От Календара за 2024 г.

По нов стил Петровият пост винаги се съкращава с 13 дни, а в някои години (когато Пасха се случи по-късно) това съкращаване води до пълното му изчезване, както беше през 2024 г. (а по-рано и през 2013 г., и както ще бъде през 2027 г.). За съжаление това отстъпление от Свещеното Предание не тревожи мнозина християни. Може би някои дори не разбират защо се получава така.

Нека обясним какво се случва с новостилния Петров пост.

Главната особеност на Петровия пост е, че за­почва от кръга на подвижните годишни празници и завършва с неподвижния празник Петровден (29.VІ ст.ст./12.VІІ н.ст.). Подвижните годишни празници са тези, които са свързани с Пасха (Великден), чиято дата всяка го­ди­на е различна и се изчислява според лунния и юли­анския календари едновременно, т.е. по стария стил.

Новостилци също празнуват Великден и подвижните празници по стар стил.

Затова те са само частично новостилци, а частично са старостилци. Българската Православна Църква е час­тич­но новостилна и частично старо­стилна. Това, за съжаление, е ед­на нелепа и объркваща календарно-богослу­жеб­на смесица. Защо и от кого БПЦ е била при­нудена да си обърка календара и частично да при­еме новия папски стил, може да се види тук.

Петровият пост започва в края на подвижните го­дишни празници: в понеделника, който се пада след Неделята на Всички светии. Този понеделник, който е и първи ден на Петровия пост, може да се случи в периода от 31.V до 4.VІІ н.ст. включително (тъй като Пасха може да бъде в 35-дневния период от 4.ІV до 8.V н.ст. вкл.), защото въпросната Неделя е винаги след­ващата след Неделята на Петдесетница.

Петровият пост завършва на неподвижния празник Петровден, който по светоотеческия календар е на 12.VІІ н.ст., а по папския григориански календар (или по еднаквия с него т. нар. „поправен юлиан­ски“, който фак­тически е григориански с фалшиво юлианско име) по който частично се ръководи БПЦ, т.е. по новия стил, е на 29.VІ н.ст.

Какво се получава?

По стар стил Петровият пост започва в някой от дните от 31.V до 4.VІІ вкл. и завършва на 11.VІІ – деня преди Петровден. Така неговата продължителност може да бъде от 8 до 42 дни.

Това е преданието на светите отци на Църквата за Петровия пост.

По нов стил обаче нещата не стоят така. Ново­стил­ният Петров пост пак започва в някой от дните от 31.V до 4.VІІ вкл., но – забележете – винаги завършва на 28.VІ – деня преди новостилния Петровден. При което, ако Великден се падне в дните от 3 до 8.V н.ст., то началото на новостилния Петров пост се пада съот­ветно в дните от 29.VІ до 4.VІІ, т.е. началото му се пада след края му. Иначе казано, новостилният Петров пост е свършил преди да е започнал. В тези случаи ново­стилен Петров пост няма.

Това обаче не са го предали светите отци на Църк­вата, а са го натрапили икуменистите и патриарсите-масони отпреди едва сто години, а в БПЦ – от 1969 г.

Така се получи и през 2024 година. Петровият пост започна на 1.VІІ.2024 г., когато новостилци вече са отпразнували Петровден на 29.VІ. Затова през тази година нямаше новостилен Петров пост, в нарушение на установлението на Вселенската Църква, както ще видим по-нататък.

Друга причина за липсата на новостилен Петров пост е фактът, че новокален­дар­ната реформа е дефектна: създавайки „попра­вен юлиански“ (еднакъв с григо­ри­ан­ския) календар за неподвижните празници, рефор­ма­то­рите не създали „поправена юлианска“ пасха­лия, която да е годна за употреба в Църквата, тъй като от прекомерно сложния (с 900-годишен цикъл[1])  „попра­вен юлиански“ кален­дар да направят такава им било не­посилно и невъз­можно (защо ли тогава въобще са се захванали да реформират нещо, което не им е по си­лите?!), а да използват григорианската пасхалия не се решили поради страх от наказанията, предвидени в каноните за дръзналия да празнува Пасха едновре­мен­но с юдейската пасха, което става по новостилната пас­халия. В край­на сметка календарната реформа оста­нала недоправена – само за неподвиж­ните празници. Ней­на­та лоша цел обаче била из­пълнена, а именно: праз­ну­ването по нов стил заедно с еретиците и създаването на разцепление в Църквата чрез двойното празнуване и чрез прово­кирането на старостилни разколи.

По думите на великия стълб на Православието све­тител Серафим Софийски, Петровият пост е подло­жен на „възмутително на­рушение“[2] от ново­стил­ците. То се изразява в това, че ново­стил­ният Петров пост винаги е по-къс с 13 дни от установения във Вселен­ската Църква Петров пост, а в някои години, както беше през 2024 г. (преди това и през 2013 г., а след това ще бъде през 2027 г.), Петров пост по нов стил няма. Тоест, вместо четири годишни пости, както е уста­но­вено в Църквата, новостилци имат само три.

