В последно време в църковните среди отново се говори за външен натиск за преразглеждане на въпроса около евентуалната епископска хиротония на архимандрит Дионисий (Мишев). За да бъде разбран този казус в неговата цялост, е необходимо да разгледаме не само събитията от 2014 г., когато църковното изпълнение категорично се противопостави на издигането му, но и да проследим цялостната му дейност през последните две десетилетия (2004-2026 г.).
Натрупаните факти очертават системен отказ от спазване на църковните канони, Устава на БПЦ и базовите монашески обети. Проблемът с архимандрит Дионисий не е въпрос на лични пристрастия, а на дълбоки канонични, литургични и нравствени нарушения, които днес ескалират до открита война срещу Българската църква. Затова казусът Дионисий (Мишев) е изключително принципен въпрос и от елементарен порядък за правилност.
———
1. Върховният абсурд: Обвинения в убийство срещу Българския патриарх и хули срещу Синода.
Най-силният аргумент срещу евентуална хиротония на архимандрит Дионисий са собствените му думи и действия от последните месеци. В безпрецедентна медийна кампания (вкл. в издания като „Банкер“, „ФрогНюз“ и „Doxologia Infonews“ през 2025 г. и 2026 г.), той разгръща серийна атака срещу българските архиереи:
а) Архимандритът, който няма нито един ден послушание в манастир, прекрачи всякакви граници на църковната етика и човешкия морал, обвинявайки директно Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, че през 2002 г. е бил безучастен свидетел и своеобразен съучастник в жестокото убийство на отец Стефан Камберов, като според Дионисий „го е наблюдавал в продължение на 14 часа“.
б) Дионисий публично твърди, че изборът на патриарх Даниил е опорочен и нелегитимен, а Светият синод е приел противоуставна наредба.
в) В свои интервюта той нарича Светия синод „най-евтиният офис на Москва у нас“, твърди, че БПЦ се управлява от структури на бившата Държавна сигурност и обвинява митрополитите в тежки корупционни зависимости, всичко това без нито едно конкретно доказателство и в пълно противоречие със 74-то Апостолско правило, 6-то правило на Втория Вселенски Събор и други.
Смущаващо е, че в тези атаки Дионисий намира съмишленик в лицето на друг архимандрит, който обикаля по разни медии и публично споделя почти същите твърдения, но все още не е санкциониран от Светия синод. Това обаче е предмет на отделен и по-задълбочен разговор.
Каноничният парадокс тук е крещящ: Как е възможно един духовник да иска да приеме най-високата благодат на епископския сан от ръцете на Патриарх и Синод, които самият той публично нарича нелегитимни, агенти на ДС и съучастници в убийство? Ако Светият синод допусне подобна хиротония, той де факто би легитимирал тези чудовищни клевети срещу самия себе си.
* * *
2. Кощунства със Светото Причастие и профанизиране на Литургията.
Най-тежките провинения на един клирик са тези пред Светия Престол. Периодът, в който архимандрит Дионисий бе предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (2016 г.), остави дълбоки рани в църковното съзнание с безпрецедентните си кощунствени литургични своеволия:
а) На Велика събота бе допуснато раздаване на Светото Тяло Христово директно в ръцете на миряните в центъра на храма. Свидетелства на свещеници сочат, че малки частици са падали на земята, а някои хора, мислейки Причастието за нафора, са си тръгвали със Светите Дарове в джоба.
б) В същия ден той въведе немислимата хибридна практика Светата Василиева литургия да се служи извън Олтара, което бе определено от изтъкнати богослови и духовници (вкл. от Йерусалимската патриаршия) като абсолютно нарушение на типика и заимстване на еретически практики, напълно чужди на православната традиция.
в) На най-съкровения ден в годината Плащаницата бе носена от гвардейци под звуците на Траурния марш на Шопен. Пасхалното богослужение бе съпроводено от заря и светски маршове, превръщайки празника в театрално зрелище.
г) Без решение на Светия синод и в нарушение на Устава, Дионисий самоволно въведе такса вход от 5 лв. за туристическите групи в националната светиня – патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“.
* * *
3. „Архонтската афера“, тайни общества и синкретизъм.
Архимандрит Дионисий е основният двигател на най-големите скандали, свързани с внасянето на елитарни и парамасонски практики в Църквата:
а) Още през 2004 г., в свое скандално писмо, той предлага висш архиерей да бъде убеден „морално и финансово“ (с подкуп от 10 000 евро), за да подкрепи архонтството, като открито чертае планове за овладяване на Синода отвътре при избор на нов патриарх.
