От Православния календар за 2019 г., с допълнения.
„Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лук. 10:16)
Не един или двама, а много светци са изобличили със слово и дело небогоугодната новокалендарна реформа в Църквата. Тук публикуваме техните свидетелства – който желае, нека слуша гласа на светците, според казаното: „който има уши да слуша, нека слуша!“ (Лук. 8:8). |
Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец (1881-1950)
Светител Серафим (Соболев) казва за новия календар следното:
„Ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни Църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил. Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници… Особено възмутително нарушение на Устава се вижда в отношението на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел… Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква”. Цитирано от доклада „За новия и стария стил”, |
За новостилната Румънска Църква светител Серафим казва:
„Румънците дотолкова са се отдалечили от Православието, че у тях Пасха понякога се е извършвала по нов стил“. |
Румънската Църква приела новия стил през 1924 г. Румънската патриаршия два пъти празнувала Пасха по „нов стил“ – през 1926 и 1929 г. Това е било така, понеже първоначално намерението на новостилци е било да въведат новия стил в поместните Църкви и за подвижните празници. Така, „на 27.ІІ.1924 г. Константинополският патриарх Григорий изпратил на Света Гора писмо с известие за въвеждането от 10 март на новия календар по всички епархии и манастири на Цариградскита патриаршия. При това плановете били да се премести и Пасхалията по григорианския календар, което вече били започнали да правят Румънската и Финландската поместни Църкви. И едва на 1.ХІІ.1925 г. новият Константинополски патриарх Василий ІІІ написал на светогорци, че предвид разнообразните протести, следва да се остави празнуването на пасхалните празници през 1926 г. по юлианския календар…”[1]
* * *
За да изложим и цялостната позиция на светител Серафим по календарния въпрос, поместваме съставения от него доклад в пълнота.
ЗА НОВИЯ И СТАРИЯ СТИЛ |
Доклад на светител Серафим (Соболев), произнесен на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г.
Един от учените-изследователи на въпроса за новия и стария стил, редовният член на Руското астрономическо общество Е. Предтеченски казва, че едва от епохата на Възраждането насам на Запад са започнали да се занимават между другите научни въпроси и с пасхалните изчисления. „За нещастие – продължава той, – едва разбрали устройството на Александрийския канон, и то може би далеч не както трябва, западните пасхалисти твърде скоро пожелали да станат реформатори и самонадеяно се заловили да поправят този прекрасно изпълнен труд”. По думите на Предтеченски, „ако епохата на Възраждането беше започнала едновременно както на Запад, така и в древния Изток на Европа, ако нещастните обстоятелства не бяха унищожили докрай образоваността в древните Християнски Църкви на Византия,… ако александрийските традиции и образоваността на първите векове не бяха прекъснати на Изток, то едва ли щеше да бъде възможно и цялото преобразование, извършено от папа Григорий XIII”.
Към тези думи на Предтеченски следва да добавим, че появата на календарната реформа на папа Григорий XIII се обуславяла не само от липсата на необходимото разбиране и усвояване от западните пасхалисти на Александрийския канон с неговите пасхални изчисления и от западането на научността на Изток, но най-вече от тяхното неверие в Светата Църква и по-точно – от неверието им в това, че в нея живее и действа Светият Дух, като Извор на всяка истина. Ако Римокатолическата църква би имала тази вяра, то тя в лицето на папата и на своите учени-пасхалисти не би започнала да подлага на изменение каноническите правила, поставени в основата на нашата старостилна Пасхалия, чрез които Светият Дух е изразил една истина, не подлежаща на изменения. Имаме предвид преди всичко 7-мото Апостолско правило: „Ако някой епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещен чин”.
За същото се отнася и 1-то правило на Антиохийския събор, което гласи: „Всички, които дръзват да нарушават определението на светия и велик Събор, станал в Никея в присъствието на преблагочестивия и боголюбезен цар Константин за светия празник на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и отхвърлени от Църквата, ако продължават упорито да въстават против доброто постановление. Това се отнася за миряните. Ако пък някой от предстоятелите на Църквата – епископ, презвитер, или дякон – след настоящото решение дръзне, за развращаване на човеците и за смущение на църквите, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв светият Събор още отсега го осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина. И не само такива Съборът ги изключва от свещенослужение, но и всички, които дръзнат да бъдат в общение с тях след низвергването им от свещенство. А низвергнатите се лишават и от външната чест, на която са били причастни според светото правило и Божието свещенство“.
