В началото на църковната Нова година ние, православните християни,

• измолваме от Бога тя да е за нас благословена, мирна и невредима година,
• молим Бог да благослови делата на ръцете ни, влизането и излизането ни и да ни избави от всяка нужда,
• измолваме доброплодие на земята и благоразтворение на въздуха, т.е. благотворен въздух, както и
• победа над враговете и спасение. Молим Господа също така
• да ни сподоби да Му „принесем благоприятна година“, т.е. да ни помогне през идната църковна година да вършим духовни дела, благоприятни пред Него.

В началото на църковната Нова година

• честваме проповедта на Христа в Назаретската синагога, в която Той е проповядвал настъпването на „благоприятната Господня година“ – т.е. новозаветното време на нашето избавление (Лук. 4:16-30).
• Възпоменаваме и установленията и годините, които Спасителят Христос ни е завещал за наше спасение.
  
  

 

„Създателю и Зиждителю, благослови венеца на годината, като запазваш в мир множествата на православните, по молитвите на Богородица и на всички Твои светии!“[1]

 

Какво значи „венец на годината“? Това е древен израз, който днес може да се предаде с израза „годишен кръг“, тъй като венецът представлява пълен кръг. Има също така и друго значение, за което ще споменем малко по-нататък.

 

„Христе, Боже наш, Който с мъдрост си направил всичко и си го привел от несъществуване в битие, благослови венеца на годината и запазвай нашите градове без вреда, и православните християни[2] с Твоята сила възвесели, като им даваш победа над враговете и като даряваш заради Богородица на света голяма милост“[3].

 

„Ти, Който подаваш плодоносни времена и дъжд от небето на тия, които са на земята, – и сега, като приемеш молбите на Твоите раби, избави от всяка нужда Твоя град , защото Твоите щедрости са наистина върху всички Твои дела. Затова влизането благослови и излизането, изправѝ делата на нашите ръце и прошка на съгрешенията ни дарувай, Боже; защото Ти от несъществуване си привел всичко в битие, като Силен“[4].

 

„Тих годишен кръг, Христе, ми дай, Щедри, и ме наситѝ с Твоите Божествени слова, които си се явил да говориш на юдеите в съботите“[5].

 

„Ти, Царю, Който съществуваш и пребъдваш вечно и в безкрайните векове, приеми молението на грешните, просещи спасение, и подай, Човеколюбче, доброплодие на Твоята земя, като даруваш благоразтворен въздух; съпоборствай срещу безбожните варвари, както някога на Давид…“[6]

 

„Благоразтворен въздух“ и „благоразтворение на въздуха“ са древни изрази, които означават благотворен въздух (съответно благотворност на въздуха), полезен за живота ни (обратното на злотворен, т.е. вреден за дишане въздух).

 

„Като Владика на всички и Подател на благата, към Тебе припадаме с вяра и усърдно викаме: от Твоето добросърдечие умоляван, Спасителю, и по молитвите на Родилата Те и на всички, които винаги Ти благоугождават, сподоби да Ти принесем благоприятна година, като Благ, нас, които Те почитаме в две естества и с вяра Те славим“[7].

 

„В дела духовни и богопрекрасни да се украсяваме преведи, Владико, в тази настанала година, Господи, нас, които с вяра Те песнословим, Боже на всичко“[8].

 

„Да възпеем всички Христа, Който по благоволението на Отца се е явил от Дева и е проповядвал благоприятната Господня година, нам за избавление, победна песен, защото се прослави“[9].

 

„Дивен си, Боже, и чудни са Твоите дела, и Твоите пътища са неизследими, защото Ти си Божията Мъдрост и съвършена Ипостас и Сила, Събезначален и Съприсносъщен, и чрез сътворческата всесилна власт си дошъл в света… като си завещал установления и години, за наше спасение…“[10].

 

Какви установления и години е завещал Бог в Стария Завет на израилския народ, ще видим по-долу.

 

 

 

 

А какви установления и години е завещал въплътилият се Господ наш Иисус Христос, за които се упоменава в горната стихира? Той, като Глава на Църквата (Ефес. 1:22), е завещал на християните тъкмо онова, което е установила Тя чрез богоносните отци на вселенските събори. А то е църковната година да започва от 1 септември по светоотеческия юлиански календар (което днес е 14 септември по гражданския григориански) и църковното Новолетие да се отбелязва празнично. Това е установено на Първия вселенски събор. Това винаги е следвала Христовата Църква.

