Страница с материали за светото Православие

Как се отнасят светците на Православната Църква към молитвеното общуване с инославните?

,

Из книгата „Как православните икуменисти грешат против Господа и против православната вяра“

Първи Никейски събор
„Намразих събранието на лукавстващите, и с нечестиви няма да седна“ (Пс. 25:5, слав.)

Светител Марк Ефески е казал: „И тъй, ние се отвър­нахме от тях (римокатолиците, б.м.) като от еретици, и затова се ограждахме от тях. И какво повече е нужно? Понеже благочестивите закони говорят така: „Явява се еретик и подлежи на закона против еретиците този, който макар и не с много, се отклонява от Православната вяра“. Ако пък латиняните с нищо не са се отклонили от правата Вяра, то изглежда напразно ги отсичаме; но ако те съвър­шено са се отклонили, и то по отношение на богословието за Светия Дух, хулата по отношение на Когото е най-голямата от всички опасности, то е ясно, че те са еретици, и ние ги отсичаме като еретици. Защо и помазваме с Миро тези, които идват от тях при нас? Не е ли ясно, че като еретици?… Ние сме ги отделили и отсекли от общото Тяло на Църквата“1.

***

В своето Завещание за Православната вяра, написано в ХІІ в., преподобни Теодосий Киево-Печерски казва:
„С латинската (католическата) вяра не се приобщавайте, не се придържайте към техните обичаи, от причастие2 с тях бя­гайте, и всяко тяхно учение избягвайте, и от техните нрави се гнусете.
Пазете се, чеда, от кривоверците, и от всички техни бе­седи, понеже и нашата земя се напълни с тях. Ако някой ще спаси душата си, то това може да стане само като живее в Право­славната вяра, понеже няма друга вяра, по-добра от нашата чиста и свята Православна вяра.
Като живееш в тази вяра, не само ще се избавиш от гре­ховете и от вечните мъки, но и ще станеш причастник на вечния живот, и безкрай ще се радваш със светиите. А тези, които живеят в друга вяра – в католическата или мюсюл­манската, или арменската – няма да видят вечния живот.
Не подобава също така, чедо, да хвалим чуждата вяра. Който хвали чуждата вяра, все едно, че хули своята. Ако ня­кой започне да хвали и своята, и чуждата, то той е двое­верец, близък до ерес. А ти, чедо, се пази от такива и непрестанно хвали своята вяра. Не се побратимявай с тях, но бягай от тях, и се подвизавай в своята вяра чрез добри дела. Милостиня прави не само на своите по вяра, но и на чуждоверните. Ако видиш гол или гладен, или попаднал в беда – бил той евреин или турчин, или латинец – към всекиго бъди милосърден, избави го от бедата както можеш, и няма да бъдеш лишен от награда от Бога, понеже Сам Бог в сегашния век излива Своите милости не само над християните, но и над невер­ниците. За езичниците и иноверците Бог в този век се грижи, но в бъдещия те ще бъдат чужди на вечните блага. А ние, които живеем в Православната вяра, и тук получаваме всички блага от Бога, и в бъдещия век ще ни спаси нашият Господ Иисус Христос.
Чедо, ако бъде нужно дори да умреш за своята света вяра, с дръзновение отиди на смърт. Така и светиите са умирали за вярата, а сега живеят в Христа. А ти, чедо, ако видиш ино­верни да спорят с верни, като искат с измама да ги отклонят от правата вяра, помогни на православните. С това все едно, че ще избавиш овца от устата на лъва. А ако замълчиш и ги оставиш без помощ, то това е все едно, като да си отнел изкупената душа от Христа и да си я продал на сатаната.
Ако противящият се ти каже: „Вашата вяра и нашата вяра са от Бога“, то ти, чедо, отговори така: „Кривоверецо! Нима ти и Бога считаш за двоеверец! Не чуваш ли ти, който си развратèн от злата вяра, какво казва Писанието: „Един е Господ, една е вярата, едно е Кръщението“ (Ефес. 4:5)? Не слушаш ли апостол Павел, който говори: „Ако дори ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, което ние ви благовестихме, да бъде проклет“ (Гал. 1:8)“.
А вие (латинците), като отхвърлихте проповедта на Апо­столите и светите Отци, възприехте неправа и развратена вяра, пълна с погибел. Затова сте и отхвърлени от нас. Затова не подобава ние да служим с вас и да пристъпваме заедно към Божествените Тайни – нито вие към нашите, нито ние към вашите, защото вие сте мъртви и принасяте мъртва жер­тва, а ние принасяме жертва на Живия Бог – чиста и непо­роч­на, за да наследим живот вечен…“3.

