КОЙ, КОГА И ЗАЩО Е ПРОМЕНИЛ „СЪБОРНА“ С „ВСЕЛЕНСКА“ В ТЕКСТА НА СИМВОЛА НА ВЯРАТА В БПЦ?

„Що се отнася до най-свещения Символ на истинната и една наша християнска вяра,
то за всеки вярващ е необходимо и спасително повече от всичко друго, което спазваме,
да го пази неприкосновено, без да поврежда нито една дума и ударение, да го изповядва от цялата си душа,
а понякога и да дава отчет в разбирането му, според мярата на силите си“ (Свт. Симеон Солунски)

По повод Окръжното послание (от 20.ІІІ.2026) от Русенския митрополит Наум (Димитров) за казване на Символа на вярата с „Вселенска“ вместо „Съборна“, и по повод решението на Св. Синод за същото и практическото му неизпълнение в по-голямата част от храмовете на БПЦ, както и по повод на манипулативните публикации на Ренета Трифонова (тук и тук), сътрудничка и единомисленичка на гръмко нашумелия по телевизии, студия и медии архимандрит Никанор (Мишков) (във велика схима Серафим), по същия въпрос, в настоящия материал ще изложим смисъла на термините „Съборна“ и „Вселенска“ и ще проследим историята на променянето на „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа на вярата в Българската православна църква.

⁜ ⁜ ⁜

 

СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

 

І. Каква не е същността на проблема?

 

Същността на проблема не е дали Църквата е „Съборна“ или „Вселенска“. Защото и едното, и другото понятие са верни по отношение на Църквата Христова. Тя е и Съборна, и Вселенска. Затова замяната в Символа на „Съборна“ с „Вселенска“ не прави Символа неверен – не, той си остава верен, тъй като и едното понятие, и другото понятие са верни и се отнасят за Църквата. А тогава

 

ІІ. Каква е същността на проблема?

 

Същността на проблема е следната: казване на текста на Символа не тъй, както са го съставили светите отци. Това е проблемът. Наистина, изменена е само една дума и то не с невярна, а с вярна, но това вече не е текстът на Символа, съставен от светите отци, а е променен текст на Символа – променен не от свети отци, а от някой друг и то съвсем отскоро. Което не е нищо друго, освен нововъведение.

Ето това е проблемът. Защото щом днес някой е променил „Съборна“ с „Вселенска“, утре друг някой може да поиска да замени друга дума от Символа пак с някоя правилна дума, но не от светите отци, а от себе си. Просто защото така му се е сторило правилно. И този новаторски процес, а по право – проблем, може да продължава неконтролируемо и безкрай.

Променящите „Съборна“ с „Вселенска“ твърдят, че няма промяна в Символа, тъй като светите отци не са го съставили нито със „Съборна“, нито с „Вселенска“, а са го съставили с „Καθολική“, и то пак си е „Καθολική“ (нали това те не променят), само че го превеждат на български не със „Съборна“, както е било през цялото хилядолетие откакто има славянски превод („Собóрнаѧ“), а с „Вселенска“.

В действителност обаче промяна на Символа има и тя е отразена именно в неговия превод на български. Първо, защото „Καθολική“ е коректно да се преведе със „Съборна“, което подробно ще разгледаме и ще покажем в настоящата публикация, а не с „Вселенска“. И второ, защото превеждайки го с „Вселенска“, която дума е директен превод на „Οἰκουμενική“ (а не на „Καθολική“) и по принцип се асоциира с „Οἰκουμενική“, се получава едно объркващо смесване на термините.

 

ІІІ. А кое е правилното?

 

Правилното е много просто: да казваме Символа така, както са го съставили светите отци на Първия и Втория вселенски събори. Нищо повече. А на славянски и на български да го казваме така, както Българската и всички славяноезични поместни църкви (и всички техни светци) са приели и казвали откакто съществува славянски превод и до днес, което е църковно Предание от повече от хиляда години: „Собóрнаѧ“ – „Съборна“. 

 

ІV. Оттук възниква и следващият въпрос: а как са го съставили светите отци?

 

Ето така:

Πιστεύομεν εἰς ἕνα Θεὸν, Πατέρα, Παντοκράτορα, ποιητὴν οὐρανοῦ καὶ γῆς, ὁρατῶν τε πάντων και ἀοράτων.
Και εἰς ἕνα Κύριον Ἰησοῦν Χριστόν, τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ τὸν μονογενῆ, τὸν ἐκ τοῦ Πατρὸς γεννηθέντα πρὸ πάντων τῶν αἰώνων, φῶς ἐκ φωτός, Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινοῦ, γεννηθέντα οὐ ποιηθέντα, ὁμοούσιον τῷ Πατρί, δι’ οὗ τὰ πάντα ἐγένετο.
Τὸν δι’ ἡμᾶς τοὺς ἀνθρώπους καὶ διὰ τὴν ἡμετέραν σωτηρίαν κατελθόντα ἐκ τῶν οὐρανῶν καὶ σαρκωθέντα ἐκ Πνεύματος Ἁγίου καὶ Μαρίας τῆς Παρθένου καὶ ἐνανθρωπήσαντα.
Σταυρωθέντα τε ὑπὲρ ἡμῶν ἐπὶ Ποντίου Πιλάτου, καὶ παθόντα καὶ ταφέντα.
Καὶ ἀναστάντα τῇ τρίτῃ ἡμέρα κατὰ τὰς Γραφάς.
Καὶ ἀνελθόντα εἰς τοὺς οὐρανοὺς καὶ καθεζόμενον ἐκ δεξιῶν τοῦ Πατρός.
Καὶ πάλιν ἐρχόμενον μετὰ δόξης κρῖναι ζῶντας καὶ νεκρούς, οὗ τῆς βασιλείας οὐκ ἔσται τέλος.
Καὶ εἰς τὸ Πνεῦμα τὸ Ἅγιον, τὸ κύριον, (καὶ) τὸ ζωοποιόν, τὸ ἐκ τοῦ Πατρὸς ἐκπορευόμενον, τὸ σὺν Πατρὶ καὶ Υἱῷ συμπροσκυνούμενον καὶ συνδοξαζόμενον, τὸ λαλῆσαν διὰ τῶν προφητῶν.
Εἰς μίαν, Ἁγίαν, Καθολικὴν καὶ Ἀποστολικὴν Ἐκκλησίαν.
Ὁμολογοῦμεν ἓν βάπτισμα εἰς ἄφεσιν ἁμαρτιῶν.
Προσδοκοῦμεν ἀνάστασιν νεκρῶν.
Καὶ ζωὴν τοῦ μέλλοντος αἰῶνος. Ἀμήν.

