ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

Настоящият църковен календар по каноничния богослужебен ред се издава по Божия милост за по­редна година по следните причини:

1. За да улесни постещите и служещите по този ред християни в молитвеното им общение със светиите и с Бога, т. е. в богослужението в най-общ смисъл.
2. За да се разграничат живеещите по каноничния църковен календар християни в БПЦ-БП от тези в разколническите общности, с които нямаме евхари­стий­но общение.

Същевременно, забележително е как­во казва св. Паисий Светогорец за тези старостилци, които са прекъснали общение с поместните Църкви:

„Да знаеш колко ме е боляло и колко съм се молил за това. Трябва да ги обичаме и да им състрадаваме, а не да ги осъждаме, и още повече да се молим за тях да ги просвети Бог, и ако някога се случи някой от тях добронамерено да ни поиска помощ, да му кажем някоя дума“[1].

И тъй, от една страна е важно да пазим Църковното Предание и молитвеното единство на Църк­вата, което каноничният богослужебен ред оси­гу­рява, но същевременно любовта изисква да помагаме да се върнат в Църквата на тези християни, които не можейки да понесат предателството на някои архиереи по линията на икуменизма и неправедната календарна реформа, прекъсват общение не само с тези архиереи, но и с всички канонични архиереи – това им е греш­ката на прекъсналите общението и за това прекъсване няма никакво канонично основание, нито има подобен пример в житията на светиите.

Преп. Паисий казва още:

„Тия, горките, са се откъснали. Повечето от тях са и благочестиви, и стриктни, и борбени, и с ревност по Бога. Само дето ревността им е безразсъдна, „не по разум”. Едни от простота, други от незнание, а трети от егоизъм са въвлечени в това. Счетоха три­найсетте дни за догматичен въпрос, а всички нас – за заблудени, и напуснаха Църквата. Нямат общение до­ри с патриаршиите и Църквите, които са според стария календар, защото уж са се осквернили от об­щението си с новокалендарците“[2].

И тъй, добре е да се пази старият стил и да бъдем гладни и жадни за правдата, добре е човек да бъде дори изгонен заради правдата, но това свидетелстване трябва да продължи докрай („Който претърпи докрай, ще бъде спасен“ – Мат. 10:22), а не само донякъде. Трябва да пазим не само правдата, но и единството на Църквата. Новият стил руши молитвеното единство на Църквата, а ста­ро­стилните разколи рушат всяко друго единство. Новият стил е болест, но разколът е смърт.

3. За да се подпомогне Св. Синод в просветната дей­ност, нужна за връщането в БПЦ-БП на каноничния богослужебен ред, наречен „стар стил“.

Днес, 52 години след календарната реформа у нас, мнозина са позабравили кой, с какви цели и по какви причини натрапи новия стил в поместната ни Църква по време на комунистическия режим; мнозина се пре­струват, че новият стил не е грях или че Бог е безраз­ли­чен към календарната реформа и злото, което тя причини на Църквата. За мнозина може да бъде тежко, ако трябва да постят или да се задоволят с риба на свет­ската Нова година, за да спазят поста до Рожде­ство, което е на 7 януари по гражданския календар (тогава е истинският 25 декември по църковния ка­лен­дар). Ето защо настоящият Календар се издава и с тази про­светна цел, както и за да се припомни, че в Небесната Църк­ва, която е част от Едната Свята Съборна и Апо­столска Христова Църква, разместване на праз­ни­ците не е правено, т. е. там календарната реформа не е и не може да бъде натрапена поради „икуменическите стре­межи на св. Църква“, какъвто мотив четем в Посла­ни­е­то на Св. Синод от 1968 г. за въвеждане на новия ка­лендар по папски образец за неподвижните празни­ци.

Същевременно, осъждайки календарната реформа като неканонично и противоцърковно явление, ние не трябва да осъждаме митрополитите (през 1968 г. те са били поставени под огромен натиск от безбожната комунистическа власт), а още по-малко – сегашните митрополити, които не са виновни за въвеждането на новия стил. По-добре да се молим за тях, да им даде Господ сили да върнат обратно в официална употреба в БПЦ-БП каноничния богослужебен ред, както това направи през 2014 г. Св. Синод на Полската Право­славна Църква (или поне да не пречат на собствените си пасоми да служат Богу по светоотеческия ред). Ако повече хора постят по каноничния ред и се молят, то Бог е силен и знае как да устрои връщането на стария стил. Само молитвеници да има.

