Свещеник Георгий Максимов е клирик на Руската Православна Църква.
Настоящото изложение е превод на български на видеоизложението на руски език
по този въпрос от 20.ІХ.2021 г., което може да се види тук.
Днес по църковния календар е денят на паметта на свети архангел Михаил (о. Георгий е публикувал изложението си по случай празника на Чудото на св. архангел Михаил в Хони, 6/19.ІХ, б.пр.), и аз бих искал в този ден да поговоря за този еретически и суеверен култ който се насажда в нашата Църква, като дяволът се опитва да го насади, и който именно се свързва с името на Божия архистратиг Михаил, както и с дните на празнуване на неговата памет.
ПЪРВО СУЕВЕРИЕ
За щастие даденият култ не може да се нарече широко разпространен. Православните хора и мнозина дори може да не са чували за него, но въпреки това благодарение на интернет той има възможност да отравя умовете на неопитните християни. А също така понякога попада и на достатъчно сериозни сайтове, в частност аз срещнах статия, прокарваща дадения култ, на официалния сайт на Касимовската епархия[1].
Възможно е някой от вас също да е виждал разпространяване на текстове, говорещи за това, че уж два пъти в годината – в дните на паметта на архангел Михаил по църковния календар, 19-ти септември и 21-ви ноември по новия стил (което по юлианския календар, стария стил, е съответно 6.ІХ и 8.ХІ, б.пр.), архангел Михаил уж потапя крилото си в геената огнена и тя в този момент угасва, и по неговото крило грешниците се покатерват и излизат от геената огнена, – но не случайни грешници, а само тези грешници, за които техни сродници са прочели специална молитва в 12 ч. през нощта в този ден, – и съответно всичко това се подава като мотивация за това – православните християни да четат някаква самочинно съставена молитва точно в 12 ч. през нощта в съответните дни.
Привържениците на този култ уверяват, че архангел Михаил завинаги освобождава от наказанието тези, за които се принасят жертви и молитви, и архангел Михаил не престава да върши Божия милост всяка година на 19-ти септември и на 21-ви ноември, което ще продължава до края на времената. Това е всъщност цитат от статия, публикувана в сайта на Касимовската епархия.
ВТОРО СУЕВЕРИЕ
Също така тук ще кажа и за още едно суеверие. Разпространява се някаква неканонична молитва – тя се нарича „Молитва към архангел Михаил, страшния воевода на Небесните сили“,
макар че може да се срещне и без заглавие, просто като една от молитвите към архангел Михаил.
За разлика от първото споменато от мен суеверие, което у нас се е появило съвсем неотдавна, това второто е основано на достатъчно старинен текст който е битувал в руската народна среда още от ХVІІІ век.
Той нерядко се среща в ръкописни сборници със заклинания
и във вид на предпазно средство[2].
Това че църквата за 400 години официално така и не приела тази молитва, фактически означава, че тя я е отхвърлила. И ако се загледаме в текста, няма да е трудно да се досетим, защо например в тази молитва има такива думи: „О, Господен велики архангеле Михаиле, победи всички, които се противят на мене, със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Пресвета Богородица и на светите апостоли“, и по-нататък се изброяват много светии, и се споменават всички ангели.
Както справедливо отбелязва Сумският епископ Евлогий, в тази молитва от неизвестни съчинители се приписва на архангел Михаил едва ли не Божеско достойнство, – на него се моли Божията Майка и светите Божии угодници. Православното вероучение поставя Богородица по-високо от всички Небесни сили. Божията Майка, светите Ангели и Божиите угодници извършват своите молитви не пред архангел Михаил, а пред Господ Бог. По такъв начин, в дадената молитва намира място откровено изопачаване на учението на Църквата. В някои древни варианти на този текст
на архангел Михаил се присвоява даже Светият Дух,
когато се говори: „Михаиле архангеле, чуй и побързай да ми помогнеш, и прогони от мен всички противни и нечисти духове със силата на светия твой дух, по молитвите на светите апостоли и на светите пророци“, и т.н.
