Сигилият-фалшификат / Религия и мистика / Православие

Привет брате,
простено да е и на теб.
-------Ти пишеш: “резултатът е налице, англиканите вече са толкова далеч от нас, колкото и Петдесетниците например. Единственото, което им се признава при това с уговорки е апостолското начало на епископата...”

-------?! Англиканите и петдесетниците ВИНАГИ са били на една ерес растояние от православието. Извини ме, но само не разбрах - това, че им се признава апостолското начало на епископата, трябва ли да го приема като нещо напълно нормално?!

--------“Проверявайте ги тези работи... Този "документ" е на една богословска комисия, на хора с костюми и там няма нито един подпис на човек с расо”.

--------Да не би да намекваш, че тези комисии са някакъв си “сам-издат”?!

1) Това са официални комисии оторизирани от съответните поместни църкви да ги представляват, както и да подписват или не определени документи.
2) “...в качестве представителей девяти Православных Церквей, подписали "Баламандскую Унию":
1. Архиепископ Австралии Стилиан - Константинопольский Патриархат;
2. Митрополит Нубии Дионисий, профессор Константин Пателос - Александрийский Патриархат;
3. Митрополит Библа Георгий Ходр, архимандрит Иоанн - Антиохийский Патриархат;
4. Игумен Нестор (Жиляев) - Московский Патриархат;
5. Митрополит Трансильвании Антоний, профессор Димитрий Раду - Румынский Патриархат;
6. Митрополит Морфа Хрисанф, профессор Макарий Папахристофору - Кипрская Церковь;
7. Иеромонах Варсонуфий (Дороскевич) - Польская Церковь;
8. Профессор Федор Папавли - Албанская Церковь;
9. Епископ Юенсу Амвросий - Финская Церковь.
Ее подписали католики и 13 официальных представителей девяти Поместных Православных Церквей, среди которых есть митрополиты, епископы и профессора [от Русской Православной Церкви - игумен Нестор (Жиляев), сотрудник Отдела внешних церковных сношений]. Документ издан международной смешанной комиссией по богословскому диалогу между католической и Православной Церквами и опубликован папским советом по христианскому единству (см. список литературы, п. 28, стр. 55-56) и Константинопольским Патриархатом.

Да не говорим за тази в Шамбези!

Ето и отделни фрагменти от официоза на МП.

Архиерейским Собором Русской Православной Церкви 1997 года было принято решение о публикации текста Баламандского соглашения, подписанного в 1993 году, а также комментария к нему в официальной церковной печати. "Журнал Московской Патриархии", выполняя решение Священноначалия, помещает эти материалы.

“Необходимо отметить, что вопрос о Баламандском соглашении поднимался и на Архиерейском Соборе в 1994 году. Этот документ тогда был принят и одобрен, хотя епископат не был ознакомлен с его текстом.” (?!?)

Современное видение друг друга православными и католиками по Баламандскому документу базируется на понятии "Церкви-Сестры". Это понятие ввел в употребление еще в начале 60-х годов Вселенский Патриарх Афинагор; затем оно вошло в документы II Ватиканского собора (Конституция "Об экуменизме").

Согласно этому документу, «католики и православные рассматривают теперь друг друга по-новому в их отношении к Таинству Церкви и вновь открывают друг друга в качестве Церквей-сестер... взаимно признают друг друга в качестве Церквей-сестер, совместно сохраняющих Церковь Божию в верности ее божественному предназначению, особенно же в отношении единства».

Папский представитель в Баламанде, сформулировал тождественную с папой точку зрения: «На самом деле, понятие "Сестры-Церкви" означает признание церковного и сакраментального строя в том смысле, что в каждой из Церквей существует благодать и спасение» (5). «преследуемое единство Православия и римокатоличества должно увенчаться успехом на основании принципа "сестер-Церквей", потому что эта экклезиология предполагает взаимное признание церковной сути участников в диалоге и запрещает любое покушение вовлекать в свою Церковь лица или общины, которые принадлежат другой Церкви, как оно запрещает и антагонизм в области миссионерства и христианского свидетельства» (6). В 1990 году митрополит Халкидонский Варфоломей, обращаясь к папе на престольном празднике в Ватикане, сказал: «Сегодня вообще признают, что решения для будущего найдут инуде, в схеме Сестер-Церквей в рамках евхаристической экклезиологии» (8). Став Патриархом Константинопольским, Варфоломей подтвердил сказанное ранее: Православие и католичество «составляют два легких Тела Христова». Об «основной экклезиологической истине» и «двух легких» Патриарх Варфоломей говорил и в своей приветственной речи кардиналу Эдуарду Кассиди на престольном празднике в Фанаре. «ни в коем случае не должно быть усвоено никакого вида сотериологической исключительности или предано узкое, исповедническое значение выражению ("вне Церкви нет спасения"). Такая сотериологическая исключительность идет вразрез с экклезиологией сестер-Церквей»(10).
Патриарх Варфоломей заявил украинскому униатскому епископу г. Торонто в Канаде Исидору, что Вселенский Патриархат твердо стоит за Баламандское соглашение и надеется, что поскольку вопрос об унии теперь решен, — богословский диалог теперь может заниматься теми задачами, ради которых он был создан.