***

В известната „Повест за светите 26 Зографски препо­доб­но­мъченици“ се разказва за съслуженията на някои атонски монаси с римокатолиците, по подобен начин, както го правят днешните икуменисти, с тази разлика, че тогава е било по принуда, а днес православните икуменисти го правят добро­волно. Нека обаче видим как Бог е прославил с нетленните венци на светостта онези светогорски монаси, които се от­ка­за­ли от икуменическото предложение на тогавашните еретици-римокатолици, наричани днес от православните икуменисти „наши братя в Христа“, и как Бог страшно е наказал тези, които съслужили по икуменически маниер с римокато­ли­ци­те.

В края на ХІІІ век (ок. 1280 г.) на Света Гора, земния дял на Пресвета Бо­го­родица, нахлули въоръжени римока­то­лически „мисио­нери“ и започнали да преследват всич­ки, които оби­та­ва­ли там. Най-напред те нападнали Лаврата на св. Атанасий и пред­ло­жили на мо­на­сите там да се съединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Мо­на­сите, из­пла­шени и не раз­би­рай­ки доб­ре апо­стол­ските слова: „Дай­те място на Божия гняв“ (Рим.12:19), чрез един свой от­лъчен свещеноинок се съгласили, съе­ди­нили се с тях и по такъв начин спа­си­ли живота си. По-къс­но тези монаси били из­об­личени и нака­зани от Бога.

Избиването на Атонските преподобномъченици от римокатолиците в ХІІІ в. Горе вдясно са изобразени св. 26 Зографски преподобномъченици

След това ла­тин­ците отишли в Ивер­ската лавра и по­искали от тамошните иноци и те да се обединят с тях. Иноците от този манастир не само не скло­нили на това, но изобличили нечестивците и според думите на апостола (Гал. 1:8) ги проклели за тяхното нововъведение. Беззаконниците, като чули това, разярили се, извлекли навън всички братя от манастира, натоварили старейшините на кораб и заедно с него ги потопили в морето. Така тези бла­жени иноци, за това, че не се покорили на беззаконниците, приели мъченически и изповеднически венец. А по-младите от тях били откарани в плен в Италия, където, след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.

От Иверската лавра латин­ци­те отишли във Ватопедския мана­стир. Те избили колкото иноци намерили там, понеже иноците ги изобличили за нече­стието им, а останалите, които се криели в гората, открили, и като не успели да ги склонят да се обединят с тях, избесили всички тези иноци на мястото, където ги намерили.

След това латинците преми­нали от другата страна на Света Гора и се доближили до мана­сти­ра на св. великомъченик Георги, наричан Зограф. Игуменът на ма­на­стира, преподобни Тома, обаче знаел за нападението на нечести­вите еретици от един добро­дете­лен старец, на когото се явила Пресвета Богородица и го преду­предила за опасността, като му казала: „Иди по-скоро и кажи на братята в манастира, че враговете на Моя Син и на Мене4 вече са близо. Който е немощен, нека се скрие, докато премине изкушението; но тези, които желаят мъченически венец, нека останат“.

