас, о. Никаноре, докажете го. А Вие нищо не доказвате. Иначе всеки може да си говори всичко. Само че то няма стойност, ако не се докаже. Така и Вашите думи нямат никаква стойност, понеже с нищо не ги доказвате. Пророчеството на преп. Кукша е публикувано в достатъчно сериозни сайтове (напр. „Русский вестник”, за който се е изказал одобрително патр. Алексий ІІ, „Православный апологет”, представляващ „Интернет-съдружество на преподаватели и студенти от православни духовни учебни заведения, монашестващи и миряни, търсещи чистотата на Православната вяра”, „Восьмой вселенский” и др.). Освен това, дори и да приемем, че преп. Кукша не е изрекъл такова пророчество, това с нищо не променя свидетелството на всички останали светци против новия стил, нито пък го омаловажава. 

* * *

Колкото до „смехотворната – според архим. Никанор – идея, че едва ли не църковния типикон предварява и „съхранява“ църковния календар”, ще кажем следното. Изобщо, на о. Никанор очевидно му е трудно да си подбира понятията и просто си борави с тях както му дойде. Та, „идеята”, от която Никанор го напушва смях, първо не е идея, а е твърдение за факт, което твърдение се намира в Доклада на светител Серафим (Соболев) „За новия и стария стил”, и който факт съвсем не е представен по примитивния начин на Никанор – с „предваря” и „съхранява”, а е представен напълно издържано и сериозно:

„Църквата – пише светител Серафим – е установила в Типикона определени граници на времето, в пределите на които се празнуват неподвижните празници, падащи се по времето на светата Четиридесетница… В Типикона Църквата е предвидила съвпадането на един или друг от големите неподвижни празници с подвижните празници, а също с едни или други дни на Великия пост”.

„От гледна точка на Православната вяра такова пренебрежително отношение на чедата на Светата Църква към Типикона е недопустимо” – пише светител Серафим, имайки предвид нарушаването на постановленията на Типикона чрез новостилието. И по-нататък казва:

„Типиконът е свята книга, свързана с името на дивния съсъд на Божията благодат преп. Сава Освещени и приета от Православната Църква като една от основополагащите книги. Типиконът не е нищо друго освен гласът на нашата Майка – Църквата… А какво се получава в резултат на нарушенията на тази свещена книга чрез въвеждането на новия стил? Ако ние използваме последния, за да установим нови времена за нашите празници, пости и богослужения, то със самото това ще засвидетелстваме, че новият стил показва правилното църковно времеизчисление, а Типиконът – неправилното. И то при положение, че знаем, че Типиконът произлиза от Православната Църква…”

Нашият избор е да вярваме на светител Серафим, а не на архим. Никанор, който се опитва да му противоречи, особено с лъжливото си твърдение, че позицията на свт. Серафим против новостилието уж била „лично негово мнение”. По-горе показахме, че тази позиция е и мнение на много други светци.

* * *

Относно твърдението му, че българският народ е последвал новостилието и това според о. Никанор, било „пазене на вярата и благочестието” ще кажем следното. Първо, никой не е питал българския църковен народ дали иска или не иска новостилието. То просто му е било наложено[13]. Голямата част от този църковен народ не е била съгласна. Решаваща обаче е била позицията на патр. Кирил, който е бил твърдо „за” новостилието[14]. И при положение, че никой не е дал възможност на църковния народ да прояви „пазене на вярата и благочестието”, а напротив – наложено му е новостилието, без да го питат иска или не, да се твърди, че църковният народ приел новостилието като акт на „пазене на вярата и благочестието”, е чиста демагогия. Всъщност, акт на пазене на вярата е било отхвърлянето на новия богослужебен ред през 1923 г. от страна на вярващия народ в Русия, както и отхвърлянето му от валаамските монаси през 1924 г., както и отхвърлянето му в продължение на 95 години от Света Гора, както и отхвърлянето му през 2014 г. от Полската Православна Църква.