В съвременната версия на молитвата дадената фраза за Светия Дух я няма, но въпреки това цитираната по-горе фраза, че архангел Михаил уж се разпорежда със силата на Честния Кръст и с молитвите на Богородица и на всички свети, е останала, както и нелепото наименование на архангел Михаил „шестокрил“,
макар че съгласно Писанието[3] и като цяло – съгласно Православното Предание, шестокрили се наричат серафимите, а не архангелите.
Още в дореволюционното време молитвата се е съпровождала от приписки, които са ѝ давали функциите на амулет. И сега също така в интернет заедно с тази молитва върви следната приписка: „Който чете тази молитва всеки ден, до него няма да се докосне нито дяволът, нито лош човек, сърцето му няма да се съблазни от лъжа, и ще се избави от преизподния ад. Тази молитва е написана в притвора на храма на светия Божий архистратиг Михаил в Чудовия манастир в Кремъл, на 11 август 1906 година“.
В действителност 1906 г. тук няма никакво значение, защото самата тази приписка за Чудовия манастир се среща и във вариантите на този текст от ХVІІІ век, както може да се види.
Струва се да се отбележи, че в наше време в интернет може да се срещнат текстове, които обединяват първото и второто суеверие, които разгледахме.
Неотдавна на моя канал имаше публикувано видео за суеверията под вид на молитва и за това, как нашите светци много строго са се отнасяли към него; и ето, именно прочетеното от нас представлява точно такова суеверно отношение към молитвата. А суеверието, ще напомня, се явява грях. Молитвата не действа по магичен начин сама по себе си, просто по силата на това, че, ето, в нея са написани такива и такива думи, независимо от живота на човека, който я произнася. И ако човек живее в грехове, не се кае и не поправя своя живот, то каквито и молитви при това той да би произнасял, те няма да го избавят от последствията на неговите зли дела и на неговия греховен живот. Но що се отнася до цитата „няма да се докосне лош човек“, то даже и при праведните, и при светиите са се докосвали и са им вредили лоши хора – може да си спомним тук мъчениците например. И нашият Господ Иисус Христос е предсказвал, че Неговите ученици ще бъдат и в скърби, и в гонения, но не трябва да се боим от това (Йоан 16:33). Защото светецът дори тези скръбни обстоятелства обръща с Божията помощ в полза за себе си. Даже това става негова победа, което най-ярко виждаме в примера на мъчениците.
А идеята, че има някаква особена молитва, която ако четеш всеки ден, всичко в живота ще ти бъде добре, – това е магическа представа, лъжлива представа, суеверна, и най-главното – пряко противоречаща на Евангелието. Що се отнася до това, че тази молитва уж била написана в притвора на Чудовия манастир – да се провери, дали нещо такова е било написано в притвора, не е възможно, защото постройките на Чудовия манастир са били унищожени през 1929 г. Въпреки това предполагам, че това е лъжливо твърдение. Но дори то и да би било истинско, т.е. дори някой действително да е бил написал в притвора на храма на манастира такава самочинна неканонична молитва, то това не ѝ дава никакъв авторитет в очите на православните християни, защото православните християни взимат молитвите от богослужебните книги на Православната Църква – това е авторитетният източник, а не ги търсят в притворите на храмовете. Нито в една от богослужебните книги на Православната Църква няма споменатата по-горе молитва, затова аз я и нарекох неканонична. А що се отнася до тези суеверни идеи, че ако четеш молитвата с някаква периодичност, всичко у тебе ще бъде добре, мисля, че вече по принцип казах достатъчно.
