Страница с материали за светото Православие

Новостилната реформа в Църквата поврежда църковния Месецослов, като го прави исторически неверен

,

От Календара за 2026 г., с допълнения.

<   Четиринадесети факт, поради който календарната реформа е грях.   >


НОВОСТИЛНАТА РЕФОРМА В ЦЪРКВАТА ПОВРЕЖДА ЦЪР­КОВНИЯ МЕСЕЦОСЛОВ, КАТО ГО ПРАВИ ИСТОРИЧЕСКИ НЕВЕ­РЕН

 

Новостилната реформа в Църквата поврежда цър­ковния Месецослов и го прави исторически неве­рен. 

 

Въвеждането на новия стил чрез из­мест­ване на всич­ки неподвижни празници с 13 дни е напълно не­ко­ректно, както исторически, така и от гледна точка на самата хронологическа концепция на новия стил.

Съгласно концепцията на новия стил, поправката по отношение на юлианския календар е нарастваща в течение на столетията, а не е константа. Изместването на всички църковни празници с 13 дни, без оглед на столетието, в което са станали празнуваните събития, противоречи на тази концепция. А в новостилните църкви всички неподвижни празници просто са из­местени напред с константата от 13 дни.

* * *

Целта на въвеждането на григорианския календар (новия стил) през 1582 г. е двояка:

  • Формална цел – да поправи грешката на юлианския (стария стил), като направи календарното равноденствие винаги да съв­па­да с астрономическото. Тази цел е постигната само донякъде, но не напълно, както е била замислена. Може да се каже, че в действителност не е постигната. Астрономическото равноденствие никога не може точно да съвпада с календарното, понеже то винаги се измества спрямо всяко календарно равноденствие в рамките на по-малък или по-голям период от време.
  • Действителна цел да укрепи разклатения авторитет на папата в глобален мащаб. Как? Като накара всички да изпълнят неговото разпореждане: да приемат новия папски календар. Така актът на приемане на папския календар означава подчиняване на папското разпореждане и съответно – признаване авторитета на папата.

Папа Григорий ХІІІ. Латински еретик. Пръв въвел новия стил на 15 октомври 1582 г. 
Папа Григорий ХІІІ. Латински еретик. Пръв въвел новия стил на 15 октомври 1582 г.

Целта на въвеждането на новия стил за църковна упо­треба в някои православни поместни църкви обаче е открито антиканонична и икуменическа: православните да праз­нуват големите празници заедно с католиците и протестантите, тоест – заедно с еретиците. И днес, за съжаление, продължават да се правят общи молитви и празнувания с еретици, в нарушение на църковните канони, например като тези:

 Съвместна молитва на папа Франциск с патриарх Вартоломей на 25 май 2014 г. в гр. Йерусалим. тук); Румънският патриарх-филокатолик Даниил демонстрира приятелството си с еретика-папа Франциск. 31.V.2019, Букурещ, Румъния. тук);  Обща снимка с еретици (римокатолици). Септември, 2020 г. тук); и пр., и пр., и пр………


* * *

Относно моленето и празнуването с еретици (именно за съвместното празнуване с еретици е въведен новият стил), може да кажем следното:

Още от създаването си, Църквата винаги се е раз­гра­ничавала от еретическите общества. Църков­ни­те канони категорично забраняват молитвата и праз­ну­ването заедно с еретици.

„Не подобава да се молим с еретици или отцепници“. (Лаодикийски събор, правило 33)

„Епископ, презвитер или дякон, който само се е мо­лил с еретици, нека бъде отлъчен…“ (45-то апостолско правило)

„Не трябва да се приемат празнични дарове, пращани от юдеи или от еретици, нито да се празнува заедно с тях“. (Лаодикийски събор, правило 37)

„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“. (10-то апостолско правило)

„Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение“ (65-то апостолско правило).

„На православни духовни лица се забранява всяко религиозно общение с еретици“ (свещеноизповедник Никодим Милаш, тълко­ва­ние на 65-то ап. правило).

За да се разграничим от поста на монофизитите-арменци, Църквата е установила да ядем блажно от Неделя на митаря и фарисея до Неделя на блудния син, когато тези еретици постят [Типикон, Неделя, в нюже чтется священное и святое евангелие, притчи мытаря и фарисеа. 5-е [Смотри].].

И тъй, Св. Църква още от древност е отхвърляла ере­ти­ците от себе си и е забранявала празнуване и по­стене заедно с тях, както и всякакво духовно и молитвено общение.

