Страница с материали за светото Православие

Житие на преподобния и богоносен наш отец Антоний Печерски

Първоначалник на руските иноци, започнали да се подвизават в пещери

Из Киево-Печерския патерик

Преп. Антоний Печерски - гравюра
Изпратен от Божия промисъл, той донесъл в Русия благословението на Светата Атонска Гора, положил в нея началото на съвършения иночески живот и основал при дивни чудеса светата Печерска лавра. Паметта му е на 10 юли.

Благословен е Бог, сътворил премъдро всичко, Кой­то иска да се спасят и да се просветят с познанието на истината всички люде. Благословен е Той за това, че не е оставил нашата Руска земя и не е допуснал тя да се помрачи с тъмнината на незнанието, далеч от спасителните пътища.

Подобно на това, както в началото на света, когато цялата земя била покрита с тъмнина, разстилаща се над бездната, и Дух Светий се носел над водата (Бит. 1:2), преди всичко Бог сътворил светлина за новосъздадената земя, после Той за­повядал на слънцето да засвети над земята и дал на слънцето да обладава деня, а луната и звездите предназначил да освет­ля­ват нощем, така и когато дошъл краят на определените години, а нашата Руска земя била помрачена от адската тъм­ни­на – незнание за спасението, тогава Светият Дух, носейки се над кръщението, преподадено ни чрез благоверния княз Владимир, ни е просветил за пръв път със светлината на вярата. После ни е открил духовното Слънце, светещо чрез добри дела, за да сияе то над нас в дните на спасението, да дава своята светлина също и на духовните луна и звезди, осе­няващи със своята помощ нашия път в мрака на нераде­нието.

И Той избрал за това преподобния и богоносен наш отец Антоний, който скоро след покръстването на русите, като втори Моисей след преминаването на израилтяните през морето, покорявайки се на Божието призвание, възлязъл на светата планина – не Синайската, димяща от огъня на Божия гняв, но Атонската, сияеща с благодатта на света Богоро­ди­ца, където приел благодатния закон, предаден с ангелска помощ на светия иночески чин. И когато той дошъл от Атон, пратен от Бога в Русия, да ѝ предаде съвършения закон, във всичко се явил подражател на израилския законодател. Както онзи, идвайки със Заповедите при Израиля, явил на себе си слънче­ви лъчи и затова положил на лицето си покривало, така и този преподобен, нашият руски законодател просвет­лял с добри дела, подобно на светозарно слънце, както и Църквата го на­зо­вава, поради което той се и поселил в пеще­ра, като че въз­лагайки така покривало на лицето си. Но както облакът, покрил слънцето, не може да скрие неговите лъчи и да за­тъм­ни деня, така и пещерата не могла да утаи донесения от препо­добния наш отец Антоний закон, за който той го­во­ри заедно с пророка, като за свой пътеводен лъч: „Твоят закон е светило за нозете ми и светлина за пъте­ките ми“ (Пс. 118:105, по слав.).

Подобно на слънце е просветил преподобният законо­да­тел нашата Руска земя със съвършения иночески закон, сияещ в пещерата с добри дела, като със светлина, светеща в тъмни­на­­та, и ѝ устроил благоприятен ден на спасение, в който започ­нали да ходят тези синове на Русия, които приели бла­го­чин­ния иночески образ, казвайки с апостола: „Ето сега благоприят­но време, ето сега ден на спасение!“ (2 Кор.6:2). И както целият земен кръг, като закрие лицето на слънцето, не може да му препятства да хвърля светлина на владеещите в нощта све­ти­ла – луната и звездите, така и преподобният наш отец Анто­ний, покрит от пещерната земя, като духовно слън­це, невъз­бран­но е озарил в Русия със своята светлина мисле­ните све­ти­ла, помагащи ни в нощта на нашето нера­дение за спасе­ни­ето.

От тях сияещия по-ярко от всички – преподобни Теодосий Печерски – Църквата го нарича Руска звезда, не обикновена, но такава, която се явява водителка на останалите звезди, т.е. луна. (Подобно на това, седемте първи небесни светила, има­щи собствено движение и наричани планети, в това число не само луната, но и слънцето, се наричат от църковните учи­тели седем звезди, държани в десницата Господня.1) А без­чис­лените други Печерски светци, които в закона, донесен от преподобни Антоний последвали устава на преподобни Тео­досий, просияли като чисти звезди, умножени на небесната твърд2. И ето защо наистина чудотворната Печерска лавра се оказала небоподобна.

И така, заедно с преподобния Нестор, летописец руски, просиял в същото това време, ще започнем да разкажем по­вестта за първия велик светилник на това Руско небе.

В княжението на благоверния велик княз Владимир Све­то­славич, самодържец на Руската земя, благоволил Бог да яви светилника на Своята Църква и наставника на иноче­ства­щите, приснопаметния мъж, преподобния и богоносен наш отец Антоний.