 

 
Икона на Първия вселенски събор в Никея (325 г.)

 

Това, че Църквата е установила да се празнува Нова година през септември, а не да се празнува например в началото на мразовития януари, има и своя житейски смисъл. През септември има особено благоприятна атмосфера: реколтата е събрана, работата по полето у добрите стопани е завършена, лятната жега си е отишла, но още не е станало студено; на масата има изобилие от плодове, зеленчуци, зеленина, зърнени ястия и напитки, т.е. здрава и полезна храна. Според някои, тъкмо това годишно време на завършване на основните годишни дейности, най-вече свързани с реколтата, е било наречено в древност „венец на годината“ („вѣнѐцъ лѣта“), защото подобно на венец то е увенчавало целия годишен труд на хората. Освен това през септември не е пост и не се налага да се правят измествания на църковни празници заради чревоугодието на желаещите да блажат на Нова година, както се е „наложило“ на икуменистите да изместят Христовото Рождество[11] по новия папски календар (о, ужасно пренебрежение към Рождеството на Божия Син!), за да не им пречи да ядат блажно на 1-ви януари, когато по светоотеческия календар все още е Рождественски пост (виж в Синодалното послание от 1968 г.).

 

 

 

За новостилните Индикти

 

Над този въпрос малцина се замислят, дори и сред духовенството, но е добре да се знае какво точно е станало.

До 1968 г. включително Индиктите в БПЦ са светоотечески. Те са се смятали по светоотеческия юлиански календар и са започвали на 14 септември по гражданския календар (което е 1 септември по юлианския), както е установила Христовата Църква от времето на Първия вселенски събор[12] и както тя прави и до днес (с изключение на новостилните поместни църкви).

 

Защо са били светоотечески? Защото точно са се вписвали в 532-годишния Велик Индиктион, установен от светите отци. Още от древност в Църквата е установено 532 църковни Индикта да образуват един Велик Индиктион, който представлява най-големият цикличен период в календара на Христовата Църква, възприет от светите отци на вселенските събори, и по който всъщност са се датирали много събития в църковната история. Днес ние живеем в 15-я Велик Индиктион, който е започнал през 1941 г. А настоящият светоотечески Индикт (църковна Нова година), който започва на 14 септември 2025 г. по гражданския нов стил (което е 1 септември по светоотеческия юлиански календар), е 86-ят Индикт от 15-я Велик Индиктион[13]. Ето затова са били светоотечески, защото са изпълнявали установеното в Църквата от светите отци.

 

А новостилният Индикт, който е възприела БПЦ и който започва на 1 септември по гражданския календар (което е 19 август по юлианския)? Вписва ли се той във Великия Индиктион? Не. Кой индикт от Великия Индиктион е? Никой[14]. А вписва ли се изобщо в някакъв цикличен период? Не. Що за Индикт е тогава? Може да се каже, че това е нов, непознат за Църквата, несветоотечески новостилен Индикт, несъвместим с установения от светите отци църковен календар. Причините за неговата несъвместимост с Великия Индиктион са две:

1. Изместването на началото му на 1 септември по нецърковния папски григориански календар (което няма нищо общо с 1 септември по църковния юлиански календар, приет от светите отци), и
2. Промяната на дължината на някои от новостилните Индикти, а именно скъсените с 1 ден Индикти от годините, кратни на 100, но некратни на 400; което ги прави практически неподатливи на каквато и да е цикличност – те не се вписват нито във Великия Индиктион, нито в друг календарен цикъл.

През 1968 г. е бил последният светоотечески Индикт в БПЦ. Той е започнал на 1 (ст.ст.)/14 (н.ст.) септември 1967 г. и е завършил на 31 август (ст.ст.)/13 септември (н.ст.) 1968 г. и представлява 28-ят Индикт от 15-я Велик Индиктион. На 1(ст.ст.)/14(н.ст.) септември 1968 г. започва 29-ят Индикт, но… само започва, без да завърши по установения от светите отци начин. Премахването на 13 дни от календара на БПЦ, при което след 6 декември 1968 г. (по стар стил), Никулден, Св. Синод постановил да следва 20 декември, Игнажден, прави този Индикт дефектен: той има само 352 дни (вместо 365 или 366 ако е високосен, колкото би трябвало да има един Индикт). В този дефектен Индикт липсват дните на следните църковни празници:

         – 7/20 дек. Свт. Амвросий Медиолански.