* * *

С въвеждането на новия стил небогоугодната цел да се празнува заедно с еретиците е постигната и големите празници по нов стил дей­стви­телно съвпадат с тези на католиците и проте­стантите. Резултатът от постигането на целта за едновременно празнуване с еретиците обаче е твър­де печален за самите православни новостилци, а именно:

1) разцепление в единното празнуване на Църквата, и

2) празнуване по нов стил в Земната Църква отделно от Небесната Църква, както свидетелстват Божестве­ните и светийските чудеса, които са факт и които вече изложихме.

Освен това, въвеждането на новия стил чрез из­мест­ване на всички неподвижни празници с 13 дни е напълно некоректно, както исторически, така и от гледна точка на самата концепция на новия стил.

 

Нека разгледаме сега и този въпрос.

 

Съгласно концепцията на новия стил, поправката по отношение на юлианския календар е нарастваща в течение на столетията, а не е константа. Изместването на всички църковни празници с 13 дни, без оглед на столетието, в което са станали празнуваните събития, противоречи на тази концепция. А в новостилните църкви всички неподвижни празници просто са из­местени напред с константата от 13 дни.

Да, от 17.ІІ/1.ІІІ.1900 г. (ст.ст./н.ст.) до 15/28.ІІ.2100 г. (ст.ст./н.ст.) григорианската поправка е 13 дни, но тя след­ва да се прилага за събитията, датирани по стар стил, които са станали именно в този период. За събития, датирани по стар стил, които са станали в предишните столетия, поправ­ката е по-малка: 12, 11, 10, 9 и т. н. дни.

От следната схема може да се види календарната поправка на григорианския и новоюлианския календари спрямо юлианския през различните векове.

Съотношението на юлианския, григорианския и „новоюлианския” календари. 

Годините в червен цвят са високосните по григорианския календар, а тези със звезда (*) са високосните по „новоюлианския“ календар.

Увеличаването на календарната поправка с по 1 ден става на 1.ІІІ на невисокосните векови години на григорианския/„новоюлианския“ календари. Например:

От 19.ІІ (юл. кал.)/1.ІІІ (григ., „новоюл.“ кал.) 1700 г. календарната поправка е 11 дни до 17/28.ІІ.1800 г.

От 18.ІІ/1.ІІІ.1800 г. календарната поправка естествено се увеличава с 1 ден и става  12 дни, понеже февруари 1800 г. има 29 дни по юлианския календар и 28 дни (с 1 ден по-малко) по григорианския и „новоюлианския“ календари. И тази поправка от 12 дни е в сила до до 16/28.ІІ.1900 г.

От 17.ІІ/1.ІІІ.1900 г. поправката естествено се увеличава с 1 ден и става 13 дни, понеже февруари 1900 г. има 29 дни по юлианския календар и 28 дни (с 1 ден по-малко) по григорианския и „новоюлианския“ календари. И тази поправка от 13 дни е в сила до 15/28.ІІ.2100 г.

А на 16.ІІ/1.ІІІ.2100 г. тя вече естествено става 14 дни по същата гореуказана причина.

От схемата още се вижда, че „новоюлианският“ календар, който новостилните църкви са приели като уж различен от папския григориански календар, всъщност почти съв­па­да с григорианския. От 1 март 1600 г. до 28 февруари 2800 г. пък напълно съвпада. Освен подвеждащото име, в него няма нищо юлианско, а почти всичко е григорианско.

* * *

Как се превръщат юлианските дати на събитията в григориански?

 

Коректно и исторически вярно това става, като към юлианската дата се прибави григорианската поправка според века, в който е станало събитието.

 Бресткият униатски събор е станал през 1596 г. от 6 до 9 октомври по стар стил.
Бресткият униатски събор е станал през 1596 г. от 6 до 9 октомври по стар стил.

Например Бресткият униатски събор е станал през 1596 г. от 6 до 9 октомври по стар стил. Което по нов стил е от 16 до 19 октомври, понеже григорианската поправка за XVI в. е 10 дни. И в днешно време като­ли­ците исторически вярно по нов стил отбелязват на тези дати въпросния събор[1].

Друг пример.

Подписването на Сан-Стефанския до­го­вор е станало през 1878 г. на 19 февруари по стар стил. 
Подписването на Сан-Стефанския до­го­вор е станало през 1878 г. на 19 февруари по стар стил.