Той се родил в град Любеч, от детство имал в душата страх Божий и желаел да се облече в иночески образ. Чо­ве­ко­лю­би­вият Господ му сложил на сърце да отиде в Гръцката страна и там да се постриже. И той се отправил на път, стран­ствайки заради странствалия и потрудилия се за нашето спа­се­ние Гос­под, като достигнал Цариград, а след него и Атон­ската пла­нина. Там той обходил светите манастири и видял пре­биваването на светите отци, по-високо от човешкото есте­ство, в плът подражаващи на ангелския живот. И като се възпла­ме­нил още повече от любов към Христа, желаейки да възре­вну­ва живота на тези отци, той дошъл в един от нами­ращите се там манастири и молил игумена да възложи върху него образа на иноческия чин. Игуменът, предвиждайки не­говите бъдещи добродетели, изпълнил молбата, постригал го и го научил на съвършения иночески живот. А Антоний, като угаждал във всичко на Бога, се подвизавал и в другите добро­детели, преуспявайки в покорност и послушание, тъй че всички се радвали за него.

Когато вече не малко време той прекарал на Света Гора, бидейки праведен във всички свои дела, тъй щото мнозина от него се ползвали духовно, на игумена било известено от Бога да пусне преподобния в Русия. Игуменът го повикал и казал: „Антоний, отиди обратно в Русия, за да бъдеш и там за полза и утвърждаване на други, и да бъде върху тебе благослове­ни­ето на Светата Гора“. Преподобни Антоний, като приел бла­го­сло­ве­нието, като да е от Божиите уста, се отправил в Русия и пристигнал в Киев.

Като влязъл в града, той мислел къде да живее и ходел по манастирите (които започвали тогава да се строят от гръцки иноци, дошли за покръстването на Русия с митрополит Ми­ха­ил, но нямали съвършен общежителен чин и устав). И не пожелал той да живее нито в един от тези манастири, тъй като това не било угодно и на Бога. И започнал да ходи по дебрите и планините и околностите, и дошъл в Берестово, открил пещера, която някога изкопали варяги3, помолил се и се заселил там, пребивавайки в голямо въздържание.

Когато се преставил4 благоверният княз Владимир5, власт­та преминала към безбожния и окаян Светополк6, който започ­нал да управлява в Киев, и като започнал да убива бра­тята си, умъртвил светите мъченици Борис и Глеб. Виждайки това кръвопролитие, преподобни Антоний отново заминал на Света Гора.

Светополк бил победен от благоверния княз Ярослав, кой­то започнал да управлява в Киев. Той обичал село Берес­тово и Берестовската църква на името на светите Апостоли и събирал около себе си презвитери. Там бил и един презвитер на име Иларион, мъж благочестив, разбиращ Божественото Писание, и постник. (Той след много години по Божие изво­ление и по желанието на княз Ярослав бил поставен от събо­ра на руските епископи за митрополит в църквата „Св. София“, като преди това бил постриган в иночески чин от преподобни Антоний). Този презвитер ходел от Берестово към Днепър, на хълма, където сега е мястото на първоначалния Печерски манастир. Тогава там имало гъста гора. Иларион си изкопал малка пещера, два сажена7, и в нея извършвал псалмопение8 с поклони, молейки се тайно на Бога, а преподобни Антоний в това време се намирал на Света Гора, в манастира, където бил постриган. И било отново известено на игумена от Бога: „Изпрати отново Антоний в Русия: той Ми е нужен там“. Игуменът, като повикал преподобния, му казал: „Антоний, Божията воля е ти пак да отидеш в Русия, и нека бъде над тебе благословението от Светата Гора“, и му предсказал, че от него ще произлязат много черноризци, и като го благо­сло­вил, изпратил го с думите: „Върви с мир“.

Преподобни Антоний, като получил благословението, от­но­во пристигнал в Киев, възлязъл на хълма, където Иларион бил изкопал малката двусаженова пещера, и като обикнал това място, помолил се със сълзи така: „Господи, да бъде на това място благословението на Светата Атонска Гора и мо­литвата на моя старец, който ме пострига! И утвърди, Го­спо­ди, моето жителство тук!“

След тази молитва Антоний се заселил там и започнал да живее в постоянна молитва към Бога. Той се хранел със сух хляб и пиел вода с мярка, и то през ден, а понякога и през два. Понякога не вкусвал храна цяла седмица, а пребъдвал в бодърстване денем и нощем и копаел със собствените си ръце голяма пещера срещу предишната.

За него започнали да узнават хората и някои идвали, до­насяйки му нужните припаси и просейки от него благосло­вение. Други пък желаели и да живеят при него – в тяхното число бил и блаженият Никон.

По това време дошъл при преподобни Антоний в пе­щерата и преподобни Теодосий, на 23-годишна възраст. И преподобни Антоний наредил на блажения Никон да го постриже, тъй като той бил свещеник и опитен инок.

