От Календара за 2026 г., с допълнения.

През V век на о. Сицилия ставало следното Божест­ве­но чудо: всяка година точно на Велика събота през нощта срещу Пасха по стар стил според Александрийската пасхалия, по чудесен начин се напълвал баптистерият, т.е. кръщелният басейн, с вода, в която кръщавали огла­ше­ните, гот­ве­щи се през Великия пост да приемат свето Кръщение.

 

В Древната Църква оглашените (хората, подготвящи се за приемане на вярата), които са се готвили през Великия пост, са били кръщавани на Велика събота, непосредствено преди Възкресение Христово (Пасха). В първите векове на християнството Велика събота (или нощта преди Възкресение) е била най-тържественият и основен момент за приемане на Кръщение. Новопокръстените (неофитите) са участвали в първото си свето Причастие именно на Пасхалната нощ, посрещайки Възкръсналия Христос.

 

В 417 г., когато папа бил Зосима, Пасха била на 22 април според Александрийската пасхалия[1].

Папа Зосима обаче видял, че астрономическото равноденствие било на 19 март[2], а първото пълнолуние след него – на 20 март[3] и

 

подобно на папа Григорий ХІІІ решил да празнува Пасха според астрономическото равноденствие.

 

Затова наредил да отпразнуват Пасха в първия неделен ден след първото пълнолуние, т.е. на 25 март.

 

Когато обаче завели оглашените в баптистерия през нощта на Велика събота срещу тази астрономически изчислена Пасха (точно по същия астрономически начин римокатолиците и днес изчисляват новостилната си Пасха), чудото не станало: баптистерият останал празен, не се напълнил с вода.

 

Баптистерият после се напълнил с вода, както и всяка година, но – на Пасха по стар стил, т.е. по Алексан­дрий­ската пасхалия, която Пасха тогава била на 22 ап­рил – в неделния ден след второто пълнолуние след астрономическото равноденствие, което след календар­но­то равноденствие (21 март ст.ст.) си е било първо пълнолуние.

 

Това Божествено изобличение на промяната на Пасха по астрономическите изчисления е напълно подобно на Божественото изобличение на въвеждането на новия стил в Йерусалимската църква през 1923 г.

О, Божествено посрамление на календарните ре­фор­матори!

Посрамление на папа Григорий ХІІІ[4], на пат­ри­ар­ха-масон Мелетий (Метаксакис)[5], на архим. Софро­ний (Саха­ров)[6], на архим. Клеопа (Илие)[7], на архим. Ни­ка­нор (Мишков)[8] и на всички модернисти, които лъжливо учат, че Пасха трябвало да се празнува по нов стил[9]!

За чудото споменават светител Мелетий Алексан­дрий­ски[10] византийският историк Георгий Коресий от Хиос и преп. Никодим Светогорец в Пидалиона[11].

Чудото е било описано от Пасхазин, еп. Лилибетански (на о. Сицилия)[12] в писмо до св. Лъв, папа Римски (440-461). Той пише:

 