Да поговорим сега за първото лъжеучение, което споменах, защото за разлика от това, което сега разгледах, то представлява не само суеверие, но и ерес, че уж спасението е достъпно и за този който не е принадлежал към Христовата Църква и не е вярвал в Христос, бил е богоборец, езичник, но главното е, че е успял да се покатери на крилото на архангел Михаил, който всяка година го спуска в ада, и тогава той ще се спаси. Това е чудовищно изкривяване на православната сотириология, т.е. на учението за спасението. Само Господ Иисус Христос е наш Спасител. Това спасение Той е извършил на Кръста, като приел мъчения и смърт за всички нас. И за тези, които желаят да се възползват от тази възможност за спасение и да тръгнат по този път, Той е създал Своята Църква. Както е казано в книга Деяния, именно към нея Той прибавя спасяващи се (Деян. 2:47).
Убеждението за това, че уж нашето спасение го извършва архангел Михаил, спускайки крилото си в ада, а именно това, ще повторя, се нарича „тайна на нашето спасение“ в тези разпространявани безумни текстове –
това е явна и чудовищна ерес и хула, и кощунство по адрес преди всичко на самия Божий архистратиг Михаил. Ще напомня, че когато езичниците започнали да почитат като богове апостолите Павел и Варнава, след като видели, че апостолът извършил чудо (Деян. 14:11), това у апостолите предизвикало възмущение – такова възмущение, като ако са ги оскърбили. Също такова оскърбление се явява и даденият еретически култ, който се свързва с името на архангел Михаил.
В мрежата има няколко текста, на които се основава даденото лъжеучение. Първо, това е текст, озаглавен като реч произнесена от светия отец Тимотей, облечен в Светия Дух, на празника на Божия архистратиг Михаил в деня 6-ти септември по стар стил (19-ти по нов),
и втори текст, който е озаглавен „Чудо на архистратиг Михаил. Тайна на нашето спасение по молитвите на архангел Михаил“.
Двата текста, които незначително се различават един от друг, позиционират себе си като проповед, която уж произнесъл Александрийският патриарх Тимотей. Впрочем с това име са известни няколко Александрийски патриарси, най-ранният от които е живял в ІV век, но нито един от тях няма никакво отношение към дадения текст, което мисля, че ще стане очевидно за вас от това, което ще говорим по-нататък. А сега бих искал да обърна внимание на източника на тези два варианта на един и същият по принцип текст.
На сайтовете, които са публикували тези варианти, нито на един от тях не е указано откъде собствено е взет този текст. Преданието на Православната Църква не познава дадения текст. У нас на руски език той се е появил или през ХХ век, или може би дори в началото на ХХІ век. Защото на мен поне не ми се удаде да намеря някакви следи по-рано от самото начало на ХХІ век, но може това да е станало и в ХХ век, а интернет да му е придал просто нов тласък.
Той се явява свободен превод от английски от ето тази книга, публикувана в Лондон през 1915 г.
В нея са издадени английски преводи на коптски средновековни текстове, и на страници 1021 до 1032
се намира беседа за светия архангел Михаил, приписана на Тимотей Александрийски и публикувана по ръкописи от Х век. Коптската църква за съжаление не е православна църква и към Х в. тя вече много отдавна се е намирала в монофизитската ерес. Така този текст произлиза от еретическа среда. Впрочем тук заслужава да отбележим, че макар относно различните псевдоправославни култове и изкривяванията на Православието да има представи, че зад тяхното появяване и разпространяване стоят хора невежи, малко образовани и незнаещи, то в дадения случай тази фалшивка са я пренесли в нашата рускоезична православна среда хора образовани, които напълно са могли да превеждат от английски, а и освен това са знаели достатъчно много за църковната история, за да поправят или премахнат някои напълно неправилни неща от дадения текст при превеждането на руски. Т.е. този човек, който е правил това, или тези хора – не зная колко са били там – те напълно са осъзнавали, че разпространявайки дадения текст, привнасят в средата на рускоезичните православни християни чуждо на Църквата учение. И не е случайно, че те са скрили източника на дадения текст.
Нека да поговорим малко и за самите тези текстове. Първо, непосредствено за коптския оригинал, и второ, за неговите преводи на руски.