Подписването на Сан-Стефанския до­го­вор е станало през 1878 г. на 19 февруари по стар стил. 1878 г. не е високосна (февруари има 28 дни). Григорианската поправка за ХІХ в. е 12 дни. (19 февруари + 12 дни = 3 март.) Следо­ва­телно по нов стил то е станало на 3 март 1878 г. Затова исторически вярното празнуване по нов стил на Освобождението от турско иго е на 3 март. Важно е да се подчертае, че тук става въпрос именно за праз­ну­ва­нето му по нов стил (новостилно празнуване). Ако същото събитие трябва днес да се празнува по стар стил (старостилно празнуване), то трябва да се отбележи на 19.ІІ по стар стил, което по новия стил сега е 4 март, тъй като григорианската поправка вече е 13 дни.

Разликата между новостилно празнуване и старостилно празнуване е, че:

новостилното празнуване преизчислява старостилната дата в новостилна „тогава“ (т.е. в годината на събитието), за да се знае действителната му дата по нов стил откогато е станало, а

старостилното празнуване я преизчислява „сега“, тъй като то спазва датата по стар стил и „тогава“, и „сега“, но се интересува единствено от нейното съответствие „сега“, т.е. днес, по гражданския календар (новия стил), тъй като днес ние в гражданския си живот се водим по него.

За по-лесно преизчисляване на юлиански дати в гри­го­риански, което е необходимо за вярното датиране на историческите събития, са създадени онлайн кон­вер­тори (http://graecolatini.bsu.by/htm-different/date-converter.htm).

 

Забележете: историците добре съзнават необ­хо­димостта от преизчисляване на датите, а ново­стил­ните църковни реформатори си позволяват да залъгват цър­ковния народ с фалшиви дати.


* * *

За да празнуваме исторически вярно по нов стил паметта на светците, трябва датата на паметта им по стар стил коректно да се преизчисли по нов стил за годината, в която са починали.

 Св. свещеномъченик Висарион, епископ Смоленски (+1670).
Свещеномъченик Висарион, епископ Смоленски (1670).

Например свещеномъченик Висарион Смоленски е завър­шил мъченически живота си през 1670 г. на 29 юли по стар стил. Прибавяйки 10 дни, получаваме, че по нов стил този ден е 8 август. Следователно вярното праз­ну­ва­не по нов стил паметта на светеца е на 8 август. Да, обаче днес новостилци го празнуват на 29 юли по нов стил[2]. Съвсем неправилно! 29 юли по нов стил няма нищо общо с 29 юли по стар стил. (тук вече обяснихме защо).

Някой може да каже, че е важно да се празнува, а на каква дата – няма значение.

Не е така. Има значение, защото иначе се получава лъжа. А не е хубаво да лъжем в богослужението (виж тук и тук). Ето, в службата на светеца казваме:

„Небесна светлост се пролива над българската земя днес; ангелските ликувания се съчетават със земните пения…“  (стихира на св. Висарион).


Кога е това „днес“, когато ангелите ликуват заедно с нас в памет на св. Висарион? Това е именно денят на неговата мъченическа кончина (когато душата му се е издигнала към небето) – 29 юли по стар стил, което днес е:

• 11 август по нов стил – при старостилно праз­нуване, или

• 8 август по нов стил – при новостилно празнуване.

А на 29 юли по нов стил е…  нито ста­ростилно, нито новостилно празнуване.


Паметта на свещеномъченик Висарион Смоленски, празнувана исторически невярно на 29 юли по гражданския григориански календар. 
Паметта на свещеномъченик Висарион Смоленски, празнувана
исторически погрешно и нито новостилно, нито старостилно на 29 юли по нов стил.


Всичко това обясняваме, за да стане ясно до какво объркване (освен разцеплението) е довела новостил­ната реформа в Църквата в този вид, в който е нало­жена. На практика датите в новостилния Месецослов исторически нямат нищо общо нито със стария ка­лендар, нито с новия, а са в по-голямата си част фик­тивни. Защото новостилният Месецослов сега следва новия стил, но числата на датите е взел от стария стил без необходимото преизчисляване.

Нека уточним, че под „нов стил“ за историческите събития се разбира григорианският календар, а за църковните – т. нар. „новоюлиански“, който обаче в по-голямата си част съвпада с григорианския (виж тук).

* * *

И така, вариантите за прилагане на новия стил в новостилните църкви са два:

  1. Исторически вярно преизчисляване на датите, при което обаче в новостилния Месецослов би настъпило тотално разместване, но исторически събитията биха били коректно празнувани по нов стил.
  2. Копиране числата на датите в новостилния Месе­цослов (взети от старостилния), при което разместване в самия него няма, но той вече е исторически фалшив. Понастоящем новостилци ползват втория вариант.

