Светител Марк изповедник, митрополит Ефески.
Паметта му се празнува на 19.І/1.ІІ и на 23.VІ/2.VІІ
Това чудо е публикувано от светител Димитрий Ростовски в първия тримесечен том[1] (изд. 1689 г.) на съставените от него Жития на светиите на църковнославянски език.
Когато същите Жития обаче били преведени, преработени и издадени на руски език през 1903-1916 гг., разказът за чудото на св. Сергий е бил пропуснат.
Защо ли?
По всяка вероятност, защото
| преподобни Сергий Радонежки нарича римокатолиците „суетно латинско сборище“. |
Каквото те представляват и досега, за голямо съжаление. Само че руските издатели от началото на ХХ век изглежда решили, че определението на Божия угодник към римокатолиците е обидно за тях и затова не публикували чудото в житието на светеца.
Разказът за чудото е изпуснат и в преведените на български език Жития на светиите, издадени от Зографския манастир на Света Гора.
Като приемаме, че светител Димитрий Ростовски неслучайно е публикувал разказа за чудото предвид неговата важност за нас, православните, а именно – за изобличаване на римокатолическата ерес, публикуваме го и ние по същата причина и от уважение към Христовия светител.
Ето и самият разказ за чудото:
„За житието на преподобния наш отец Сергий и за многото негови чудеса се намира отделна книга, напечатана[2] в царстващия град Москва, в която между другите чудеса на светеца се намира и това:
След Флорентинското човекоубийствено сборище[3], където множество благочестиви архиереи и свещеници, които не поискали да се присъединят към латинското заблуждение, били погубени от римляните чрез различни мъчения, имало един презвитер от областите на Велика Русия, дошъл на този събор с Киевския митрополит Исидор, който впоследствие отпаднал от Православието. Името на презвитера било Симеон. Той претърпял много скърби и мъчения в тъмници и окови заради благочестието от отстъпника митрополит Исидор. Като се освободил от оковите, той се договорил с Тверския посланик Тома и избягал от латинския град към своята страна. Но той бил в голяма скръб и недоумение по пътя поради трудностите на пътуването и като легнал малко да отпочине, задрямал. И видял един почтен старец да стои над него, който го взел за дясната ръка и казал:
– Ти получи ли благословение от Ефеския епископ Марк, който е последвал стъпките на апостолите?
А той отговорил:
– Видях, господарю, чудния и крепък мъж и получих благословение от него.
Старецът рекъл:
– Благословен е този човек от Бога, защото никой от това суетно латинско сборище не го победи нито чрез имоти, нито чрез ласкателства, нито чрез заплаха от мъчения. Ето, ти чу учението и назиданието от блажения Марк. Проповядай го там, където отидеш, на всички православни, които имат преданията на светите апостоли и заповедите на светите отци на Седемте вселенски събора, та който има истински разум, да не се прелъсти. А за преминаването на пътя не скърбете, защото аз неотстъпно съм с вас и ще ви преведа без скърби.
Това и много друго изрекъл този почтен старец, а презвитерът го попитал:
– Господарю, кажи ми, кой си ти? Защото мисля, че си пратен от Бога, за да изведеш нас, отчаяните, от тази чужда земя.
Явилият се отвърнал:
– Аз съм Сергий, когото ти някога молитвено призоваваше в твоята молитва, и обеща да дойдеш в моята обител.
След това видение презвитерът се събудил и се зарадвал, и разказал на спътника си Тома каквото видял и чул. Те тръгнали радостни по пътя си и скоро с Божието покровителство и по молитвите на своя застъпник преподобни Сергий здрави и безбедно достигнали Руската страна. Разказвали за помощта и явяването на светеца, проповядвали каквото чули от него и известили за всичко, станало на Флорентинското сборище.
Това е споменато тук не неуместно за сегашното време, в което светото благочестие премного е хулено и гонено от римляните. Та да видят чедата на Източната Църква, че стълбът на Църквата – преподобният наш отец Сергий и след смъртта си показал, че Флорентинският събор е неправеден и не е благоволил към суетното спорене на римляните за вярата. Защото нашата вяра, според апостола, „не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ и „се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия“ (1Кор.2:4-5).“[4]
Б е л е ж к и:
[1] За месеците септември, октомври и ноември.
[2] В годината 7155 (1647 от Р. Хр.), лист 110, глава 47.
[3] Така в житието се нарича Фераро-Флорентинският римокатолически събор, проведен към 1437-1439 години, на който е сключена уния между Римокатолическата еретическа църква и Константинополската патриаршия.
[4] Свт. Димитрий Ростовски. Жития святых. КПЛ, 1764, л. 129.