Ще има, разбира се, и философи, и либерали, и ику­ме­нисти, които ще се противят на това връщане. В тази връзка припомняме, че за въвеждането на новия стил в богослужението има само светски рационалистични (вкл. астрономически, но доста спорни) аргументи и няма нито един духовен и нито един църковно-ка­но­ничен аргумент. Един само аргумент на ново­стил­ци­те звучи като уж църковен – послушанието, т. е. че дори да е неправедна реформата на богослужебния ред, тя трябвало да се приеме по послушание. Това е голяма заблуда и злоупотреба с понятието. Послу­ша­ни­ето е на първо място към Бога и към Вселенската Му Църква, а към поместната Църква – дотолкова, докол­кото тя е послушна на Вселенската. Ако не беше така, то всеки католик щеше да се спасява с оправданието, че е послушен на своя кардинал, и всеки протестант щеше да се спасява с оправданието, че е послушен на своя пастор, също и всеки монофизит или миафизит – заради послушанието към своя си епископ. Къде тога­ва ще остане разликата между Православие и ерес, между правда и неправда? И тъй, послушание се дължи в Истината, а не в лъжата и в неправдата. В този смисъл е и третото правило на Третия вселенски събор, както и чл. 69, ал. 2 от Устава на БПЦ-БП.

Че новият стил не трябва да се приема „по послу­шание“ ясно се вижда и от примера на Света Гора – отците там вече 97 години не приемат новия стил, макар да са в юрисдикцията на новостилен патриарх-икуменист. Някой да е дръзнал да каже, че хилядите светогорци през тези десетилетия са непослушни?

Друг пример, че отказът да се извърши или приеме да­ден грях, заповядан от свещеноначалието, не е не­по­слушание, ни дава преп. Гавриил Ургебадзе: когато грузинският патриарх му заповядал (отново под на­тиск на комунистическата власт) да разруши църквата, която св. Гавриил построил в двора си, той отказал. Проявява ли „непослушание“ преп. Гавриил към па­триарха си (който заради отказа му го лишава от Св. Причастие)? Ако отказът му да разруши храма е непослушание, тогава защо Господ се явява лично и на него, и на патриарха, и казва: „Само от него ще приема жертва“[3]?

Не за такива ли случаи нарежда Христос: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд“ (Йоан 7:24)? Формално, по външност, преп. Гавриил е про­явил непослушание, но в действителност той е по­стъ­пил като истински християнин – готов да страда и да умре за своя Господ, за истината, за благочестието. Така и ние – в очите на повърхностния наблюдател из­глежда че проявяваме непослушание като не приемаме новия стил, но ако се разсъди „не по външност, а с праведен съд“, ще се види, че постъпваме така именно от послушание към Бога и Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която не е приела календарната реформа, както и Небесната Църква не е, както и Света Гора не е, както и вярващите в Русия не са я приели, когато св. патриарх Тихон в 1923 г. (по заблуда от бол­шевиките, че уж всички поместни Църкви били приели новия стил) въвел новия календар – верните миряни и свещеници категорично отказали това безчиние. И никой не е дръзнал да ги обвини в непослушание. Виждайки справедливата реакция на верните, св. па­триарх Тихон скоро разбира, че е бил подведен от ко­мунистите, и връща обратно стария стил. Изпълнили се думите от Св. Писание: „Подвизавай се до смърт за истината – и Господ Бог ще надвие за тебе“ (Сир. 4:32).

Накрая следва да припомним и че нововъведенията в Църквата, които противоречат на Преданието ѝ, прин­ципно са осъдени от Седмия вселенски събор, който постановява:

 

„На всичко новоразцепващо и след това прак­ти­кувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими отци – анатема…“[4]. „Който презира каквото и да е църковно пре­да­ние – писано и неписано – анатема на такъв!“[5] „Който отхвърля всякакво писано и неписано цър­ковно предание, той да бъде анатема“[6].

