Страница с материали за светото Православие

Небесната Църква празнува заедно със Земната. Кога? 3. Свидетелства от житията на светиите и от църковната история

,

От Православния календар за 2021 г.

   

3. СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ЖИТИЯТА НА СВЕТИИТЕ И ОТ ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ,

КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ЕДИННОТО ПРАЗНУВАНЕ НА НЕБЕСНАТА И ЗЕМНАТА ЦЪРКВА СТАВА ПО СВЕТООТЕЧЕСКИЯ КАЛЕНДАР (СТАРИЯ СТИЛ), А НЕ ПО НОВИЯ СТИЛ, ДОРИ И СЛЕД КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА.

„От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума (2 Кор. 13:1)

⁜ ⁜ ⁜

От ІV век в продължение на 16 века цялата Земна Църква празнува единно. От 1924 г. въвеж­да­нето на новия календар в Земната Църква внася разцепление в празнуването ѝ и тя започва да празнува двойно – две Рождества Христови, две Преображения, две Въздвижения, две Благовещения и по два пъти всички неподвижни празници – по стария стил и по новия стил.

А Небесната Църква? Нима и там единното честване на празниците се е разцепило?

Не. В Небесната Църква няма разцепление. Тя както е празнувала по единния общоприет светоотечески календар в течение на 16 века, така и продължава да чества празниците по него. Това ясно го показват фак­тите, които ще приведем.

Какво означава това?

Това означава, че новокалендарната реформа, час­тич­но въведена в Земната Църква с лукавство, лъжа, насилие и измама (понеже тя действително така е въведена, а по-право – наложена, натрапена) и прак­тически довела някои поместни Църкви до странна календарна смесица от стар и нов стил, е игнорирана от Небесната Църква. Новостилните реформатори са могли да променят месецослова само в Земната Църк­ва, но не и в Небесната.

⁜ ⁜ ⁜

Свети 26 Зографски преподобномъченици
   

Светите 26 Зографски преподобномъченици ясно са показали чрез дивно чудо, че считат за ден на своята памет 10 октомври по стар стил, а не по нов, макар че новият стил вече е бил въведен на Запад и само 50 години след това бил въведен и в Православната Църк­ва, като я разцепил в празнуването ѝ и не само в него.

Това чудо станало в Зографския манастир на 10.Х. 1873 г. по стар стил.

„Кулата, където пострадали светите Зографски пре­по­добномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка «Предвъз­ве­сти­телка», се запазила отчасти до 1873 година. Тя оба­че закривала северното здание на манастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути – тогава се наложило да бъде разрушена. Но за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на нейното място паметник. Това и станало още през същата 1873 го­дина. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците (10.Х по стар стил, б.н.). В навечерието на празника след залез слънце започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полу­нощ, когато след първата катизма започнали да четат «Житието и страданието на св. Зографски мъченици», над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най-дребните предмети. Този дивен стълб, след като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици.

Това необикновено явление продължило около 15 ми­нути. Очевидци на чудото били манастирските бра­тя и много от манастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в «Зограф» на празника.

Така всемогъщият Бог с дивното небесно знамение над паметника, на мястото на страдалческата кончина на монасите-изповедници, в самия ден на тяхната памет (именно по стар стил, б.н.) показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква.

    Подвигът на светите 26 Зографски преподобно­мъ­ченици е за нас ярък пример как трябва да се отстоява Православието. Те са отхвърлили не само богохулното учение на католиците за изхождане на Светия Дух „и от Сина“, но и техните „пресно­хлебни мъртви жерт­ви“, стрига­нето на косите и бра­ди­те и всичко, което е противно на „седемте богоиз­брани събори“[1]. А фактът, че са явили чудото в деня на паметта си по стар стил, ясно показва, че те, които са в Небесната Църква, един­но праз­ну­ват със Земната Църква именно по свето­оте­ческия календар (стария стил), и именно на тази дата, на която са пострадали.

10.Х по нов стил обаче, когато днес според ново­стил­ния месецослов се празнува паметта им, не е датата на мъченическия им подвиг нито по стар, нито по нов стил.

⁜ ⁜ ⁜

Свети пророк Илия
   

Кога св. пророк Илия (20 юли ст.ст./2 авг. н.ст.) счита, че е паметта му? Това той е показал чрез след­ното чудо.