След дълго княжестване се преставил благоверният княз Ярослав и властта получил неговият най-голям син Изяслав, който започнал да княжества в Киев. А преподобни Антоний бил тогава вече известен по Руската земя с големите си добродетели, както в древност в Египет Антоний Велики. Като чул за неговия живот, христолюбивият княз Изяслав дошъл при него с дружината си, просейки от него благосло­вение и молитви. От това време вече всички узнали за преподобни Антоний и започнали да го почитат, и някои хри­сто­любци започнали да идват при него за пострижение, а той ги приемал и постригвал.

В това време дошъл при преподобни Антоний блаженият Варлаам, син на знатния болярин Йоан, а после и Ефрем, слуга на княза, които по тяхно желание преподобният наредил на Никон да ги постриже. Много притеснения претърпял преподобни Антоний с братята заради постри­жението на тези двама иноци. Знатният болярин Йоан с ярост дошъл в пещерата заедно с много слуги и като разгонил богоизбра­ното стадо на преподобни Антоний, извел сина си, блажения Варлаам, от пещерата, свалил от него светите монашески оде­жди, облякъл го в светла болярска дреха и насила го по­вля­къл в своите палати. Освен това и самият княз Изяслав, като узнал за пострижението на болярския син и на своя любим слуга, се разгневил на Христовото братство, събрано от преподобни Антоний, и като заповядал да до­ведат при него блажения Никон, който ги постригал, излял върху него гнева си заради тяхното постригване и изисквал от Никон да ги уговори пак да живеят в света, като заплашвал да прати неговия наставник Антоний с всички пещерни иноци в зато­чение и да разкопае пещерата им.

А преподобният наш отец Антоний, принуден от този гняв, внушен от княза на тъмнината, напуснал тогава пещерите заедно с останалите братя и отишъл на друго място.

Но като узнала за това, жената на княза усилено молила съпруга си да не прогонва от своите владения Божиите раби, за да не си навлече също такъв Божий гняв, какъвто е бил в нейното отечество – полската земя, след изгонването на черноризците. (Тази княгиня била полякиня, дъщеря на Болеслав Храбри, и тя си спомнила за Божия гняв, който се разразил, след като били изгонени черноризците за отмъ­ще­ние на пострижението на преподобни Моисей Угрин; тогава нейният баща Болеслав, който изгонил тези Божии раби, умрял с внезапна смърт, и по време на междуособната бран народът убил епископите и болярите.)

Княгинята едва измолила княз Изяслав, и като се опом­нил и побоял от Бога, той изпратил молба до преподобния, да се върне старецът на своето място. Едва на третия ден успели да го склонят да се върне.

Така преподобният наш отец Антоний се върнал в пеще­рата и непрестанно се молил на Бога да му даде сили да търпи мъжествено всички напасти, нанасяни му от врага, ненавистник на доброто, и да не предава на духовните зверове душите на тези, които Го прославят (Пс. 73:19, по слав.), и да не забравя докрай Своите бедни (Пс. 9:33, по слав.). И по неговите молитви не само разпръснатите овце се завърнали с мир при своя пастир, но и много други, които търсели спасение, идвали при него в пещерата и го молели да ги избави от мрака на хлъзгавия греховен път и да ги настави в светлината на пътя на спасението. Той всички приемал с любов и като ги поучавал как да следват Христа, нареждал на блажения Никон да ги постригва. И се събрали при него братя, 12 на брой. Те изкопали голяма пещера, където устро­или църква и килии, съществуващи и досега в пещерите под първоначалния Печерски манастир. Там преподобни Анто­ний преживял 40 години.

Икона на св. преп. Антоний Печерски
преп. Антоний

Когато братството било събрано, преподобният отец Анто­ний казал: „Ето, братя, Господ ви избра и вър­ху вас е бла­го­датта на Света Гора, чий­то игумен пострига мен, а аз – вас; нека бъде върху вас първо благо­сло­вението от Бога и Пресвета Богоро­дица, а после – от Светата Гора.“ След това той им казал: „Живейте сами без мене и аз ще ви поставя игумен, а сам искам да живея един, както съм свикнал на това преди“. И той им поставил за игумен блажения Варлаам, а сам, избяг­вайки многогрижието и житейската суета, се за­творил в една от килиите на същата тази пещера. После той се преместил от­там на друг хълм и започнал да копае друга пе­щера, намираща се под днешния голям Печерски мана­стир.

Игуменът блажени Варлаам и братята, като приели благо­сло­вение от преподобни Антоний, останали да живеят в първата пещера. Но понеже братството се увеличило така, че не могли по време на съборно служение да се вместят в пещерата, те помислили да построят малка църква извън пещерата. Тогава игуменът с братята дошли при преподобни Антоний в другата пещера и му казали: „Отче, братята се умножават и ние вече не можем да се вместим във време на съборна молитва в пещерата; и така, по повеление Господне и на Пресвета Богородица и по твоите свети молитви благослови да построим малка църква извън пещерата“. И преподобният ги благословил за това дело; те, след като му се поклонили до нозете, си отишли и започнали да строят над пещерата малка църква „Успение на Пресвета Богородица“.

