Страница с материали за светото Православие

Неслизането на Благодатния огън през 1923 г.

,

В очакване на Благодатния огън. 1886 г. 

Какво знаем за неслизането на Благодатния огън през 1923 г. по нов стил на Гроба Господен в Йерусалим?

Сведенията за това печално събитие черпим от няколко източника. В първия от тях се цитират други източници, но в него има и собствено изследване на въпроса. Като цяло, поне три от цитираните от нас източници са независими един от друг.

1. От изследванията на православния журналист Юрий Воробевски.

Православният журналист Юрий Воробевски 

Православният журналист Юрий Воробевски е роден през 1956 г. в Куйбишев. Завършил е Ленинградския държавен университет. Работи като журналист от 1978 г. Член е на Попечителския съвет на Свято-Троицкия Серафимо-Дивеевски женски манастир.

Ето какво пише Юрий Воробевски.

Първо изложение:

„Не много отдавна аз се запознах с Юрий Леонидович Вдовин, бивш сътрудник на Руската Духовна Мисия в Йерусалим. От деликатната тема на неслизането на Огъня той се интересуваше отдавна. Знаенето на арабски език му бе помогнало да събере сред местните жители някои трохи на свидетелства за това, че подобен случай действително е имал място през 1923 г. Нещо повече – бил е убит не само патриархът, а турците заклали и архиереите, като напълно очевидно неугодили на Бога. След това, да се възстанови йерархията помогнали хиротонии, извършени от епископи на РПЦЗ[1]. Този факт се потвърждава от съвременно издание на РПЦЗ (наистина, без упоменаване на факта за неслизането на Огъня и последвалото след това клане). А повечето събеседници на Юрий Леонидович, които явно знаели нещо за това дело, предпочитали да отбягват да говорят за него. Един свещеник дори казал: „Откажи се да се интересуваш от това… Аз се отказах след един случай…” Друг, който бе служил в гръцкия придел на храма на Гроба Господен, бе обещал да разкаже някои неща, но вече на следващия ден, очевидно след като се бе посъветвал с някого от гърците, си придал вид, че даже не знае за какво става въпрос. По странен начин „обет за мълчание” свързва всички – и православни, и мюсюлмани, и даже юдеи.

Но трябва пък да са останали някакви свидетелства в литературата, в пресата! В гръцките справочници не пише въобще за Йерусалимски патриарх Константин. А съвременната на това събитие регионална преса? В Александрийската, най-голямата библиотека, казали на Юрий Леонидович, че вестници от 1923 г. при тях няма. Мюсюлманин, негър от Камерун, с когото нашият изследовател споделил недоуменията си, мрачно въздъхнал: „Това всичко е дело на Америка, на масоните…” Действително, сътрудникът на библиотеката – наполовина арабин, наполовина украинец, обещал да съдейства. Уви, на следния ден и той се отказал. Удивително, но нещо подобно се случило и в Библиотеката за чуждестранна литература в Москва. Там заявили на любопитния изследовател, че папките с интересуващите го вестници били унищожени по време на теч, който станал в книгохранилището.

Станалото през 1923 г. несъмнено е било Божие възмездие. За какво? Защо именно тогава? Какво въобще се е случило в света през 1923 г.? На сайта www.pp-stsl.ru/pages/pp-listok/3-1996/03.html четем: «Благодатният огън не се появил само в една печална Пасха, през 1923 г. По това време патриарх Тихон бил отстранен от управлението на Руската Православна Църква»”[2].

В първото си изложение Юрий Воробевски се позовава на два независими извора:

1.1. Разказа на Юрий Леонидович Вдовин, бивш сътрудник на Руската Духовна Мисия в Йерусалим.

1.2. Известието от сайта www.pp-stsl.ru.

Днес този домейн се ползва от друг сайт. Въпреки това, нямаме основания да се съмняваме в добросъвестността на Ю. Воробевски, който е цитирал горните думи, както изглежда, от църковна брошура (listok), публикувана, ако се съди по абревиатурата stsl, в сайт на Свято-Троицката Сергиева Лавра.