„Подир продължително изучаване и обсъждане, на­ме­рихме за правилно онова, което е писано на ваше бла­жен­ство от предстоятеля на Александрийската църква. Тъй като римското изчисление, което се завършва в кръг, от който въпросната година (444) ще бъде 63-та по ред… ни кара да се съмняваме, поради това, че според него денят на Пасхата е 26 март, а пък в действителност истинската Пасха е на 23 април, то ние, двоумейки се в тази неопределеност, се обърнахме към еврейското изчисление, което се пренебрегва от римляните и затова те често изпадат в заблуда… (В същата заблуда изпаднал по-късно и папа Григорий ХІІІ чрез новия стил, а в ХХ век заблудата се пренесла, уви, като мне­ние и в ново­стилните поместни православни църкви, б.н.) Прочее, нека не ни плаши отсрочването, за да не би като го избягваме да изпаднем в заблудата, както се случи по времето на вашия предшественик Зосима… Тогава, прочее, като отклонили Пасхата да не бъде празнувана на 22 април, отпразнували я на 25 март… И се появила твърде тежка заблуда, дотолкова, че тази истина била доказана чрез едно тайнство, което се извършва чрез дара на Светия Дух… Чудото на това тайнство е след­ното: в стръмните планини и сред гъсти гори има едно твърде скромно имение, наречено Мелтинас. Там е по­строена с прост труд една малка църква. В тамошната кръщелня (баптистерий, б.н.) през свещената пасхална нощ, по време на кръщаването, при все че няма никакви тръби и водопроводи, нито изобщо наблизо вода, ку­пе­лът се напълва от само себе си, и след като малцината при­със­тващи бъдат осветени (т.е. кръс­те­ни, б.н.), водата, както е дошла, така се оттегля. То­га­ва, прочее, както ка­захме, при блажения папа Зосима, когато сред западните се била явила вече заблудата (т.е. по­греш­ното мнение, че Пасха трябва да се изчислява според астроно­ми­че­ското равноденствие, която заблуда по-късно папа Гри­го­рий ХІІІ осъществил чрез новия си календар, б.н.), през пасхалната нощ, след изчитането на обичайните четива, макар че презвитерът по обичая се осведомил за часа на кръщението, обаче тъй като водата не се явявала до сутринта, то ония, които трябвало да бъдат кръстени, разотишли се неосветени (т.е. некръс­те­ни, б.н.). Но, за да съкратя разказа си, ще кажа, че през нощта срещу Пасхата, на 22 април, купелът се напълнил с вода в съответния час. Чрез това очевидно чудо било доказано, че грешката била на страната на западните“[13].

 

През 444 г. ситуацията била подобна на тази през 417 г.: астрономическо равноденствие на 19 март, пълнолуние на 21 март, неделен ден на 26 март (новостилна Пасха[14]); календарно равноденствие на 21 март, пасхално пълно­луние на 20 април, неделен ден на 23 април (истинска Пасха). Затова еп. Пасхазин предупредил св. папа Лъв да не повтаря грешката на Зосима. Св. папа Лъв се по­у­чил от Божественото чудо и не тръгнал да върши бого­про­тивна календарна промяна, каквато по-късно извър­шил Григорий ХІІІ и която през ХХ век неразумно въз­при­е­ли някои поместни православни църкви. Напротив, све­тителят категорично и окончателно наре­дил в Римската поместна църква да се следва винаги богоугодната Александрийска (старостилна) пасхалия, установена на Първия вселенски събор.

* * *

Защо Господ е показал това чудо – неявяването на кръщенската вода на новостилната Пасха през 417 г.?

Не затова ли, защото Римската църква през V век е била православна? Не за вразумление ли? Не за да я предпази от отпадане от Православието ли?

И защо Господ е показал подобно чудо – неслиза­не­то на Благодатния огън на Гроба Господен на Велика събо­та пред ново­стилната Пасха през 1923 г.?

Не затова ли, защото Йерусалимската църква е била православна? Не за вразумление ли? Не за да я предпази от отпадане от Православието ли?

Защо Господ е показал и явяването на Честния Кръст на Кръстовден по стар стил в Гърция през 1925 и 1937 г.?

Не затова ли, защото Еладската църква също е била православна? Не за вразумление ли? Не за да я предпази от отпадане от Православието ли?

А защо Господ не показал знамение в Римо­като­ли­че­ска­та църква през ХVІ век, след новостилната реформа там?

Не затова ли, защото Римската църква по това време отдавна вече е била отпаднала от Православието и не е имало никакъв смисъл да се лекува от по-малкия грях, при положение, че е погивала в множество по-големи и по-тежки грехове и ереси?

 

* * *

От разказа за това чудо, смятаме, че всеки православен християнин, който има страх Божий и добра съвест, може да си направи сам изводите.

 

 

 

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Точно на 22 април (по стар стил) беше Пасха и през 2013 година, която е 417 г. + 3*532 г.  (532 г. е периодът на Великия индиктион – църковния календар).