Първият Вселенски събор в Никея, 325 г.
Приведеното правило на Антиохийския събор е особено знаменателно за нас с това, че то не само забранява да се празнува Пасха с юдеите, но указва, че такава забрана е била постановена и с определение на Първия Вселенски събор. Наистина, това съборно определение не е стигнало до нас, но за неговото съдържание се говори в известното Послание на император Константин Велики до всички епископи, които не са били на Първия Вселенски събор в Никея.
Към всички тези канонически постановления на Православната Църква трябва да добавим още 7-мо правило на Втория Вселенски събор и сродното му по съдържание 95-то правило на Трулския събор, указващи как трябва да се приемат еретици в Църквата.
„Онези, които от еретиците се присъединяват към Православието и към дела на спасяваните – се казва там, – приемаме по следния чин, законоположение и обичай: ариани, македониани, новатиани,… четиринадесетници или тетрадити, и аполинариани – след като заявят писмено и прокълнат всяка ерес, която не учи така, както учи Светата Божия Съборна и Апостолска Църква – приемаме, слагайки им печат, т.е. помазвайки им със свето Миро най-напред челото, после очите, ноздрите, устата и ушите, и като им слагаме печат, казваме: «Печат на дара на Светия Дух»…”
Както виждаме, тук четиринадесетниците, т.е. тези от християните, които празнували Пасха заедно с юдеите на 14-ти нисан, направо се наричат еретици и се поставят наравно с арианите и с другите големи еретици, поради което се и приемат в лоното на Църквата – в случай, че се покаят – чрез помазване с Миро.
Ето докъде води отстъплението от каноническите правила за времето на празнуването на светата Пасха. От приведените постановления на Православната Църква е ясно, че ние трябва свято да ги[2] пазим неизменни.
Затова 21-во правило на Гангърския събор гласи:
„…В Църквата всичко да става, както е прието от Божествените Писания и от Апостолските предания”.
А във 2-ро правило на Шестия Вселенски събор се казва:
„Никому да не бъде позволено гореозначените правила – на Апостолите, на Вселенските и Поместните събори и на светите Отци – да променя или отменя, или вместо споменатите правила да приема други с подправени надписи, съставени от някои хора, които са дръзнали да търгуват с истината…“
Също такова твърдо и неизменно спазване на каноническите постановления ни заповядва и Седмият Вселенски събор в своето 1-во правило:
„С наслада приемаме Божествените правила, и пазим всецяло и непоколебимо установеното от тези правила, изложени от всехвалните Апостоли – свещените тръби на Духа, и от шестте свети Вселенски събора, и от поместно събиралите се [събори] за издаване на такива заповеди, и от светите наши Отци. Понеже всички те, като са били просветени от Един и Същия Дух, са узаконили полезното. И които те предават на анатема, тях и ние анатемосваме, които предават на низвергване, тях и ние низвергваме, които – на отлъчване, тях и ние отлъчваме“.
Седмият Вселенски събор в Никея, 787 г.
Но от всички приведени от нас канонически правила е ясно и това – в какъв велик грях са паднали католиците, като са отхвърлили светите канони, които не ни позволяват да празнуваме Пасха едновременно с юдейската пасха. Този е грехът на хулата против Светия Дух, който не се прощава от Бога нито в този, нито в бъдещия живот[3]. Нали чрез светите канони говори Сам Бог Дух Светий, понеже каноническите, както и догматическите постановления на Вселенските събори, са били произнасяни съгласно думите на Свещеното Писание: „Угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). И не затова Божественият Дух, съвместно с Апостолите, Вселенските събори и светите Отци, е постановявал каноническите истини, за да ги поправяме и променяме след това ние, като че са несъвършени и погрешни. Такова отношение към светите канони е напълно недопустимо и кощунствено.