В резюме, какво следва от горното изложение на Ю. Воробевски:

Благодатният огън не слязъл през 1923 г.

Патриархът, при когото това станало, както и архиереите му, били заклани от турците.

Възстановяването на йерархията на Йерусалимската патриаршия станало с помощта на РПЦЗ.

По тази тема местните, които знаят нещо, или говорят с неохота, или мълчат.

Положено е старание да се заличат всички следи от случилото се.

* * *

Второ изложение на Ю. Воробевски:

„През 1921 г. на Константинополския престол възлязъл Мелетий (Метаксакис). Да отбележим, че по-рано неговата кариера едва не рухнала поради сложни взаимоотношения с Йерусалимския патриарх Дамян. През 1900 г. патриарх Дамян назначил Мелетий за секретар на Свещения Синод на Йерусалимската Патриаршия. Осем години по-късно, през 1908 г., същият патриарх го изгонил от Светата Земя за „дейност против Светия Гроб“.

Мелетий бил болезнено честолюбив и злопаметен. С голяма увереност може да се предположи: след като станал Константинополски патриарх, именно той имал пръст в това, патриарх Дамян да бъде свален, а вместо него да бъде поставен злополучният Константин, при когото Огънят не слязъл на Гроба Господен. Във всеки случай, Константин напълно споделял обновленческите идеи на Мелетий, който се отказал от общение със Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх, признавал псевдоцърковните органи на обновленците, а също и всевъзможните църковни „самостойници“ (украински, естонски и т. п.)”[3].

В резюме от второто изложение:

През 1921 г. на Константинополския престол възлязъл Мелетий (Метаксакис).

Скоро след това (без да се уточнява годината) Йерусалимският патриарх Дамян е бил отстранен.

На негово място е бил поставен Константин, който напълно споделял обновленческите идеи на Мелетий (Метаксакис).

Благодатният огън не слязъл именно при Константин.

Предположително, патриарх Мелетий (Метаксакис) е бил замесен в отстраняването на патриарх Дамян като отмъщение за изгонването му от последния през 1908 г.

Константинополският патриарх Мелетий (Метаксакис) не признавал каноничния Руски патриарх св. Тихон, а признавал за канонични разколниците-обновленци.

Да поясним за обновленците.

Обновленчеството е движение в руското православие, възникнало официално след Февруарската революция от 1917 г. То декларирало за своя цел „обновяването на Църквата”, което „обновяване” включвало: демократизация на управлението и модернизация на богослужението. Обновленците официално се разграничили от съществуващата дотогава РПЦ през 1922 г. и се обявили против ръководството на Църквата от св. патриарх Тихон, като заявявали пълна поддръжка на новия болшевишки режим и провежданите от него реформи. От 1922 до 1926 г. обновленчеството е било единствената официално призната от държавните власти на СССР православна църковна организация. В отделни периоди обновленчеството било признато за канонично и от някои други поместни Църкви. В периода на най-голямото му влияние – 1922-1923 гг. – повече от половината от руския епископат и енории са били подчинени на обновленческите структури.

* * *

Видеоизложение на Ю. Воробевски:

Текст на видеоизложението:

„Това Всеправославно съвещание поражда опасения… Ето, аз в една от моите книги – тя, наистина, отдавна се е изчерпала – написах цяла глава, посветена на това, че в 1923 година на Гроба Господен не слязъл Огънят. Това е факт, за който по разни причини мълчат всички. Защото когато Огънят не слязъл, покрай всичко останало турската стража, която по традиция охранява този храм, видяла, че… – все пак те са вярващи по своему мюсюлмани – когато те видели, че патриархът и неговата йерархия не угодили на Бога, направо в храма заклали всички тях. И при това този нещастен патриарх Константин го няма в нито един гръцки справочник – като че е нямало такъв човек… и като че ли нищо такова не е станало… Не, това е станало! И после те установили йерархията си за сметка на хиротонии от Руската Задгранична Църква. И бързо са я установили”.