Това, което аз сега излагам, съм взел от една обстоятелна и добра статия на тази тема, публикувана на сайта „Халкидон“ (или тук):
И така, като се обърнем собствено към коптския текст, ние узнаваме, че първо там става въпрос не за 6-ти или 19-ти септември, като дата когато уж била произнесена от патриарх Тимотей тази проповед и когато уж архангел Михаил спуска крилото си в геената огнена. В оригиналния текст е указана дата 12-тият ден на месец паон, който съответства на нашия шести юни по нов стил.
Именно в 12-тия ден на месец паон в Коптската църква и се е отбелязвал празникът на светия архангел Михаил. Но този човек, който пренесъл всичко това в нашата руска среда създавайки руската версия, той изменил датите на тези дати, когато паметта на архангел Михаил се отбелязва именно в нашата Православна Църква. И това показва, че човекът, който стои зад това, сам не е вярвал в дадените текстове. Тоест, работата не е била така, че някой наш съотечественик след като прочел дадената книга на английски, така силно се е проникнал от този текст, така силно повярвал в него, че поискал да го сподели със своите рускоезични съотечественици. В този случай той би оставил коректната дата, ако би вярвал, че това е истина. Защото ако се вярва, че този текст е истина, значи е нужно да се вярва, че архангел Михаил не на 19-ти септември, а на 6-ти юни спуска крилото си в геената огнена, и именно тогава трябва да се казва молитва. Обаче целта на автора е била просто да внедри това лъжеучение в средата на православните християни. А това е значително по-лесно да се направи, ако датите бъдат такива, каквито вече са привични за православните християни по отношение на паметта на архангел Михаил. И той съвършено спокойно променил датите.
Но нека преминем собствено към текста. В началото се говори от лицето на Тимотей, патриарх Александрийски, че уж той се отправил в Йерусалим и там се срещнал с майката на Прокъл, ученика на апостол Йоан Богослов.
Тук веднага е явен за съвременния човек анахронизмът. Епископ с името Тимотей не е имало на Александрийската катедра нито в края на първи век, нито в началото на втори век. И самият този човек, който е привнесъл това в нашата руска среда, е знаел това, и у нас, в руската версия, това е поправено, така че този анахронизъм вече да не остава. Но освен това, според Православното Предание, ученикът на апостол Йоан се наричал не Прокъл, а Прохор. Това също е поправено в нашата руска версия.
И ето, докато живеел в дома на майката на Прокъл, Александрийският патриарх Тимотей уж намира книга, съдържаща запис на някакво видение на апостол Йоан Богослов, което по някакви причини не е било поместено нито в Откровението, нито в някоя друга от книгите на апостола. Тоест даденият паметник представлява сам по себе си апокриф в апокрифа, фейк във фейка, защото по-нататък следва текстът на това уж видение на апостол Йоан.
Тук се разказва, че уж Йоан Богослов в съпровождане от ангел е посещавал местата на мъченията на грешниците и видял някакво огромно огнено езеро, в което грешниците са подхвърлени на тежки мъчения, и ето, след това уж видял как архангел Михаил, възседнал на колесница от херувими, слязъл от небесата, три пъти спуснал в езерото дясното си крило и извадил от ада множество души, като ги освободил от вечното мъчение. Ангелът при това съобщил на апостол Йоан, че подобно чудо се извършва ежегодно във всеки 12-ти ден на месеца паон и ще се извършва до края на света. И по-нататък текстът продължава, че в същия този ден архангел Михаил наред с това, че изважда на крилото си от ада грешници, предстои пред Бог Отец и Го моли за благополучния разлив на Нил. Река Нил за египтяните е имала много голямо значение; мисля, че мнозина знаят това още от предмета история в училище, и не е учудващо, че египетският автор на дадения текст изобразява разлива на река Нил като предмет на най-голяма радост за ангелите и хората. Разбираемо е обаче, че този анонимен руски преводач, който е пуснал това лъжеучение в средата на рускоезичните православни християни, е пропуснал, т.е. е махнал от текста – защото, между другото, в текста се употребява дума от древноегипетската митология за названието на ада, но и това също преводачът го е коригирал, за да може да остави в текста възможно най-малко неща, които биха могли да предизвикат у православния читател съмнение, за да може православният читател да приеме главната еретическа мисъл, скривана в този текст, – че спасението може да бъде и без Христа, и без покаяние, и без поправяне на своя живот, без вяра в Евангелието, без Христовата Църква, – всичко това се подменя просто с вяра в това, че архангел Михаил ще вземе и ще те спаси.