[2] Според астронома И. А. Климишин, равноденствието през 325 г. било на 20 март в 12 ч. по Гринуич или в 14 ч. по Александрийско време (http://astrolab.ru/cgi-bin/manager.cgi-id=34&num=323.html), следователно през 417 г. било на 19 март ок. 19 ч. по Гринуич или 21 ч. по Александрийско време.

[3] Вж.: List of new moons in Alexandria (400 BC – AD 1000) (https://www.trismegistos.org/calendar/cal_period_listnewmoons.php) и ср. с: Full Moons & New Moons in 2013 (https://mooncalendar.astro-seek.com/calculate-full-moons/?narozeni_rok=2013&typ_cislo=&znameni_cislo=&impact_range=10).

[4]

 

Папа Григорий ХІІІ разпространил лъжата, че прие­тите на Първия вселенски събор условия за Пасха били:

• календарното равноденствие трябва да съвпада с астрономическото;

• Пасха да е след първото пълнолуние след равно­денствието, но непременно преди второто;

• Пасха да е в първия неделен ден след пълнолунието и в никакъв случай във втория.

И пропуснал най-важната цел, която Първият все­ленски събор определил за Пасха:

• да не съвпада с юдейската, а да е след нея,

и заради която най-важна цел, собствено и били въве­дени останалите условия за Пасха.

Пропуснал и това, че който празнува Пасха с юдей­ска­та, автоматично бива отлъчен от Църквата.

Защо пропуснал най-важните неща: целта и отлъч­ва­нето?

Защото ако ги беше спазил, не би имало никаква нужда нито да въвежда нов календар, нито да поправя каквото и да било в Пасхалията.

Но за да може да прокара своя новоизмислен календар, григорианския, и да отхвърли светоотеческия календар (о, безумие и грях!) папата замълчал за най-важното за Пасха и за отлъчването на непокорните, та да погуби колкото може повече последователи на новия стил с календара си.

[5]

 

Същата заблуда на папа Григорий (виж предната бележка) повторил през 1923 г. и злополучният Мелетиев „конгрес“, като нещо много „научно“ и „прогресивно“.

[6] Същата заблуда разказвал на последователите си и архим. Софроний (Сахаров):

 

 

„Когато бях на Атон – пише той – стана календарната реформа: Вселенската църква[*] искаше да направи времето на живота[**] по-точно съгласно тези принципи, които са били заложени отначало[***]. И в начало ставало така, че равноденствието било на 9-ти март, а после станало на 22-ри[****]“. [*****]

Тук Софроний нарочно се изразява мъгляво, защото му е невъзможно да представи лъжата на календарната реформа в благообразен вид с ясни изрази, а с мъгляви думи горе-долу се е „получило“. Ще поясним за какво става въпрос. 

[*] Под „Вселенската църква“ той има предвид Константинополската патриаршия, която неправомерно и антиканонично е приела новия стил на Мелетиевия „конгрес“ през 1923 г. Но някой несведущ читател би могъл неправилно да си помисли, че Софроний говори за цялата Православна Църква, която собствено се именува „Вселенска Църква“. Затова употребата на „Вселенска църква“ за Константинополската патриаршия носи подвеждащ характер и не следва да се употребява. За да е коректно, би могло да се каже „Вселенска патриаршия“, но не и „Вселенска църква“.

[**] Под „времето на живота“ Софроний има предвид богослужебния календар на църковния живот, в т.ч. и на Пасхалията.

[***] Споменатите от Софроний „принципи“ са тъкмо горепосочените заблуди на папа Григорий ХІІІ относно условията за Пасха, приети на Първия вселенски събор, които заблуди преповторил през 1923 г. масонът Мелетий (Метаксакис).

[****] Тази недомислица ясно показва невежеството на Сахаров. Истината е, че „в начало“, т.е. по времето на Първия вселенски събор, равно­ден­ствие­то е било на 20 или 21 март, а „после“, т.е. днес, е на 7 или 8 март по юлианския календар.

