Свети Спиридон не одобрява празнуването (по светския граждански календар) на новостилно Рождество в деня на неговата памет (12/25 декември) по църковния светоотечески календар. Това се вижда от чудесата, които е показал и които са исторически факти. „Който има уши да слуша, нека слуша“ (Мат. 11:15).
* * *
ЧУДОТО С ИКОНАТА НА СВ. СПИРИДОН ПРЕЗ 1930 г.
Това чудо е станало на 25 декември 1930 г. (по нов стил) в храма „Св. Николай” в Каристос, Гърция.
За чудото на св. Спиридон разказала старицата Зиновия Сидери през 1976 г. Тя доживяла до 102 години и била един от многото свидетели на това събитие, за което на времето е писал и атинският вестник „Скрип“. Ето какво е разказала старицата Зиновия.
„Беше Рождество Христово по новия календар. Тогава още не бях преминала към старостилците. Дойдох на всенощната служба в храма „Св. Николай“. Храмът беше препълнен с народ. Застанах от лявата страна до една колона. Над мен на колоната висеше икона на св. Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украсена с цветя, останали още от празника на светеца по новия календар. Когато свещеникът, който служеше Литургията, отец Сила, след малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество „Рождество Твое Христе Боже наш…“ иконата на св. Спиридон изведнъж започна да се удря в колоната толкова силно, че цветята, които бяха на нея, паднаха на земята. Народът с ужас гледаше това страшно знамение. Свещеникът и певците спряха да пеят. Тогава някой от присъстващите извика: „Днес по стария календар е празникът на св. Спиридон. Пейте неговия тропар!“
Певците и свещеникът „онемяха“. В този момент всички вярващи запяха в един глас: „Собора Перваго показался еси поборник и чудотворец, богоносе Спиридоне, отче наш…“ (тропара на светеца). И в същото време докато пееха тропара, иконата започна лека-полека да се укротява и накрая съвсем престана да се удря в колоната“.
Още на следващия ден във вестник „Карестини“ излиза статия за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите говорят само за него, признавайки правотата на стария календар.
По-късно на 29 декември вестник „Карестини“ пише:
„…Още на другия ден иконата вече не беше на мястото си. Много хора мислят, че е умишлено свалена, за да не се обсъжда повече проблемът с календара, за който много бързо вярващите започнаха да спорят и мнозина преминаха към старокалендарците. И така, обществеността в Каристос с право негодува и смята, че някой злобно се подиграва с религиозните чувства на хората и светите икони, защото и досега иконата не е върната на своето място, въпреки настояванията на всички вярващи“.
„Та Патриа“, т. VIІI, 1988 г., с. 132-133“.
За чудото може да се прочете:
– на български:
– на сръбски: тук (този текст) (или тук);
– на руски:
* * *
СВ. СПИРИДОН НАКАЗАЛ ЛАРИСКИЯ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ ПРЕЗ 1934 г.
Ето още едно чудо на светител Спиридон Тримитунтски, станало на 25 декември по нов стил пред храма, където отивал да служи Лариският митрополит Арсений.
Става въпрос за Арсений Афентулис (1869-26.ХІІ.1934), митрополит Лариски и Тирнавоски.
„Сутринта епископът отпътувал с кола в своя храм да служи Литургия. Когато пристигнал, видял смирен на вид, престарял и благ архиерей с панагия на гърдите. Арсений му казал: „Брате, да отидем и да възпеем радостните химни на Рождество, а после ще ти окажа гостоприемство“. Смиреният епископ отговорил: „Ти трябва да пееш не тези химни, а моите – на светител Спиридон!“
Арсений се разсърдил (може би считайки, че това е някой обикновен старостилен епископ) и казал: „Аз те каня, а ти ме презираш. Тръгвай си тогава!“
Арсений влязъл в храма, поклонил се на иконите и седнал на мястото си. Когато дошло време за катавасиите, той изпял първата катавасия, а след това наредил на хора да пее втората. Арсений започнал третата, но изведнъж се почувствал зле. Той наредил на хора да продължи и влязъл в олтара, където го попитали: „Какво се е случило, владико?“ Той отвърнал: „Чувствам се зле“.
Когато немощта на Арсений се усилила, откарали го у дома му, където състоянието му се влошило и на следващия ден той умрял. Той бил наказан от Бога за нечестивото си непослушание към свети Спиридон.
Това чудо е известно на най-възрастните жители на Лариса“ .
Чудото на св. Спиридон е било записано през 1991 г., когато още са били живи възрастните жители на Лариса, съвременници на това събитие.
Описано е тук:
Мосс, Вл. Православная Церковь на перепутье. Не преклонившие колени пред Ваалом. (http://www.ortho-hetero.ru/index.php/history/651)
Косвено потвърждение на достоверността на чудото е фактът, че митрополит Арсений е починал:
1) именно на 26.ХІІ.1934 г. (точно както е описано в разказа за чудото) и
2) от сърдечна недостатъчност (също съвпада с начина, по който е бил наказан от светеца) – така е записано в официалната му биография (https://el.wikipedia.org/wiki/Μητροπολίτης_Λαρίσης_Αρσένιος).
* * *
ИМА И ОЩЕ ЕДНО ЧУДО НА СВЕТИТЕЛ СПИРИДОН
То станало на 12/25.12.1926 г. в Гърция, в областта Атика. Някои жители на Атика отишли на църква, за да отпразнуват паметта на свети Спиридон по стар стил, но полицията, следвайки заповедта на архиепископа, била заключила вратата на храма с вериги, за да не могат вярващите да влязат. Тогава жителите запалили свещи, които имали със себе си, и ги залепили на вратата на храма. И станало велико чудо! Веригите сами паднали и вратата на храма се отворила.
Информация за чудото излязла във вестник „Скрип”, 28.12.1026 г., стр 3.
(или тук).
За това чудо има написано на гръцки тук: