„Който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците,
той най-малък ще се нарече в Царството Небесно“ (Мат. 5:19)
Повод за написването на настоящия материал е статията на Струмишкия митрополит Наум (Илиевски) „Капанът на идолопоклонството“ (или тук).
В нея вл. Наум започва с това, че „църковната администрация, свещените чинове, външният и вътрешен облик на храма, типици, св. канони, календари, одежди, начин на пеене, поведение, пост“ могат да се превърнат в идоли за някои православни.
Уважаеми православни читатели, вие някъде у светите отци и учители на Църквата срещали ли сте подобно изявление? Защото ние не сме.
Нека ясно да кажем: хипотезата, че „църковната администрация, свещените чинове, външният и вътрешен облик на храма, типици, св. канони, календари, одежди, начин на пеене, поведение, пост“ могат да се превърнат в идоли
| не се поддържа от светите отци и учители на Църквата. |
Говорим за древните и от по-ново време общопризнати като църковен авторитет свети отци.
Както не се поддържат и логически следващите от тази хипотеза още по-нелепи хипотези, че в идоли може да се превърнат иконите, богослужението, самото Православие и въобще вярата в Бога.
Защо светите отци не поддържат подобни хипотези като тази на митрополит Наум? Отговорът е много прост: защото като се каже, че „църковната администрация, свещените чинове, външният и вътрешен облик на храма, типици, св. канони, календари, одежди, начин на пеене, поведение, пост“ могат да се превърнат в идоли,
|
у мнозина православни може да възникне идеята: „Аха, значи всичко това е относително и можем да го променяме и нагласяме така, както сметнем за добре: • можем да игнорираме църковната администрация когато сметнем за добре, • можем да не зачитаме свещените чинове (т.е. послушанието в църковната йерархия) когато решим, • можем да променим външния и вътрешния облик на храма и например да махнем иконостаса (както правят днешните модернисти по подражание на еретиците-римокатолици), да оцветим пода на храма в червено, стените в кафяво, а тавана в синьо, както е направил известният модернист архим. Софроний (Сахаров)[1], да слагаме „коледни“ елхи в храма за „коледа“ и пр., • можем да променим Типика – разбира се не в посока на строгост, а в посока на разслабление, тъй като спасителната Христова строгост, установена от светите отци, на повечето днешни православни християни никак не им е по сърце, • можем ако не да отменим съвсем светите канони, поне да ги спазваме както намерим за добре, • можем да променяме църковния календар, възприет от светите отци на Първия вселенски събор по вдъхновението на Светия Дух и благословен от светите отци на всички останали Вселенски събори, и да го изменяме без угризения на съвестта, можем да следваме еретическия папски календар, за да празнуваме с еретиците и отделно от по-голямата част православни, по примера на масоните и икуменистите от типа на Мелетий (Метаксакис), Хризостом (Пападопулос), както и на споменатия модернист Софроний (Сахаров), • можем да променяме църковните одежди и изобщо външния облик на свещенослужителите, например свещениците и владиците да се бръснат по подражание на еретиците-римокатолици, както днес и правят модернистите от Румънската църква, униатите и разколниците в Украйна, които също така носят националистически фелони в цветовете на украинското знаме и с картата на Украйна на гърба[2], и пр. • можем да променяме и начина на пеене, поведението в храма, например жените безсрамно да се молят с открити глави[3], • можем да променяме и постите, както например да направим light-версия на Великия пост в нарушение на каноните[4], да съкратим или въобще да отменим Петровия пост заради папския еретически календар[5] и пр., • и всякакви други такива измислици за съкращаване, олекотяване, видоизменяне, модернизиране, икуменизиране и нагласяне на Православието „според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа“ (Кол. 2:8)“. |
За съжаление, от такива хипотези, като тази на митр. Наум, могат да възникнат у мнозина тъкмо горните модернистични и новаторски идеи. И възникват, както виждаме. Нищо, че накрая на статията си митр. Наум уверява, че „не ви пиша това с намерение да се променя нещо от установеното от Църквата – нито типик, нито литургия, нито канони, нито календар. Аз съм противник на всяка вредна промяна“. Защото в началото той вече е дал несветоотечески повод за промяна – а именно, хипотезата за идолизирането, и оттам нататък всеки и всякога може да каже: „Защо да не променим това и това, та нали митр. Наум каза, че то не е идол, значи спокойно може да го променим“. И границата между неидолизиране и идолизиране всеки може да си я постави както намери за добре, тъй като митр. Наум никак не я очертава в статията си, за съжаление.
