Правило

Текст в „Правила на Св. Православна Църква“, изд. от 1936 г. и изд. на Зографския манастир от 2004 г.

Текст в І том на „Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им“, изд. 2019 г.

Пояснения

Ап. 4

„епископите“

„епископът“

ὁ ἐπίσκοπος

Ап. 12

„Ако някой от клира или отлъчен от цър­ков­но общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира“ (излиза, че този от клира не е отлъчен)

„Ако някой от клира или мирянин, отлъчен от църковно общение или недостоен да бъде приет в клира“ (т. І, с. 250)

„Отлъчен“ се от­на­ся и за двамата.

Εἴ τις κληρικός, ἢ λαϊ­κός, ἀφωρισμένος, аще кто изъ клира, или мїрѧнинъ ѿлученный ѿ ѻбщенїѧ церковнагѡ.

Вж. и тълкованието на еп. Никодим.

Ап. 16

„А ако епископ… ги приеме за членове на клира си… да бъде отлъ­чен“ (излиза, че ако са­мо им позволи да слу­жат като клирици, без да ги причислява към своя клир, няма нару­ше­ние)

„А ако епископ… ги приеме като членове на клира, нека бъде от­лъчен“ (т. І, с. 264)

И в гръцкия, и в сла­вяноруския текст няма „си“. Т.е. забранено е изобщо да се приемат като клирици и да им се позво­ли да служат. Така обяснява и еп. Никодим.

Ап. 18

„Който е взел за съ­пруга вдовица, разве­дена или блудница, ро­биня или опорочена“

„Който е взел за съ­пруга вдовица или от­хвърлена от съ­пру­же­ство, или блудница, или робиня, или зре­лищ­на“ (т. І, с. 269)

ἐκβεβλημένην, ѿверженную – отхвърлена (дори и без развод);

σκηνῆς, позорищную – такава, коя­то излиза на сцена пред публика.

Ап. 26

„от ония, които се броят в клира, само чет­ци и певци да встъпват в брак по желание“

„от встъпилите в кли­ра безбрачни, при же­лание нека встъпват в брак само четците и певците“ (т. І, с. 286)

ἀγάμων, безбрачными

Ап. 45

„като свещенослужи­те­ли в църквата“

„като свещено­слу­жи­­тели на Църквата“ (т. І, с. 344)

ὡς κληρικοῖς, іакѡ служителѧмъ Церкви

Ап. 53

„като осъден от соб­ствената си съвест, защо­то става причина за съ­блазън и на други“

„като осъден от соб­ствената си съвест, и като такъв, който ста­ва причина за събла­зън на мнозина“ (т. І, с. 369)

ὡς κεκαυτηριασ­μέ­νος τὴν ἰδίαν συνείδησιν, καὶ αἴτιος σκανδάλου πολλοῖς γινόμενος.

Ап. 54

„гостилница“ (място за хранене, ниска кате­го­рия ресторант)

„гостин­ница“ (място за нощуване, хотел, къ­ща за гости) (т. І, с. 372)

πανδοχεῖων – гостин­ница, място за нощу­ва­не; но не καπηλεῖον – гостилница, кръчма.

Ап. 63

„който яде удушено, звероядено или мърци­на“

„Ако някой… яде месо в кръвта на душата му, или звероядено, или мърцина“ (т. І, с. 395)

κρέα ἐν αἵματι ψυχῆς αὐτοῦ, мѧсо въ крови души егѡ не е само удушеното, но напри­мер и т. нар. кървавица.

Ап. 67

„Ако някой изнасили несгодена девица“

„Ако някой изна­си­ли и има (за съжител­ка) несгодена девица“ (т. І, с. 404)

βιασάμενος ἔχοι, насиловавъ имѣетъ – из­насили и има.