* * *

Накрая архим. Никанор твърди, че „православните новостилни гърци, кипърци, румънци, албанци и африканци не са по-малко благочестиви и благоговейни от православните старостилни руснаци, сърби и грузинци”. На това ще кажем: това е поредното хвърчащо твърдение на Никанор. Нищо повече. Така всеки католик например би могъл да каже: „Не се лъжете, новостилните католици италианци, французи, румънци, испанци и латиноамериканци не са по-малко благочестиви и благоговейни от православните старостилни руснаци, сърби и грузинци”. Добре, докажете го и ще Ви повярваме. Покажете делата им на благочестие и ги сравнете с Евангелието, с Преданието на Църквата, с примера на светците. Ние не съдим никого. Само че благочестието не е нещо, което се полага по презумпция, нито е нещо, което априори е присъщо на някого, а е плод на вярата и делата. По плодовете се познава всяко дърво (Мат. 7:17) и по делата се познава всеки човек. Всеки може да твърди, че е най-благочестивият, но делата му по-добре ще говорят за него от думите му. Във всеки случай, благочестиво е човек да се съмнява в собствената си правота, а не в правотата на светител Серафим Софийски, светител Николай Велимирович, светител Йоан Шанхайски и останалите посочени светци (преп. Юстин Попович е и професор по Богословие). А когато човек мисли, че няколко светци грешат, а той самият е прав, това се нарича гордост.

Във всички случаи, гледайки плодовете на новия стил (раздорите и разцепленията в Църквата, обезцърковяването на определени празници като напр. този на 24 май и този на 8 декември и този на 1 ноември), и предвид кой и по какви причини го натрапи в Църквата и чий интерес обслужи той, очевидно той е зло. Решението е в поправянето на злото – връщането на светоотеческия календар, при което ще отпадне и разделението на старостилци и новостилци. Въпрос на почтеност и на синовно отношение към Църквата.

В заключение ще кажем, че авторите на календара за 2019 г. се числят към Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и са „за” единството на Църквата и „против” разцепленията и разколите. А кое е разкол и кое не – има си църковни канони, има и свидетелство на светците. Нека Никанор да внимава с обвиненията си към светците в разкол.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Архивиран файл: тук.

[2] „Реформирането на църковния календар, в смисъл на изравняването му с гражданския календар, макар и да предполага известни трудности за съгласуването на Пасхалията с него и за дисциплината на постите, по принцип е допустимо… Въпреки това обаче, незабавното осъществяване на календарна реформа среща на пътя си големи затруднения. Първо, за закономерното въвеждане на новия стил се изисква съгласието на всички автокефални Православни Църкви. Православната Църква е Съборна Църква, състояща се от отделни независими Църкви, свързани помежду си в неразривно единство чрез общи догмати, обреди и канонически правила. За запазване на вселенското единство е важно във всички Православни Църкви едновременно да се възнасят едни и същи молитви и да се извършват едни и същи празненства. Нещо повече – юлианският календар, който е приет във всичките Православни автокефални Църкви, е осветен чрез вселенския авторитет и не може да бъде изменен от църковната власт на една от тях, тъй като тази власт се явява по-низша инстанция по отношение на вселенския авторитет. Оттук произтича необходимостта решаването на този въпрос да стане със съгласието на цялата Православна Съборна Църква. Но тя (календарната реформа), трябва да бъде не само закономерна, но и безболезнена, а такава тя може да бъде само при съгласието на вярващия народ. Според учението на Православната Църква, пазител на чистотата на вярата и на светоотеческите предания се явява не само главата на Църквата (т.е. предстоятелят на поместната Църква, б. н.) и не само църковната йерархия в цялата си съвкупност, но и цялото тяло на Църквата, а следователно – и вярващият народ, на когото също принадлежи известно право и глас в църковните дела”

