Страница с материали за светото Православие

Суеверни писма и молитви

,

Из книгата „Суеверия сред днешните християни“

Случвало ли ви се е да попаднете на някой човек, който се има за „много вярващ“, идва и благоговейно ви подава сгънат лист хартия? След което пак с голямо благоговение и някак тайнствено започва да ви обяснява историята на това „свещено“, според него, листче.

„Преди петдесет години – разказва архиепископ Никон (Рождественский), – когато аз още учех в духовното учи­ли­ще, момченцата от село, мои връстници, ми донесоха лист, преписан на полуустав, със заглавие „Свято писмо“. В него се казваше, че в светия град Йерусалим, близо до Гроба Го­споден бил чут глас от небето: „Ще поразя с бедствие целия свят!“ А за да не дойде такова бедствие, се предписваше да се чете, и главно – да се преписва и разпространява прило­же­ната към писмото молитва; при това се обещаваше щастие на този, който препише девет такива молитви и ги даде на свои познати, а на онзи, който не направи това – че ще го порази бедствие. И ето, че селските момченца започнаха да препис­ват тази неграмотна молитва и да я раздават на съседите си, в това число и на мене. Помня, че тази молитва ми се стори много неграмотна и даже еретическа и аз обяснявах на моите простодушни приятели, че не трябва да ѝ вярват и че трябва да се молят с тези молитви, каквито има в църковните книги, а не с такива, които се разпространяват тайно, незнайно от кого.

Можете ли да си представите, че това суеверие с мо­лит­вата и „светото писмо“ съществува и досега! Все още странства тази молитва по Русия, все още простодушни без­делници прилежно я преписват и разпространяват навсякъде, въобразявайки си, че с това вършат добро дело… Пишещият тези редове получи няколко писма, с които молят да се раз­ясни: що за молитва е това и какво представлява това „свято писмо“? Може ли да им се вярва?… Недобросъвест­ните съчинители на подобни писма не се страхуват да станат „лъже­свидетели Божии“, както казва свети апостол Павел, защото приписват на Бога нещо, което Той не е правил (1 Кор. 15:15). И тъй, в едно такова „писмо“ четем:

„Това писмо е намерено зад икона в Почаевската лавра. Писмото е написано със златни букви от Самия Иисус Хри­стос. Който иска да прочете това писмо, то само се отваря, после отново се затваря по бърз начин (?) и се връща в събора, зад иконата на св. Михаил“.

След това има наставления, а след тях – обичайните за та­кива апокрифни писма заплахи и обещания:

„Който не вярва на това писмо, той от сега ще бъде про­клет, а който го дава да се преписва и чете, то макар и да има толкова грехове, колкото са звездите на небето и пясъка в морето, или тревата на земята, то всичко ще му бъде простено, а който има това писмо и не го даде да се преписва от други, той ще бъде наказан от Бога и изгонен от Царството Божие. И който има това писмо по време на война, то нито един не­приятел няма да му навреди, а който го носи със себе си, той навсякъде ще бъде щастлив и ще получи Царството Божие“.

Помисли си само, колко е просто всичко: вземи листа хартия с полуграмотното писмо, което е написал някой-си автор от името на Христа, и ще бъдеш невредим на война; а ако носиш със себе си светото Евангелие и Кръста Христов, то авторът не ти обещава такова нещо. Оказва се, че неговото писание има някаква чудотворна сила, а словото Божие – не… Бедните невежи наивници, вярващи на подобни измислици! И се трудят, и преписват „писмото“, преписват и молитвата, в която даже има ерес, защото Трисвятое1 в тази молитва неправилно е отнесено само към второто Лице на Пресвета Троица – Иисус Христос. И отново в молитвата има същите обещания, същите заплахи…

„Ако някой получи такава молитва или писмо, нека да изгори тези хартии, понеже са писани от някой невежа, дръзващ даже на Господа Бога да лъжесвидетелства. А на него отговорете, че писмото му е изгорено и е грях да се вярва на това писмо…“2

Друго подобно суеверно писмо, разпространявано от не­вежи люде, е следното:

