Поменаването на покойници бива частно и църковно.
Частното поменаване на покойниците се извършва обикновено от техните близки и се състои в следното:
          1. Четене на Последование след излизане на душата от тялото.
          2. Четене на Псалтир за упокой (за починал свещеник се чете Евангелие).
          3. Прочитане на Заупокойна лития от мирянин.

Църковното поменаване на покойници се състои в следното:
          1. Опело.
          2. Заупокойна лития, отслужвана от свещеник.
          3. Панихида на 3-я, 9-я, 40-я дни и всяка година в деня на кончината. (За първи ден се брои денят на кончината на покойника.)
          4. Поменаване на св. Литургия:
                    4.1. Поменаване на Проскомидия.
                    4.2. Поменаване на Заупокойна ектения.
                    4.3. Поменаване в Свещеническата молитва след пресъществяването на Светите Дарове.
          5. Отслужване на Четиридесетница за упокой – поменаване покойника на 40 последователни св. Литургии, а именно – на Проскомидия, в Свещеническата молитва след пресъществяването на Светите Дарове и, ако е позволено, на Заупокойна ектения.

За частното поменаване на покойници няма ограничения и то може да се извършва по всяко време. От Велики четвъртък до Пасха и през Светлата седмица, когато по богослужебен устав не се полага да се чете Псалтир на богослуженията (Типикон, стр. 79), в частна молитва извън храма четенето му се допуска, като през Светлата седмица се прибавят и някои пасхални песнопения[1]. Единствено не е уместно да се чете Псалтир в този период в храма при тялото на покойник, което се намира там.

За църковното поменаване на покойници има известни периоди, в които не се извършват някои от видовете му – споменатите в точки 3, 4.2 и 5. Именно това се има предвид, когато се казва, че в даден период не се разрешава помен за покойници. В някои периоди не се извършва и поменаването според т. 2. За останалите видове църковно поменаване – споменатите в т. 1, 4.1 и 4.3 няма ограничения и то може да се извършва по всяко време на годината[2].

В Йерусалимския типикон за поменаването през Великия пост се говори следното (стр. 849):

 

 

Да преведем този текст.

„Ако се случи наш брат[3] да отиде при Господа в тези свети дни[4], третините му[5]  не биват сред седмицата дори до вечерта в петък – понеже тогава[6] се извършва панихида за него, също и в събота – Литургия за него. В следващата събота биват деветините му[7], ако се случи или не[8]. А четиридесетините му[9] биват, когато се навърши броят на дните[10]. А приносите и паметта му[11] започват от Новата неделя[12], дори докогато се изпълнят 40 дни“.

От това указание на Типикона следва, че през Великия пост:
          1. Опело се прави независимо от деня.
          2. Не се прави панихида за 3-ни и 9-ни в дните от понеделник до петък, а се прави в събота (която започва от петък вечерта).
          3. Панихидата за 40-я ден се прави на самия този ден.
          4. Четиридесетница за упокой не се служи през Великия пост, нито през Светлата седмица, а се отслужва от Томина неделя и насетне.

Нека отбележим, че съществуващата в някои храмове на БПЦ практика да се прави помен на 20-я ден (вместо на 9-я ден) не се основава на никаква църковна традиция. Съгласно древната църковна традиция (упомената още в Апостолските постановления), помен за покойник се прави на 3-я ден – заради възкръсналия в третия ден Христос; на 9-я ден – „за възпоменаване на намиращите се тук починали“[13]; на 40-я ден – по примера на древните, тъй като така израилският народ оплаквал Моисей; и след това всяка година в деня на смъртта на покойника[14], ако не се случи в период, когато не се полага помен за покойници, а ако се случи в такъв период – то в най-близкия ден след него.

Според Синаксара в Събота месопустна, „третини извършваме, защото на третия ден видът на човека[15] се изменя; деветини – защото тогава цялото здание се разтича[16], а се запазва само сърцето; и четиредесетини, защото и самото сърце тогава загива. Защото и раждането произлиза така – защото в третия ден се живоописва сърцето, в деветия се съставя в плът, а в четиридесетия се изобразява в съвършен вид. По тази причина извършваме помен за душата“.

За опело през Светлата седмица в Типикона е казано така:

„Ако се случи някой брат да отиде при Господа в тази Пасхална седмица, виж за това последованието през тези дни за починали в Требника“ (Типикон, стр. 970).

Нека обърнем внимание, че Типиконът говори само за опело в Светлата седмица, но за помени или панихида през тази седмица никак не споменава. Затова през Светлата седмица не следва да се прави никаква панихида – нито на 3-я ден, нито на 9-я, нито на 40-я, нито на годишнина.

Във Великия требник е изложен единствено чинът на опелото през Светлата седмица. Но и там не е казано нищо за панихиди през тази седмица, тъй като такива не се извършват. Това се потвърждава и от 169-то правило в Номоканона към този Требник. В това правило се казва така: „В Дванадесетте празници[17], в първата седмица[18] на Четиридесетницата, и във Великата седмица[19], и в Светлата седмица, в неделните дни и в големите празници[20] не се прави помен. В останалото време през цялата година се поменават православните християни“ (Велик требник, лист 179).