[*****] Преп. Софроний Сахаров. Духовные беседы. Том 2. Беседа 23: Вечность и время во Христе: проблема календаря (https://azbyka.ru/otechnik/Sofronij_Saharov/duhovnye-besedy-tom-2/#0_23).

[7] 

Ето как лъже и заблуждава последователите си и архим. Клеопа (Илие):

 

 

„Не патриарх Мирон е коригирал календара, а нашата Православна Църква, начело с Вселенския патриарх в Константинопол, заедно с всички православни патри­арси, които присъствали там или имали делегати и упълномощени представители. {Архим. Клеопа лъже. На Мелетиевия „конгрес“ през 1923 г. присъст­ва­ли пред­ставители не на всички, а само на пет от десетте автокефални по това време църкви, и никой от Източ­ни­те патриарси не присъствал.} Така била направена поправката на стария календар, който, както сам видя, изоставал заедно с Пасхалията… Там, проучвайки със страх Божий {Архим. Клеопа пак лъже. На „конгреса“ на патриарха-масон Мелетий не е имало и помен от „страх Божий“, а е имало тъкмо обратното: тотална липса на страх Божий, лъжливо обявяване на поместния събор за „всеправославен“ и неправомерно издаване на няколко анти­църковни решения, всички от които били отхвър­ле­ни от останалите предстоятели} подробно въпроса за Юлианския календар и виждайки, че чрез поправката му не се ограбват догматите, каноните на Църквата и правилата на светите отци {Отново архим. Клеопа лъже. Истината е, че новият стил е противен и на каноните, и на правилата на светите отци}, и чрез изоставането на ка­лендара от 21 на 8 март се нарушава наредбата от Първия вселенски събор в Никея {Тук архим. Клеопа пак лъже, повтаряйки заблудата на папа Григорий ХІІІ}, решили единодушно да нанесат корек­циите на Юлиан­ския календар и да поставят датата на равноденствието от 8 на 21 март – така, както било установено от 318-те свети отци в Никея по времето на светия и велик император Константин. Решението било прието от всички поместни църкви, които участвали в Събора… {Пак лъже. Само три църкви въвели новия стил през 1924 г., отцепвайки се от единното праз­нува­не на Вселенската Църква и изпадайки в литургичен разкол.} Ние празнуваме Великден с християните, ко­ито спазват стария стил, но не защото така трябва да правим {Архим. Клеопа смята, че и Пасха трябва да се праз­ну­ва по нов стил с католиците, при което в някои години ще се нарушава 1-во правило на Антиохийския събор и тези, които слушат архим. Клеопа, бездруго ще отпаднат от Православната Църква.} (защото, както ти показах, и древната Пасхалия, и старият календар изостават и не кореспондират с решенията и наредбите на светите отци от Никея {Пак повтаря заблудата на папа Григорий ХІІІ}), а правим това заради обеди­не­нието и мира сред нашите сестри църкви, които още не са нанесли поправка в календара, както например Рус­ката, Сръб­ската и т.н.“[*].

[*] https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/01/kleopa.html

[8]

Същата заблуда тиражира днес и шумно известният от медиите архимандрит и великосхимник Никанор (Мишков):

 

 

