Страница с материали за светото Православие

Антихристиянският характер на празнуването на „Нова година”

Антихристиянският характер на празнуването на "Нова година" 

ПРИЧИНА 1: НЕЦЪРКОВНИЯТ, НЕПРАВОСЛАВЕН ХАРАКТЕР НА САМАТА ДАТА.

В Светата Църква има определена дата на Новолетието (началото на Индикта) – 1-ви септември (14-ти септември по нов стил). Именно за тази дата се отнася съответстващото богослужебно последование. А гражданската Нова година, чието празнуване е през зимата, никак не е свързана с църковния календар, но е била въведена в Русия от Петър І от 1700-та година, по подражание на Европа (макар и да се празнувала тогава по юлианския календар, а не по католическия григориански т. нар. нов стил, както в Европа).

Новолетието, празнувано на 1-ви януари, е извадено от богослужебния кръг и е придобило нехристиянски характер, за което са свидетелствали много руски светци, например светител Теофан Затворник и свети праведен Йоан Кронщадски. Те изобличавали руския народ в това, че, подражавайки на богоотстъпническия Запад, започнал по езически да посреща Нова година:

„Да се въртите с чашите с вино – какъв е смисълът от това?… Вие ще кажете: «Станало е обичай». И аз ще потвърдя: «Станало е обичай» – и ще добавя: «обичай съвсем не християнски, а езически, нечестив и богопротивен»” (Свт. Теофан Затворник. Слово на Богоявление, 6 януари 1865 г.)

С въвеждането от болшевиките след революцията на новия стил – днешния граждански календар, празнуването на Нова година на 1-ви януари по него започнало да се случва в последните дни на Рождественския пост – дни, в които Типиконът заповядва на православните християни строго въздържание.

ПРИЧИНА 2: АНТИХРИСТИЯНСКИЯТ ХАРАКТЕР НА НОВА ГОДИНА.

Съвременната, запазила се от съветските времена Нова година, и тържествата, свързани с нея, изначално са се въвеждали в противовес, т.е. на мястото на църковния празник Рождество Христово, и болшевиките оценявали приемането от православните на тяхната Нова година като успех на антирелигиозната пропаганда.

Получава се, че православните, които празнуват този ден, стават приятели на безбожния свят в неговото служение на идолите му. И употребата „от любов към ближния” на блажно в кръга на нецърковни люде, и устройването на „постна трапеза” (опит формално да се изпълни предписанието на Устава) – всичко това са различни проявления на тази дружба със света, която, по думите на Св. Писание, е „вражда против Бога” (Иак. 4:4).

Христовата Църква не е от този свят (Иоан. 15:19). Древните християни не се бояли, че няма да се впишат в съвременното им общество, а напротив – даже противопоставяли себе си на него, безбоязнено отивали на мъчения, като привличали със своя чист живот и изповеднически подвизи нови християни в църковната ограда. А сега не Църквата християнизира (осолява) света, а светът активно се опитва да „разцъркови“ християнството. И такова сближаване със света прави вярващия „сол, изгубила силата си” (ср. Мат. 5:13).

Празнуването на гражданската Нова година на 1-ви януари по нов стил трябва да бъде неприемливо за православните. В този ден, когато богоотстъпническият свят празнува своята Нова година, Православната Църква извършва паметта на светия мъченик Бонифаций, който се явява за всеки топлохладен християнин пример на съвършено изповедничество и отхвърляне на сластолюбието.

Превод от руски: архим. Йоан (Филипов).

Източник: сайт „Москва – третий Рим