Когато тази малка църква над пещерата била построена и игумен на пещерния манастир бил блажени Варлаам, княз Изяслав, който бил наречен в свето Кръщение Димитрий, издигнал каменна църква на име на този светец, устроил при нея манастир и взел там за игумен блажения Варлаам, поне­же искал да възвиси своя манастир над Печерския, надявайки се на силата на богатството. Но макар и да са много мана­сти­ри­те, построени с богатството на князе и боляри, обаче не такава е тяхната чест, както на тези манастири, които са построени с молитви и сълзи, пост и бдение на светиите. Така и препо­добни Антоний нямал нито злато, нито сребро, но поливайки го със сълзи, направил да израсне несравнен манастир.

Когато игуменът Варлаам отишъл в манастира „Свети великомъченик Димитрий“ от първоначалния Печерски ма­на­стир, братята, които се подвизавали в пещерите, дошли при преподобни Антоний и му казали: „Отче, постави ни игу­мен!“ – „Кого искате?“ – попитал ги той. „Когото иска Бог и Пресвета Богородица и ти, честни отче!“ Преподобният им казал: „Който от вас е послушен, кротък и смирен, той да ви бъде игумен“. Тогава просили от него да им бъде игумен преподобни Теодосий, като единонравен нему и опитен във всичко. И преподобният го благословил на игуменство. А цялото братство, наброяващо 20 души, се поклонили на пре­подобни Антоний до земята, радвайки се за такъв наставник.

Когато преподобни Теодосий приел игуменството над Пещерния манастир и с голямо усърдие, с пост и слъзни молитви изпълнявал своето дело, много тогава помогнали благословението и молитвите на неговия духовен началник, преподобния наш отец Антоний, който безмълвствал в уединение. Бог започнал още повече да умножава числото на черноризците, така че скоро те станали сто души. И игу­ме­нът, преподобни Теодосий, като виждал голямото умно­­жа­ва­не на братството, решил с тях да построи манастир, и отново те отишли при преподобни Антоний и му казали: „Отче, брат­ството се умножава и ние бихме искали да построим мана­стир“. Преподобни Антоний се изпълнил с радост и казал: „Благословен е Бог за всичко. Молитвите на Пресвета Бого­родица и Божиите угодници от Света Гора да бъдат с вас и да ви помагат!“ Тогава той изпратил един инок при княз Изяслав със следните думи: „Христолюбиви княже, Бог умножава братството, а нашето място е тясно. Просим от тебе: дай ни хълма, който е над пещерата!“

Като чул това, князът се зарадвал и изпратил свой бо­лярин да отдели за тях намиращия се над пещерата хълм. На него преподобният игумен Теодосий и братята построили голяма дървена църква, след което я украсили с икони, построили много килии и оградили с ограда този манастир, където се преселили от пещерите, и от това време този манастир, който възникнал по благословение от Светата Гора, започнал да се нарича Печерски, защото преди това черноризците живеели в пещери.

След това преподобни Теодосий пожелал да укрепи своя манастир освен с видима стена, също и с духовна ограда, т.е. с устав за иноци, които живеят не в затвор, а в манастир. Той започнал да търси манастирски правила (както е написано за това в житието му) – и в помощ му били благословението и молитвите на преподобни Антоний. Понеже по неговото благословение и молитви и по Божия промисъл се намерил тогава почтеният Михаил, инок от светия Студийски мана­стир, който пристигнал от Гърция заедно с митрополит Ге­оргий. Него преподобният игумен Теодосий много го разпитвал за устава на студийските отци: как там пеят и как се провеж­да четенето, и как да се извършват поклоните и стоенето в църквата и трапезата, и каква е храната и в кои дни. След като узнал подробно всичко това от Михаил, а също и от блажения Ефрем, който бил на светите места, той събрал за­едно преписаните оттам и донесените устно в Киев пра­вила, и ги преподал на своя манастир. И от този манастир всички руски манастири получили своя устав. Заради това Печерски­ят манастир бил почетен с първенство и чест над всички останали руски манастири.

Така помогнали на Печерския игумен Теодосий благо­словението и молитвата на преподобния наш отец Антоний. По това време от живота на преподобни Теодосий и от управ­лението му на иноците по устав чрез добродетелен живот, при него, който приемал всички приходящи, дошъл препо­доб­ният отец Нестор, летописец Руски, съставител на това и на други жития. В това време преподобни Нестор бил на 17 години, както самият той пише за себе си. Преподобни Тео­досий го приел с любов, по благословението и молитвите на преподобни Антоний. Той пръв засвидетелствал защо мана­сти­рът бил наречен Печерски, и в своя летопис накратко написал за полза – за първите подвизи на първоначалника на манастира – преподобния отец Антоний, но за чудесата, макар и не за всички, например за честната кончина на пре­подобния, ние ще разкажем от думите на блажения епи­скоп Симон и неговия съработник Поликарп; а свидетелството за подвизите и скърбите, които претърпял преподобни Анто­ний, ще предоставим на летописеца Нестор.

