От Православния календар за 2021 г.

1. СВИДЕТЕЛСТВА ОТ БОГОСЛУЖЕНИЕТО,

ЧЕ НЕБЕС­НАТА ТЪРЖЕСТВУВАЩА ЦЪРКВА ПРАЗНУВА ЗАЕДНО СЪС ЗЕМНАТА ВОЙНСТВАЩА ЦЪРКВА.

„Вие обаче пристъпихте… към тържествения събор

и църк­вата на първородните, които са написани на небесата“ (Евр. 12:22-23)

Богослужебните текстове са част от Св. Пре­дание и имат общоприет авторитет за цялата Църква. Те са писани в по-го­ля­мата си част от канони­зирани Божии угодници и са общопризнати от всички светци без изключение. Чрез свеще­ните слова на богослужението се изразяват много цър­ковни исти­ни, изразява се разбирането на Светата Църква по мно­го въпроси, изразено чрез свидетелството на светците-песнописци.

Затова свещените богослужебни слова, като част от Св. Предание, са верен критерий за истината и израз на гласа на светците и на цялата Църква, на който ние трябва да се опираме и да го съблюдаваме в нашия църковен живот.

Думите от църковните служби, които по-долу ще при­ведем, ясно показват, че когато празнува Земната Църква, тогава празнува и Небесната Църква. Земната Църква празнува всяко църковно събитие на опреде­ле­ната му дата в месецослова. Според богослужебните текстове, в същия ден („днес“) т. е. на същата дата чест­ва също­то събитие и Небесната Църква. Между Небес­ната и Земната Църк­ва има единство в празну­ването, по свидетелството на свещените богослужебни тек­сто­ве.

„Днес творението се просветлява, днес всички се веселят, небесните заедно със земните…“ (литийна стихира на Богоявление, 6/19 ян.).

Кога е това „днес“? Всички минеи са писани за ста­рия стил, следователно в тази стихира „днес“ означава църковния 6-ти януари (= гражданския 19-ти януари) – тогава именно празнуват и небожителите, според него.

Да се мисли, че небожителите честват Бого­яв­ле­ние, както и всички останали празници, два пъти – веднъж по нов стил с новостилните помест­ни Църкви и втори път по стар стил със ста­ро­стилните помест­ни Църкви, е крайно несериозно. Бого­слу­жебните тек­стове ясно говорят, че небожителите честват всеки празник само веднъж.

„Ангелските воинства днес ликуват в паметта на мъченика… и човешкият род с вяра тържествува…“ („слава” на „Господи воззвах” от службата на мчк Полиевкт, 9/22 ян.).

 

„Твоята памет днес изгря за нас като слънце, пре­подобни,… с вяра пеем за твоето успение, с вишните чинове, Теодосие“ (тр. 1 от п. 9 от І канон на службата на преп. Теодосий Киево­печерски, 3/16 май).

 

„Да се весели небето днес светло, и земята да се радва с вяра – в паметта на мъченика…“ („слава” на вечерните стиховни стихири от службата на мчк Леонтий, 18/31 юни).

 

„Краищата на вселената днес предпразнуват, радват се ангелите и духовете на праведниците…“ (тр. 2 от п. 8 от ІІ канон на службата на св. Йоан Предтеча, 24 юни/7 юли).

 

„Възсия днес пресветлата и всепразненствена твоя памет, преподобни Антоние, която свиква много­чис­лено съсловие на постници и ликостояния на препо­добни, ангели и човеци…“ (І-ва литийна стихира на преп. Антоний Римлянин, 3/16 авг.).

 

„Днес ангелите Божии светло се радват на небесата за твоята света памет…“ (тр. 1 от п. 5 от ІІ канон на службата на св. княз Владимир, 15/28 юли).

 

Тези думи отново изразяват разбирането на Светата Църква, още от древност залегнало в богослужебните песнопения, че Земната и Небесната Църква празнуват заедно. „Ангелите Божии светло се радват на небе­са­та“ – кога? – не 13 дни по-рано, а именно „днес“, когато е „твоята света памет“, свети княже Владимире, според православния месецослов. Разбира се, „ангелите Бо­жии светло се радват на небесата“ не само „днес“, когато е паметта на св. Владимир, а и за всеки Божий угодник в деня на неговата памет, според месецослова (стария стил). Излиза, че по новия стил хората на зе­мята празнуват едно, а ангелите на небесата – друго…

Всичко това го пишем единствено заради Истината – заради Христовата и църковната Истина – с болка заради нейното пренебрегване, и с любов към нашите новостилни братя, които по независещи от тях при­чини (в общия случай), както и поради неразбиране на богослужението или незаинтересованост от него (а в богослужението нещата са казани много ясно) се намират в такава печална ситуация.

И нека празнуващите по нов стил да не излизат с твърдения, че в богослужебните текстове всичко е условно казано, относително по време, широко по смисъл, може да се разбира и тъй, и инак, и пр.