„От Господа Иисуса Христа з.у.е.к.ч.у. Иисус Христос, Син Божий ви казва: 1. Да вярвате в това, което ви учи Све­тата Православна Църква. 2. В Неделя да не работите: този ден да посветите в чест и памет на Моето възкресение. Бог ви е дал да работите шест дни и ви е изпратил Дух Свети, за да правите добро, понеже знае, че голямо е злото между вас. 3. Ще ви се дадат наказания на земята с глад, бури, трусове, войни и смутове. Ще въстане цар против царя, княз против княза, град против град, съсед против съседа и не ще има где да се скриете. Ще се даде да видите на небесата знакове и да ги гледате в течение на няколко дни. Ще ви се даде гръм и мълнии, земята ще се разтърси и на места ще се провали и от тези злини половината от човеците ще загинат. 4. Почитайте и пазете денят на Духа Свети; ако това не правите, ще умрете от напразна смърт, ще отвърна лицето Си от земята и ще ви из­пратя черни същества, които живи да ви изгорят. Престанете да правите зло. Ако Моята Майка не се молеше за вас, то от­давна щяхте да загинете. Почитайте баща и майка. 5. Който не вярва в това писмо, ще бъде лишен от благоволение и ще бъде далече от Божия престол. Ако давате да се чете и раз­про­странява това писмо, ще покриете много грехове. 6. Ако спаз­вате тази Божия милост, тогава не ще умрете без изповед и Причастие, което се приема от тези, що заминават от този свят. 7. Като изпълнявате Божиите заповеди, не забравяйте бед­ните; никого не обиждайте; греховете си изповядайте.

Обяснение. Това писмо… е написано с ръката на Господа Исуса Христа и е било дадено на св. апостол Петра да го раз­даде навред. Буквите з.у.е.к.ч.у. означават петте рани на Го­спода Исуса Христа. Когато св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов са били заедно, седнали на едно място, явява им се св. апостол Петър, дава им писмото и казва: „Вземете това писмо, което е оставено от Господа Иисуса Христа и го раз­дайте навред. Който вярва в Бога и е християнин, без разлика на народност, да го носи в себе си и прочита с вяра и дела, от нищо да не се бои, защото Бог ще му бъде защита във всичко: било в сражение, било от болест, от гръмотевица, от огън, от вода; в съдилища и в разни опасности. Който го носи в себе си и има вяра, Бог ще е с него на всяко място. Това писмо раз­пръснете по вярващите, а най-много оставете на Господните храмове.“ … В това писмо е казано още: „Който го носи в себе си, куршум не ще го повреди, ни гръм, ни мълния, ни огън, ни вода, ни звяр, ни разбойник. Амин.“

„Писмото“ очевидно е съчинено от някой невежа с не­здрав разсъдък, който се счита за православен християнин. Първо, ние наистина трябва да вярваме на това, което ни учи светата Православна Църква. А тя ни учи категорично да не вярваме на такива „писма“ и всякакви, подобни на тях „бабешки басни“ (1 Тим. 4:7). После, съчинителят на „писмото“ е пре­писал нещо от Божиите заповеди, нещо от предсказанията на Спасителя (Марк. 13:8) и нещо от други места в Библията, като го е доукрасил и променил от себе си. Кощунство! Ако тър­сим Божия закон, нима от откъслеците в това листче ще го прочетем? Съвсем не. Всеки, който иска да узнае Божия закон, ще го прочете от Словото Божие, а не от подобни съмнителни листчета. А употребата на израза „напразна смърт“ показва крайно непознаване на църковнославянския език, откъдето е преписан. „Напрáснаѧ смéрть“ не означава „напразна“, а означава „внезапна“ смърт. После следват ти­пич­ните за такъв род „писма“ заплахи, както и реклами­рането на „писмото“ като предпазен талисман. За тяхното безсмислие вече се спомена в коментара на архиеп. Никон по-горе.

И тук, както и в останалите случаи, е налице характерни­ят белег на суеверието – „натискането на копчето“ (в случая, носенето на писмото-талисман) и автоматичното „решаване“ на проблемите.

Всеки здравомислещ християнин никак не бива да се доверява на такива произведения на психически болни хора, а по-скоро трябва да ги изобличава.

„Светини“, придружени със суеверни писма. Понякога сред народа се появяват и съмнителни светини от рода на… закваска за тестено изделие, за която се предполага, че е била донесена преди много години от самия Йерусалим! И ето, закваската започва да се предава от къща на къща като истинска светиня. Към закваската се прилага и специална „инструкция“ как точно трябва да се замеси тестото. За­мес­ването обикновено представлява цял сложен ритуал с опре­делен брой обръщания наляво и надясно, а тестото трябва да се дели на точни равни части, и т.н. Готовият продукт също трябва да се консумира по определен начин – само соб­ственото семейство (без никакви гости), при затворени врати и задължително да се мълчи. Нататък следва обещанието, че ако направите всичко по гореописания начин, ви очаква щастие, а ако не – ще дойде беда. Точно както и при „светите писма“.

Нека бъдем внимателни.


  1. В молитвата „Святый Боже, Святый Крепкий, Святый Без­смерт ­ный, помилуй нас“ се обръщаме не само към Господ Иисус Христос, а и към другите две Ипостаси на Триединния Бог: Бог Отец и Дух Светий. ↩︎
  2. Архиеп. Никон. Православие и грядущие судьбы России. Статьи из дневников за 1910-1916. Суев. письма и молитвы. ↩︎