Някой си Паисий, игумен на манастира на св. пророк Илия в Йерусалим, отишъл в Ца­ри­град, откъдето за­ми­нал за Белград. Тогава патриарх там бил Паисий.

По това време в Белград живеел един православен хри­стиянин, кой­то бил женен за латинка (като­лич­ка). В деня на св. Илия (20 юли по стар стил, което по нов е 2 август) жената захванала да меси хляб, но мъжът ѝ казал: «Днес е празник на св. пророк Илия и не бива да се работи». Жена му оба­че отвърнала, че този празник вече е минал още преди десет дни[2] (по папския календар). И така, те се скарали.

Упоритата жена все пак продължила да меси тестото, но изведнъж, докато месела, почувствала как то се превръща в камък.

Да видят чудото дошли дори съседите и всеки един от тях си взел по парченце от този камък. Паисий също се оказал там, и след като си взел парченце от този камък като свидетелство за Божието чудо, занесъл го в Йерусалим. Това камъче Паисий окачил пред иконата на св. пророк Илия в своя манастир[3].

Очевидно, св. Илия счита за ден на своята памет деня по стар стил. Иначе не би сторил чудото в този ден. При това то е изложено в Пидалиона[4] – книга общо­приета в Църквата и напълно достоверна, съста­вена от преп. Никодим Светогорец. Следователно чу­до­то е безспорен исторически факт.

⁜ ⁜ ⁜

Божията Майка и светителите Климент Римски и Петър Александрийски се явили на преподобни Серафим Саровски
   

В житието на преп. Серафим Саровски (1833, памет­та му е на 2/15 ян. и 19 юли/1 авг.) се казва следното:

„В нощта на 25 ноември 1825 г. Божията Майка за­едно с празнуваните в този ден светители Климент Римски и Петър Александрийски се явила в сънно видение на стареца и му разрешила да излезе от затвора (си) и да посещава манастира…“[5]

Виждаме, че Божията Майка и двамата светители се явили на преп. Серафим именно в деня на паметта им по стар стил. Без съмнение тези светители считали тъкмо деня по стар стил за ден на своята памет.

По това време новият стил вече е бил въведен на Запад. Св. Богородица и светците обаче не се съобра­зили с него, което е много показателно. Това явя­ване е безспорен исторически факт от житието на св. Сера­фим.

⁜ ⁜ ⁜

   

Още един случай, за който говори схиархимандрит Амвросий, игумен на Зографския манастир на Св. Гора:

„Има много чудеса, които съвсем ясно показват кой календар е правилен. Например отец Красимир (Капи­танов) от Шумен наскоро ми разказа, че една жена преди повече от година била тежко болна и лекарите не давали надежда, че ще оцелее. В съня ѝ обаче се явя­ва Св. Богородица и ѝ казва, че точно след три дни – в деня на св. Йоан Рилски, ще оздравее. Така и станало за почуда на лекарите. И наистина този ден бил праз­ник на св. Йоан Рилски, само че по стар стил! То­ест Света Богородица не се води по новия календар[6].

⁜ ⁜ ⁜

Валаамският манастир в началото на ХХ в.
   

Валаамският манастир в началото на ХХ в.

Известно е и още едно чудо на Света Богородица.

През 1925 г., настъпват новокалендарните смутове във Валаамския манастир. Въвеждането на новия ка­лен­дар на Валаам е било насилствено, както и навсякъде. Събитията по насилственото му въвеждане и до днес се определят като „трагически“, а резул­та­тът от въвеждането му е бил печален – „разкол сред братството“[7]. Такива са плодовете на новия стил не само във Валаам, а и навсякъде.

Днес Валаамският манастир е преодолял разкола сред братството, като е отхвърлил новия стил. Дано с по­мощта на Господа и Света Богородица ново­стил­ните поместни Църкви в лицето на своите предсто­ятели намерят сили също да отхвърлят новия стил и да премахнат създадения от него разкол.

Валаамският монах Борис, в схима Николай (Монахов)
   

Валаамският монах Борис, в схима Николай (Монахов).

