В последните дни със съжаление станахме свидетели на крайното беснуване на архимандрит Никанор (Мишков), на намеренията му да прави разкол (или тук) и на грозните хули, които избълва срещу Светейшия Български патриарх Даниил.
Дано се покае!
Тук бихме искали не само да изобличим злите дела на Никанор, за които мнозина може би и не знаят, но също така да обърнем внимание на гибелния дух на разсъждение и действия на Никанор, който събирателно ще наречем „никанорщина“, и на връзката на този гибелен дух с Апостасията (отстъплението от Православието), а в частност – да обърнем внимание на връзката между нравствената разпуснатост и влечението към отстъпничество, която връзка в духа на „никанорщината“ е силно подчертана и категорично потвърждава, макар и по отрицателен начин, думите на великия Божий угодник на нашето време – светител Серафим (Соболев):
| „Православието е правопропорционално на целомъдрието“. |
В обратен аспект това би звучало например така:
| „Отстъплението е правопропорционално на безнравственото поведение“. |
За голямо съжаление, днес твърде много „беззаконието се умножава, и у мнозина изстива любовта“ към Божията и църковната правда (Мат. 24:12). У тези православни духовници и миряни, които са поели по пътя на безнравственото и неморално поведение, действително „беззаконието се е умножило“ и то естествено ги тегли с все по-голяма сила към водовъртежа на Апостасията. Никанор е едно тъжно свидетелство за следване на този гибелен път.
Дано се покае!
* * *
За съжаление, името „Никанор“ отдавна е станало скандално известно в БПЦ, а „никанорщината“ – синоним на измами, сребролюбие, властолюбие, подлост, коварство, арогантност, безсрамие и – как без това? – църковен модернизъм, новаторство, промяна на Символа на вярата (и тук), любов към еретиците-паписти, към разнородните разколници (не само украинските) и естествено – към най-отявления днешен икуменист – Константинополския патриарх Вартоломей, тотално потъпкване на църковните канони, лукаво изопачаване на църковната правда, просташко хулене на Първосветителя на БПЦ, цинизми, псуване, заплахи в мафиотски стил и яростна омраза към Руската православна църква[1]. Накратко казано – към все такива проявления на злобата в светски аспект и в църковен аспект. При това вместо тихото служение на Бога в монашеско уединение, за което е дал обети – шумно тичане по големи и малки медии и гръмка популярност чрез насищане ненаситния глад на околоцърковните сеирджии, христомразци и църквомразци посредством ексцентрични изяви, „богословски“ фишеци и бълване на хули към всички, които не му пригласят, а особено – към ревнителите на Православието.
И това е човек, удостоен с високото достойнство на свещения сан и с ангелския образ на монашеството! Господи, помилуй!
* * *
| Ние не съдим Никанор – напротив, желаем му покаянието и спасението. Но категорично осъждаме неговите (както и на съмишлениците му) лъжливи, недостойни и противоцърковни дела. Дано Господ да му даде покаяние, докато все още има възможност! Дано да не стигне до страшната гибел, към която от много години върви! Дано да се спре, докато все още може! |
* * *
Част 1.
ПЪРВИ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА НИКАНОР.
ЛЪЖИ И ДАЛАВЕРИ В ТЪРСЕНЕ НА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ.
ВСЕ ОЩЕ – АНТИИКУМЕНИСТ.
През този първи период от живота си Никанор, макар и да се заплита в лъжи, далавери, стремеж за самоизява и в търсене на големите пари, все още показва ревност за Православието. Той много добре знае кое е правилното и богоугодното, и затова следва светоотеческия календар и заема позицията на антиикуменист.
Кой е Никанор?
В света – Христо Мишков.
В св. Кръщение – Лука. Кръстен от архим. Евгений (Райков).
В монашество – Никанор. Постриган от архим. Евгений (Райков).
Във велика схима – Серафим. Постриган от йеросхим. Василий (Венков)[2].
* * *
Роден е на 5.ХІІ.1975 г. През 1993 г. Христо Мишков е въведен в православната вяра и кръстен в Германския манастир от архим. Евгений (Райков) с името Лука. Неговият баща е бил добър познат на о. Евгений и го помолил да кръсти Христо, понеже последният имал обезпокоителни „чести прояви на хиперактивно поведение към околните му, състоящо се от прекалена чувстителност и нервност, сприхавост и крайности“[3].
В периода 1993-1998 г. Лука Мишков следва в УНСС и завършва със специалност „Международни икономически отношения“.
В периода от 1998 г. до 2002 г. Лука Мишков работи във финансова къща „Карол“.
Около 2000 г. той започва да се е черкува в храма към църквата на „Триадицкия епископ“ Фотий в кв. Бъкстон, София. Бил е заведен там от „свещеник“ Димитър от същата църква, бивш негов състудент от УНСС.
„От 2002 до 2004 г. е бил при отец Станой от кв. Орландовци, София, и е помагал в стопанството му“[4]. Очевидци разказват за Мишков през този период следното.
Веднъж Лука (бъдещият Никанор) казал на мирянката В.:
– Божията воля… Каквото реша аз, това е Божията воля, каква толкова умувате? Значи решаваш нещо и това е Божията воля, и го правиш. Какво толкова има да го мислиш?[5]
Още от този период Мишков започва да проявява действия, неприемливи за християнството. Духовният му отец веднъж го попитал:
– Как ти е името?
– Лука – отвърнал той.
– Но в името ти – продължил свещеникът – липсва една буква. И тя е буквата „в“ накрая.
Впоследствие тази констатация многократно ще се потвърди.
От 2003 или 2004 г. Лука Мишков е послушник в Църногорския манастир, чийто игумен по това време е архим. Евгений. През 2004 г. е постриган за монах. По думите на неговия духовен отец архим. Евгений, първоначално Мишков се стараел да е ревностен в смирението и послушанието, но, уви, не за дълго. „След като го запознаха с високопоставени господа – пише игуменът – и имаше досег до пари… започна много да лъже и да вкарва хората в заблуждение“[6]. За съжаление, оттам насетне малките и големите лъжи стават неизменна част от живота на монах Никанор.
ПЪРВАТА ГОЛЯМА ЛЪЖА – ЗА УОЛСТРИЙТ
Бил ли е Мишков „брокер на Уолстрийт“? Според както се тиражираше от медиите[7] – да, бил е брокер на Уолстрийт, но оставил този печеливш бизнес с благородното и свето намерение да се посвети на служба на Бога.
Да, ама не. В действителност Мишков е работил във финансовата къща „Карол“, работил е с акции на борсата NASDAQ, но не и на Уолстрийт. Лъжата за „Уолстрийт“ е била пусната с рекламна цел. Дали самият Мишков я е пуснал за да се саморекламира, или други са го направили с негово съгласие, не е от съществено значение. Има значение, че популяризирането му е ставало с лъжа и той я е приемал.
Ето какво казва по въпроса неговият духовен отец, архимандрит Евгений:
Ето как признава за лъжата и самият архим. Никанор:
И така, Христо Мишков, по собствените му думи, е работил като финансов анализатор, а не брокер, с акции на американската борса NASDAQ, но не и на Уолстрийт.
(Цитатът е от тази статия.)