При това вие може би обърнахте внимание, че архангел Михаил се описва като този, който язди на херувими, в същото време, когато в Свещеното Писание това се говори само за Бога. Може би и да не може да се каже, че архангел Михаил тук се обожествява, доколкото той, разбира се, се отличава от Бога – там между другото се говори, че уж Бог Отец се намира зад някаква завеса, зад която на 12-ти паон идва архангел Михаил. Всъщност текстът указва следното условие за спасение на крилото на архангел Михаил: трябва да се помага на бедните в името на архангел Михаил, също е нужно да се препише даденият апокрифен текст и да се разпространява, или пък трябва да се извърши приношение в храма, или да се запали кандило в храма – в името на архангел Михаил, или дори ако просто човек подаде къшей хляб в памет на Архангела, то макар този човек да е съвсем нерадив или най-голям от всички грешници, въпреки това, когато той умре и бъде отведен в местата на мъченията, той няма да почувства адските мъки, тъй като е вършил дела на милосърдие в името на архангел Михаил. Този човек ще пребивава в преизподнята като в уютно топло жилище до това време, докато не излезе оттам на крилото на архангел Михаил. Макар всъщност, ако там му бъде така комфортно, то възниква въпросът: защо тогава да напуска огненото езеро?
Мисля, че мнозина от вас знаят, че когато дяволът вдигнал въстание против Бога, именно архангел Михаил му се е противопоставил. Самото негово име означава „Кой е като Бога?“, т.е. дяволът се опитвал да постави себе си на мястото на Бога, а архангел Михаил се е възпротивил на това, указвайки, че никой не може да бъде като Бога. Самото негово име произхожда от този негов вик или възклицание, и ето, създавайки чрез някой от своите послушни слуги дадения текст, по мое мнение дяволът се е опитвал да отмъсти на архангел Михаил, като се опита да представи нещата така, като че уж той заменя със себе си Бога, заменя със себе си Христа.
Всеки човек, който макар и малко е чел и Свещеното Писание, и светите отци, знае, че ние трябва да вършим дела на милосърдие, нашите добри дела, в името на Христа (Марк. 9:41). А тук в дадения еретически текст се предписва да се върши всичко това в името на архангел Михаил. И уж в този случай даже най-големият грешник, тоест този, който по думите на Христа трябва да бъде в ада, – но ако той е направил макар едно дело заради архангел Михаил, той и в ада няма да се мъчи, и после ще бъде изведен от там. Вие разбирате ли какво бесовско дяволско издевателство стои зад всичко това?
Но и като се върнем към текста, след това вече свършва този апокриф в апокрифа и продължава текстът уж от името на Тимотей Александрийски,
в който той говори, че името на Архангела може да защити човека във всяко изкушение, ако напише това име на четирите ъгли на дома, отвътре и отвън, и на трапезната маса, на чашите за пиене, на съдовете.
И ето, уж самото това име – непосредственото съчетание на дадените букви – уж защитава човека и от лоши хора, и никакви болести и напасти никога няма да се докоснат до неговия дом, неговият добитък и неговото поле, градина и лозя няма да претърпят вреда от диви зверове и плъхове; потомците на този човек даже до четвърто коляно от нищо няма да се нуждаят, и т.н. подобна на това лъжа.
Тук ние виждаме също елементи от „писмата на щастието“ – това, което говорихме във видеото за суеверното отношение към молитвите и което много мъдро е изобличавал свещеномъченик Андроник Николски.
