От Календара за 2026 г. с допълнения

 

<   Пети факт, поради който календарната реформа е грях.   >

ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИЯ СТИЛ СТАВА ЧРЕЗ ГРЯХ: ЧРЕЗ ИЗМАМИ, ЛЪЖИ, ГОНЕНИЯ И НАСИЛИЕ

 

Мелетий ІV (Метаксакис), който го въвежда, е виден масон и некано­ничен Константинополски патриарх. Той се добира до патриаршеството незаконно, чрез политическата под­дръжка на чичо си – тогавашния гръцки премиер-масон Венизелос, след като последният принуждава спече­ли­лия избора за патриарх митр. Герман да се оттегли. Фактически Мелетий не е избран, а е на­трапен за патриарх.

„Кой е Мелетий Метаксакис? Светското му име е Емануил Метаксакис. Роден е на 21. IX. 1871 г. в село Парсас на о-в Крит. През 1889 г. постъпва в Семинарията на Всесветия Кръст в йерусалим. През 1892 г. е постриган за монах с името Мелетий и е ръкоположен за йеродякон. През 1900 г. завършва Богословския факултет на Кръста и е назначен от Иерусалимския патриарх Дамиан за секретар на Св. Синод. През 1908 г. патриарх Дамиан изгонва от светите места Мелетий заедно с тогавашния архимандрит Хризостом (бъдещият Атински архиепископ, за когото стана дума), заради „противобожигробска дейност“[1]  През 1910 г. Мелетии Метаксакис е избран за Китийски митрополит в Кипър. Още в предвоенните години митрополит Мелетий започва успешни преговори в Ню-Иорк с представители на Епископалната „църква“ за разшириване на взаимните отношения между двете Църкви.[2] След смъртта на патриарх Иоаким III (13.XI.1912) през 1913 Мелетий се очертава като претендент за Константинополския престол. Но Св. Синод решава, че „от каноническо гледище“ Мелетий Метаксакис не може да бъде регистриран като кандидат за патриаршеския престол в Константинопол“[3]. През 1918 г. благодарение на политическите си познанства и връзки той противоканонично се възкачва на архиепископския престол в Атина, но след поредната политическа промяна бива отстранен. Мястото му заема несправедливо прогоненият каноничен Атински архиепископ Теоклит (20. XII.1920). Като Атински архиепископ Мелетий заедно с група свои съмишленици[4] посещава Англия, където разговаря в благосклонен смисъл за обединение на англиканството с Православната Църква. През февруари 1921 г., Мелетий заминава за Съединените щати. Според съобщение на тогавашния гръцки посланик във Вашингтон  до началника на Солунската префектура, на 17. XI.1921 г. Мелетий „в богослужебно одеяние взел участие в богослужение в англикански храм, като съмолитствувал с англиканите коленопреклонно пред светия престол, целувал го, произнесъл проповед и благословил намиращите се в храма“.[5]

Междувременно въз основа на тъжба, подадена срещу Мелетий Метаксакис от университетския професор Павел Каролидис, се завежда предварително следствие, което установява, че Мелетий трябва да бъде призован на съд пред Свещения Синод на Еладската Църква. На 21.Х1.1921г. Св. Синод се разпорежда „за провеждане на следствие срещу Мелетий“[6]. И докато следствието се води в ущърб на Метаксакис, съвсем неочаквано на 25.ХI.1921 г. той е избран за Константинополски патриарх. Независимо от това Св. Синод на Еладската Църква на 29.ХII.1921 г. низвергва Мелетий Метаксакис за редица църковни простъпки и за причиняване на разкол.[7] Макар и низвергнат, на 24.I.1922 г. бившият митрополит е интронизиран за вселенски патриарх. Низвержението на Мелетий е снето противоканонично под натиска на политически сили на 24. IХ. 1922 г. — цели девет месеца след неговото налагане. В злополучния избор на Мелетий за патриарх се намесват политическите кръгове около Венизелос, а също и Англиканската „църква“.[8] Ето какво разказва за този избор митрополитът на Константинополския патриаршески Синод Герман Каравангелис: „През 1921 г. избирането ми за Вселенски Константинополски патриарх беше сигурно. От 17 гласа… 16 бяха за мене. Тогава един мой приятел мирянин ми предложи 10000 лири и повече, за да се откажа в полза на Мелетий Метаксакис. Естествено отхвърлих предложението му с негодувание и отвращение. Ненадейно обаче в нощта преди избора ме посети у дома тричленна делегация на „Национална отбрана“ и горещо ме помоли да оттегля кандидатурата си в полза на Мелетий Метаксакис. Членовете на делегацията казаха, че той би внесъл за нуждите на Патриаршията 100 000 долара и понеже имал най-приятелски отношения с протестантските епископи в Англия и Америка, шял да бъде полезен за националната кауза. Затова националните интереси налагали за патриарх да бъде избран Мелетий Метаксакис. Без друго такова било желанието на Елефтерий Венизелос. Върху това предложение мислих цяла нощ — продължава митрополит Герман. — В Патриаршията цареше стопански хаос. Атинското правителство бе престанало да изпраща субсидии, а други приходи нямаше. Патриаршеските чиновници трябваше да изплащат заплати за девет месеца, благотворителните учрежденията на Патриаршията бяха изправени пред стопански затруднения. Поради това и заради народното благо — както си мислел заблуденият йерарх — приех предложението…“[9]. И така, на следващия ден, 25 .Х1.1921 г., за обща изненада за Константинополски патриарх е избран Мелетий Метаксакис.