* * *
Нека сега да изложим мнението на светите отци и учители на Църквата по въпроса.
Защо светите отци не говорят за идолизиране на църковните правила?
Ами защото това е ясно. Също както е ясно, че през деня е светло, а през нощта – тъмно. Няма нужда това да се доказва. Но по-важната причина е тази, която споменахме – опасността от възникване на идеи за новаторства, модернизация и видоизменяне не Православието. Тъкмо поради тази опасност светите отци не споменават за хипотеза за идолизиране на църковните правила.
И още една важна причина. Хипотезата за идолизирането на църковните правила създава реална опасност да бъдат обвинени великите свети отци, като например свети Василий Велики, които строго са държали за спазването на църковните правила, в идолопоклонство. Което би било ужасно кощунство. И статията на митр. Наум именно дава повод на разните модернисти и либерали да кощунстват по такъв ужасен начин. Въпреки че накрая митрополитът изтъква, че бил против „вредните промени“ в Църквата, но нали се сещате, че модернистите, икуменистите, либералите и всички новатори няма да кажат: „ние правим вредна промяна в Православието“, а ще кажат: „правим полезна промяна“. Въпросът дали една промяна в Православието е полезна или вредна обаче не се определя от мнението на този или онзи православен или даже свещеник, епископ или патриарх, а от съборния глас на Христовата Църква, от общото постановление на църковните правила и от съгласното мнение на светите отци.
| Затова светите отци на Църквата много често настоятелно и убедително призовават за спазването на църковните правила. За спазването им в име Христово и от послушание към Съборната Христова Църква. |
Църковните правила на Вселенските събори са съставени по вдъхновение на Светия Божий Дух. Ето какво казват светите отци за тях:
„С наслада приемаме Божествените правила и всецяло и непоколебимо държим постановеното от тези правила, изложени от всехвалните апостоли – светите тръби на Духа, и от шестте свети вселенски събори, и от поместно събиралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци. Защото всички те, бидейки просветени от Единия и Същ Дух, са узаконили полезното“. (Първо правило на Седмия Вселенски събор)
„След нечестивата ерес на клеветниците на християнството последваха и други нечестия… отмениха и други някои обичаи, които подобава да се възобновят и така да се държат, според писаното и неписаното законоположение“ (7-мо правило на VІІ Вс. събор).
„Това пишем, за да поставим преграда… на онези, които… противно на Писанията и на църковните правила въвеждат новости…
И накратко казано, желаем да става в Църквата всичко, което е прието от Божествените Писания и Апостолските Предания“ (21-во правило на Гангърския събор).
„За сърцето на християнина – казва преп. Серафим Саровски – трябва да бъде скъпо всичко, което е приела и целунала Светата Църква!“ „Изпълнявай всичко, което Църквата е установила на седемте Вселенски събори!“[6] „Горко на този човек, който прибави или отнеме макар и една дума от постановленията на Вселенските събори!“[7].
„Самоволното отстъпване на някоя поместна Църква макар от едно само правило, общопризнато и прието от Вселенската Църква, поставя такава Църква в положението на разколническа община, тъй че тя прeстава да бъде част на Едната Христова Църква“ (Свещеноизп. Никодим (Милаш), тълкование на 2-ро правило на Трулския събор).
„Там става велико бедствие, където живота не ръководят законните правила“ (Преп. Ефрем Сирин[8]).
„Желаем във всичко да спазваме и ние установеното от светите наши отци“ (8-мо пр. на Трулския събор).
Св. Василий Велики в правилата си говори за „съблюдавания у нас обичай, имащ силата на закон, защото тези постановления са ни предадени от свети мъже“. „Ако и да не би могло да се каже нищо друго, достатъчен би бил и този обичай за преграда на злото“ (пр. 87).
