От Календара за 2026 г. с допълнения
< Шести факт, поради който календарната реформа е грях. >
ПРИЕМАНЕТО НА НОВИЯ СТИЛ Е НЕПОСЛУШАНИЕ КЪМ СЪБОРНАТА ЦЪРКВА И СЪЗДАВАНЕ НА СМУТ В ЦЪРКВАТА
Светите канони изискват на първо място послушание към Съборната Църква, изразяващо се в изпълняване на това, което са постановили Вселенските събори и светите отци, иначе казано – в изпълняване на нейното Свещено Предание. Част от това Предание е установения и възприет от светите отци на тези събори календар, наричан Велик индиктион, който представлява съчетание на юлианския и лунния календари, а днес условно се нарича „стар стил“.
| С наслада приемаме Божествените правила и всецяло и непоколебимо държим постановеното от тези правила, изложени от всехвалните апостоли – светите тръби на Духа, и от шестте свети вселенски събори, и от поместно събиралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци. Защото всички те, бидейки просветени от Единия и Същ Дух, са узаконили полезното. (1-во пр. на VІІ Вс. събор) |
| „Дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2:15), между които е най-вече и това… което първоначалните установители са предали на приемниците си, и което с продължителна употреба с течение на времето са затвърдили в Църквата чрез дълговременен обичай“. (92-ро пр. на св. Василий Велики) |
Непослушанието към Съборната Църква е умишлено нарушаване на църковните установления и правила, и отказ от ръководството ѝ във въпросите на вярата. Непослушанието към Църквата е форма на непослушание към Самия Бог. В основата на този грях често стои гордостта, която поставя личното мнение или мнението на група хора по-високо от Свещеното Предание и неговия авторитет. Нарушаването на църковните установления и правила се явява умишлено и осъзнато действие, а не случайно, по немощ или без да се иска. По тази причина то не може да бъде оправдано с принципите на икономѝята[1]. За да се успокои съвестта на вярващите, то се прикрива понякога с явна или прикрита лъжа, а понякога с аргументи от земен и светски тип, които не са приложими към Църквата, тъй като съдържат недопустими за нея компромиси.
Какво е послушанието към Съборната Църква много добре е обяснил великият Божий угодник преподобни Серафим Саровски:
| „Да възлюбим Светата Православна Църква“ – казвал той. – „Всичко, каквото е приела и е прегърнала Светата Църква, трябва да бъде скъпо за сърцето на християнина“[2]. |
Добре, но как да разберем какво именно тя е прегърнала, което трябва да ни е скъпо?
Ето какво, по думите на св. Серафим:
| „Изпълнявай всичко, което Църквата е установила на седемте вселенски събора!“ „Горко на този, който прибави или отнеме от това една дума!“[3] |
И тъй, послушанието към Съборната Църква се състои в изпълняването на всичко, което тя е приела на седемте вселенски събора.
Обратно, непослушанието към Съборната Църква се състои в нарушаването (с прибавяне или отнемане, или изобщо – с изменяне) макар и на едно нещо, което Църквата е приела на вселенските събори.
Както е известно, на Първия вселенски събор светите отци са приели за църковна употреба Александрийската пасхалия, която е неизменно свързана с юлианския календар. Поради това и на Първия, и на всички останали вселенски събори, светите отци са следвали и утвърдили същата тази Пасхалия и същия този календар, като календар на Църквата, наречен Велик индиктион. Това е светоотеческият календар, който е установен, приет и следван от светите отци на седемте вселенски събора, както и от всички свети Божии угодници, които от послушание към Съборната Църква са следвали неизменно този календар, наречен днес „стар стил“.
А откъде се е взел тогава „новият стил“?
Нито от вселенските събори, нито от светите отци, а от еретиците-латинци през ХVІ век, т.е. от източник извън Съборната Църква.
„Новият стил“, бидейки изобретение на външен за Църквата източник, представлява тъкмо такова „прибавяне или отнемане“, т.е. изменяне – и то не само на „една дума“ от установеното на вселенските събори, а на много повече – на църковния Месецослов и на църковната Пасхалия, или общо казано – на светоотеческия църковен календар.
И не от послушание към Църквата, е създаден новият папски календар, не! А, уви, тъкмо от непослушание към нея.
Светител Тихон изповедник, патриарх Московски, свидетелства:
| „Юлианското времеизчисление не е издигнато от Църквата като неприкосновен догмат, но отказът от него се явява сериозно нарушение на целия църковен строй. На практика, това е непослушание към Свещеното Предание на Църквата, каквото непослушание канонически е недопустимо“ [4]. |
Ето какво казва светител Серафим (Соболев) за новия стил:
„Появата на календарната реформа на папа Григорий XIII се обуславяла не само от липсата на необходимото разбиране и усвояване от западните пасхалисти на Александрийския канон с неговите пасхални изчисления и от западането на научността на Изток, но най-вече от тяхното неверие в Светата Църква и по-точно – от неверието им в това, че в нея живее и действа Светият Дух, като Извор на всяка истина. Ако Римокатолическата църква би имала тази вяра, то тя в лицето на папата и на своите учени-пасхалисти не би започнала да подлага на изменение каноническите правила, поставени в основата на нашата старостилна Пасхалия, чрез които Светият Дух е изразил една истина, не подлежаща на изменения. Имаме предвид преди всичко 7-мото Апостолско правило: „Ако някой епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещен чин“.