Не, в богослужението всичко е много ясно и кон­кретно казано. Всичко е точно определено. Дори въз­можните случаи на съчетаване на неподвижните и подвижните празници са точно описани в Марковите глави на Типикона.

За съжаление новият стил не се съобразява нито с месецослова, нито с Типикона.

И не е за учудване. Официално декларираната цел на въвеждането на новия стил са „икуменическите стре­межи“ – да се празнува заедно с католиците и проте­стантите. Да, тази антиканонична цел е постигната. Обаче ангелите и Небесната Църква изобщо не са включени в сметките на новостилната реформа. Факт.

Още едно потвърждение, че Небесната Църква праз­нува заедно със Земната, намираме в службата на Покров Богородичен (1/14 окт.). Самата икона на Покров изобразява точно това – празнуването на Небесната Църква заедно със Земната.

„Дойдете, събори на празниколюбците, Пресветата Дева да възпеем, защото днес ангелите със светиите празнуват честния Покров на Божията Майка и към похваление нас, земните, призовават…“ (славник на „Господи воззвах” на малката вечерня от службата на Покров Богородичен).

 

Казано е съвсем ясно: не кога да е, а днес – на 1 ок­том­ври по стар стил (или 14-ти по гражданския) – ние възпяваме не св. Петка (както правят новостилци), а Покрова на Пресветата Дева – защо? – защото тъкмо днес ангелите и светиите, тоест Небесната Църква, празнуват не нещо друго, не паметта на св. Петка, а празнуват честния Покров на Божията Майка; и не само там, на Небето, го празнуват, но и нас, земни­те, призовават към похваление на Нейния Покров.

Колко малко му трябва на човек, за да се замисли над това и да види очевидното?!…

Затова твърде много се заблуждават и грешат онези, които твърдят, че нямало значение на коя дата празнуваме, а важното било да празнуваме. Да, важно е да празнуваме, но богослужебните текстове ясно показват, че датата на празнуване също има своето зна­че­ние, понеже заедно с нас празнува и Небесната Църква, ако празнуваме, разбира се, на правилната дата.

При това събитието на Покров на Пресвета Бого­ро­дица, което е видял св. Андрей Юродиви, е станало в началото на Х век тъкмо на 1 октомври по стар стил[1], което няма нищо общо с 1 октомври по нов стил, както ще покажем по-нататък (в следващите статии от Календара за 2021 г., които ще публикуваме).

Свт. Димитрий Ростовски ясно свидетелства (в приведената извадка от Чети-минея за 1 октомври), че събитието Покров е станало на 1 октомври по стар стил.

Какво става обаче, когато 13 дни по-рано, на 1 окт. н. ст. – в деня на преп. Евмений Гортински, мчца Ариадна, преп. Иларион Оптински и др. – в новостилните Църк­ви пеят: „…Днес ангелите със светиите празнуват честния Покров на Божията Майка и към по­хваление нас, земните, призовават…“, когато нито ангелите, нито светиите празнуват Покрова на Бо­жи­ята Майка, нито пък призовават към похвала на Нейния Покров?

Лъжат. На новостилното богослужение се изрича една лъжа, за съжаление. Изрича се пред Бога и светците. И колкото и страшно да е, но трябва да го кажем – тази лъжа е неотменна част от новостилното бого­слу­жение, понеже се изрича всеки ден, и тя върви ръка за ръка с една друга лъжа, за която ще кажем по-надолу.

Кой от новостилците празнува рождения си ден с 13 дни по-рано? Никой. Всеки от новостилците, ако го поздравят с „Честит рожден ден!“ 13 дни по-рано, ще каже: „Имате грешка, моят рожден ден е след 13 дни“. Ако пък за своя рожден ден добре знаят правилната дата и я спазват, защо си позволяват да празнуват църковните празници на неверни дати? Не вярват ли, че светиите са живи на Небето и не им е безразлично кой кога празнува празника им?

Всеки цър­ковен празник също си има своята дата, когато даденото събитие действително се е случило (както например Покров) или когато светците са приели небесния венец и са влезли във вечния живот.

„Дойдете да празнуваме всемирното успение на все­непорочната Богородица; защото днес ангелите тър­же­ствуват честното преставление на Божията Майка и към веселие нас, земните, призовават…“ (славник на „Господи воззвах” на малката вечерня от службата на Успе­ние Богородично, 15/28 авг.).

 

„Празникът на твоята памет довежда днес апо­стол­ския сонм; радват се мъчениците и всичките чинове на праведните. А ние, верните, с песни те почитаме…“ (тр. 1 от п. 9 от І канон на службата на св. ап. Вартоломей, 25 авг./7 септ.).

И тъй, според Светата Църква, църковните събития на земята се честват едновременно и на небето.

 

[1] Свт. Димитрий Ростовски. Чети-миней, т. І. Киев, 1764, лист 154.