* * *
В ТЪРСЕНЕ НА ПАРИ „ЗА МАНАСТИРА“. ГОСТ НА ЦИНИЧНОТО „ШОУ НА СЛАВИ“
В периода 2007-2010 Никанор няколко пъти гостува на богохулното и цинично „шоу на Слави“. Още докато е послушник и млад йеромонах, той гостува на това „шоу“, за да събира дарения за мащабното възстановяване на Гигинския манастир. Последното му голямо участие е на 6 май 2025 г. във вече обновеното „Вечерно шоу на Слави Трифонов“ по телевизия 7/8 TV.
Защо отец Никанор, който е монах, отрекъл се от света и посветил се да служи на Бога, „няколко пъти е бил гост” в зрелището, наричано „шоуто на Слави”[8], което е известно със своя цинизъм, кощунство и откровено богохулство? И защо въпросният монах не просто се подвизава повече в света и най-вече при силните на деня, отколкото в манастира, и е чест гост на телевизията и всевъзможни медии, а гостува дори и там, където са „дълбините сатанински” (Откр. 2:24)?
Нали словото Божие ни учи точно на обратното?
| „Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:14-15) |
Както изглежда, Никанор не се е притеснявал от скверния произход на парите, а ги е търсел „на всяка цена“, та дори и на цената на богохулството и цинизма.
На 07.VІІ.2012. Никанор самочинно съслужва с клирици на намиращата се по това време в разкол Македонска църква. Съучастник в греха му е свещеник Константин Стойчев.
На 26.ІV и 24.VІ.2015. Никанор отново съслужва с клирици на намиращата се по това време в разкол Македонска църква. Съучастници в греха му са свещеник Константин Стойчев и йеромонах Пимен Зографски.
Църковните канони безусловно осъждат подобно съвместно молене и служене с разколници.
| „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“. (10-то Апостолско правило) „…Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи заедно с такива, които са вън от църковно общение… А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон, или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред“.(2-ро правило на Антиохийския събор) „Забранява се моленето с еретик или разколник“.(33-то правило на Лаодикийския събор) |
Върху Македонската църква през 2015 г. е била в сила схизмата, наложена от Сръбската патриаршия, в чията юрисдикция тя се е числяла. Тази схизма е била призната от всички Православни поместни църкви без изключение. Затова през 2015 г. нито една от Православните църкви не е имала канонично и евхаристийно общение с Македонската църква[9]. От гледна точка на църковните канони, състоянието на МПЦ през 2015 г. не се е определяло по друг начин, освен като разкол.
По Божията милост днес вече схизмата на МПЦ вече е вдигната от нейната църква-майка – Сръбската. Но тогава, през 2015 г. съслужението на български клирици в МПЦ, сред които и Никанор, е представлявало в директна форма канонично престъпление.
* * *
ИЗГОНВАНЕТО НА ДУХОВНИЯ СИ ОТЕЦ
Духовен отец на Никанор още от 1993 г. е архим. Евгений (Райков). Той го е кръстил и въвел в Православната вяра, той го е постригал в монашество (малка схима) с името Никанор, той е приел монашеските му обети и е станал негов духовен старец, към когото Никанор е обещал пред Бога да има пълно послушание в името Господне. Отначало за кратко време действително е било така. До момента, в който Никанор се свързва със силните на деня, стига до големите пари и решава, че духовният му старец няма да бъде вече игумен на Гигинския манастир, а игуменът ще бъде той.
Това става още при патриарх Максим и най-вече по времето на патриарх Неофит[10], в което йеромонах Никанор постоянно се занимава с търсене на средства и спонсори за строителството на Гигинския манастир, участва в комисията по финансиране по европейски програми[11] и има голямо влияние при взимането на решения в Софийска епархия. Въпреки влиятелността си в епархията, на него му е трудно да изгони духовния си отец и за да го направи по-лесно, си послужва с поредната лъжа.
* * *
ГАВРАТА С АРХИМ. ТЕОФАН (ДИНОВСКИ)[12]
Лятото на 2015 г. За да вземе властта в манастира, Мишков трябва да изгони духовните чеда на отец Евгений, обитаващи в манастира. Но му е трудно да го направи. Тогава той изиграва театър. Лъже о. Теофан, че патриархът го е назначил за игумен, пише една фалшива „заповед“ от името на новия „игумен“ (за да може, ако стане нещо, да е „чист“) и под вид на „ремонт“ на манастира го затваря от 5.VІІІ до 15.ІХ.2015 г., като принуждава духовните чеда на о. Евгений да напуснат, а после, разбира се, връщане назад няма. Ето снимка на въпросната „заповед“[13].
Малко след това архим. Теофан е извикан в София, където е трябвало да дава обяснения пред тогавашния протосингел ст. ик. Ангел Ангелов. От него той научава, че никой не го е назначавал за игумен. Архим. Теофан е сериозно смъмрен за това, че е превишил каноничните си права и се е подписал като игумен на манастира без официално разпореждане от Св. Синод или патриарха.
Дядо Теофан, който по природа е бил много смирен и не е търсил лична власт, останал дълбоко огорчен и съкрушен от строгото отношение в София. Тогава той разбрал, че Никанор го е измамил.
Вместо обяснения обаче Никанор потрил ръце и най-нагло му казал: „Отец Теофане, един трябваше да изгори и… това си ти!“
След кончината на архим. Теофан, Никанор се погрижва да вземе от апартамента му всички документи, чрез които би могъл да бъде уличен.
* * *
2015 г.
НИКАНОР ВСЕ ОЩЕ Е АНТИИКУМЕНИСТ.
През 2015 г. архим. Никанор все още се старае да е ревностен за Православната вяра. Той много добре знае кое е правилното и богоугодното. Затова следва светоотеческия календар (стария стил) и заема богоугодна антиикуменическа позиция. Относно икуменизма и относно най-отявления икуменист – Константинополския патриарх Вартоломей, архим. Никанор по това време се изказва напълно вярно и честно. (или тук).
Ето какво казва той за господарското държане на патриарх Вартоломей при посещението му в България от 7 до 10.ХІ.2015 г.:
| Той трябваше да бъде у нас за подкрепа на Светия Синод, а не за предявяване на претенции. Изпадна в умопомрачение. В това има Божий промисъл – Господ като иска да накаже някого, му взема ума… Вартоломей е еретик. Той защитава ереста икуменизма, осъдена от всички вселенски събори. Според нея, Православната Църква не е Христовата Църква, а само част от нея, и католиците, протестантите и други като тях са част от Църквата. |
Уви, впоследствие архим. Никанор ще „прозре“ нещо съвсем различно, и радикално ще обърне позицията си в напълно противоположна посока… към все по-голямо отстъпление от преданието и каноните на Православната Църква.
* * *
НАГРАДАТА НА НИКАНОР, СЛЕД КАТО ИЗГОНИ ДУХОВНИЯ СИ ОТЕЦ
На тази снимка, на наградения от патриарх Неофит с архимандритско достойнство Никанор се вижда великата му схима под расото.
След като изгонва архим. Евгений, Никанор първо бива назначен за и.д. игумен[14], а на 16.Х.2016 г. официално е назначен за игумен на Гигинския манастир с указ на патриарх Неофит. На 27.V.2017 патриарх Неофит лично награждава Никанор с архимандритско достойнство в Смировдолския манастир „Св. Пантелеимон“.
Награждаването на Никанор с архимандритско достойнство.
