Страница с материали за светото Православие

Смущаващата разлика между апологията на архим. Клеопа (Илие) в защита на новия стил и свидетелството на светците против новия стил. Кой казва истината? И кой говори неправда?

,

Архимандрит Клеопа (Илие) говори противно на светиите по въпроса за календара  

Неотдавна бе публикувана в сайта „Православие.бг”[1] апологията на румънския архимандрит Клеопа (Илие) (1912-1998) в защита на новия стил. Архим. Клеопа е считан от мнозина за духовен старец, и при това този широко рекламиран старец се явява ревностен защитник на новостилието! На непредубедения християнин веднага прави впечатление смущаващата разлика между изказванията на о. Клеопа по календарния въпрос и свидетелството на мнозина канонизирани Божии угодници по същия въпрос. И смущението е напълно разбираемо, защото о. Клеопа казва нещо съвсем противоположно на това, което са говорили светците. За да не бъдем голословни, ще разгледаме неговите твърдения и ще ги съпоставим със свидетелството на Божиите угодници.

Вярващият: Ваше Високопреподобие, как е бил коригиран кален­дарът в Православната църква? Защото тези със стария стил казват, че патриарх Мирон (Кристя) и неговите подчинени забравили за древните правила и повредили нашия свят календар, а по този начин и православ­ната вяра.

Архим. Клеопа: Изобщо не е така както казват елементарните хора, които не познават нито догматите на Православната Църква, нито какво е календар.

Румънската Църква в началото на новокалендарната реформа си е позволила да служи дори и Пасха по нов стил![2] Намерението на въпросния патриарх Мирон (Кристя) [който освен патриаршеството, е обогатил биографията си с политическа кариера и масонско членство[3]] е било новият стил да се въведе в Румънската Църква изцяло – както за неподвижните празници, така и за подвижните.

Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец 

Ето какво казва за Румънската църква светител Серафим (Соболев):

„Румънците дотолкова са се отдалечили от Право­славието, че у тях Пасха понякога се е извършвала по нов стил“[4].

Свещеномъченик Инокентий (Тихонов), архиепископ Винницки 

По повод на отцепването на новостилците от единството на празнуването на Православната Църква, св. свещеномъченик Инокентий (Тихонов), архиепископ Винницки, пише следното:

„Пре­ми­на­ването към но­вия стил и осо­бе­но празнуването на Пас­ха по новата, западно-римо­като­ли­ческа по своя произход пасха­лия, без решение на Вселенски събор за това от една страна, и при наличието на ясни канонически постановления от друга страна е, разбира се, акт на крайно безчинство, а в дадения случай е и решаващо дей­ствие, което изключва дръз­на­лите да сторят това от общение и единение с цялата Христова Църк­ва…”

И тъй, ако, според тези светители, приемането на новия стил, бидейки отстъпление от Свещеното Предание на Църквата, е отдалечаване от Православието (според свт. Серафим) и акт на крайно безчинство (според свт. Инокентий), то следването на новостилната пасхалия – както са направили румънците първоначално – е още по-голямо отдалечаване от Православието (според свт. Серафим) и решаващо действие, което изключва дръзналите да го сторят, от общение и единение със Съборната Църква (свт. Инокентий).

Оттук за всеки непредубеден човек е ясно, че

истината е на страната на Божиите угодници, а на страната на архим. Клеопа е, уви, лъжата.

Светител Серафим (Соболев) и свещеномъченик Инокентий (Тихонов) изобличават лъжата на архимандрит Клеопа (Илие), защитаваща новостилието и особено пасхалното новостилие. 

Колкото до безумната хула на архим. Клеопа към ревнителите, които той определя като „елементарни хора”, която хула очевидно се отнася и за Божиите угодници, изобличители на новокалендарната реформа, какво да кажем? Явно не светците, а самият Клеопа не познава както трябва каноните на Православната Църква и особено календарния въпрос.

* * *

Вярващият: А как и защо се е наложило коригирането на календара?

Архим. Клеопа: Не патриарх Мирон е коригирал календара, а нашата Православна църква, начело с Вселенския патриарх в Константинопол, заедно с всички православни патриарси, които присъствали там или има­ли делегати и упълномощени представители. Така била направена по­правката на стария календар, който, както сам видя, изоставал заедно с Пасхалията.

Не е вярно! На въпросния „Всеправославен” конгрес от 1923 г., на който е била приета новостилната реформа, състоящ се само от 9 души (!), нямало представители дори и на половината от поместните Православни Църкви[5]. Това ли е, според архим. Клеопа, Православната Църква в нейната съборна пълнота – 9-тимата участници в Конгреса? И изобщо, архим. Клеопа дали се е чул какво говори?! Та на въпросния Конгрес не са участвали нито Александрийската, нито Антиохийската, нито Йерусалимската патриаршии! И нито един от тези Източни патриарси – нито Александрийският патриарх Фотий, нито Антиохийският патриарх Григорий ІV, нито Йерусалимският патриарх Дамян – не приели нито едно решение на Конгреса. Къде я видя на този Конгрес архим. Клеопа цялата Православна Църква[6]?!

Светител Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички 

По повод на въпросния злополучен Конгрес, светител Николай (Велимирович) писал:

„Имаме горчив опит от друга една Конференция (1923 г.), на която взеха участие и представители на нашата Църква… Известно е, че решенията на това Съвещание, които не бяха приети, се разглеждаха като решения на Вселенски събор, а всъщност чрез тях беше създадена схизма“[7].

Да, според светител Николай въпросният Конгрес (или както още е наричан – „Всеправославно” съвещание) не само че не е бил пълнотата на Православната Църква, както лъжливо твърди архим. Клеопа, а на него е било поставено началото на новостилната схизма (разкол).

Светител Тихон изповедник, патриарх Московски 

И светител Тихон изповедник, патриарх Московски, не само че не определя въпросния Конгрес като глас на цялата Православна Църква, а пише, че на този Конгрес е потъпкана съборността на Православната Църква:

„След Пасха през 1923 г. патриарх Мелетий ІV свика в Константинопол Съвещание от представители на Православните Църкви за предварително обсъждане на някои църковни въпроси, в т. ч. и въпроса за изменението на календара. Това Съвещание съвсем не беше Вселенски събор, както погрешно го наричаха… Неблагоприятно обстоятелство за Съвещанието, което в значителна степен умалява тежестта на всички негови постановления, беше отсъствието на него на пълномощници от Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската и Всерусийската Патриаршии (Руската Църква бе представена на него от архиепископ Анастасий (Грибановски) Кишиневски и архиепископ Александър (Немоловски) Американски, които бяха лично поканени от патриарх Мелетий ІV[8]). Единогласното постановление на комисията за промяна на богослужебния календар и Пасхалия, разпратено за съборно утвърждаване от автокефалните Църкви, срещна възражение от страна на повечето от тези Църкви и по такъв начин не влезе в силата на закон.

Въпреки това, с явно отстъпление от вселенското единство патриарх Мелетий ІV издаде разпореждане за въвеждане на новия стил в своята патриаршия…“[9].