При этом в п. 15 подчеркивается: Твердо сохраняя неприкосновенную свободу личности и международное обязательство следовать свободе совести, в усилиях по восстановлению единства недопустимо стремление обращать людей из одной Церкви в другую ради их спасения. В связи с этим документ напоминает о совместном заявлении Папы Иоанна Павла II и Вселенского Патриарха Димитрия I, сделанном 7 декабря 1987 года, в котором говорится: Мы отвергаем любую форму прозелитизма, любую позицию, которая могла бы быть расценена как неуважение.

Если не удастся прийти к согласию на местном уровне, то необходимо поставить этот вопрос перед высшими инстанциями, представленными в смешанных комиссиях (п. 26)
Митрополит Минский и Слуцкий Филарет казва:
“Нужно несколько слов сказать и о нашей предыстории, которая связана с синодальной Комиссией по вопросам христианского единства. Эта комиссия работала в 1970—80-е годы. Некоторое время я тоже принимал участие в ее работе и даже исполнял обязанности секретаря комиссии. После Поместного Собора, который избрал Патриарха Алексия, работа комиссии приостановилась, а в 1993 году было решено не возрождать Комиссию по христианскому единству, а создать на ее основе Богословскую комиссию. Синод решил, что богословские собеседования, которые мы ведем с инославными христианами, и соответствующие документы должны получать соборную оценку...Баламандский документ не привносит ничего принципиально нового, а лишь использует традиционное для Православия отношение к Католицизму...”

Епископ Иларион Алфеев:

“Во Фрайзинге и в Баламанде были подписаны совместные документы, в которых уния признавалась неприемлемой. Принципиального различия между документами, на мой взгляд, нет, однако Фрайзингское соглашение не было официально ратифицировано католической стороной, тогда как Баламандское было. Однако Баламандский документ встретил сопротивление как среди греко-католиков, не согласных с резким осуждением унии, так и среди некоторых православных, не довольных тем, что в документе использовался термин "Церкви-сестры" применительно к Православной и Католической Церквам. Баламандский документ был, в частности, официально отвергнут, с одной стороны, Греко-Католической Церковью Румынии, с другой - Элладской Православной Церковью. Однако большинство Православных Церквей рассматривает оба документа - Фрайзингский и Баламандский - как важный шаг в направлении решения униатской проблемы. Впервые за несколько столетий Римско-Католическая Церковь официально признала унию как метод достижения единства неприемлемой.

------------- На тази база се градят и обвиненията срещу Ватикана от страна на МП, заради нарушаване на каноническата територия на РПЦ. Както и за провеждането на прозелитизъм от негова страна. Няма да ти тълкувам какво значи това.

В тази връзка мисля, че би трябвало да се знае:

Дважды на соборах Иерусалимском (1443) и Константинопольском (1450) восточные патриархи Александрийский, Антиохийский и Иерусалимский анафематствовали унию и отлучали ее приверженцев.
Говорится в Окружном Патриаршем и Синодальном Послании Константинопольского Престола 1895 года. «из ересей, распространившихся какими Бог весть судьбами в большей части вселенной, был некогда арианизм, а теперь папизм... Появившееся учение, будто Дух Святый исходит от Отца и Сына, есть сущая ересь, и последователи его, кто бы они ни были, еретики, по упомянутому собороному определению святейшего папы Дамаса; составляющиеся из них общества, суть общества еретические, и всякое духовное богослужебное общение с ними православных чад соборной Церкви — беззаконно, по силе Седьмого Правила Третьего Вселенского Собора» (19).
---------Контрастът е доста голям, не мислиш ли?!