„В коя година?”

„Това е било през 1923 г. Това е точно годината, когато Вселенският патриарх-масон Мелетий провел също такова Всеправославно съвещание. Именно тогава е започнал разколът по календарния въпрос, който продължава сега по всички поместни Църкви. Както се казва за разкола, всичко се умива с кръв, освен разколът. Тоест Господ е предупредил! И как не обръщат внимание на това?! Ето това за мен е чак потресаващо! Впрочем Йерусалимската Църква от това време… у нея има такъв неизменен момент – у тях е по стар стил, защото именно там това все пак се е случило. Ето така. А сега, по същество, всички тези въпроси и послабления, които се плануват на новия събор, те по същество повтарят дневния ред на онзи събор. Тоест на онзи събор те не успели да съберат мнозина – основно там се събрали единствено гърци, а от поместните Църкви имало не много… а сега те изглежда искат ето на това да придадат вид едва ли не на Вселенски събор”.

В резюме от видеоизложението:

През 1923 г. Благодатният огън не е слязъл на Гроба Господен.

Относно това събитие се пази мълчание.

Турската стража заклала патриарх Константин и неговата йерархия направо в храма на Гроба Господен непосредствено след като Огънят не слязъл.

Йерархията бързо е била възстановена чрез хиротонии от РПЦЗ.

През същата 1923 г. Мелетий (Метаксакис) свикал и своето „Всеправославно” съвещание, поставило началото на новокалендарния разкол.

Йерусалимската Църква е по стар стил, защото именно в нея се е случило неслизането на Огъня по нов стил.

Чрез неслизането на Благодатния огън Господ е дал предупреждение, на което Мелетий (Метаксакис) и Събранието му не обърнали внимание.

* * *

За Йерусалимския патриарх Дамян (Касиотис) (1897-1931) е известно следното[4]:

Йерусалимският патриарх Дамян (Касиотис) (1897-1931) 

Интронизацията му за Йерусалимски патриарх се състояла на 15.VІІІ.1897 г. По отзивите на негови съвременници, патриарх Дамян се ползвал с всеобщо уважение за безупречния си живот.

През есента на 1908 г. в Палестина започнали постъпки на арабското православно население с искания да се изравнят правата на арабите и гърците, допускане на родени в Палестина духовници на отговорни църковни постове и създаване на смесен съвет от духовенство и миряни за управление делата на православната общност. Йерусалимският Синод отклонил всички тези предложения. Членовете на Синода, чийто секретар бил Мелетий (Метаксакис)[5], заподозрели патриарх Дамян в съглашателство с арабите и на 13.ХІІ.1908 г. го свалили. За местопазител бил избран 70-годишният Тивериадски архиепископ Мелетий.

Патриарх Дамян не признал свалянето си за законно и продължил да счита себе си за патриарх.

В същата 1908 г. патр. Дамян изгонил Мелетий (Метаксакис) за „дейност против Гроба Господен”[6].

В палестинските градове се провеждали бурни шествия на православните араби с искания патриарх Дамян да бъде върнат. Гръцкото духовенство било изгонено от Яфа и Назарет. Руският консул в Йерусалим А. Ф. Круглов също поддържал патриарх Дамян.

В края на януари 1909 г. османското правителство отправило в Палестина специална комисия за изучаване на обстановката. Под впечатленията от масовите изявления на арабите комисията на 30 януари постановила, че свалянето на патриарх Дамян е незаконно. На 7.ІІ.1909 г. властите депортирали от Палестина двамата най-непримирими противници на патр. Дамян – секретаря на Патриаршията Мелетий (Метаксакис) и ректора на Богословското училище Хризостом (Пападопулос). На 10.ІІ.1909 г. местопазителят архиеп. Мелетий починал от сърдечен пристъп. На 16.ІІ.1909 г. под натиск на османския управител на Йерусалим, Синодът се обърнал към патриарх Дамян с молба за прошка и примирение. През лятото на 1909 г. възстановяването на Дамян на патриаршеския престол признали Константинополският и Александрийският патриарси.