Нека сега поговорим и за руския вариант на текста. Анонимният преводач общо взето много неща там е съкратил, нещо е добавил от себе си – в частност споменаването на Богородица – в оригиналния текст това го няма, а тук е добавено.
Но прави впечатление, че името на Пресвета Богородица тук е поставено след името на архангел Михаил, тоест архангел Михаил се поставя по-високо от Божията Майка, което е противно на православното учение.
При превода на руски език са изчезнали много моменти, които ги е имало в коптския текст, в частност пространното изобличаване на греха на пиянството – възможно това да е нещо лично за преводача,
също така той не е предал намиращите се в коптския текст точни указания за количеството души на грешници, които могат да се поместят на крилото на архангел Михаил – това са 2095870 души.
По такъв начин на два пъти по три спускания в геената огнена ще се получи повече от 12 и половина милиона души ежегодно.
Но и много друго се е загубило при превода, в частност това, че именно благодарение на ходатайството на архангел Михаил ние можем и да се молим, благодарение на него идва дъжд, тече вода в света, растат плодове, ние имаме храна и питие, и така нататък.
Отчитайки това, че анонимният руски преводач е премахнал цяла поредица анахронизми от оригиналния коптски текст, и това, че той е вмъкнал при това от себе си за някои анахронизми, аз лично възприемам като някаква шега от негова страна, защото в този текст, написан уж от древния патриарх Тимотей Александрийски, се споменава „куршум“, – че уж ангелът е говорил на апостол Йоан, че нито куршум, нито змей, нито някаква вражеска сила няма да може да навреди на този човек, който ще се потруди да препише тази книга, където се намира това описание, и ще я чете на други.
Навярно нашият анонимен преводач не малко се е развеселил, когато вмъкнал думата „куршум“ в дадения текст – тъй да кажем тънко се е поглумил над тези православни, които ще вярват на този текст. Руската версия също така обещава, че който просто държи в дома си копие от дадения текст, то тогава няма да влезе в дома никакво бедствие, нито язва, нито глад, нито всяка нечистота, плъхове, мишки, скакалци, червеи и всичко останало вредно за човека и за домашните животни;
никаква пълзяща сила няма да може да нанесе вреда на зеленчуковата му или овощната му градина, а този препис ще му послужи като щит и оръжие във всички беди.
И ето, с помощта на такива хипертрофирани и нелепи обещания се опитват да накарат православните люде да държат у дома си дадения еретически текст. При това си спомням разказа от Църковното Предание[4] за това, как един монах е бил лишен от Божията благодат поради това, че у него в килията му се съхранявала еретическа книга.
Ето всъщност до какво води това. Ето заради какво така усилено авторът се опитва да убеждава да се държи този еретически текст в домовете на православните християни – че уж мишки няма да се завъждат и уж до четвърто коляно всичко ще бъде прекрасно в живота. Над нелепостта на тези обещания – отново е за отбелязване – се е надсмял свещеномъченик Андроник Николски[5] – вече трети път споменавам за това видео, – но то тук просто е точно по темата, и ако някой не го е гледал, също така ще укажа под видеото препратка, и в края на видеото също ще поставя препратка. Тук няма вече да повтарям това подробно, но всъщност вярата в подобни текстове, държането им у себе си в дома – всичко това е грях на суеверие и, както всеки друг грях, нищо добро в живота на грешника той няма да донесе. А и това, което вече споменах, че у нас нерядко тези текстове се разпространяват с указанието, че трябва да се молим точно в 12 часа през нощта в определения ден – и това също е признак на суеверие, защото молитвата придобива сила не от времето на денонощието, в което се произнася, – тоест ако я прочетем в 12 ч., то тогава всичко ще заработи, а ако е в 12 ч. без 10 мин. или в 12 ч. и 5 мин., тогава, извинете, закъснял сте или обратно – твърде рано сте прочел, – молитвата тогава няма да работи и вече няма да я чуят. Това е суеверно магическо разбиране и фактически този текст се представя като предпазен амулет, отношението към него е именно като към предпазен амулет или талисман. За православните християни да вярват в това, да участват в това, да държат това у себе си в дома – се явява духовно оскверняване. И ако се случи (не дай, Боже!) някой от моите зрители, може би поради излишна доверчивост, да е повярвал на дадения текст, да е чел тези неканонични молитви или да държи у себе си в дома този текст, – разбира се, даденият текст трябва да се изгори или да се хвърли в дълбокия боклук[6], тъй че други хора да не могат случайно да го намерят и да се заразят от това лъжеучение. А за това доверие, което е имал към него, непременно трябва да каже на изповед. За съжаление, това което споменах, не се явява единствено част на интернета; стигна до това – да чуя, че дори в някои храмове се извършват някакви молитвословия, – фактически неканонични чинопоследования в полунощ в навечерието на деня на архистратиг Михаил с прочитане на дадената неканонична молитва и списъци с имена, които се събират специално за този ден; и за храмовете това носи допълнителни доходи.