Богоугодно и благочестиво ли е това нововъведение?

Не. Петровият пост е установен от древ­ност и никой няма право да го унищожава. За отно­ше­нието ни към църковните пости следва да се ръко­во­дим от 19-то правило на Гангърския събор (ок. 340 г.):

Ако някой… отменя пости, предадени за общо съблю­даване и спазвани от Църквата, пребивавайки при това в пълен разум, да бъде анатема.

Какво има предвид правилото?

То е било установено от светите отци, понеже в ІV век някои еретици нарушавали предадените от Църк­вата пости за всеобщо спазване. По това време общо­задължителни за християните били постите в сряда и петък и Великият пост. Тяхната обща задължителност е определена с 69-то апостолско правило. Останалите три поста – Петров, Богородичен и Рождественски – все още не били възприети навсякъде в своя оконча­телен вид и не били общоустановени за всички. Тяхната обща задължителност е установена не от църковните канони, а от всеобщата църковна практика – тоест от това, което се е практикувало във Вселенската Църква навсякъде и от всички. Тази обща практика се е офор­мяла постепенно през вековете, като в ХІ век вече има писмени свидетелства и за трите поста, че те съществу­вали в Църквата в днешния им вид. Оттогава и до днес Вселенската Църква неизменно спазва Петровия, Бо­го­родичния и Рождественския пости и никой от све­ти­ите, живели през тези векове, не е подлагал на съмне­ние тяхната обща задължителност, нито е помислял да ги отменя по някакъв начин.

Новостилците обаче дръзват да отменят Петровия пост, като зачеркват неговата хилядолетна всеобща установеност в Църквата. И тъй като правилото на Ган­гърския събор от ІV век по онова време се е отна­ся­ло само за поста в сряда и петък и за Великия пост (за­щото само тези пости били общоустановени през ІV в.), те смятат, че то се отнася само за тях и днес, но не и за Петровия пост.

Вярно ли е такова разбиране на правилото?

Не. Правилото говори за „пости, предадени за общо съблю­даване и спазвани от Църквата“, а не конкретно за срядата, петъка и Великия пост. И неслучайно. Биха ли могли светите отци да кажат конкретно: „Ако някой отменя постите в сряда и петък и Великия пост…“? Безспорно, биха могли. Но те много мъдро не са кон­кретизирали, а са казали за постите общо. Защото

основоположен принцип в Църквата е: нещо, кое­то е общоустановено в нея (в случая – постите), не може да се отменя; особено ако целта е да се угоди на света.

То може да бъде общоустановено както от канони­те, така и от общоприетата и спазвана от всички и нався­къ­де дълговременна (в случая с Петровия пост – пове­че от хилядолетна) църковна традиция. Затова не­правил­но но­во­стилците отхвърлят общоустановената църков­на тра­­ди­ция. Нейното спазване е указано тъкмо от ка­но­ни­­те.

„Ако някой – се казва в 19-то правило на Серди­кий­ския събор, – противно на признатото от всички, дръзне да прави нещо друго… той нека вече знае, че поставя себе си повинен за съдебен отговор и губи честта и достойнството на епископ“.

За същото говори и св. Василий Велики в правило 92:

„Дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2:15), между които е най-вече и това… което първоначалните уста­но­вители са предали на приемниците си, и което с про­­дължителна употреба с течение на времето са за­­твърдили в Църквата чрез дълговременен оби­чай“.

Същото са казали и светите отци на Седмия все­лен­ски събор[3].

И така, предаден ли е Петровият пост за общо спазване в Църквата? Не­съм­нено. Никоя поместна Църква не го е обявила за незадължителен. Спазван ли е от Църквата, т.е. от всич­ки поместни Църкви? Безспорно. Новостил­ните Църкви го скъ­ся­ват и понякога унищожават, но никоя от тях не дръзва да го обяви за незадължителен, а до въвеждането на но­вия стил всички те неизменно са го спазвали. Следо­ва­телно щом Петровият пост е об­що­установен в Църква­та и се спазва от нея, то и отме­ня­не­то му подлежи на анатема, според цитираното правило.

 Днес общата установеност и задъл­жи­телност на Пет­ровия, Богородичния и Рож­де­ст­­венския пости, наред със задължителността на поста в сряда и петък и Ве­ликия пост, е писмено установена в Църковно-бого­слу­жеб­ния устав. Затова забраната да се отменят об­що­­уста­но­вени и спазвани от Църквата пости (19-то пра­ви­ло на Ган­гърския събор) важи и за тях, в т.ч. и за Петровия пост.

* * *

Как е възникнал Петровият пост?

За църковното му установяване се споменава в Апо­столските постановления: „След Петдесетница праз­ну­вайте една седмица, а след нея една седмица постете“.

От ІV в. свидетелствата на отците на Църквата за апостолския пост стават все повече. За него споме­на­ват свв. Атанасий Велики и Амвросий Медиолански, а в V в. – свв. Теодорит Кирски и Лъв Велики. „Устано­вен е неизменен и спасителен обичай – пише св. Лъв – след светите и радостни дни, празнувани от нас в чест на Господа, възкръснал от мъртвите и после възнесъл се на небесата, и след приемането на дара на Светия Дух, да се преминава попрището на поста… Този пост е заповядан, за да ни предпази от безгрижност, в която е много лесно да се изпадне поради дълговременното разрешаване на храна, от което сме се ползвали“[4].