„След Пасха през 1923 г. патриарх Мелетий ІV свика в Константинопол Съвещание от представители на Православните Църкви за предварително обсъждане на някои църковни въпроси, в т. ч. и въпроса за изменението на календара. Това Съвещание съвсем не беше Вселенски събор, както погрешно го наричаха… Неблагоприятно обстоятелство за Съвещанието, което в значителна степен умалява тежестта на всички негови постановления, беше отсъствието на него на пълномощници от Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската и Всерусийската Патриаршии (Руската Църква бе представена на него от архиепископ Анастасий (Грибановски) Кишиневски и архиепископ Александър (Немоловски) Американски, които бяха лично поканени от патриарх Мелетий ІV [но не изпратени като пълномощници, б.н.]). Единогласното постановление на комисията за промяна на богослужебния календар и Пасхалия, разпратено за съборно утвърждаване от автокефалните Църкви, срещна възражение от страна на повечето от тези Църкви и по такъв начин не влезе в силата на закон.

Въпреки това, с явно отстъпление от вселенското единство патриарх Мелетий ІV издаде разпореждане за въвеждане на новия стил в своята патриаршия…“.

(Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе – https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).

[3] „Имаме горчив опит от друга една Конференция (1923 г.), на която взеха участие и представители на нашата Църква… Известно е, че решенията на това Съвещание, които не бяха приети, се разглеждаха като решения на Вселенски събор, а всъщност чрез тях беше създадена схизма“.

Иером. Симеон (Гаврильчик). Возвращаться на старый стиль. (http://www.christian-spirit.ru/v78/78.(11).htm).

[4] „Из­об­що въпросът за под­го­товката и свикването на нов „все­лен­ски събор” не е нов… Този въ­прос вече е бил поставен при­живе от нещастния Константи­но­пол­ски патриарх Мелетий (Ме­так­сакис) – известен тще­сла­вен мо­дер­нист и реформатор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „все­пра­во­сла­вен конгрес” в Кон­стан­ти­нопол през 1923 година“.

По поводу созыва „Великого собора Православной Церкви“  (http://www.pravoslavie.ru/39488.html).

[5] „Пре­ми­на­ването към но­вия стил и осо­бе­но празнуването на Пас­ха по новата, западно-римо­като­ли­ческа по своя произход пасха­лия, без решение на Вселенски събор за това от една страна, и при наличието на ясни канонически постановления от друга страна е, разбира се, акт на крайно безчинство, а в дадения случай е и решаващо дей­ствие, което изключва дръз­на­лите да сторят това от общение и единение с цялата Христова Църк­ва…

Письмо епископа Ладожского Иннокентия иеромон. Афиногену // VLA. Папка Еа 35. Док. 28. Лист 140.  (http://www.golubinski.ru/suomi/shevchenko_valaam_stil.htm).

[6] http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/drugi_1/arhkl.htm

[7] Сидулов, М. Календарный вопрос в Поместных Православных Церквах в XX веке. ч.1 ( https://www.portal-slovo.ru/theology/44611.php#_ftnref5)

[8] Сиднев, А. Всеправославные соборы 16-го века против календарного новшества (https://iasidnev.livejournal.com/87815.html)

[9] Свт. Серафим (Соболев). За новия и стария стил (http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/drugi_1/svss/11SvSerafimSofiiski.htm).

[10] http://www.pravoslavieto.com/history/20/1948_Moskovsko_vsepravoslavno_saveshtanie/star_stil_glubokovsky.htm

[11] http://www.tayninskoye.ru/voskresnye-besedy/besedy-2013-god/shiieromonah-mihail.html

[12] Шевченко, Татьяна Ив. Валаамцы в Соборе Новомучеников и Исповедников Земли Русской. Доклад. (http://www.pravoslavnoe-duhovenstvo.ru/media/priestdb/materialattachment/attachment/86/5b/865b3ac6-c6d7-4753-88e7-79e2a703d6a9.pdf)

[13] Виж напр.: http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/5kal/12ujsejelaelootvs.htm

[14] Повече по този въпрос може да се прочете в книгата: Светител Серафим (Соболев). За новия и стария стил. С приложения. Изд. „Православна класика”, 2018. (https://orthclass.com/?p=900).