Преподобният наш отец Антоний, усамотен в другата пеще­ра, като виждал умножаването и благочинието на своето избрано от Бога стадо, прославял Бога с добродетели външни и духовни и възхождал от сила в сила. Затова Бог така го прославил, че той просиял в Руската земя с различни чудеса и особено с дар на изцеление и пророчество. Преподобният отец Антоний се показал чудотворен лекар и руски пророк. Неговото чудотворно лечителство ставало така: преподоб­ни­ят старец сам служел на болните и ги изцерявал със своите молитви; но покривайки със смиреномъдрие дара на изцеле­ние чрез своите молитви, той благославял и давал като лекарство тези билки, с които сам се хранел, и болните, като ги приемали, от какъвто и недъг да били обхванати, оздравя­вали. Като подражател на такова чудотворно лечителство той оставил блажения Агапит.

За дара на прозорливост, освен другите случаи, сви­детел­ства следният. Веднъж трима князе, синове на Ярослав – Изя­слав, княз Киевски, Светослав Черниговски и Всеволод Переяславски, като се отправяли на поход против полов­ците9, дошли за благословение при преподобни Антоний. А той, като предвидял с духа си Божия гняв над тях, се про­съл­зил и им казал: „Заради вашите грехове вие ще бъдете победени и обърнати в бягство от неверните; мнозина от нашите войници ще потънат в реката, други ще бъдат отведени в плен, а някои ще паднат от меч“. Това се и сбъд­нало в сражението при река Алта, тъй че едва самите князе спасили живота си и избягали: Изяслав и Всеволод – в Киев, а Светослав – в Чернигов; а половците се разпръснали по цялата руска земя, грабили и отвеждали жителите ѝ в плен.

По това време преподобният предсказал на Шимон, син на княз Африкан, че той не само ще се спаси от смърт в бит­ката, макар лежащ сред труповете, но и след много години ще бъде пръв погребан в каменната Печерска църква, за чието чудесно създаване преподобният също предсказал. И всичко това наистина се сбъднало. И Шимон, като се върнал от похода, разказал на преподобния: „Аз лежах ранен сред много убити, но някаква Божия сила ме изнесе изсред тях и изцели раните ми, и аз намерих своето имущество и войници невредими“.

След това Шимон разказал, че той на два пъти видял във въздуха подобие на Печерската църква, която ще бъде съгра­дена и в която той ще бъде погребан: лежейки на бойното поле при река Алта и намирайки се при морето, когато, из­гонен от своя чичо Якун от управлението на варяжското княже­ство, бягал в Русия при княз Ярослав. Като разказал всичко това, Шимон засвидетелствал на дело за Божието благосло­ве­ние, явено му в откровение, за църквата, за която пророчествал преподобни Антоний. Той изнесъл златен пояс и венец и ги дал на преподобни Антоний с думите: „Това аз снех от образа на Иисус, разпнат на Кръст, когато напусках своето отечество. С този пояс, както ми заповяда глас Гос­поден, нека бъде измерена основата на църквата, в която ще бъда погребан; а венецът нека бъде закачен над Жертве­ника“. И после, след много години, станало явно, че предсказанието на преподобния отец Антоний, което се и сбъднало, се съ­гла­сувало с Божието благословение, когато след съграждането на Печерската църква, пръв в нея бил погребан Шимон.

Но преди това да припомним, по свидетелството на лето­писеца, за голямата напаст, която понесъл преподобният. Князът на тъмнината, дяволът, който ненавижда светлината на добрите дела, пак се опитал чрез княз Изяслав да отстрани от престолния град Киев този велик светилник – преподоб­ния наш отец Антоний, светещ с добродетели и чудеса в мрачната пещера като под похлупак, и устроил следния смут.

Когато половците победили в споменатата битка, киев­ските граждани принуждавали своя княз Изяслав да излезе с тях отново против тези врагове, разпръснали се по цялата Руска земя. А когато Изяслав не се съгласил, те надигнали смут, освободили от тъмницата намиращия се в плен в Киев полоцки княз Всеслав и го поставили за свой княз, а княз Изя­слав избягал в Полша. Седем месеца Всеслав стоял в Киев, след което против него дошъл от Полша Изяслав, заедно с крал Болеслав Храбри. А Всеслав излязъл от града от другата страна и тайно избягал в Полоцк. Тогава Изяслав влязъл в Киев и подучван от дявола, започнал жестоко да се гневи на преподобни Антоний: някой го бил наклеветил пред Изяслав, че уж обичал Всеслав и му бил съветник, и затова бил виновник за целия този смут.