В това именно е виновна Римокатолическата църква, която в пряко нарушение и отменяне на каноническите правила е празнувала Пасха през 1805, 1825, 1853, 1854… 1903, 1923, 1927 и в много други години едновременно с юдейската пасха.
Но и това не е всичко. Новият стил кара Римокатолическата църква да върви против светото Евангелие чрез нарушаване хода на евангелската история. От Евангелието се вижда, че християнската Пасха се извършила след юдейската. Но у католиците, по силата на новата пасхалия, не само има години, когато тяхната Пасха съвпада с юдейската, но и когато тя се извършва преди юдейската пасха, както това е било в 1839, 1840, 1842, 1843, 1845, 1849, 1850, 1856, 1891, 1894 г. и в много други години. А през 1921 г. еврейската пасха е била на 10-ти април, а католическата Пасха се празнувала на 11-ти март, т.е. почти месец по-рано от еврейската.
Но ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма. Този компромис в последно време се среща в практиката на някои Православни Църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил. Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления, за които говори нашият Устав и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата[4]. Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници.
Църквата е установила в Типикона определени граници на времето, в пределите на които се празнуват неподвижните празници, падащи се по времето на светата Четиридесетница. Така например празникът на св. Йоан Предтеча[5] се пада от сряда на Месопустната седмица (най-ранната граница) и достига до вторник на четвъртата седмица на Великия пост (най-късната граница). Но тези граници се унищожават от новостилците, понеже те празнуват всички неподвижни празници с 13 дни по-рано. Също трябва да се каже и за празника Благовещение (25 март[6]). По изискването на Устава Благовещение се празнува в период от време, което започва от четвъртъка на третата седмица на Великия пост и стига до сряда на Светлата седмица. Но при въвеждането на новия стил времето на празнуването на Благовещение слиза до петъка на първата седмица на Великия пост и се простира едва до четвъртъка на шестата седмица на Великия пост.
Но с това не се изчерпва въпросният грях на новостилците по отношение изискванията на Църквата и нейния Устав. Отрицателното отношение към посочените граници за определяне времето на празнуване на големите празници въвлича новостилците в по-нататъшни нарушения на големите празници. В Типикона Църквата е предвидила съвпадането на един или друг от големите неподвижни празници с подвижните празници, а също с едни или други дни на Великия пост. За всички тези случаи на съвпадения тя е установила свой точен богослужебен порядък. Но унищожавайки дадените граници, новостилците естествено унищожават и този ред, установен от Православната Църква. За това у новостилците никога не може да има съвпадение на празника Благовещение с дните на Страстната седмица, а също така не може да има Кириопасха, т.е. съвпадане на Благовещение с празника Пасха, с което явно се нарушава църковният Устав.
Особено възмутително нарушение на Устава се вижда в отношението на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел. Светата Църква толкова почита тези велики Апостоли, че е установила пред техния празник (29 юни[7]) пост, който продължава от 8 до 42 дни. Но с въвеждането на новия стил този пост, противно на Устава, винаги се съкращава. А когато Пасха се празнува в периода от 20-ти до 25-ти април[8] включително, то Петровият пост съвсем се унищожава – за него не остава време.
Някои могат да кажат, че нарушаването на Типикона не представлява тежък грях, защото в него няма отстъпление от догматите. Но нали думите на Христа: „Ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (Мат. 18:17), не ни говорят за нарушаване на едни или други догматически истини на нашата вяра. Въпреки това, по свидетелството на тези Божествени слова, който от нас не окаже послушание на Църквата[9], той бива отсечен от нея и попада в числото на тежко съгрешилите, защото в случая му се налага най-тежкото наказание – отлъчване от Църквата. При това греха на непослушание към Църквата, чрез пренебрежение към нейния Устав, новостилците извършват открито, съзнателно и дръзко.