         – 8/21 дек. Преп. Патапий.

         – 9/22 дек. Зачатие на св. Анна.

         – 10/23 дек. Мчци Мина, Ермоген и Евграф.

         – 11/24 дек. Преп. Даниил Стълпник.

         – 12/25 дек. Свт. Спиридон Тримитунтски.

         – 13/26 дек. Мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест.

         – 14/27 дек. Мчци Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник.

         – 15/28 дек. Свщмчк Елевтерий и майка му Антия. Преп. Павел Латрийски.

         – 16/29 дек. Прор. Агей.

         – 17/30 дек. Прор. Даниил. Св. три отроци: Ананий, Азарий, Мисаил.

         – 18/31 дек. Мчк Севастиан и дружината му.

         – 19 дек./1 ян. Мчк Бонифаций.

 

 

 

Всички тези дни на изброените църковни празници ги няма в „скъсения“ или „орязан“ Индикт на БПЦ, започнал на 1 (ст.ст.)/14 (н.ст.) септември 1968 г. и завършил само след 352 дни на 18 (ст.ст.)/31 (н.ст.) август 1969 г. Оттогава насетне Индиктите в БПЦ стават новостилни и несветоотечески и престават да бъдат част от Великия Индиктион.

Както споменахме по-горе, „установленията и годините, които ни е завещал за наше спасение“ Господ Иисус Христос като Глава на Църквата, са Индиктите според светоотеческия юлиански календар, които Църквата е приела на вселенските събори и е следвала неизменно, но никак не са новостилните несветоотечески Индикти.

* * *

 

Слово в началото на Индикта – църковната Нова година

(от Житията на светиите, съставени от св. Димитрий Ростовски)

 

Бог, Царят на вековете, Който е положил времената и годините в Своя власт (Деян.1:7) – за Своя слава и за почивка на човеците от трудовете им, Който е установил множество празници, в Стария Завет е дал заповед месец септември да се празнува винаги по особен начин: хората в този месец, след като се освободят от житейските грижи, да служат само на Бога. В Моисеевите книги пише така: „Господ рече на Моисей: Кажи на синовете Израилеви: първият ден от седмия месец да ви бъде за почивка, не вършете никаква работа по цялата ваша земя и принесете жертви на Господа“ (Лев.23:24,25). Сам Създателят, след сътворяването на света за шест дни, благословил и осветил седмия, в който си починал, и заповядал на човека: „Шест дни работи, а в седмия ден е събота на Господа, твоя Бог: да не вършиш в него никаква работа“ (Изх. 20:9-10). Освен това Той благословил и седмия месец, осветил го и заповядал на Своя народ да почиват в него от трудовете си. За това и втори път казал на Моисей: „В седмия месец когато приберете реколтата, да установите празник на Господа“ (Лев. 23:39).

 

А каква била причината за този празник?

 