Неизбежното повреждане на църковния Месецослов при прилагането на новия стил – било чрез раз­мест­ване, било чрез исторически фалш, е още едно дока­за­тел­ство, че новият стил е непригоден за Църквата. Защото не е възможно по никакъв начин той да бъде приложен коректно в богослужението.


* * *

 Св. Новоселски мъченици (+9 [ст.ст.]/21 [н.ст.] май 1876).
Св. Новоселски мъченици (9 [ст.ст.]/21 [н.ст.] май 1876).

Нека кажем няколко думи и за исторически не­вяр­ното отбелязване паметта на св. Новоселски мъ­че­ници на 9 май по нов стил.

На 1 май 1876 г. по стар стил на връх Бабан започва Априлското въстание в Северна България – в Ново село, Кръвеник и Батошево[3]. На 9 май по стар стил загиват мъченически седемте мо­на­хи­ни, мирянката Сусана и све­щениците Никола и Геор­ги. За да пресметнем да­тата на мъченическата им кончина по нов стил, трябва към датата по стар стил 9 май 1876 г. да прибавим 12 дни, колкото е григорианската по­прав­ка за XIX в. Следователно по новия календар новосел­ските мъче­ници са били убити на 21 май 1876 г. (н.ст.). Затова днес празнуването им по нов стил следва да бъде на 21 май – това е исторически действителната дата на мъченическата им кончина по нов стил.

А празнуването на паметта им по стар стил следва да бъде на 9 май по стар стил, когато е била мъчениче­ската им кончина. Това 9 май (ст.ст.) обаче днес е 22 май по гражданския календар (новия стил).

И така, исторически вярното отбелязване паметта на Новоселските мъченици днес е:

• на 22 май по нов стил – при старостилно празнуване;

• на 21 май по нов стил – при новостилно празнуване.

А на 9 май по нов стил е…  нито ста­ростилно, нито новостилно празнуване. На 9 май по нов стил (когато новостилци празнуват паметта им) през 1876 г. Априлското въстание в Северна България още не е било започнало. Затова празнуването на мъченическия подвиг на Ново­сел­ски­те мъченици на 9 май по нов стил, когато въстанието още не е било започнало, е исторически невярно.

Така вместо точност, каквато уж притежава но­вият календар, той създава фрапиращи неточности и исто­рическа лъжа.


* * *

 Преп. Серафим Саровски (+2 [ст.ст.] / 14 януари [н.ст.] 1833).
Преп. Серафим Саровски (2 [ст.ст.] /14 януари [н.ст.] 1833).

Паметта на преп. Серафим Саровски в ново­стил­ните календари е на 2 януари по нов стил. Тази дата не отговаря на историческата действителност нито по нов стил, нито по стар. Светецът е починал на 2 яну­а­ри 1833 г. по стар стил, която дата съответства на 14 януари 1833 г. по нов стил (след прибавяне на по­прав­ката от 12 дни). Следователно днес паметта му трябва да се празнува:

• на 15 януари по нов стил (= 2 януари ст.ст. днес) – при старостилно празнуване;

• на 14 януари по нов стил (тъй като 2.І.1833 г. ст.ст. = 14.І.1833 г. н.ст.) – при новостилно празнуване.

А на 2 януари по нов стил днес е…  нито ста­ростилно, нито новостилно празнуване. Освен това, 2 януари 1833 г. по нов стил съответства на 21 де­кем­ври 1832 г. по стар стил, когато преп. Серафим още е бил жив. Затова новостилното празнуване на 2 яну­а­ри (н.ст.) паметта на преп. Серафим Саровски е истори­че­ски погрешно.

 

Паметта на преп. Серафим Саровски, празнувана исторически погрешно на 2 януари по нов стил. 
Паметта на преп. Серафим Саровски, празнувана исторически погрешно на 2 януари по нов стил.


* * *

Нека да изложим и нагледно в следната таблица някои от неверните дати на новостилния Месецослов (виж и тук).

Таблица на дните на паметта на светци и на църковни събития и тяхното празнуване по стар и по нов стил:

Светец/събитие

и дата

Коректно

старостилно

празнуване

Коректно ново­стил­но празнуване

(с от­читане на „ново­юли­ан­ска­та“ поправка)

Кога се праз­нува днес в ново­стил­ния Месецослов

Коментар относно празнуването им в новостилния Месецослов

Свт. Василий Велики (†1.І.379 г. ст.ст.)

