През Светлата седмица (от Пасха до Светла събота на обяд включително) преди закуска, обяд и вечеря се казва:
Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в (три пъти). (Типикон, стр. 972).
(Преди обяд се добавя и молитвата: Отче наш…) (Типикон, стр. 969, 980).
Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в, ами́нь.
Го́споди, поми́луй (три пъти). Благослови́.
Свещеникът: Христе́ Бо́же, благослови́ я́стие и питие́ рабо́м Твои́м, я́ко Свят еси́ всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. И благославя трапезата. (Типикон, стр. 30, 97, 101, 969, 972).
Ако не е свещеник, казва: Моли́твами святы́х оте́ц на́ших, Го́споди Иису́се Христе́ Бо́же наш, поми́луй нас. И прекръства трапезата.
Хората отговарят: Ами́нь.
Трябва да се има предвид, че молитвите преди и след закуска са по църковна традиция, а не според Типикона, тъй като в него се говори само за обяд и вечеря, а за закуска не се споменава, тъй като се предполага, че сутринта християните ще бъдат на богослужение.
* * *
След закуска, обяд и вечеря се казва:
Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в (три пъти). (Типикон, стр. 972).
Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в, ами́нь.
Го́споди, поми́луй (три пъти). Благослови́.
Ако е след закуска, свещеникът казва: Христе́ Бо́же, благослови́ избы́тки сия́ и умно́жи я́ в честне́м до́ме сем (ако е в манастир: во святе́й оби́тели сей), я́ко Свят еси́ всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в.
Ако е след обяд, свещеникът казва: Благослове́н Бог ми́луяй и пита́яй нас от Свои́х бога́тых даро́в, Свое́ю благода́тию и человеколюбием, всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Типикон, стр. 970, 980, 981).
Ако е след вечеря, свещеникът казва: С нами Бог Свое́ю благода́тию и человеколюбием, всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Типикон, стр. 15, 972).
И благославя трапезата.
Ако не е свещеник, казва: Моли́твами святы́х оте́ц на́ших, Го́споди Иису́се Христе́ Бо́же наш, поми́луй нас. И прекръства трапезата.
Хората отговарят: Ами́нь.
* * *
Светите отци на Църквата са установили през Светлата седмица християните да пребивават всеки ден в Божия храм, да участват в богослужението и да се причастяват с Пречистите Христови Тайни. За това говори например 66-то правило на Шестия вселенски събор:
| От светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата неделя – през цялата седмица верните трябва в светите църкви непрестанно да се упражняват в псалми и пеене и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в Христа, като внимават в четенето на Божествените Писания и като се наслаждават със Светите Тайни. Защото по такъв начин заедно с Христа ще възкръснем и ще се възнесем. Заради това в споменатите дни никак да не става конско препускане или друго народно зрелище. |
През Светлата седмица не се казва молитвата към Светия Дух „Царю Небесный…“, а вместо молитвите: „Святый Боже… Пресвятая Троице… Отче наш…“ се казва тропарът на Пасха „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущым во гробех живот даровав“ (три пъти).
През Светлата седмица Православната Църква е установила да не се пости (Типикон, стр. 93, 969), а да се яде блажно (монасите – млечни храни и яйца, без месо, тъй като месото по принцип не се разрешава на монасите поради обета им за постнически живот; а миряните – млечни храни, яйца и месо). Затова християните през тази седмица може да пристъпват към Свето Причастие без да са постили (но не и без изповед). Разбира се, който има усърдие и благоговение, би могъл на обяд да яде блажно, а вечерта, от благоговение към Светите Христови Тайни да яде постно (растителна храна), и така от една страна да не наруши празничния и радостен пасхален дух на Светлата седмица чрез пълно постене, присъщо по-скоро за покайния дух на скръб за греховете, а от друга страна – чрез известно въздържание да прояви почитание към Пречистите Христови Тайни, които се готви да приеме, но това е въпрос на личен избор и благоговение.