• В седмия месец, когато намалели водите на потопа, Ноевият ковчег застанал на Араратските планини;
• в този месец св. пророк Моисей слязъл за втори път от планината със сияещо от светлина лице, и носел новите скрижали, на които бил написан Господният закон;
• в този месец израилтяните започнали да правят Господнята скиния;
• в този месец първосвещеникът веднъж в годината сам влизал в Святая Святих  за да принесе жертва не без кръв за себе си и за греховете на народа;
• в този месец Божият народ се очиствал от греховете, извършени през цялата година – хората пребъдвали в пост, смирявали душите си пред Бога и Му принасяли жертви;
• в този месец бил осветен прекрасният и преславен Господен храм, построен от Соломон, и в него бил внесен Ковчегът на завета;
• в този месец се събирали на празник в Йерусалим всички Израилеви колена съгласно Божието установление: „Събота за почивка да ви бъде седмият месец, и смирете душите си пред Господа“ (Лев. 23:32).
• От този месец започвало летоброенето, отнасящо се до ветхозаветната заповед за петдесетата година. Когато Божият народ влизал в Обетованата земя, Господ им заповядал: след всеки 49 години, 50-тата да я празнуват по-особено – и не само те, но и слугите им, воловете и ослите им. Също и земята, на която живеят, не трябвало да се оре, нито да се сее, нито да събират от нея реколта; не бивало да прибират грозде от лозята, нито плодове от градините, но всичко това оставало за храна на бедните хора, зверовете и птиците. В книга Левит се казва така: „Възвестете с тръбен глас по цялата ваша земя, и осветете петдесетата година, и разгласете на всички живеещи по земята да я оставят да почине: нито да сеете, нито да жънете това, което самò ще произрасте на нея, и да не събереш плодовете ѝ, които са посветени на Бога, но да се хранят с тях бедните от твоя народ, а остатъците да изядат дивите зверове: така да направиш и с лозето си, и с маслинените дървета“ (Лев. 25:9-11; Изх. 23:11). В тази петдесета година се опрощавали дълговете на длъжниците, пускали се на свобода робите и всеки човек с голямо внимание се пазел да не прогневи Бога с грях, нито да оскърби ближния – това била година на опрощаване и очистване от греховете. Тази заповед за петдесетата година се разделяла на седем годишни седмици, т.е. седем пъти по седем години: всяка седма година се наричала съботна и била определена за почивка. За нея Господ наредил на синовете Израилеви: „Шест години да засяваш нивата си, и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му, а в седмата година е събота, да бъде почивка за земята, събота Господня: да не засяваш нивата си, нито да режеш лозето си. А ако кажете: какво ще ядем в тази седма година, ако не сеем, нито събираме плодовете си: ще ви изпратя Моето благословение в шестата година, и ще умножа житото, и ще се храните след това изобилно със събраните плодове“ (Лев.25:3-4,20-21). Всички тези години, в които Господ постановил почивка за хората и земята, започвали от месец септември, според Господнята заповед: „Възвестете – казал Той – годината за почивка в седмия месец“ (Лев.25:9), т.е. в септември – защото той е седми от март, който е първи от Сътворението на света.

 

* * *

Не само старозаветната заповед, но и езическият индиктион е започвал от първия ден на месец септември. А за него се разказва следното. Римският император Август, след като победил египетските владетели Антоний и Клеопатра, започнал сам да управлява цялата Римска империя: тогава, заради събирането на данъци от всички страни, той въвел индиктион (което ще рече „заповед“) за всеки 15 години. И го е разделил на три части по пет години, та през целия петнадесетгодишен кръг на индиктиона три пъти да взема данък във всяка пета година. Това е узаконил заради далечните провинции, намиращи се в краищата на Римската империя, от които не е било удобно всяка година да се вземат данъци, понеже успявали едва през пет години да занасят събраното в Рим. Всеки пет години се наричали „луструм“, т.е. „светло“ – хората по това време се веселели със свещи и отдавали на своя кесар онова, което било кесарево – те не били обременени с непосилна тежест, а давали малки и леки данъци, и то доброволно, а не с насилие.

Индиктионът обхващал 15 години. През първите пет хората давали желязо и мед за изковаване на мечове, копия, шлемове, щитове, брони и други воински оръжия. През вторите пет се е вземало сребро за заплащане на войската; а през третите пет години е било занасяно в Рим злато за разкрасяване на техните суетни богове. И така, като установили 15-годишен кръг на индиктиона, пак започвали от новата година и я наричали „Нова година“. Това начало е било установено от първия ден на месец септември, защото тогава император Август след победата си над Антоний и Клеопатра се прославил като единовластен над цялата Римска империя и узаконил индиктиона.

 

* * *

Защо Светата Църква е възприела да празнува началото на Индиктиона в първия ден на месец септември?

 

• В Юдея и в Римската империя това е било началото на новата година.
• В този месец и ден Господ Иисус дошъл в Назарет, където е бил възпитан; и понеже тогава е било събота, Той влязъл в юдейската синагога, според обичая на юдеите да се събират там в съботен ден и да се поучават от пророческите книги. Иисус Христос застанал сред учителите и щом Му подали книгата на пророк Исаия, започнал да чете от мястото, където било написано: „Дух Господен е върху Мене, затова Ме помаза да благовестя на бедните; изпрати Ме да изцелявам съкрушените по сърце, да проповядвам на пленените освобождение, и на слепите проглеждане; да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лук. 4:16-19). След това Той сгънал и върнал книгата, и положил началото на Своето благовестие за Царството Божие. Оттогава Спасителят постепенно започнал да открива на хората, че Той е истинският Месия, изпратен от Бог Отец да спаси човешкия род от робството на греха и да го възроди за вечен живот. В Него се е сбъднало и прочетеното писание; и всички в синагогата приели с радост думите Му и се удивявали на благодатта и силата на Неговото учение.

 

* * *

Кога е било постановено в Светата Църква да се празнува началото на Индиктиона?