Преподобни Юстин (Попович), Челийски 

А преподобни Юстин (Попович), определя организатора на въпросния Конгрес – Цариградския патриарх Мелетий ІV (Метаксакис) и самия Конгрес така:

„Из­об­що въпросът за под­го­товката и свикването на нов „все­лен­ски събор” не е нов… Този въ­прос вече е бил поставен при­живе от нещастния Константи­но­пол­ски патриарх Мелетий (Ме­так­сакис) – известен тще­сла­вен мо­дер­нист и реформатор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „все­пра­во­сла­вен конгрес” в Кон­стан­ти­нопол през 1923 година“[10].

Нека добавим, че Мелетий (Метаксакис), освен че е бил антиканонично назначаван на архиерейски катедри под натиска на политическата власт, напълно канонично е бил низвергнат от Синода на Гръцката Църква, но пак чрез политически интриги се е добрал до Константинополския патриаршески престол, като в същото време е бил и член на масонска ложа[11]. За ужасната кончина на този рушител на Православието виж тук.

И така, преподобни Юстин опре­де­ля отцепването на новостилците от единството на празнуването на Православната Църква именно като разкол.

Ето, в свидетелството на светците няма и помен за каквато и да е „всеправославност” на Мелетиевия Конгрес от 1923 г. Тъкмо обратно – те свидетелстват, че Конгресът е поставил началото на новостилния разкол в Православната Църква.

И тук, разбира се,

истината е на страната на Божиите угодници, а на страната на архим. Клеопа е, уви, лъжата.

 Светител Николай (Велимирович), светител Тихон, патриарх Московски, и преподобни Юстин (Попович) изобличават лъжата на архимандрит Клеопа (Илие) за т. нар. "Всеправославен" Мелетиев Конгрес от 1923 г.

* * *

Вярващият: Но как и кога била направена корекцията?

Архим. Клеопа: Ето как. През 1923 г. в Константинопол се състоял събор на представители на поместните православни църкви. Там, проучвайки със страх Божий подробно въпроса за Юлианския календар и виждайки, че чрез поправката му не се ограбват догматите, каноните на Църквата и правилата на светите отци, и чрез изоставането на календара от 21 на 8 март се нарушава наредбата от Първия вселенски събор в Никея [*], решили единодушно да нанесат корекциите на Юлианския календар и да поставят датата на равноденствието от 8 на 21 март – така, както било установено от 318-те свети отци в Никея по времето на светия и велик император Константин. Решението било прието от всички поместни църкви, които участвали в Събора чрез митрополити, епископи и техните делегати, и всяка църква трябвало да нанесе поправката, когато решат, че е дошло времето. Така на 10 март 1924 г. корекция в календара правят Вселенската патриаршия в Константинопол и Гръцката църква, а след това и Александрийската патриаршия. През октомври корекцията прави и нашата Румънска православна църква, смятайки 1 октомври за 14, прескачайки тези 13 дена, с които календарът бил изостанал.

Тук, според архим. Клеопа:

1. На Мелетиевия конгрес от 1923 г. календарният въпрос е бил проучен „със страх Божий”.

„Страх Божий” в действията и решенията на Мелетиевия конгрес обаче съвсем не е имало.

Първо, защото промяна на църковния календар може да стане само на Вселенски събор, а въпросният Конгрес не е бил такъв (виж по-горе), но неправомерно си е присвоил неговите правомощия. Незаконното присвояване на правомощия съвсем не се върши от страх Божий, а се върши тъкмо без страх Божий.

Светител Тихон изповедник, патриарх Московски 

Ето какво пише в тази връзка светител Тихон, патриарх Московски:

„Реформирането на църковния календар, в смисъл на изравняването му с гражданския календар, макар и да предполага известни трудности за съгласуването на Пасхалията с него и за дисциплината на постите, по принцип е допустимо… Въпреки това обаче, незабавното осъществяване на календарна реформа среща на пътя си големи затруднения. Първо, за закономерното въвеждане на новия стил се изисква съгласието на всички автокефални Православни Църкви. Православната Църква е Съборна Църква, състояща се от отделни независими Църкви, свързани помежду си в неразривно единство чрез общи догмати, обреди и канонически правила. За запазване на вселенското единство е важно във всички Православни Църкви едновременно да се възнасят едни и същи молитви и да се извършват едни и същи празненства. Нещо повече – юлианският календар, който е приет във всичките Православни автокефални Църкви, е осветен чрез вселенския авторитет и не може да бъде изменен от църковната власт на една от тях, тъй като тази власт се явява по-низша инстанция по отношение на вселенския авторитет. Оттук произтича необходимостта решаването на този въпрос да стане със съгласието на цялата Православна Съборна Църква. Но тя (календарната реформа), трябва да бъде не само закономерна, но и безболезнена, а такава тя може да бъде само при съгласието на вярващия народ. Според учението на Православната Църква, пазител на чистотата на вярата и на светоотеческите предания се явява не само главата на Църквата[12] и не само църковната йерархия в цялата си съвкупност, но и цялото тяло на Църквата, а следователно – и вярващият народ, на когото също принадлежи известно право и глас в църковните дела”.[13]

Второ, защото григорианският календар (новият стил) лукаво се поднася на православните като „поправен юлиански”, който уж не е григориански, но на практика е еднакъв с него (поне в близките 800 години). Тази „игра на имена” далеч не е измислена от страх Божий; нейната цел е съвсем друга и откровено лукава – да заблуди православните, че еднаквите календари всъщност са различни.

Архим. Методий (Жерев) пише за светител Серафим (Соболев): „В своето изказване на Московското съвещание архиепископ Серафим имаше предвид само двата календара: григорианския и юлианския, защото, подобно на някои други руски богослови, той не прави разлика между григорианския и новоюлианския…[14] Разбира се, че светител Серафим (Соболев) не е правил разлика между григорианския календар и еднаквия с него „новоюлиански” или „поправен юлиански” календар. Просто защото такава разлика в действителност няма…[15]

И трето, защото във всички решения на Конгреса от 1923 г. на практика се нарушават църковните канони, което ще обясним в следващата т. 2.

2. Поправката на православния календар не нарушава догматите, каноните на Църквата и правилата на светите Отци.

Каква полза от изтъкването на новостилци, че календарната реформа не нарушава догматите на Църквата, щом тя нарушава каноните и правилата на светите Отци?!

Свещеномъченик Кирил (Лукарис), патриарх Константинополски 

За тези нарушения е писал още св. свещеномъченик Кирил І, патриарх Константинополски (1572-1638):

„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали Седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова, и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на Светите събори и желае да ги измени или отслаби – такъв да бъде анатема, отлъчен от Христовата Църква и от събранието на верните”.