Ап. 73

„Никой да не присво­ява за своя употреба златен или сребърен съд, или завеса“

„Златен или сребъ­рен съд, който е осветен, или завеса, никой вече да не присвои за своя употреба“ (т. І, с. 422)

ἁγιασθέν, ѡсвѧщенный – който е осветен

Ап. 76

„от угода към брат или син да поставя“

„от угода към брат или син, или друг сродник да поставя“ (т. І, с. 432)

ἢ ἑτέρῳ συγ­γενεῖ, или иному сроднику – или друг сродник

Ап. 78

„Глух и сляп не бива да става епископ не за това, че е бил осквер­нен“ (излиза, че недъгът го е осквернил, което не е така)

„Глух и сляп да не бъде епископ – не за­що­то като че ли е осквер­нен“ (т. І, с. 436)

οὐχ ὡς (като че ли) μεμιασμένος, не аки бы ѡскверненъ былъ

I, 10

„Ако някои отпаднали са били ръкоположени в свещенство по незнание или и със знанието на тия, които са ги ръко­по­ложили“

„Ако някои от отпад­налите са произведени в клира по незнание или със знание на про­извелите ги“ (т. І, с. 536)

προεχειρίσθησαν, произведены въ клиръ

І, 10 е във връзка с Ап. 62, и се отнася за всички клирици (Вж. тълк. на Валса­мон и на еп. Никодим).

I, 12

„Ония, които със страх, сълзи, търпение или с благотворител­ност по­казват, че… са се обър­нали (към вярата)“

„и само едно външно влизане в църква считат достатъчно за изправле­нието си“

„тези, които със страх, сълзи, търпение и бла­го­тво­рителност показ­ват обръщането си (от греха)“

„и външното влизане в църква са счели за се­бе си достатъчно за обръ­ща­нето си“ (т. І, с. 546)

Тук се противо­поста­вят грехопадението и обръщането (ἐπιστρο­φὴν) от греха, а не просто към вярата, т.е. покаянието за гре­ха.

ἐπιστρο­φή, ѡбращенїе – обръщане

I, 15

„виновният да се вър­не в църквата, за която е ръкоположен“

„преминалият да бъ­де върнат в църквата, за която е ръкопо­ло­жен“ (т. І, с. 558)

ἀποκατασταθήσεται, да будетъ возвращенъ  

III, 1

„такъв по никой на­чин не може нищо да предприема против епи­скопа на своята област“

„такъв против епи­ско­пите на своята об­ласт съвсем не може да прави нещо“

(т. І, с. 674)

οὗτος κατὰ τῶν τῆς ἐπαρχίας ἐπισκόπων δια­πράττεσθαί τι οὐδαμῶς δύναται, таковый противъ епїскопѡвъ своеѧ ѻбласти что либо дѣлати ѿнюдь не можетъ

IV, 23

„едикта“, „едикт“

(нор­ма­тивен акт в рим­­ско­то право)

„екдика“, „екдик“

(църковен адво­кат) (т. І, с. 859)

ἔκδικος, екдїкъ – екдик, а не едикт

IV, 30

„богоговейните“

„благоговейните“

εὐλαβέστατοι

Правило

Текст в „Правила на Св. Православна Църква“, изд. от 1936 г. и изд. на Зографския манастир от 2004 г.

Текст в настоящото издание, 2024 г.

Пояснения

Трул. 21

„по обичая на сми­ре­ни­те“

„по обичая на миря­ните“ (с. 142)

καθάπερ οἱ λαϊκοί, подобнѡ мїрѧнамъ

Трул. 27

„нека бъде отстранен от свещенослужение за една година“

„нека бъде отстра­нен от свещенослужение за една седмица“ (с. 171)

ἐπὶ ἑβδομάδα μίαν, на едину седмицу

Трул. 32

„Защо подир покръст­ва­нето Си Господ не пил вода, а вино?“

„Защо възкръсна­ли­ят Господ не пил вода, а вино?“ (с. 187)

Τίνος ἕνεκεν οὐχ ὕδωρ ἔπιεν ἀναστάς, ἀλλ’ οἶ­νον;

Трул. 33

Липсват последните две изречения.