Днес Никанор не скрива носталгията си по „кроткия, добрия“ патриарх, при когото можеше безнаказано да прави в Софийска митрополия каквото си иска, заедно със секретаря на митрополията Ангел Младенов (върл новостилец, наричан от някои „Демон Младенов“ заради тъмните му дела) и тогавашния протосингел архим. Василий (Савов), получил, по собствените му думи, прозвището „гонител на светоотеческия календар“, понастоящем Драговитийски епископ и игумен на Троянския манастир.
При внимателен поглед към нещата, веднага се набива на очи критерият, по който Никанор определя дали даден патриарх е „добър“ или „лош“. Никаноровият критерий е твърде елементарен: ако той получи възможност да прави каквото си иска без ограничения от патриарха, значи патриархът е „добър“. Такава е била ситуацията при патриарх Максим, а особено при патриарх Неофит. Тогава Никанор е бил „в стихията си“. Никой нищо не е можел да му каже. Ако обаче патриархът постави ограничения на Никанор да живее според каноните на Църквата и монашеските правила, – о-о-о! – такъв патриарх веднага става в очите на Никанор „лош“. Такава е ситуацията днес. И тук не става въпрос за постоянно, пряко и денонощно послушание. Не. Става въпрос за най-общото, най-основното, каноничното послушание. За най-елементарното. Обаче не. Никанор цял живот е свикнал да прави каквото си иска (да живее в своеволие) и е нереално в тази напреднала фаза на своеволие той да се „пречупи“, да се смири и да иска да живее в послушание, дори елементарно. Нереално е. Уви, и при него своеволието е стигнало до такава невъзвратна степен, че му е не просто трудно, а направо невъзможно да изпълнява дори най-основното, каноничното послушание към архиерея си.
Решението е взето светкавично: щом патриархът „не му е по сърце“, Никанор ще си намери „добър“ патриарх „по сърце“. Който ще му позволява всичко, абсолютно всичко каквото си поиска. И, да, веднага си го е намерил. Ето го:
FrogNews: „Архимандрит Никанор: Моят патриарх е Вартоломей, напускам църквата!“
При този „добър“ патриарх Никанор действително ще може да прави абсолютно всичко, каквото си поиска…
Само че.
Има една „малка“ пречка пред Никанор – църковните канони, които не позволяват на никой клирик по свое желание и против волята на архиерея си да се мести от една епархия в друга и от една поместна църква в друга. Никанор много добре знае тези канони. По тази причина той „не може място да си намери“ от мъка, че не му се дава отпустно писмо в отговор на дръзките му „молби“. И като го е страх просто ей така „да си вземе шапката“ и да отиде в друга епархия, например Русенската, или в друга поместна църква, например при „своя патриарх Вартоломей“, тъй като без отпустно писмо никой няма да го приеме, Никанор върши всевъзможни своеволия и отправя най-безобразни хули към архиерея си, та негли така да го принуди да му даде въжделеното отпустно. Само че с това поведение вместо отпустно може да получи нещо доста по-различно.
* * *
| Нека пак да кажем, че ние не съдим Никанор – напротив, желаем му покаянието и спасението. Но категорично осъждаме неговите (както и на съмишлениците му) лъжливи, недостойни и противоцърковни дела. Дано Господ да му даде покаяние, докато все още има възможност! Дано да не стигне до страшната гибел, към която от много години върви! Дано да се спре, докато все още може! |
* * *
Част 2.
ВТОРИ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА НИКАНОР.
ПАК ЛЪЖИ, ИЗМАМИ И СТРЕМЕЖ КЪМ ГОЛЕМИТЕ ПАРИ.
ТРАНСФОРМАЦИЯ ОТ АНТИИКУМЕНИСТ В СВРЪХ-ИКУМЕНИСТ.
ОЗЛОБЛЕНИЕ КЪМ РЕВНИТЕЛИТЕ НА ПРАВОСЛАВИЕТО.
ПОДДРЪЖНИК НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО, ИЗВРАЩЕНИЯТА И ДЕМОНИЗМА
* * *
Това е съвместен проект през 2016 г. на Никанор (Мишков) и сродния му по дух и действие Дионисий (Мишев) – по онова време предстоятел на патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“. Измамата се е състояла в това, че са изложили за поклонение не самата чудотворна Ватопедска икона „Всецарица“, а нейно копие, от което не е ставало чудо, но в обявата са споменали, че чрез иконата са ставали изцеления от рак. По такъв начин са създали впечатление у хората, че от копието на иконата също може да станат изцеления от рак – и тъкмо това подвеждане е привлякло огромно количество богомолци за поклонение.
По-подробно за този проект на Никанор и Дионисий може да се прочете в публикацията на Явор Дачков от 17.VІ.2016 г. „Дионисий и Никанор мамят хора с „чудотворна“ икона“ (автентичната статия: тук).
* * *
НИКАНОР ЗАВЕЖДА ДЕЛО ЗА СПЪНКА В КАРИЕРНИЯ МУ РАСТЕЖ
И ЗА НАМАЛЯЛ ПРИТОК НА ПАРИ
За съжаление, в пълна противоположност на евангелския дух на кротост и смирение, Никанор е готов „да се разправи“ с всеки, който се изпречва на пътя на неговия кариерен растеж, както и с всеки, който чрез изобличаване на нечистата му дейност става причина хората да се отдръпнат от него и да намалее потокът от пари, които той получава под формата на дарения.
Приятелят на Никанор по далавери, архим. Дионисий, не само че не остава по-назад, но „отива и по-далеч – той съди Ловчанския митрополит Гавриил заради клевета, изречена срещу него в интервю за ежедневник от 3 юни 2016 г. Архим. Дионисий смята, че думите на владиката са го опозорили публично, което довело до спиране на църковната му кариера“.
Цялата статия може да се прочете тук.
* * *
СКВЕРНИ ТАНЦИ И ПЕЕНЕ НА БОГОХУЛНИ ПИЯНСКИ ПЕСНИ
Следвайки основните дяволски принципи: „Всичко е позволено“ и „Правѝ каквото искаш“, Никанор, който отдавна е игнорирал монашеските и великосхимнически обети, дадени от него пред Бога, а вече окончателно е скъсал с ревността за Православието, добавя към биографията си през 2018 г. и едно скверно и богохулно сценично изпълнение.
Какво пее Никанор, танцувайки на сцената на това позорище в угода не на Бога, а на жадните за зрелища пируващи, може да се чуе
В първия видеоклип се чува началото на песента: „Ако умра ил загина”.
А именно: „Ако умра ил загина/ немой да ме жалите,/ напийте се с руйно вино,/ скършейте ги чашите”.
Ето така. Отец Никанор призовава за сериозен запой – до пръсване на чашите! Ние не бихме се учудили ако тази песен се пее в някоя кръчма, където са се събрали любителите на запоя, но да призовава към него духовникът, който би трябвало да е образец на смирение, благоговение и духовна трезвост………?!!! Явно в желанието си да се освободи от всякакви забрани и ограничения и да угоди на човеците (ср. Гал. 1:10), архим. Никанор е игнорирал както монашеските си, така и великосхимническите си обети.