 

Както се вижда от текста, относно Църквата светите отци са употребили думата „Καθολική“.
Светите отци не са употребили в Символа думата „Οἰκουμενική“, която еднозначно се превежда с „Вселенска“.

По тази именно причина славянският превод на горния старогръцки текст на Символа се е утвърдил като църковно Предание през повече от десет века да бъде следният:

Както се вижда от текста, относно Църквата светите отци, които са превели Символа, са употребили думата „Собóрнаѧ“, която еднозначно се превежда на български със „Съборна“.
Тези свети отци не са употребили в Символа думата „Вселéнскаѧ“, която еднозначно се превежда на български с „Вселенска“.

⁜ ⁜ ⁜

 

 ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЯТА

 

І. Какво означава „καθολικὸς“, „καθολική“?

 

Нека сега да разгледаме какви значения имат думите „καθολικὸς“, „καθολική“ и дали, как и доколко значението им е свързано с „вселенски“, „вселенска“, защото именно в изясняването на този важен аспект се разкрива грешката на променящите „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа на вярата.

1. Първото и изначално значение на думата „καθολικὸς“ е „съборен“. Съответно „καθολική“ – „съборна“.

Тъкмо затова светите отци, които са превели Символа на вярата на славянски език, са превели „Καθολική“ със „Собóрнаѧ“. И това никак не е случайно.

Светите отци, бидейки просветени и вдъхновени от Светия Дух, много добре са знаели какво правят и богоугодно са превели „Καθολική“ със „Собóрнаѧ“.

Че превода на „Καθολική“ на старобългарски език светите наши отци – славянски първоучители, са го направили със „Собóрнаѧ“ (Съборна) е факт (виж напр. тази статия от сайта на Ловчанска епархия, [архив тук], както и тук, тук, и тук), с който факт са се съобразявали всички православни християни в славяноезичните поместни църкви през всички времена до към края на ХІХ в. (откогато започват модернистичните тенденции за ревизиране на превода на Символа), – което е цяло едно хилядолетие от историята на Църквата, и с който факт следва да се съобразяваме и ние, техните наследници.  

2. Второто значение на думата „καθολικὸς“ е „общ“, „всеобщ“, „всецял“.

Това може да се види например в следните речници:

В „A Greek-English Lexicon“ на Henry George Liddell и Robert Scott (Оксфорд, 1843) „καθολικός“ е преведено с „general“ (общ, всеобщ, всецял).

В Dictionnaire grec-français на Bailly (Париж, 1895) „καθόλου“ (от което произлиза и „καθολικός“) е преведено (като прилагателно) с „d’ensemble“ (общ, сборен) и (като наречие) „en général“ (като цяло, изцяло, изобщо).

В „Древнегреческо-русский словарь“ на Дворецкий, И. Х. (т. І, А-Λ, М., 1958, с. 853) „καθολικός“ е преведено с „всеобщ“, а „καθόλου“ като наречие – „изцяло“, „изобщо“, „въобще“, а като прилагателно – „общ“, „всеобщ“.

В това свое значение думите „καθολικὸς“ и „καθόλου“ се употребяват например в следните случаи:

• „καθολική ἐπιστολή“ – „съборно послание“ („an epistle general“), т.е. общо послание, всеобщо послание, послание до всички, до цялата Църква. Така са обозначени (като „καθολικαὶ ἐπιστολαί“) съборните послания на светите апостоли Яков, Петър, Йоан и Юда.

• „καθολική πίστη“ – „съборна вяра“, т.е. обща, всеобща вяра, вярата на цялата Църква.

• „καθολικός θρόνος“ – „съборен (католичен) престол“, т.е. общ, всеобщ престол. Изразът е на свещеноизп. Никодим (Милаш), който го е заимствал от посланията на свт. Целестин, папа Римски, до Ефеския събор, и на свт. Григорий Велики до Евлогий Александрийски, и говори за равноправието на всички епископи, които съставляват като че един католичен (всеобщ) престол[1].

• „καθολικός πατριάρχης“ – такава е титлата на Грузинския патриарх, т.е. „общ патриарх“ на Грузия, или „патриарх на цялата“ Грузия[2].

• „Καθόλου ἀπαγορεύει ἡ ἁγία αὕτη καὶ οἰκουμενικὴ σύνοδος…“ – „Този свети вселенски събор напълно (т.е. изцяло, изобщо, καθόλου) забранява…“ (51-во пр. на Трулския събор.) [3]

• „καθολικὸς γάρ ἐστιν ὁ κανὼν“ – „защото това правило е всеобщо“ (Тълкование на Валсамон на 16 пр. на VІІ Вс. събор. Ат. синтагма, ІІ, с. 624). 

3. Трето значение. Думата „Καθολική“ включва не само Земната Църква, а и Небесната Църква.

4. Имат ли думите „καθολικὸς“, „καθολική“ още и значение „вселенски“, „вселенска“?

Да, имат. Но това не е тяхното пряко значение, каквото пряко значение имат думите „οἰκουμενικός“ – „вселенски“, „οἰκουμενική“ – „вселенска“. Това значение имплицитно (т.е. по подразбиране) се съдържа в термина „καθολική“. „Καθολική Ἐκκλησία“ (Съборната Църква) е „едно съборно цяло“ с основен акцент на смисъла в единността, събраността, общността, но това „едно цяло“ е събрано отвсякъде и се намира навсякъде по земята (по вселéннѣй).

 
Светител Кирил, еп. Йерусалимски

„Църквата се нарича Съборна (Καθολική) – казва св. Кирил Йерусалимски, – защото се намира по цялата вселена – от края до края на земята (това е именно имплицитно съдържащото се значение на „вселенскост“ в понятието „Съборна“, б.н.), защото повсеместно (също значение на „вселенскостта“, б.н.) и в пълнота преподава цялото това учение, което трябва да знаят хората (пълнотата и единната цялост са свойства на „съборността“, които не са значения на термина „вселенска“, б.н.) – учението за видимите и невидимите неща, за небесните и земните, – което довежда целия човешки род към истинната вяра – началници и подчинени, учени и прости люде („довеждането към“ единство, т.е. събирането в едно – в истинната вяра – също е значение на понятието „съборна“), и защото повсеместно лекува и изцелява всички видове грехове, извършени с душа и тяло (повсеместното лекуване е значение на „вселенскостта“, б.н.), има в себе си всеки вид съвършенство, откриващо се в делата, думите и във всякакви духовни дарования“ [7].