„Днес някои дръзват да тълкуват от себе си, че целта на св. отци от Първия вселенски събор била не едно­вре­мен­ното празнуване на Великден от християните, а не­пре­мен­ното празнуване на Великден след юдейската пас­ха. Това е изместване на акцента от главното – едно­вре­мен­но­то празнуване на Пасхата от всички християни {Ис­ти­ната е, че двете цели не си противоречат. Изкуст­веното противопоставяне от Никанор на едната с другата го­во­ри, че под „всички християни“ той има предвид и като­лиците, и останалите еретици}, към второ­сте­пен­но­то – християните да празнуват отделно (по време) от юде­и­те… {Това и другото са еднакво важни и главни цели.} Целта на това свободно тълкувание е… да преувеличим отстъп­ленията на римокатолиците. Защото повод за реформата на папа Григорий XIII е природният факт, че поради изоставането на юлианския календар винаги, когато пролетното пълнолуние се падне между астро­но­мическото равноденствие и датата 22 март по стар стил, второто условие от горепосочените четири (Пасха­та да се празнува след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие) бива нарушавано {Архим. Никанор лъже и повтаря заблудата на папа Григорий ХІІІ. Истината е, че с оглед Пасха да не е преди или с юдей­ската, при късна юдейска пасха православната Пасха е след вто­рото пълнолуние, което не е нарушение на второто усло­вие за Пасха, тъй като второто пълнолуние без­дру­го е след първото, а е изпълнение на целта на опреде­леното от светите отци на Никейския събор за Пасха: да не е преди или с юдейската, а винаги да е след нея.}“[*].

[*] http://www.svetogorie.com/136-A-HRISTOS-? или: https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/01/nmv2.html

[9]

В икуменическия сайт „Двери“ на видния икуменист проф. Иван Желев се цитират същите лъжливи мнения, изказани от някои парижки модернисти (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,506/catid,160/id,72220/view,article/)

* * *

Важно е да уточним: защо следването на ново­стил­на­та Пасха води до автоматично отлъчване от Църква­та?

Причината за това е, че новостилната Пасха в някои го­дини се пада в деня на юдейската пасха, а в други го­дини се пада по-рано от юдейската пасха. В тези слу­чаи новостилците буквално нарушават 1-вото правило на Антиохийския събор, в което се казва:

 

„Всички, които дръзват да нарушават определението на светия и велик събор, станал в Никея… относно светия празник на спасителната Пасха, да бъдат отлъ­че­ни от общение и отхвърлени от Църквата… Ако някой от предстоятелите на Църквата – епи­скоп, презвитер или дякон – след това определение дръзне, за раз­вра­щаване на хората и за смущение на църквите, да се отдели и да извършва Пасха с юдеите, – светият събор отсега вече осъжда такъв да бъде чужд на Църквата… И не само такива съборът отстранява от свещено­слу­жение, но и всички, които дръзват да бъдат в общение с тях след низвергването им от свещенство“.

 

и автоматично отпадат от Църк­ва­та, по силата на казаното в правилото: „…светият събор отсега вече осъжда такъв да бъде чужд на Църквата…“

В кои години новостилната Пасха се е падала в деня на юдейската пасха? Т.е. в кои години новостилците са празнували Пасха „с юдеите“ в нарушение на спо­ме­натото правило?

Новостилната пасха Пасха се е падала заедно с юдей­ската в годините: 1927, 1954, 1981. А преди юдейската пасха – в годините: 1975, 1986, 1989, 1997, 2005, 2008, 2016, 2024.

Както Църквата е забранила празнуването на Пасха заедно с юдейската, така тя е забранила и празнуването на Пасха преди юдейската.

Кои новостилци са празнували Пасха с „с юдеите“? Това го е направила засега само Финландската пра­вославна църква, която през 1924 г. приела новия стил както за неподвижните празници, така и за Пасха и за подвижните празници. Съответно през 1927 г. Финланд­ската църква е празнувала Пасха „с юдеите“ на 17 април (н.ст.) – първата неделя непосредствено след първото пълнолуние (което е било в същата неделя в 3:35 ч. [https://mooncalendar.astro-seek.com/calculate-full-moons/?narozeni_rok=1927&typ_cislo=1&znameni_cislo=&impact_range=10]) след пролетното равноденствие, като на 17 април (н.ст.) е била и юдейската пасха, 15-ти нисан [https://only.bible/tools/calendar/resurrection/?c=FI&y=1927]. Православната Пасха през 1927 г. е била във втория не­де­лен ден след споменатото пълнолуние, на 24 април (н.ст.).