 

1.І ст.ст. (което днес е 14.І н.ст.)

1.І н.ст.

(0 дни за ІVв.)

1.І н.ст.

 

Правилно. Събитията от ІV в. са единствените, за които числото на датата по нов и по стар стил е еднакво, понеже „новоюлианската“ поправка за ІV в. е 0 дни.

Преп. Серафим Саров­ски (†2.І.1833 г. ст.ст.)

2.І ст.ст. (което днес е 15.І н.ст.)

14.І н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

2.І н.ст.

 

Неправилно. 2.І.1833 н.ст. = 21.ХІІ.1832 ст.ст. не е да­та­та на упокоение на светеца; тогава той още е бил жив.

Прпмчк Онуфрий Габров­ски (†4.І.1818 г. ст.ст.)

4.І ст.ст. (което днес е 17.І н.ст.)

16.І н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

4.І н.ст.

Неправилно. 4.І.1818 н.ст. = 23.ХІІ.1817 ст.ст. не е денят на мъченическата кончина на св. Онуфрий.

Свт. Теофан Затворник (†6.І.1894 г. ст.ст.)

6.І ст.ст. (което днес е 19.І н.ст.)

18.І н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

6.І н.ст.

Неправилно. 6.І.1894 н.ст. = 25.ХІІ.1893 ст.ст. не е де­нят на кончината на св. Теофан нито по стар, нито по нов стил.

Свщмчк Дамаскин Габ­ров­ски (†16.І.1771 г. ст.ст.)

16.І ст.ст. (което днес е 29.І н.ст.)

27.І н.ст.

(+11 дни за ХVІІІв.)

16.І н.ст.

Неправилно. 16.І.1771 н.ст. = 5.І.1771 ст.ст. не е денят на мъченическия подвиг на св. Дамаскин.

Преп. Антоний Велики (†17.І.357 г. ст.ст.)

17.І ст.ст. (което днес е 30.І н.ст.)

17.І н.ст.

(0 дни за ІVв.)

17.І н.ст.

Правилно е да се празнува по нов стил на тази дата, понеже „новоюлианската“ поправка за ІV в. е 0 дни.

Преп. Евтимий Велики (†20.І.473 г. ст.ст.)

20.І ст.ст. (което днес е 2.ІІ н.ст.)

21.І н.ст.

(+1 ден за Vв.)

20.І н.ст.

Неправилно. 20.І.473 н.ст. = 19.І.473 ст.ст. не е денят на кончината на св. Евтимий.

Свт. Григорий Богослов (†25.І.389 г. ст.ст.)

25.І ст.ст. (което днес е 7.ІІ н.ст.)

25.І н.ст.

(0 дни за ІVв.)

25.І н.ст.

Правилно е да се празнува по нов стил на тази дата, понеже „новоюлианската“ поправка за ІV в. е 0 дни.

Мчк Димитрий Сливенски (†30.І.1841 г. ст.ст.)

30.І ст.ст. (което днес е 12.ІІ н.ст.)

11.ІІ н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

30.І н.ст.

Неправилно. 30.І.1841 н.ст. = 18.І.1841 ст.ст. не е де­нят на мъченическия подвиг на светеца.

Мчк Георги Софийски, Нови  (†11.ІІ.1515 г. ст.ст.)

11.ІІ ст.ст. (което днес е 12.ІІ н.ст.)

20.ІІ н.ст.

(+9 дни за ХVІв.)

11.ІІ н.ст.

Неправилно. 11.ІІ.1515 н.ст. = 2.ІІ.1515 ст.ст. не е денят на мъченическия подвиг на светеца.

Св. Кирил Славянобъл­гар­ски. (†14.ІІ.869 г. ст.ст.)

14.ІІ ст.ст. (което днес е 27.ІІ н.ст.)

18.ІІ н.ст.

(+4 дни за ІХв.)

14.ІІ н.ст.

Неправилно. 14.ІІ.869 н.ст. = 10.ІІ.869 ст.ст. не е денят на кончината на св. Кирил нито по стар стил, нито по нов.

Свт. Серафим, Софийски Чудотв. (†13.ІІ.1950 ст.ст.)

 

 

13.ІІ ст.ст. (което днес е 26.ІІ н.ст.)

26.ІІ н.ст.

(+13 дни за ХХв.)

26.ІІ н.ст.