Забе­ле­же­те, че по думите на светителя, още в V в. Петровият пост е бил „неизменен“, което значи непод­лежащ на отменяне!

Този пост още повече се е затвърдил, когато били по­строени храмове „Св. Апостоли“ в Рим и в Константи­нопол през VІ в. Освещаването на константинопол­ския храм „Св. Апостоли“ се извършило в навечерието на деня на паметта на апостолите – 29 юни (12 юли н.ст.) 550 г.[5], и от това време този ден станал особено тър­жествен и на Изток, и на Запад.

За Петровия пост се споменава в Номоканона на св. Йоан Постник, патриарх Константинополски (VІ в.) като общозадължителен[6].

Преп. Теодор Студит в огласителните си поучения говори за „поста на светите апостоли“, който получа­ва своето име и значение от техния празник; а в поученията му за времената на годината, т. нар. „διδασκαλία χρονικὴ“, се обяснява и самия преход на този пост от Петдесетницата към деня на светите апостоли. В Студийския устав се указва, че той започва от по­не­делника след една седмица след Петдесетница[7].

В „Устав белеческий“ на Киевския митрополит Геор­гий (ХІ в.) се указва как трябва да се пости през Петровия пост[8]. По това време той вече е бил общо­установен и в Руската Църква.

Към видния канонист и Антиохийски патриарх Тео­дор Валсамон  през ХІІ в. се обърнали някои от паст­во­то му с въпрос трябва ли да постят пред празника на апостолите и колко. В отговор Валсамон указал, че известия за Петровия пост се намират в Студийския, Йерусалимския и другите типици, а според практиката на Константинополската област, съгласно действа­щи­те типици, както миряните, така и монасите трябва да спазват Петровия пост от деня на Всички светии до 29 юни (ст.ст.). В заключение Валсамон опровергава до­водите на тези, които считали за законен само Вели­кия пост и отхвърляли останалите като измислени и ня­ма­щи основание в църковните канони. В бележките си към Третия отговор на патр. Николай Граматик (ХІ в.) той говори за Петровия пост като за общозадъл­жи­телен[9]. „Седем дни и повече преди празника на Петър и Павел – казва той – всички верни, тоест миряните и мо­насите, са длъжни да постят, а непостещите ще бъ­дат отлъчени от общуване с православните христия­ни“[10].

Св. Симеон Солунски (кр. ХІV-1429) пише, че постът е установен в чест на апостолите, „защото чрез тях ние сме се сподобили с много блага и те са се явили за нас деятели и учители на пост, послушание… и въздър­жа­ние… Ние, съгласно с Апостолските постановления, след слизането на Светия Дух една седмица тържест­ву­ваме, а после, от следващата след нея честваме пре­далите ни да постим апостоли“[11].

Подробни указания за Петровия пост като общоза­дъл­жителен се съдържат и в изданията на Йерусалим­ския устав от следващите векове.

И тъй, унищожаването на Петровия пост от страна на новостилците е нарушение на 19-то правило на Ган­гърския събор, с което се подхвърлят на анатема тези, които отменят общоустановените и спазвани от Църк­вата пости.

Колко често новостилците нямат Петров пост?

Години, в които липсва новостилен Петров пост за периода 1951-2050 г., са: 1956, 1959, 1964, 1975, 1983, 1986, 2002, 2013, 2024, 2027, 2040, 2043 гг. Тоест в 12% от годините няма новостилен Петров пост.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] За сравнение: юлианският календар е с 4-годишен цикъл.

[2] „За новия и стария стил“. Доклад на светител Серафим (Соболев), произнесен на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г.

[3] Виж в Календара за 2024 г., стр. 7 и стр. 8.

[4] Т.е. разрешаване на блажна храна. https://hramushakova.ru/index.php/biblioteka/liturgika/2206-petrov-post-istoriya-ustav (или тук).

[5] https://ru.wikipedia.org/wiki/Церковь_Апостолов

[6] http://krotov.info/acts/canons/postnik.htm (или тук).

[7] Мансветов, И. О постах Православной Восточной Церкви. https://azbyka.ru/otechnik/Ivan_Mansvetov/o-postah-pravoslavnoj-vostochnoj-tserkvi/#0_11

[8] https://ru.wikipedia.org/wiki/Петров_пост (или тук).

[9] Мансветов, И. О постах Православной Восточной Церкви.

[10] Архиеп. Аверкий Таушев. Современность в свете Слова Божия. Слова и речи. Новостильники – без Петрова поста. https://azbyka.ru/otechnik/Averkij_Taushev/sovremennost-v-svete-slova-bozhija-slova-i-rechi/1_38#sel=16:29,16:31

[11] https://ekaterinburg-eparhia.ru/news/2015/07/02/11263/