А преподобни Антоний по това време служил в пещерата на болния Исаакий Затворник, когото дяволът прелъстил, явявайки му се в образа на Христа, и го оставил едва жив, след като го измъчил с танцуване. Врагът особено много завиждал на това служение на светеца и се стараел да не бъде Исаакий Затворник бързо изцерен душевно и телесно чрез грижите на преподобния. И затова той всячески подбуждал Изяслав да изгони в гнева си преподобни Ан­тоний от пределите на Киев. И за известно време врагът постигнал желаното. Черниговският княз Светослав, изве­стен, че неговият брат Изяслав жестоко се гневи на пре­подобни Антоний, пратил за светеца нощем и го отвел в Чернигов. Там на преподобния се харесало едно място близо до града, на хълма Болдиня, и като изкопал там пещера, живеел в нея. Впоследствие на това място бил създаден манастир.

Но не за дълго ликувал ненавистникът на доброто. По­неже скоро княз Изяслав, след като спокойно разгледал нещата, познал незлобието на светеца, видял козните на изкусителя и съжалявайки за стореното, пратил във владе­нието на Све­то­слав – Черниговската област, до преподобни Антоний с молба да се върне обратно в Киев при бого­избраното си стадо. И преподобни Антоний, кротък и смирен по сърце, склонил на молбата и се върнал при своето брат­ство, което се намирало в смущение и изоставеност, като овци, които нямат пастир (Мат. 9:36). Така Бог не пожелал, щото този всесветъл светилник, рус­кото светозарно слънце, преподоб­ният наш отец Антоний да положи началото на бла­гочинния иночески живот в друг град, освен бого­спа­саемия престолен град Киев, та откъдето е изгряла светлината на право­слав­ната вяра чрез благоверния княз Владимир над цяла Русия, оттам да изгреят и лъчите на съвършения пост­ни­чески закон чрез преподобния наш отец Антоний.

И след тази напаст не изнемогнал преподобният наш отец Антоний, но преминавайки степените на големите подвизи, се трудел в пещерата, докато не победил докрай некрепката сила на дявола. Изгонвайки, според казаното в Евангелието, с молитва и пост този нечист род, както и с други добро­де­тел­ни трудове – бдение, молитвено стоене, безчислени коле­нопреклонения – никога, освен това, не оставял той своята пещера, макар целият негов живот в това мрачно място да бил непрестанна борба със светоуправника на тъмнината на този свят.

И отново потекло от преподобния предишното негово чудо­творство, но с по-голяма сила. Той започнал да се грижи за съграждането на каменната Печерска църква, за която предсказал и за която получил чрез Шимон свидетелство за Божието благословение, и след като се посъветвал с пре­подоб­ния игумен Теодосий, той усърдно се молел на Небесния Строител – Той Сам със Своите непорочни ръце да благо­слови и да помогне да се съгради дом на Неговата непорочна Майка – нашата Владичица Богородица; и той казвал, подра­жавайки на Давид: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите“ (Пс 126:1).

И ето, когато без да се отлъчва някъде от Печерския ма­настир, светецът се подвизавал в такава молитва, както няко­га преславният чудотворец Николай Мирликийски, той се явил заедно с единонравния свой сподвижник преподобни Тео­до­сий в Константинопол, предстоейки пред Небесната Царица Пресвета Богородица, и като получил от нея злато, връчил го на каменоделците-строители, за да отидат в Русия за строежа на Печерската църква, по повеление на Небесната Царица.

И каменоделците-строители дошли от Гърция и разказали за това велико чудо, а преподобният наш отец Антоний направил нови велики чудеса, присъщи на древните велики пророци Гедеон и Илия. Когато майсторите започнали да питат на кое място да въздигнат църквата по повелението на Небесната Царица, преподобният наш отец Антоний се мо­лел три дни, Сам Триединният Бог да покаже с небесно знамение мястото, достойно за жилище на Царицата Небес­на. И тъй като мястото не било достатъчно, дошъл, сякаш по Божие внушение, княз Светослав при иноците, събрали се да из­берат място, и дарил за това своето поле.

В първата нощ, когато преподобни Антоний се молел, явил му се Царят на славата Иисус Христос и казал: „Антоний, ти намери благодат пред Мене“. Като чул това, преподобни Антоний изпросил в тази нощ, по цялата земя на сутринта да има роса, а на мястото на църквата, като чудесен знак, да бъде сухо. На другата нощ изпросил на­всякъде да е сухо, а на мястото на църквата да има роса. А на третия ден благословил това място и наредил да се оразмери със златния пояс, даден от Шимон: тридесет пояса на дължина и двадесет на ширина, както било заповядано на Ши­мон свише, и направил с молитвата си да падне огън от небето. Така чрез изгаряне на стоящите на това място дър­вета и чрез издълбаване на почвата достатъчно, приготвил това място, където сега сияе светата чудотворна небоподобна Печерска църква – за което е и написано в сказанието за тази света църква.