За молитвите:
„Молитвените правила удържат молещия се в спасителното разположение на смирението и покаянието, като го научават на непрестанно самоосъждане, хранят го с умиление, укрепяват го с надежда на всеблагия и всемилосърден Бог, увеселяват го с Христовия мир, с любовта към Бога и ближния“[9].
За поста:
„Признато е за добро това, Църквата Божия по цялата вселената следвайки един чин да извършва поста“ (56-то правило на Трулския събор).
„Ако някой… отменя пости, предадени за общо съблюдаване и спазвани от Църквата, пребивавайки при това в пълен разум, да бъде анатема“ (19-то правило на Гангърския събор).
„Църковните постановления, за които говори нашият Устав… свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата…
Типиконът е свята книга, свързана с името на дивния съсъд на Божията благодат преп. Сава Освещени и приета от Православната Църква като една от основополагащите книги. Типиконът не е нищо друго освен гласът на нашата Майка – Църквата. И към този глас ние трябва да се отнасяме не с пренебрежение, а с безусловно и неизменно послушание, ако искаме да бъдем верни и предани на Светата Църква и на всички нейни православни норми“ (Светител Серафим Соболев)
Светител Серафим (Соболев) също така учи, че не трябва да нагаждаме Истината към нас, а да се нагаждаме ние към нея[10].
Можем да приведем още много изказвания на свети отци на Църквата за това, колко е важно да се спазват църковните правила, но считаме, че и цитираното дотук е напълно достатъчно.
В заключение можем да кажем следното:
Не вярвайте на модернисти, икуменисти, църковни либерали и на писаното в сайта „Двери.бг“ (защото и то се пише от такива).
Вярвайте на евангелското и църковното учение на Съборната Христова Църква, вярвайте на общопризнатите по авторитет свети отци и учители на Църквата.
Б е л е ж к и:
[1] Канонизиран за светец от икуменическата Константинополска патриаршия на 27.ХІ.2019 г. „Във Франция о. Софроний създава в бивш хамбар църква за „своите“ (т.е. за кръга посветени) и я оформя напълно по модернистки: «Отец Софроний създаде особен цветови интериор: подът беше червен, стените – кафяви, а таванът – светлосин. Това трябваше да символизира, че ние стоим в ада (червеното), окръжени сме от земята (кафявото) и се стремим към небето (светлосиньото)» (М. Гавриила (Брилиот). В поисках совершенства в мире искусства. Творческий путь отца Софрония. Изд. „Даръ“, 2016, стр. 107-108.). Действително, модернистки храм на адското отчаяние. И това след Атон? Къде е могъл о. Софроний сред необикновеното благолепие на атонските храмове да види такава мерзост?“ (Игумен Адриан (Павлов). Увидеть архимандрита Софрония (Сахарова) как он есть: неизвестная биография (https://blagogon.ru/biblio/974/)).
[2] Виж тук (https://spzh.eu/ru/news/75156-namestnik-monastyrya-pcu-sdelal-iz-oblachenija-flag-i-kartu-ukrainy.html) или тук.
[3] Че моленето на жените с непокрити глави е безсрамно, – това говори свети апостол Павел: „Всяка жена, която се моли… гологлава, засрамя главата си“ (1 Кор. 11:5). По-подробно виж тук (https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1078:2014-10-27-17-30-11&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75).
[4] https://orthclass.com/?p=2971
[5] Виж в Православния календар за 2024 г., стр. 10 (https://orthclass.com/wp-content/uploads/2024/12/k24.pdf).
[6] Архим. Серафим (Алексиев). Свети Серафим Саровски. С., 2015, с. 198.
[7] https://azbyka.ru/otechnik/Serafim_Sobolev/propovedi/60
[8] Свт. Игнатий Брянчанинов. Полное собрание творений. Т. V, М. 2003, с. 8. Виж: Типикон, гл. 35.
[9] Свт. Игнатий Брянчанинов. Аскетические творения, т. ІІ. М. 2006, с. 161.