От Календара за 2026 г. с допълнения
< Трети факт, поради който календарната реформа е грях. >
НОВИЯТ СТИЛ АНТИСЪБОРНО Е ВЪВЕЖДАН „НА ПАРЧЕ“ В ОТДЕЛНИ ЦЪРКВИ,
СПОРЕД НЕКАНОНИЧНИЯ ПРИНЦИП НА ЕДНОЛИЧНО РЕШЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ НА ЦАРИГРАДСКИТЕ ПАТРИАРСИ,
Т.Е. ДА ПРАВЯТ КАКВОТО РЕШАТ, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ СЪС СЪБОРНОТО МНЕНИЕ НА ПОМЕСТНИТЕ ЦЪРКВИ.
Първото въвеждане „на парче“ на новия стил става в Константинополската патриаршия през 1924 г.
Възпрял ли е съборният отказ Константинополската патриаршия в намеренията ѝ за църковно-календарна реформа? Уви, не. За съжаление тя не се вслушва в общото съборно решение на Църквата и през 1924 г. първа дръзва да се отдели от единното празнуване на цялата Църква, като по този начин поставя началото на литургичния разкол в нея, както и на множеството административни разколи, възникнали по повод въвеждането на новия календар в Църквата.
Еладският архиепископ Хризостом (Пападопулос), който въвел новия стил в Гръцката църква през 1924 г. пак „на парче“,
също осъзнавал, че повежда Гръцката църква против съборното решение на Източните патриарси. „За жалост – писал той – Източните патриарси, които отказаха да вземат участие в Конгреса, отхвърлиха изцяло всички негови решения от самото му начало“[1].
Тези разцепления в Тялото Христово – Църквата, причинени от антисъборно и неканонично дръзналите да се отделят от общото празнуване новостилни поместни църкви, за съжаление продължават и до днес.
И тъй, богоугодно е да се следва съборния глас на Църквата и да не се приема новият стил. А е грях да се отцепват една по една поместни църкви и да приемат „на парче“ новия стил. В този грях, за жалост, е вкарана и БПЦ.
Отцепилите се новостилни църкви може би се надяват, че с течение на времето всички ще преминат в греха на новостилието. И че този грях ще стане „нова традиция“. Само че сметката им е крива: това никога няма да стане.
От въвеждането на новия стил „на парче“ ясно се вижда
| неканоничният принцип, чрез който и тогава, и сега Цариградските патриарси са създавали и създават разколи в Христовата Църква. |
Този принцип е: „аз каквото съм решил, ще направя, а другите църкви, макар сега да негодуват, но след време тъй или иначе ще приемат моето нововъведение“ и се основава на антиканоничното горделиво мнение от най-ново време на Цариградския патриарх, че е „пръв без равни“[2]. Иначе казано, че е източен папа. Това ново учение на Цариградския патриарх е еретическо и е получило названието „фенеропапистка ерес“.
Богоугодно ли е Цариградският патриарх еднолично да решава въпроси, които засягат Вселенската Църква? Не, разбира се. Той и няма канонично право на това. Въпросите, касаещи Вселенската Църква, се решават съборно от всички автокефални църкви, а не еднолично. Едноличното решаване е богопротивен, антицърковен, антисъборен и разколотворчески принцип на действие по папски образец. За жалост, чрез този принцип е въведен новият стил (папският календар) в Църквата и чрез същия принцип са създадени разколите в Естония[3] и Украйна[4]. А както календарният въпрос, така и въпросът за учредяването на поместни църкви изискват не еднолично, а съборно решение и приемане от всички поместни църкви. В противен случай става разкол. Както, за жалост, е и станал.
Б е л е ж к и:
[1] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/meletios-mason.html
[2] https://patriarchateofconstantinople.com/index.html
[3] От патриарха-масон Мелетий ІV (Метаксакис) през 1923 г. и от патриарх Вартоломей І (Архондонис) през 1996 г., който според гръцко периодично масонско издание също е масон (https://pravoslavie.bulgarian-orthodox-church.org/02/soldatov-vartolomej.html).
[4] От патриарх Вартоломей І (Архондонис) през 2018 г.