Като благословил с такова чудотворство избора на мя­стото и началото на работата по изграждането на църквата в светата Печерска обител, преподобни Антоний започнал и сам да се приготвя за отшествието си в небесните обители, в неръкотворната вечна Църква, за която св. Йоан написал в Откровението: „Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм“ (Откр. 21:22). Така определила Небесната Царица при явяването си във Влахерна, като казала на майсторите: „Този Антоний само ще ви благослови за работа, понеже отива във вечния покой, а Теодосий ще го последва през втората година“. Но от какво приготвяне имал нужда за честната си смърт пред Господа преподобният наш отец Антоний, който, водейки добродетелен живот в пещерата, можел да каже с апостола: „Всеки ден умирам“ (1 Кор. 15:31)? Също така всеки ден с нелъжливи уста той казвал с пророка: „Приготвих се и не се смутих да опазя Твоите заповеди” (Пс. 118:60, по слав. текст).

Вече готов в сърцето си за смъртта и несмущавайки се вече за своите дела, той бил смутен само от това, да не остави в униние богоизбраното си стадо, тъй че над пре­по­добния се изпълнило апостолското слово: „Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас” (Филип. 1:23-24).

Но като виждал, че времето за освобождаване и разделяне на душата от тялото вече е наближило, той утешавал своите чеда, обещавайки им, че и след отхождането си няма да остави това свято място, на което се е подвизавал, но всякога ще го наглежда и посещава, грижейки се за него и помагайки на живеещите в него и прибягващите към него с вяра. Ето какво благонадеждно обещание, по-високо от всякакво наследство, той оставил на своето свято място. Той обещал да ходатайства със своите молитви за това, че както самият той, умирайки на това място, се разделя с временния живот, бидейки изпълнен с чувство на покаяние, с несъмнена вяра за помилване, също така да се удостоят и всички, които се упокояват тук и които имат любов към него, да отхождат в покаяние и да получат помилване.

Като прекарал във втората си пещера 16 години, той за­вършил в нея своя временен живот и отишъл в безкрайния, в десетия ден на месец юли, в 6581 година от създаването на света, а от Рождество Христово – 1073, на 90-тата година от рождението си, при княжестването на Светослав Ярославич, княз Киевски, и при царуването на Роман Диоген, цар Гръцки. Честните мощи на този преподобен първоначалник тогава били погребани в същата тази пещера под големия манастир, в която той се упокоил. И подобно на това, както през своя живот сам преподобният се скривал от човешките погледи, молейки се на Бога тайно и в уединение, така и за своите мощи изпросил същото дарование – да бъдат скрити от очите на хората. Понеже е подобавало на нашия Руски законодател да се сподоби с равно дарование с Израилския. Някога, още през живота на Моисей, когато той донесъл от Синайската планина закон на Израиля в светлината на ве­ли­ко сияние, народът не могъл да гледа на него през живота му; така не могли да виждат и преподобния наш отец Антоний, докато още живеел в пещерата, в светлината на неговите добри дела, когато той донесъл закон на Руската земя от Атонската планина. Скрити са от погледите мощите на по­чи­налия Моисей, Израилския законодател, също така са скрити от погледите и мощите на преподобния наш отец Антоний, Руския законодател, и дори досега по чуден начин не позво­лява да ги виждаме Бог, Който е дивен сред Своите светии: мнозина, дръзнали да разкопаят мястото, в което е погребано честното тяло на преподобния наш отец Антоний, са били наказани с огнено опалване и телесни болести, докато не се разкаяли за дързостта си. Но ако мощите на преподобния наш отец Антоний и да са скрити от нашите погледи, то неговата помощ всякога е с нас и е близка до всички, които го призовават. Неговите мощи вършат непреставащи чудеса, помагайки на всички, които с вяра прибягват при честния гроб на преподобния. Особено те прогонват от хората бесов­ска­та тъмнина, и наистина светлината свети и в мрака на тъмната гробница на преподобния, и тази светлина никога няма да я угаси тъмнината, но изчезва от нейния блясък.

Честните мощи на преподобния наш отец Антоний изба­вят и от различни недъзи, поразяващи не само тялото, но и самата душа, както е изпитал това върху себе си и светият Йоан Многострадални.

Три години той се борил с бездната на нечистотата и мно­го пострадал, измъчван от влечението на греха, след което дошъл при гроба на преподобни Антоний, молил се пред него денем и нощем и чул гласа на преподобния: „Йоане, Йоане, ти трябва да се затвориш тук в пещерата, та чрез мълчание и невиждане на хора да утихне в тебе борбата, и Господ ще ти помогне“. Йоан така и направил, и по Божията благодат и молитвите на преподобни Антоний бил спасен и не го победили нечистите телесни страсти, макар и да се въоръжавали против него заедно с нечистите духове почти в продължение на тридесет години, както е написано в него­во­то житие.