(с. 196)

Трул. 34

„съзаклятие или наго­варяне“

„съзаклятие или съ­ста­вяне на сборища“ (с. 200)

συνωμοσίας, ἢ φρατ­ρίας, соумышленїѧ, или составленїѧ скопища

Трул. 37

„Понеже… не трябва да търпи изменения са­мо­то правило…“

„Защото границите на управление не бива да бъдат стеснявани…“ (с. 209)

Според еп. Нико­дим става дума за „устано­веното разпределение на църковните обла­сти“ (с. 214).

Трул. 39

„да се подчинява на престола“

„да се подчинява на предстоятеля“ (с. 218)

ὑποκειμένου τῷ προ­έδ­ρῳ, подчинѧетсѧ предстоѧтелю

Трул. 48

„нека се ползва с из­дръжка от него“ (не ста­ва ясно от ко­го – от ма­настира или от епи­ско­па)

„нека се ползва с из­дръжка от епископа“ (с. 252)

ἐκ τοῦ ἐπισκόπου προ­νοίας ἀπολαυέτω, да пользуетсѧ содержанїемъ ѿ епїскопа

Трул. 61

Липсват изразите:

„или към други по­доб­ни“,

„и като съединяват из­ма­­ма­та с безумие“,

„или как­во общо има верният с неверния?“

(с. 293)

ἤ τισι τοιούτοις, или другимъ подѡбнымъ,

 κατὰ τοὺς τῆς πλά­νης λήρους φωνοῦν­τας, соединѧѧ ѻбманъ съ безумїемъ,

ἢ τίς μερὶς πιστῷ με­τὰ ἀπίστου; или каѧ часть вѣрному съ невѣрнымъ;

Трул. 62

„и да не върши сме­хории и безумства пора­ди невежество или су­етност“

„и при наливане ви­ното в бъчви да не се произвежда смях, и от невежество или във вид на суета да не се прави това, което при­надлежи към бесов­ска­та прелест“ (с. 300)

μηδὲ τὸν οἶνον ἐν τοῖς πίθοις ἐπιχέοντας γέλωτα ἐπικινεῖν, ἀγ­νοί­ας τρόπῳ ἢ μαται­ότητος, τὰ τῆς δαιμο­νι­ώδους πλάνης ἐνερ­γοῦντας, и при вливанїи вїна въ бочки не производити смѣха, и по невѣжеству, или във видѣ суеты не дѣлати тогѡ, что принадлежитъ къ бѣсовской прелести.

Трул. 64

„защо се правиш на пастир, когато си по­ста­вен в реда на войни­ци­те“

„Защо правиш себе си пастир, бидейки ов­ца? Защо се правиш на глава, бидейки нога? За­що се опитваш да во­е­началстваш, бидейки поставен в реда на вой­ниците?“ (с. 309)

Τὶ σεαυτὸν ποιεῖς ποι­μένα, πρόβατον ὤν; τί γίνῃ κεφαλή, ποῦς τυγ­χάνων; τί στρατηγεῖν ἐπιχειρεῖς, τεταγμένος ἐν στρατιώταις; почто твориши себе пастыремъ, будучи ѻвцею; почто дѣлаешисѧ главою, будучи ногою; почто покушаешисѧ военачальствовати, бывъ поставленъ въ рѧду воинѡвъ;

Трул. 71

„да не ходят в театри“

„да не бъдат водени на зрелища“ (с. 332)

„θεάτρον“ означава „театър“ и „зрелище“.

не должны… быти водимы на зрѣлища

Ср. и тълкованието на Валсамон.

