Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
„Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища“ (Сир. 34:2)
Човешката душа копнее за своя Създател. Ние по природа се стремим към богообщение, вярата в Бога е заложена у всекиго от нас. Особено, когато човек е покрусен от тежка скръб или е изпаднал в голяма трудност, тогава той най-много се нуждае от Божията помощ и утешение. И както удавникът е готов да се хване за сламка, така и отчаяният човек е готов да се хване за всеки „утешителен“ сън, знак или явяване от духовния свят.
Това обаче е крайно опасно. Светата Православна Църква ни учи да бъдем изключително внимателни към подобен род преживявания. Мъдрият Иисус, син Сирахов казва: „Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са“ (Сир. 34:7).
„Бесовете – пише преп. Йоан Лествичник – многократно се преобразуват в ангели на светлината и в образи на мъченици, и ни представят насън, сякаш отиваме при тях; а когато се събудим, то ни изпълват с радост и превъзнасяне… Който вярва на сънища, той е напълно неопитен, а който никак не им се доверява, е любомъдър“1.
След грехопадението на нашите прародители, „светите духове [ангелите] се отдръпнали от общение с човеците, като недостойни за такова общение, а падналите духове [демоните], които ни увлекли в своето грехопадение, се приобщили към нас… Всички ние, които се намираме в робство на греха, трябва да знаем, че общуването със светите ангели е несвойствено за нас, по причина на отчуждаването ни от тях чрез грехопадението; че за нас е свойствено, по същата причина, общуването с отхвърлените духове, към чийто разред ние принадлежим по душа; че чувствено явяващите се духове на хора, пребиваващи в греховност и падение, са демони, а никак не са свети ангели.“
„Осквернената душа – казва св. Исаак Сирски – не влиза в чистото Царство и не се съчетава с духовете на светиите“. Светите ангели се явяват само на свети човеци, които са възстановили общението си с Бога и с тях чрез свят живот. Макар че демоните, като се явяват на хората, предимно приемат вид на светли ангели за по-удобно измамване, макар да се стараят понякога да уверят, че са човешки души, а не бесове, макар понякога да предсказват и бъдещето, макар да откриват тайни, не бива никак да им се доверяваме. При тях истината е смесена с лъжа, истината се употребява от време на време само за по-удобно измамване. „Сатаната се преобразява в ангел на светлината… и служителите му се преобразят като служители на правдата“ (2 Кор. 11:14-15)2.
И така, крайно неразумно постъпват онези православни християни, които вярват на сънища.
„Ама всичко стана точно както го сънувах! Целият сън ми се изпълни – казват. – Има нещо“.
Да, хората, които се доверяват на сънища, по начало нямат истинска християнска вяра и често пъти дори не вярват във вечния живот. И когато сънищата им се „сбъднат“, те изведнъж откриват, че има и нещо свръхестествено. И стават много „вярващи“. Но за отбелязване е, че вярват не на Словото Божие, не на Христовата Църква, даже не и на Христос, а… на своите сънища. И ако сънищата им се разминават със Словото Божие, тези „вярващи“ (или по-точно суеверни) люде с лекота отхвърлят Божественото Откровение, за да приемат „откровението“, което бесовете са им представили насън.
В основата на доверието към сънища, видения и чувствени „откровения“ стои тънката гордост и самомнение на човека, които отварят достъп на тъмните сили към душата му. Бесовете имат възможност, по Божие допущение, да приемат образ на ангели, на светци и дори на Самия Христос3. Това те правят с цел да измамят лековерния християнин.
„Добре – питат някои, – как тогава всичко, което сънувах, се сбъдна?“ И се заблуждават, че „сбъдването“ на съня им е сигурен белег, че сънят е от Бога. А заблудата им произтича от това, че не познават начините, по които сатаната и демоните изкушават хората. Сънищата и чувствените видения са един от тях.
Дяволът не знае бъдещето, но знае миналото на човека. Затова не е учудващо, ако насън или чрез някой човек, който общува с демоните (а с тях общуват врачките и гледачите), те ни откриват нашето минало. Това го правят с цел ние да се доверим на средството (сънищата или врачката), чрез което демоните могат да ни въздействат. Който им се довери, той е в ръцете им. Така човек доброволно отваря вратите на душата си за демоните. Оттам нататък той е в тяхна власт.
Колкото до бъдещето, демоните могат само да имитират предсказване. По същия начин, както и човек би могъл да го направи. Виждаме например, че някой иска да пипне горещата печка, и му казваме: „Не пипай, ще се опариш“. А той пипа, опарва се и учудено казва: „Вярно, както ми предсказа, така и стана“. Или се връщаме от среща с наш близък, с когото сме се уговорили след два дни да дойде на гости, и „предсказваме“ на домашните си: „След два дни той ще дойде при нас“. Така и става, „предсказанието“ ни се сбъдва4.
Такъв е механизмът на бесовските „предсказания“, които демоните представят насън на лековерния християнин. А целта е проста: да му спечелят доверието. Довери ли се човек на сънищата, демоните започват чрез тях да го управляват незабелязано и все повече го увличат в мрежите си. Затова и Свещеното Писание казва: „Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци. Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища. Гадание, белези и сънища са суета. Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са“ (Сир. 34:1-2,5,7).
- Преп. Йоан Лествичник. Лествица. М., Изд. „Лествица“, 1999. с. 30. ↩︎
- Свт. Игнатий Брянчанинов. Собрание сочинений. Том III. Гл. I. Слово о чувственном и о духовном видении духов. ↩︎
- Такива случаи има например в житията на препп. Исаакий (14.ІІ) и Никита (31.І), Затворници Киево-печерски, на преп. Симеон Стълпник (1.ІХ) и др. ↩︎
- Трябва да имаме предвид, че заради своята духовна природа демоните имат способността да се придвижват в поднебесното пространство с много голяма бързина. Ето защо, както добре обяснява св. Антоний Велики, те имат такова предимство пред хората, както ездач пред човек, ходещ пешком. ↩︎