б) През 2018 г. архимандритът е документиран да участва в тамплиерски церемонии в Шумен. По време на ритуала той дори обърква Господнята молитва „Отче наш“, пропускайки сякаш умишлено ключовите думи „да бъде Твоята воля“.
в) На политически протест през 2022 г., прекрачвайки догматичните граници на Православието, той заявява пред множеството народ, че Господ Иисус Христос и Всевишният на мюсюлманите, наричан Аллах, са едно и също.
* * *
4. Липса на монашеско смирение, агресия и политически активизъм.
Епископското служение изисква дълбоко послушание и любов към ближния. Поведението на архимандрита през годините е пълна противоположност на този високодуховен идеал:
а) Още през 2008 г. хигиенистка в Светия синод подава официална жалба, че той ѝ крещял и я заплашвал, че ще я удари, за да ѝ „изхвръкнат зъбите“. Още по-фрапиращ е случаят от юни 2024 г., когато по време на свещеническа конференция преди патриаршеския избор, той унижава столични свещеници, карайки ги да се въртят като „манекенки“, за да ги огледа, и им нарежда подигравателно публично да си купят евтин сапун от 2-3 лева и поне да се изкъпят, за да не „миришат на пот“.
б) След като Светият синод приема покайното му писмо през 2022 г. и му налага послушание в Рилския манастир, той на практика отказва да изпълни решението и продължава активното си площадно участие в улични протести в столицата, като продължава да живее в своето луксозно жилище в центъра на София, което е нарушение на 39-то Апостолско правило, 4-то правило на Четвъртия Вселенски Събор и други, както и чл. 69, ал. 2 от Устава на БПЦ.
в) Години наред Дионисий участва в радикални, тип майданни, политически митинги, облечен в червен подрасник. Организира „молебени за оставка“ на властта, изсипва мариновани чушки пред Президентството и използва речник, проклинащ политическите му опоненти, унижавайки ги с изказ, далечен от монашеския, крещейки че мястото им е „в зоопарка“ и че ще „горят в ада“.
г) В пълно нарушение на църковните канони, които забраняват на духовници да съдят архиереи пред светски институции, през 2016 г. архимандрит Дионисий завежда наказателно дело срещу Ловчанския митрополит Гавриил за „обида и клевета“ заради негово интервю в пресата. Делото е прекратено от Софийския районен съд през 2017 г., но самият акт на призоваване на митрополит пред светски съд е тежко канонично провинение и демонстрация на абсолютно непокорство пред висшия клир.
Светият апостол Павел категорично постановява, че епископът трябва да бъде „непорочен… трезвен, целомъдрен, скромен, почтен… не свадлив, не користолюбив, а кротък, миролюбив“ (1 Тим. 3:2-3).
Пред лицето на тези ясни апостолски критерии, биографията на архимандрит Дионисий представлява непрекъсната верига от скандали, канонични нарушения и открит бунт срещу авторитета на Българската православна църква, в пълно непослушание на членовете на Светия синод. Решението за отмяна на неговата хиротония през 2014 г. не беше административна грешка, а спасителен акт на духовно здраве, чрез който бяха взети превантивни мерки относно личното духовно здраве на Мишев, както и на Църквата, и който бе извоюван от будната съвест на клира и миряните след масов протест.
Всеки опит днес този въпрос да бъде преразгледан и Дионисий да бъде реабилитиран като порядъчен и редови монах, би бил не просто компромис, а капитулация на авторитета на Светия синод пред един своеобразен вълк в овча кожа, който публично поругава неговия авторитет. Българската православна църква има нужда от архипастири, които събират стадото в мир и братолюбие, а не от фигури, чието единствено амплоа са раздорите, скандалите и службата на интереси извън Светия Олтар.
ДОПЪЛНЕНИЕ.
Някои факти от биографията на архим. Дионисий (Мишев), над които следва да се замислят тези, които отново повдигат въпроса за хиротонията на същия за епископ.
Дионисий активно участва в раздаването на фалшиви архонтски титли срещу големи парични суми в Западноевропейската епархия.
12.01.2007. Как се става „Велик Архонт на БПЦ“ – схемата в документи. (или тук)
17.02.1007. Кандидат-архонтската схема в документи от гледна точка на църковната ни история. (или тук)
13.06.2011. Документи от началото на архонтската афера. (или тук)
19.07.2012. Архим. Дионисий признава за съпричастността си към „нелегалните“ архонти. (или тук)
Дионисий кощунствено извършва в православен храм нецърковни „ритуали“ и „рицарски ръкоположения“, като съмолитства с еретици и съслужва с еретик-униат (римокатолик), след като е заблудил и подвел вече твърде възрастния митр. Иларион, че уж всичко е наред.
