Страница с материали за светото Православие

Грехопадението

Йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Християнството и смисълът на човешкия живот“

Грехопадението е нарушаване на Божията воля. Волята на Твореца е съграждаща. Нарушаването ѝ пък е раз­рушаващо. Всичко, което е в синхрон с Божията воля, действа съзиждащо за света. Обратно, онова, което е в разрез с Божията воля, действа разрушително за света.

Когато Бог създал първия човек, Той го предупредил да не нарушава Неговата воля, тъй като това ще е гибелно за него.

И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2:16-17).

Това е все едно да предупредим детето си: „Не се качвай на стръмния покрив на къщата, защото ако се качиш, ще паднеш и ще умреш“.

Ето, казано е ясно: щом човек наруши Божията заповед, веднага ще умре. Това на някого може да се стори прекалено строго и дори жестоко, но не е така. Бог не е казал на човека: „ако ядеш от дървото, ще те убия“, както и родителят не казва на детето си: „ако паднеш от покрива, ще те убия“, но: „ще умреш“. В последния случай смъртта е следствие на не­съ­о­бра­зяването с физическия закон (гравитацията), а в първия – на нарушаването на духовния закон (Божията света воля). И тъй, неспазването на физическите закони може да причини разрушаване на тялото ни, а неспазването на духовните – смърт на душата ни.

Затова грехопадението, което е нарушаване на Боже­стве­ната воля, води след себе си смърт. Такъв е духовният закон.

Коя е причината за грехопадението?

Коя е причината за нарушаването на Божествения закон? Виждаме, че Адам доброволно се съгласил да яде от забранения плод. Също и Ева. Никой не е упражнил насилие над тях. Следователно причина за техния грях е решението им да го сторят, което те доброволно взели. Тоест вината е в самите тях. Но те всъщност не са искали да сторят грях. А какво искали? Искали да станат като богове, знаещи добро и зло (Бит. 3:5). Така ги посъветвала змията, т.е. дяволът.

Под образа на змия в случая, според всеобщото църковно разбиране, става въпрос за дявола, началника на отпадналите от Бога духове – демоните.

Дяволът, както и всички демони (те са му подчинени), са безплътни духове, които са били сътворени от Бога като добри ангели, но се възгордели, пожелали да изместят Бога[1] и като престъпили Божествения закон, се извратили – от добри станали зли (защото злото е всичко онова, което е противно на Божествения закон). Така те отпаднали от Бога и били свалени от небето и хвърлени в особено място – преизподния ад, което било приготвено за тяхно вечно мъчение, вечно наказание.

И така, Бог казал на Адам: „не яж“, а той заедно с Ева послушали дявола, който им казал: „яжте“. И умрели с веч­на­та мъчителна смърт. Защо Адам послушал дявола? Нали бил сътворен от Бога и само Него трябвало да слуша? Така е, но Адам бил сътворен свободен да избере дали да послуша Божия глас или не. Нека отбележим, че Адам не взел непосредствено решение да стори грях. По-скоро той се е поддал на заблуда, оставил се да бъде заблуден от Ева, а тя – от дявола. Ако дяволът бе казал на Адам: „наруши Божията заповед, за да умреш“, Адам не би го послушал. Затова дяволът постъпил коварно. Първо, действал под образа на змия, прикрито. Второ, говорил с Ева, като по-податлива по природа. Трето, чрез лъжа успял да представи на Ева греха в привлекателна светлина, като нещо добро.

Така постъпва дяволът и с днешните християни. На хо­рата, които по начало се стремят към добродетелен живот, той никога няма да им внуши директно да извършат зло. На такива хора дяволът няма да каже: „иди убий“, „иди се на­пий“, „иди блудствай“, „иди открадни“, защото знае, че няма да го послушат. Но по хитър начин, чрез лъжа, той ще им представи злодеянието като нещо добро, за да ги убеди да го сторят. Ще каже например: „Виж, колко несправедливо се отнесе с теб този твой сродник. Ти не заслужаваш това. Справедливостта изисква да му отмъстиш. Той ще те нападне, но ти не се предавай, а вземи оръжие и го победи!“ Или: „Виж колко ти е скръбно. Пийни си малко и ще ти мине…“ В по­вечето случаи дяволът дори внушава мисли на човека не като: „направи това и това“ а във вида: „аз мисля, че трябва еди-какво си…“, „аз реших да сторя еди-що си“, „аз прецених…“ и т.н., все едно, че самият човек го е помислил.

Как да различим дяволското внушение?

Първо, като се смиряваме и внимаваме над себе си. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение – казва Христос (Мат. 26:41). Смирението е най-важната христи­ян­ска добродетел. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иак. 4:6). Второ, като постоянно (или поне често) се поучаваме в Божия закон или се молим. Добре е за нас да се научим да се молим с непрестанна молитва (1 Сол. 5:17). Колко обичам Твоя закон! – възкликва св. пророк Давид – Цял ден размислям за него (Пс. 118:97).Трето, като често при­стъпваме към светите църковни Тайнства и най-вече към светото Причастие, откъдето да черпим благодатни сили, защото Божествената благодат е, която ни вразумява и запазва от мрежите на лукавия.


[1] Това, разбира се, е невъзможно. Няма как ограниченото и немощно творение да измести Безграничния и Всемогъщ Творец. Защо тогава са поискали? Защото се възгордели. Гордостта има свойството да заслепява ума: който се възгордява, върши безумни неща.