Именно защото „Καθολική“ не означава пряко „Вселенска“, а само имплицитно съдържа в себе си значението на вселенскост, т.е. разпространеност по цялата земя, тя не бива да се превежда с „Вселенска“. Освен това преводът с „Вселенска“ ограничава, стеснява, „осакатява“ пълнотата на смисъла на „Καθολική“, свеждайки смисъла единствено до земната, географска страна на Църквата. Накратко казано, „Καθολική“ е по-широкото, по-пълното и по-съдържателното понятие, докато „Οἰκουμενική“ („Вселенска“) е по-тясното и чисто земно, географско понятие. При което е ясно, че по-широкото и пълното понятие не бива да се заменя с по-тясното и ограниченото.

 

ІІ. Какво означава „собóрный“, „собóрнаѧ“ като превод на „καθολικὸς“, „καθολική“?

 

Думата „собóрный“ се състои от:

• представката „со-“, която означава съвместно, съвкупно, единно, заедно действие,

• корена „бóр-“ (от глагола „брáти“ – „взимам“, който с представката „со-“ става „собрáти“ – „събирам“, „взимам от различни места и слагам на едно място“),

• наставката „-н-“, която е суфикс за образуване на прилагателно,

• и окончанието „-ый“, което формира рода и числото на думата.

• Основата на думата е „собóрн-“.

И така,

1. Първото значение на думата „собóрный“ е „събран на едно място“, „сборен“. Думата произлиза от „събор“ (събрание). Тя описва нещо, което се състои от много части, събрани в едно цяло на едно място. Това значение на думата се използва например в следните случаи:

• за съборния храм, т.е. храма, в който всички се събират – било то на манастира („монастырскiй собóръ“ – съборният, т.е. главният манастирски храм, наричан от древност на старогръцки „καθολικόν“), било то на епархията („кафедральный собóръ“ – катедралният епархийски храм).

• „…ταῖς καθολικαῖς προσερχέσθωσαν ἐκκλησίαις…“ – „…нека отиват в съборните църкви…“ („…къ собóрнымъ цéрквамъ приходѝти…“, Кормчая, 1650, л. 196) (59-то пр. на Трулския събор). Става въпрос за епархийските храмове. 

Трябва да кажем, че това значение на думата „собóрный“ не се употребява изолирано от второто ѝ значение, споменато по-долу, а в общия случай го предполага.

• По отношение на Христовата Църква това „едно място“ има духовно измерение – при Бога. Светител Николай (Велимирович) казва:

„Църквата още е наречена Съборна. Защо е наречена така? Първо, защото събира към Живия Бог всички Негови чеда от всички земи, от всички племена и народи“ [8].

 
Светител Николай (Велимирович)

Нека да отбележим, че светител Николай (Велимирович) винаги използва в Символа думата „Съборна“, и никъде не използва „Вселенска“.

2. Второто значение на думата „собóрный“ е „събран като едно цяло, в общност, в заедност“. В това значение не е задължително „събирането“ да е ограничено от едно определено място. Но е задължително „събирането“ да е обединено от общи закони и обща цел. В Символа на вярата понятието „съборност“ („собóрность“) по отношение на Църквата има тъкмо това значение – на общество, което заедно се стреми към една обща цел. В това сборно общество хората са обединени от общ закон, от обща любов и имат обща цел. Това значение на думата е противоположно на „едноличност“, „самоволност“ и „егоцентризъм“. Относно Църквата, която е „Съборна“, това означава, че нейният живот се определя и ръководи от принципа на съборността, а не на едноличното управление, при който принцип на съборността ръководните решения се взимат съборно, т.е. общо, заедно, като на най-високо ниво те се взимат от вселенския събор, който е най-висшият ръководен орган на Христовата Църква. 

Затова и светител Николай (Велимирович) казва, че „Църквата е Съборна и по своето учение, и по своето устройство“ [9]. Учението на Църквата е единно и цялостно, а управлението ѝ е съборно.

Думата „собóрный“ в това свое значение – „събран като едно цяло“ има за основен смисъл единността, събраността, общността, т.е. качеството на вярата. Тя не изключва, че „едното цяло“ може да е „събрано“ отвсякъде, т.е. всички краища на земята например, – това се подразбира, когато се употреби за Църквата – Собóрнаѧ Цéрковь. Но не слага акцент на географията, на повсеместната разпространеност на нещо, т.е. на разпространяването на нещо по цялата земя, какъвто основен смисъл и акцент има думата „вселéнскiй“.

 

 
Светител Теофан Затворник

Ето какво казва светител Теофан Затворник за съборността на Църквата, в полемиката си с отделилите се от нея:
„В Символа на вярата ни е указано, как да узнаваме (т.е. как да разбираме къде е, б.н.) Светата Църква. «Вярвам – казва – в Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква». Ето признаците на Истинската Църква: единост (т.е. че е една, а не повече, б.н.), святост, съборност и апостолност!“
Под „съборност“ светител Теофан разбира спазването „на съборните правила“ и послушанието към „събора на патриарсите, който представлявал Вселенската Църква“, т.е. към Вселенските събори. И заключава: „Където е Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, там е Истинската Църква“ [10].
„Господ е нарекъл Своята Църква лозе, в която Той е Лозата, тоест стволът на дървото, а всички вярващи – клони на лозето. Затова Църквата, тоест цялата съвкупност от вярващи, е едно неразделно цяло, живо съчетано с Господа и – в себе си, във всички части“[11].

 

Светител Теофан Затворник, бидейки светец и високо ерудиран богослов, не употребява „Вселенска“ вместо „Съборна“ в Символа на вярата.

 

За единната цялост на Църквата в общото богослужение и молитви говори и св. прав. Йоан Кронщадски:

 
Св. праведен Йоан Кронщадски

„Съборността на Църквата в нейното богослужение се изразява в ектениите, в които се възнася моление за целия свят, в молитвите за всички хора по целия свят, особено при извършването на Литургия“[12].