Ето какво пише за насилственото въвеждане на новия стил валаамският монах Борис:

„На 10 септември 1925 г. на Валаам имаше разде­ле­ние за стария и новия стил. Започнаха да ни принуж­дават да преминем на новия стил. Много от братята останаха по старому. Започна съд. Пристигна Църков­ното управление начело с нашия игумен отец Павлин и имаше съд; започнаха да викат по един всеки от братята. Мнозина уволниха от обителта. Дойде и моят ред. Влязох в стаята, а там седеше игуменът Павлин с останалите от Църковното управление… Те попитаха: „Признаваш ли игумена отец Павлин? Ще ходиш ли в манастирския храм по новия стил?” На техните въ­про­си аз не можах да отговоря – по това време буквално ми се отне езикът. Те се засъмняваха и казаха: „Е, защо не отговаряш?” Аз не можех да кажа нищо. Тогава казаха: „Иди, рабе Божий, и помисли!” Започнах да се моля на Божията Майка, моята Ходатайка, в сърцето си: „Кажи ми и ми покажи пътя на моя живот: на коя страна да отида – за новия или за стария стил? В ма­настирския храм ли да ходя или къде?” И се молех аз, грешният, на Майката Божия по време на послу­ша­ни­е­то си в кухнята. Когато свърших вечерното си послу­шание, отидох в своята килия и помислих в простотата на сърцето си: „Защо ли Божията Майка не ме извес­тява?” Но Божията милост не ме остави мен, грешния. Той желае спасението на всички. Изведнъж в моята килия се яви манастирският храм – също такъв, какъв­то е – на височина, на дължина и на ширина. Аз се удивих на чудното явление. Как е влязъл той в моята малка килия? Но вътрешен глас ми каза: „За Бога всичко е възможно, няма нищо невъзможно”. „Ето да, трябва да ходя в църквата, в манастирския храм, по нов стил”. В това време, когато размишлявах така, отгоре се спусна църковна завеса, синя, а по средата на за­ве­са­та – златен Кръст. Манастирският храм остана зад завесата. Аз останах от другата страна на храма; хра­мът се скри от очите ми и вътрешният глас ми каза: „Иди за стария стил и се дръж за него”. И чувам жен­ски глас отгоре: „Ако искаш да се спасиш, дръж Пре­да­ни­ята на светите апостоли и светите отци”. И втори път се повтори същото това, и трети път се чу този глас: „Ако искаш да се спасиш, дръж Преданията на све­ти­те апостоли и светите отци, а не на тези мъдре­ци”. След това чудо всичко се скри и аз останах един в килията. Сърцето ми се зарадва, че Господ ми показа пътя на спасението по молитвите на Божията Майка”[8].

Нека отбележим, че няма основание да се съмняваме в божествения произход  на това откровение. Защото първо, то е в пълно съгласие с православната вяра и учението на Църквата. После, то е оценено като истин­ско от съборното разсъждение на Валаамския мана­стир, иначе не би било публикувано в официалния му сайт. И не на последно място, цялостният подвижни­чески живот на монах Борис е бил поставен на пра­вилна основа от гледна точка на православната аске­ти­ка, пак според съборното разсъждение на Валаам­ското братство, което почита монах Борис (схимонах Николай) като един от валаамските духовни старци.

Прочее, ако искаме да се спасим, нека следваме Пре­данието на светите апостоли и светите отци – по ду­ми­те на Божията Майка. Новият календар обаче не е пре­да­ние на светите отци, а е предание на еретиците-латин­ци от ХVІ в. Насилственото му налагане в Пра­во­славието пък е дело на патриарси-масони и модернисти от 1924 г. и насетне. Това са печалните факти.

⁜ ⁜ ⁜

Иконографско изображение на явяването на Честния Кръст над Атина през 1925 г.
   

„Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е

свиде­тел­ство­то Божие“ (1 Йоан. 5:9).

Явяването на Честния Кръст над Атина през 1925 г.

