
Свидетели сме как все повече и повече днес се поругават и потъпкват устоите на светото Православие – църковните канони – и то не от външни на Православието фактори, а от онези църковни първопредстоятели, които най-вече трябва да бъдат техни пазители и защитници. Свидетели сме и как това апостасийно пренебрегване на каноните не води до нищо добро, а само до все повече безредици, смутове, разколи и разцепления в Православната Църква.
⁜
Протопресвитер Феодор Зисис.
Украинская автокефалия.
Антиканоническое и разделяющее вторжение Константинополя.
Фессалоники, 2019.
Издательство „То Палимпсистон”
⁜
Протопрезвитер Теодор Зисис е роден през 1941 г. в семейството на свещеник. През 1965 г. завършва с отличие Богословския факултет на Солунския университет. Жени се за богослова Христина Булаки, преподавател по история на славянските и другите православни църкви, с която има две деца. Работи като научен сътрудник в Центъра за византийски изследвания на Солунския университет (1970-1974). През 1971 г. в Богословския факултет в Солун защитава докторска дисертация в областта на историческото богословие. През 1973 г. става доцент, а от 1980 г. е професор по патрология. Автор е на много статии и студии в научни списания, както и на монографии, и е един от най-авторитетните специалисти в областта на църковната история и каноническото право.
Ръкоположен е за дякон през декември 1990 г. и за презвитер през март 1991 г. От април 1993 г. служи в храма „Св. Антоний“ в Солун.
Зисис представлява Вселенската патриаршия и Еладската Църква в междуконфесионални срещи. Участва и в междуправославни срещи по подготовката на Всеправославния събор през 2016 г.
За критика на неправославните документи, оправдаващи унията, подписани през 1993 г. на срещата в Баламанд, Константинополската патриаршия му забранява да участва в диалога с католиците. В 1998 г. основава Общество за православно просвещение и ръководи издаването на богословския тримесечен алманах на Обществото – „Теодромия“.
През 2001 г. се противопоставя на посрещането на папа Йоан-Павел II в Атина в качеството му на Христов епископ, какъвто той действително не е, защото е изменил на Христовата вяра. Смята, че под ръководството на архиеп. Христодул Еладската Църква, вследствие на продължаващите тесни контакти със Световния съвет на „църквите“ и с представители на други религии, се е отклонила от апостолския и светоотеческия път и върви по пътя на междухристиянския синкретизъм и всеереста на икуменизма. През юни 2005 г. на протопр. Теодор е наложено запрещение да служи, което през септември с. г. е свалено след натиск от клирици, понеже запрещението е неканонично – поради изповедническата му православна позиция. Аргументирано изобличава антиправославната същност на Критския събор от 2016 г., поради което в края на с. г. му е отправено „последно предупреждение“ от Солунския митр. Антим. На 5 март 2017 г. в Неделя Православна официално обявява прекъсването на поменаване на Солунския митрополит (без да излиза в разкол), поради неправославното изповедание на този митрополит с оглед еретическите елементи в документите от Критския неправеден събор.
⁜
Автор: протопрезвитер Теодор Зисис.
Превод от руски: Анна Стефанова.
Издателство „Православна класика“, 2019.
96 стр.
PDF-фрагмент на книгата може да се изтегли оттук.
Може да се купи:
→ от магазините на книжарница „Хеликон” (проверете за наличност);
→ от книжарница „Български Книжици” – София, ул. Аксаков №10;
→ от книжарница „Гринуич” – София, бул. Витоша №37;
→ от книжарница „Къща за птици” – София, ул. Асен Златаров №22.