А и кой ще се откаже от възможността да спаси от ада някой свой неправославен сродник или познат, и още повече – наведнъж да избави от мъчения целия свой род до адамово коляно. И ако към миряните, които вярват на такъв род текстове, мога да се отнеса със снизхождение, вземайки под внимание, че хората могат просто от излишна доверчивост или от недостиг на познания да започнат да вярват на тази лъжа, то свещениците, които практикуват това в своите храмове, със самото това нарушават своята свещеническа клетва, в която те наред с другото са обещали да не извършват никакви самочинни чинопоследования, но да изпълняват службите в съответствие с това, както е предписано от Църквата.
(Практиката свещениците и епископите да дават клетва при ръкополагане, съществува в Руската Православна Църква,
а в Българската Православна Църква такава клетва дават, или поне би трябвало да дават, само епископите при ръкополагане, б.пр.)
Църквата няма никакви полунощни молитви към архангел Михаил за това – той да извади със своето дясно крило грешници от ада. Изобщо, нито в едно от църковните молитвословия, нито в една от църковните служби на архангел Михаил такива идеи няма, а и по понятни причини не може да има. А да се поддържа ерес и суеверие сред народа, заради възможност да се получат допълнителни пари – това още повече е недостойно за лица в свещен сан.
Нека да пазим себе си от лъжеучения, ереси и суеверия и да почетем паметта на Божия архангел Михаил достойно за него, в истина – така, както Светата Христова Църква в продължение на много векове го почита в своите богослужебните текстове, в съставените от нея молитви за вярващите. И пак да кажем, че не бива да се лъжем, че можем да живеем както ни е угодно в грехове, а после след смъртта или някой ще прочете някаква особена молитва за нас, или архангел Михаил ще спусне крилото си в огнената геена и ще ни извади – нищо от това няма да стане. Тук, в този живот трябва да успеем да се съчетаем с Христа т.е. да повярваме в Неговото Евангелие, да влезем в Неговата Света Църква, да приведем своя живот в съответствие с Неговите свети заповеди – тогава можем да получим спасение. А всякакви варианти, че въпреки нашия греховен живот или дори неверие в Христа човек може да се спаси после след смъртта по някакъв особен начин – всичко това се явява съвсем не проява на милосърдие към грешниците, а проява на ненавист към грешниците, защото такива идеи собствено и отвръщат грешниците от единствения път на спасение – от покаянието, от идването в Христовата Църква, от промяната на живота в съответствие с волята на Христа. Грешният човек благодарение на такива идеи и на еретически текстове от такъв род се убеждава, че той може и занапред да остава на пътя на греха – главното е просто да държи при себе си у дома молитвата или пък да извърши едно добро дело в името на архангел Михаил – и ти после ще бъдеш спасен. Това е огромна лъжа, но по тази тема имам и написани книги, и заснето видео. А сега няма подробно да отнемам време като повтарям това, което съм говорил по-рано. За тези, които се интересуват, в описанието под видеото ще укажа препратки. Благодаря ви за вниманието и ви поздравявам с деня на паметта на архангел Михаил[7].