През 1925 г. след въвеждането на новия стил в Гръцката Църква, храмовете, в които вярващите не искали да служат по нов стил, били затворени, а ду­ховенството – изгонено от тях. Параклисът „Св. Йоан Богослов“ в покрайнините на Атина обаче останал действащ, въпреки че в него редовно се служело по стар стил, но властите известно време не му обръщали внимание. На празника Въздвижение на Честния Кръст Господен по стар стил, 14-ти септември (27-ми по граж­данския календар) 1925 г., в параклиса се стекло го­ля­мо множество народ – около две хиляди души, дошли и полицаи, които били пратени от властите за да раз­пръснат вярващите. По време на всенощното бде­ние, към 11:30 часа вечерта над църквата от изток се появил ярък бял Кръст. Неговата светлина напълно за­сенчила звездите и осветявала църквата и народа ка­то светлина от прожектор. При вида на небесния Кръст всички присъстващи на бдението паднали на колене, плачели от вълнение и с едно сърце и една уста започ­нали да пеят и славят Бога. Полицаите забравили за ка­кво са дошли и сърцата им се изпълнили с умиление и вяра.

В продължение на половин час Кръстът ярко светел на нощното небе, а в полунощ започнал бавно да се издига, както се издига Кръстът в ръцете на свещеника на службата в чест на Въздвижение. За всички било яс­но, че това не е обикновено явление, а Божие чудо, тъй като Кръстът имал ясно очертана византийска фор­ма с напречна линия, наклонена надясно. Той се виж­дал във всички части на Атина, дори в най-отдалечените райони, което писмено потвърдили след това очевид­ци.

Появата на небесния Кръст в деня, когато се чества Въздвижение по стар стил, е Божествено потвър­жде­ние както за единното празнуване на Небесната и Земната Църква, така и за правилността на право­слав­ния календар (стария стил), и съот­вет­но – за погрешността на новокалендарната реформа.

Днес на това място има новостилен женски манастир, а за чудното събитие от онази нощ там не желаят да говорят, ако някой ги попита за него…[9]

⁜ ⁜ ⁜

Върхът и параклисът на планината Кофина на о. Крит
   

Параклисът в чест на Светия Кръст на върха на планината Кофина се намира на 1231 м. надморска височина.

 

Планината Кофина на о. Крит, Гърция
   

Самата тази планина е на о. Крит.

 

Върхът на планината Кофина, където се намира параклисът „Св. Кръст”. Със стрелка (а на втората снимка в увеличен вид) е показана църквата в подножието му
   

Върхът на планината Кофина, където се намира параклисът „Св. Кръст”. Със стрелка (а на втората снимка в увеличен вид) е показана църквата в подножието му.

Подобно явяване на Светия Кръст се е случило в Гърция и на празника Въздвижение по стар стил през 1937 г., по време на службата в параклиса „Св. Кръст“ на планината Кофина[10]. Там явяването на Светия Кръст на небето е станало пред очите на повече от петстотин ду­ши, в това число и пратения от властта отряд поли­цаи.

Ето какво се разказва за него:

„В навечерието на празника, в неделя (13.ІХ ст.ст./26.ІХ н.ст. 1937 г., б.н.), когато започнало да се стъмва, верните идвали на неголеми групи от разните околни села, кой пеша, кой на нещо… Старите хора заедно със свещениците о. Димитрий от Крусона и о. Харалампий от Капетаниана ги чакали в неголямата църква „Рождество Богородично”, намираща се в подножието на Кофина. Тази вечер на върха на Кофина имало слана и гъста мъгла и изкачването било много тежко.

Верните били повече от петстотин, а по други сведения – над хиляда души.

В десет часа вечерта дошъл отряд полицаи под командването на младши лейтенант. Те обяснили своето присъствие с това, че „дошли да поддържат реда”. Разбира се, в действителност намеренията им били точно обратни, но когато видели количеството на събралите се вярващи, наложило им се да се откажат.

В полунощ свещениците започнали да пеят акатист на Честния Кръст. Въпреки мъглата, студа и силния вятър, вярващите се молели на колене и всички заедно подхващали „Радуйся, блаженное Древо!“ или „Алилуия“.

Към края на акатиста вятърът внезапно се прекратил, мъглата започнала да се разсейва. Върхът на Кофина с малката църква на Животворящия Кръст се показали напълно отчетливо. Преди още хората да разберат какво се случва, цялото пространство наоколо се осветило от светлина и чуден мир облъхнал всичко. И ето, със страх и едновременно с неизразима радост те видели Кръст от светлина, сияещ на върха на Кофина и озаряващ с лъчите си цялата местност. Нощта изведнъж се превърнала в ден! Чували се само безкрайни „Господи помилуй“ и сдържани ридания на верните. Никой от очевидците не могъл после да каже колко дълго продължило това чудо. Накрая, като минало доста продължително време от появяването му, то постепенно изчезнало… И отново, както и в началото, започнал да духа вятър и гъста мъгла покрила всичко.