По-нататък текстът на песента на тримата духовници (Никанор, свещ. Константин Стойчев и още един) става откровено безбожен: „Ако умра ил загина/ поп немой да викате, [отказ от заупокойни молитви – желание за смърт без разкаяние]/ вие на гроб да ми дойде,/ оро да заиграте. [кощунстване в памет на покойника]// Ако умра ил загина/ ке останат спомени,/ що съм лудо лудовао/ на младите години [придаване ценност на младежката лудост]”. Дали „поп немой да викате” е било сменено с „попа да извикате”, както твърди Никанор, не става ясно от видеоклипа, но това не променя нещата по същество. Призоваването да се играе хоро вместо заупокойни молитви и придаването ценност на нечия младежка лудост може само да радва бесовете, безбожниците и хора, които са далеч от Православието. За слуха на благоговейния християнин подобна богопротивна песен не може да предизвика нищо друго, освен отвращение.
Във втория клип се чува песента „Море, сокол пие” –
също напълно светска и нецърковна, макар и без явно богохулство като първата. Тъй или иначе, подходяща за изпълнение от народни певци, но не и от духовници.
Ето какво указват светите църковни канони за подобни случаи.
| „Християни, които отиват на сватби, не трябва да скачат или да танцуват, а скромно да вечерят и обядват, пазейки християнско приличие”. (53-то правило на Лаодикийския събор) „Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наричаните календи, воти, врумалии[15] и народния празник, извършван в първия ден на месец март (древното празнуване на Нова година[16], б.н.)… А така също отхвърляме и всички обичаи и игри, които са се вършили от мъже или жени в името на лъжливо наричаните у езичниците богове по някакъв древен и чужд на християнството обичай, и постановяваме: никой… да не призовава името на гнусния Дионис (чийто култ включвал и пиянски запой с вино, б.н.), когато се тъпче виното в линовете, и да не върши смехории и безумства поради невежество или суетност. Затова постановяваме: ония, които знаейки това постановление, си позволят занапред да вършат нещо от поменатото по-горе, ако са клирици, да се низвергват от свещен чин, а ако са миряни, да се отлъчват от църковно общение“.(62-ро правило на Шестия Вселенски събор) „Не се позволява на никого от свещения чин, а също и на монах… да присъства на сценични игри. А ако някой клирик бъде повикан на сватба, в такъв случай, щом почнат игрите, които имат за цел да примамват, нека веднага стане и си отиде, понеже така ни заповядва учението на нашите отци. Ако ли някой бъде изобличен в това, нека или да престане, или да бъде низвергнат”.(24-то правило на Шестия Вселенски събор) |
И тъй, учението на светите отци заповядва клирици, монаси и изобщо християни да не участват в скачания, танци и сценични игри. Уви, днешните християни и – което е страшно – архимандритът и великосхимник Никанор (Мишков) и събратята му по духовен сан и по веселба – се тешат със суетни празненства на Църногорския събор, и вършат точно обратното на онова, което учат светото Евангелие и светите отци.
Ето от кого взема този ужасен пример Никанор – от гръцките „духовници“, които безсрамно танцуват и се веселят греховно, в нарушение на светите канони и учението на Църквата и светите отци.
* * *
ВСЕ ПО-ГОЛЯМО ЗАТЪВАНЕ В ОТСТЪПЛЕНИЕТО.
„РАЗГРОМИТЕЛЯТ“ НА СВЕТООТЕЧЕСКИЯ КАЛЕНДАР.
ИНИЦИАТОР НА ГОНЕНИЕТО В СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ ПРОТИВ ТЕЗИ, КОИТО СЛЕДВАТ СВЕТООТЕЧЕСКИЯ КАЛЕНДАР.
Духовният отец на Никанор, архим. Евгений, е следвал светоотеческия календар, бидейки ревнител на Православието. Първоначално Никанор възприема тази ревност за вярата от него, както и от други ревнители в Софийска епархия, които следват светоотеческия календар с разрешението на патриарх Максим. През 2016 г. обаче патриарх Максим е вече покойник, патриарх Неофит е изявен привърженик на новия стил и не дава разрешения като патриарх Максим, а обкръжението му, особено секретарят на митрополията Ангел Младенов (върл новостилец, наричан от някои „Демон Младенов“ заради тъмните му дела), както и тогавашния протосингел архим. Василий (Савов), получил, по собствените му думи, прозвището „гонител на светоотеческия календар“, силно повлияват на Никанор да се откаже от стария стил. Липсата на опора в духовния отец (вече изгонен), липсата на мотивация в самия Никанор да следва календара, който са установили светите отци, и очертаващата се перспектива за кариерен растеж и още по-големи притоци на пари при условието да мине по нов стил, окончателно накланят везните. От 15.ХІ.2017 г. Гигинският манастир преминава на нов стил.
Никанор е много наясно кое е правилното. Но тъй като вече е поел по „другия“ път, в него се започва една борба за „самодоказване“ пред довчерашните си събратя – ревнителите на Православието. От антиикуменист и последовател на светоотеческия календар, той не просто се трансформира в икуменист и новостилец. Отличавайки се още от малък с хиперактивност, той проявява такава хиперактивност и в Отстъплението, превръщайки се в яростен апологет на новостилието и в свръх-икуменист.
През 2018 г., по инициатива на Никанор започва Второто гонение против светоотеческия календар в Софийска епархия. По това време решенията в епархията реално се взимат от Никанор, от секретаря Ангел Младенов (върл защитник на новия стил) и от протосингела архим. Василий (Савов). Ето какво пише Никанор в e-mail до свой доскорошен събрат:
И така, Никанор безумно иска „да разгроми стария стил“ в Софийска епархия. Днес обаче виждаме до какво окаяно състояние, уви, го е довела тази негова ненавист към Христовата и църковната правда.
Гонението против светоотеческия календар, инициирано от Никанор, скоро пререства и в нападки срещу приснопаметния игумен на Зографския манастир схиархимандрит Амвросий и срещу братството на Зографския манастир и по-конкретно – срещу служението на Зографски монаси в Софийска епархия. Никанор „е провокирал разследване срещу няколко зографски монаси”, чрез (според зографското братство) „неколкократни нападки към отделни монаси, чрез дезинформация и натиск върху българския патриарх Неофит” (да не забравяме, че това е „кроткият, добрият“ патриарх, при който Никанор безнаказано прави каквото си иска). Тези Никанорови „обвинения срещу манастира… са изцяло клеветнически” (Обръщение от Зографската св. обител). Също така Никанор е „направил някои отрицателни коментари за зилотите в Зографската обител и за светия игумен на тази обител” пред полицая, който го е извел от Зограф, а именно „опитал се е да охули за пореден път манастира и… да изказва съвършено несъстоятелни твърдения, че тукашните монаси са зилоти и не поменават Вселенския патриарх”. Именно поради това е станало и
* * *
ИЗГОНВАНЕТО НА НИКАНОР ОТ ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР
на 5.V.2018 г. Изгонването си от Зограф Никанор се опита да отрече с лъжи и увъртания, но тъй или иначе то е факт. Подробно за него може да се прочете тук. Причините за изгонването му обаче са още по-дълбоки. Не е само това, че Никанор чрез „дезинформация” е оказал „натиск върху българския патриарх Неофит” (пак напомняме, че това е „кроткият, добрият“ патриарх, при който Никанор безнаказано прави каквото си иска) за забрана на служението на игумена и монасите в Софийска епархия. По това време Никанор грубо се е намесил в живота на Зографския манастир, с намерение да смени ръководните лица в Зографската ефория и в самия манастир, изживявайки се като някой, който може да сваля и издига хора на ръководни позиции в Църквата. И докато с интриги успял да смени председателя и управителния съвет на ефория „Зограф” чрез министъра на външните работи, с чийто началник е имал достатъчно близки отношения, „въпреки отрицателното становище на братството”, както сам се е похвалил (според този източник [архив тук]), че „въпреки воплите на игумена” на Зограф, тъкмо той, Никанор, сменил управителния съвет на ефория „Зограф”, то намерението му да смени и игумена на Зографския манастир със „своя човек“ (говорят за йеросхим. Василий, който е близък с Никанор и го е постригал във велика схима) не е успяло.