От гледна точка на Православната вяра такова пренебрежително отношение на чедата на Светата Църква към Типикона е недопустимо, както е недопустимо да отстъпваме от догматите и от каноническите правила. И това е разбираемо. Както нашето пренебрегване на догматическите и каноническите определения води към отстъпление от Православието, така към също такова отстъпление води и посоченото пренебрегване на Типикона. Та нали Типиконът е за нас свещен закон, който ни ръководи в православното богоугождение чрез богослужението, празниците и постите. Типиконът е свята книга, свързана с името на дивния съсъд на Божията благодат преп. Сава Освещени и приета от Православната Църква като една от основополагащите книги. Типиконът не е нищо друго освен гласът на нашата Майка – Църквата. И към този глас ние трябва да се отнасяме не с пренебрежение, а с безусловно и неизменно послушание, ако искаме да бъдем верни и предани на Светата Църква и на всички нейни православни норми.
А какво се получава в резултат на нарушенията на тази свещена книга чрез въвеждането на новия стил? Ако ние използваме последния, за да установим нови времена за нашите празници, пости и богослужения, то със самото това ще засвидетелствуваме, че новият стил показва правилното църковно времеизчисление, а Типиконът – неправилното. И то при положение, че знаем, че Типиконът произлиза от Православната Църква – от тази Църква, в която като в богата съкровищница Апостолите са положили всичко, което принадлежи на истината. И то при положение, че знаем добре, че посочените нарушения на Устава произхождат от католиците, потънали в тъмнината на всякакви ереси и заблуждения. Като рожба на католицизма и противоцърковно явление, новият стил не може да даде нищо друго на Православната Църква, освен смутове. Така той е бил изтълкуван от самото начало на появяването си от своите първи противници – Константинополския патриарх Йеремия II и първия свикан от него в 1583 г. поместен Константинополски събор. Такова разлагащо начало и твърде вредна за живота на Православните Църкви католическа пропаганда новият стил продължава да бъде и досега. Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква.
По такъв начин, както ние заставаме на пътя на тежкия грях на непослушание към Църквата чрез приемането на новия стил изцяло, отхвърляйки светите канонически правила, точно така ние заставаме на този път на непослушанието и чрез приемането на новия стил при смесен календар, отхвърляйки изискванията на Типикона.
Константинополският патриарх Йеремия ІІ (Транос) (1530-1595).
Оттук е ясно, защо Православната Църква така решително и ревностно се е противопоставяла на това антицърковно новаторство от самото начало на въвеждането на календарната реформа и до най-последно време. Веднага щом папа Григорий XIII въвел новия стил, незабавно в същата 1582 г. Вселенският патриарх Йеремия II заедно със своя Синод осъдил новото римско времеизчисление като несъгласно с Преданието на Православната Църква. През следващата 1583 г. патриарх Йеремия, с участието на Александрийския патриарх Силвестър и Йерусалимския патриарх Софроний VI, свикал Църковен събор, който осъдил въвеждането на григорианския календар в Римската църква като противене на каноните на цялата Вселенска Църква и като нарушаващо постановлението на Първия Вселенски събор за реда на изчисляване деня на светата Пасха. Този събор в своето постановление – Сигилион от 20 ноември 1583 г., призовава православните твърдо и неизменно, даже до проливане на кръвта си, да се придържат към православния Месецослов и юлианската Пасхалия, като налага на всички нарушители на това свое постановление анатема – отлъчване от Православната Църква. За това свое решение Константинополският Събор съобщил на всички Източни Църкви, на Московския митрополит Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на прочутия поборник на Православието в Западна Русия княз Константин Острожки, на Венецианския дож Н. Дапонте и на папа Григорий XIII – виновника за църковния смут.
Също така напълно отрицателно към въвеждането на новия стил се отнасяли Вселенските патриарси, а заедно с тях – цялата Вселенска Църква и в следващите столетия.
Например Константинополският патриарх Калиник XI заедно с Антиохийския патриарх Атанасий (1686-1728 г.) свидетелствали, че празнуването на Пасхата едновременно с католиците, отричането на постановленията на Православната Църква за постите и приемането на уставите на Римската църква е измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, гибелно за чедата на Православната Църква – и затова всеки християнин е длъжен да празнува Пасха и свързаните с нея църковни празнични дни съгласно с практиката на православния Изток, а не на инославния Запад, чужд на нас по вяра.
Вселенският патриарх Кирил V в своето Окръжно послание от 1756 г. налага на всички християни, приели новия стил, страшни проклятия за временния и вечния живот.
