От Календара за 2026 г. с допълнения

 

<   Втори факт, поради който календарната реформа е грях.   >

НОВИЯТ СТИЛ Е СЪБОРНО ОСЪДЕН И ОТХВЪРЛЕН ОТ ЦЪРКВАТА

ПРЕЗ 1583 г., 1587 г., 1593 г. И ОЩЕ ДВА ПЪТИ ПРЕЗ ХХ ВЕК – ПРЕЗ 1902 г. И 1923 г.

1. Съборното осъждане на новия стил през 1583 г.

 
Константинополски патриарх Йеремия ІІ (Транос)

Константинополският събор от 1583 г. произнесъл първото осъждане на григорианския календар и пасхалия. Съборът бил свикан от Константинополския патриарх Йеремия ІІ; на него присъствали Александрийският патриарх Силвестър, Йерусалимският патриарх Софроний ІV и други архиереи. Широко разпространено е историческото свидетелство, че на този събор били предадени на анатема последователите на григорианския календар и пасхалия. За това в частност пише светител Серафим (Соболев):

 
Светител Серафим (Соболев), еп. Богучарски,
Софийски чудотворец (1881-1950)

„Този събор в своето постановление – Сигилион от 20 ноември 1583 г., призовава православните твърдо и неизменно, даже до проливане на кръвта си, да се придържат към православния месецослов и юлианската пасхалия, като налага на всички нарушители на това свое постановление анатема – отлъчване от Православната Църква“[1].

 

Според друго изследване, такава анатема не е имало, но бездруго съборът е осъдил григорианския календар и пасхалия, за което има достоверни исторически свидетелства[2]. Томосът на събора не е запазен, но е запазено писмото на патриарсите Йеремия и Силвестър относно календарната реформа, в което тя е наречена „дръзка, неблагословена и противна на светите отци“[3].

„През ХVІІ в. известният Йерусалимски патриарх Доситей в своето „Изповедание на Православната вяра“ (Ὁμολογία τῆς Ὀρθοδόξου Πίστεως) пише: „Четири големи звяра се родиха в ХVІ-то столетие: ереста на Лутер, ереста на Калвин, ереста на йезуитите и ереста на новия календар. И по отношение на ереста на Лутер и Калвин… и за ереста на новия календар, в Константинопол се състоя Вселенски събор“ (Ελευθέριου Χρ. Γκουτζίδη, θεολόγου καθηγητῦ. Ἔλεγχος καὶ ἀνατροπή τῆς διδακτορικής διατριβῆς τοῦ Δημητριάδος Χριτόδουλου Παρασκευαϊδη. Ἀθήναι 1985, σελ, 29-30).

Трябва да кажем няколко думи и за това, че и досега в гръцката съвременна богословска литература се правят настойчиви опити да се докаже, че на Съборите от ХVІ в. не било осъдено изменението на календара, а само на Пасхалията. Някои се опитват да убедят, че е подправен ръкописът на решенията на Събора от 1583 г., който се пази в Свято-Пантелеимоновия руски манастир на Света Гора (кодекс №772). Обаче несъстоятелността на тези обвинения е лесно доказуема благодарение на онези старинни издания по история на Гръцката църква, които са били по онова време естествено лишени от каквито и да е пристрастия. И сведенията, привеждани в тях за Събора от 1583 г. не е възможно да бъдат обвинени в съзнателно подправяне. Така Атинският митрополит Мелетий в своята „᾿Εκκλησιαστική Ἱστορία“ пише: „През 1583 г., когато патриарх бил Йеремия, се събрал в Константинопол в присъствието на Силвестър Александрийски Събор от митрополити, който осъдил нововъведения от Григорий Римски календар, той не го приел въпреки молбата на латинците“ (᾿Εκκλησιαστική Ἱστορία Μελετίου μητροπολίτου Ἀθηνῶν. Ἐν Βιέννη τῆς Ἀουστρίας 1784, τόμ. 3 «Πατριαρχεύοντος τούτου τοῦ Ἰερεμίου σύνοδος Μητροπολιτῶν συνήχθη ἐν Κονσταντινουπόλει τῷ ᾳφπγʹ . Ἐπιδημήσαντος καὶ Σιλβέστρου τοῦ Ἀλεξανδρείας, ἥτις κατακρίνασα τὸ καινοτομηθέν ὑπὸ Γρηγορίου τοῦ Ρώμης Καλενδάριον, δέν τὸ ἐδέχθη, κατὰ τῶν Λατίνων».)