Тежък период в историята на Йерусалимската Църква станала Първата световна война (1914-1918 г.) През есента на 1917 г. военните действия се разгърнали на територията на Палестина; през ноември, когато фронтът се приближил до Йерусалим, турците арестували патриарх Дамян и го изпратили в Дамаск. Към есента на 1918 г. Великобритания окупирала целия Близък Изток.

На 6.ІХ.1918 г. патриарх Дамян бил свален за втори път. Местопазител станал Синайският архиеп. Порфирий (от 6.ІХ до 23.ХІІ.1918 г.). Обаче на страната на патриарха застанал главнокомандващият в Близкия Изток генерал Едмунд Аленби и в края на декември 1918 г. го върнал в Йерусалим. На 5.І.1919 г. патр. Дамян е бил възстановен на патриаршеския престол[7].

Третото стълкновение в отношенията на патриарх Дамян и Синода на Йерусалимската Патриаршия станало на 14.VІІ.1920 г. Висшите членове на Синода и двама архимандрити прекъснали общение с него и създали разкол. След известно време, в сътрудничество с архиеп. Анастасий (Грибановски), който посетил Светата земя за да узакони статута на Руската Мисия в Йерусалим, а също с помощта на останалите му верни членове на Синода, патр. Дамян възпълнил местата на отишлите в разкол, като ръкоположил нови архимандрити и архиереи[8].

Патриарх Дамян се проявил като твърд привърженик на църковния юлиански календар. През 1902-1904 г. той се присъединил към Константинополската Патриаршия и Свещените Синоди на Руската, Гръцката и Румънската поместни Църкви, които заедно осъдили официално григорианския календар. През април 1924 г. патриарх Дамян, заедно с патриарсите Антиохийски Григорий ІV, Сръбски Димитрий и Александрийски Фотий, отправил до Константинополския патриарх Мелетий ІV (Метаксакис) прение във връзка с календарната реформа.

В последните две години от живота си патр. Дамян поради тежка болест се отстранил от църковните дела, а Йерусалимската Църква била управлявана от Извънредна комисия.

Патриарх Дамян се упокоил на 14.VІІІ.1931 г. в Йерусалим.

В резюме от гореизложеното:

Интронизацията на патр. Дамян е била през 1897 г.

Отявлени врагове на патр. Дамян са били секретарят на Йерусалимската Патриаршия Мелетий (Метаксакис) и ректорът на Богословското училище Хризостом (Пападопулос).

През 1908 г. патр. Дамян е бил свален. Не признава свалянето си за законно.

Същевременно (в същата 1908 г.) патр. Дамян изгонва Мелетий (Метаксакис) за „дейност против Гроба Господен”.

През 1909 г. Мелетий (Метаксакис) и Хризостом (Пападопулос) са депортирани от Палестина. [По-късно Мелетий става Константинополски патриарх (през 1921 г.), а Хризостом – Атински архиепископ (на 8.ІІІ.1923  г.).]

През 1909 г. патр. Дамян е възстановен.

През ХІ.1917 г. е арестуван и изпратен в Дамаск. На 6.ІХ.1918 г. патр. Дамян е свален за втори път. От 6.ІХ до 23.ХІІ.1918 г. местопазител е Синайският архиеп. Порфирий.

В края на 1918 г. патр. Дамян е върнат в Йерусалим.

На 5.І.1919 г. е възстановен.

На 14.VІІ.1920 г. висшите членове на Синода прекъсват общение с патр. Дамян и правят опит да го отстранят.

В период, който може да се отнесе във времето не по-рано от средата на 1921 г.[9] и до 1923 г. включително, става преодоляването на създадения разкол в Йерусалимската Църква и възпълването на йерархията ѝ.

