От Календара за 2026 г., с допълнения.

 

<   Девети факт, поради който календарната реформа е грях.   >

ТЕЗИ, КОИТО СЛЕДВАТ НОВИЯ СТИЛ,
СЕ НАМИРАТ В ПО­ЛО­ЖЕНИЕ НА ЛИТУРГИЧЕН РАЗКОЛ (Т.Е. РАЗКОЛ В ПРАЗ­НУ­ВА­НЕТО)
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА

 

Допреди въвеждането на новия стил в някои поместни църкви

• цялата Вселенска Църква е празнувала големите праз­ници единно по светоотеческия календар (стария стил).
• Всички светци на Църквата – това са хиляди, а може би и милиони Божии угодници – са празнували единно по светоотеческия календар и единно са постили чети­ри­те годишни поста като единно свидетелство на Църк­вата пред света.
• Небесната Църква заедно със Земната е празнувала единно по светоотеческия ка­лендар (виж тук, тук и тук).

Това е богоугодното единно празнуване.

Както е казано в словото Божие:

„Единодушно и с едни уста да славите Бога“ (Рим. 15:6).

Както и на всяка св. Литургия се молим:

„И дай ни, (Господи,) с едни уста и едно сърце да славим и да възпяваме пречестното и величествено Твое име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и във вечните векове, амин“.

 

А какво се е получило на практика?

До 1924 г. цялата Вселенска Църква е празнувала единно. Всички православни „с едни уста и едно сърце“ са славили и възпявали както Господа, така и Божията Майка, така и светите Божии угодници – кога? – разбира се, на техните празници.

От 1924 г. обаче три поместни църкви – Констан­ти­но­полската, Гръцката и Румънската – се отцепват, правят разкол и започват да празнуват отделно от Вселен­ска­та Църква. Обаче продължават лицемерно да се молят на светите си Литургии: „Дай ни, (Господи,) с едни уста и едно сърце да славим и да възпяваме пречестното и величествено Твое име…“

Как така? Вие се отделихте от празнуването „с едни уста и едно сърце“, а сега про­дъл­жавате да се молите: „дай ни с едни уста и едно сърце…“ Защо се отделихте, приемайки новия стил? Това тотално разминаване между дела и думи е все едно някой на­рочно да пусне вълка в овчата кошара, а после да казва: „Не трябва да пускаме вълци в овчата кошара“.

Техния лош пример след време последват и други някои поместни църкви – Александрийската (1928 г.), Антиохийската (1948 г.) и Българската (1968 г.) – които също се отцепват от единното празнуване на Вселен­ската Църква и започват да празнуват отделно по нов стил, задълбочавайки литургичния новостилен разкол и нелепото двойно празнуване.

И какво се е получило днес? Ето това:

 

Процентно съотношение на броя на членовете на Православните поместни църкви
и процентно съотношение на православните, които следват стария стил (78,88%),
и на тези, които следват новия стил (21,12%).

 

Тази статистика, макар и не абсолютно точна, е доста­тъчно близо до днешната действителност, в която около 80% от православните по света празнуват по светоотеческия календар (стария стил), а едва около 20% по нов стил[1]. Ако обаче се направи статистика на това, колко православни през цялото съществуване на Право­славната Църква са следвали стария стил и колко новия, то процентът на новостилците ще падне до 0,00…01%.

* * *

И тъй, отделянето от единното празнуване на Все­ленската Православна Църква през всички времена на нейното съществуване и в днешно време, е грях. Пра­вилно и богоугодно е да следваме светоотеческия ка­лен­дар (стария стил), който винаги и навсякъде е след­вала Вселенската Църква, и да сме с 99,99…9-те % от православните, следвали и следващи светоотеческия календар (стария стил), а не да сме с 0,00…01-я % от православните от най-новото днешно лукаво пред­антихристо­во време, отделили се отпреди около едва сто години в новостилния литургичен разкол на нелепото двойно празнуване.

 

 

——————————

[1] Отчитайки, че в новостилните църкви има множество старостилни енории и манастири.