Отворено писмо до Негово Високопреосвещенство
Неврокопския митрополит Серафим, в качеството му
на духовен наставник и ръководител на официалния сайт на БПЦ-БП.
Ваше Високопреосвещенство, митрополит Серафим, благословете!
Сигнализираме Ви за богословски невярна новина, която все още се намира на сайта на Патриаршията ни, и смущава православната съвест – тук еретическите общности неправилно са наречени „християнски църкви“ и то неколкократно: https://bg-patriarshia.bg/news/v-bari-italia-se-provezhda-simpoziuma-na-hristianite-tsarkvi. (или тук).
Съгласно паметното Решение на Св. Синод от 21.04.2016 г. (https://bg-patriarshia.bg/news/reshenie-na-sv-sinod-ot-21-04-2016-g-s-predlozhenie-za-prome или тук):
|
„Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви“ е богословски, догматически и канонически напълно погрешно“. и
„Казаното, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта“ е напълно неправилно и неприемливо, защото трябва да се уточни и подчертае, че връщането към правата вяра е за еретици и разколници и по никой начин не касае Православната църква.
Слава Богу, че Българската православна църква през 1998 г. излезе от Световния съвет на църквите, с което изрази своето неодобрение на неговата дейност, тъй като не може да членува в една организация, в която тя е смятана за „една от многото или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен съвет на църквите“.
Един е Господ, една е Църквата, както се говори в Символа на вярата.“ |
Накрая в решението на Св. Синод е посочено, че това е „неизменна позиция на БПЦ–БП“, което е съвършено точно и справедливо, защото и догматът че Христовата Църква е Една (чл.9 от Символа) е неизменен.
Следователно, горепосочената новина противоречи както на този догмат, така и на цитираното Решение на Св. Синод от 21.04.2016 г., и въобще на цялото Св. Предание и каноничните правила относно ересите и разколническите общности. Освен това тя може да подведе непросветения читател, че и „деноминациите“ са част от Църквата, щом се наричат „християнски църкви“, при което се внушава, че вероизповеданието е от второстепенна важност за спасението на човека, което е също невярно – словото Божие поставя ереста наравно с останалите смъртни грехове като блудства, убийства, вражди и т.н. (Гал. 5:20).
С оглед изложеното възниква въпросът кой и защо е публикувал горепосочената новина? Дали става дума за духовно невежество или за предателски акт отвътре? Новината не носи никаква духовна полза – нито на читателя, нито на автора, нито на този, който технически я публикува. Остава усещането, че тя обслужва единствено земни интереси, включително икуменическата всеерес, защото говори точно с езика на еретиците-икуменисти – ето едно прясно доказателство за това: архиеп. Елпидифор, разбира се от КП, заявява по време на икуменическа молитва, забранена от св. канони: „За да преодолеем нашата църковна изолираност“, каза архиепископ Елпидофор, „трябва да се стремим съзнателно да приемем разнообразието, което вече съществува в Тялото Христово“ (тук). Тези думи лъжат, че в Тялото Христово има множество църкви/разнообразия от вероизповеди на християнска основа, точно както и новината в патриаршеския ни сайт прави това. Ако лъжем така, никога на никой човек не бихме помогнали да се въцъркови и да пожелае да умре за греха и за живее за Господ Иисус Христос, защото той ще се чувства комфортно в ереста, бивайки заблуждаван от такива новини и изказвания, че и той е в Църквата, както и православните…
За тези, които биха възразили с дежурното лукавство, че „икуменизмът не е още съборно осъден като ерес“, бихме припомнили, че е осъден като ерес, както от множество светци от 20 век (преп. Юстин Попович, св. Гавриил Ургебадзе, преп. Паисий Светогорец, св. Серафим Софийски в специалния му доклад от 1948 г. против икуменическото движение, преп. Кукша Одески и др.), така и от Синода на Задграничната Руска Православна Църква, който наскоро подир Ванкувърската асамблея на ССЦ през август 1983 г. излезе направо с анатема на икуменизма. Ето дословният текст на този документ:
|
„АНАТЕМА – на ония, които се опълчват против Христовата Църква и учат, че Христовата Църква се била разделила на тъй наричаните „клонове“, които се различават помежду си по учение и начин на живот, – или че Църквата не съществувала видимо, а щяла уж да се състави в бъдещето, когато всичките „клонове“, или части, или изповедания, и даже всички религии щели да се обединят в едно тяло; (анатема) и на ония, които не различават Свещенството и Тайнствата на Църквата от свещенството и тайнствата на еретиците, но казват, че кръщението и евхаристията на еретиците били достатъчни за спасение; оттук (анатема) и на ония, които съзнателно общуват със споменатите еретици или защитават, разпространяват и се застъпват за новоявилата се тяхна ерес на икуменизма, под претекст на братска любов или на предполагаемо обединение на разделените християни!“ (цит. по „Ортодоксос Типос“, бр. 585, Атина, 16.ХII.1983 г., стр. 1) |
Освен това ереста е ерес (т.е. тежък грях), и преди съборното ѝ осъждане, което добре личи от думите на св. ап. Павел:
| „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ (Тит. 3:10-11). |
и от примера на преп. Максим Изповедник, които изобличавал ереста и отстъпилите йерарси (с които не искал да се причастява) много преди да се стигне до съборното им осъждане.
По всички тези съображения, молим Ваше Високопреосвещенство, да разпоредите да бъде премахната от сайта на БПЦ-БП горепосочената новина и да не позволявате в бъдеще публикуването на подобни лукавства.
Молим да напомните, както Вие пастирски намерите за добре, на служителите, които са публикували новината, че освен хората, Бог също чете какво пишем и че не бива да Го оскърбяваме с безразличие и апатия по вероизповедните въпроси, нито да гледаме повърхностно-чиновнически на тях.
Целувам светата Ви архипастирска десница и оставам Ваш в Христа,
Александър Тодоров