* * *
НИКАНОР САМОВОЛНО СЕ МЕСИ В ЦЪРКОВЕН ИЗБОР В МАКЕДОНИЯ
Желанието на Никанор да влияе върху избирането на определени хора на висши църковни длъжности се простира и извън пределите на БПЦ. На 9.VІ.2025. Никанор си позволява самоволно да се меси в църковен избор в Северна Македония. Своеволието поначало е една от главните характеристики на живота и дейността на Никанор. Вече споменахме за самоволните му съслужения в Македонската църква през периода, когато това беше канонично недопустимо поради наложената ѝ схизма.
Ето какво пише Софийска митрополия: „Софийската света митрополия се разграничава категорично от всякакви опити за намеса във вътрешните дела на Православната църква на Северна Македония. Отвореното писмо, публикувано в северномакедонски медии, подписано с името на клирик на Софийската епархия – архимандрит Никанор (Мишков), игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, по никакъв начин не обвързва Българската православна църква – Българска Патриаршия, написано и изпратено е без благословение и представлява недопустима намеса в изборния процес за митрополит и опит за упражняване на влияние в братска нам поместна православна църква. Подобни действия подхождат повече на светски политически деятели, нежели на духовници и монаси, от които вярващите очакват съвсем различно поведение“.
Още по този въпрос може да се прочете тук (или тук).
* * *
ЛЪЖЕ ЗА УСЛОВИЯТА, УСТАНОВЕНИ НА ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР ЗА ПАСХА
Ето каква заблуда е изказал и разпространил Никанор относно условията за Пасха.
| „Днес някои дръзват да тълкуват от себе си, че целта на св. отци от Първия вселенски събор била не едновременното празнуване на Великден от християните, а непременното празнуване на Великден след юдейската пасха. Това е изместване на акцента от главното – едновременното празнуване на Пасхата от всички християни, към второстепенното – християните да празнуват отделно (по време) от юдеите… Целта на това свободно тълкувание е… да преувеличим отстъпленията на римокатолиците. Защото повод за реформата на папа Григорий XIII е природният факт, че поради изоставането на юлианския календар винаги, когато пролетното пълнолуние се падне между астрономическото равноденствие и датата 22 март по стар стил, второто условие от горепосочените четири (Пасхата да се празнува след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие) бива нарушавано“. |
Обяснение: Истината е, че двете цели не си противоречат. Изкуственото противопоставяне от Никанор на едната с другата говори, че под „всички християни“ той има предвид и католиците, и останалите еретици. Това и другото са еднакво важни и главни цели. Архим. Никанор лъже и повтаря заблудата на папа Григорий ХІІІ. Истината е, че с оглед Пасха да не е преди или с юдейската, при късна юдейска пасха православната Пасха е след второто пълнолуние, което не е нарушение на второто условие за Пасха, тъй като второто пълнолуние бездруго е след първото, а е изпълнение на целта на определеното от светите отци на Никейския събор за Пасха: да не е преди или с юдейската, а винаги да е след нея. |
Това свое погрешно мнение Никанор е изложил през ХІІ.2018 г. в тази статия (или тук). По-подробно по въпроса за Пасхата и условията за нея, както и за Божественото чудо за подкрепа на православната Пасхалия и за посрамяване на заблудени и лъжещи духовници като Мелетий (Метаксакис), Софроний (Сахаров), Клеопа (Илие), Никанор (Мишков), а също и на някои парижки модернисти, чиито заблуди са публикувани в икуменическия сайт „Двери“ на големия икуменист проф. Иван Желев (заблудите на всички тях са все от един порядък) виж тук и тук.
За Божественото чудо, чрез което Сам Бог изобличил лъжемъдруванията, подобни на Никаноровите, че „второто условие… бива нарушавано“, може да се прочете в статията
Тази статия изобличава всички мъдруващи подобно на Никанор заблудени духовници и богослови, които се смятат за по-умни от Църквата и от светите отци, а не разбират, че Църквата не може да установи на Първия вселенски събор нещо, което сама след това да нарушава и никой от светите отци да не забележи и да не поправи това. И още не разбират, че на Първия вселенски събор е възприето Пасха да се изчислява според календарните величини на Великия индиктион, а не според точността на астрономическите величини.
Още едно изобличение от свети Йоан Златоуст на лъжемъдрувания, подобни на Никаноровите (понеже и по негово време изглежда ги е имало) може да се прочете в статията „Още от древност е имало случаи на късна Пасха“ от Календара за 2025 г., стр. 24-26. И тъй, Пасха след второто астрономическо пълнолуние, което винаги е първо календарно, не е нарушаване на условията, установени от Първия вселенски събор, понеже на този събор е устоновено да се следват, както казахме, календарните величини на Великия индиктион, а не точните астрономически величини, както погрешно мислят Никанор и подобните на него недостатъчно запознати с въпроса духовници и богослови. А причината за това е много проста: Пасха трябва винаги да е след юдейската. Защото ако се следват точните астрономически величини, то именно при тези случаи на късна православна Пасха след второто астрономическо пълнолуние, новостилната католическа Пасха, която е след първото астрономическо пълнолуние, често се пада преди юдейската или заедно с нея. И понеже празнуването на Пасха след юдейската е главното условие, установено от Първия вселенски събор (а не е второстепенното, както Никанор лъже), то и пълното въвеждане на новия стил и за Пасха води до автоматично отпадане от Църквата.
* * *
ПРАЩА БАБАИТИ В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР, ЗА ДА НАСТАНЯТ СЪС СИЛА РАЗКОЛНИКА КАСИАН,
С КОГОТО СА ДУХОВНО БЛИЗКИ
Никанор има силно изразени симпатии към разколниците, в т.ч. и към разколника Касиан (втория отдясно).
Ето още снимки от фотоархива му с Касиан, представящ се за „епископ Велбъждки“ към разколническата общност РПАЦ:
Какво може да обединява Касиан и Никанор?
Идеологически те са пълна противоположност. Касиан е категоричен антиикуменист и последовател на светоотеческия календар, както и на всички канонически и светоотечески църковни установления. Никанор, напротив, е свръх-икуменист, апологет на новостилието, тотален модернист и ненавистник на каноническите и светоотеческите установления. Няма нищо друго, което би могло да ги обединява, освен стремежът към известност (Касиан отдавна се домогваше по всякакви начини до епископски сан, и накрая го получи, макар и фалшив; Никанор пък не спира да тича по големи и малки медии, за да се покаже), пълното своеволие в поведението, липсата на елементарно смирение и разколническата нагласа и на двамата.
На 13.VІІ.2024 г. следобед Никанор праща бабаити в Жаблянския манастир, за да настанят със сила Касиан, с когото, както се вижда, са духовно много близки.
* * *
ОЩЕ БАНДИТСКИ МЕТОДИ. ПЕРНИШКИТЕ ВИНКЕЛИ НА НИКАНОР.