Иконата на Пресвета Богородица „Акатистна“, която предупредила Зографските монаси за нашествието на римокатолиците

Латинците заобиколили манастира от всички страни и започнали да викат към монасите, които се били затворили в кулата: „Отворете ни, господа, отворете!“ Преподобният игумен им отвърнал: „Не ви знаем откъде сте“. Латинците продължили: „Ние сме Христови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на правия път!“ А светецът пак им от­вър­нал: „Отдалечете се от нас вие, които вършите без­за­ко­ние, защо­то апостолът говори: „Ако дори и ангел от небето за­почне да ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!“ (Гал. 1:8). След като не успели да склонят препо­доб­ните иноци към своята ерес, римо­католиците се спуснали и запалили от всички страни све­тата обител. А преподобните, заобиколени от пламъци в ку­лата, отправили гореща молитва към Бога, след което от небето се чул глас: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е на­градата ви на небесата!“ Този глас чули и мъчителите и се уплашили, но мракът, покриващ духовните им очи, не им позво­лил да про­умеят стана­лото, тъй като Дух Светий, Когото те ху­лели, не разпръснал този мрак. Така бла­жените отци предали душите си в Божиите ръце. Те изгорели в огъня като жертва, благопри­ят­на Богу, на 10 октом­ври 1280 г. (според гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Ивер­ския и Вато­пед­ския манастири).

Изгарянето на св. 26 Зографски мъченици от римокатолиците. Стенопис от църквата в Зографския манастир

След това злодеяние беззаконните латинци с голяма ярост се пръснали по цялата Света Гора, разорили и изгорили много скитове и монашески килии, а имуществото им раз­грабили. С големи усилия те превзели и Протата и след много кръвопролития и опустошение, подложили на мъчи­телни изтезания и обесили всепреподобния прот.

„Оттам беззаконните латинци преминали на другата стра­на на планината, към юг, където монасите от Ксиро­по­там­ския манастир ги посрещнали с клонки в ръце и ги при­вет­ствали със следните думи: „Мирът Христов да бъде с вас!“5 Латинците им отговорили: „Есть и будет!“ и веднага след това заедно с монасите влезли в манастира. Тук те подарили една част от заграбените богатства6 и се назовали ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединили с ере­тиците. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласили: „За нашия архиепископ в Рим и за благочестивия цар“, погледнал от небето и разтърсил земята. Това място, където стоели недостойните иноци, както и стените на манастира и всички здания се разпаднали, подобно на Йерихонските сте­ни по времето на Иисус Навин. Само част от една мана­стир­ска стена останала наведена за назидание на потомството. Мнозина от латинците загинали през време на това зе­ме­тресение, като останали убити на място. А други, като видели това знаменателно чудо, със срам и със страх из­бягали на корабите си. Някои от тях пък се покаяли и останали като монаси на Атон. Посрамените от Бога ксиро­по­тамски иноци осъзнали престъплението си, плакали горко и като птици без гнезда се скитали по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният манастир бил напълно разрушен заради престъпленията им. Заедно с това се пре­кратило и чудото, което дотогава ставало в този манастир в чест и слава на светите 40 мъченици“7. По време на осве­щаването на манастирския храм, под светия Престол израс­нало чудно растение и се обвило около него. То било подобно на гъба и имало 40 стъбла и главички във вид на ябълки, от които мнозина вкусвали и оздравявали от бо­лестите си. Всяка година то било раздавано на много хора и „се свършвало на 9 март (по светоотеческия календар, а не по „григорианския“, б.м.), когато Църквата празнува паметта на светите 40 мъченици. Тогава то пак израствало“8. След съ­слу­жението на иноците с римокатолиците обаче чудото веднага се прекратило9.

„Скритите иноци, след заминаването на духоборците, излезли от своите потайни места и се върнали в разорените си и опожарени жилища. Горко оплаквали те загиналите си събратя. Цялата Атонска Гора, подобно на Рахил, оплаквала чедата си…“10

Паметта на пострадалите по това време атонски препо­добномъченици се празнува заедно със всички светци – све­тогорски подвижници, в първата неделя след Неделята на всички светии. Също така от­дел­но се празнува паметта на Иверските и Ватопедските пре­по­добномъченици. Паметта на 26-те Зографски преподобно­мъченици се празнува на 10/23 октомври.

Снимката е взета от книгата „Двуостър меч“ на светогорския монах Партений Филотеит, Атина, 1934г.