И тъй, дълговековното Предание на Църквата изисква богослужението, вкл. постът, да се извършва по опре­де­лен ред, празниците да се честват в определени дни. Този ред, това чудно Предание на Църквата, е изло­же­но в Типикона – Устава на Църквата. Новостилните реформатори, използвайки намалението, че само за дръз­налите да променят Пасхата каноните изрично предвиждат низвержение и отлъчване от Църквата, про­менят Рождеството на Спасителя, на Пречистата Му Майка, на Неговия Предтеча, Успението на Св. Бо­го­родица, Отсичането главата на св. Йоан Кръстител, Въздвижението на Честния Кръст, празника на първо­върховните ­апостоли Петър и Павел и много други големи църковни празници с аргумента, че за тези празници нямало изричен канон, който да забранява промяната им, както има изричен канон за Пасхата (тоест всеки Синод по света може да си променя всич­ки празници без Пасхата както си иска)… Наистина голяма наглост и голям жесток удар срещу единството (молитвено и църковно-празнично) на Едната Църква!

Нарушавайки Типикона, те падат в непослушание спрямо Църквата – нарушават Преданието, а това им е забранено от Седмия вселенски събор – и не само падат в непослушание, но съблазняват и подтикват и други хора да правят същото, с което още повече раз­стройват Църквата. Затова св. Серафим Софийски в доклада си „За новия и стария стил“ казва: „При това греха на непослушание към Църквата, чрез пре­небрежение към нейния Устав, новостилците из­вър­шват открито, съзнателно и дръзко“.

Забележително е, че големите апологети на новия стил са не днешните митрополити (Господ здраве да им дава!), а модернистите и либералите – кабинетни богослови, които дори вече не крият своя икумени­чески (т. е. еретически) уклон. Не случайно те наричат папата „светейши“ и мълчаливо или гласно подкрепят украинския разкол на Епифаний и патр. Вартоломей. Но „не всички, които са от Израиля, са израилтяни“ (Рим. 9:6). Когато видят, че нямат църковно-канонични аргументи за календарната реформа, те вадят послед­ното си оръжие – твърдението, че в Царството Божие нямало време и че редът и датите на празниците няма­ли никакво значение. О, безпределно лукавство! Ако богослужебният ред нямаше значение, защо тогава в Църквата има Предание на кой ден какво богослуже­ние се извършва и кога се пости? Защо има такъв огро­мен Типик – Устав? Защо всеки епископ и Синод не опре­деля когато и каквито празници си иска (и паст­во­то му да проявява „послушание“)? Ако богослу­жеб­ни­ят ред нямаше значение, защо тогава той беше променен през 1968 г. – нали нямаха значение датите? Богослу­жеб­ният ред (чрез изместване на неподвижните праз­ници) беше променен най-напред от еретика-папа Григорий през 1582 г., а в Православната Църква – от масона 33 степен – патриарх Мелетий Метаксакис през 1923 г. Дори само от това се вижда, че целта на кален­дарната реформа е да разстрои и раздели Църквата. Това се вижда и от мотивите за календарната реформа, из­ло­жени в Посланието на Св. Синод № 5953 от 18 юли 1968 г., че тя съответства на „икуменическите стре­ме­жи на св. Църква“, а Рождество Христово се пре­мест­ва, за да може да се блажи на светската Нова година…

Господи, дай ни сили да понесем това нечестие и лукавство, както и Ти още го търпиш, и дай ни ревност в поместната ни Църква, за да поправим това безза­ко­ние! Дай ни, Господи, търпение да не падаме нито в непослушанието на новия стил, нито в разкол, а да държим царския път по примера на Твоите светии и на отците от Света Гора!

Светци, които са изобличили неправдата на новостилната реформа в Църквата

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Йером. Исаак. Животът на Стареца Паисий Светогорец. Света Гора, Атон, 2006, стр. 515-518.

[2] Там.

[3] Преп. Гавриил Ургебадзе, юродив заради Христа. Зографски ма­на­стир, Света Гора, 2020, стр. 91.

[4] VІІ Вселенски събор, Синодик (съборно послание) (Проф. Манзаридис Г. Православен духовен живот. С., СИ, 2011, стр. 126).

[5] VII Вселенски Събор, деяние 7 (http://www.odinblago.ru/deiania_soborov_7/7).

[6] VII Вселенски Събор, деяние 8 (http://www.odinblago.ru/deiania_soborov_7/8).