Това са определили светите отци на Първия вселенски събор в Никея. Малко преди това великият цар Константин победил мъчителя Максенций и просветил хората по цялата Римска империя (а оттам – и в целия свят) със светлината на благочестието. Той премахнал бесовските празници, избавил християнската вяра от тежкото иго на мъчителите и я направил свободна, а след това узаконил и своите индиктиони. Тогава, на Първия вселенски събор, светите отци са заповядали да се празнува Новата година като

• начало на свободата на християнството, а също и затова, че
• в този ден нашият Спасител е отишъл в юдейската синагога и е възвестил благоприятната Господня година, за която е предсказал свети пророк Исаия. Но това вече не е старозаветен празник, а празник на новозаветната благодат, в който Сам Законодателят явил Себе Си на света. Сам Той слязъл от висините, носейки в Себе Си Духа на Отца, и със Своето Божествено благовестие начертал Господния закон не върху каменни скрижали, а върху плътените скрижали на нашето сърце (2 Кор. 3:3). Той съградил духовната скиния – Своята Църква – и принесъл Самия Себе Си в Жертва на Бог Отец заради нашите грехове. Сам Той, Великият Архиерей, преминал небесата (Евр.4:14), чрез Своята кръв, пролята за нас, ни е очистил от нашите грехове и ни е направил осветени храмове за Себе Си, според апостолското слово: „Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (1 Кор. 3:17). За тази Негова милост всички ние Му въздаваме благодарност и празнуваме благоприятната Господня година. Много и неизказани блага сме приели от ръката Господня – затова и сами ще се постараем да Му бъдем благоприятни.

 

* * *

Празнуваме и Индиктиона, но не узаконения от римските императори, а постановения за нас от Небесния Цар на славата – Христос. Христовият Индиктион са Неговите свети заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме. Небесният Цар не търси от нас желязо и мед, и не иска злато, както е казал и свети пророк Давид: „Господ мой си Ти, понеже благата ми не изискваш“ (Пс. 15:2 слав.). Но вместо желязо и мед изисква от нас добродетелта на вярата – на твърдата и непоколебима вяра в православното богопочитание. Тя е утвърдена с кръвта на светите мъченици, претърпели рани от най-различни железни и медни мъчителски оръдия. Затова и за всеки един от тях би могло да се каже: „Желязо премина душата му“ (Пс. 104:18, слав.). Нашият Спасител и Бог заповядва с чисто сърце и благочестно да вярваме в Него, понеже „със сърце се вярва за оправдание“ (Рим. 10:10). Тази вяра в духовен смисъл е желязно оръжие и меден щит – тя ни е дадена за да побеждаваме противниците. Пример за това са ни светите наши отци, които с вяра победиха царства, вършеха правда, затвориха устата на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, избавиха се от немощ, станаха крепки в бран, обърнаха в бягство чужди пълчища (Евр. 11:33-34).

 

Вместо сребро нашият Цар Христос изисква от нас добродетелта на надеждата. Тя е непоклатна в упованието си на Бога и повече от всякакво сребро ни дарява благополучен живот. Ако някой човек се обогати с много сребро, чрез него той се надява да придобие всички желани светски блага, и окрилен от тази надежда, прекарва във веселие дните си. Но много повече онзи, който се е обогатил с непоколебима надежда на Бога и е възложил цялото си упование на Него, ще получи желаното и ще живее в духовна радост. Такъв човек счита за нищо всичките беди и скърби, нанасяни му от света, плътта и дявола, и с готовност търпи всичко това заради бъдещото въздаяние. Среброто много пъти измамва своя притежател – то лесно може да се изгуби и да го хвърли в бедност: и този, който дотогава се е надявал цял живот да живее в изобилие, изведнъж се лишава дори от насъщния хляб. Но ако човек се надява на Господа, той се утвърждава като планината Сион и во веки няма да се поклати (Пс. 124:1) – упованието му няма да го посрами (Рим. 5:5). Ето такова невеществено сребро Господ изисква от нас. Той ни заповядва да се надяваме не на богатството, което бързо погива, а на Живия Бог, Чиито слова са „думи чисти, сребро нажежено“ (Пс.11:7 слав.) – чрез тях Той ни е обещал вечни и неизказани блага в Своето Царство. Бог ни заповядва и с устата си да изповядваме тази Негова неизказана благост към нас, в която повярвахме със сърцето си, защото „с уста се изповядва за спасение“ (Рим. 10:10). Повелява ни с надеждата за доброто въздаяние да поощряваме себе си към още по-големи подвизи – да постъпваме като добри Иисус Христови воини. Надеждата за получаване на наградата подтиква воина към борба, според думите на св. Йоан Дамаскин за мъчениците: „Мученицы Твои, Господи, верою утверждшеся и надеждею укрепльшеся, вражие мучительство разрушиша и улучиша венцы“ („Твоите мъченици, Господи, като с вяра се утвърдиха и с надежда се укрепиха, вражеското мъчителство разрушиха и сполучиха венци“ – глас 3-ти, в сряда на вечернята).