| Точно. Изнамирането на новия папски календар е горчив плод на неверието – неверието в това, че в Църквата живее и действа Светият Дух като Извор на всяка истина. |
Ето какво още казва светител Серафим (Соболев) за новия стил: „Ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил. Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата[5]. Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници… При това греха на непослушание към Църквата чрез пренебрежение към нейния Устав новостилците извършват открито, съзнателно и дръзко“[6].
„Като рожба на католицизма и противоцърковно явление, новият стил не може да даде нищо друго на Православната Църква, освен смутове. Така той е бил изтълкуван от самото начало на появяването си от своите първи противници – Константинополския патриарх Йеремия II и първия свикан от него в 1583 г. поместен Константинополски събор. Такова разлагащо начало и твърде вредна за живота на Православните църкви католическа пропаганда новият стил продължава да бъде и досега. Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква“[7].
Светител Мелетий (Пигас) патриарх Александрийски (1549-1601), също увещава да не изменяме светоотеческия календар:
„Не бива да създаваме друго летоброене, което няма да изпълнява всички необходими изисквания на светоотеческото летоброене. То трябва най-свято да пази всички светоотечески постановления. А този, който дръзне да въведе в употреба ново летоброене, ще възбуди само нови спорове, ще разбуни цялата Църква, ще предизвика съблазън у езичниците и ще нанесе оскърбление на светите отци. По такъв начин той ще направи себе си виновен за толкова велики злодеяния и ще стане подсъдим на страшния и праведен Божий съд, от който не е скрита дори и най-малката съблазън, причинена на някого, и на който виновния го чакат ангелски стражи и тежко възмездие“[8].
„Не е малко да се смущава Църквата и да се сее в нея раздор, да се потъпкват отеческите предания и да се презират Божествените установления. Бог е заповядал: „Не премествай вечните предели, които поставиха твоите отци“ (Притч. 22:28, слав.)… По светоотечески и здраво би било да изменяме само това, което се е отклонило от правия път и чието изменение не засяга същината на делото. Но ако е засегнат канон на цялата Църква, то какво може да кажем тук? Нима не трябва да презираме напълно безусловно всички най-нови измислици и да се придържаме към светоотеческото предание?… Аз, доколкото бе възможно, излизах в защита на отеческите предания и бях поборник на светите отци, които сега оскърбяват техните чеда. Що се отнася до сегашния въпрос, то вземайки предвид всичко казано по-горе, необходимо е във всичко да следваме светите отци, а не така наричаните „правила“, които се извеждат от точните наблюдения на трудолюбивите астрономи. Понеже не астрономите, а отците са наставници на Църквата…“[9]
⁜ ⁜ ⁜
Днес повечето вярващи вече са претръпнали с непослушанието към Съборната Църква, произтичащо от приемането на новия стил. Или изобщо не го забелязват. Или пък го оправдават с послушание към непослушанието[10]. Претръпнали са и от смутовете и раздорите, които новият стил е внесъл в Църквата. Или просто не ги забелязват. Четат поученията на светител Серафим (Соболев), ходят на гроба му, молят му се, но, уви, не следват светоотеческия календар, за който този велик светец толкова много е говорил, писал и увещавал да го следваме.
Б е л е ж к и:
[1] Икономùя – църковно снизхождение, което може да се приложи по усмотрение на църковната йерархия към вярващите, когато обаче се касае за конкретни лични човешки немощи. Икономията представлява смекчено прилагане на църковните канони към определен човек или група хора, когато това смекчаване е уместно поради личните им немощи или поради усърдието им в поправяне на грехове. Прилагането на икономия трябва да има съзидателно действие за Църквата, да привлича и обединява вярващите в нея и да ги направлява в пътя на спасението.
[2] Архим. Серафим (Алексиев). Свети Серафим Саровски. С., 2015, с. 198.
[3] 1-ви цитат: Архим. Серафим (Алексиев). Свети Серафим Саровски. С., 2015, с. 198.
2-ри цитат: https://azbyka.ru/otechnik/Serafim_Sobolev/propovedi/60
[4] Старый стиль лучше новых двух. М., 2004, с. 240.
[5] Под послушание към Църквата светител Серафим има предвид послушание към Съборната Православна Църква, а не към някоя поместна.
[6] „За новия и стария стил“. Доклад на светител Серафим (Соболев), произнесен на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. (https://orthclass.com/?p=2843#b1_doklad)
[7] Там.
[8] Светител Мелетий (Пигас). Александрийски Томос за Пасхалията. Календар за 2025 г., с. 27-38.
[9] Там.
[10] Т.е. с послушание към поместната църква, която пребивава в непослушание към Съборната Църква.