Неканоничността на този избор проличава и от следния факт. Два дни по-рано, на 23.XI.1921 г. в Цариградския Синод бива внесено предложение за отлагане на избора за патриарх поради канонически причини. Мнозинството от синодалните членове гласува за приемане на това предложение. Обаче в деня на избора гласувалите „за“ биват заменени с други архиереи, което обезпечило избирането на Мелетий за патриарх. Поради това на 20. ХII.1921 г. в Солун се провежда заседание на по-голямата част на архиереите на Константинополската патриаршия. Те обявяват, че „изборът на Мелетий Метаксакис е проведен при явно потъпкване на Свещените Канони“ и предлагат действителен и каноничен избор на Константинополски патриарх“.[10]

Независимо от всичко Мелетий се закрепва на патриаршеския престол. През 1922 г. под негово давление Константинополската църква без предварително да уведоми поместните Православни Църкви признава оспорваната и от Рим действителност на англиканската йерархия. През 1923 г. той свиква „Всеправославния конгрес“ (10 май — 8 юни). На 1 юни негодуващи срещу патриарха-новатор духовници и миряни се събират на митинг, който прераства в нападение срещу Патриаршията с цел Мелетий да бъде низвергнат и прогонен от Константинопол. На 1.V11.1923 . под предлог на заболяване и нужда от лечение Мелетий Метаксакис напуска Константинопол, а на 20.IX.1923 г. под натиска на гръцкото правителство и при посредничеството на Атинския архиепископ Хризостом той подава оставката си от Константинополския патриаршески престол.

През 1926 г. Мелетий е избран като втори кандидат за овдовелия Александрийски престол. Пръв избраник е Нубийският митрополит Николай. Съгласно практиката следвало първият кандидат да бъде провъзгласен за патриарх. Макар и с цяла година закъснение египетските власти утвърждават „избора“ на Мелетий (20.V.1926).

С цената на „недоволство и разцепления“ той прокарва новия календар в диоцеза на Александрийската патриаршия.[11] Още като Цариградски патриарх Мелетий установява връзки с руските обновленци. В Посланието на обновленческия Синод до Мелетий по случай избирането му за Александрийски патриарх между другото се казва: „Свещеният Синод със сърдечна признателност си спомня за моралната подкрепа, която бе оказана от Ваше Блаженстно, в битността на Ваше Блаженство на Константинополски патриарх, на Свещения Синод чрез встъпването в каноническо общение с него като единствен законен управителен орган на Руската Православна Църква“.[12]

През 1930 г. начело на църковна делегация Мелетий Метаксакис взема участие в Ламбетската конференция[13] и преговаря за „обединението“ на англиканите с Православната Църква.

Вече смъртно болен, Мелетий се кандидатира за Иерусалимски патриарх, но не бива избран. По този повод митрополитът на Керкира Методий Кондостанос (1942-1967) пише: „Беглецът от светите места, от Китий, от Атина. от Константинопол, Мелетий Метаксакис — непостоянен и неспокоен властолюбив дух, зъл демон, и от Александрия не се полени в стремежа си да се натрапи за Иерусалимски патриарх.“[14]

Мелетий Метаксакис умира на 28.VII.1935 г. и бива погребан в Кайро“[15].

След като, без да има право­мощия, приема новия стил през 1923 г., той още същата година е изгонен от Констан­ти­нополската катедра. През 1926 г. неканонично е поставен за Александрийски патриарх от английските окупа­то­ри на Египет, с които има приятелски отношения. Една от първите му работи е и там да въведе новия стил, отново неправомерно.