Отпадналите от Правосла­ви­ето атонски монаси, които при­ели съединението с римокато­ли­ците и съслужили заедно с тях, били погребани в една пещера на морския бряг в околностите на Великата лавра, на скрито място, далеч от очите на хората. Както свидетелстват достовер­ни­те разкази и както се вижда от снимката, тех­ните тела и до сега лежат там, неизтлели и черни като въглен, а лицата им са при­добили ужасен, де­мо­но­­подо­бен вид, за страх и назидание на всички, които ги гле­дат, и за възпоменание на извършеното от тях пре­стъп­ление11.

***

Преп. Никодим Светогорец казва: „Латиняните са ере­ти­ци, и ние се отвръщаме от тях като от еретици, подобни на ари­аните, савелианите или духоборците македониани“.

***

Светител Игнатий (Брянчанинов) свидетелства за същото: „Папизъм – така се нарича ереста, обхванала Запада, от която произлезли, като клони от дърво, различни протестантски учения… Божията благодат е отстъпила от папистите; те са предадени сами на себе си и на сатаната – изобретател и баща на всички ереси, в числото на другите – и на папизма“12.

***

Преп. Амвросий Оптински в съчинението си „Отговор на благосклонните към латинската църква за несправедливото величаене на папистите с мнимото достойнство на тяхната църква“ пише така:

„Напразно някои от православните се удивяват на съще­ствуващата пропаганда в Римската църква, на мнимото само­отвержение и дейност на нейните мисионери и усърдие на латинските сестри на милосърдието, и неправилно приписват на латинската църква такава важност, като че ли след отпадането ѝ от Православната Църква, тази последната не останала същата, а има необходимост да търси съединение с нея. При строго изследване това мнение се оказва лъжливо; а енергичната латинска дейност не само не събужда удив­ление, но напротив – събужда дълбоко съжаление в сърцата на благомислещите и разбиращите истината люде.

Православната Източна Църква от апостолските времена и досега съблюдава неизменни и неповредени от ново­въве­де­ния както Евангелското и Апостолско учение, така и пре­да­ни­ето на св. Отци и постановленията на Вселенските съ­бори… А Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и ново­въ­ве­дение. Още Василий Велики изобличавал в това ня­кои епи­ско­пи на Рим в посланието си до Евсевий Само­сатски. „Исти­на­та те не знаят и не желаят да я знаят; с тези, които им изве­стя­ват истината, те спорят, а сами утвърждават ереста“ (Окръж. посл., ¤ 7).

Апостол Павел заповядва да страним от повредените от ерес, а не да търсим да се съединяваме с тях, казвайки: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ (Тит. 3:10-11). Съборната Православна Църква е правила не двукратно, а многократно увещание на частната Римска църква, но последната, не обръщайки вни­мание на всички справедливи убеждения на първата, оста­нала упорита в своя погрешен начин на мислене и действие…

Римската църква, тъй като не пази свято Съборните и Апостолските постановления, а се е отклонила в ново­въве­дения и в неправи мъдрувания, то съвсем не принадлежи към Едната Свята и Апостолска Църква.

В Православната Църква вярваме, че хлябът и виното в тайнството Евхаристия се пресъществяват чрез призовава­нето и слизането на Светия Дух. А латинците счели за не­нужно то­ва призоваване и го изключили от своята литургия. И тъй, който разбира, нека сам да разбере за латинската евха­ри­стия“13.

***

Св. прав. Йоан Кронщадски е казал: „Верни са думите на нашия Спасител Иисус Христос: „Който не е с Мене, той е против Мене“ (Мат. 12:30). Католиците, лутераните и реформа­тите са отпаднали от Христовата Църква… Те явно вървят против Христа и Неговата Църква“14.

***

Из житието на преп. Сергий Радонежки.