Константинополският патриарх Кирил V (Каракалос) (†1775).
С цел да предпази православните от приемането на новия стил като от най-тежък грях, Вселенският патриарх Антим VI заедно с другите Източни патриарси – Александрийския Йеротей, Антиохийския Методий и Йерусалимския Кирил – с техните синоди, през 1848 г. в Окръжно послание от името на Едната, Съборна и Апостолска Църква са изказали такова изповядване на вярата:
„При нас ни патриарси, ни събори никога не са могли да въведат нещо ново, защото пазител на благочестието у нас е самото Тяло на Църквата, т.е. народът, който винаги желае да запази своята вяра неизменна и съгласна с вярата на своите отци… Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже – светите Отци, да се отвръщаме от всяко новаторство като дяволско внушение – каквото, ако някой би дръзнал да стори със слово или с дело, или с помисъл – такъв вече се е отрекъл от Христовата вяра и доброволно се е подхвърлил на вечна анатема за хулата против Светия Дух, Който (според него) като че ли несъвършено е говорил в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така, всички, внасящи в Църквата нововъведения – били те еретици или разколници – облекли се доброволно в проклятие като в дреха (Пс. 108:18), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори Ангел от небето – анатема да бъде!“
През 1902-1904 г. по инициатива на известния Константинополски патриарх Йоаким III, автокефалните църкви Константинополска, Йерусалимска, Гръцка, Руска, Сръбска, Румънска и Черногорска – в лицето на своите представители – са се изказали за отхвърляне на календарната реформа на папа Григорий XIII.
Заседание на поместния събор на РПЦ през 1917 г.
В същия смисъл се е изказал и Всерусийският Църковен събор през 1917-1918 г., като е издал постановление строго да се придържаме към стария стил за църковното времеизчисление. В това свое постановление Московският събор, наред с другите основания, е взел под внимание мнението на професора от Московската Духовна Академия о. Димитрий Александрович Лебедев, който по силата на научно-астрономически и църковно-канонически данни засвидетелствал пагубността на всяко сближаване с григорианския стил, давайки безусловно преимущество на стария юлиански календар.
За съжаление, Всеправославният конгрес, свикан от Константинополския патриарх Мелетий през 1923 г., отстъпи от свещените традиции, които така ревностно и свято са пазели Вселенските патриарси в течение на цяла редица столетия. На този конгрес е било решено да се премине към новия стил. Но православният народ на град Константинопол се отнесе към това противоканонично новаторство със страшно възмущение. И на патриарх Мелетий се наложи да отиде на покой.
Участниците във „всеправославния” конгрес от 1923 г.
Въпреки това, станалият след него Константинополски патриарх Григорий през 1924 г. направи опит да въведе новия стил за неподвижните празници, като остави временно, до свикването на Вселенски събор, празнуването на Пасха и зависещите от нея празници по старата Пасхалия. В официалния орган на Гръцката Църква – списание „Еклисия“ и в някои руски вестници той напечата от свое име и от името на своя Синод грамота за преминаването на Православната Църква – Константинополска Патриаршия към новия стил.
Константинополският патриарх Мелетий ІV (Метаксакис) (1871-1935).
Под влияние на Константинополския патриарх Атанасий, и Румънската Църква също въведе у себе си новия стил за неподвижните празници. Но Източните патриарси – Александрийски, Антиохийски и Йерусалимски – в съгласие със Свещените събори на своите патриаршии, решително отхвърлиха изменението на съществуващото църковно времеизчисление. Също така отрицателно се отнесоха към грамотата на патриарх Григорий и всички други Православни Църкви.
В отговор на тази грамота светейшият Тихон, патриарх Московски и на цяла Русия, съобщи на Вселенския патриарх, че макар да е получил от него грамотата за въвеждане на новия стил от 10 март, но в Руската Църква се е оказало невъзможно да се въведе новият стил, предвид решителната съпротива на народа.
Напълно отрицателно се отнесоха към въвеждането на новия стил за църковното времеизчисление и Съборите на задграничните руските архиереи, станали в 1923, 1924 и 1925 гг.