Поместният събор на Мелетий, въвел новия стил, лъжливо е на­ре­чен „всеправославен“. Мелетий много добре е знаел, че промяната на църковния календар не е в правомощията на поместен събор, а единствено на вселенски. Затова през 1923 г. се опитал да направи ня­какво по­добие на вселенски събор, за да въведе новия стил. Само че не успял и съборът му си останал по­мес­тен, тъй като на него имало представители само на пет от десетте автокефални църкви по онова време. Въпреки това Мелетий лъжливо нарекъл поместния си събор „всеправославен“ и неправомерно приел новия стил.

Мелетий (Метаксакис) излъгал в писмо от 10.VІІ.1923 г. Финландския архиепи­скоп Серафим, че новото време­изчисление е прието за църковна употреба съгласно уж общото мнение и ре­ше­ние на Православните църкви.

* * *

На новия стил лъжливо е дадено името „поправен юли­ански“, за да бъдат заблу­дени православните, че това не е папският григориан­ски календар. А той фак­тически е, тъй като до 2800 г. този нов календар е абсолютно ед­на­къв с григорианския. Това е все едно на вълка да се сло­жи етикет „поправена овца“ и да се внедри в овчето стадо.

* * *

През 1924 г. Еладският архиепископ Хризо­стом (също масон) въвел новия стил в Гръцката църква под голямо насилие от страна на Мелетий (Метаксакис). Гоненията срещу привържениците на свето­отече­ския календар в Гърция започнали веднага след въвеж­да­нето на новия стил в Гърция. Повечето от храмовете, в които вярващите не пожелали да се от­ка­жат от стария православен календар, били затворени, а духовен­ство­то – изгонено от тях. Службите по стар стил били забранени. По настояване на новостилния Синод, на старостилните богослужения, които се из­вършвали въпреки забраната, била пращана полиция, за да ги разгони и да арестува свещениците. Така ста­нало и на 14/27.ІХ.1925 г. на службата на Кръстовден в парак­лиса „Св. Йоан Богослов“ край Атина, където Господ явил дивно знамение – явяването на небето на Живо­творящия Кръст – пред повече от две хиляди ду­ши, в това число и полицаите, които от гонители ста­нали изповедници на Божественото чудо в защита на свето­отеческия календар и в изобличение на не­бого­угодния нов стил. Уви, Синодът на Гръцката църква не обърнал никакво внимание на Божественото явяване на Светия Кръст по стар стил, а напротив, приложил усилия да не се разглася за него, за да може по-скоро да се забрави.

От 1951 до 1954 г. привържениците на светоотече­ския календар в Гърция били подложени на масови гонения от страна на църковните и светски власти. Тези гонения били особено интензивни през периода 1951-52 г., когато мнозина клирици и миряни запе­ча­тали верността си към светоотеческото Православие с подвига на изповедничеството и дори на мъчениче­ството. Архиепископ Спиридон (Влахос) (1949-1956) издал репресивен декрет старокалендарните клирици да бъдат преследвани и да им се снемат свещени­че­ски­те одежди; старокалендарните монаси и монахини да бъдат затваряни в манастирите, да им се свалят мона­шеските одежди и да се предават на съд, а старо­кален­дарните църкви и манастири да бъдат отнети, като за изпълнение на горните предписания се грижела дори държавната власт.

* * *

В Румънската църква митрополит Мирон (Кристя) (1868-1939) в писмо от 4/17.ХІІ.1923 г. до Кон­станти­но­полския патриарх Григорий VІІ декларира, че е го­тов да приеме не само новия календар, но и ново­стил­на­та пасхалия. През 1924 г. той въвежда новия ка­лендар в Румънската църква. На два пъти прави опит да въ­ве­де и новостилната католическа пасхалия. През 1926 и 1929 г. Румънската църква „до­толкова се е отдалечила от Пра­вославието“, по думите на св. Серафим (Собо­лев), че празнува Пасха с католиците, а не с православните[16]. Мирон Кристя е масон, филокато­лик, престъпник на каноните и яростен националист, прокарващ иде­ята за „велика Румъния“. От 1927 г. противно на църков­ните канони става регент и член на пра­ви­телството и започва кървава разправа със старостилците в Ру­мъния и Бесарабия. По негов указ са аресту­вани, затва­ря­ни, изтезавани и умъртвени много ру­мън­­ски духов­ници и миряни и са разрушени голям брой старо­стил­ни хра­мове и манастири[17].

* * *

Въвеждането на новия стил в Българската църква се извършило през 1968 г. от Българския патриарх Кирил (Кон­стан­ти­нов) (1901-1971), който е масон[18], избра­ник на Полит­­бю­ро и пряко зависещ от него.