ОСКЪРБЛЕНИЯ И ЗАПЛАХИ КЪМ ПАТРИАРХА
През октомври 2025 г. архим. Никанор си позволява публично да оскърбява Българския патриарх, като го нарича „този никаквец“ и лъже, че „се е смирил“. Той съвсем не е наясно какво представлява спасителното Христово смирение. А след това отправя заплахи в бандитски стил към Българския патриарх, че ще прати бандити, които да го бият с „винкельо“.
Това абсолютно гнусно, кощунствено и позорно поведение на Никанор би следвало веднага и без отлагане да бъде пресечено, а Никанор да бъде наистина „смирен“ чрез полагащото се за такива беззаконни деяния църковно наказание – низвержение и отлъчване. Ако, разбира се, не се покае, но индикации на покаяние у него засега, уви, няма.
| Ако някой от клира оскърби епископ, нека бъде низвергнат. Защото трябва „началника на твоя народ да не злословиш“ (Деян. 23:5). (55-то апостолско правило) Заповядваме, епископ, презвитер или дякон, който бие… с това иска да всява страх, да се низвергва от свещен чин.(27-мо апостолско правило) Апостолското и божествено правило подхвърля на отлъчване свещеници, които дръзват да бият… Да се низвергне… и такъв, който заповядва да бият някого и да го изтезават до жестокост и до смърт. (9-то правило на Двукратния събор) |
Ето още бандитски заплахи на Никанор и други гнусотии, които бълва:
И така, сквернословията и заплахите на Никанор в бандитски стил са печален факт, но – забележете – в същото време е факт и привързаността му към Константинополския патриарх Вартоломей. Защо? Как едното се съвместява с другото? Значи ли това, че всички църковни бунтари и сквернодумци могат да разчитат на подкрепата на Вартоломей, стига да му заявят лоялността си? Изглежда, че да. Нали той е „добрият“ патриарх, при който всеки може да прави каквото си иска.
* * *
НОВИ СЪСЛУЖЕНИЯ С РАЗКОЛНИЦИ.
ГОТОВ И САМ ДА НАПРАВИ РАЗКОЛ
Ето още информация за дружбата и съслуженията на Никанор с разколници.
На 24.VІ.2024 г. Никанор самоволно, без благословението на свещеноначалието, приема в Гигинския манастир разколническия т. нар. „Полтавски митрополит“ Теодор от неканоничната религиозна (по същество бандитско-нацистка, имайки предвид кървавите им превземания на храмове, насилието и убийствата на православни духовници и християни, и подчертаното използване на укронацистка символика (виж и тук) организация ПЦУ (или тук).
На 14 и 15.VІІ.2026 г. архимандрит Никанор (Мишков) отново извършва съслужение с украинските разколници от неканоничната религиозна (по същество бандитско-нацистка, както споменахме) организация ПЦУ и с техния главатар Сергей Думенко (лъжливо представящ се за митрополит Епифаний) в съборния храм „Св. Владимир“ в Киев (отдавна завзет от разколниците на Филарет Денисенко), самочинно и в разрез с църковните канони.
На 30.VІІ.2026 г. Никанор заявява готовност да направи нов разкол в Българската православна църква.
И така, както и преди се е изживявал като някой, който може да сваля и издига хора на ръководни постове в Църквата, така, уви, Никанор се изживява и днес. Тогава, през 2018 г. Никанор не успява да сложи „своя човек“ за игумен на Зографския манастир, въпреки интригите, които направи. Едва ли ще успее и сега. Историята многократно е показала, че подобни самозабравили се личности свършват окаяно с гръм и трясък.
* * *
НИКАНОР НЕ СЕ СВЕНИ ДА СКВЕРНОСЛОВИ ЦИНИЗМИ, ОБИДИ И ГЛУПОСТИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
Още за гнусното поведение на Никанор в публичното пространство може да се прочете в статията „Никанор – рецидивистът в расо, който гази Църквата с езика на квартален пияница“ (или тук).
За голямо съжаление, сквернословието, цинизмите и обидите (наред с икуменизма, модернизма и потъпкването на Свещеното Предание на Църквата) са станали неотменнен атрибут на „никанорщината“. И този човек, вместо да потъне в земята от срам, вместо да се затвори в монашеската си килия и да се кае през целия си останал живот, че е съблазнил огромно множество от „тия малките“ (Марк. 9:42), вместо да оплаква циничното си и безсрамно поведение и разпътния си живот, продължава да насища ненаситния глад на околоцърковните сеирджии, христомразци и църквомразци, да лъже против Истината и да я извърта по всякакви начини, да въстава против Светейшия Български патриарх, да оплюва БПЦ и да продължава да се изживява като твърде значим фактор в Църквата, който може да разделя и владее когато си поиска, да прави каквото си поиска, да сваля и издига хора на ръководните постове в Църквата и да управлява човешки съдби.
* * *
СВРЪХ-ИКУМЕНИСТ. НА СПЕЦИАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЕРЕТИКА-ПАПА.
КОЩУНСТВЕНАТА ЛЪЖЕИКОНА НА ФРАНЦИСК
През май 2023 г. Никанор, който никак не го свърта в манастира и се чуди с каква „новост“ да „удиви“ най-вече последователите си във Фейсбук, отива на специално посещение при еретика-папа Франциск. Никанор подарява на еретика лъжеикона на католишкия лъжесветец Франциск Асизки, нарисувана кощунствено в православен стил.
* * *
ЗАЩИТНИК НА АНТИКАНОНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ В УКРАЙНА
И НА НЕКАНОНИЧНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ „ПЦУ“
След всичките бандитски, цинични и икуменически деяния на Никанор, след заявлението му, че се отказва от Българската църква и от своя архиерей, понеже е намерил „добрия“ нов свой патриарх (при който ще може безнаказано да прави каквото си иска), никак не е учудващо, че той става горещ поддръжник и на сродната му по бандитски и разбойнически деяния политическо-разколническа организация ПЦУ, учредена антиканонично тъкмо от неговия нов и „добър“ патриарх.
Лъжите, с които Никанор защитава неканоничните действия на патриарх Вартоломей в Украйна, може да се прочетат тук (или тук). Тези, които се интересуват подробно, защо именно тези действия са неканонични, може да прочетат тук, тук, тук и тук. В настоящата публикация ще обясним само накратко същината на Никаноровите лъжи. Тя се състои в следното, а именно, че даденото от ІV-я Вселенски събор право на апелация на Константинополския патриарх е факт, но днес то лъжливо и неправомерно се разширява дотолкова, че той сам си приписва права на „пръв без равни“ (или тук). А това означава претенция за първенство не само по чест (каквото той действително има), но и по власт. Първенство по власт обаче Константинополският патриарх никога не е имал, няма и днес, а претенциите му за такова не са нищо друго, освен ерес, наречена „фенеропапизъм“ – папски претенции на патриарха във Фенер.
Защо Константинополският патриарх няма първенство по власт? Защото никой канон не му го е делегирал. Правото му на апелация е право да отмени несправедлива църковна присъда над чужди клирици и толкова. Добре известно е например, че днес в Руската църква ако някой свещеник се изкаже против войната в Украйна, автоматично бива низвергнат. Канонични основания за такова низвергване обаче няма и мнозина такива руски свещеници бяха възстановени в сан от патриарх Вартоломей. И толкова. Това е акт на първенството по чест. Ако би имал и първенство по власт, той би могъл например да прати тези свещеници при Руския патриарх и да му заповяда да ги приеме обратно. Това би било първенство по власт. Само че, както е добре известно, това не става и няма как да стане. Защото първенство по власт просто няма. Затова опитите на патриарх Вартоломей да се изкара за „пръв без равни“ са неканонични и еретически.
