Страница с материали за светото Православие

Свидетелството на светците против новия календар. Преподобни Нектарий Оптински

,

Преподобни Нектарий Оптински 

Паметта му се празнува на 29 април/12 май и на 11/24 октомври – Събор на препп. Оптински старци

Преп. Нектарий, в св. Кръщение Николай, се родил през 1853 г. в гр. Елец, Воронежка губерния. Още като дете той се отличавал с кротост, тихост и боголюбие. Когато станал двадесетгодишен, му намерили невеста, но тъй като в града имало благочестив обичай, християните за всички свои важни дела да се съветват със схимницата Теоктиста – столетница и духовна дъщеря на светителя Тихон Задонски, Николай също отишъл да вземе от нея благословение за брак. Схимницата казала на юношата: „Иди в Оптина при о. Иларион, той ще ти каже какво да правиш”. През пролетта на 1873 г. Николай пристигнал в Оптина, където се срещнал с о. Иларион, а той го пратил за съвет при стареца Амвросий. След беседата със Стареца, Николай повече не се върнал в света, а останал да се подвизава в Оптинския скит.

Така той поставил началото на своето духовно израстване под грижите на Оптинските старци преп. Амвросий и преп. Анатолий[1].

За него преп. Амвросий казвал: „Подождите, Николка проспится – всем пригодится”. Така Преподобният предсказвал неговото бъдещо старческо служение.

 Още по време на послушничеството си, Николай неведнъж изпитвал проявената към него любов на старците и тяхната благодатна помощ. Така, две години след постъпването му в Оптинския скит, излязло разпореждане на властите за изселване от обителта на всички послушници, подлежащи на военна повинност. „И на мен – разказвал после отец Нектарий – заедно с другите обявиха за изселването от скита. Но за мое щастие, по светите молитви на стареца Амвросий тази опасност премина”. Отишъл той да благодари на Стареца за молитвената помощ, а той му отвърнал: „Ако живееш по монашески, то и за в бъдеще никой няма да те потревожи”. Така се и случило.

На 3 април 1876 г. Николай бил постриган в расофор, а на 14 март 1887 г. – в мантия. В монашество му било дадено името Нектарий, в чест на преп. Нектарий Киево-Печерски.

На 19 януари 1894 г. отец Нектарий бил ръкоположен за йеродякон, а на 21 октомври 1898 г. – в сан йеромонах.

Преподобни Нектарий Оптински 

Преп. Нектарий (Тихонов), старец Оптински

В Оптинския скит о. Нектарий прекарал повече от двадесет години в почти пълно уединение и мълчание. През тези години, той, по благословението на старците, които предвиждали бъдещото служение на своя ученик – да привежда към вярата и истината търсещата интелигенция, не само възраствал духовно, но и се образовал в светските науки. Той не само четял светоотеческа и духовна литература, но четял и книги на светски автори, занимавал се с история и география, изучавал френски и латински езици, и придобил толкова обширни познания, че след като излязъл от затвора си на обществено служение, свободно беседвал на всякакви теми с учени, писатели, художници и пр.

През 1912 г. манастирският събор възложил на о. Нектарий да носи послушание на старчество в манастира. О. Нектарий отначало се отказвал, но впоследствие приел този тежък кръст единствено от послушание към братството. По това време над Русия вече все по-явно надвисвала бурята на тежките и потресаващи изпитания. Още тогава Господ му открил всичко, имащо да стане и последвалите скоро страшни събития: революцията, закриването на Оптинската обител, неговия арест и смърт в чужд край.

За бъдещето на Русия богоносният старец Нектарий предсказвал, че след годините на изпитания Русия ще се събуди и ще бъде материално не богата, но духом ще бъде богата и в Оптина ще има още седем светилници, седем духовни стълба.

След революцията, когато приключила гражданската война, новата богоборческа власт се нахвърлила върху Христовата Църква. Затваряли манастири и храмове, заточвали и убивали свещенослужителите. В това тежко за Русия и Църквата време продължавало старческото служение на преподобни Нектарий.