Относно Заупокойната лития, извършвана от свещеник, в Типикона е указано, че тя се извършва в делничните дни след 1-я час, а не се извършва в събота, неделя и на празници[21]. Също така не се извършва от Велики четвъртък до Светла събота включително (Типикон, стр. 934), а се извършва от Томина неделя и насетне (Типикон, стр. 984).

* * *

В заключение може да кажем следното:

1. Опело може да се прави през целия Велик пост, също и през Светлата седмица – по пасхален чин.

2. Панихида за 3-ни и 9-ни през Великия пост може да се прави само в заупокойните съботи, които са 2-ра, 3-та и 4-та съботи на Великия пост (в петък вечерта или в събота сутринта). В дните от понеделник до петък сутрин не се прави, и в останалите съботи също не се прави, тъй като службите са празнични. Не се прави и през цялата Светла седмица. 

3. Панихида за 40-ни се прави през Великия пост на самия ден. През Светлата седмица не се прави.

4. Четиридесетница за упокой не се служи през Великия пост, нито през Светлата седмица, а се отслужва от Томина неделя и насетне.

5. Заупокойна лития може да се отслужва през Великия пост в дните от понеделник до петък, и не се отслужва в събота, неделя и на празници, както не се отслужва и от Велики четвъртък до Светла събота включително.

6. Поменаването на Заупокойни ектении на св. Литургия се прави само във 2-ра, 3-та и 4-та съботи на Великия пост. През останалите дни от него не се прави. В Светлата седмица също не се прави.

7. Поменаването на св. Литургия на Проскомидия и в Свещеническата молитва след пресъществяването на Светите Дарове се прави винаги, когато се служи св. Литургия – през целия Велик пост (когато има пълна св. Литургия) и през Светлата седмица.

Всичко това съставлява църковното поменаване на починалите, тоест поменаване, което се извършва от свещеник в църква.

За частното поменаване на починалите, което се извършва от техни близки миряни, няма ограничения по време и може да се извършва във всяко време, тъй като то не се прави в храма, а у дома или на гробищата. В храма от миряни може само да се чете Псалтир при тялото на покойника преди опелото – това може да се прави през Великия пост до Велика сряда включително, а от Велики четвъртък до Светла събота не е уместно да се прави, тъй като през този период по време на богослужение не се чете Псалтир според богослужебния устав.

 

 

 

Бележки:

[1] Поминовение усопших в Пасхальные дни (https://azbyka.ru/pominovenie-usopshih-v-pashalnye-dni)

[2] Единствено в някои дни, когато не се полага да се отслужва св. Литургия, поменаването по т. 4.1, 4.2 и 4.3 не може да бъде извършено.

[3] Разбира се, това се отнася и за всички православни християни.

[4] Според някои, „свети дни“ означава първата седмица на Великия пост, а според други – целият Велик пост. Тъй или иначе, това не променя нещата по същество.

[5] Т.е. поменът на третия ден от смъртта му.

[6] Т.е. в петък вечерта.

[7] Т.е. поменът на деветия ден от смъртта му.

[8] Т.е. ако деветият ден съвпадне с въпросната събота или ако не съвпадне.

[9] Т.е. поменът на четиридесетия ден от смъртта му.

[10] Т.е. когато настъпи 40-ят ден, независимо в кой ден от седмицата ще се падне той.

[11] Както изглежда, тук се има предвид т. нар. Четиридесетница за упокой – 40 св. Литургии, на които се поменава новопреставленият покойник.

[12] Т.е. от Томина неделя. В Типикона „Нова неделя“ се нарича Томина неделя (виж също: Типикон, стр. 916, 965).

[13] Не ни става ясно какво се има предвид под тези думи, но така е указано в Апостолските постановления.

[14] Скабалланович. М. Толковый Типикон. Поминовение усопших.

[15] Т.е. на починалия.

[16] Има се предвид вероятно, че тялото се подлага на тление.

[17] Т.е. в дванадесетте големи Господски и Богородични празници.

[18] До вечерта в петък на тази седмица (според Типикона (стр. 849); виж и: Сильченков, Н., священник. Практическое руководство при совершении приходских треб. Поминовение  усопших. Панихида)

[19] Т.е. в Страстната седмица.

[20] Какво точно се има предвид под „големи празници“ ни е трудно да кажем; вероятно става въпрос за Богородичните бденни служби извън 12-те големи празници, както и за бденните светийски празници – или за трите най-големи бденни светийски служби: Рождество и Отсичане главата на св. Йоан Кръстител и празникът на св. апостоли Петър и Павел, или изобщо за всички светийски бденни служби.

[21] https://www.patriarchia.ru/bu/2025-03-03 или тук.