Нека тук да направим една забележка. Тези думи, според много исторически източници, се съдържат в решението на Константинополския събор от 1583 г., свикан от патриарх Йеремия ІІ (1530-1595)[16], на който новият календар категорично е бил отхвърлен. Някои видни новостилни апологети обаче твърдят, че същият текст не принадлежал на този Събор, а принадлежи на св. свещеномъченик Кирил І, които думи светителят е написал към гръцките студенти в латинското училище „Св. Атанасий” в Рим[17]. Тук не се наемаме категорично да кажем на кого принадлежат тези думи. Ясно е обаче, че те са били изречени. Дори, както твърдят новостилните апологети, те да принадлежат не на Събора от 1583 г., а на свещеномъченик Кирил (въпреки че едното съвсем не изключва другото), това с нищо не умалява тяхната сила и значение за нас, православните! Предвид обаче факта, че въпросният Събор е бил свикан именно по повод писмото на римския папа Григорий ХІІІ от 1583 г., в което папата приканвал патриарх Йеремия да приеме новия папски календар, и на този Събор са били осъдени всички нововъведения и лъжеучения на папизма (Филиокве; причастяване на миряните само с хляб, без вино; служене Литургия с опресноци; лъжеучението, че във Второто пришествие Христос ще съди само душите на хората, без телата; лъжеученията за главенство на папата и за индулгенциите), би било твърде странно и невероятно Съборът просто да е пропуснал въпроса за новия папски календар (който е бил конкретният повод за свикването му) и да не се е произнесъл по него, както внушават новостилните апологети. По-близо до здравия разум е да приемем, че на Събора, наред с всички останали нововъведения и лъжеучения на папизма, е бил отречен и осъден и папският календар, както говорят много исторически източници; а че свещеномъченик Кирил е написал същите думи до православните гърци в Рим, не е удивително, при положение, че самият той добре е знаел решенията на Събора от 1583 г. и сам е подкрепял неговите изобличения на папизма.

Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец 

За същите нарушения светител Серафим (Соболев) (1881-1950) пише следното:

„Ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни Църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил.

Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата.

Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници…

 Особено възмутително нарушение на Устава се вижда в отношението на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел…

 Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква”.[18]

3. С изоставането на юлианския календар спрямо астрономическото пролетно равноденствие, което от 21 март (както се твърди, че е било в ІV век), днес се пада на 8 март, уж се нарушавала наредба на Първия Вселенски събор, където уж било установено астрономическото равноденствие винаги да попада на календарната дата 21 март.

За добре запознатите с календарния въпрос горното твърдение на архим. Клеопа (което е механично повтаряне лъжата на папа Григорий ХІІІ) буди единствено жалост не само към невежеството и детската наивност (не обаче „за злото”, а „по ум”[19]) на „стареца”, а и към това, че дори не си е направил труда да разсъди просто – какво именно е постановил Първият Вселенски събор и възможно ли е този Събор да е постановил нещо, което Христовата Църква, възглавявана от Христа и ръководена от Светия Дух, в продължение на тринадесет столетия (!) да не спазва? Само от такова разсъждение „старецът” би трябвало да се усъмни и да се досети, че не Църквата се е заблуждавала за календара и е нарушавала през толкова векове постановеното от самата нея на Никейския събор (което да се твърди е ужасна хула против Църквата и против Св. Дух!), а тъкмо новостилци грешат днес, лъжейки и нарушавайки постановеното от Първия Вселенски събор. Ето как.

За да аргументира ненужното по­правяне на юлианския календар, папа Григорий разгласил лъжата, че на Първия Вселенски събор било решено равно­ден­ствието да се „закове“ на 21 март, което от ІV до ХVІ век Цър­квата уж не изпълнила, а едва сега той се сетил да „изпълни“ [20].

В какво се състои лъжата на Григорий ХІІІ?

В това, че решението на Първия Вселенски събор ка­лендарното равноденствие винаги да се счита на 21 март по юлианския календар, както е установено във Великия индиктион и което Православната Църква оттогава и до днес неизменно спазва, ересиархът представил пре­врат­но, в смисъл, че уж било решено астрономическото равно­ден­ствие да бъде винаги на календарната дата 21 март.

Преподобни Никодим Светогорец 

Ето какво пише преподобни Никодим Светогорец (1749-1809) в Пидалиона[21] за това решение на Първия Вселенски събор:

„Нека знаят всички, че Вселенските съ­бори, които станаха след пър­вия, и останалите Отци също виж­да­ха, бидейки мъдри, че рав­но­ден­ствието се измества много, но не искаха да го преместят от 21 март, което възприе Първият Все­лен­ски събор, предпочитайки съ­гла­сието и единството на Църквата пред точността на равноденствието“

Ето, преподобният отец ясно говори: Първият Вселенски събор възприе равноденствието да е на 21 март, като при това следващите Събори и светите Отци не са искали да го преместят от 21 март: защо? – ами просто понеже то там си е и стояло!!! Къде обаче? Съвсем ясно – във Великия индиктион[22]! Там пролетното равноденствие винаги е на 21 март. Това е постановил собствено и Никейският събор – Светата Църква винаги да счита за ден на равноденствието календарната дата 21 март[23], както е заложено във Великия индиктион и което има смисъл, а не да върши безумието на Григорий ХІІІ (и на новокалендарните реформатори), като на всеки 128 години[24] коригира календара си, за да го „намества“ според астрономическото равноденствие. Защото, ако допуснем, че думите „което възприе Първият Вселенски събор” се отнасят за астрономическото равноденствие (както твърдят новостилните апологети, в случая и архим. Клеопа), се получава пълен абсурд – Христовата Църква на Първият Вселенски събор постановява нещо, което после никога тя – Църквата не изпълнява! Кой ще приеме едно такова безумно твърдение насериозно!?

–   –   –

Така Григорий безумно изрекъл хула (която впрочем днес повтарят и новостилните апологети, вкл. и архим. Клеопа!) против Съборната Църква, че установила нещо, което после никога не е спазвала.

Кривото „откритие“ на Григорий ХІІІ (на което е осно­ва­на цялата му реформа), че на Първия Вселенски събор било решено „да се закове“ астрономическото равноденствие на ка­лендарния 21 март, което до ХVІ век Църквата „не из­пъл­ня­вала“, та се наложило той, еретикът, да го „изпълни“ вместо нея, много прилича на кривото „откритие“ на икуменистите в началото на ХХ век, че дотогава Църквата уж не изпълнявала думите на Спасителя „да бъдат всички едно“ (Иоан. 17:21), та се наложило икуменистите да ги „изпълнят“, като обединят Православието с всевъзможните ереси.

Но както е гнила основата на реформата на Григорий, така е гнила и основата на икуменическото „обединение“ на „разделените християни“ и „разделената Църква“. За жалост, на тези две гнили основи основават всичката си гнила аргу­мен­тация днешните икуменисти и новокалендарни аполо­гети.

Ние обаче знаем, че Църквата винаги е изпълнявала както Христовите заповеди, така и постановеното на Все­лен­ските събори. Тя винаги се е грижела „да бъдат всички едно“ в Истината, т.е. в Православната вяра в Бога, а не „да бъдат едно“ Истината и заблудите, Православието и ересите. Тя винаги е спазвала изискването на Първия Вселенски събор равноденствието да е на 21 март, но във Великия индиктион, което има смисъл, а не да върши безумието на Григорий ХІІІ, като на всеки 128 години „намества“ календара си според астрономическото равноденствие.

В крайна сметка Григорий и астрономите му „по­пра­вили“ онова, което съвсем не се нуждаело от поправяне, за да „изпълнят“ нещо, което никой не изисквал да бъде изпълнявано, като придали на своя нов календар относително по-голяма астрономическа точност, която е напълно ненужна на Христовата Църква, но при това изцяло го лишили от каноническа точност, каквато църковният календар задължително трябва да има и каквато има Великият индиктион, възприет на Първия Вселенски събор.

