От Православния календар за 2021 г.

2. СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ЖИТИЯТА НА СВЕТИИТЕ И ОТ ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ,

ЧЕ НЕБЕСНАТА ЦЪРКВА ПРАЗНУВА СЪЩИТЕ СЪБИТИЯ В СЪЩИТЕ ДНИ, КОГАТО ГИ ПРАЗНУВА И ЗЕМНАТА ЦЪРКВА.

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и,

като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.

Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Не се увличайте от разни и чужди учения“ (Евр. 13:7-9)

⁜ ⁜ ⁜

Чудото на св. ап. и евангелист Йоан Богослов. От V век всяка година за­поч­нало да става на 8 май (по юлианския календар) дивно чудо на гроба на апостола. В житието четем: «Започна всяка година в този месец и ден да излиза от гроба му някакъв тънък чудо­тво­рен прах, който вяр­ва­щи­те взи­ма­ха и с него изце­ля­ва­ха всякак­ви недъзи и болести на хората» (Чети-миней, 8 май). Това чудо се из­вър­шва­ло всяка година на 8 май по стар стил и в па­мет на чудото е уста­но­вено от Църквата праз­ну­ва­не­то паметта на апостола имен­но в този ден – 8 май по стар стил, в който ден всяка година на гроба на апостола се сти­ча­ли големи групи по­клон­ници да се поклонят и да си вземат от целебния прах. В този ден от гроба на апостола се вдигал във въздуха и пак се наслоявал обратно върху него тънък прах, който поклонниците събирали в кутийки и изготвяли малки лъжички, с които ядели чудотворния прах, считайки го за подобен на манната небесна, която Бог пратил в древност на израилския народ. От този чудотворен прах мнозина получавали изцеление от болестите си.

Руският поклонник игумен Даниил посетил Светата Земя и Ефес през 1104-1107 г. Той писал: „Тук се намира гробът на Йоан Богослов и излиза в деня на неговата памет свят земен прах, който хората вземат за изцеляване на всички болести”[1].

Чудото се прекратило през XIV в., когато Ефес бил превзет от турците и храмът на апостола бил раз­ру­шен.

Така в продължение на 9 века това чудо се е из­върш­ва­ло на 8 май по стар стил. Да, тогава все още не е имало нов стил. Факт е обаче, че тъкмо в деня по стар стил, когато Земната Църква е празнувала чудото, в същия ден светият апостол го е извършвал от Не­бес­ната Църк­ва.

По това време на Запад вече се зараждала идеята за нов астрономически точен календар. Но въпреки че изоставането на юли­ан­ския ка­лен­дар за тези 9 века е било цели 7 дни, св. Йоан извършвал чудото тъкмо по стария стил. По този начин той ясно показал, че за Църквата астро­но­ми­че­ската точност няма значе­ние, нито пък има нужда от новия папски календар, въведен именно заради ас­тро­номическа точност.

В новостилните църкви днес това чудо не се празнува на 8 май по стар стил, когато то действително е ста­ва­ло и когато го празнува Небесната Църква, а на 25 април по стар стил, когато чудо не е имало (граж­дан­ския 8 май).

⁜ ⁜ ⁜

Из житието на свщмчк Климент Римски (†101). Светителят е бил умъртвен по заповед на император Траян, като е бил завързан за котва и потопен в морето. Всяка година в деня на неговата памет (25 ноември по юлианския календар) морето се разтваряло за седем дни и вярващите отивали и се покланяли на мощите на светеца, които се намирали там в неръкотворен храм и от които се извършвали много чудеса. От 101 г. това чу­до се извършвало в про­дължение на 7 века (до ІХ век) на 25 ноември по стар стил. Земната и Небесната Църква чествали паметта на светеца едновременно и именно по стария стил, за което свидетелства чудото.

Св. Климент не се съ­об­разил с изо­ста­ва­нето на юли­ан­ския ка­лен­дар от астро­но­ми­ческата точ­ност на дните, (което за тези 7 века е било 5,5 дни) и с това ясно по­ка­зал, че ве­ли­кият индиктион (старият стил) е бого­уго­ден и прави­лен, а самоцелното гонене на астро­но­ми­че­ска свръх­точност, каквато е целта на григориан­ския ка­лен­дар (новия стил) няма никакво значение за Църк­вата.

⁜ ⁜ ⁜

Св. мчца Юлия (†640). Кончината на св. Юлия била ознаменувана с удивителни явления. «Извършило се още и това чудо: този камък, до който се допрели от­ря­за­ните гърди на светицата, в тези времена всяка го­ди­на в деня на нейната памет изпускал от себе си на­по­до­бя­ващи пот млечни и заедно с това кървави капки, за обо­зна­ча­ване на девството и мъчени­че­ство­то на св. Юлия, която, като станала бяла като мляко чрез девствената си чистота, се и обагрила с кръвта си, пролята за Христа. И тези капки капели це­лия този ден от сутринта до ве­чер­та; с тях се помазвали и по­лу­ча­ва­ли изцеление» (Жития на светиите, 16 юли).