Гедеон Мануил в достатъчно известното издание „Патриаршески списъци. Исторически и биографични сведения за Константинополските патриарси от Андрей Първозвани до Йоаким ІІІ от Солун“ съобщава следното за факта на провеждането на Събора в Констаннтинопол в 1583 г.: „По времето на второто патриаршестване на Йеремия ІІ… по повод поправянето на календара (на григориански) Йеремия оказал съпротива; той издал Томос от 20.ХІ.1583 г.“ (Μανούηλ Ι. Γεδεῶν. Πατριαρχικοί πίνακες. Ειδήσεις ἱστορικαί βιογραφικαί περί τῶν Πατριάρχῶν Κονσταντινουπόλεως ἀπὸ Ἀνδρέου τοῦ Πρωτόκλητου μέχρις Ιωακείμ Γ´ του ἀπὸ :εσσαλονίκης. Ἐν Κονσταντινούπολει 1889, τέυχ. 8, σ. 525)“ (https://apologet.spb.ru/ru/122.html#sdfootnote22anc или тук).

 

2. Съборното отхвърляне на новия стил през 1587 г.

 

 
Светител Мелетий (Пигас),
патриарх Александрийски (1549-1601)

През 1587 г. бил свикан втори събор в Константинопол с участието на Цариградския патриарх Йеремия ІІ, Александрийския патриарх Мелетий (Пигас) и Йерусалимския патриарх Софроний ІV. „Те съборно отхвърлили извършената поправка на светата Пасха от папа Григорий ХІІІ като опасна, като ненужна, като причина за множество съблазни сред всички християнски народи“[4]. Нека отбележим, че отхвърляйки григорианската „поправка на светата Пасха“, Константинополските събори отхвърлили преди всичко премахването на 10 дни от календара, което стояло в основата на пасхалната промяна. Иначе казано, отхвърляйки преди всичко григорианската Пасха, те отхвърлили и григорианския календар, на който тя се основава.

 

3. Съборното осъждане на новия стил през 1593 г.

 

През 1593 г. бил свикан велик събор в Константинопол, на който присъствали патриарсите Константинополски Йеремия ІІ, Александрийски Мелетий (който представял и Антиохийския Йоан) и Йерусалимски Софроний, както и архиереи от всяка епархия на Източната Църква. В 8-то правило на този събор се изисква „да пребъдва непоклатимо определеното от отците относно светата и спасителна Пасха“[5]. Йерусалимският патриарх Доситей ІІ (1641-1707) е писал, че този събор  решил „Пасхата да се извършва така, както е определил Първият събор, и новият календар, измислен от латинците, да бъде предаван на анатема“[6].

Следващите три века ни най-малко не променили отношението на Изтока към григорианския календар. Константинополският престол през цялото това време заемал отрицателна позиция, считайки нововъведението не само за нарушение на каноните, но и за мощно оръдие на папския прозелитизъм. В числото на известните му противници били патриарсите св. Кирил І (Лукарис), Партений І (1639-1644), Паисий  ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1751), Григорий VІ (1835-1840), Антим VІ (1845-1848). Предстоятелите на другите поместни църк­ви също твърдо се противопоставяли на Рим по въпроса за календара, бидейки съгласни с Константи­нопол­ските патриарси[7].

 

4. Съборното отхвърляне на новия стил през 1902 г.

 

През 1902 г. Константинополският патриарх Йоаким  ІІІ със своя Синод се обърнал с Патриаршеско и синодално послание до патриарсите на Александрия и Йерусалим и до предстоятелите на църквите в Кипър, Русия, Гърция, Румъния, Сърбия и Черногория с молба да отговорят официално на четири „важни и достойни за щателно изследване и изучаване“ въпроси, сред които и „за възможността или невъзможността за изменяне и по-точно определяне на господстващия в Православните църкви календар“[8]. На това послание отговорили предстоятелите на Йерусалимската, Руската, Еладската, Румънската, Сръбската и Черногорската църкви[9].

В отговор Йерусалимският патриарх Дамян написал: „При тези условия, в които сега се намира Православната Църква на Изток, непрекъснато подхвърляна на мисионерски действия от страна на привържениците и служителите на Католическата и Протестантската църкви, всякакво постановление за реформа на господстващия календар, и особено в посока на предпочитане на григорианския, ще послужи във вреда на Православието“[10]. Според него реформа на календара принципно е възможна, но при задължителното условие да се приеме от цялата Православна Църква, за да има единство на вярващите в Христа относно времеизчислението и да е налице едновременно извършване на спасителните празници.

Отговорът на предстоятеля на Гръцката църква бил, че ако всички поместни църкви бъдат убедени в необходимостта от реформиране на календара и то няма да причини смут сред църковния народ, то това е допустимо.

