Из книгата „Как православните икуменисти грешат против Господа и против православната вяра“


За по-бързо напредване на обединителните процеси между Константинопол и Рим, на 7.ХІІ.1965 г. Константинополският патриарх Атинагор І и Римският папа Павел VІ обявили „отменянето на анатемите“ от 1054 г.
Светите Отци на Православната Църква са предавали еретиците на анатема, но никога не са отменяли анатема от еретици, упорстващи в лъжеученията си, следвайки казаното от св. апостол Павел: „Ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“ (Гал. 1:8). Такива упорстващи еретици днес са римокатолиците. „Отменяйки“ справедливо наложените им анатеми, патриарх Атинагор е презрял светите Отци на Църквата. Кой от тях е дръзнал някога еднолично да отменя правилно наложени анатеми върху некаещи се еретици?! Никой. Разбира се, това „отменяне“ е неканонично и недействително. Римокатолиците продължават да са под анатема, докато не се разкаят за ересите и лъжеученията си, а те на този етап нямат никакво намерение да го сторят. Бидейки презрител на светите Отци, патриарх Атинагор и сам е завършил живота си презряно и мерзко, както ще видим по-нататък.
Какво би било отношението на светите Отци, ако някой по тяхно време би дръзнал да отмени анатемите върху ариани, несториани, монофизити, иконоборци и пр. еретици? Да не би такова „отменяне“ да би се признало за истинско? Нищо подобно. Дръзналият да стори такова нещо сам би бил предаден на анатема.
Другото кощунство в този акт е, че щом е признал „отменянето“ на анатемите върху Христовата Православна Църква от страна на папата, патриарх Атинагор е счел, че действително е имало такива! В древност еретиците също „предавали на анатема“ православните. Тези „анатеми“ обаче били смешни и нищо не значещи. Също тъй смешни и нищо не значещи били и „анатемите“ на еретиците-римокатолици към православните. Патриарх Атинагор пък (какво кощунство!) с този акт признал, че наистина имало такива!
Знае се, че кощунственото „отменяне на анатемите“ днес нито се приема насериозно от повечето поместни Православни Църкви и от Света Гора, нито пък някой от православните се съобразява с него. То служи единствено за целите на православните икуменисти. Най-вече на тези от Фенер и онези от Москва, за да имат някакво „оправдание“ за съвместните си молитви и съслужения с римокатолиците.