През април 1920 г. о. Нектарий приел велика схима.

През 1922 г. мирно се преселил при Господа преподобният старец Анатолий[2]. От това време целият поток поклонници се устремил към килията на преп. Нектарий. Всичките ужаси на революцията и на гражданската война – глад, болести, загуби на близки, които били почти във всяко семейство – цялото това множество скърби трябвало ежедневно Старецът да преживява, състрадавайки на всеки човек по време на изповедите. И само изобилната Божествена благодат му помагала да понася това тежко бреме. По молитвите на Преподобния хора, загубили смисъла на живота, излизали от килията му утешени, макар той на никого да не обещавал, че бедите ще свършат скоро, а напротив, говорел, че трябва да се готвят за още по-тежки изпитания, и наставлявал за необходимост от търпение и молитва.

С всяка измината година положението в Русия ставало все по-бедствено, а подвигът на старчеството – все по-тежък. От непрестанните сълзи, които Преподобният проливал пред Господа и Пресвета Богородица в своята килия, у него започнало възпаление на очите. Когато той излизал на прием, в ръката му всякога имало кърпичка, с която той изтривал очите си. В 20-те години той се явявал на мнозина насън плачещ и с кърпичка в ръка.

През 1923 г., на Цветница Оптинският манастир бил затворен, а преподобни Нектарий бил арестуван и споделил участта на много свои събратя. На Велики четвъртък той бил пратен в затвора в гр. Козелск. Скоро след това Преподобният бил освободен, но властите изискали от него да отиде някъде по-далеч от Оптина. Така преподобни Нектарий се заселил в село Холмищи, Брянска област. И там към него започнал да се стича поток от хора от всички краища на Русия. Той отново започнал да приема, да утешава и да наставлява в пътя на спасението.

За съвети и молитвена помощ се обръщали към преподобни Нектарий и обикновените миряни, и високопоставените светители. Известно е, че Светейшият патриарх Тихон се съветвал чрез доверени хора със Стареца. Нито един важен църковен въпрос не се решавал без благословението на преподобни Нектарий. Знаели, че чрез него Господ открива Своята воля. И когато Светейшият патриарх Тихон узнал, че Старецът не благословил да се приема новия стил за църковното богослужение[3], той, уповавайки се на всемогъщата Божия помощ, решително отказал на обкръжаващите го врагове на Църквата[4].

«Възгледите на Стареца по един или друг въпрос били абсолютно авторитетни и бързо се разпространявали сред истинно вярващите люде, които се явявали и опора на Патриарха във всичките му начинания. Но имало и такъв случай: Патриархът, подчинявайки се на безбожните влияния над Църквата, издал указ за преминаване в богослужението на нов стил. Оптина и духовенството, намиращо се под нейно влияние, били твърде смутени от този указ и се въздържали да го въвеждат в църковния живот. Това и други обстоятелства, като например мнението на митрополит Арсений, ускорили отмяната от страна на Патриарха на новия стил.

Съвсем друго положение се създало с идването на власт на митрополит Сергий: между последния и о. Нектарий нямало общение.

Още до излизането на декларацията[5] на митрополит Сергий, в същото това лято на 1927 г. старецът Нектарий в беседа с посетилите го професори Комарович и Аничков нарекъл митрополит Сергий „обновленец”. На тяхното възражение, че последният се е покаял, Старецът им отвърнал: „Да, покаял се е, но отровата в него стои”.»[6]

 

«Намирайки се в заточение, отец Нектарий внимателно следял събитията в страната. Съветите на о. Нектарий предавали на Светейшия патриарх Тихон и много въпроси се решавали от Светителя в съответствие с мнението на стареца Нектарий и по неговото благословение. Така, Старецът не благословил да се приема новия стил в църковното богослужение и патриархът решително се възпротивил на това.»[7]

На Оптинския йеромонах отец Никон[8] Старецът предсказал, че ще бъде заточен на Север, което впоследствие и станало.