В Окружном Послании Восточных Патриархов в 1848 году: «У нас ни Патриархи, ни Соборы никогда не могли ввести что-нибудь новое, потому что хранитель благочестия у нас есть самое тело Церкви, т.е. самый народ, который всегда желает сохранить веру свою неизменною и согласною с верою отцов его, как то испытали многие из пап и латинствующих патриархов, со времени разделения нисколько не успевшие в своих против нее покушениях» (14). святителя Марка Ефесского: «Дела веры не допускают икономии... никогда, о, человек, то, что относится к Церкви, не разрешается через компромиссы» (15).

Позволявам си да приложа линковете към самите документи, за да се види също участието и на клира (митрополити, епископи, свещеници) в тези комисии.

http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=576 - Баламандский документ.

http://portal-credo.ru/site/?act=lib&id=578 - Шамбезийские документы 1990 года

http://hgr.narod.ru/6unia.htm - за унията с монофизитите.

http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=1075 - за Антиохийската патриаршия и Мелхитите.

--------"Как да се доверя на написаното от теб?..."

---------Пропуснах да отбележа, че статията, от която просто взех набързо този фрагмент е писана 2001 година, но вие като историк сигурно сте се досетили за какво иде реч.

--------“Благодаря за монофизитската справка, засега няма нищо конкретно и едва ли ще има.”
---------За теб съмолитстването между православни и монофизити, станало вече нещо обичайно, установяването на общение в тайнствата на някои от източните патриаршии с противохалкидонските “църкви”, както и отказа от прозелитизъм не е ли нещо конкретно и обезпокоително?

Здравей Фам,
Добре си казал:
„Нищо не оправдава каноничните нарушения.”

Но се питам следващото какво би го оправдало.

Член 18 от Послание на патриарсите на Източно-вселенската Църква за Православната вяра:
Душите на хора, които са паднали в смъртни грехове и при смъртта си не са се отчаяли, но още преди да се разделят с настоящия живот се покаяли, само че не успели да принесат никакви плодове на покаяние /каквито са молитвите, сълзите, коленопреклоненията при молитвени бдения, съкрушенията, утешаването бедни и изразяването в постъпките си любов към Бога и ближните - всичко това, което Вселенската църква от самото начало смята за богоугодно и благопотребно/, душите на такива люде слизат в ада и търпят за сторените от тях грехове наказания, без да се лишават обаче от надежда да се облекчат от тях.
Облекчение пък ще получат те, по безкрайната благост, чрез молитвите на свещениците и благотворенията, които се вършат за умрелите, а особено със силата на безкръвната жертва, която свещенослужителят принася отделно за всеки християнин заради неговите близки, а пък общо за всички всеки ден принася Вселенската и апостолска църква.

Флорентинският събор през 1439г. е решил:
„Душите се очистват чрез мъки в чистилището след смъртта и за да бъдат спасени то тези мъки, получават облагите от ходатайствените молитви на живите вярващи, а именно литургична жертва, молитвите, подаянията и други набожни дела.”

Колкото и да не ми се иска да го кажа, но този член на източните патриарси от 1723 г. е всъщност католически, а не православен. И това е идеята за чистилището, макар и не спомената директно. Приликата в цитираните текстове доказва това. А митарствата и чистилището си вървят ръка за ръка, както беше казал архимандрит Павел там някой си. Ще се връщам специално да го чета този брат, Спаниш го беше цитирал и май линк беше дал за още негови неща.

Някои аргументи, които не оставят никакво място за съществуването на това твърдение на източните патриарси.
Първо Апостол Павел:
Христос умря за греховете ни, според Писанията (1Кор. 15:3б)

Второ Йоан Дамаскин
"Всяко Христово дело и чудотворство, разбира се, е твърде велико, божествено и удивително, но най-удивителен от всичко е честният Му кръст. Защото смъртта бе победена,”

Трето Атанасий Велики
"А че смъртта е разгромена, че Кръстът е станал нейният победител, и че тя повече няма сила, но е наистина мъртва, не е никак малко доказателство,”

Ясно е, смъртта на Исус на Кръста чрез неговата кръв е умилостивение пред Бога за нашите грехове, наше оправдание и освещение-отделяне пред Бога за Бога. Това казват Апостолите и Отците, които са верни на Апостолското благовестие.