Трул. 76

Липсват думите:

„а да запазва благо­го­вение към църквите“,

„престъпление“

(с. 351)

τὸ σεβάσμιον τῆς ἐκ­κλη­σίας φυλάσσοντας, сохранѧѧ благоговѣнїе къ церквамъ,

πλημμελήματι, преступленїи

Трул. 76

да излага ястия, или пък да върши някаква дребна търговия (забра­нява се всяко поставяне на ястия)

да поставя… различ­ни ястия, или пък да върши друга търговия (забранява се само тър­­гуването с ястия)

ἢ ἑτέρας πράσεις ποι­εῖσθαι, или иныѧ купли производити

Трул. 79

излишно са сложени думите: „се оказва“, а лип­сват думите: „на Христа“

(с. 359)

вж. старогръцкия и славяноруския тек­сто­ве

Трул. 82

липсва: „и истината“

(с. 371)

Трул. 88

„Никой да не въвежда в светия олтар никакво животно“;

„гостилница“ (място за хранене);

„без припряна нужда“

„Никой да не въ­веж­да вътре в светия храм никакво животно“;

„гостинница“ (мяс­то за нощуване);

„без нужда“ (с. 394)

вж. старогръцкия и славяноруския тек­сто­ве

Трул. 90

„смятаме нощта след съботата като предтеча на нашия Спасител, от­тогава духовно почива­ме в песни“

„приемаме нощта след съботата за пред­теча на възкресението на нашия Спасител, оттук духовно започ­ваме песните“ (с. 401)

τοῦ Σω­τῆ­ρος ἡμῶν ἐγέρσεως πρόδρο­μον, предтечею Воскресенїѧ Спасителѧ нашегѡ,

ἀπαρχόμεθα (наче­ва­ме, започваме), начинаемъ

Трул. 93

„е прелюбодействала, но несъзнателно“

„макар и да е блудо­действала (ἐπόρνευσε), но е било по незнание“ (с. 408)

Прелюбодейства (μοιχᾶται) омъжена, а в случая не става въ­прос за омъжена.

Трул. 95

„За бившите павли­а­ни, които после са се върнали във вселен­ска­та църква, е постано­вено без друго да бъдат напълно кръщавани“.

„Също така постъп­ва­ме и с манихеите, ва­лен­тинианите и маркио­ни­тите, и други подоб­ни еретици“ (липсва: „как­то приеманите от ели­ни­те, отново кръщаваме“).

„А за бившите пав­ли­ани, които после са при­стъпили към Съ­бор­ната Църква, е поста­но­ве­но: непременно да бъдат от­ново кръща­ва­ни“

„Също така и мани­хе­и­те, валентиниа­ни­те, мар­кионитите и ид­ва­щи­те от подобните на тях ере­тици, както при­ема­ни­те от елини­те, от­ново кръща­ва­ме“. (с. 419)

перекрещивати ихъ непремѣннѡ, „ἀνα­βαπ­τίζεσθαι (отново или многократно пота­пям) αὐτοὺς ἐξάπαντος“.

„Καὶ τοὺς Μανιχαί­ους δέ, καὶ τοὺς Οὐα­λεντινιανούς, καὶ Μαρ­κι­ωνιστάς, καὶ τοὺς ἐκ τῶν ὁμοίων αἱρέσεων προσερχομένους, ὡς Ἕλ­ληνας δεχόμενοι, ἀναβαπτίζομεν·“

Трул. 100

Приведен е неточен ци­тат: целият стих Притч. 4:25.

В правилото е: Притч. 4:25,23 (първите по­ло­ви­ни от стиховете) (с. 445)

Трул. 102

Липсва: „и приличното за ревностно каещия се“

(с. 451)

VІІ, 3

„трябва да бъде из­би­ран от всички в областта епископи“

„трябва да бъде из­би­ран от епископи“

(с. 475)

вж. старогръцкия и славяноруския тек­сто­ве

VІІ, 6

Липсва: „и „Господнята заповед е светла, про­све­ща­ваща очите““

(с. 494)

VІІ, 9

„а ако е мирянин, да бъде отлъчен от цър­ков­но общение“

„а мирянин или мо­нах да бъде отлъчен от цър­ковно общение“ (с. 509)

VІІ, 14

Има неточност в пре­во­да и противоречие. Пър­во се казва, че тези които в детинство са „постри­га­ни за четци“ без епи­скоп­ско ръковъзлагане, не мо­гат да четат от амвона, а после се казва, че тези, които игумен „по­стриг­ва за четци“ в своя ма­настир, могат.