Патриарх Дамян е на своя престол до 1931 г. (като през последните две години от живота си не управлява по болест).

* * *

2. Свидетелство на йеросхимонах Сампсон (Сиверс).

Йеросхимонах Сампсон (Сиверс) 

Йеросхимонах Сампсон (Сиверс) (1900-1979) е свещенослужител на Руската Православна Църква и духовен писател. Въпреки че има твърде противоречиви мнения за неговата личност, тук нямаме за цел да ги анализираме и да доказваме истински или фалшиви са определени сведения от биографията му. Единствено се позоваваме на написаното от него по отношение на разглеждания от нас въпрос, за чиято достоверност нямаме основание да се съмняваме.

„Когато беше обновленчеството, обновленец стана и Йерусалимският патриарх Константин и влезе в молитвено общение с нашите обновленци, и потвърди този обновленчески събор. Дойде Пасха, той се отправил към Гроба Господен, турската стража го претърсила и проверила, че в него няма кибрит и нищо не е скрито в него. Само в стихар, без бельо, както се полага, стражите го пускат в Гроба Господен и го затварят, дават му проверен сноп свещи и нищо повече. И той останал да се моли. В дванадесет часа Огънят не слиза, няма Огън! Моли се, моли се – няма Огън и това е. Турците се разлютили, извлекли го оттам и го убили. Разкъсали го пред очите на всички като еретик. Започнало следствие и узнали, че той е обновленец, имал е връзка с московските обновленци, които, като разколници, са били извън благодатта. И през тази година православните не получили Огъня”[10].

В резюме от свидетелството му:

Йерусалимският патриарх Константин станал единомисленик на обновленците.

Той влязъл в молитвено общение с обновленците и приел за легитимен обновленческия събор.

Забележка. Учредителният събор на обновленците е станал на 29.V.1922 г.; през август 1922 г. се състоял първият общоруски събор на бялото обновленческо духовенство; следващият обновленчески събор е бил открит на 29.ІV.1923 г.[11]

Патриарх Константин признал за легитимни тези обновленчески събори, които се провели по-рано по време от онази Пасха, непосредствено пред която той е бил убит, т.е. учредителният (29.V.1922 г.) и този от август 1922 г.

Забележка. През 1922 г. Пасха е била на 16 април (н. ст.) както по стар, така и по нов стил; следователно предпасхалното служение на Константин се отнася за 1923 г.

В деня пред Пасха патриарх Константин влязъл в Кувуклията, за да получи Благодатния огън, който обаче не слязъл. Турската стража го извлякла и го убила.

През тази година Огънят не бил получен.

* * *

3. Изследване на проф. Вячеслав Медушевски

Професор Вячеслав Медушевски 

Вячеслав Медушевски (род. 1939 г.) е доктор на изкуствознанието, професор в Московската консерватория, заслужил деятел на изкуствата на Руската Федерация, член на Съюза на композиторите на Русия, автор на повече от сто трудове по проблемите на музиката, изкуството, историята на културата, образованието.

Цитат от обширния труд на В. Медушевски „Хронология на световните събития”[12]:

„1923 г. Божий отговор на живоцърковническата ерес и на революционните събития в Русия и в света: за пръв и единствен път в историята не е слязъл Благодатният огън на Гроба Господен (по молитвите на православен патриарх, б. м.). Руският патриарх Тихон в този момент е бил отстранен от делата. На Гроба Господен се молел Йерусалимският патриарх Константин, когото увлекли със своите идеи управляващите руски църковни дейци-обновленци. След като Благодатният огън по молитвите на този патриарх не слязъл, фанатичните араби го умъртвили”.

В резюме от написаното:

През 1923 г. Благодатният огън не слязъл на Гроба Господен.

Тогава на Гроба Господен се молел Йерусалимският патриарх Константин.

Константин бил увлечен от руските обновленци и споделял техните идеи.

След като Благодатният огън не слязъл по неговите молитви, патриарх Константин бил умъртвен от арабите, които охранявали Гроба.