Той определя Църквата в нейната съборност като „обществото на спасяваните“:
„О, какво благо е Църквата! Слава на Господа на Църквата, Който излива върху нея Своите дарове в безмерно множество! О, вярвайте, вярвайте не само чрез думи, но чрез дела – в Светата, Съборна, Апостолска Църква или обществото на спасяваните в Христа, като се украсявате с всяка добродетел!“[13].

 

За разлика от проф. Ив. Желев, който не е доволен, че трябва да изповядва вяра в „Съборната“ Църква, св. Йоан Кронщадски говори именно за „вярата в Светата, Съборна и Апостолска Църква“[14].

 

3. Трето значение на думите „собóрный“, „собóрнаѧ“ е съкупността (единството, сборът) на Земната и Небесната Църква.

4. Имат ли думите „собóрный“, „собóрнаѧ“ още и значение „вселенски“, „вселенска“?

Да, имат. Това значение имплицитно (т.е. по подразбиране) се съдържа в термина „Съборна“. „Съборната Църква“ е „едно съборно цяло“ с основен акцент на смисъла в единността, събраността, общността, но това „едно цяло“ е събрано отвсякъде и се намира навсякъде по земята (по вселéннѣй). По думите на светител Николай (Велимирович), това „едно цяло“ е събрано при Бога отвсякъде:

„Църквата още е наречена Съборна… защото събира към Живия Бог всички Негови чеда от всички земи, от всички племена и народи. Тя не е ограничена нито от една раса, нито от един народ, нито от една държава. Както човек, който стои на кръстопътя и вика всички минувачи при царя на брачния пир (ср. Мат. 22:9), така и Светата Съборна Църква свиква всички синове и дъщери човешки и ги призовава към спасение. И никого не отхвърля, освен тези, които отхвърлят нея, отхвърляйки по този начин и самите себе си. В това е различието на новозаветната всеобемаща Църква от старозаветната, подготвителна и ограничена само в един народ Църква“ [15]. 

Въпреки подразбиращото се съдържание на вселенскост в термина „Съборна“, светител Николай (Велимирович) винаги използва в Символа думата „Съборна“, а не „Вселенска“.

Точно тук правят грешка тези, които са променили „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа на вярата. Каква именно е тяхната грешка?

Грешката им се състои в следното.

След като забелязват, че терминът „Καθολική“ („Съборна“) включва в смисъла си и понятие за вселенскост, те спират да разграничават двата термина – „Съборна“ и „Вселенска“, не схващат същностната разлика между тях и некоректно ги смесват. При което се получава едно терминологично объркване.

Главният съвременен проводник на това погрешно смесване на термините „Съборна“ и „Вселенска“ в БПЦ е професорът-богослов, виден икуменист (последовател на големия икуменист от близкото минало Тодор Събев), „архонт“ на Константинополската патриаршия и бивш агент на ДС („Ангелов“) Иван Желев Димитров. Всички останали духовници, богослови и миряни, които го повтарят и преповтарят, в т.ч. архим. Никанор и Ренета Трифонова, са възприели именно неговото погрешно мнение по въпроса. То може да се прочете в публикацията му „Съборна или вселенска е Църквата?“ [16].

Там проф. Желев избирателно привежда цитати от свети отци, в които се казва, че Църквата е „Καθολική“, защото е разпространена по цялата земя. И понеже разпространеността по цялата земя е първото и основно значение на другия термин – „Οἰκουμενική“, който еднозначно се превежда с „Вселенска“, проф. Желев прави извода, че щом и „Καθολική“ означава същото, то също трябва да се преведе по същия начин – „Вселенска“. Така се получава некоректното смесване на термините. И се получава точно това, за което споменахме, че не бива да се прави: по-широкото, по-пълно и по-съдържателно понятие „Καθολική“ („Съборна“) не бива да се заменя с по-тясното и чисто земно, географско понятие „Οἰκουμενική“ („Вселенска“). Защото замяната на „Съборна“ с „Вселенска“ ограничава, стеснява, „осакатява“ пълнотата на смисъла на „Καθολική“, свеждайки смисъла единствено до земната, географска страна на Църквата. За съжаление, проф. Желев не е схванал тази твърде важна разлика между двата термина. И не само че не я е схванал, а е „обърнал позициите“ – счел е термина „Вселенска“ за по-съдържателен и по-богат по смисъл  от „Съборна“, което просто не е вярно.

Може би причината за това е, че, както казва, той е „от поколението, което четеше в църковните книги, че Църквата е вселенска… Така беше в Символа на вярата…“ И когато човек е свикнал с погрешното (не това, че Църквата е Вселенска, понеже то е правилно, а това, че „Вселенска“ трябва да стои в Символа), вече му е трудно да приеме вярното.

По-нататък в публикацията си проф. Желев прави една тънка манипулация, която незапознатият и доверчив читател няма да забележи. Същата тънка манипулация е заимствала от него и Ренета Трифонова. Манипулацията се състои в следното.

„От края на миналия век обаче у нас – пише той, – в Българската православна църква, вече не изповядваме вяра в „едната, света, вселенска и апостолска Църква“, а в „едната света съборна и апостолска Църква““. Читателят остава с впечатлението, че до края на миналия век БПЦ чете Символа с „Вселенска“, а от края на миналия век – хоп, „някой умник замени определението за Църквата „вселенска“ със „съборна““. 

Така проф. Желев оставя у доверчивия читател лъжливото впечатление, че автентичният текст на Символа е с „Вселенска“, а този със „Съборна“ е отскорошно нововъведение. Същото го прави и Р. Трифонова, цитирайки проф. Желев. Професорът е съвсем наясно, че никой здравомислещ християнин не гледа положително на нововъведенията в Православието, и чрез лъжливото представяне на употребата на „Съборна“ в Символа като нововъведение, цели да настрои читателите си „против“ термина „Съборна“ и „за“ термина „Вселенска“ в Символа.

В действителност обаче нещата стоят тъкмо обратно. Както споменахме, терминът „Съборна“ („Собóрнаѧ“) в Символа е бил неизменно, без никакви възражения, в употреба в Църквата още от Покръстването на българите и до края на ХІХ век – това е цяло хилядолетие. А действителното новаторство е тъкмо промяната на „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа, и това новаторство е съвсем отскоро в БПЦ – от около сто години. Това е нововъведението. А връщането на „Съборна“ в Символа не е нововъведение, а е именно отказ от нововъведението. Жалко, че проф. Желев се подиграва с ревностните православни в БПЦ, които са имали доблестта да отхвърлят нововъведението и да върнат в текста на Символа „Съборна“ – както от хиляда години се е чел в БПЦ, наричайки ги презрително „умници“. Тогава, според професора-икуменист, славянските свети отци, които са превели Символа със „Собóрнаѧ“ („Съборна“), също ли са „умници“?!

