Страница с материали за светото Православие

Последни публикации

  • Книга за благотворителността и милостинята

  • От Православния календар за 2019 г., с допълнения. „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лук. 10:16) Не един или двама, а много светци са изобличили със слово и дело небогоугодната ново­кален­дар­на реформа в Църквата. Тук публикуваме техните сви­детелства – който желае, нека слуша гласа на…

  • Църковен светоотечески православен календар за 2019 г.

    Календарът се издава от православни християни от Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, следващи светоотеческия Православен календар (именуван още от древност Велик индиктион), който от Първия Вселенски събор насетне винаги е следвала Едната Света Съборна и Апостолска Православна Църква и който и днес тя в по-голямата си част следва. Публикувани са и свидетелствата на…

  • За новия и стария стил

    За новия и стария стил

  • Абортът е убийство на невинно дете

  • Критският събор: Свят и Велик Събор?

    „Сдружението на православните ромеи“, участвайки в общото обсъждане, тревогата и оправданите и силни безпокойства, които Критският „събор“ предизвика у православното изпълнение, пристъпва към настоящото издание „Критският събор: свят и велик събор? – отзиви и коментари по съвест и истина“.  Целта на изданието е да спомогне за правилната оценка на този „събор“. Затова подбрахме текстове…

  • Житие и поучения на светител Серафим, Софийски чудотворец

    В духовно трудните времена, в които живеем, при всеобщото оскъдняване на живи съсъди на светостта и носители на благодатта на Светия Дух, при повсеместното осветскостяване на православните християни и отслабване на духовния живот, при яростните опити на дверите адови да погълнат и претопят Църквата Христова чрез съвременните отстъпления и ереси, най-коварна от които е…

  • Православен мисионер

    Православен мисионер

    В настоящата книга са разгледани и изяснени актуални и важни въпроси относно явления и процеси на нашето съвремие от обществен, нравствен и верови характер, пряко засягащи църковния живот на православните християни и самата Православна вяра и Църква. Архим. Йоан (Филипов) е автор на следните теми:Софийна ересИкуменизъм„Нов“ календар„Рок-“ и „метъл-“ музикаНаркоманияСъжителство на „семейни начала“ без…

  • Житие на преподобния и богоносен наш отец Антоний Печерски

    Първоначалник на руските иноци, започнали да се подвизават в пещери Из Киево-Печерския патерик Благословен е Бог, сътворил премъдро всичко, Кой­то иска да се спасят и да се просветят с познанието на истината всички люде. Благословен е Той за това, че не е оставил нашата Руска земя и не е допуснал тя да се помрачи…

  • Разлика между вяра и суеверие

    Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях.

  • Лазаровден

    Лазаровден

    Нека отбележим как в този ве­ли­ко­постен ден в родната ни страна се осквернява християн­ския пост и паметта на светия пра­ве­ден Лазар.

  • Тодоровден

    Тодоровден

    Светата Църква никога не е по­зво­ля­вала да се извършват конски над­бягвания по време на цър­ков­ните празници, а особено по време на Великия пост.

  • Какво е Коледа?

    Какво е Коледа?

    Човек, личност, празник, обичай? Много хора мислят, че е заместител на измисления персонаж от при­каз­ките – Дядо Мраз, и дори казват: „Дядо Коледа“.

  • Суеверия свързани с покойниците

    Траурните обреди днес са може би най-често извър­шва­ните. Но не защото повече хора умират, отколкото се раждат. А защото все по-рядко хората осъзнават важ­ност­та на Тайнствата, и съответно, не пристъпват към тях.

  • Статията е в процес на обновяване.

  • За нас е изключително важно да прекараме живота си в Христовата вяра, а още по-важно е да го завършим по християнски. В сравнение с вечността, времето, което прекарваме на земята, е нищожно кратко. Но в този кратък наш живот са­мите ние определяме вечната си участ.

  • За съжаление, има доста християни, които понякога хо­дят на църква, дори прибягват към църковните Тайн­ства и обреди, но единствено от гледна точка на исто­ри­че­ските традиции, без да желаят истинско общение с живия Бог, без да търсят реално освещаване чрез Божията благодат.

  • В Свещеното Писание четем: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“ (Втор. 18:10-12).

  • Случвало ли ви се е да попаднете на някой човек, който се има за „много вярващ“, идва и благоговейно ви подава сгънат лист хартия? След което пак с голямо благоговение и някак тайнствено започва да ви обяснява историята на това „свещено“, според него, листче.

  • Човешката душа копнее за своя Създател. Ние по при­рода се стремим към богообщение, вярата в Бога е заложена у всекиго от нас. Особено, когато човек е покрусен от тежка скръб или е изпаднал в голяма трудност, тогава той най-много се нуждае от Божията помощ и утешение. И както удавникът е готов да се хване…

  • Курбанджийство

    Думата „корбан“ е употребена в Новия Завет заедно с определението, че това е „дар Богу“. Както обаче се вижда от последващите думи на Господа, дори този дар към Бога може да се превърне в „престъпване на словото Божие чрез човешко предание” (ср. Марк 7:13). Затова нека накратко да поговорим за човешките предания.

  • Животът и смъртта

    Животът е най-прекрасното нещо, създадено от Твореца. Смъртта е само разкъсване на връзката между душата и тялото на човека.

  • Грехопадението

    Грехопадението е нарушаване на Божията воля. Волята на Твореца е съграждаща. Нарушаването ѝ пък е раз­рушаващо. Всичко, което е в синхрон с Божията воля, действа съзиждащо за света. Обратно, онова, което е в разрез с Божията воля, действа разрушително за света.

  • Вечната смърт

    Има два вида смърт: смърт на тялото и смърт на душата. Смъртта на тялото е разкъсване на връзката между тялото и душата. Смъртта на душата е разкъсване на връзката между душата и Светия Божий Дух, Който я оживотворява. Както душата оживотворява тялото, така и Божият Дух оживотворява душата.

  • Мислите ли, че Христос е дошъл, само за да ни даде телесно здраве? Само за да ни избави от болести? Или за да ни реши житейските проблеми? Или за да ни дари богатство и доволство? Нищо подобно.

  • Каква е целта на нашия живот? И в частност, на нашия християнски живот?