От Календара за 2026 г. с допълнения
Първи факт, поради който календарната реформа е грях. >
НОВИЯТ СТИЛ Е ПРИЕТ НЕПРАВОМЕРНО – НА ПОМЕСТЕН СЪБОР,
КОЙТО НЕ Е ИМАЛ ПРАВОМОЩИЯ ДА ГО ПРИЕМА.
Календарът на Вселенската Църква може да се смени само от вселенски събор. Поместен събор няма правомощията да го стори. И това всички архиереи го знаят.
Константинополският патриарх-масон
Мелетий ІV (Метаксакис) (1871-1935)
Да, обаче новият стил е въведен през 1923 г. не от вселенски събор, а от поместния Константинополски събор на патриарха-масон Мелетий ІV (Метаксакис). Без правомощия. Неправомерно. На този събор, наречен още „Конгрес“, е имало представители само на пет от десетте автокефални по това време поместни църкви. Поради това той няма как да се счита за вселенски и не е такъв.
На 3.ІІ.1923 г. патриарх Мелетий отправил „Послание към благословените и честни църкви на Александрия, Антиохия, Йерусалим, Сърбия, Кипър, Гърция и Румъния“, в което „за засилване на християнското единство“, разбирайки под „християни“ и еретиците (католици, протестанти, англикани и пр.), той антиканонично предлагал заедно с еретиците „съвместно да се празнува Рождеството и Възкресението на Господа“. На практика – предлагал преминаване към нов стил и за Месецослова, и за Пасхалията. В това Послание Мелетий поканил да се съберат в Константинопол след Пасха в 1923 г. по един или двама представители от тези поместни църкви за разрешаване на календарния въпрос и на други важни въпроси[1].
Членовете на т. нар. „Всеправославен конгрес“ от 1923 г.
Кой обаче дошъл?
На 10.V.1923 г. Съборът на Мелетий започнал работа. Но повечето от поместните църкви, които били поканени, се отнесли отрицателно към този Събор и не изпратили свои представители.
На Събора имало представители само на:
– Константинополската патриаршия: патр. Мелетий ІV – председател, Кизически митр. Калиник, В. Антониадис – професор от Богословското училище на о. Халки;
– Кипърската архиепископия: Никейски митр. Василий;
– Сръбската църква: Черногорски и Приморски митр. Гавриил, д-р Милутин Миланкович – проф. по математика и механика в Белградския университет, и проф. П. Дрангич;
– Еладска архиепископия: Дирахийски митр. Яков;
– Румънска митрополия: архим. Юлий (Скрибан).
Това са били представителите на пет от десетте автокефални по това време поместни църкви:
• Константинополска патриаршия,
• Кипърска архиепископия,
• Сръбска патриаршия,
• Еладска архиепископия,
• Румънска митрополия.
На Събора присъствали и Алеутският и Северноамерикански архиепископ Александър, който обаче не бил представител на никоя поместна църква, и Кишиневският архиепископ Анастасий (Грибановский), който принадлежал към Задграничния Карловацки синод на Руската Задгранична православна църква, но нямал пълномощията на неин представител и още на първото заседание заявил, че няма „определени инструкции по календарния въпрос от руските карловацки йерарси“, а след това се отказал от по-нататъшно участие в заседанията.
На този Събор не присъствали представители на:
• Александрийската патриаршия,
• Антиохийската патриаршия,
• Йерусалимската патриаршия,
• Московската патриаршия,
• Синайската архиепископия,
• Българската екзархия (която по това време се намирала в положение на схизма).
Въпреки отсъствието на представители на половината от поместните автокефални по това време църкви, на третото заседание на този Поместен събор по предложение на представителя на Еладската църква първоначалното наименование „Комисия на Православните църкви“ било заменено с лъжливото наименование „Всеправославен конгрес“[2].
| Поместният събор на Мелетий изобщо не е имал правомощия да решава въпроса за календара на Църквата, нито каквито и да е въпроси, засягащи цялата Църква. |
Светител Тихон изповедник,
патриарх Московски и Всеруски
„Юлианският календар – пише светител Тихон, патриарх Московски – приет във всички Православни автокефални църкви, е осветен от вселенски авторитет и не може да бъде изменен от църковната власт на една от тях, тъй като тази власт се явява низша инстанция по отношение на вселенския авторитет. Оттук призтича необходимостта този въпрос да се решава от общия глас на цялата Православна Съборна Църква“[3].