 

В Синодалното послание от 1968 г. за въвеждането на новия стил[19] открито се лъже:

• че „юлианският календар не задоволявал“ нуждите на Църквата (истината е, че Църквата 16 века бого­угод­но и без „незадоволяване“ е ползвала юлианския кален­дар с благословението и примера на всички светци);
• че Мелетиевият „конгрес“ от 1923 г. решил Пасха да се празнува „както дотогава“, т.е. по стар стил (истината е, че „конгресът“ решил Пасха да се празнува съобразно астрономическите изчисления, т.е. по нов стил заедно с католиците);
• че въвеждането на новия стил става по „общо же­лание на клира и миряните“ (истината е, че никой не е питал нито клира, нито миряните, значителна част от които са били против въвеждането на новия стил; против е бил дори покойният патриарх Максим[20], тогава още митрополит);
• че Църквата имала „икуменически стремежи“ (ику­ме­низмът е ерес и Църквата няма стремежи към тази ерес, а в лицето на съвременни свети отци многократно я е осъдила и отхвърлила; стремежи към икуменическата ерес имат, за съжаление, само отделни йерарси-икуменисти);
• и че с въвеждането на новия стил ще има „единна дата“ на църковни и държавни празници, „напр. св. св. Кирил и Методий“ (точно обратното е: с въвеждането на новия стил вече за един празник има две дати, напр. този на свв. Кирил и Методий се празнува по нов стил от БПЦ на 11 май, а от държавата – по стар стил на 24 май).

След въ­веждането на новокалендарната реформа, пат­риарх Кирил за­поч­ва акция по насил­стве­ното пречупване на несъглас­ните с нея. Поставя под за­пре­щение четирима свещеници и подготвя закри­ва­нето и унищожаването на Кня­жев­ската обител[21]. Не успява да осъществи това единствено под натиск на Комитета по въпросите на БПЦ, поради опасността от между­на­роден отзвук на тези събития.

Ето с такива страшни грехове е въведен новият стил: с измами, лъжи, гонения, насилие, разруха, убий­ства.

 

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Mpatistatou, D. Anatyposis., Epimeleia, Eisagoge: Praktika kai Apophaseis tou en Konstantinoupolei Panorthodoxou Synedriou 10.5.-8.6.1923, Athenai, 1982, sel. d.

[2] Буевский, А. Патриарх константинопольский Мелетий IV и Русская Православная Церковь. ЖМП, 1953, №3, с. 29

[3] Delembase, A. D. Pascha Kyriou/Demiourgia, Anakainisis kai Apostasia/ Athenai, 1985, sel 661.

[4] Най-близки идейни съратници на Мелетий Метаксакис са митрополит Герман Стринопулос, впоследствие екзарх на Западна Европа и постоянен представител на Констаитинополската патриаршия на икуменическите конференции; архимандрит Хризостом Пападопулос, по-късно Атински архиепископ, и известният икуменист Амилкас Аливизатос, професор в Богословския факултет на Атииския университет.

[5] цит. по Delembase, A. D., op.cit. sel. 661

[6] Там.

[7] Пак там.

[8] Mpatistatou, D., op. cit. p. 4

[9] цит. по Delembase, A. D., op. cit. p. 662.

[10] Там, с. 663.

[11] Вж. Църковен вестник, бр. 13, С. 1929, с. 152/2.

[12] Цит. по Буевский, А. Патриарх константинопольский Мелетий IV и Русская Православная Церковь. ЖМП, 1953, №3, с. 36.

[13] Така се нарича съборът на всички „епископи“ на Англиканската „църква“, който се свиква в резиденцията на Кентърберийския архиепископ и примас на цяла Англия веднъж на 10 години. На Ламбетските конференции се обсъждат и се взимат решения по въпроси из областта на вероучението, нравствеността, църковното устройство и практика, между църковните отношения и т. н.

[14] Цит. по Mpatistatou, D. op. cit. p. 5.

[15] https://pravoslavie.bulgarian-orthodox-church.org/02/fatalstep1.html

[16] Николов, И. Житие и поучения на свт. Серафим, архиеп. Богучарски. ПК, 2016, с. 72.

[17] За насилственото налагане на новия стил като част от политиката за румънизиране на неканонично заграбените епархии на Руската църква виж тук: https://www.religion.in.ua/main/history/5527-moldaviya-rumyniya-i-interesy-rpc.html

[18] https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/01/blog-post_29.html

[19] Синодално послание №5953/1968 г. (https://orthclass.com/?p=2209#gid=1&pid=1).

[20] По свидетелството на един от бившите му викарни епископи и на­сто­ящ митрополит, на синодалното заседание през 1968 г. митр. Максим казал: „Не пипайте календара!“ Отделен въпрос е, че не е бил твърд в позицията си.

[21] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/MSeraphima/aSOCC.html