Второто важно нещо, което трябва да знаем и което каноните категорично и безусловно забраняват, е: никой архиерей няма право да прави каквото и да е архиерейско действие в чужда епархия (35-то ап. пр., 2-ро пр. на ІІ Вс. събор, 22-ро пр. на Трул. събор, 13-то и 22-ро правила на Антиох. събор, 15-то пр. на Сердик. събор и др.). Без изключения. Тук никой канон не дава никакви по-особени права на Константинополския патриарх, защото ако би имало такива, това вече би било първенство не само по чест, но и по власт. Такова нещо обаче няма. Затова отиването на патриарх Вартоломей в Украйна, в територията на Украинската православна църква, без съгласието на нейния каноничен предстоятел Киевския митрополит Онуфрий, и архиерейските действия там на патриарх Вартоломей се явяват канонично престъпление и нищо повече. Те не пораждат никакви канонично-правни или църковно-административни последствия. По тази причина създадената от патриарх Вартоломей т. нар. „Православна църква в Украйна“ (ПЦУ) предстявлява антиканонично разколническо сборище и нищо повече от това.
Нормално е човек да се запита: защо патриарх Вартоломей е извършил това грубо потъпкване на църковните канони? Не ги ли знае? Без съмнение ги знае. Просто си ги тълкува както иска, прилага както иска и отменя както иска, тъй като още отдавна той смята, че „свещените канони се явяват стени на позора, които ние трябва да разрушим“ (виж тук). И, да, днес той ги е потъпкал както е намерил за нужно. Както собствено и Никанор го прави постоянно. Това е едно от главните свързващи звена между двамата, за съжаление.
* * *
Ето какво пише светител Тихон изповедник, патриарх Московски, за това, че Константинополският патриарх няма право да се намесва в делата на друга поместна църква без разрешението на нейния каноничен предстоятел. Светителят е писал тези думи по повод на вмешателството на тогавашния Константинополски патриарх Григорий VІІ в подкрепа на руските разколници – обновленците и живоцърковниците, подкрепяни от съветската безбожна власт – ситуация, напълно аналогична с днешната подкрепа на патриарх Вартоломей към съвременните новообновленци и разколници от ПЦУ, подкрепяни от днешната човекоубийствена власт в Украйна.
| „Ние немалко се смутихме и се удивихме, че… главата на Константинополската църква, без всякакво предварително отнасяне до нас като законен представител и глава на цялата Руска православна църква, се намесва във вътрешния живот и в делата на автокефалната Руска църква. Свещените събори (2-ро и 3-то правила на Втория вселенски събор) на епископа на Константинопол са признавали всякога само първенство по чест, но не са му признавали и не му признават първенство по власт“. (Светител Тихон изповедник, патриарх Московски и на цяла Русия, Послание до Цариградския патриарх Григорий VІІ, юли 1924 г. ) |
* * *
ЗАЩИТНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛКАТА НА ДЕМОНИЧНИ ПЕСНИ.
ЛЪЖЕ, ЧЕ ДЕМОНИЗМА БИЛ НОРМАЛЕН.
ЕДИНОМИСЛЕНИ С НЕГО В ЗАЩИТАТА НА ТОЗИ ДЕМОНИЗЪМ СА
РУСЕНСКИЯТ МИТР. НАУМ, ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИЯТ АНТОНИЙ И РЕНЕТА ТРИФОНОВА
Демоничната песен „Бангаранга“ на 17.V.2026 г. събра в единодушие ценителите на такива демонични произведения в БПЦ и в частност:
Русенския митрополит Наум (Димитров) 
, Западноевропейския митрополит Антоний (Михалев) 
и (няма как без него) – архимандрит Никанор, както и неговата сътрудничка и единомисленичка Ренета Трифонова. Ето какво пише Никанор, а под него – и Ренета:
Архимандрит Никанор (Мишков) лъжливо се опитва да представи демонизма в песента „Бангаранга“ като нещо безобидно.
Защо твърденията на архим. Никанор са лъжливи? Защото „обозначаването на състоянията, през които неизменно преминава нашето човешко поведение“ абсолютно никъде в църковната и светоотеческата литература не се прави по този начин и с такива думи: човек да е ангел, демон и побъркан (както е в демоничната песен). Никъде! Състоянията на човешкото поведение се обозначават с термините грехопадение, покаяние и изправление. Това е! Грешникът в един момент се осъзнава, разбира, че го чака Божий съд за делата му, покайва се и поправя живота си. Това е „неизменното преминаване на човешкото поведение“. И така трябва да бъде – всеки човек трябва да се покае за греховете си! Обратно – когато пеещите и слушащите тази демонична песен изповядват, че са ангели, но всъщност демони, психопати и (горделиви) водачи, а не (смирени) водени – в това страшно изповядване няма и капчица от покаяние. Никакво покаяние! Нито с една дума. Само горделив демонизъм и психопатщина. Това НЕ Е неизменното преминаване на нашето човешко състояние! НЕ! Това, за съжаление, е състоянието на демонизиращия се човек. На човекът, стремящ се към демоничното, гибелното, адското. На този, който се чувства ангелски силен, горд, лидер, психопат и демон. Страшно е! Ето в това се състои коварната лъжа на архимандрит Никанор (Мишков).
По-подробно по въпроса може да се прочете тук и тук.
Единомислени в подкрепата на демоничното „изкуство“ и на занимаващата се с пропаганда на блуд и сатанизъм негова изпълнителка, митрополит Наум, Никанор и Ренета са неслучайно единомислени и в друго едно нещо, а именно в
* * *
НОВОВЪВЕДЕНИЕТО „ВСЕЛЕНСКА“ В СИМВОЛА НА ВЯРАТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Правим този паралел за илюстрация на това, че и едното, и другото са продиктувани от един и същи дух, чийто носители имат общи виждания, общи стремежи и общи позиции. Това обаче не е евангелският и светоотеческият дух, който „не е от тоя свят“ (ср. 1 Кор. 2:12), а е, за жалост, духът на модернизма, осветскостяването, новаторството в Църквата и непослушанието към нейното Св. Предание и светите отци. И понеже Никанор особено много се е потрудил и постарал, за да убеди последователите си във Фейсбук (например тук и тук), че нововъведението „Вселенска“ в Символа е правилно, то и ние отразяваме, макар и накратко, този въпрос, за да отбележим, че доводите на Никанор са напълно несъстоятелни и лъжливи. Който пък желае подробно да разбере защо нововъведението „Вселенска“ в Символа е погрешно и небогоугодно, може да прочете публикацията „Съборна и ли Вселенска?“, където този въпрос е разгледан достатъчно задълбочено.