* * *

4. Свидетелство на свещ. Владимир Цветков.

Свещеник Владимир Цветков 

Свещ. Владимир Цветков е роден в края на 40-те гг. на миналия век. В края на 90-те гг. бил изпратен на Светата земя и три години служил в лаврата на преп. Сава Освещени. След това е служил във Валаамския манастир, като е заемал длъжността библиотекар на манастира[13].

Ето какво пише о. Владимир:

„Йерусалимската Патриаршия се придържа към юлианския календар – стария стил. Там имало такова нещо, че преминали на нов стил и чакали пред Пасха, когато ще слезе Благодатният огън. А той не слязъл. По-точно, слязъл, но, както винаги, по стар стил. Това се случило в двадесета година”[14].

В резюме от това свидетелство:

Една година Йерусалимската Патриаршия преминала на нов стил и очаквали Благодатния огън пред Пасха по нов стил.

Благодатният огън не слязъл по нов стил.

Благодатният огън слязъл по стар стил.

Това се случило в двадесета година.

Забележка. Твърде възможно е думите на свещ. Владимир „в двадесета година” да са били „в двадесетте години” и просто да са били записани погрешно от журналиста (който е провел и записал разговора с него), по причина на близкото им звучене. Възможно е самият о. Владимир да не е бил сигурен за точната година, понеже започва изложението си именно като човек, който не е сигурен кога се е случило: „Там имало такова нещо, че преминали…” (на руски: „Здесь перешли было…”).

* * *

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, от всички тези свидетелства, събрани и сравнени, може да се обобщи следното.

През 1908 г. Синодът на Йерусалимската Църква неканонично сваля патриарх Дамян, подозирайки го в съглашателство с православните палестински араби. Вероятно в това участва и секретарят на Синода – Мелетий (Метаксакис), тъй като патриарх Дамян още същата година го изгонва от Йерусалим за противобожигробска дейност. Мелетий (Метаксакис) заедно с Хризостом (Пападопулос) се очертават като най-отявлените врагове на патриарх Дамян. През 1909 г. биват депортирани от Палестина.

През 1918 г. Мелетий (Метаксакис) с помощта на своя чичо – масона Е. Венизелос, оглавяващ гръцкото правителство, става Атински митрополит.

На 14.VІІ.1920 г. висшите членове на Синода прекъсват общение с патр. Дамян и правят опит да го отстранят.

На 25.ХІ.1921 г. Мелетий чрез политически машинации е избран за Константинополски патриарх. На 29.ХІІ.1921 г. Синодът на Еладската Църква го низвергва от свещен сан „за неканонични деяния”. На 24.ІХ.1922 т. това решение е отменено под политически натиск.

През 1922 г. вместо отстранения патр. Дамян. е поставен за Йерусалимски патриарх Константин.

Предположително, това става със съдействието на Константинополския патриарх Мелетий (Метаксакис), който по това време се ползва със силна политическа подкрепа. Мелетий споделя идеите на руските обновленци – женен епископат, двубрачие за свещенството, съкращаване на постите, въвеждане на новия календар и пр.

(По това време  властта в държавите, приели новия стил, оказва натиск и върху поместните Църкви в тези държави да го приемат. Такъв натиск е оказан върху архиереите на БПЦ още през 1916 г.)

Новият патриарх Константин се свързва с руските обновленци и също възприема техните идеи. Признава обновленческите събори от 29.V.1922 г. и август 1922 г. Въвежда в Йерусалимската Патриаршия новия стил – както за неподвижните, така и за подвижните празници. По това време компромисният вариант на новостилието все още не се ползва като практика.

През 1923 г. на новостилната Велика събота (31.ІІІ. н. ст.)[15] патриархът-обновленец Константин отива на Гроба Господен, за да получи Благодатния огън.