4. Решението било прието от всички поместни Църкви, участвали в Конгреса.

Точните думи на архим. Клеопа са: „Решението било прието от всички поместни църкви, които участвали в Събора”. Тук явно нарочно е използвано двусмислие, което цели да внуши, че всички поместни Църкви участвали в Мелетиевия конгрес и уж цялата Съборна Църква приела неговите антиканонични решения[25]! Същото лъжливо твърдение, че уж цялата Съборна Православна Църква участвала на Мелетиевия конгрес и приела новостилието, архим. Клеопа изтъква и в по-горе цитираните свои думи. А че това далеч не е така, а тъкмо напротив – почти всички поместни Църкви веднага отхвърлили всички решения на Конгреса, включително и календарната реформа, се вижда от историческите факти[26], както и от казаното от свт. Тихон, патр. Московски, което цитирахме по-горе.

И така, отново истината е на страната на Божиите угодници, а на страната на архим. Клеопа е, уви, лъжата.

 Светител Тихон, патриарх Московски, светител Серафим (Соболев), свещеномъченик Кирил (Лукарис) и преподобни Юстин (Попович) изобличават лъжите на архимандрит Клеопа (Илие) за новостилната реформа на Мелетиевия конгрес, че уж била "със страх Божий", че уж не нарушавала каноните, че уж била приета от всички поместни църкви и другите му лъжи.

* * *

Вярващият: А защо празнуваме Пасха по стария стил?

Архим. Клеопа: Ние празнуваме Великден с християните, които спазват стария стил, но не защото така трябва да правим (защото, както ти показах, и древната Пасхалия, и старият календар изостават и не кореспондират с решенията и наредбите на светите отци от Никея), а правим това заради обединението и мира сред нашите сестри църкви, които още не са нанесли поправка в календара, както например Руската, Сръбската и т.н. Това решение е било взето през 1948 г. на Всеправославното съвещание в Москва, където присъствали почти всички православни поместни църкви чрез свои представители.

По отношение на празнуването на Пасха и коригирането на календара решението има следното съдържание:

I. В желанието да се запази единството на цялата Църква, съвещанието на предстоятелите на автокефалните православни църкви и техните представители в Москва стигат до заключението, че значението на календара за Православната църква се определя по-скоро чрез факта, че той се отнася до празнуването на светата Пасха, тъй като това празнуване трябва да се основава на библейските закони в съгласие с решенията на съборите и да се извършва винаги навсякъде на една и съща дата в неделя, но не заедно с юдейската Пасха. Александрийската пасхалия по всички тези условия удовлетворява желанието на Църквата.

II. За да се отстранят разликите по отношение на празнуването на Пасхата, причинени от различни календарни системи в автокефалните църкви, съвещанието счита за задължително за целия православен свят да празнува Пасхата само според стария стил, както е в Александрийската пасхалия.

III. До момента, в който се въведе и признае точен календар, съвещанието смята, че за неподвижните празници всяка поместна църква може да използва календара, който се ползва от автокефалната църква в дадения момент.

IV. Съвещанието смята задължително за клира и вярващите да следват стила на поместната църква на територията, на която се намират, като един от обичаите, който се спазва в името на единството и любовта и ни се препоръчва от светите канони.“

Ето как всички представители на цялата Православна църква се договорили на съвещанието в Москва през 1948 година и се подписали в името на единството и мира в цялата Православна църква да се празнува Великден според стария стил, а всички други празници според новия коригиран стил, докато се въведе един точен календар. Чул си, че е задължително всички свещеници и вярващи от всяка една страна да спазват празниците според стила на църквата в дадената държава, в която се намират. И затова старостилците в нашата страна не изпълняват тези решения на предстоятелите на православните поместни църкви.

Събор на светите дванадесет Апостоли 

1. Седмо правило на светите Апостоли гласи:

„Ако някой епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещен чин”

Първият вселенски събор в Никея, 325 г. установил християнската Пасха да не се празнува заедно с юдейската пасха. 

Забраната да се празнува Пасха заедно с юдеите е била потвърдена и на Първия Вселенски събор (325 г.) [**]. За това говори 1-вото правило на Антиохийския събор (341 г.):

„Всички, които дръзват да нарушават определението на светия и велик Събор, станал в Никея в присъствието на преблагочестивия и боголюбезен цар Константин за светия празник на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и отхвърлени от Църквата, ако продължават упорито да въстават против доброто постановление. Това се отнася за миряните. Ако пък някой от предстоятелите на Църквата – епископ, презвитер, или дякон – след настоящото решение дръзне, за развращаване на човеците и за смущение на църквите, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв светият Събор още отсега го осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина. И не само такива Съборът ги изключва от свещенослужение, но и всички, които дръзнат да бъдат в общение с тях след низвергването им от свещенство. А низвергнатите се лишават и от външната чест, на която са били причастни според светото правило и Божието свещенство“.

Затова собствено на Първия Вселенски събор бил узаконен за църковна употреба Великият индиктион – за да се изчислява християнската Пасха по него, обаче с главна цел – тя, Христовата Пасха – да не съвпада с пасхата на юдеите, Христовите разпинатели, нито, разбира се, да се случва преди юдейската пасха. И постановеното от Събора – Христовата Пасха да се празнува в неделния ден след пълнолунието, следващо след пролетното равноденствие – също е постановено с тази цел – Христовата Пасха да не предшества и да не съвпада с юдейската пасха. С тази цел отците от Никейския събор са възприели Александрийската Пасхалия, която се явява част от Великия индиктион – календара на Православната Църква, по който календар винаги, във всички времена съвършено безупречно се изпълнява правилото, постановено от Първия Вселенски събор – Христовата Пасха да не предшества и да не съвпада с юдейската пасха.

Това е главното, което е постановил Никейският събор, целта на съборното постановлениеда няма изпреварване или съвпадане на християнската Пасха с юдейската. Другото – да се празнува Пасха в неделния ден след пълнолунието, следващо пролетното равноденствие – е средството за постигане на горната цел, но съвсем не е самата цел на постановеното от Събора в Никея, както се опитват да ни убедят новостилните апологети, започвайки още от папа Григорий ХІІІ, та и до наши дни, включително и архим. Клеопа. С други думи, архим. Клеопа, подобно на останалите новостилни апологети, приемат средството, установено за изпълняване на канона за Пасхата, за цел само по себе си, при което се получава тъкмо нарушаване на главното – нарушаване на Апостолското и Съборните постановления за празника Пасха!

„Горко вам… – казва Христос – водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!” (Мат. 23:23-24)

Лошо е, когато някои не могат да различат главното от второстепенното, целта от средството, и поставят средството за цел, а целта, указана ни от Църквата, потъпкват!

И такова е било винаги разбирането на Христовата Църква, че главното в постановлението на Никейския събор е нашата християнска Пасха да не съвпада с юдейската – същото, което ни е заповядано и в Седмото правило на светите Апостоли. Това разбиране достатъчно ясно е отразено и в тълкуванията на тези правила от Зонара и Валсамон.