 

Вместо злато нашият Цар Христос изисква от нас най-драгоценната добродетел на нелицемерната любов към Бога и към ближния – тя се изобразява от църковните учители като злато заради своето най-високо достойнство. Както златото е по-ценно от среброто, медта и желязото, така и любовта е по-висока от надеждата и вярата, според казаното: „Сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13). Такова злато изисква Той от нас и заповядва искрено да обичаме Него, нашия Създател – не само със сърцето си да вярваме и с устата си да изповядваме. Господ желае да ни види на дело да проявяваме любов. Това означава да сме готови да положим душите си за Него и за Неговата Божествена любов, а заедно с това да обикнем и нашите ближни – така, както ни учи възлюбеният Христов ученик свети Йоан Богослов: „Чеда мои – казва той, – нека любим не с думи или с език, а с дела и истина“ (1 Иоан. 3:18). Такава любов приема Бог, с нея украсява душите Най-прекрасният от всички синове човешки – нашият Христос Бог. Божията премъдрост казва: „Украсих се и станах прекрасна пред Господа и човеците, чрез единомислието на братята, и чрез любовта на ближните“ (Сир. 25:1-2).

* * *

Този християнски Индиктион празнува сега Православната Църква вместо древния езически.

Затова, да празнуваме Новата църковна година така, както ни съветва апостолът: „Да ходим в обновен живот – казва той, – за да служим на Бога с обновен дух, а не по вехтата буква“ (Рим. 6:4; 7:6). Да празнуваме Индиктиона, изпълнявайки заповедта на нашия Господ Бог, дадена чрез Моисей, в чиято книга Левит сега четем: „Ако вървите по пътя на Моите повеления, ако спазите Моите заповеди и ги изпълните – ще ви дам дъжд в благопотребно време и земята ще даде своите плодове; ще дам мир сред вашата земя и ще прогоните враговете си, благосклонно ще погледна на вас и ще ви благословя, и няма да се отвърне душата Ми от вас; ще ходя сред вас, и ще ви бъда Бог, а вие ще бъдете Мой народ, казва Господ Бог, Светият Израилев“ (Лев. 26:3,4,6,7,9,11,12).

* * *

Материали за началото на Индикта:

• Слово в началото на Индикта – църковната Нова година, на църковнославянски език (прочетено от Петко Хинов).
• Икони на събитието:

   

 

 

 

 

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] От стихирата на „и ныне“ на „Господи воззвах“ от вечернята на празника.

[2] В изданията на минеите от 19-ти и нач. на 20-ти век на това място е бил споменаван православния цар или император.

[3] 2-ра стиховна стихира на вечернята.

[4] Седален след 3-та песен на канона.

[5] 1-ви канон на утренята, 3-та песен, 3-ти тропар.

[6] От стихирата на „и ныне“ на вечерните стиховни стихири.

[7] 1-ви седален на утренята.

[8] 1-ви канон на утренята, 3-та песен, 2-ри тропар.

[9] 1-ви канон на утренята, 1-ва песен, 2-ри тропар.

[10] 3-та стиховна стихира на вечернята.

[11] Така е указано в Синодалното послание.

[12] Разбира се, тогава григориански календар не е имало. Индиктите са започвали на 1 септември по църковния юлиански календар. За 14 септември по гражданския григориански говорим именно днес, тъй като именно днес 1 септември по църковния юлиански календар (когато е началото на светоотеческия Индикт) е 14 септември по гражданския григориански.

[13] Виж например тук: https://azbyka.ru/otechnik/Biblia/pasha-i-pashalija/#0_9

[14] Всеки един новостилен Индикт се пада частично в два светоотечески Индикта, но не по еднакъв, а по различен начин, поради което никак не може да се разглежда като част от Великия Индиктион.