05.07.2009. Рицарски ръкоположения в православния храм „Св. Димитър“,с. Калипетрово, Доростолска епархия. (или тук)
Фотоалбум от „рицарските ръкоположения“ на Дионисий:
04.12.2009. Архим. Дионисий и бившият архим. Харалампий посетиха модно ревю. (или тук)
16.04.2011. Дионисий участва с епископски жезъл заедно с еретика Г. Елдъров в „рицарско“ сборище в Асизи, Италия.
21.11.2013. Еп. Игнатий: Дионисий ми каза да не подавам отвод. (или тук)
06.12.2014. Архим. Дионисий в другата му църква. (или тук).
Декември 2014. Несъстоялата се хиротония на Дионисий.
04.12.2014. Братството на Зографския манастир изпрати писмо срещу хиротонията на архим. Дионисий. (или тук)
05.12.2014. Варненският инициативен комитет изпрати протестно писмо срещу хиротонията на архим. Дионисий. (или тук)
05.12.2014. Ново протестно писмо на общественици срещу хиротонията на архим. Дионисий бе внесено в Св. Синод. (или тук)
06.12.2014. Свещеници: „Не сме подписвали никакво писмо в подкрепа на Дионисий”. (или тук)
07.12.2014. Архимандрит Дионисий подготвя митинг за деня на хиротонията си. (или тук)
08.12.2014. Духовници и миряни се събират на молитвено бдение пред Синодната палата. (или тук)
09.12.2014. Хората благодарят, че няма да има хиротония на Дионисий.
09.12.2014. Хората благодарят, че няма да има хиротония на Дионисий.
09.12.2014. Епископската хиротония на архим. Дионисий се отменя, патриархът си е оттеглил предложението. (или тук)
09.12.2014. Патриарх Неофит: „Хиротония на 21 декември няма да има”. (или тук)
09.12.2014. Фоторепортаж от молитвеното бдение пред Синодната палата. (или тук)
11.12.2014. Момчил Методиев: „Връзка с архонти и тайни общества спря избора на Дионисий за епископ” – Интервю.
17.07.2016. Луксозният апартамент на архим. Дионисий.
Клеветнически изказвания на архим. Дионисий срещу Българската православна църква и нейното ръководство.
15.03.2017. Българска патриаршия. Съобщение относно публична проява на архим. Дионисий (Мишев).
11.11.2017. Докторат за архонтите ще пише във Велико Търново архим. Дионисий. (или тук)
18.08.2018. Дионисий отново участва в „рицарски“ мероприятия.
30.07.2020. Архим. Дионисий се появява в центъра на София в неприсъщо за монах модно бяло облекло.
Лятото на 2020. Архимандрит Дионисий (Мишев) участва активно в политическите протести в България през лятото и есента на 2020 г., когато многократно се появява на трибуната и сред демонстриращите, облечен в червен подрасник.
21.05.2021. Истински екшън в центъра на София с Фандъкова и клирика Дионисий (Мишев). (или тук)
26.04.2023. Архим. Дионисий служи в столичния храм „Света Софѝя“.
12.06.2023. Със стария си приятел Харалампи при патриарх Вартоломей.
23.01.2025. Архимандрит Дионисий публично клевети по най-недостоен начин Българския патриарх (тук и тук)
24.01.2025. Компетентните институции оправдават Българския патриарх от лъжливите клевети на архимандрит Дионисий.
* * *
Ето какво казват църковните канони за оскърбяване и клевета към епископ:
| Ако някой от клира оскърби епископ, нека бъде низвергнат. Защото трябва „началника на твоя народ да не злословиш“ (Деян. 23:5) (55-то апостолско правило). |
| Мнозина, желаейки да доведат до объркване и да разрушат църковното благочиние, враждебно и клеветнически измислят срещу православни епископи, управляващи църкви, някои обвинения, не с друго някакво намерение, а само с това – да помрачат добрата слава на свещениците и да произведат смущение сред мирния народ… Ако някои от принадлежащите към Църквата, за някаква вина преди са били осъдени (Дионисий е запретен от свещенослужение, което също е осъждане, б.н.) и низвергнати, или отлъчени от клира, или от разреда на миряните – и на тях да не бъде позволено да обвиняват епископ, докато не очистят себе си от обвинението, под което самите са попаднали… (Правило 6 на ІІ Всел. събор) |