Тук е мястото да отбележим, че в днешно време не винаги пасхално пълнолуние е първото, следващо след пролетното равноденствие, а понякога такова се явява второто пълнолуние. Защо? Причина за това е изоставането на юлианското календарно равноденствие спрямо астрономическото[27], както и изоставането на действителните фази на луната спрямо пролетното равноденствие[28]. Изоставането на лунните фази е по-малко, в сравнение с изоставането на равноденствието, което е причина за постепенното (с течение на вековете) отдалечаване на православната Пасха от юдейската. Всичко това обаче е така при положение, че Пасха се изчислява според календарните дати, както това се прави във Великия индиктион. Изоставането на лунните фази спрямо равноденствието оказва влияние и при изчисляването на пасхата на юдеите. Затова и при тях пасхалното пълнолуние – 14-ти (днес – 15-ти) нисан – не винаги е първото пълнолуние след равноденствието, а понякога е второто. Пълнолунията, случващи се между 8 и 14 март ст.ст. (21-27 март н.ст.), евреите не считат за пасхални. И понеже Александрийската Пасхалия се съобразява с това обстоятелство – то, изчислена по нея, православната Пасха никога не може да съвпадне с юдейската пасха, нито да я изпревари, а винаги е след нея. При което винаги се изпълнява както Седмото Апостолско правило, така и правилото на Първия Вселенски събор за Пасха. Така е постъпвала Христовата Църква, използвайки своя календар – Великия индиктион, от ІV век и до днес, и никога не е нарушавала горните правила, а винаги ги е изпълнявала.

Не така обаче стоят нещата в григорианската пасхалия, както и в „новоюлианската”, в която също е заложено определяне на Пасха съгласно астрономическите изчисления[29], както се прави и в григорианската. Според тези пасхалии, Пасха понякога може да съвпадне с юдейската, а понякога може и да я изпревари. Това е така, защото в тях не се взема под внимание изчисляването на юдейската пасха днес. Тези пасхалии се опитват да правят някаква формална реконструкция на времеизчислението тъй, както считат, че е било през ІV век и… дотук. Било по-точно. Кое му е по-точното? Астрономията. Каква полза от всичко това обаче, щом новостилната пасхалия безусловно нарушава Седмото Апостолско правило и Пасхалното правило на Първия Вселенски събор?

Както се вижда от думите му, архим. Клеопа е убеден, че Църквата трябва да празнува и Пасха по нов стил. С други думи, този „старец” смята за правилно явното потъпкване на Седмото Апостолско правило и на Пасхалното правило на Първия Вселенски събор!!! Слава Богу, че засега повечето новостилци все още имат поне в някаква степен страх Божий и не тръгват в тази гибелна посока, указана от „стареца”.

За пояснение ще споменем, че по новостилната (григорианската) пасхалия, от ХІХ век до днес новостилната Пасха е съвпадала с юдейската в годините 1805, 1825, 1853, 1854, 1903, 1923, 1927, 1954, 1981, и е била преди юдейската в годините 1839, 1840, 1842, 1843, 1845, 1846, 1849, 1850, 1856, 1921, 1975, 2005, 2008, 2016. Тоест, средно веднъж на всеки 9 или 10 години тези, които следват новостилната пасхалия, нарушават каноните за Пасха и попадат под тяхната анатема.

Питаме се: архим. Клеопа не е ли бил запознат със споменатите Пасхални правила и с тълкуванията им? Ако е бил запознат (което е по-вероятно), значи е бил готов да ги нарушава открито, съзнателно и дръзко…

Архимандрит Клеопа (Илие) се противи на Апостолското предание за Пасха и на постановлението на Първия вселенски събор за Пасха. 

2. От думите на архим. Клеопа се вижда, че той, макар да цитира решенията на Московското Всеправославно съвещание от 1948 г., но сам на практика няма и намерение да ги изпълнява. Или поне не всичките.

Да поясним.

Архим. Клеопа казва, че на Всеправославното съвещание „в Москва стигат до заключението, че значението на календара за Православната църква се определя по-скоро чрез факта, че той се отнася до празнуването на светата Пасха, тъй като това празнуване трябва да се основава на библейските закони в съгласие с решенията на съборите и да се извършва винаги навсякъде на една и съща дата в неделя, но не заедно с юдейската Пасха. Александрийската пасхалия по всички тези условия удовлетворява желанието на Църквата.” А в същото време самият той се обявява против Александрийската Пасхалия: „Ние празнуваме Великден с християните, които спазват стария стил, но не защото така трябва да правим…”, а трябвало, според него да празнува и Пасха по нов стил, при което ще му се наложи нерядко да я празнува преди или заедно с юдейската пасха!!! Така архим. Клеопа указва не друго, а гибелния път на нарушаването на църковните канони и на отпадането от Православието… Не това е постановило Московското съвещание!

След това архим. Клеопа цитира и по-нататък решението на Московското съвещание: „До момента, в който се въведе и признае точен календар, съвещанието смята, че за неподвижните празници всяка поместна църква може да използва календара, който се ползва от автокефалната църква в дадения момент. Съвещанието смята задължително за клира и вярващите да следват стила на поместната църква на територията, на която се намират, като един от обичаите, който се спазва в името на единството и любовта и ни се препоръчва от светите канони.” И добавя: „Чул си, че е задължително всички свещеници и вярващи от всяка една страна да спазват празниците според стила на църквата в дадената държава, в която се намират. И затова старостилците в нашата страна не изпълняват тези решения на предстоятелите на православните поместни църкви”.

Света Гора също не следва новия стил на Цариградската патриаршия, в чиято юрисдикция се намира. Питаме: защо светогорци не изпълняват решението на Московското съвещание за следване на календара на поместната Църква, в която се намират?

Отговорът е един: просто защото въвеждането на новия стил в Църквата е отстъпление от Свещеното Предание и неправда, наложена с лъжа и насилие, причинила единствено разделения и смутове сред православните.

Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец 

Поради същата причина и светител Серафим (Соболев) пише в своя доклад „За новия и стария стил”:

„Ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни Църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил.

Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата.

Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници…

Особено възмутително нарушение на Устава се вижда в отношението на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел…

Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква”.

Ние трябва да бъдем с тези Православни Църкви, които строго, без всякакъв компромис, се придържат към стария стил в своя църковен живот.

Това е гласът на Божия угодник и гласът на Божията правда.

А това, че всяка поместна Църква „може” да следва календара, който си следва (от което излиза, че „може” и да не го следва) – не е нищо друго, освен гласът на компромиса, гласът на примиряването с „търпимата” неправда. Защото, ако новостилието беше правилно, ясно е, че Московското съвещание щеше да се произнесе всички поместни Църкви да приемат новия стил. Само че нищо подобно. Отчитайки, че е недопустимо да се премине на григорианската пасхалия, Съвещанието все пак е било принудено да направи поне този компромис – да остави тръгналите в пътя на „допустимото, малкото” отстъпление (в което уж няма нарушение на догматите, нито на каноните, а само на Устава /Типикона/), да вървят по пътя, който са избрали…

Не са приели наложения им от църковната йерархия нов стил обаче и множество валаамски монаси-изповедници. Всички те са били подложени на църковни наказания (запрещение, низвергване, преместване в отдалечен скит, предаване на светските власти и затвор) от новостилните си бивши братя, а през 1926 г. много от тях са били изселени от Валаамския манастир. 14 монаси били пратени в съветска Русия, където не ги чакало нищо друго, освен арест и концлагер.