Верните продължавали с обновена ревност и покаяние да се молят цяла нощ. Свещениците отслужили Божествена Литургия в малката църква на Пресвета Богородица. На разсъмване Литургията дошла към края си и цялото множество вярващи се раздвижило, разотивайки се по своите села и домове и обсъждайки един с другиго и с полицаите небивалото чудо на Божественото явяване на Честния Кръст“[11].

Новостилната Гръцка Църква не отрича фактите на явяванията на Господния Кръст, но и досега не ги е включила в месецослова си, което е разбираемо – защото в такъв случай би трябвало да се откаже от новостилната реформа, а засега, както изглежда, няма добра воля за това.

⁜ ⁜ ⁜

Свети пророк Елисей и свети Николай Планас
   

Явяването на св. пророк Елисей на св. Николай Пла­нас (†1932).

Това станало, след като през 1924 г. в Гръц­ка­та Църква официално бил въведен новият стил. Св. Николай обаче продължил да служи по стар стил до смъртта си през 1932 г., запазвайки канонично подчинение на новостилната йерархия, но без да приеме новия стил. Факт е, че „той лично бил твърд при­вър­женик на стария стил. Празничните служби по новия календар оставял на своите два­ма помощници-свеще­ни­ци, а самият той често пъти тайно отивал да служи по стария календар в малки църкви и в частни домо­ве. С това той навличал върху себе си недо­вол­ство и критика от страна на йерархията, но про­дъл­жа­вал тихо да следва този път, който му подсказвала съвестта“[12].

За явя­ването на пророк Елисей се разказва следното:

„Веднъж о. Ни­ко­лай искал да служи по стар стил на празника на св. про­рок Елисей. Но понеже се опа­ся­вал, че могат да въз­никнат затруд­не­ния, той се до­го­во­рил с втория чреден свещеник да отиде предния ден през нощта и да служи в храма на св. Спиридон в Ман­тука. На сутринта не­говата кли­рос­на певица отишла в храма на св. Спи­ридон и го чакала там. Времето минавало и из­глеж­дало, че свещеникът няма да дойде да служи. Тя взела да унива. Помислила, че му се е случило нещо се­ри­оз­но и затова той не дошъл. Тогава тя отишла в храма на св. Елисей  (защото там бил „инфор­ма­ци­он­ни­ят цен­тър“), за да узнае какво се е случило със све­ще­ника, и видяла, че там той се готви да служи Литургия! Тя го укорила задето нарушил уговорката им и след това попитала как тъй не се е побоял и е дошъл тук, в центъра, в самия пъкъл на гоненията. Той ѝ отвърнал: „Не ме укорявай; днес сутринта аз видях пророка и той ми каза да дойда да служа тук и от нищо да не се боя, понеже той ще ме пази“. Аргументите на кли­росната певица така и останали неизказани! Тя само попитала: „Но как Вие сте го видял?“ О. Николай от­върнал: „Тази сутрин аз станах и се приготвих да пътувам за св. Спи­ри­до­но­вия храм. Седях в креслото и чаках кога ще пратят еки­паж. В тази минута видях пред себе си пророк Ели­сей и той ми каза да отида в неговия храм и да служа Литургия…“[13]

Ето и изводите от явяването на светия пророк.

Първо, св. Елисей считал за свой празник деня по све­то­отеческия календар, а не по новия стил, защото в такъв случай той би казал на св. Николай, че праз­никът му е отминал преди 13 дни, а светият пророк нищо подобно не е казал. Напротив, пратил е св. Николай да отслужи празника му по стар стил.

Второ, св. пророк Елисей е казал на св. Николай, че „ще го пази“ – от какво? От гонението на каноничната новостилна Гръцка Църква против старостилците. Кой­то както иска, така и да мисли, но това е факт. И ако някой има претенции, нека ги отнесе към тези двама светии.

От това следва, че и гонението на каноничната ново­стилна Гръцка Църква против старостилците не е било угодно на Бога, иначе светият пророк не би „пазел“ св. Николай от него.

