Йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Християнството и смисълът на човешкия живот“
Мнозина от днешните християни влизат в църква само „за здраве“ или когато имат някакъв проблем. Те мислят, че като запалят свещ и постоят 2-3 минути, проблемът им ще се реши. Голяма заблуда!
Мислите ли, че Христос е дошъл, само за да ни даде телесно здраве? Само за да ни избави от болести? Или за да ни реши житейските проблеми? Или за да ни дари богатство и доволство? Нищо подобно.
Не бива да мислим, че Христос е дошъл, за да ни даде нещо земно, житейско, мимолетно и незначително по отношение на вечността. Христос е извършил най-великото дело в историята на човечеството. Величието на изкупителното Му дело е неизказано голяма. Нека само се замислим. Божият Син, Второто Лице на Светата Троица, Вечният, Всемогъщият, е приел образ на човек, смалил се е до нищожеството на Своето творение, станал е като един от нас. Не е ли това унизително за Него? Да, заради нас Той е приел това унижение.
Но и целият живот на Въплътилия се Бог бил изпълнен с унижения. Още от раждането Му във Витлеем. Спасителят се родил в пещера, в ясли, където ядели животни. Коя майка днес би се съгласила да роди детето си в ясли? Никоя. За всяка това би било крайно унизително. Всяка отива в родилното отделение на болницата. А защо Пречистата Богородица родила своя Син в ясли? Защото не е имало място за тях в града. Да, не е имало място за Въплътения Син Божий в човешкото общество, та е трябвало Той да се роди в ясли. Дивно смирение на Неговото Божествено величие! Но не случайно. Човешкото общество и след това не приело Спасителя, уви. Като чул за Неговото раждане, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него
(Мат. 2:3), след което Ирод прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу
(ст. 16), за да убие и Христос. Ужасната човешка злоба преследвала Спасителя през целия Му живот.
Накрая, Христос пострадал невинно. Той не извършил никакъв грях, а бил предаден на съд пред Пилат и осъден на смърт. И не просто бил осъден на смърт. Преди нея Божият Син бил подложен на нечуваното унижение да понесе плесници, подигравки, бичуване и заплюване от Своето създание – човеците. (Как би се чувствал един родител, ако понесе такива безчестия от невръстните си деца пред всички?) Още повече, Той, съвършеният Праведник, понесъл смърт като най-последен грешник, с каквато римляните осъждали най-големите престъпници от низшите съсловия и робите. Най-позорна смърт в очите на обществото. Разпъването на кръст е било именно за най-тежките престъпници, за да може преди да умрат, максимално дълго да се мъчат.
Защо е било нужно Иисус Христос да претърпи всички тези страдания и да умре като най-последния престъпник?
За да ни спаси от смърт ли? Очевидно не, защото дори и да вярваме в Него, пак ще умрем. Смъртта е неизбежна участ на всички – и вярващи, и невярващи.
За да ни даде здраве и да ни избави от болести? Нали повечето от днешните християни палят свещи и се молят само за здраве – за себе си и за близките си. И казват, че здравето е най-важното и от него по-хубаво няма. Но за да сме здрави, не е било нужно Христос да страда. По-скоро трябва да водим природосъобразен живот, да прибягваме до лекарите навреме, да се пазим и ще се радваме на добро здраве.
За да ни спаси от бедност, да ни направи богати и да сме материално добре? Не, Той Самият е живял бедно. А и няма как чрез страданията Си да ни даде материални богатства. Богатите на този свят, които живеят в доволство и имат много пари, не се нуждаят от Христа за придобиването им, а го правят чрез неправди, грабежи и измами.
За какво тогава е пострадал Христос?