Валаамските преподобни отци Арета (Митренин), Таврион (Толоконцев) и Патрикий (Петров) не приели новия стил. 

Не на всички от тези монаси – изповедници и защитници на стария стил – е известна по-нататъшната съдба, но трима от тях, които са завършили живота си изповеднически и мъченически, днес са канонизирани от Църквата в лика на светците[30]: преподобноизповедник Арета (Митренин) (1879-1932), преподобномъченик Таврион (Толоконцев) (1871-1939) и преподобноизповедник Патрикий (Петров) (1877-1933).

Свещеномъченик Петър (Полянски), митрополит Крутицки 

Свещеномъченик Петър (Полянски), митрополит Крутицки (1862-1937), който след кончината на патриарх Тихон станал местопазител на патриаршеския престол, в особено писмо напълно одобрил поведението на валаамските монаси, които отказали да приемат новия стил през 1925 г. и им дал благословение да не признават за законни никакви наказания, наложени им от Финландския „архиепископ“ Герман (Аав)[31].

В лична беседа през септември 1924 г. с един свещеник, представящ се за привърженик на патриарх Тихон, а в действителност обновленец, чрез когото тези думи станали известни на ГПУ, митрополит Петър (Полянски) казал:

„Що се отнася до нашето преминаване на нов стил, то вашата тревога е съвършено напразна: предайте умната на всички свои другари и енориаши, че ние никога и за нищо няма да преминем на новия стил…”[32]

Свещеномъченик Инокентий (Тихонов), архиепископ Винницки 

Свещеномъченик Инокентий (Тихонов) (1889-1937), който от 1922 до 1930 г. е бил епископ Ладожски,  изпратил от Русия на Валаам обширно послание в подкрепа на валаамските монаси-изповедници, в което писал[33]:

„…Поведението на повечето валаамски монаси, които не са се съгласили да скъсат с цялата Христова Църква, заслужава пълно одобрение. Твърдата защита на Православието е била заслуга на православното монашество и в миналото. Не трябва да съжаляваме нито за стени, нито за сгради, а трябва преди всичко да пазим истината и благодатта, които са ни дадени в идването на Христа”.

И тъй, по думите на светителя, приемането на новия стил е „скъсване с цялата Христова Църква”. Подобно на другите Божии угодници, св. Инокентий определя новостилието като разкол.

Въпреки че Гръцката Църква приела новия календар през 1924 г., свети Николай Планас (1851-1932) до края на живота си продължил да служи по стар стил[34]. Този Божий угодник ясно показал своето отрицателно отношение към беззаконната календарна реформа. Той не проявил „послушание“ към местното църковно началство в онова, което е противно на преданията на светите Отци, а станал изобличител на това беззаконие.

Преподобни Кукша Одески 

Преп. Кукша Одески (1875-1964) е предсказал на своите духовни чеда, че скоро ще има икуменически „вселенски” събор, на който ще бъдат извършени много църковни реформи и отстъпления от Православието. След което добавил:

„Новостилният календар ще бъде въведен във Вселенската Църква. Бъдете бдителни. Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато са още наши. Скоро няма да е добре да се ходи там, всичко ще се измени”[35]. „Тези нововъведения – предупреждава още светецът – не бива да се приемат”[36].

Не се наемаме да определим до каква степен на отстъпление от Св. Предание и църковните канони е имал предвид преп. Кукша, за да трябва да не се ходи вече (по думите му) в храмовете, където това отстъпление го има, но е ясно едно – че преп. Кукша не е одобрявал никое отстъпление от Св. Предание, в т. ч. и новостилния календар. Във всеки случай, отстъпленията, за които предупреждава преподобният отец, са били приети още на Мелетиевия конгрес (1923 г.).

И тъй, който желае, нека следва Божията и църковната правда по примера на светите Божии угодници, а който не желае, нека върви по пътя на „допустимото, малкото” отстъпление от Св. Предание на Църквата…

Тук обаче говорим за това, че никой от Божиите угодници не казва, че новокалендарната реформа е нещо добро, докато архим. Клеопа, в пълно противоречие на Божиите угодници, я защитава, говорейки лъжи.

За съжаление архимандрит Клеопа (Илие) не слуша гласа на светците по въпроса за църковния календар, а противно на тях говори лъжи. 

* * *

Подобно на много новостилни апологети, архим. Клеопа искрено вярва, че новостилната реформа в Църквата е нещо правилно и добро. Дали от невежество, или от желание съзнателно да оправдае неправдата, архим. Клеопа е изказал достатъчно много лъжи по въпроса за календара, които по-горе сравнихме с мнението на Божиите угодници и видяхме, че са коренно противоположни на него.  

Като последен и най-силен, според архим. Клеопа, „аргумент” в полза на новостилието, той посочва запазването на административно единство и църковно общение между старостилните и новостилните поместни Църкви. Значи, щом православните от старостилните поместни Църкви имат литургично общение с православните от новостилни поместни Църкви – дерзайте (смята архим. Клеопа), всичко с календара е наред – къде по нов, къде по стар, важно е да не се делим административно, иначе – всяка поместна Църква да си празнува както иска.

Какво да кажем? Гласът на Божиите угодници – гласът на Христовата и църковната истина е съвсем друг. А и има толкова чудеса, чрез които Сам Бог и Неговите св. угодници ясно са показали кой календар е правилен.

Само че за Божиите и светийските чудеса в подкрепа на стария стил архим. Клеопа нищо не казва, а и „вярващият”, който му задава въпроси, нито веднъж не го пита за тези чудеса. Не го пита например: „Ваше Високопреподобие, щом Вие твърдите, че новият стил е правилен и че новостилната пасхалия е правилна, защо през 1923 г. Благодатният огън не е слязъл на Гроба Господен в Йерусалим по нов стил? Изглежда, че Господ не е на същото мнение като Вас, щом не е извършил чудото по новостилния календар. А също, Ваше Високопреподобие, как ще обясните, че през 1925 г. явяването на Светия Кръст на небето в новостилната Гърцка Църква е станало на празника Въздвижение, но не по новия, а по стария стил? Може би ще кажете, че Светият Кръст се е явил неправилно? А явяването на същия Свети Кръст в Гърция през 1937 година пак по стария стил, как ще обясните? Обяснете ми също така, моля Ви, защо Светият Кръст никога, нито един път не се е явил никъде и на никого по нов стил? Моля също да разясните, защо свети Спиридон Тримитунтски не е бил съгласен да се празнува Рождество Христово по нов стил в деня на неговия празник и е показал страшно чудо със своята икона на 25 декември по нов стил през 1930 г. в Каристос, Гърция? И защо същият свети Спиридон е увещал Лариския митрополит Арсений през 1934 година да служи неговия празник на 25 декември по нов стил (което е 12 декември по стария стил), а не новостилното Рождество Христово, и когато Арсений не го послушал, на следния ден бил наказан със смърт? Как тъй свети Спиридон не се е съобразявал с всички тези астрономически и прочие предимства на новия стил, които Вие изтъкнахте, а е показал чудеса в подкрепа на стария стил?”