„За житието на този преподобен наш отец Сергий и за многото му чудеса има отделна книга, печатана в царстващия град Москва, в която между другите чудеса на светеца се намира и това. След човекоубийственото Флорентинско сбо­рище15, където множество благочестиви архиереи и йереи, които не пожелали да се присъединят към латинското за­блуж­дение, с различни мъчения били погубени от римля­ните, един презвитер от великоруските области, който бил отишъл на този събор с Киевския митрополит Исидор (от­пад­нал по-късно от Православието), – името на презвитера било Симеон – той претърпял от отстъпника митрополит Исидор много скърби и мъчения в тъмница, и окови за благочестието. Но като успял да се освободи от затвор­ничеството, той се сговорил с Тверския посланик Тома и избягал от латинския град за своята страна. Когато обаче бил в голяма печал и недоумение при пътуването си, заради трудностите при прехода, и легнал малко да почине, той задрямал. И видял честен старец, стоящ над него, който го взел за дясната ръка и му казал: „Ти благослови ли се от Ефеския епископ Марк, който следва стъпките на Апосто­лите?“ Той отвърнал: „Видях, господине, чудния и крепък мъж и се благослових от него“. А старецът рече: „Този човек е благословен от Бога, защото от онова суетно латинско сборище никой не можа да го победи, нито имоти, нито ласкателства, нито заплахи за мъчения. Ти прочее, учението и наставленията, които си чул от блажения Марк, пропо­вядвай където отидеш, на всички православни, които имат преданията на светите Апостоли и заповедите на светите Отци от Седемте събора, та този, който има истински разум, да не се прелъсти. А за изминаването на пътя не скърбете, защото аз съм неотстъпно с вас и ще ви преведа без труд­ности“. Това и много друго като изрекъл този честен старец,  презвитерът го попитал: „Господине, кажи ми, кой си ти? Понеже мисля, че си пратен от Бога, за да изведеш нас, отчаялите се, от тази чужда земя“. Явилият се отвърнал: „Аз съм Сергий, когото ти преди призоваваше и ми се молеше в твоята молитва, и обеща да дойдеш в моята обител“. След това видение презвитерът се събудил, зарадвал се и казал на своя спътник Тома какво е видял и чул. И тръгнали радостни по пътя си, и скоро с Божието покровителство и с молитвите на своя застъпник преподобни Сергий здрави и невредими достигнали Руската страна. Като разказвали за помощта и явяването на светеца, те проповядвали чутото от него и известили за всичко, станало на Флорентинското сборище.

А това се спомена тук не безприлично за сегашното време, в което светото благочестие твърде много е хулено и гонено от римляните. За да видят чедата на Източната Църква, че стълбът на Църквата – преподобният наш отец Сергий, и след преставлението си16 показа, че Флорен­тин­ският събор е неправеден, и не благоволи към римското суетно препиране за вярата. Защото нашата вяра, според апостола, е „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1 Кор. 2:4)17.

***

Из житието на преп. Агапит Киево-Печерски (1/14 юни).

„След много трудове и богоугодни подвизи се разболял и сам този безвъзмезден лекар – блаженият старец Агапит. Като узнал това, споменатият лекар арменец дошъл да го посети… Между това при преподобни Агапит, сам толкова тежко бо­лен, донесли от Киев друг болен за изцеление. Блаженият чрез чудесната Божия помощ станал, сякаш не боледувал, и като взел своите обичайни билки, които ползвал за храна, ги показал на арменеца с думите: „Ето билките, които ми слу­жат за лекар­ство. Виж и разбери“. А той погледнал и казал на светеца: „Те не са от нашите, но мисля, че са от Алексан­дрия“. Бла­женият се надсмял над невежеството му, дал на болния да изпие от тези билки и като се помолил, направил го здрав. После казал на арме­неца: „Чедо, моля те, яж от тези билки заедно с мен, ако искаш; защото нямам с какво да те на­гостя“. Арменецът му отвърнал: „Ние, отче, постим четири дни през този месец и сега е пост“18. Като чул това, блаженият попитал: „Кой си ти и от коя вяра?“ Той отговорил: „Нима ти не си чувал за мене, че съм арменец?“ Блаженият му казал: „Как тогава си се осмелил да влезеш тук, да оскверниш моята килия и да дър­жиш моята грешна ръка!? Излез от килията ми, ино­вере­цо и нечестивецо!“19

***

Из житието на преп. Антоний Римлянин.