Светител Тихон потвърждава също, че Мелетиевият „конгрес“ не е бил нито всеправославен, нито вселенски събор:
„След Пасха в 1923 г. – казва той – (бел.: именно след неслизането на Благодатния огън по нов стил на Гроба Господен в Йерусалим, вместо да се вразуми, Мелетий направил тъкмо обратното – продължил с беззаконното си и богопротивно начинание) било свикано от патриарх Мелетий в Константинопол Съвещание от представители на Православни църкви за предварително обсъждане на някои църковни въпроси, в това число и въпроса за изменението на календара. Това Съвещание съвсем не е било вселенски събор, както погрешно го наричаха понякога в нашия печат, а представляваше вид Комисия за изготвяне на законодателни предложения, които биха могли да станат задължителни закони за Църквата само след като бъдат утвърдени от общ Събор на представителите на всички Православни църкви или на съборите на всяка църква поотделно. Неблагоприятно обстоятелство за Съвещанието, умаляващо в значителна степен всички негови постановления, е било това, че на него не са присъствали пълномощници от Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската и Всеруската патриаршии (Бел.: Руската църква била представена на него от архиепископ Анастасий (Грибановски) Кишиневски и от архиепископ Александър (Немоловски) Американски, поканени лично от патриарх Мелетий ІV, но тези архиереи според св. патриарх Тихон не са имали пълномощията на представители на Руската църква и изразители на нейния глас). Единогласното постановление на Комисията за изменение на богослужебния календар и на Пасхалията, разпратено за съборно утвърждаване от автокефалните църкви, срещна възражение от страна на по-голямата част от тези църкви и по такъв начин не влезе в силата на закон. Въпреки това, с явно отстъпление от вселенското единство патриарх Мелетий ІV направил разпореждане за въвеждане на новия стил в своята патриаршия и в тези откъснати от Руската църква нейни части, които той, също така в нарушение на църковните канони, приел под своя юрисдикция без съгласието на Всеруския патриарх (Финландия, Полша)“. [4]
Преп. Юстин Челийски (Попович) (1894-1979)
Както и преп. Юстин Челийски (Попович), който казва:
„Въпросът за подготовката и свикването на нов „вселенски събор“… вече е бил поставен приживе от нещастния Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) – известен тщеславен модернист и реформатор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „всеправославен конгрес“ в Константинопол през 1923 година“[5]. И тъй, според св. Юстин, Мелетиевият „конгрес“ само е „тъй наричан всеправославен“, но не и в действителност такъв.
Църковните канони забраняват да се променя общоцърковният чин (към който спада и богослужебният чин) по частен начин и от неправомерна инстанция. Целта на забраната е с нищо да не се наруши общоцърковното единство. Те определят, че
| „трябва да се спазва църковният чин със съгласието на всекиго и на всички заедно“ (Картаг. 2). |
И не само прекъсналите евхаристийно общение
| „несправедливо са се отделили от църковното единство“ (Картаг. 80), но и оня, който „заедно с юдеи празнува Пасхата“ (Антиох. 1), също е „дръзнал да се отдели“ от общото празнуване на Вселенската Църква |
и подлежи на канонично наказание.
Затова приемането на календар, който е въведен на събор, нямащ правомощия да го въвежда, е грях.
Б е л е ж к и:
[1] Сидулов, М. Календарный вопрос в Поместных Православных Церквах в XX веке (https://portal-slovo.ru/theology/44611.php) (или тук).
[2] Сидулов, М. Календарный вопрос в Поместных Православных Церквах в XX веке (https://portal-slovo.ru/theology/44611.php) (или тук).
[3] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/ или тук: https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/11/zsT.html).
[4] Заявление Святейшего патриарха Тихона от 17(30).09.1924 г. в Центральный Исполнительный Комитет по вопросам об отношении Православной Русской Церкви к календарной реформе (https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/ или тук: https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/11/zsT.html).
[5] http://www.pravoslavie.ru/39488.html (или тук).