Ето това е трябвало да обясни новостилният „старец”, ако би могъл. Но, както казахме, тези и подобни на тях въпроси са неудобни за защитника на небогоугодното новостилие. По тази причина всичките Божии знамения и светийски чудеса в подкрепа на стария стил са подминати в беседата със „стареца” с пълно мълчание.

Нито дума за тях. Затова пък надълго и нашироко обяснява за административното единство на поместните Църкви, което, виждате ли, означавало (по негово мнение) признание на новия стил от старостилните Църкви. Само че това изобщо не е така. Едно е да се търпи неправдата поради християнско снизхождение, друго е да се обяви или признае неправдата за правилна.  

Това, че е запазено административното и евхаристийното общение между старостилните и новостилните поместни Църкви не може да служи за оправдание на беззаконната новокалендарна реформа. Никой от Божиите угодници не е изтъквал такъв нелеп „аргумент” за оправдание на новостилието. Ако светите люде са общували с грешни люде, ако и Сам Спасителят Христос е общувал с грешници, кой ще дръзне да твърди, че грехът е нещо правилно и добро!? Ако здрави хора общуват с болни хора, нали никой здравомислещ човек няма да започне да твърди, че болестта е нещо хубаво и желателно!?

След това архим. Клеопа привежда в подкрепа на новостилието думи на старостилни патриарси, например на покойния Йерусалимски патриарх Диодор:

…Думите на Негово Светейшество Йерусалим­ския патриарх Диодор, казани в тази връзка в храма в Сучава на 24 юни 1982 г.: „Ние не признаваме в Румъния друга църква, освен Румънската православна църква, ръководена от Негово Светейшество патриарх Юс­тин и от Светия Синод на Румънската православна църква с неговите йерарси. Православната църква в Румъния е сестра на нашата църква. Тя е в общение с Йерусалимската църква и в апостолска приемственост, подобно на всички поместни православни църкви по света“

Само че никъде патриарх Диодор не говори, че новият стил е правилен[37]. Освен това той никога не се е отнасял с такова нескрито презрение към гръцките старостилци (даже напротив[38]), с каквото архим. Клеопа се отнася към румънските. (Как ли светците – изобличители на новокалендарната реформа, се отнасят към новостилците?)

За църковното общение. Да, по икономия, за да не се прибави към календарното разделение и административно разединение, единството се е запазило. Разделението – дали по причина на новостилието, дали по причина на ревност не по разум – никак не е добро. Самият патриарх Диодор обаче е следвал не новия, а стария стил. По негово време все още не е било забравено страшното Божие наказание и неслизането на Благодатния огън в Йерусалим по нов стил. По тези въпроси обаче архим. Клеопа мълчи. Защото пред Божието свидетелство и пред чудесата, извършени от светците в подкрепа на светоотеческия календар (Великия индиктион), всичките земни, астрономически и други плътски „аргументи” на защитниците на новостилието, в т. ч. на архим. Клеопа, не струват абсолютно нищо.

Изглежда, че новостилната Румънска Църква се готви да канонизира архим. Клеопа за светец[39]. Въпреки изречените от него противоположни мнения на мнението на многото Божии угодници, които тук споменахме, и въпреки готовността му да нарушава каноническите правила за Пасха чрез новостилната пасхалия, не дръзваме да съдим по този въпрос, защото това не е наше дело. Бог е Съдия, а всеки човек е несъвършен. Което обаче архим. Клеопа е изрекъл в явно противоречие на много канонизирани светци, няма как да го наречем правилно. Няма как да наречем черното бяло и неправдата правда. Правилното е това, което са засвидетелствали светците, а не противното, което говори архим. Клеопа. Въпреки големия му авторитет на духовен „старец”, с който се ползва. Изречените от него лъжи ще си останат такива, дори и да бъде канонизиран за светец. Антиканоничната новостилна реформа в Църквата няма да придобие каноничност, само защото еди-кой си „старец” казал така. В такива случаи правилно е да се ръководим от Свещеното Предание на Църквата и в частност от църковните канони, от мнението на всички Божии угодници (а не само на един), от знаменията, които Сам Бог е показал или са извършили светците, и за които има достоверно свидетелство.

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Архивирано като цял файл тук.

[2] Румънската Църква празнувала Пасха по нов стил през 1926 и 1929 г.

[3] 1868-1939. Примас-митрополит (1919-1925) и патриарх (1.ХІ.1925-6.ІІІ.1939). За масонството му виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Freemasonry_in_Romania.

[4] Житие и поучения на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец. Изд. „Православна класика”, 2016, стр. 72.

[5] «Всеправославный» конгресс 1923 года в Константинополе и его последствия (http://blagogon.ru/digest/419/).

[6] Всеправославният конгрес от 1923 година (http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1044:2014-07-24-16-01-29&catid=41&Itemid=78).

[7] Иером. Симеон (Гаврильчик). Возвращаться на старый стиль. (http://www.christian-spirit.ru/v78/78.(11).htm).

[8] Но не изпратени като пълномощници на Руската Църква. Б. пр.

[9] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).

[10] По поводу созыва „Великого собора Православной Церкви“  (http://www.pravoslavie.ru/39488.html).

[11] http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=352&Itemid=117

[12] Т.е. предстоятелят на поместната Църква, б. пр.

[13] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/).

[14] Архим. Методий (Жерев). За календарната реформа. Сп. „Духовна култура“, бр. 9-10, 1969 г., стр. 42.

[15] Такава разлика има само теоретично, някъде-си в много далечното бъдеще. Практически днес и в бъдещите осем столетия календарите са напълно еднакви.

[16] Например https://ru.wikipedia.org/wiki/Иеремия_II_(патриарх_Константинопольский)

[17] Според тези новостилни апологети, принадлежността на въпросният текст на свщмчк Кирил І, а не на Константинополския събор от 1583 г., е била установена от историческо изследване, направено от Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос). http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=pravoslavie&Number=1945402372&page=&view=&sb=&part=all&vc=1 (или тук).

[18] От доклада „За новия и стария стил”, произнесен от светител Серафим (Соболев) на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г.

[19] Т.е. обратно на смисъла, казан от светия Апостол (1 Кор. 14:20).

[20] „През 1582 г. папа Григорий ХІІІ реформирал юлианския календар и пасхалия: Слънцето и Луната били „поставени на място“, а също били взети мерки занапред те „никога да не се помръднат от местата си“. При все това, ако екстраполираме григорианската пасхалия назад, ще се види, че Слън­це­то (денят на пролетното равноденствие) било поставено там, където е било в ІІІ век, а Луната (денят на пълнолунието) – там, където е била в VІІ век. В резултат на такава непоследователност, средното астро­номическо пълно­лу­ние, което в годината на създаване на Вечния календар (Великия индиктион, б.м.) се случвало на 15-тата Луна (15-я ден от лунния месец, но по съвременния еврейски календар, б.м.), в григорианската пасхалия винаги се случва в деня на 14-тата Луна. Това означава, че реформаторите въвели до­пъл­нителна, „не свър­за­на с астро­но­ми­я­та“ поправка, и със самото това нару­ши­ли първоначалния за­ми­съл на създателите на Вечния календар“ (Уваров. В. К во­просу о матема­ти­че­ской датировке православной Пасхалии. http://www.astronet.ru/db/msg/1199711).