Ние трябва да бъдем с тези Православни Църкви, които строго, без всякакъв компромис, се придържат към стария стил в своя църковен живот вследствие на каноническите установления, които трябва да бъдат непоклатими, понеже тези установления се явяват една от основите на битието на нашата Православна Църква.
И при това новият стил, както свидетелстват научните данни, съдържа в себе си големи дефекти, и във всеки случай е по-далеч от истината, отколкото стария стил. Ето защо комисията от учени, образувана на 18 февруари 1899 г. от Руското астрономическо общество за обсъждане въпроса за реформа на календара, заявила, че „няма основания за въвеждане в Русия (а още по-малко – в Църквата) на явно неправилния григориански календар“.
Необходимо е да се отбележи, че до най-ново време в астрономията се е използвал не григорианският, а юлианският стил. Американският астроном Нюкомб даже се е изказал за връщане към юлианския календар като към по-прост и удобен за астрономическите изчисления.
За нас е твърде интересно и полезно да знаем мнението за новия и стария стил на бележития професор от Петербургската Духовна академия Василий Василиевич Болотов (1854-1900). През последната година от живота си той бе назначен от Светейшия Синод на Руската Църква за делегат от духовното ведомство в току-що създадената при Руското астрономическо общество Комисия по въпроса за съгласуването на стария стил на православния календар с новия. Проф. В. В. Болотов проучил този въпрос във всички детайли не само от църковно-каноническа и научно-историческа, но и от всички други страни.
Проф. В. В. Болотов (1853-1900).
Притежавайки всички тези научни познания, той присъствал на астрономическото събрание на Комисията от учени, когато на него се обсъждал въпросът за въвеждането на новия стил в Русия. И ето, когато събранието не можело да стигне до определено решение и мнозина от членовете му започнали да скланят в полза на новия стил, председателят на събранието предложил на В. В. Болотов да изкаже своето мнение. Проф. Болотов два часа произнасял своята историческа реч, имайки в ръце съставените от него астрономически таблици. Той изцяло стоял за стария стил. Неговите доводи в полза на този стил били толкова научни и неопровержими, че цялото събрание единогласно постановило да се остане на стария стил.
Нека винаги да помним това, а също никога да не забравяме завещанието, което ни е оставил относно новия и стария стил нашият гениален учен Болотов.
„Самият аз – казал той – намирам отмяната на стила в Русия за съвсем нежелателна. Аз, както и по-преди, оставам решителен почитател на юлианския календар. Неговата изключителна простота съставлява неговото научно преимущество пред всякакви поправени календари. Мисля, че културната мисия на Русия по този въпрос се състои в това – още няколко столетия да задържи в живота юлианския календар и чрез това да облекчи и за западните народи връщането от никому ненужната григорианска реформа към неповредения стар стил”.
Схема на Великия индиктион (Съст. акад. А. Н. Зелински)
Б е л е ж к и:
[1] http://afonit.info/biblioteka/istoriya-russkogo-monastyrya/otnosheniya-grecheskogo-gosudarstva-i-vselenskoj-patriarkhii-k-russkomu-monashestvu-na-afone-v-pervoj-polovine-xx-veka
[2] Местоимението „ги” се отнася за каноническите правила за времето на празнуването на светата Пасха, които ние трябва свято да пазим неизменни. Б. ред.
[3] Мат. 12:32.
[4] Нека подчертаем, че винаги под послушание към Църквата светител Серафим има предвид послушание към Съборната Православна Църква, а не към някоя поместна. Б. ред.
[5] Първо и второ намиране главата на св. Йоан Предтеча. Б. ред.
[6] По стар стил. 25 март по ст. ст. е тогава, когато по гражданския календар (т.е. по н. ст.) е 7 април. Б. ред.
[7] По стар стил. 29 юни по ст. ст. е тогава, когато по гражданския календар (т.е. по н. ст.) е 12 юли. Б. ред.
[8] По стар стил. Т.е. от 3-ти до 8-ми май по н. ст. Б. ред.
[9] Нека пак подчертаем, че винаги под послушание на Църквата светител Серафим има предвид послушание към Съборната Православна Църква, а не към някоя поместна. Б. ред.