Дано Господ да даде духовен разум на Ив. Желев и на Р. Трифонова, да осъзнаят греха си на хулене против тези, които се придържат към верния превод от светите отци на Символа със „Съборна“, и косвено – към същите свети отци (наричайки първите подигравателно „умници“), да се покаят и да получат прошка и спасение от Господа!

И тъй, правдата изисква да кажем, че древният текст на Символа е със „Съборна“, а отскорошното нововъведение е с „Вселенска“. И (слава Богу!) са се намерили и се намират ревностни православни духовници и миряни в БПЦ, които от края на миналия век са започнали да отхвърлят въпросното нововъведение. 

* * *

Думата „собóрный“ има и други значения, които обаче не са значения на превода на „καθολικὸς“, а са значения на превода на „συνοδικός“ (от „σύνοδος“ – събор, събрание на хора по конкретен повод и за решаване на конкретни въпроси), например „ἄνευ ἐκχωρήσεως συνοδικῆς“ – „без съборно позволение“, т.е. без позволението на архиерейския събор на поместната църква (Тълкование на Валсамон на 7-мо пр. на Сердикийския събор. Ат. синт., т. ІІІ, с. 250). Тук ние ще разглеждаме само значенията на „собóрный“ като превод на „καθολικὸς“.

 

ІІІ. Какво означава „вселéнскiй“, „вселéнскаѧ“ като превод на „οἰκουμενικὸς“, „οἰκουμενική“?

 

Думата „вселéнскiй“ е буквален превод на гръцката дума „οἰκουμενικός“. Коренът е „οἶκος“ (дом, жилище), а „οἰκουμένη“ буквално означава „вселената“ в земен, географски смисъл – „населената (земя)“. 

1. Първото и основно значение е географско и означава „по цялата земя“. Означава нещо, което е повсеместно разпространено, т.е. разпространено по цялата населена земя. Това значение произлиза директно от гръцката дума οἰκουμένη (икумена), която първоначално е обозначавала познатия и населен от хора свят.

Според „Полный церковнославянский словарь“ на Г. Дьяченко, „вселéнскiй“ означава „имащ значение и сила за всички места, времена и народи“ [17].

Когато се употреби за Църквата, думата „Вселенска“ може да предполага общността и единността, но само в географски смисъл, а не в екзистенциален. Затова Вселéнскаѧ Цéрковь означава най-вече, че става въпрос за Църквата, разпространена географски по цялата земя (по всéй вселéннѣй).

В древността и в контекста на църковната история думата е била чисто антропоцентрична. Тя е обозначавала света, в който живеят хората. За древния грък или за ранния християнин „вселената“ е била Римската империя или териториите, до които се простира цивилизацията. Когато се казвало „вселéнскiй“ („οἰκουμενικός“), се е имало предвид „общочовешки в рамките на земята“.

• Например св. Василий Велики употребява „ἡ οἰκουμενικὴ Ἐκκλησία“ (Вселенска Църква), за да опише събранието на всички хора по земята, които следват Христос (PG29, 288B, Homilia in Psalmum 28).

2. Второто значение на думата „вселéнскiй“ е църковно-административно. В Православието терминът се отнася до институции или личности с общоправославно значение.

а) Вселенски събор (Οἰκουμενικὴ σύνοδος) – събор (събрание) на епископи на цялата Христова Църква за решаване на важни догматични и канонични въпроси, чиито решения са задължителни за всички вярващи от всички поместни църкви. Вселенският събор е най-висшият ръководен орган на Христовата Църква. Досега е имало седем вселенски събора. Според предсказанието на преп. Нектарий Оптински, истински осми вселенски събор няма да има.

б) Вселенски патриарх (Οἰκουμενικὸς πατριάρχης) – титлата на Константинополския патриарх, която подчертава неговото първенство по чест (но не и по власт!) в целия православен свят. От историята е известно, че Константинополският патриарх св. Йоан IV Постник (І пол. на VІ в.-595) пръв официално приема титлата „Вселенски патриарх“ на Константинополския поместен събор в 587 г. Въпреки, че тази титла изцяло е била почетна и не е давала никакви предимства по власт на Константинополския епископ, тя още от появяването си е била предмет на възражения и възмущение. Най-известна е негативната реакция на св. Григорий Велики (Двоеслов), папа Римски (ок. 540-604), който остро протестирал срещу титлата, превеждайки я на латински като „universalis“ (вселенски, универсален). Той смятал, че тя е проява на гордост и претенция за господство над цялата Църква, което господство принадлежи само на Христос. В знак на смирение той приел титлата „Servus servorum Dei“ (слуга на Божиите слуги). Докато при съществуването на Византийската империя титлата „Вселенски патриарх“ е имала покритие, то днес, когато няма нито Византийска империя, нито Константинопол, нито император, нито синклит, нито дори Константинополска патриаршия в смисъл на епархии с паство, – титлата „Вселенски патриарх“ се поддържа изкуствено от определени политически кръгове за техните политически цели.  

3. Третото значение на думата „вселéнскiй“ е нещо, което се отнася или важи навсякъде и за всички по земята. В това значение отново се има предвид географският обхват на действие или значение на предмета. Например изразът „вселенска вяра“ (οἰκουμενικὴ πίστις) означава „обща вяра“ – вярата на всички християни по земята.

• Този израз се среща у св. Кирил Александрийски (PG 77) – в неговите писма и антиеретически трудове често се говори за „изповеданието на вселенската вяра“ (τῆς οἰκουμενικῆς πίστεως ὁμολογία). Тук терминът подчертава, че вярата, утвърдена на съборите (и конкретно на Третия вселенски събор), е норма за целия християнски свят.

• В протоколите на Четвъртия вселенски събор (451) се споменава, че съборът се е събрал, за да потвърди „вселенската и апостолска вяра“ (τὴν οἰκουμενικὴν καὶ ἀποστολικὴν πίστιν).