Не оставил, според обещанието си, преподобни Антоний своето свято място. И грижейки се за него, той след кончи­на­та си се явил заедно с преподобни Теодосий (както се явил и приживе) в Константинопол, където се договорил с гръц­ките иконописци за изписването на свети икони за Печерската църква, и им дал достатъчно злато, както и отначало – на строителите, заедно с преподобни Теодосий; и ги изпратил в Киев, в своя Печерски манастир, при блажения Никон, който тогава бил игумен, както е описано в сказанието за украся­ването на светата Печерска църква.

Верен е преподобният наш отец Антоний и в това обна­деж­даващо свое обещание, по което той помага на онези, които го почитат: като се упокояват на това свято място, да завършват живота си в покаяние и да се удостояват с помил­ване

Чудесно на дело се изпълнили думите на неговото обе­щание върху блажения Еразъм, черноризец Печерски. Този инок отдал златото си за украсяване на Печерската църква и за­поч­нал да скърби за това. Но когато той паднал в люта болест и бил близо до смъртта, и лежал седем дни без­чувствен, той не могъл да умре без покаяние и да бъде погребан на това свято място. И ето, на осмия ден му се явил преподобни Антоний с преподобни Теодосий и казал: „Аз се молих за тебе на Бога, и Бог ти дари време за покаяние“. И Еразъм оздравял, и принесъл съвършено покаяние, тъй че, като починал след три дни, той бил помилван и се сподобил да бъде причислен към светиите (за което е написано в неговото житие).

Да прославим и ние Вседарователя Човеколюбец за да­руването на такъв велик чудотворец – първоначалника на иночестващите в нашата Руска земя, преподобния Антоний. Други негови многочислени дела, особено станали до кон­чината му, нито един човек не може да опише или разкаже, а са известни те само на Сърцеведеца, Който знае всичко неизвестно и тайно. Неговият език е перо на книжник бързописец (Пс. 44:2, по слав.) и Той най-пространно от всички е написал житието на преподобния наш отец Антоний в Книгата на вечния живот.

Ние не сме намерили другите книги за преподобния Антоний, които били изгубени през време на множеството войни, а успяхме да съберем за него само не много. Трябва прилежно да молим този чудотворец-първоначалник, щото и ние, приети в благонадеждните негови обещания, по не­го­вото ходатайство за нас, да се сподобим да завършим в покаяние живота си и да бъдем помилвани, ако и да ни се случи да бъдем виновни в някакво грехопадение, сторено по човешка немощ, и да не сме сторили пълно покаяние, за да намерим имената си написани в Книгата на вечния живот заедно с преподобния първоначалник Антоний, както деца със своя баща, по благодатта и човеколюбието на първен­ствуващия във всичко Началник на нашето спасение, Господ Иисус Христос, на Когото заедно с безначалния Негов Отец и Единосъщния Негов Дух подобава чест, слава, хвала и могъщество сега и винаги, и в безкрайните векове. Амин.

Киево-Печерска лавра - гравюра

  1. В ХV в., когато е съставен Печерският патерик, такива са били познанията по астрономия и съответно на тях е съставено това сравнение с казаното в книга Откровение (1:16). (Всички бележки под линия в книгата са на преводача.) ↩︎
  2. В древност небето се определяло като „твърд“. Оттук някои съвременни богослови правят повърхностния извод, че древните считали небето наистина за нещо твърдо, подобно на разположена над земята полусфера, на която са накачени звездите. Всъщност „твърд“ в древния език има широко значение и предимно се упо­тре­бява за нещо, което стои твърдо, непоклатно, а не толкова за озна­ча­ване на твърдото агрегатно състояние на веществата. ↩︎
  3. Племето варяги дошли в древна Русия от запад (Швеция, Нор­ве­гия) и се занимавали с търговия, пиратство и военно наемни­чество. ↩︎
  4. От слав. „престaвилсz“ ­= „преселил се“, букв. „преместил се“ (от земния живот в небесния). От глагола „стaвити“ = „поставям“; „престaвити“ = „вземам от едно място и поставям на друго“. „Престaвилсz“ по смисъл е съвсем различно от „представил се“. ↩︎
  5. Св. Владимир – Киевски княз от 980 до 1015 г. Известен е с покръстването на Киевска Рус в 988 г. ↩︎
  6. Светополк І Окаянни е княз на Киевска Рус от 1015 до 1019 г. Убива трима свои братя: Борис, Глеб и Светослав. ↩︎
  7. Сажен – староруска единица за разстояние, приблизително 1,5 м. ↩︎
  8. В светоотеческата литература под „пеене на псалми“ (или „псалмопение“) се разбира не пеене в букв. смисъл (по ноти или по гласове), а бавното им и внимателно четене, наподобяващо по своята протяжност пеене. (Виж: Свт. Игнатий Брянчанинов. Приношение современному монашеству. Глава 22: О применении келейного правила к монастырскому правилу.) Също така под „пение“ в църква следва да се разбира молитвата, т.е. богослужението в църква. ↩︎
  9. Половци – жители на Полоцкия район (Северна Белорусия), разположен в устието на р. Полота, с административен център град Полоцк. ↩︎