За да отговорим правилно, трябва да осъзнаем, че Неговото въплътяване и Неговите страдания са нещо наистина велико и неповторимо в цялата история на човечеството. И да не търсим обяснение за тях в нещо житейско, нищожно и мимолетно. Христовите страдания имат своя велик смисъл. Чрез тях Христос ни е дал нещо наистина велико, отнасящо се не до нашия временен живот, а до вечния живот. Христос ни е спасил не от временната смърт, а от вечната, не от временните страдания, а от вечните. Не е нужно Христос да страда, за да ни спаси от болестите, страданията и скърбите в този живот. Те сами ще минат или в най-лошия случай смъртта ще ги прекрати. Но няма никакъв, абсолютно никакъв друг начин да се избавим от вечните мъки и от вечната смърт, нито пък да получим вечния живот, освен чрез Христовите изкупителни страдания. Затова именно Христос е пострадал: за да ни спаси не от временни, а от вечни страдания, не от временна, а от вечна смърт, за да ни облагодетелства не за малко, а завинаги. Това е великият смисъл на Неговото изкупително дело на земята. Съвършеният Праведник е пострадал като най-последен престъпник, за да направи нас, осъдените грешници, оправдани и праведни по Божията милост. За да ни спаси от вечната смърт и да ни даде вечен живот.
Нямаме ли право тогава, ще се запитаме, да просим от Бога житейски неща (здраве, успех в работата и т.н.)? Да, имаме. Но ако се молим само за това или главно за това, ще се покажем крайно неразумни пред Бога и крайно неблагодарни за Неговите велики дарове, просейки от него малки неща. Все едно родителите да кажат на детето си: „Ето, даваме ти прекрасно жилище“, а то да ги моли: „Не ме интересува прекрасното жилище, искам бонбон и дъвка!“
Сам Спасителят ни е научил как да се молим:
Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това (т.е. житейските неща) ще ви се придаде (т.е. ще ни се дадат дори и без специално да молим за тях)
(Мат. 6:33).
Дал ни е и образец на молитва:
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
Ето кое трябва най-напред да търсим и да молим от Бога: да се слави Божието име, да бъде Божията света воля (съзидателния духовен закон) и да дойде Божието Царство (което е вечният живот) – това са най-важните неща!
насъщния ни хляб дай ни днес
Колко скромно ни е научил Спасителят да се молим за житейските си потребности: само за хляба и то – насъщния, без който не можем, и то – само за днешния ден.
и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия
Поради нашето грехопадение ние сме виновни пред Бога. Затова Го молим за прошка, като и сами прощаваме на виновните спрямо нас. Още молим Бога да не допуска да попадаме в изкушение, т.е. в беда, но да ни избави от злото и от дявола, който е негов изобретател и проводник.
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин
(Мат. 6:9-13).
Христос ни учи да завършим молитвата си с прослава на Бога, което е справедливо. Да, по правда, на Бога подобава слава и възхвала – Той е Великият Цар на всички твари и по Своите съвършенства е достоен вечно за прослава. Това е непоклатимият духовен закон, истината: „на Бога подобава слава!“ Който търси Божията прослава, той е в истината. Обратно, ние, човеците, които сме в състояние на грехопадение, отхвърлени от вечния живот и обречени на вечна смърт, на вечни мъчения в ада, а в този живот – на страдания, болести и нещастия, сме достойни не за слава, а за смирение, за окайване. На нас подобава смирение – това е истината. Прославата подобава не на нас, а на Бога, както и на ангелите и светците, които са във вечния блажен живот в Царството Божие. Несправедливо е да си присвояваме слава ние, грехопадналите човеци. Ако кажем, че на нас подобава слава, не е така. Истината е, че на нас подобава смирение. Единствените хора, които трябва да бъдат прославяни, са светците. Но за тяхната слава Бог е засвидетелствал по някакъв начин: или чрез чудеса, или оставяйки телата им нетленни след смъртта, или чрез откровение.
Тук не става въпрос за земните герои и видни личности, прославяни от човешките общества. Тяхната прослава е мимолетна, тя е измислена от хора или за пари, или по политически причини. Тя не е от Бога.
Как можете вие да повярвате – казва Христос, – когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
(Иоан 5:44).