Липсва: „и само в своя манастир“

Този превод е не­то­чен. Вместо първото, в пра­ви­лото стои: „постри­же­ние в клира“, а вме­сто второто – „ръковъз­лагане за четец“. Т.е. правилото прави раз­ли­ка между постригване в клира и ръковъзлагане за четец.

(с. 547)

VІІ, 16

„А понеже, „както гор­чи­вият корен, като ник­не високо, вреди“  (Сир. 6:25 – слав.), така и ереста на християно­хул­ниците е сложила нечис­то петно върху Право­славната Църква…“

„като в тях се изпъл­ни­ло написаното: „На греш­ника страхът е омра­зен““

„А понеже „горчивият корен, поникнал висо­ко“ (Втор. 29:18, слав) – ереста на християно­хул­ниците, е станала не­чисто петно за Събор­на­та Църква…“ (с. 557)

„и се изпълнило в тях написаното: „Мерзост за грешника е благо­чес­ти­е­то“ (Сир. 1:25 слав.)“

Сир. 6:25 слав. има съвсем друг текст.

Вторият цитат: „На греш­ника страхът е омра­зен“ е непълен и не отговаря на текста и смисъла на пра­ви­ло­то.

VІІ, 22

„гостилница“ (ниска категория ресторант)

„гостинница“ (хотел, къща за гости)

Вж. тълкова­ни­ето на 54-то ап. правило.

Анкир. 2

„от възнасяне на ча­ша­та“

„от възлагане на мо­лит­ви“

„от възнасяне на Хля­ба и Чашата“

„от възгласяне на мо­ления“ (с. 601)

…τῆς τε τοῦ ἄρτον ἢ ποτήριον ἀναφέρειν, ἢ κηρύσσειν.

(κηρύσσω – възгласям)

Анкир. 3

Липсва: „като несъгре­шили с нищо“

(с. 604)

Анкир. 10

„в съслужението си“

„в своето служение“ (с. 627)

„ἐν τῇ ὑπηρεσίᾳ“, въ своемъ служенїи

Анкир. 18

„и се отлъчват“

„и да бъдат отстране­ни“ (с. 656)

καὶ γίνεσθαι αὐτοὺς ἐκκηρύκτους (осъден на изгонване), и быти имъ ѿрѣшеннымъ

Според Валсамон е по­ни­жа­ване, а не от­лъч­­ва­не (ἀφοριζέσθω).

Анкир. 24

От текста излиза, че ма­гьосниците викали ня­кои в домовете си.

Всъщност някои ви­ка­ли магьосници в до­мо­вете си. (с. 672)

Вж. тълкованията.

Неокес. 4

„Ако на някого, като му се приискало жена, реши да преспи с нея“

„Ако някой, като е по­желал жена, реши да преспи с нея“ (с. 688)

Граматически не е правилно да се каже: „ако на някого… реши да (прави нещо)“, а „ако някой… реши да (прави нещо)“

Гангр. 16

„Ако някои деца, под предлог на благочестие, изоставят родителите си, а още повече, когато те са верни и не им отдават подобаващата чест като на родители, нека бъдат анатема. Прочее нека те по­ставят правоверието по-горе от почитането им“

„Ако някои деца под предлог на благочестие изоставят своите ро­ди­тели, най-вече верните, и не въздават по­до­ба­ва­ща чест на родителите си, считайки изобщо сво­ето благочестие за по-предпочитаемо, да бъ­дат анатема“ (с. 744)

Вж. в тълкованието на еп. Никодим за пра­вил­ния превод на по­следното изречение.