[21] Пидалион (от гр.  πηδαλιον – кормило) е авторитетен гръцки църковно-правен сборник, съдържащ каноните на Православната Църква и техните тълкувания.

[22] Великият индиктион е календарът на Православната Църква, състоящ се от Месецослов и Пасхалия, свързани заедно. Съставен е от учени от Алек­сан­дрий­ската Църква през ІV век. Приет е на Първия Вселенски събор (325 г.) за цър­ков­на употреба – главно заради Пасхата. Крайно несериозно е да се твърди, че отците на Събора са благословили за църковна употреба само Пасхалията на Великия ин­диктион, но не и Месецослова му (поради което последният може да бъде изменян, както смятат новостилците). Пасхалията и Месецословът във Великия индиктион са неразривно свързани. Пасхалията следва лунния еврейски календар, чиито лунни фази се повтарят на всеки 19 юлиански години. А Месецословът следва юлианския календар, чиито числа от месеците и дни от седмиците се повтарят на всеки 28 години (4-годишния му цикъл – три невисокосни години и една високосна, умно­жен по 7 – броя на дните в седмицата). И те – Пасхалията и Месецословът – са свър­зани в общ цикъл, състоящ се от 532 години (19×28). Това е Великият индиктион – календарът на Православната Църква, който нито е само лунен, нито е само юли­ански, а е съвкупността от Пасхалия и Месецослов. В този календар на Църквата, на всеки 532 години числата от месеца, дните от седмицата и лунните фази се съчетават по един и същи начин: например, ако в дадена година 1 януари е понеделник и е новолуние, след 532 години 1 януари отново ще е понеделник и ново­луние. И тъй, на Първия Вселенски събор е бил благословен за църковна упо­треба целият Велик индиктион – Пасхалия и Месецослов, за което пише св. Нико­дим (виж горната бе­лежка), което са следвали и всички св. Отци в продъл­же­ние на 16 века без каквото и да е намерение за реформи.

[23] Календарното равноденствие е това, което е на книга – в календара. Във Великия индиктион е установено да се приема винаги за дата на равно­ден­стви­е­то 21 март – това именно означава календарното равноденствие да се счита на датата 21 март. И това е направено с цел да се запази най-простата и най-близка до реалността календарна цикличност от 532 години за съвкупността от юлиански и лунен календар. Ако обаче равноденствието в календара се измести от тази дата на друга, веднага цикълът от 532 години ще се разтури. Не е и възможно той напълно точно да съвпада с природните явления, понеже те нямат абсолютно точна мате­ма­ти­ческа цикличност. Астрономическото равно­ден­ствие е това, което е в при­ро­да­та, когато денят и нощта са равни по про­дъл­жи­телност. Астрономическото равно­денствие избързва спрямо календарното – в ІV век е било на 21 март, а днес е на 8 март по юлианския календар. Избързват обаче и действителните лунни фази спрямо пролетното равноденствие. И в съчетанието на юлианския с лунния календар тези две астрономически не­точ­но­сти взаимно се компенсират.

Ето какво пише за това свт. Серафим (Соболев) в своя доклад „За новия и стария стил”:

Прекрасно е било известно на най-учените съставители на Пасхалията, че юлианският календар, който те съгласували с лунния еврейски, не е точен, но също са знаели, че не е точен и лунният календар и, че грешката на юлианския ка­лендар толкова точно поправя грешката на лунния календар, че, според свидетелството на астронома Е. А. Предте­чен­ски (руски астроном, б.м.), грешката на нашата Пасхалия – таблица на лунното течение – не превишава три часа за 1900 години.

Това главно достойнство на Великия индиктион обаче папа Григорий не отчел и очевидно не разбрал. По вся­ка вероятност папата и помощниците му изобщо не са изучили и познавали задълбочено Великия индиктион, а са действали аматьорски, но пък с много шум и гръмки лъжи.

[24] Понеже на всеки 128 години астрономическото пролетно равноденствие избързва спрямо календарното.

[25] Всичките антиканонични решения на Мелетиевия Конгрес са посочени тук.

[26] https://ru.wikipedia.org/wiki/Иеремия_II_(патриарх_Константинопольский)

[27] Астрономическото равноденствие избързва спрямо юлианското календарно равноденствие, съответно – календарното равноденствие изостава от действителното – приблизително с 1 денонощие на всеки 128 години. Затова ако, както е прието да се смята, астрономическото пролетно равноденствие през ІV век (по времето на Първия Вселенски събор – 325 г.) е било на 21 март по юлианския календар, то днес, след почти 17 века, астрономическото пролетно равноденствие е с 13 денонощия и почти 6 часа избързало, т.е. попада на 8 март по юлианския календар.

[28] Което изоставане от 325 г. до днес е около 7 денонощия и 11 часа.

[29] http://pstgu.ru/pic/dcontent/14221.sl_description.nesterenko_juv_18-03-09.pdf

[30] Канонизирани от Московската Патриаршия през 2000 г.

[31] http://www.logoslovo.ru/forum/all/topic_11074/ (или тук).

[32] Центральный архив ФСБ. Д. Н-1780. Т.5. лист 108.

[33] Письмо епископа Ладожского Иннокентия иеромон. Афиногену // VLA. Папка Еа 35. Док. 28. Лист 140.  (http://www.golubinski.ru/suomi/shevchenko_valaam_stil.htm).

[34] Иером. Нектарий (Яшунский). Краткая история священной борьбы старостильников Греции. 1925 год. Явление Креста (http://www.portal-credo.ru/ site/index.php?act=lib&id=117).

Също: http://www.holytrinitymission.org/books/russian/pravoslavnye_tzerkvi.htm

[35] http://www.sobor8.ru/368-predskazaniya-prep-kukshi-odesskogo-o-vosmom-sobore.html

[36] В. “Православный Симбирск”, 1998, №21-22. (http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=935:2013-12-13-17-25-14&catid=37&Itemid=72)

[37] По други свидетелства, „патриарх Диодор например понякога приемал у себе си и беседвал със старостилци от Гърция, и с любов се стараел да им обясни важността на каноничността и единството на Църквата” (Востърския митрополит Тимотей: (http://news.church.ua/2018/07/30/umovoyu-dlya-objednannya-povinni-buti-lyubov-do-cerkvi-smirennist-i-viklyuchennya-osobistix-interesiv-besida-z-ijerarxom-jerusalimskoji-cerkvi-ros/)

[38] Патриарх Диодор е поддържал връзки с гръцките старостилци от Синода на митр. Киприан (Куцумбас). В какво се е изразявало общуването му с тях не ни е известно, но именно по тази причина патрирах Диодор е бил „обвинен” на антиканонично скалъпения против него „събор” в Истанбул през 1992 г. (http://www.ortho-hetero.ru/index.php/history/249).

[39] Виж напр. https://orthochristian.com/86480.html

[*] За изобличаването на тази лъжа на архим. Клеопа (Илие) виж в Православния календар за 2025 г., стр. 21-38.

[**] Какви са били решенията на Първия вселенски събор виж в Православния календар за 2025 г., стр. 11-14 и сл.