Значението на думата „вселéнскiй“ в библейския и църковен контекст не се е простирало и не се простира извън земното, световното, тукашното. В древността, ако някой е искал да говори за целия свят като мироздание (включително небесата, звездите и битието), е използвал думите „κόσμος“ (космос) или „κτίσις“ (творение). В Библията се казва, че Бог е Творецът на целия „κόσμος“, но проповедта на апостолите се е разпростряла по цялата „οἰκουμένη“ (икумена, населената земя). Едва в по-ново време, когато хората започват да възприемат Вселената като безкрайно пространство, включващо земята, небето, планетите и звездите, – думата „Вселена“ вече започва да се използва за назоваване на целия Космос. Но понеже това значение не е съществувало в древния църковноисторически контекст, когато светите отци са съставили Символа на вярата, то не е от значение за разглеждания тук въпрос.

„Οἰκουμενικός“ още има и значение „икуменически“, което е свързано със съвременната икуменическа ерес, но то също не е от значение за разглеждания тук въпрос.

 

ІV. Заключение

за значението на понятията „Съборна“ и „Вселенска“

и за тяхната уместност или неуместност за употреба в Символа на вярата. 

 

От изложените значения на понятията „καθολικὸς“, „καθολική“, „собóрный“, „собóрнаѧ“, „οἰκουμενικὸς“, „οἰκουμενική“, „вселéнскiй“, „вселéнскаѧ“ можем да кажем следното.

1. Верният и коректен превод на „Καθολική“ е „Съборна“. По този верен и коректен начин са го превели славянските свети отци. Този верен и коректен превод трябва да следваме и ние. 2. „Καθολική“ не означава пряко „Вселенска“, а само имплицитно съдържа в себе си значението на вселенскост, т.е. разпространеност по цялата земя. Затова не е коректно „Καθολική“ да се превежда с „Вселенска“. Също така преводът с „Вселенска“ ограничава, стеснява, „осакатява“ пълнотата на смисъла на „Καθολική“, свеждайки смисъла единствено до земната, географска страна на Църквата. 3. Терминът „Съборна“ е по-широкото, по-пълното и по-съдържателното понятие. Той е и хоризонтален, и вертикален (обединяващ небето и земята). „Съборна“ не се нуждае от територия, за да бъде себе си. Тя е качествена пълнота, екзистенциално единство. При него не става въпрос за това колко далеч се простира Църквата, а какво представлява тя в своята същност.  4. Терминът „Вселенска“ е по-тясното и чисто земно, географско понятие. То е най-вече хоризонтално (географско). „Вселенска“ винаги се нуждае от граници (земята, империята). То е количествено понятие, което брои епархиите, градовете и държавите, в които присъства вярата. То е единство на разпространението. 5. Самопонятно е, че по-широкото и пълното понятие не бива да се заменя с по-тясното и ограниченото. Затова, ако наречем Църквата само „Вселенска“, ние имплицитно изключваме небесната ѝ страна, което е богословски непълно.

⁜ ⁜ ⁜

 

ИСТОРИЯ НА ПРОМЯНАТА НА СИМВОЛА

 

І. Цяло хилядолетие славянските църкви неизменно са казвали Символа със „Съборна“.

 

„В текста на Бориловия синодик, съставен непосредствено след 1211 г. на основата на византийския синодик, на стр. 65б-66а четем (според изданието на Ив. Божилов, А. Тотоманова и Ив. Билярски. „Борилов синодик“. С., 2012):

„Вѣруемъ… въ единѫ, свѧтѫѧ, събѡрнѫѧ и апостольскѫѧ церкѡвь…“

Текстът на Синодика, запазен в два ръкописа (Палаузов от XIV в. и Дринов от XVI в.), е бил редактиран и допълван в продължение на два века. Окончателния си вид той трябва да е придобил през последната четвърт на XIV в., по времето на св. патриарх Евтимий Търновски. Имаме достатъчно основание да мислим, че преводът на καθολικήν със „събѡрнѫѧ“ („съборна“) в текста на Символа е бил одобрен лично от св. патриарх Евтимий Търновски.“ [18]

Ето някои примери на древни текстове на Символа на вярата със „Собóрнаѧ“ или нейни езикови варианти:

 

         
Символът на вярата в славянски часослови от 1423 г., 1616 г., 1658 г. и в требник от 1759 г.

 

ІІ. Кога е станала промяната на „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа в БПЦ?

 

В БПЦ замяната на „Съборна“ с „Вселенска“ е започнала от втората половина на ХІХ век в трудовете на някои български либерални възрожденци като Йоаким Груев, йером. Неофит Рилски, както и в някои екзархийски издания.

Според тази статия, „«Вселенска» откриваме в «Служебник» (Цариград, 1908), съставен от митр. Герасим и архим. Борис (Символ на вярата, с. 163)“.

В „Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им“, под редакцията на протопр. Стефан Цанков (за жалост икуменист и масон[19])и др., издадени през 1912 и 1913 гг., преводът на „Καθολική Ἐκκλησία“ е направен или с „Католическа Църква“, или със „Съборна Църква“, но не и с „Вселенска Църква“. Това говори, че тенденцията за превод на „Καθολική“ с „Вселенска“ по това време все още не е била набрала сила. Но в изданието на „Правилата на Св. Православна Църква“ от 1936 г. „Καθολική Ἐκκλησία“ е преведено изключително с „Вселенска Църква“. Това говори, че споменатата тенденция все повече се затвърждавала.

Според горната статия, „«Вселенска» откриваме… и в «Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст» (София, 1949) под редакцията на еп. Партений и архим. Николай (Символ на вярата, с. 55)“.

В заключение можем да кажем, че като устойчива тенденция новаторството за използването на „Вселенска“ в Символа на вярата на български език (вместо „Съборна“) се е утвърдило в БПЦ отпреди около сто години.

⁜ ⁜ ⁜

 

 РЕШЕНИЕТО НА СВЕТИЯ СИНОД

 

На заседанието си от 9 юни 2017 г. (протокол № 10), Св. Синод определил Символът на вярата да бъде с „Вселенска“ вместо „Съборна“:

• при отпечатването на нов Часослов (виж тук);

• по време на светата Литургия (виж тук);

• по време на „съответните богослужебни последования“ (виж тук).

И толкова относно промяната на Символа.

Иначе казано, в горните три случая Св. Синод определил да не се следва традиционният и от хилядолетие утвърден начин – произнасяне на Символа със „Съборна“, а да се следва новият и възникнал отпреди едва около сто години превод на български – с „Вселенска“.