Това чудо се извършвало всяка година на 16 юли по стар стил в продължение на много години.

⁜ ⁜ ⁜

Чудеса, които са ставали в продължение на много години по юлианския календар, са и събирането на дивите зверове всяка година на 7 октомври по стар стил – деня на мъченическата кончина на св. мчк Сергий (†ок. 300) – на мястото, където първоначално бил погребан светият мъченик; и идването на елена, отхранен от свщмчк Атиноген (†ок. 311) всяка година в деня на неговата памет – 16 юли по стар стил – на мястото на мъченическата кончина на светеца.

⁜ ⁜ ⁜

Преподобни Йосиф Песнописец (†4.ІV.883) имал особено молитвено усърдие към св. апостол Вар­толо­мей. В своя манастир край Константинопол той по­стро­ил храм на името на апостола и положил в него част от мощите на светеца. Св. Йосиф силно желаел да украси празника на ап. Вартоломей с хвалебни песно­пения, но не знаел дали това е угодно на Христовия апо­стол. Затова молел Бога и Неговия угодник да му открият това и да му дадат премъдрост свише, за да съчини достойни за свети Вартоломей хвалебни сти­хо­ве. Четиридесет дни преподобният се молел с пост и съл­зи.

Свети Вартоломей не оставил Йосиф без известие свише. В навечерието на деня на своята памет по светоотеческия календар – 11 юни ст.ст. (днес това е 24 юни по гражданския календар), той му се явил в светия олтар, облечен в бели дрехи, отдръпнал олтар­ната завеса и го повикал при себе си. Когато пре­подобни Йосиф се приближил, светият апостол взел от Престола светото Евангелие, положил го на гърдите му и казал: „Да те благослови десницата на Всесилния Бог и да се излеят на езика ти водите на небесната премъдрост! Сърцето ти да бъде храм на Светия Дух и твоите песнопения да усладят вселената!“

След тези думи светият апостол станал невидим, а пре­подобни Йосиф усетил в себе си благодатта на небесната премъдрост и се изпълнил с неизказана ра­дост и благодарност. От това време той започнал да пи­ше църковни химни и канони, с които украсил праз­ника на апостол Вартоломей, както и на много други светци. За това, че изобилно украсил църковното бого­слу­же­ние с песнопения, той получил наименованието „песнопи­сец“.

 Как св. Йосиф възхвалил явилия му се в наве­че­ри­е­то на деня на своята памет ап. Вартоломей?

„…С твоите божествени лъчи просвети, все­богати, ослепените зеници на душата ми, и дай слово за от­ва­ряне на устата ми, за да те възпея в твоята памет днес – в която всеки вярващ те хвали с веселие, Вар­толомее, Господен апостоле“. (Икос)

Това е разбирането на Църквата от древност и досега: светецът е прославян не кога да е, а „днес“, и това „днес“ е именно денят на неговата памет според цър­ковния месецослов, а не 13 дни по-рано.

Това разбиране на Църквата не е плод на човешки решения, а е плод на небесната премъдрост, из­ка­за­на чрез боговдъхно­вените песнописци като св. Йосиф.

Напротив, днешните твърдения, че ние не праз­ну­ва­ме дати, а събития, следователно датите ня­мат значение и може да празнуваме когато си искаме – противоречат на това раз­би­ране на Църк­вата; те са плод на чо­веш­ки решения, на плътско мъдруване (Рим. 8:7), на желание да се угоди на света, като се приспособи месецослова към „сти­хи­ите световни“ (Кол. 2:8), от които най-разбушува­ла­та се днес е икуменическата стихия, и са плод не на небесна мъдрост, а на земна и душевна мъдрост (Иак. 3:15), която не е угодна на Бога.

В действителност датите на църковните събития имат своето важно значение за самите събития, с които са свързани. Всяко събитие е станало на определена дата, на която се празнува. Кой би си празнувал рож­дения ден с 13 дни напред? Никой. И ако личните си събития празнуваме на истинските дати, защо църков­ните събития, които са много по-важни от личните, се празнуват на неверни дати?!

Ако някой пее на светеца: „възпяваме те в твоята памет днес“, а реално това не е денят на паметта му, получава се лъжа, което никак не е добре.

Следва продължение.

[1] https://sobor-vrn.ru/publications/articles/tayna-grobnitsy-apostola-ioanna-bogoslova-250617/   Или: тук.