⁜ ⁜ ⁜

Светител Спиридон Тримитунтски
   

Из­вестни са две чудеса на св. Спи­ридон Три­ми­тунтски (ок. 270-348), от които ясно се вижда, че той счита за ден на своята памет 12 декември по стар стил (= гражданския 25 декември, когато по нов стил се празнува Рождество Христово).

През 1930 г. в храма „Св. Ни­ко­лай“ в Каристос, Гър­ция, служели Рождество Христово по нов стил, на 25 декември. Всичко било пре­красно до Малкия вход на Литургията. Когато обаче след него свещеникът запял Рождественския тропар „Рождество Твое, Христе Боже наш…“, изведнъж, като гръм за всички, иконата на св. Спиридон, която ви­сяла на една от колоните в храма, започнала да се удря в колоната тъй силно, че цветето, което било на нея, паднало на земята. Виж­дай­­ки това знамение, народът се вкаменил от ужас. Свещеникът и певците пре­ста­нали да пеят. Тогава ня­кой от народа извикал: „Днес е празникът на свети Спиридон по ста­рия календар. Пейте неговия тропар!“ Тозчас всички вярващи в един глас запели: „Собора перваго пока­зал­ся еси поборник и чудотворец, бого­носне Спиридоне, отче наш…“ И още докато пеели тропара на светеца, неговата икона започнала малко по малко да се укро­тява, а най-после съвсем престанала да се удря в ко­лоната. На следния ден вестник „Карестини“ раз­гла­сил за това чудесно събитие. Атинският вестник „Скрип“ също писал за чудото. Всички жители на Каристос и околностите му говорели за станалото и признавали правотата на ста­рия стил. За това събитие е разказала Зиновия Сидери през 1976 г. – една от многото оче­видци на събитието.

На другия ден иконата вече липсвала и никога повече не била върната в храма[14]. Привържениците на новия стил решили да накарат Божия угодник да замълчи и да не им пречи…

Няма основание да се подлага на съмнение досто­вер­ността на чудото, защото то е станало пред очите на много свидетели и за него са писали вестниците „Карестини“ и „Скрип“ в свое време.

Митрополит Арсений (Афентулис) (вляво) и светител Спиридон Тримитунтски (вдясно)
   

Ето и второто чудо на светителя.

На 25 декември по нов стил през 1934 г. светител Спиридон се явил на новостилния Лариски митро­по­лит Арсений[15], точно когато последният се готвел да влезе в храма и да служи Литургия на Рождество Хри­стово по нов стил. Арсений видял пред храма смирен на вид, престарял и благ архиерей с панагия на гърди­те, и му казал: „Брате, да отидем и да възпеем радостните хим­ни на Ро­жде­ство, а после ще ти ока­жа го­сто­при­ем­ство“.

Смиреният епископ отговорил: „Ти тряб­ва да пееш не тези хим­ни, а моите – на све­ти­тел Спиридон!“ Арсений се разсърдил и казал: „Аз те каня, а ти ме презираш. Тръгвай си тогава!“ – след което вля­зъл в хра­ма и за­поч­нал службата. По време на утренята оба­че ми­трополит Арсений се почувствал зле. Наложило се да го отведат в дома му. Но състоянието му се вло­ша­вало все повече и повече, и на следващия ден умрял. Така той бил на­ка­зан за дръзкото си непослушание към свети Спи­ри­дон.

Това чудо, когато е било записано през 1991 г., е било известно на най-възрастните жители на Лариса[16].

Косвено потвърждение на достоверността на чудото е фактът, че митрополит Арсений е починал: 1) имен­но на 26.ХІІ.1934 г. (точно както е описано в раз­каза за чудото) и 2) от сърдечна недостатъчност (също съв­па­да с начина, по който е бил наказан от светеца) – така е записано в официалната му биография[17] и това никой не го оспорва.

И така, светител Спиридон ясно е показал, че на 25 декември по нов стил (= 12 декември по стария стил) не следва да се празнува Рождество Христово, а не­го­ва­та света памет, както е установено и в минея за декем­ври.

И нека не се изтъква подвеждащо твърдението, че в минея Рождество е на 25 декември, защото минеят е написан за стария стил, следователно 25 декември в минея е 25 декември по стар стил (= 7 януари по гражданския нов стил). Минеят не е написан за новия стил, следователно 25 декември в минея не е граж­дан­ската новостилна дата 25 декември.