И това, което патриарсите са написали е всъщност навличане на главите им на анатемата на Апостол Павел от Галатяни. Те се опитват да добавят човешки дела до изкупителната жертва на Христос, за което на десет века по-ранен събор направо биха ги анатемосали като еретици.

Изключително тенденциозно в някоя от многото теми за Митарствата поместих представителна извадка от „Слово за Спасението и съвършенството” на Игнатий Брянчанинов от Аскетични опити 2, което си е перфектно изложение на доктрината за спасението от Православна гледна точка, но от времето на ранните свети отци.

Спасението е възстановяване на връзката с Бога чрез Новорождението и изпълването със Светия Дух, които правят Християнина наистина способен за добри дела.

„Ти си спасен, за да вършиш наистина добри дела, а не вършиш добри дела, за да се спасиш.” Това е най-точната мисъл изразяваща спасението и освещението, която би трябвало да изповяда и защитава всеки читав Християнин. Мисъл, която точно намества взаимоотношението между спасение и дала в християнския живот.

Страхотен е аргументът на Светител Игнатий Брянчанинов с примера на стотника Корнилий. Добрите му дела и милостините не го спасиха, но го доведоха да спасението. Спасението изразено във възстановяване на връзката с Бога, което бе доказано от получаването спонтанно на Светия Дух, докато Апостол Петър говореше.

226 глави на Марк Подвижник от Добротолюбие Том 1 против тези, които смятат да се оправдаят с дела пред Бога си е страхотно изпълнение. Моля те, прочети ги!

Разбойникът на кръста бе класически пример. Покаяние, новорождение, вътрешна промяна на момента и възстановяване на връзката с Бога. Това, че не е могъл да извърши дела за продължаващо усъвършенствуване никак не означава, че и това, което е имал към момента, е недостатъчно. Напротив, сам Исус му каза, че ще бъде спомнен и изповядан от Него пред Отца, защото и разбойникът го изповяда пред човеците за Божий Син с Вяра в Покаяние. И това беше дело на Вяра, каквато и Апостолите нямаха в този момент. И това единствено дело, защитата на Исусовата праведност и изобличаване на несправедливостта на присъдата Му с риска да умре на кръста по по-бързия и по-гаден начин, по който той и умря в крайна сметка, остана за вечен спомен на всички, които четат Евангелието.

Останалото, което видях от Посланието, си е издържано, но не ми се играе как другите текстове от него не оставят място за цитирания, защото той им противоречи.

Би трябвало да си чувал за Католическия плен на Православното богословие и наличието на такива остатъци в съвременното Православие. Не случайно Протоиерей Георгий Флоровски толкова настоява за Неопатристичен синтез (Новопатристично единство). Сиреч завръщане към Православието на ранните църковни отци. От направения анализ виждаш, че е много прав. И май за всичко написано след Марк Ефески човек трябва да е страшно внимателен.

По някои други въпроси.
Дмитрий Капустин е напълно прав в това, че съвременното Православие се е изпразнило от съдържанието си в духовен план и в сравнение с това останалото са маловажни проблеми. Всичко се е превърнало в игра на политика, а само малцина идеалисти като теб смятат, че е възможна някаква промяна към добро. Всичките заигравания на разни отстъпки и прочие са си чиста проба дипломация и домогвания на задкулисни интересни, обикновено преплетени с голямата политика. Зад догматичните въпроси се прикриват лични интереси за власт, влияние и облаги. Като прочетеш Архиепископ Аверкий Таушев не просто ще ти светне, ами и ще си попсуваш сладко в скришно място. Може да ти се зачете за ревност. По-страшното е, че от 1900г. върви една скрита подмяна на благовестието. Отново се възражда старата ерес на Оригеновия Апокатастасис в нови още по-неприятни измеренения. Вече е клонирана с Източен Пантеистичен Монизъм и масонерията малко по малко ще зарази с нея целия Православен свят. Ориген е много удобен за проправянето на пътя на Икуменизма, защото възстановяването в крайна сметка на всички обезсмисля наличието на Път, който единствен води до Бога.

Нещата са толкова неприятни, че вече две години не сядам да си довърша преводите и работата по богословската част. Но май е вече време наистина да довърша нещата. Твоите очи задължително ще видят тези материали. Ти си ми от малкото братя, с които съм на един дух. Да не те обременявам повече.

Поздрави
Жабчо Зелений

Любчо рече: ...”позеленял от яд” иде от Жбоците, те са заман ядосани на нещо... особено на православен Ню Ейдж...