Когато възникнал въпрос, да не потърсят ли за Стареца място с по-добри условия за живот, преподобни Нектарий се отказал да заминава където и да е. „Тук ме е довел Бог” – казал той. После той разказал, че му се явили Оптинските старци и му заповядали да остане там докрай. Въпреки телесната си немощ, преподобни Нектарий продължавал да носи своето високо духовно служение. В края на 1927 г. той започнал сериозно да изнемогва, но продължавал да приема посетители и да отговаря на множеството писма, които получавал.

Старецът предвидял своята кончина. Два месеца преди нея той започнал да дава последни съвети на духовните си чеда и да ги насочва към един или друг духовник. Незадълго до кончината си, на въпроса на една монахиня къде да го погребат, Старецът не наредил да го погребат около храма в село Холмищи, като казал, че там ще стане по-лошо от пасище на свине. Така се и случило: храма разрушили, а на площада пред него устроили панаир и площадка за танци.

«В края на април 1928 г. станало ясно, че краят наближава. Когато попитали о. Нектарий кого да извикат за предсмъртно напътствие, той посочил о. Сергий Мечев, който бил подписал преди това несъгласие против декларацията на митр. Сергий.

О. Сергий пристигнал, изповядал и причастил о. Нектарий и веднага заминал. В същия ден, 29 април, о. Нектарий късно вечерта тихо отминал при Господа.»[9]

На 29 април (12 май н. ст.) 1928 г. великият молитвеник преподобни Нектарий тихо и мирно се прибрал при Господа. Угаснал Божият светилник, просвещаващ душите на хората със светлината на Христовата вяра и любов в тежките и многотрудни времена. Според благословението на Стареца, той бил погребан на местното селско гробище.

Намирането на мощите на Оптинския старец йеросхимонах Нектарий и пренасянето им в Оптинската обител станало на 3/16 юли 1989 г.

Основен източник: Житие преподобного Нектария (Тихонова), старца Оптинского

Превод от руски със съкращения: архим. Йоан (Филипов)

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Преп. Анатолий Оптински Старши (Зерцалов) (1824-1894). Паметта му е на 25.І/7.ІІ и на 11/24.Х (Събор на препп. Оптински старци).

[2] Преп. Анатолий Оптински Младши (Потапов) (1855-1922). Паметта му е на 30.VІІ/12.VІІІ и на 11/24.Х (Събор на препп. Оптински старци).

[3] Както изглежда, свт. Тихон узнал за това след като вече бил издал указа за въвеждане на новия стил (1.Х.1923 г.).

Несъгласието на преп. Нектарий за въвеждане на новия стил очевидно е било една от причините свт. Тихон да побърза да отмени този указ (8.ХІ.1923 г.).

[4] Преподобные Старцы Оптинские. Жития и наставления. Издание Оптиной Пустыни, 2004. С. 429.

[5] През 1927 г. митр. Сергий (Страгородски) подписал декларация за лоялност към болшевишката власт.

[6] Концевич, И. Иеросхимонах Нектарий, последний Оптинский старец (http://www.eshatologia.org/838-ieroshimonah-nektariy-posledniy-optinskiy-starets.html).

[7] Филякова, Елена Г. Старцы и предсказатели Оптиной пустыни. Гл. 13. Окрест старчества отца Нектария
(http://www.libma.ru/religiovedenie/starcy_i_predskazateli_optinoi_pustyni/p14.php).

[8] Преподобноизповедник Никон Оптински (Беляев) (1888-1931). Паметта му е на 25.VІ/8.VІІ и на 11/24.Х (Събор на препп. Оптински старци).

[9] Концевич, И. Иеросхимонах Нектарий, последний Оптинский старец (http://www.eshatologia.org/838-ieroshimonah-nektariy-posledniy-optinskiy-starets.html).