Йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Християнството и смисълът на човешкия живот“
За нас е изключително важно да прекараме живота си в Христовата вяра, а още по-важно е да го завършим по християнски.
В сравнение с вечността, времето, което прекарваме на земята, е нищожно кратко. Но в този кратък наш живот самите ние определяме вечната си участ.
За всекиго е ясно, че на този свят доброто и злото са смесени и няма съвършена справедливост: нито доброто получава пълна награда, нито злото – пълно наказание. Обратно, виждаме, че злодеите обикновено живеят в охолство, а почтените хора – в бедност. Защо е така?
Причината за това пак е човешкото грехопадение. На този свят Бог е оставил да се проявят свободните човешки воли. Всеки човек е свободен: ако иска, върши добро, ако иска – зло. Но нравствената свобода сама по себе си предполага и морална отговорност. Да вземем за пример човешкия съд. Престъпниците на държавния закон биват подлагани на съд и им се търси отговорност за делата им. Отговорността на човека произтича от свободната му воля. Ако няма свободна воля, няма и отговорност. Ето, например, ако човек убие друг човек, веднага бива подлаган на съд и му се търси отговорност. Но ако животно (да кажем, бик) убие човек, никой няма да го съди и да му търси отговорност, защото животното няма свобода на волята си.
Мнозина, възмущавайки се от неправдите в този свят, казват: „Няма Бог! Ако имаше Бог, защо Той допуска да стават войни, да загиват много хора, да умират невинни малки деца?“ Така разсъждава плътското мъдруване, чуждо на духовния разум. Такива хора наистина се възмущават от злото, но само от злото извън себе си. Те самите не се включват в числото на вършещите зло. А ако обърнат поглед към себе си, въпросът им би прозвучал така: „Защо Бог допуска аз да върша зло? Защо не ме спре?“ И сами ще си отговорят: „Бог ми е дал свобода да върша добро или зло“.
На този свят Бог е оставил да се проявят свободните човешки воли – добри или зли. Той ограничава злото, но с нищо не ограничава човешката свобода. Войните, бедствията, конфликтите, убийствата стават, защото нечии зли човешки воли са го пожелали. Причина да страдат и умират невинни деца също е човешкото грехопадение – на родителите им или на околните им. На този свят доброто и злото са смесени[1].
Бог премъдро е устроил всичко.
Няма смисъл Той да отдели доброто от злото в този свят[2]. Бездруго този свят е твърде разяден от зло. Освен това е временен. Какъв смисъл има доброто да бъде отделено от злото само за малко? Никакъв. Напротив, Бог е устроил на този кратковременен свят доброто и злото да се проявят в пълнота. Христос казва:
Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му
(Откр. 22:11-12).
Да, Бог ще отдели доброто от злото, но не тук. Творецът премъдро, и същевременно много просто е устроил всичко. Доброто ще получи пълната си награда, а злото – пълното си наказание, не в този временен свят, а в бъдещия – вечния. И това ще бъде завинаги. След Страшния Христов съд небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят
(2 Петр. 3:10). А ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда
(2 Петр. 3:13).
Така Бог ще извърши обновяването на света. Доброто и злото ще бъдат окончателно отделени. Праведниците ще отидат в Царството Небесно, където няма никакво зло, никакъв грях, няма и никакво страдание, нито болести. А неразкаялите се грешници ще отидат в ада, в огнената геена, в мястото на вечните мъчения, където има само безкрайно страдание. Адът е своеобразен затвор за престъпниците на Божествената воля. Там злодеите ще бъдат изолирани завинаги, за да не могат да вредят никому, а сами ще бъдат подложени на неизказано вечно мъчение.
Христос е казал за Юда: Добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил
(Мат. 26:24). Да, но той се е родил и безкрайно ще се мъчи в геената. А това се отнася и за всички осъдени там.
Човек сам определя задгробната си участ, в зависимост от това, дали е вършил добро или зло и дали се е каел за греховете си или не.
Що се отнася за вечното блаженство на праведниците, можем да кажем, че то е онова пълно щастие, към което човек по начало се стреми. Стремежът към щастие е тъй присъщ на хората, както и жаждата за живот. Но поради грехопадението този стремеж е придобил погрешна насока. Мнозинството от хората търсят щастието там, където то не е: в греховните удоволствия, в разврата, в натрупването на пари. Небесното блажено състояние на праведниците няма нищо общо с подобни представи за греховно „щастие“. Св. апостол Павел казва:
Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат
(1 Кор. 2:9).
Вечното блаженство е така неизказано велико, че светият апостол не намерил думи, за да го опише. Това блаженство Христос е обещал на всички, които истински вярват в Него.
[1] Затова всички опити за установяване на „рай“ на земята, предварително са обречени на провал. А такива опити е имало много. Като се започне от „Държавата“ на Платон и се стигне до утопията на „комунизма“. Последният неуспешен опит ще бъде този на антихриста да установи господство на евреите на земята („земен рай“ за тях).
[2] Това се вижда от Христовата притча за доброто семе на нивата и плевелите (Мат. 13:24-30).