Румънската църква начело с митрополит Йосиф направила следното заключение: „Без да влизаме в разглеждане на търсенията и изводите на учените, занимаващи се с въпроса за изчисляването на времето… Свещеният Синод на светата автокефална Румънска църква и мисли, и ходатайства, че следва да останем при съществуващия сега календар, тъй като не ще бъде възможно да не се засегнат каноническите постановления, ако започнем да разсъждаваме за някаква промяна или преобразуване на юлианския календар, с който Православната Църква е живяла толкова продължително време и не е чувствала стеснение. След всичко това, на нас не ни е позволено и с пръст да докоснем установените от древност определения, които съставляват нашата църковна слава“[11].

О, блажено свидетелство на приснопаметния Румънски митрополит Йосиф от 1902 г.! Но, уви, колко изменчиво е всичко! Колко бързо напредва Отстъплението! Колко е лукаво и заразно! Само след 22 години изцапаният с християнска кръв Румънски патриарх-масон Мирон (Кристя)[12] ще направи точно това беззаконие, за което митрополит Йосиф свидетелства, че не трябва да се прави!… А днес „отдалечилата се от Православието“, по думите на светител Серафим (Соболев)[13], Румънска църква си дава вид, че всичко е наред…

Синодът на Сръбската църква отговорил, че е възможно да се изследва въпросът за поправяне на църковния календар, но „така че и Пасха, и всички празници, които са свързани с нея, да са разпределени в порядък, изцяло отговарящ на духа на Православната Църква“[14].

 

Черногорският митрополит Митрофан в отговора си посочва, че в историята на Църквата заради малки промени са възниквали големи смутове, и прибавя: „Затова, боейки се и ние да не бъдем подхвърлени на някаква опасност, подобна на тези, които са известни от историята, аз смирено се държа за това мнение, че занапред следва да прилагаме и да се ползваме от юлианския календар“.[15]

 

Синодът на Руската църква написал следното: „Такава промяна, разклащаща исконния и многократно осветен от Църквата ред, несъмнено би се съпровождала от известни сътресения в църковния живот, а между това в настоящия случай такива сътресения не намират достатъчно оправдание за себе си нито с изключителната правота на предполагаемата реформа, нито с назряла църковна потребност. Затова ние от своя страна бихме стоели за запазване в църковната практика на юлианския календар“[16].

 

В заключение Цариградската патриаршия излязла с Послание, в което се казва: „От векове установената и утвърдена от непрекъсната употреба в Църквата пасхалия, по която се полага да празнуваме светоносното Възкресение на Господа в първия неделен ден или следващия след него неделен ден след пълнолунието, следващо след пролетното равноденствие, трябва да бъде свято почитана и ненарушима, тъй че по отношение на нея не е позволено да се правят нововъведения. А запазвайки юлианския календар и нашите светци непро-менени, само да изхвърлим 13 дни, тъй че да съвпадат месецословите – нашият и на следващите друг календар – е безполезно и безцелно… Но и да се прави реформа на юлианския календар като именно научно неточен и да се доведе по такъв начин средната гражданска година в по-голямо съгласие с тропическата, ние считаме сега преждевременно и изобщо излишно. Понеже ние от църковна гледна точка нямаме нужда от промяна на календара, а науката, както утвърждават сведущите люде, още не се е изказала решително за тази точност, с която се изчислява тропическата година“[17].

И така, съборното решение на поместните църкви е, че календарната реформа в Църквата е нежелателна, тъй като ще бъде вредна за нея; и че тя по принцип е възможна, но само със съгласието на всички поместни църкви и без да причини смут или да наруши църковния ред.

 

5. Съборното отхвърляне на новостилната реформа на Мелетиевия „конгрес“ от 1923 г.

 

През 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий ІV (Метаксакис) свикал малочислено събрание, останало накрая едва с 9 души, което той лъжливо нарекъл „Всеправославен конгрес“ и на което били приети редица антиканонични решения[18], в това число и решение за промяна на църковния календар както за Месецослова, така и за Пасхалията. На 25.VІІ.1923 г. Синодът на Мелетий се обърнал писмено към поместните църкви, заявявайки, че очаква тяхното „общо одобрение“ на решението за църковно-календарна реформа, за да оповести „решението на Конгреса като решение на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“[19].

 

Какъв бил отговорът на поместните църкви?

 

Александрийският патриарх Фотий в посланието си от 25.VІ.1923 г. до Антиохийския патриарх Григорий ІV определил реформата като „безцелна, неканонична и вредна“.

Антиохийският патриарх Григорий ІV в послание до Вселенския патриарх от 7.Х.1923 г. указал, че решението за промяна на календара е взето прибързано и че прилагането му е преждевременно и съмнително.