Правилно, понеже е приложена поправката от 13 дни за ХХ в. Тъй като събитието е станало във време­то на днешната (текущата) „новоюлианска“ поправка, ново­стил­ното му празнуване съвпада със старостилното.

Мчк Йоан Българин (†5.ІІІ.1784 г. ст.ст.)

5.ІІІ ст.ст. (което днес е 18.ІІІ н.ст.)

16.ІІІ н.ст.

(+11 дни за ХVІІІв.)

5.ІІІ н.ст.

Неправилно. 5.ІІІ.1784 н.ст. = 23.ІІ.1784 ст.ст. не е денят на мъченическия подвиг на св. Йоан.

Мчк Георги Софийски Ста­ри (†26.ІІІ.1437 г. ст.ст.)

26.ІІІ ст.ст. (което днес е 8.ІV н.ст.)

4.ІV н.ст.

(+9 дни за ХVв.)

26.ІІІ н.ст.

 

Неправилно. 26.ІІІ.1437 н.ст. = 17.ІІІ.1437 ст.ст. не е денят на мъченическия подвиг на св. Георги.

Преп. Мария Египетска (†1.ІV.522 г. ст.ст.)

 

 

1.ІV ст.ст. (което днес е 14.ІV н.ст.)

3.ІV н.ст.

(+2 дни за VІв.)

1.ІV н.ст.

 

Неправилно. 1.ІV.522 н.ст. = 30.ІІІ.522 ст.ст. е било Велики втор­ник и преп. Зосима още е бил в манастира. А преп. Ма­рия се е причастила от него на Велики четвъртък – 1.ІV.522ст.ст./3.ІV.522 н.ст., когато и починала – тогава в действителност е паметта ѝ.

Свщмчк Никита Серски (†4.ІV.1808 г. ст.ст.)

4.ІV ст.ст. (което днес е 17.ІV н.ст.)

16.ІV н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

4.ІV н.ст.

Неправилно. 4.ІV.1808 н.ст. = 23.ІІІ.1808 ст.ст. не е денят на мъченическата кончина на светеца.

Успение на св. Методий Славянобългарски (†6.ІV.885 г. ст.ст.)

6.ІV ст.ст. (което днес е 19.ІV н.ст.)

10.ІV н.ст.

(+4 дни за ІХв.)

6.ІV н.ст.

Неправилно. 6.ІV.885 н.ст. = 2.ІV.885 ст.ст. съвсем не е де­нят на успението (смъртта)  на св. Методий, понеже то­га­ва той е бил жив. Датата в новостилния Месецослов е невярна.

Мчк Лазар Български (†23.ІV.1802 г. ст.ст.)

 

 

 

 

 

23.ІV ст.ст. (което днес е 6.V н.ст.)

5.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

23.ІV н.ст.

Неправилно. 23.ІV.1802 н.ст. = 11.ІV.1802 ст.ст. не е денят на мъченическия подвиг на св. Лазар. Според житието, св. Лазар е бил замъчен на Гергьовден. Новият стил обаче неестествено разделя паметта на двамата светци (ако би бил приложен коректно), докато по стар стил тя винаги остава в един ден, както е била. Това също по­каз­ва, че новият стил е негоден за църковна употреба.

Св. Игнатий, еп. Кавказки (†30.ІV.1867 г. ст.ст.)

30.ІV ст.ст. (което днес е 13.V н.ст.)

12.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

30.ІV н.ст.

Неправилно. 30.ІV.1867 н.ст. = 18.ІV.1867 ст.ст. не е денят на кончина на св. Игнатий по н.ст.

Прпмчк Акакий Серски (†1.V.1816 г. ст.ст.)

1.V ст.ст. (което днес е 14.V н.ст.)

13.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

1.V н.ст.

Неправилно. 1.V.1816 н.ст. = 19.ІV.1816 ст.ст. не е денят на мъченичеството на св. Акакий.

Свт. Атанасий Велики (†2.V.373 г. ст.ст.)

2.V ст.ст. (което днес е 15.V н.ст.)

2.V н.ст.

(0 дни за ІVв.)

2.V н.ст.

Правилно е да се празнува по нов стил на тази дата, понеже „новоюлианската“ поправка за ІV в. е 0 дни.

Вмчк Георги Победоносец (†23.ІV.303 г. ст.ст.)

 

23.ІV ст.ст. (което днес е 6.V н.ст.)

23.ІV н.ст.

(0 дни за ІVв.)

23.ІV н.ст. или

6.V н.ст.