И тъй, по силата на изреченото от светите отци в 1-вото правило на Антиохийския събор,

 

от 14.ІV.1927 г. (н.ст.) Финландската православна църк­ва е отпаднала от Едната, Света, Съборна и Апостолска Православна Църква и е престанала да бъде църква, бидейки осъдена от този църковен канон.

 

Отпадането на Финландската църква е станало поради приемането на новия стил и за Пасха. Ето това е страш­ният и гибелен плод на новостилието.

Към също такова гибелно отпадане от Православната Църква е подтиквал православните и патриархът-масон Мелетий (Метаксакис), тъй като на неговия поместен „конгрес“ от 1923 г. е било решено да се при­еме но­вият стил както за неподвижните празници, така и за Пас­ха.

Към също такова гибелно отпадане от Православната Църква е тласкал Румънската църква патриархът-масон Мирон (Кристя), който в 1923 г. писмено заявил на Мелетий, че е готов да приеме новия стил и за не­по­движните празници, и за Пасха, и по чиято инициатива Румънската църква празнувала Пасха по нов стил през 1926 г. и през 1929 г. И само благодарение на съпротивата на вярващия народ, гибелното начинание на Мирон (Кристя) не се е осъществило.

Към също такова гибелно отпадане от Православната Църква подтиквал слушателите си и архим. Клеопа (Илие), като им казвал, че трябва православните да праз­нуват и Пасха по нов стил. (виж по-горе, бел. [7])

По подобен пагубен начин са разсъждавали, за съ­жаление, архим. Софроний (Сахаров) (виж по-горе, бел. [6]) , архим. Ни­ка­нор (Миш­ков) (по-горе, бел. [8]) и други заблудени по този въпрос духов­ници (по-горе, бел. [9]).

 

Точно тази гибел и отпадане от Православната Църква са избегнали новостилните поместни църкви, като са въвели новия стил само за неподвижните празници, а Пасха продължили да празнуват по стар стил, т.е. по юлианския календар.

 

Защо е станало така?

Защото новостилните архиереи много добре знаят, че 1-вото правило на Антиохийския събор автоматично отлъчва дръзналите да се отделят и да празнуват Пасха „с юдеите“, което се случва по нов стил. И са се упла­шили от такова явно и недвусмислено от­лъч­ване. Затова новият стил е наложен в новостилните по­местни църкви само частично, за неподвижните праз­ници, тъй като архиереите счели, че няма преки и конкретни ана­теми над новия стил. Както обаче е известно, такива анатеми всъщност има и новият стил съборно е осъден и отхвърлен от Вселен­ската Църква, но това, уви, не спряло някои ар­хи­ереи да дръзнат да се отделят от единното праз­нуване на Вселенската Църква и да въведат новия пап­ски календар в някои поместни църкви, разцепвайки един­ното празнуване в двойно, създавайки литурги­чески разкол в Църквата и провокирайки множество административни и евхаристийни разколи.

Затова в никакъв случай не бива да слушаме ги­бел­ните наставления на духовници, които по­добно на архим. Клеопа (Илие) и архим. Софроний (Сахаров) неправилно учат по календарния въпрос, а трябва да знаем до какво сигурно отлъчване водят те. Трябва да слушаме и следваме спасителните и верни настав­ления на общоавторитетните и несъмнени Божии угодници, всички от които са следвали и защитавали Свещеното Предание на Църквата, и като част от него – свето­отеческия календар (стария стил).

 

[10] Календар за 2025 г., с. 37 (https://orthclass.com/wp-content/uploads/2024/12/k25.pdf).

[11] https://azbyka.ru/otechnik/Nikodim_Svjatogorets/pidalion-pravila-pravoslavnoj-tserkvi-s-tolkovanijami-tom-1-pravila-svjatyh-apostolov/4_8

[12] Златев, З. Календарът и Пасхалията на фона на историята. С., 2001, с. 28. (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/zlatev-kalendarat.pdf)

[13] MPL, t.58, col. 606-609 (https://manastir.narod.ru/Kalendar/Part8.htm)

[14] Т.е. Пасха по астрономически изчисления, каквато е новостилната днес.