Йерусалимският патриарх Дамян в телеграма до Константинополския патриарх от 6.ІХ.1923 г. известил, че не е възможно Йерусалимската патриаршия да приеме календарната промяна.

Мелетий Метаксакис в писмо от 10.VІІ.1923 г. излъгал Финландския архиепископ Серафим, че новото времеизчисление е прието за църковна употреба съгласно уж общото мнение и решение на Православните църкви.

Руският патриарх Тихон, намиращ се по това време в затвор, първоначално също е бил заблуден от болшевишката власт, че всички поместни църкви са приели реформата, и издал указ за смяна на календара, но щом разбрал, че това не е вярно, веднага отменил въвеждането на новия стил.

Предстоятелят на Руската задгранична църква митрополит Антоний обявил, че решенията на Конгреса „за реформа на църковния календар не могат да бъдат приети от Руската православна задгранична църква, защото противоречат на светите канони и на древната църковна практика, осветена от Вселенските събори“.

Сръбският патриарх Димитрий с писмо от 21.VІ.1923 г. уведомил Мелетий, че може да се съгласи с решението на Конгреса за календарна реформа само „при условие, че то ще бъде приложено едновременно във всички Православни църкви“.

Кипърският архиепископ Кирил с телеграма и писмо от 5.ІХ.1923 г. предложил „да се отложи изпълнението на приетите решения до това време, когато бъде достигнато съгласието на всички църкви, за да се избегне печалното разединение и схизма в Православната Църква“.

Единствено Букурещкият митрополит-масон Мирон (Кристя) в писмо от 17.ХІІ.1923 г. съобщил, че Румънската църква е приела решението на Конгреса и то ще бъде приложено през 1924 г.

Еладският архиепископ Хризостом също се съгласил да приложи реформата, но под голям натиск; по-късно той признал пред гръцкия старец архим. Филотей (Зервакос): „Напразно аз извърших това. О, ако можеше само да не съм го правил! Този проклет Мелетий ме държеше за гърлото!“[20]

И така, Мелетий очаквал „общо одобрение“ на църковно-календарната реформа, а в резултат получил общо неодобрение: седем гласа „против“ и три „за“ (от които един масонски [на Мирон (Кристя)], един насилен (също впрочем масонски) [на Хризостом (Пападопулос)] и един излъган [на Серафим (Лукьянов)]). Това е потвърждение, че съборният глас на Църквата за пореден път отхвърля календарната реформа дори когато тя вече е приета на малочисления поместен Мелетиев събор.

 

Това, което Църквата съборно е отхвърлила, не бива да се приема „на парче“ тук и там, защото такова приемане е противно на принципа на съборност в Църквата е и грях.

 

 

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Доклад „За новия и стария стил“ (https://orthclass.com/?p=2843#b1_doklad).

[2] Атински митрополит Мелетий. Църковна история. Виена, 1784. Т. 3, § 9, с. 402. Атанасий Комнин Ипсиландис. Събитията след падането на Константинопол. Константинопол, 1870, с. 111-112.

[3] Акты, относящіеся къ исторіи Западной Россіи. Т. ІІІ. СПб., 1848, с. 278-280 (https://apologet.spb.ru/ru/122.html#sdfootnote24anc).

[4] Атанасий Комнин Ипсиландис, пос. съч., с. 113. Доситей Йерусалимски, Дванадесетокнижие. Букурещ, 1715, с. 169.

[5] https://www.bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/mcyprian/sigillion.html

[6] Дванадесетокнижие. Солун, 1983. Изд. Вас. Ригопулос. Т. 6, с. 232.

[7] Сидулов, М. Календарный вопрос в Поместных Православных Церквах в XX веке (https://portal-slovo.ru/theology/44611.php).

[8] Богословские труды. Юбилейный сборник 34. М., 1998. Кравецкий, А. Священный Собор Православной Российской Церкви. С. 281.

[9] Александрийският патриарх по това време се държал изолирано от останалите и не дал отговор, а на Кипър още не бил избран предстоятел.

[10] Кравецкий, А. Пос. съч., с. 282.

[11] Там, с. 283.

[12] Вж. Календар за 2022 г., с. 69-70.

[13] Житие и поучения на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец. Изд. „Православна класика“, 2016, с. 72.

[14] Кравецкий, А. Пос. съч., с. 284.

[15] Там.

[16] Пак там, с. 285.

[17] Там.

[18] https://drevo-info.ru/articles/27663.html

[19] https://pravoslavie.bulgarian-orthodox-church.org/02/fatalstep2.html

[20] Старый стиль лучше новых двух. Сборник. М., 2004. Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами. С. 142, 145.