И двете дати са коректни. Първата е за правилно но­во­стил­но празнуване, а втората е за правилно старостилно праз­нуване. В БПЦ този празник се празнува старостилно.

Св. Новоселски мъченици (†9.V.1876 г. ст.ст.)

 

 

9.V ст.ст. (което днес е 22.V н.ст.)

21.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

9.V н.ст.

Неправилно. 9.V.1876 н.ст. = 27.ІV.1876 ст.ст. не е де­нят на мъченическия подвиг на Новоселските мъченици, за­щото на този ден Априлското въстание в Северна Бъл­гария още не е било започнало.

Мчк Райко Шуменски (†14.V.1802 г. ст.ст.)

14.V ст.ст. (което днес е 27.V н.ст.)

26.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

14.V н.ст.

Неправилно. 14.V.1802 н.ст. = 2.V.1802 ст.ст. не е денят на мъченичеството на св. Райко.

Чудото на ап. Йоан Бого­слов (8 май ст. ст. – от V до ХІV в.)

 

 

8.V. ст.ст. (което днес е 21.V н.ст.)

Няма такова. 9 ве­ка чудото е ста­ва­ло по стар стил и би след­ва­ло да се празнува по него.

8.V н.ст.

Неправилно. Фактът, че чудото е ставало от V до ХІV в. по стар стил на 8 май изключва празнуването му по нов стил, (което тео­ретично би трябвало да бъде на 9.V н.ст.). Днеш­ни­ят 8 май по нов стил като дата няма нищо общо с тогавашния 8 май по стар стил, нито пък с чудото.

Мчк Николай Софийски (†17.V.1555 г. ст.ст.)

17.V ст.ст. (което днес е 30.V н.ст.)

26.V н.ст.

(+9 дни за ХVІв.)

17.V н.ст.

Неправилно. 17.V.1555 н.ст. = 8.V.1555 ст.ст. не е денят на мъченичеството на св. Николай.

Св. Баташки мъченици (4.V.1876 г. ст.ст.)

 

4.V ст.ст. (което днес е 17.V н.ст.)

16.V н.ст.

(+12 дни за ХІХв.)

17.V н.ст.

 

Вярно. Но това е старостилно празнуване, не ново­стил­но.

Вярната дата за новостилно празнуване е 16.V, за­щото Ба­ташкото клане е свършило на 4.V.1876 ст.ст. = 16.V.1876 н.ст.

Мчк Георги Софийски Най-нови (†26.V.1530 г. ст.ст.)

26.V ст.ст. (което днес е 8.VІ н.ст.)

4.VІ н.ст.

(+9 дни за ХVІв.)

26.V н.ст.

Неправилно. 26.V.1530 н.ст. = 17.V.1530 ст.ст. не е денят на мъченичеството на св. Георги.

Св. Лука Симферополски (†29.V.1961 г. ст.ст.)

 

 

29.V ст.ст. (което днес е 11.VІ н.ст.)

11.VІ н.ст.

(+13 дни за ХХв.)

11.VІ н.ст.

Правилно, понеже е приложена поправката от 13 дни за ХХ в. Тъй като събитието е станало във време­то на днешната (текущата) „новоюлианска“ поправка, ново­стил­ното му празнуване съвпада със старостилното.

Успение на свт. Климент Охридски

(†27.VІІ.916 г. ст.ст.)

27.VІІ ст.ст. (което днес е 9.VІІІ н.ст.)

1.VІІІ н.ст.

(+5 дни за Хв.)

27.VІІ н.ст.

Неправилно. 27.VІІ.916 н.ст. = 22.VІІ.916 ст.ст. съвсем не е де­нят на успението (смъртта) на св. Климент, понеже то­га­ва той е бил жив. Датата в новостилния Месецослов е невяр­на.

Свщмчк Висарион Смо­лян­ски (†29.VІІ.1670 г. ст.ст.)

29.VІІ ст.ст. (което днес е 11.VІІІ н.ст.)

8.VІІІ н.ст.

(+10 дни за ХVІІв.)

29.VІІ н.ст.

Неправилно. 29.VІІ.1670 н.ст. = 19.VІІ.1670 ст.ст. не е денят на мъченичеството на свт. Висарион.

Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец (†18.VІІІ.946 г. ст.ст.)

18.VІІІ ст.ст. (което днес е 31.VІІІ н.ст.)

23.VІІІ н.ст.

(+5 дни за Хв.)

18.VІІІ н.ст.