„Преподобни Антоний бил роден и възпитан във ветхия Рим в тези времена, когато Западната църква вече се била отделила от единството с Източната благочестива Църк­ва (к.м. и нат.). Родителите на светеца тайно пазели благо­че­стието (Пра­вославната вяра, б.м.), и мнозина други правели същото, тайно държейки Източното изповедание. Отрокът бил даден да се учи да чете и пише, и изучил не само рим­ския език, но и гръцки, за да чете и разбира Божественото Писа­ние. Когато пораснал до пълнолетие, той усвоил от своите добри роди­тели светото благочестие и се утвърдил в него от че­тенето на книгите, над които усърдно залягал, и внимател­но следвал преданията на светите Отци, които са изяснили и утвър­дили Православната вяра чрез седемте Вселенски събора, и за тези предания крепко се придържал. След като родите­лите му се преселили при Господа, юношата започнал да раздава на бедните имуществото, останало от родителите му, като желаел да презре светската суета и да служи на Бога, а освен това искал да напусне и Рим, понеже виждал смуто­вете, раздорите и големите метежи, които се вършели в него през тези времена. Бързайки да излезе оттам, той сложил злато, сребро, църковни съсъди и други скъпоценни вещи от останалото имущество в една бъчва и като я стегнал с железни обръчи, хвърлил я в морето, възлагайки това на Божия промисъл. А сам отишъл в пустинята и като намерил някъде пустинножители-монаси, сред които имало и един презвитер, умолил ги да го приемат в съжителство и в своя чин, а те едва склонили да го приемат, понеже виждали, че е млад, едва на осемнадесет години. След като Антоний се заселил в пустинята при тези богоугодни монаси, бил обле­чен в монашеския образ и преживял там двадесет години във всяко послушание и постнически подвизи. А когато наста­нало последното гонение на благочестивите от отстъпни­ците и достигнало до пустинните жилища, и мнозина били залавяни и измъчвани, тези монаси-пустинножители се раз­пръснали от гонението, и отишли кой където можел да се скрие. Преподобни Антоний също си тръгнал оттам и ходел по непроходимите места в пустинята. Като намерил на морския бряг една скала, той започнал да живее на нея, и денем и нощем непрестанно се молел на Бога, без да има колиба, нито някакъв покрив… След като живял на тази скала една година и два месеца, в петия ден на месец септември, в 6614-та година от Сътворението на света (а от Въплъщението на Христа 1106-та) се надигнали големи ветрове, морето твърде много се развълнувало и вълните възлизали до скалата, на която бил преподобният. И внезапно една вълна се устремила, подхванала скалата с преподобния и го по­несла леко, като на кораб. О, дивно чудо! Кой някога е видял или чул скала да плава върху водата?…“ По-нататък в житието се описва как по Божия промисъл скалата за два дни достигнала по вода Руската земя и се спряла близо до Новгород, както и чудесата, извършени от светеца там20.

 Преподобни Антоний Римлянин е Божий угодник, чийто живот е изобличение за римокатолическата ерес. Не затова ли и не от икуменически съображения ли (да не се оскърбят римокатолиците) неговото житие, което го има в църков­но­славянските чети-минеи, след това, в допълненото и пре­работено 12-томно издание от началото на ХХ век на Жити­ята на светиите на руски език липсва21? Интересно съвпа­де­ние е, че и разказът от житието на преп. Сергий Радо­неж­ки, който приведохме от църковнославянските чети-минеи и в който се изобличава римокатолическата ерес, в това по-ново и по-пълно издание на руски на Житията на светиите също липсва.

Да не би преподобни Антоний Римлянин, този дивен праведник, да е бил по-неразсъдлив или по-небратолюбив от днешните православни икуменисти, задето не е наричал еретиците-римокатолици „свои ино­славни братя в Христа“ и не се е побратимявал с тях, а се е предпазвал от ересите и заблужденията им и крепко се при­държал към преданията на светите Отци? Всъщност просла­вяйки го, Бог е засви­де­тел­ствал, че св. Антоний е постъпил вярно и богоугодно. Такова Божествено свидетелство обаче липсва за православните икуменисти. А какво има за тях, ще видим по-нататък.

