От Календара за 2025 г. с допълнения.

 

Имало някога град с много къщи, които ги правил един строител на име Юлиан. Гражданите го обичали и уважавали. Къщите им били прекрасни и имали един­на композиция.

Дошъл обаче отнякъде друг строител на име Гри­го­рий. Той започнал да обикаля по къщите в града и да убеждава хората, че Юлиан не им е построил къщите точно според науката, поради което те трябва да се намалят с тринадесет стъпки, за да станат точно според строителните мерки.

Гражданите се смутили. Настъпило разделение. По­ве­чето не били съгласни, но някои се съгласили. Не­съглас­ните предупредили, че след строителната реформа реформираните къщи ще се пълнят с вода когато вали, тъй като ще им бъде махнат покривът (чиято височина влизала в тези 13 стъпки, които трябвало да се премахнат), а освен това ще се наруши единството на градската композиция. Но съгласните с реформата не ги послу­шали, защото се смятали за по-умни от тях и за да са в крак с науката. Те казвали: „Какво като къщата е без покрив? Ние не живеем в покриви, а в къщи!“ Такава много „умна“ сентенция те били чули от някои новостилни християни, които за да оправдаят новия папски григориански календар, казвали: „Какво като сме сменили датите на празниците? Църквата не празнува дати, а празнува събития!“ и я приложили към къщите си.

И още казвали: „Трябва да проявим послушание към начал­ника на квартала, дори строителната реформа на Гри­горий и да не е правилна“. Това също го били чули от онези новостилни християни, които казвали: „Трябва да проявим послушание към Светия Синод, дори въвеждането на новия папски григориански календар и да е грях“, и го приложили към къщите си. И тъй като желаещите да имат реформи­рани къщи все още били твърде малко, на повечето места реформата била наложена с насилие над хората от кварталните началници. На тези кварта­ли, които се съгласили, Григорий им намалил къщите с 13 стъпки и те оста­на­ли без покриви.

Единството на градската композиция се загубило. Ед­ни квартали останали с цели къщи, а други – с оряза­ни. Но хората в последните си давали вид, че са до­вол­ни, понеже къщите им вече отговаряли на всички научни изисквания. Техните къщи били наречени „нови къщи“ или „поправени къщи“. Останалите пък полу­чи­ли на­зва­нието „стари къщи“. Когато валяло, в „но­ви­те къщи“ течало в стаите, но в името на науката сто­паните им преглътнали това неудобство. Гордеели се с висо­ко­точ­ните си от научна гледна точка къщи и се стараели да привлекат още градски квартали да си реформират къщите в „нови“. Трудно обаче намирали такива, кои­то да се съгласят. И в кварталите с „нови къщи“ имало тук-таме някои, които не приели да им реформират къщите и си останали със „стари къщи“. Но те били малко, а мнозинството с „нови къщи“ гледало на тях като на отцепници от общата реформа в квартала.

Тогава началникът на най-малкия и нищожен квартал от тези с „нови къ­щи“, кой­то се наричал „населенски“ началник, защото смятал, че цялото население в града трябва да му се под­чи­ня­ва, а своя най-малък и нищожен градски квартал наричал „великият градски квартал“ за да си придаде авторитет, събрал началниците на квартали с „нови къщи“ и им казал:

– Ето, ние живеем в един град с хората със „стари къ­щи“, имаме общение с тях, а нямаме единство в къ­щи­те. Композицията не е единна. Нашите са от „новата ком­по­зиция“, а ония другите – от „старата композиция“. Трябва да има една композиция, не мислите ли?

– Да! – възкликнали стопаните на „новите къщи“ – Идеята е много добра! Какво да направим?

– Да накараме – отвърнал „населенският“ началник – всички граж­дани със „стари къщи“ да минат на „нови къщи“. Така ще се възстанови нарушеното единство в града!

– Прекрасно! – рекли стопаните на „новите къщи“.

Тогава излязло едно момче и казало:

– Господин началник, не е ли по-добре хората с „нови къщи“ да извикат Юлиан да им направи покривите, за да не тече вода когато вали, и всички къщи ще станат единни по композиция „стари къщи“, както беше пре­ди идването на Григорий, който премахна по­кривите на „новите къщи“ и развали единството? Освен това повечето квартали със „стари къщи“ няма да се съ­гла­сят да минат на „нови къщи“, а и „старите къщи“ в града са много повече – 80 процента, а „новите къщи“ – едва 20 процента!

– Не, момче – казал началникът. – Ние не можем да минем към „стари къщи“, защото това означава да при­знаем, че сме сбъркали, като сме се съгласили Гри­го­рий да ни събори покривите на къщите. А това е тол­кова срамно, че предпочитаме да сме в „нови къщи“ и да тече вода в стаите когато вали, и да се гордеем, че сме в крак с науката, отколкото да понесем тоя срам.

Така единството в града никога повече не се върнало. А хората с „нови къщи“ постепенно се разболели, по­неже настинали когато им течало в стаите при дъжд и голяма част от тях умрели.

⁜ ⁜ ⁜

„Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Мат. 11:15)