Из книгата „Суеверия сред днешните християни“

Нека отбележим как в този великопостен ден в родната ни страна се осквернява християнския пост и паметта на светия праведен Лазар, епископ Китийски (днешен Кипър), брат на евангелските праведни жени Марта и Мария (виж Иоан 11:2).
През време на Великия пост светата Христова Църква призовава своите чеда към покаен подвиг, към размисъл за своята греховност, примирение с ближните, със съвестта си и с Бога, усилена молитва и въздържание не само от храна, но и от всякакъв вид развлечения и веселби. Това обаче не е по вкуса на някои наши сънародници. Християнският пост им е скучен. Подготовката за празника на Христовото Възкресение им е безинтересна. За неизказаната радост в Царството Божие не мислят, нито пък се стремят към вечното блаженство. Напротив, искат да се веселят тук и сега. Жадни са за мимолетните греховни земни наслади. Искат да пеят, да скачат, да играят… особено по времето, когато светата Христова Църква не позволява това – през Великия пост.
„Забраненият плод – казват, – бил най-сладък“. Е да, но после се оказал смъртоносно горчив. Ужасно горчив. И дано не изпитаме тази горчивина самите ние.
И ето как отново езическите суеверия на „лазарките“ се примесват с църковния празник.



Лазарките са обличат в пищна празнична носия. Накичени с монети, цветя, венци и пера, те пеят лазарски песни и обхождат домовете. „Лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога с пари, мас, брашно. Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва. Според това, как ще падне ситото, се гадае за плодородието през годината“1.
Но преди обхождането на домовете, лазарките отиват в Божия храм, „за благословение“. Вярват, че Бог ще ги благослови за безчинията им (защото някои от тях продължават да се считат за православни християни). Без да се досещат, че Бог не благославя безчиния.