  1. Различия между православием и католицизмом — Википедия ↩︎
  2. Думата „причастие“ в староруския език означава въобще „съу­частие“, „съпричастност“ в нещо. ↩︎
  3. Някои изследователи подлагат на съмнение авторството на преп. Теодосий, но аргументите им са неубедителни. Сериозни аргументи в полза на авторството му привежда изследователят на творчеството на преп. Теодосий И. П. Еремин. (Труды Отдела древне-русской литературы. т. V. Литературное наследие Феодосия Печерского. АН СССР, 1947, с. 159-162). ↩︎
  4. Така, според „Сказанието за чудотворната икона на Божията Майка, наречена „Акатистна“, намираща се в Зографския манастир“, Пресвета Бого­родица нарекла римокатолиците, които днешните православни ику­менисти наричат „свои инославни братя в Христа“. А „Повест за светите 26 Зо­граф­ски преподобномъченици“ привежда тези Нейни думи: „…богопротивните римляни нападнаха това избрано от Мен място и вече са наблизо…“ ↩︎
  5. По подобен начин и днешните право­слав­ни икуменисти поздравяват римокатолиците, когато ходят на „богослуженията“ им. ↩︎
  6. Стремежът на Римокатолическата църква за земна власт и обогатяване е всеизвестен. По време на „кръстоносните“ походи, по подобен начин, както се споменава тук, са били заграбени огромни богатства. От историята е известно, че в средновековието папите с голяма гордост, насилие и изма­ми винаги са се стремели да държат в подчинение западните кралства, от които извличали неизчислими материални облаги. След всичко това чудно ли е, че днес Римокатолическата църква е богата и развива голяма соци­ална и благотворителна дейност за сметка на заграбеното с неправда през вековете? Както и в настоящата повест мъчителите се нарекли „ктитори“, благосклонно дарявайки на ксиропотамските икуменисти заграбеното от другите атонски манастири с кръвопролития и насилия. ↩︎
  7. sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6 ↩︎
  8. sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6 ↩︎
  9. Това е било явен Божествен знак, че съслужението на ксиропотамските монаси с римокатолиците е било грях против Православието и против Бога. Съслуженията на днешните православни икуменисти с римокато­ли­ци­те обаче с нищо не се отличават по същество от въпросното съслужение, заради което се прекратило чудото на светите 40 Мъченици. ↩︎
  10. sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6 ↩︎
  11. Повест за св. 26 Зографски мъченици. Тесалоники, Гър­ция, 1992, с. 36-37. ↩︎
  12. Различия между православием и католицизмом — Википедия ↩︎
  13. Преподобный Амвросий Оптинский. Ответ благосклонным к Латинской Церкви ↩︎
  14. Различия между православием и католицизмом — Википедия ↩︎
  15. Флорентинският събор се провел през 1439-1442 г. На него формално била сключена уния между Римокатолическата църква и Православната Църква, която подписали повечето православни делегати-йерарси. На този събор защитник на Православието бил св. Марк Ефески, който не подписал унията. Твърдата позиция на св. Марк се оказала решаваща и унията не успяла да се наложи. ↩︎
  16. Преставлéнїе“ на слав. означава кончината на живота (преминаването от временния във вечния живот). ↩︎
  17. Житие на преп. Сергий Радонежки. Чети-миней, 25 септември. ↩︎
  18. Арменците, които са монофизити, са измислили свой т. нар. „арци­вуриев пост“ (в чест на едно куче, на име Арцивурий), който те постят в седмицата след Неделята на митаря и фарисея. В същата тази седмица св. Православна Църква е установила да се яде блажно дори в сряда и петък, за да покажем пълната си непричастност към богомерзкия еретически пост. ↩︎
  19. Киево-Печерски патерик. Издава Белочерковски манастир „Св. св. Пе­тър и Павел“, 2013, с. 184-185. ↩︎
  20. Чети-миней, 3 август. ↩︎
  21. Там само е упоменато, че на този ден се чества паметта на светеца, и толкова. Виж напр. Житiя Святыхъ на русскомъ языкѣ, изложенныя по руководству Четьихъ-Миней св. Димитрiя Ростовскаго. М., 1903. ↩︎