Неправилно. 18.VІІІ.946 н.ст. = 13.VІІІ.946 ст.ст. не е де­нят на успението (смъртта) на преп. Йоан, понеже то­га­ва той е бил жив. Датата в новостилния Месецослов е невяр­на.

Св. 26 прпмчци Зографски (†10.Х.1284 г. ст.ст.)

 

10.Х ст.ст. (което днес е 23.Х н.ст.)

17.Х н.ст.

(+7 дни за ХІІІв.)

10.Х н.ст.

 

Неправилно. 10.Х.1284 н.ст. = 3.Х.1284 ст.ст. не е денят на подвига на Зографските мъченици. В 1873 г. те чрез чудо показали, че денят на паметта им е 10.Х по ст.ст. (тук).

Свт. Климент Римски. (†25.ХІ.101 г. ст.ст.)

 

 

 

25.ХІ ст.ст. (което днес е 8.ХІІ н.ст.)

24.ХІ н.ст.

(-1 ден за ІІ в.)

25.ХІ н.ст.

Неправилно. 25.ХІ.101 н.ст. = 26.ХІ.101 ст.ст. не е денят на мъченичеството на св. Климент. Чрез чудо в про­дъл­же­ние на 7 века той показал, че денят на паметта му е 25.ХІ по стар стил (тук). А през 1825 г. той потвърдил това, ка­то се явил в деня на паметта си по стар стил, а не по нов (тук).

Свщмчк Игнатий Бого­но­сец (†20.ХІІ ст.ст., ок. 110 г.)

20.ХІІ ст.ст. (което днес е 2.І н.ст.)

19.ХІІ н.ст.

(-1 ден за ІІ в.)

20.ХІІ н.ст.

Неправилно. 20.ХІІ.110 н.ст. = 21.ХІІ.110 ст.ст. не е денят на мъченичеството на свт. Игнатий.

 

От таблицата се вижда, че в новостилния Месецослов:

  1. Вярно се празнуват без преизчисляване само съ­битията, станали в ІV век, когато „новоюлианската“ поправка е 0 дни и няма нужда от преизчисляване.
  2. Вярно се празнува по нов стил и паметта на свет­ците от ХХ век, при която изначално е приложена „новоюлианската“ поправка от 13 дни.
  3. Вярно се празнува паметта на вмчк Георги Победо­носец и на св. Баташки мъченици, но не по нов стил, а по стар.
  4. Останалите събития и памет на светци се празнуват на дати, които са исторически неверни и не съот­ветстват на действителните дати нито по стар стил, нито по нов.

Какви са изводите от това?

     1. Най-просто и исторически вярно е да се празнува по стар стил. В този случай е необходимо само да се укаже съответствието на старостилната дата по съвре­мен­­ния граждански календар, т.е. по новия стил, по който се ръководим в граж­данския живот, като се при­бавят 13 дни. Нищо повече.

     2. Новостилното празнуване неизбежно води или до исторически неверен Месецослов, или до тотално раз­местване датите в Месецослова, ако се преизчислят ко­ректно по правилата на „новоюлианския“ кален­дар.

Оттук ясно се вижда, че новият стил („ново­юли­ан­ският“ календар) е напълно непригоден за цър­ковна употреба, тъй като не е възможно адекватно да се приложи в Месецослова. Затова най-правилното ре­ше­ние относно новия стил е вместо да се търпят мъчнотиите му и фалшивото му прилагане, просто да се изхвърли от богослужението и да се следва простия, удобен, исторически верен и най-вече – богоугоден свето­оте­че­ски календар (ста­рият юлиански стил – за Месецо­сло­ва). Ако в житейските си дела не бихме допуснали подобни нелепости, толкова повече не бива да ги допускаме в Христовата Църква.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] https://w2.vatican.va/content/john-paul-ii/en/apost_letters/1995/documents/hf_jp-ii_apl_19951112_iv-cent-union-brest.html (или тук).

[2] https://bg-patriarshia.bg/calendar/2020-7.

[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/Бабан (или тук).

http://www.apriltsi.net/паметник-в-слава-на-априлци-на-връх-баб (или тук).

Във втория източник, както и на паметната плоча за събитието

 Паметна плоча за на мястото, където е започнало Априлското въстание в Северна България (в Ново село, Кръвеник и Батошево) на 1 май 1876 г. по стар стил на връх Бабан.

(http://www.desant.net/files/news/2014/06/04/140187743931838.jpg) датата е отбелязана погрешно по нов стил като 14 май. Вярното е: 13 май, понеже григорианската поправка за XIX в. е 12 дни.