Превод от руски: архим. Йоан (Филипов).
ПОСЛЕСЛОВ ОТ ПРЕВОДАЧА
У нас, в Българската Православна Църква, за съжаление също се е разпространило суеверието, че „всяка година Михаил Архангел спуска гигантското си крило в ада, за да изведе оттам измолените наши сродници“ (или тук).
Все пак българските преводачи на това суеверие от руски не са си позволили да променят датите по нов стил, по който за жалост празнува БПЦ, както сменил датите руският преводач от английски на същото суеверие. Затова в разпространяваните на български преводи на суеверието (или тук) са указани датите по стар стил, както паметта на св. архангел Михаил се празнува в Руската Православна Църква, тъй като суеверието е преведено от руски.
Предлага се в различни варианти и неграмотно написаната преведена от руски и частично съкратена неканонична молитва към св. архангел Михаил, съдържаща неправославни изрази.
Неправославните изрази във въпросните молитви са тези, в които ходатайството на арахангел Михаил се поставя на първо място, и едва след него се поставя силата на Честния и Животворящ Кръст Господен и молитвите на Пресвета Богородица, и то по такъв начин, сякаш архангел Михаил има власт над тях или се разпорежда с тях (със силата на Кръста и с молитвите на Св. Богородица), или едва ли не те се правят пред него, към него или по негово настояване. Употребата на подобни изрази с разместена йерархическа последователност говорят за въпиюща църковна неграмотност както на съставителите на въпросните самочинни молитви, така и на разпространителите им.
В православните богослужебни и молитвени текстове силата на Честния Кръст се отнася само към Господа. Православният израз е: „Спаси, Боже, Твоите люде… със силата на Честния Кръст!“. Само Господ има властта да ни спаси със силата на Честния Кръст. Архангел Михаил сам по себе си няма тази власт.
В православните богослужебни и молитвени текстове никога молитвите на архангел Михаил не са първостепенни или първоспоменати, а тези на Пресвета Богородица – второстепенни или второспоменати. Винаги е точно обратното: първи по значение и по споменаване са молитвите на Пресвета Богородица и едва след тях молитвите на св. архангел Михаил и светите безплътни Небесни сили, и след това по йерархичен ред на останалите светии.
И тъй, ние по никакъв начин не бива да следваме и участваме в това суеверие – нито като четем въпросните самочинни, неканонични и съдържащи неправославни изрази молитви, нито като ги държим у дома си, нито като въобще вярваме на суеверието. Трябва да почитаме светия архистратиг Михаил само така, както е установила Светата Православна Църква и както е написано в общоприетите и утвърдени от нея богослужебни книги.
Б е л е ж к и:
[1] Сайтът на Касимовската епархия на РПЦ е този: https://kas-eparhia.ru/, но тъй като видеото на свещ. Георги е публикувано преди 4 години, то както изглежда, въпросната статия вече не е налична.
[2] От типа на амулетите.
[3] „Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!“ (Ис. 6:2-3).
[4] Записан в „Луг духовный“ („Духовна ливада“) на преп. Йоан Мосх.
[5] За това о. Георгий подробно говори във видеопубликацията си „О суевериях под видом молитвы“, от 3:00 мин. и сл.
[6] Бел. на прев. Смятаме, че е уместно еретическите текстове да се изгарят, а не да се изхвърлят на боклука, тъй като в тях се съдържат в писмен вид Божието име, имената на светци, може би и имена на други светини и свещени предмети, които е грях да се изхвърлят на боклука, тъй като това е проява на неуважение и поругание, докато при изгарянето такъв грях няма.
[7] Видеоизложението на свещ. Георгий Максимов е публикувано 20.09.2021 г. (н.ст.) – ден след празника на св. архангел Михаил за чудото в Хони, по светоотеческия календар (стария стил) – 6/19 септември.