Съвършено неправилно е датите в минея, които са написани за стария стил, да се приеме, че са по нов стил. Това е също толкова неправилно, както е не­пра­вил­но да се приеме например, че 25° по Целзий са 25° по Фа­ренхайт, или че 25 сантиметра са 25 инча. И в трите случая става въпрос за различни системи на из­мер­ване (две календарни, две градусни и две за дължина), при които стой­ностите трябва да се преизчислят от едната система от двойката в другата, за да се получат тъждествени величини.

⁜ ⁜ ⁜

Свети великомъченик Георги Победоносец
   

През 2013 г., през която по нов стил нямаше Петров пост[18], на Кипър замироточи икона на св. вмчк Ге­ор­ги (†303), но не по нов стил, по който го праз­нува Ки­пър­ската Църква, а по стар. Ето какво се разказва за чудо­то:

„На 6 май в църквата на св. велико­мъ­че­ник Георги Победоносец в селската община Камбия-Фармакас на Кипър по време на светата Литургия енориашите за­бе­лязали изтичаща от иконата на светеца гъста благо­ухан­на течност. За случилото се бил известен епархий­ският ар­хиерей – митрополит Исаия Тамасоски и Ори­ний­ски, който незабавно при­стиг­нал в храма заедно с експерти. Те удостоверили отсъствието на естествени причини за мироточението. Иконата на свети велико­мъченик Георги е била съз­да­де­на през XV в. и рестав­ри­рана пре­ди 12 години. Енориашите забелязали още едно не­о­би­чай­но яв­ле­ние: иконата станала много по-тежка. На­ло­жи­ло се шестима мъже да я носят по време на литийното шествие, което по-рано никога не се е случвало“[19].

Чрез това чудо св. Георги ясно показал кой е пра­вил­ният църковен календар.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] https://bg-patriarshia.bg/sv-zografski-machenici (или тук).

[2] Става дума за времето, когато разликата между стария и новия (пап­ски) календар е била още 10 дни, (днес вече 13). Значи чудото става през ХVІІ в., по времето, когато сръбски патриарх е бил Паисий (Яневац) (1614-1648).

[3] http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=493:2011-08-01-09-32-37&catid=37&Itemid=72 (или тук).

[4] http://calendar.russportal.ru/index.php?id=old_calendar.pidalion1888 (или тук).

[5] Житiя святыхъ на русскомъ языкѣ, изложенныя по руководству Четьих-миней св. Димитрiя Ростовскаго, М., 1903. Книга первая, стр. 88.

   

[6] http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2238081 (Интервюто е от 15.08.2013 г.). (Или тук.)

[7] https://valaam.ru/starets/5523/  (или тук).

[8] https://valaam.ru/starets/5523/

[9] http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/5kal/15athina1925.htm

[10] http://www.orthclass.com/index.html?fs=http://www.orthclass.com/zapr/5kal/15kofina1937.htm

[11] Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Знамения с небесе (http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=97) (или тук).

Също: „Ο αγωνασ των Γ.Ο.Χ. Κρητησ και η δ’ εμφανισισ του Τιμιου Σταυρου“ του Καθηγητή κ. Αντωνίου Μάρκου (http://churchgoc.blogspot.com/2017/10/1937-2017.html).

[12] https://www.solun.gr/article/108-chudo-v-monastyre-svyatogo-apostola-ioanna-bogoslova (или тук).

[13] Мосс, В. Православная Церковь на перепутье. Глава ІV. Греция и Балканы. Три святых священника (1917-1999). (http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=97). (Или тук.)

[14] „Та Патриа”, т. VII, 1988 г., с. 132-133.

[15] Арсений (Афентулис, 1869-1934), митр. Лариски и Тирнавоски.

[16] Мосс, Вл. Православная Церковь на перепутье. Не преклонившие колени пред Ваалом. (http://www.ortho-hetero.ru/index.php/history/651) (или тук).

[17] https://el.wikipedia.org/wiki/Μητροπολίτης_Λαρίσης_Αρσένιος (или тук).

[18] За сравнение: през тази 2021 година новостилният Петров пост е само един ден.

[19] http://predanie.bg/news-world-publisher/155-икона-на-свети-георги-замироточи-на-кипър-на-6-май (или тук).