* * *
ЗАЩИТНИК НА ИЗВРАЩЕНЦИТЕ-СОДОМИСТИ
„Ще се спрем на твърдението на архим. Никанор, че трябва държавата „да осигури възможност на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да получат законова рамка за своето съжителство и за уреждането на имуществените си отношения…“. В своя профил във фейсбук той допълнително пояснява, че ако получат „законова рамка за съжителство“, това ще даде възможност на еднополовите двойки да „уреждат имуществените си отношения“, поради което няма да бъде необходимо да им се осигурява правото на „граждански брак“. Оказва се, че според него не става дума за подкрепа на еднополовите бракове, а единствено за предоставяне на правна уредба, която да позволи на хомосексуалните двойки да съжителстват и да уреждат своите имуществени отношения и наследствени права. … Явно архим. Никанор не си дава сметка, че застъпвайки се хомосексуалните двойки да „получат законова рамка за своето съжителство“, тласка вярващите християни измежду тях реално да живеят в непрестанен грях и съблазнява мнозина да не разпознават мъжеложството и хомосексуалните отношения като тежък смъртен грях, за което св. ап. Павел ясно е казал, че такива „няма да наследят царството Божие“ (1 Кор 6:9)“ (Източник тук).
Още за близостта на патриарх Вартоломей (определян от Никанор като „неговия патриарх“) и йерарси от Константинополската патриаршия (например архиеп. Елпидофор, когото пропагандират в сайта на Никаноровата единомисленичка Ренета Трифонова) с джендър-идеолози и ултралиберали, както и за съмолитстването им с пастори-содомити, може да се прочете в статията на В. Велчев и Пл. Мирянов „ЛГБТ-активист ли е Никанор? Новият курс на либералното християнство“ (или тук).
* * *
| Нека отново да повторим, че ние не съдим Никанор – напротив, желаем му покаянието и спасението. Но категорично осъждаме неговите (както и на съмишлениците му) лъжливи, недостойни и противоцърковни дела. Дано Господ да му даде покаяние, докато все още има възможност! Дано да не стигне до страшната гибел, към която от много години върви! Дано да се спре, докато все още може! |
* * *
Част 3.
НИКАНОРЩИНАТА.
КАКВО ОБХВАЩА ТЯ?
Най-общо казано, „никанорщината“ е събирателно понятие на всички гнусни, противоцърковни и недостойни дела на Никанор, които дотук споменахме и каквито има още много, които не сме споменали (поради твърде големия им брой), както и на начина на мислене, извъртане и лукавстване, който Никанор винаги е демонстрирал и до днес постоянно демонстрира.
Ако трябва да изброим поотделно характерните проявления на „никанорщината“, те са следните:
• В нравствено отношение:
– лъжи,
– измами,
– сребролюбие,
– властолюбие,
– подлост и коварство,
– арогантност,
– оскърбления и заплахи към каноничния си архиерей и към други хора,
– безсрамие, сквернословие, цинизъм,
– сквернодействие,
– оправдаване на демонизма под вид на „изкуство“,
– подкрепа на извращенията.
Нека да сме реалисти. Който върши тези пороци – как мислите, ще има ли истинска и нелицемерна ревност за светото Православие и решимост да бъде верен на Спасителя Христа и Неговата правда докрай? Защото ние мислим, че няма да има такава ревност и решимост. По-скоро – обратното. Неслучайно светител Серафим (Соболев) е казал: „Православието е правопропорционално на целомъдрието“. А порочността на какво е правопропорционална? Ами на втората част от характерните проявления на „никанорщината“:
• Във верово отношение:
– църковен модернизъм,
– новаторство: апология на новостилието (и тук), апология на нововъведението „Вселенска“ в Символа на вярата,
– съзнателно потъпкване на църковните канони,
– лукаво изопачаване на Христовата и църковната правда,
– единомислие и единодействие с православните икуменисти (на първо място с най-отявления днешен икуменист – Константинополския патриарх Вартоломей), модернисти, либерали, църковни нововъведители – изобщо с всички онези, които са в лоното на Съборната Църква, но проявяват непослушание към нея и не следват нейното Свещено Предание в по-малка или по-голяма степен; най-ярките такива единомислени на Никанор духовници и мирянки от БПЦ са:
Ренета Трифонова, Маргарита Генчева и Русенският митрополит Наум. Никанор има и много единомисленици сред миряните, но те са най-вече околоцърковните сеирджии и явните или прикрити христомразци и църквомразци;
– единомислие с разколниците от всякакъв вид и най-вече с онези разколници (каквито в днешно време са украинските – съвременните обновленци и живоцърковници), които са подкрепяни от силните на деня;
– приятелство с еретиците-латинци и монофизити, и с друговерците и признаване у тях на „благодат“, „че вярата им ги води към Бога“ или други някакви спасителни неща, каквито у тях реално няма:
– с еретиците-латинци и техния глава – папата,
– с еретиците-монофизити,
– с евреите и техни представители;
Нека да сме реалисти. Това не е Православието. „Никанорщината“ само се представя за „Православие“, но не е. Във верово отношение тя е отстъпление от Православието, опит за деформиране на Православието, опит за нагласяне на Православието „според стихиите световни, а не според Христа“ (Кол. 2:8), опит за охулване на всички, които имат ревност към спазване каноните на Църквата, Преданието на Църквата и учението на светите отци на Църквата. „Никанорщината“ от една страна изкривява църковната правда и я представя в уродлив вид, а от друга страна възхваля икуменизма, разколите и всякакви други антицърковни неправди и ги представя в измамно привлекателен вид. „Никанорщината“ е лъжа, измама и беззаконие. Тя е „плътско мъдруване“, „вражда против Бога“, „на закона Божий… се не покорява, нито пък може“ (Рим. 8:7).
Дано Господ да запази колкото е възможно повече хора от гибелния път на „никанорщината“!
Дано Господ да даде покаяние на Никанор и неговите единомисленици!
* * *
Б е л е ж к и:
[1] Изразена например тук: https://www.ploshtadslaveikov.com/arhimandrit-nikanor-idolat-rusiya-izmesti-bog-ot-sartsata-na-mnogo-hora-u-nas/
[2] По свидетелството на бивши духовни събратя на Никанор, пострижението е било извършено тайно и без благословение, както и досега се пази в тайна. Открито е единствено чрез снимката на Никанор, на която се вижда великата схима под расото.
[3] Отворено писмо от архим. Евгений до архиереите от Св. Синод, с. 1.
[4] Там, с. 2.
[5] По свидетелството на очевидци – бивши духовни събратя на Никанор.
[6] Отворено писмо…, с. 1.
[7] Мила Авраамова. Манастирът на властта.
[8] https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/01/ee2.html
https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/01/ee1.html
[9] Митрополит Гавриил за въпроса с Македонската православна църква.
[10] Патриарх Максим (Минков) се упокоява на 10.ХІ.2012 г. На 24.ІІ.2013 г. Русенският митрополит Неофит (Димитров) е избран на Български патриарх.
[11] От 2010 г. той официално става член на Синодалната работна група по европейски програми към Светия Синод на Българската православна църква.
[12] За този тъмен период от новата история на Гигинския манастир научихме от разказите на бивши духовни събратя на Никанор, както и от духовни чеда на о. Евгений.
[13] Снимката е предоставена от бивши духовни събратя на Никанор и духовни чеда на о. Евгений.
[14] На 31.ІІІ.2016 г.
[15] Древноримски езически празненства, започващи с „врумалии” – празненства на идола Дионис (от 24 ноември до 17 декември), включващи „сатурналии“ и „опалии“ (от 17 до 23 декември), „воти“ (от 23 декември до 1 януари) и завършващи с януарските календи (от 1 до 5 януари).
[16] В древност у някои народи началото на годината се считало от март. Поради това седмият месец от март е наречен „септември“ (= седми), осмият – „октомври“ (= осми) и т. н.