Гангр. 21

„не унищожаваме бо­гат­ството с правда и бла­готворителност“

„не забравяйки благо­честието в домовете“

„не унижаваме и бо­гат­ството с правда и бла­готворителност“

„като не огранича­ва­ме благочестието в до­мовете“ (с. 752)

ἐξουθενέω (прези­рам, унижавам, не смятам за нищо, отричам);

οὐ συγκλείοντες (за­ключваме, затваряме, обвързваме) τὴν εὐσέ­βειαν ἐν τοῖς οἴκοις

Антиох. 3

„енория“

„епархия“ (с. 780)

Думата „енория“  спо­ред еп. Никодим не е правилен превод, а – „епархия“

Антиох. 4

„от епископ“

„свойствена на пре­диш­ния му чин“

„от своя епископ“

„било то епископът според предишния си обичай, или през­ви­те­рът, или дяконът“ (с. 784)

ὑπὸ τοῦ ἰδίου ἐπι­σκό­που;

εἴτε ὁ ἐπίσκοπος κατὰ τὴν προάγουσαν συνή­θειαν, εἴτε ὁ πρεσ­βύ­τε­ρος, εἴτε ὁ διάκονος

Антиох. 14

„да повика от най-близ­ката област някои други епископи“

„да повика от съсед­ни­те области някои други епископи“ (с. 821)

ἀπὸ τῆς πλησιοχώρου (съседна, с една гра­ни­ца) ἐπαρχίας (област)

Лаодик. 12

„по решение на мит­ро­полията и на еписко­пи­те от областта“

„по решение на митро­политите и на околните епископи“ (с. 873)

Περὶ τοῦ τοὺς ἐπι­σκό­πους κρίσει (съд, ре­ше­ние, избор) τῶν μητρο­πο­λιτῶν καὶ τῶν πέριξ (околни, окръжаващи) ἐπισκόπων, по суду митрополїтѡвъ и ѻкрестныхъ епїскопѡвъ

Лаодик. 24

„на когото и да е от све­щения чин“

„който и да било от църковния чин“ (с. 892)

τῆς ἐκκλη­σι­ασ­τικῆς τά­ξεως

Лаодик. 40

„болест“

„извънредни обстоя­тел­ства“ (с. 919)

ἀνωμαλία – аномалия, отклонение от нор­ма­та;

според тълкованията става въпрос и за дру­ги затрудняващи об­сто­я­телства

Лаодик. 54

„Не е позволено на по­светени или на бро­я­щи се в клира да гле­дат… неприлични пред­став­ле­ния“

„играчи“

„Не трябва освещени или клирици да гледат зрелищни представле­ния“ (с. 939)

„зрелищни лица“

За да не излезе, че не­прилични не може, но „прилични“ може.

позорищныѧ представленїѧ; θεωρία – на­блю­дение, зрелище, тео­рия.

позорищныѧ лица,  θυ­μελικοί – хористи, музи­канти, театрални дейци

Лаодик. 59

„несвещени“

„частни“

(с. 947)

ἰδιωτικός – частен, личен

Лаодик. 60

Липсва: „до Филипяни едно“

(с. 948)

Сердик. 1

„устройство“

„разстройство“

(с. 955)

διαφθορά – разру­ше­ние, разорение, по­вреж­дане

Сердик. 2

Липсва: „дори при кон­чината си“

(с. 960)

Сердик. 6

Липсва: „И смятам, че е добре да се изчака да дойде и той“.

(с. 980)

Сердик. 10

„постоянството и кра­со­тата му“

„постоянство и кро­тост“ (с. 998)

καὶ ἡ στερρότης, καὶ ἡ ἐπιείκεια (кротост)

Сердик. 17

„който е претърпял из­гнание“

„претърпелия непра­ведно изгонване“ (с. 1024)

ἐλασίαν ἄδικον ὑπομε­μενηκότα