Влиза в Кувуклията и се моли, но Благодатният огън така и не слиза. След като вижда, че чудото няма да се извърши, турската стража го извлича и го заколва в самия храм. По същия начин биват заклани и йерарсите от Йерусалимския Синод, съмишленици на Константин, които се намирали в този момент в храма.

След това страшно събитие, патриарх Дамян бива върнат на патриаршеския престол. Той връща в Йерусалимската Патриаршия стария стил. С помощта на архиереи от РПЦЗ патр. Дамян бързо възпълва йерархията на Йерусалимската Патриаршия.

Чрез неслизането на Благодатния огън Господ дава предупреждение, на което обновленчески настроеният Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) не обръща внимание.

(През същата 1923 г. (от 10.V до 8.VІ) Мелетий (Метаксакис) свиква своето „Всеправославно” съвещание, което поставя началото на новокалендарния разкол в Църквата.)

По темата за неслизането на Благодатния огън местните, които знаят нещо, или говорят с неохота, или мълчат.

Положено е старание да се заличат всички следи от случилото се.

Благодатният огън след това слязъл по стар стил и винаги до днес слиза по стар стил.

* * *

Това са достъпните за нас източници по въпроса за неслизането на Благодатния огън по нов стил през 1923 г. Основавайки се на тях, сме изложили информацията за случая. Действително, сведенията не са много, но са написани от сериозни и заслужаващи доверие православни, и тяхната немногобройност съвсем не значи, че случаят е недостоверен. Напротив, игнорирането на всички тези свидетелства би било дело на недобросъвестност и нечестност към историческата истина. В полза на това, че такова събитие се е случило, говори и фактът, че никой от местните жители и духовници не го е отрекъл, а или са давали оскъдна информация по въпроса, или са обещавали, че ще дадат, и са се отмятали. Косвено свидетелство е и фактът, че явно е налице нечий целенасочен интерес за скриване на всяка информация за събитието. Какъвто интерес не би имало, ако такова нещо не се е случило.

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Руска Православна Задгранична Църква. Б. пр.

[2] Воробьевский, Юрий. Фрагмент из книги «Орден Иуды». Несошествие Огня. (http://www.odigitria.by/2012/12/12/fragment-iz-knigi-orden-iudy-yu-yu-vorobeskogo/ или тук.)

[3] Воробьевский, Юрий. Времена и сроки. Газета „Завтра”, № 5 (898) от 2 февраля 2011 г. (http://zavtra.ru/blogs/2011-02-0261 или тук.).

[4] Сведенията са главно от: https://ru.wikipedia.org/wiki/Дамиан_(патриарх_Иерусалимский). За сведения от другаде са указани с посочки на място.

[5] http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=352&Itemid=117

[6] Там.

[7] https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_патриархов_Иерусалимских. В източника годината на възстановяването му погрешно е посочена като 1918.

[8]  Прот. Виктор Потапов. „Русская Православная Церковь за границей и судьбы Русской Палестины: 1921-1948 гг.,“ конференция представителей Московского Патриархата и Русской Зарубежной Церкви. История Русской Православной Церкви в XX веке. Москва, 16 ноября 2002 (http://palomnic.org/ippo/rp/1/) (или тук).

[9] Виж: http://palomnic.org/ippo/rp/1/ (или тук).

[10] Воробьевский, Юрий. Фрагмент из книги «Орден Иуды». Несошествие Огня. (http://www.odigitria.by/2012/12/12/fragment-iz-knigi-orden-iudy-yu-yu-vorobeskogo/ или тук.)

[11] https://ru.wikipedia.org/wiki/Обновленчество

[12] В. Медушевский. Хронология мировых событий (http://благовестсамара.рф/-hronos_page_11853 или тук).

[13] http://www.rusvera.mrezha.ru/358/4.htm и http://www.rusvera.mrezha.ru/359/4.htm

[14] http://www.rusvera.mrezha.ru/359/4.htm или тук.

[15] През 1923 г. новостилната Пасха е била на 1 април (н. ст.), а старостилната Пасха е била на 8 април (н. ст.).