* * *

За отбелязване е, че това решение на Св. Синод е станало напълно в духа на тенденцията в БПЦ за промяна на „Съборна“ с „Вселенска“, за която вече споменахме и чийто главен проводник е споменатият икуменист проф. Иван Желев, а негови активни помощници в провеждането ѝ са архим. Никанор (Мишков), Ренета Трифонова и други подобни на тях либерално мислещи духовници и богослови. Напълно вероятно е идеята за „узаконяване“ на това нововъведение да е приета от митрополитите под влиянието на погрешното мнение на проф. Иван Желев, за което по-горе споменахме.

* * *

Анализирайки решението, човек би могъл да се замисли: защо не е дадена аргументация за него? Вариантите са основно два: или такава няма, или има, но е неприемлива. Определено е „да се изпълни!“ и толкова. А обяснения са нужни. Защо се нарушава хилядолетната традиция и се приема нова? Без обяснения резултатът е смут и нищо повече. Тук-там насила Символът се казва с „Вселенска“ за да няма проблеми с архиерея, а при всяка друга възможност се казва както е прието от векове и както са го казвали всички славянски светци – със „Съборна“. Има ли полза от това? Полза от смущаването на паството, разбира се, няма. Единствен умисъл за узаконяване на нововъведението може да е, то постепенно да бъде налагано все повече.

Дали Св. Синод „единодушно“ е взел решение да се промени „Съборна“ с „Вселенска“ в текста на Символа, не знаем, но както е известно, далеч не всички митрополити одобряват и са съгласни с тази промяна. И далеч не всички митрополити и епархии я следват. За какво „единодушие“ тогава иде реч? Вариантите пак са два: или за каквото няма, или за каквото има, но не по убеждение, а поради страх.

⁜ ⁜ ⁜

 ПОСЛУШАНИЕТО КЪМ ЦЪРКВАТА

 

Нека разгледаме и този въпрос: дължим ли послушание на когото и да било, в противоречие на хилядолетното Предание на Църквата? Отговорът е еднозначен: не, не дължим. Послушание се дължи само в името Христово и заради Неговата Истина. Защото само това послушание е спасително. 

„Дръжте преданията – учи св. Василий Велики, – които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2:15), между които е най-вече и това… което първоначалните установители са предали на приемниците си, и което с продължителна употреба с течение на времето са затвърдили в Църквата чрез дълговременен обичай“. (92-ро пр.)

 

Бива ли, тогава, да се променя предаденото ни от хилядолетие казване на Символа със „Собóрнаѧ“ („Съборна“)? При всичкото си уважение към Св. Синод и отдаване дължимата чест на архиереите и на всеки, на когото сме длъжни (Рим. 13:7), светите канони и определенията на вселенските събори ни задължават да следваме Преданието на Църквата. Поне в личен план. Всеки има съвест и нека „всеки да постъпва – по думите на апостола, – според както е напълно уверен в ума си“ и съвестта си, като „не поставяме на брата си препънка или съблазън“ (Рим. 14:5,13).

Колко е смешно и несериозно при това, когато някой, който съвсем не разбира що е съборност, изисква „съборност“ в нововъведението и в отстъпването от Преданието на Църквата!

Светите отци ни учат, че истинската съборност е в послушанието към Съборната Църква и нейното Предание, към каквото послушание са длъжни най-вече архиереите, а истинската съборност никак не е в нововъведението.

 
Преп. Серафим Саровски

Какво е послушанието към Съборната Църква, много добре е обяснил великият Божий угодник преподобни Серафим Саровски:

„Да възлюбим Светата Православна Църква“ – казвал той. – „Всичко, каквото е приела и е прегърнала Светата Църква, трябва да бъде скъпо за сърцето на християнина“[20].

 

Добре, но как да разберем какво именно тя е прегърнала, което трябва да ни е скъпо?

Ето какво, по думите на св. Серафим:

„Изпълнявай всичко, което Църквата е установила на седемте вселенски събора! [21] Горко на този, който прибави или отнеме от това една дума!“ [22].

 

На Втория от тези седем вселенски събора Църквата е установила да се казва Символът на вярата с „Καθολική“ (Собóрнаѧ, Съборна), а не с „Οἰκουμενική“ (Вселéнскаѧ, Вселенска). А че „Καθολική“ не е коректно да се превежда с „Вселенска“, вече ясно доказахме.

И тъй, послушанието към Съборната Църква се състои в изпълняването на всичко, което тя е приела на седемте вселенски събора.

Обратно, непослушанието към Съборната Църква се състои в нарушаването (с прибавяне или отнемане, или изобщо – с изменяне) макар и на едно нещо, което Църквата е приела на вселенските събори.

„Преподобни отче Серафиме, ти и съвременните ти Божии угодници,
как сте казвали Символа на вярата – със „Собóрнаѧ“ или с „Вселéнскаѧ“? Защото и ние искаме да следваме вашия спасителен пример и вашето послушание към Съборната Църква“.

Въпросът, разбира се, е реторичен, а отговорът – добре известен.

 

 
Архиепископ Аверкий (Таушев)

 

Накрая ще приведем думите на архиепископ Аверкий (Таушев) (1906-1976)[23], архиерей – подвижник на благочестието, който е почти наш съвременник. 

„Опитите за отмяна на целия аскетически строй на нашата Църква са се проявили още по-рано – у нашите т.нар. живоцърковници и обновленци, а след това в 1923 г. на „Всеправославния конгрес“ в Константинопол, когато патриарх Мелетий ІV искал да въведе женен епископат, второбрачие на духовенството, да отмени монашеството и постите, да въведе светско облекло за духовните лица и т.п.
Всичко това не е нищо друго, освен повей на духа на Апостасията (Отстъплението от Православието, б.н.)!
С този именно бясно развиващ се сега процес на Апостасията се и обясняват всичките тези безобразни, престъпни, безнравствени неща, които се случват в света и които така омрачават живота на хората, считащи се все още уж за християни. Обяснява се с този именно процес на Апостосията и всичко това, което се случва в Църквата… Нашите спорове, караници, несъгласия в идеологическата област и в църковния живот имат в значителна степен за свой източник същите тези апостасийни настроения, за което, уви, далеч не всички и далеч не всякога си дават ясен отчет.
На първо място в тези църковни нестроения стои, разбира се, почти пълното загубване от нас на духа на истинската „съборност“, който трябва да лежи в основата на нашия църковен живот. Нашата Църква е Съборна, което ясно е подчертано в Символа на вярата. И тази дума – „Съборна“ – съвсем не е равнозначна на думата „Вселенска“, както това често се тълкува у нас под влиянието на латинския Запад; „Съборна“ – това е превод от гръцката дума „καθολικὸς“, а за информация – „Вселенска“ е съвсем друга гръцка дума – „οἰκουμενικὸς“.
Учението за това, че нашата Църква е Съборна, прекрасно е разкрито от св. апостол Павел в 12-тата глава на Първото му послание до коринтяни, където той казва, че Църквата е тяло Христово, а ние, вярващите, сме членове на това тяло (1 Кор. 12:12-27), а също в Посланието до ефесяни (Еф. 1:22-23; 4:4-16) и до колосяни (Кол. 1:18-19).
Църквата е Съборна, защото тя е „събрана“ – състои се от различни съставни части, които заедно представляват едно цялостно единство – един цялостен организъм, едно тяло, чийто Глава е Сам Христос. Ето защо Църквата не бива да се разглежда като някаква обикновена светска организация, и в нея е напълно неприложима всяка една от светските форми на управление… Тя се състои от разни съставни части: епископат, клир и миряни, и всички тези нейни съставляващи части трябва да се намират в нея в пълна хармония една с друга, както са членовете на човешкия организъм в човешкото тяло.
Разбирането за „съборност“ не се поддава на никакво формално определение – затова то твърде трудно се удава (да бъде разбрано, б.н.) на човек, който не живее истински църковен живот. А и изобщо „духът на съборност“, както и всички възвишени истини на нашата света вяра, се постига не с ума, а с вярващото сърце“ [24].

 

 

⸭ ⸭ ⸭

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Ето какво пише свещеноизп. Никодим (Милаш): „Тук ни идват на ум чудните думи на Целестин в посланието му до Ефеския събор, че всички епископи и по чест са наследници на апостолите, всички имат еднакви права, всички еднакво са длъжни да проповядват от името на апостолите, на които е казано: «Идете, научете всички народи» (Harduini, І, 1466). В смисъла на Лъв, за равноправието на Римския, Александрийския и Антиохийския епископи, съставящи като че един католичен (всеобщ, всецял, б.р.) престол, говори и папа Григорий Велики: cui (на престола) ех auctoritate divina tres nunc episcopi praesident (Ep. ad Eulogium Alexandr. Lib. VII, ер. XL (Мigne, s. l., t. 77, col. 899), Мисълта на Целестин, че всички епископи съставят един католичен престол, само след срав­нение с Григориевата се явява много по-основателна и по-симпатична, понеже според свидетелството на историята, оная unam sedem на Григорий едновременно са заемали трима осъдени за еретичество епископи: Кир Александрийски, Онорий Римски и Макарий Антиохийски (вж. определението на VI Всел. съб., Дѣян. всел. соб., VI, 469. Нarduini, III, 1397). Ако наистина православието се опазвало само от тях, а между това всички те тримата едновременно паднали в ерес, пита се, кой тогава е бил представител на православието, ако не сонмът на всички епископи, един другиму равночестни?“ (Правилата на Светата Православна Църква с тълкованията им, изд. „Православна класика”, 2019: 28-мо пр. на IV Вс. събор, тълк. на еп. Никодим: стр. 906, бел. 2).

[2] Пълната титла на Грузинския патриарх е: Μακαριώτατος Καθολικός Πατριάρχης πάσης Γεωργίας.

[3] Правилата на Светата Православна Църква с тълкованията им. Том ІІ. Изд. „Православна класика”, 2024. Стр. 261.

[4] Церковные соборы и их происхождение (https://lib.pravmir.ru/library/readbook/3729).

[5] Православная соборность в Сербии. Владыка Николай (Велимирович) и отец Иустин (Попович) о личности и Церкви (https://www.sedmitza.ru/text/957653.html).

[6] Святитель Николай Сербский (Велимирович). Во что мы верим? Объяснение Символа веры. (архив тук).

[7] Осемнадесета огласителна беседа – PG 33, 1044. Виж: https://svyatye.com/citata/Kirill-Ierusalimskii-O-tserkvi/23891.html

[8] Святитель Николай Сербский (Велимирович). Во что мы верим? Объяснение Символа веры. (архив тук).

[9] Там.

[10] Святитель Феофан Затворник. О Православии с предостережениями от погрешений против него. Гл. 23.

[11] 1-е письмо в С.-Петербург по поводу ереси тамошней. Святитель Феофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 2007. С. 428.

[12] Мысли о богослужении Православной Церкви. Моя жизнь во Христе. СПб., изд. П. Сойкина, 1903, с. 177.

[13] Там, с. 20.

[14] Дневник отца Иоанна Кронштадтского. Моя жизнь во Христе. Бесплатное приложение к журналу «Русский Паломник» за 1903 г. Книги ІІ-III, с. 573. Виж и предишната бележка [13].

[15] Святитель Николай Сербский (Велимирович). Во что мы верим? Объяснение Символа веры. (архив тук).

[16] Архив тук.

[17] Протоиерей Григорий Дьяченко. Полный церковно-славянский словарь. М., 1900, с. 103.

[18] Доц. Николай Гочев. Относно превода на термина καθολική („съборна“ или „вселенска“) в Символа на вярата (или тук).

[19] Виж тук, с. 29 и тук, този текст.

[20] Архим. Серафим (Алексиев). Свети Серафим Саровски. С., 2015, с. 198.

[21] Там.

[22] https://azbyka.ru/otechnik/Serafim_Sobolev/propovedi/60

[23] Архиепископ Аверкий (Таушев) (1906-1976) е бил йерарх на Руската православна задгранична църква (РПЦЗ), архиепископ Свето-Троицки и Сиракузки. Той е бил духовен ученик на светител Серафим Софийски (Соболев). В РПЦЗ още не е канонизиран, но е почитан като светител (наричан е светител Аверкий Джорданвилски) – това е форма на народно почитане, при което вярващите признават неговия свят живот и богословско наследство. В РПЦЗ той е считан за един от духовните гиганти на ХХ век и стълб на Православието. В манастира „Света Троица“ в Джорданвил, САЩ, където е погребан, редовно се отслужват панихиди в негова памет, а гробът му е място за поклонение.

[24] Истинное Православие и современный мир. О соборности Церкви. Сборник статей и речей ко дню сорокалетия священнослужения / Архиепископ Аверкий. – Jordanville: Типография преп. Иова Почаевского. Holy Trinity Russian Orthodox Monastery, 1971, с 311.