Страница с материали за светото Православие

Бележки относно книгата «Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им. Том I»

Бележки относно Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им, 2019 г. 

Изданието на тази книга от 1912 г. отдавна е библиографска рядкост, а ценността на такъв сборник за науката църковно право, както и за всеки, който се интересува от каноните на Църквата, е огромна. Затова се надяваме, че и настоящото издание ще бъде от голяма полза на интересуващите се от църковните правила. В него сме следвали изложението на изданието от 1912 г., като сме направили и следните, необходими по наша преценка, изменения и добавки, не на съдържанието по същество, а по-скоро на формата.

1. КНИГАТА Е ИЗЛОЖЕНА НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

Това направихме, за да е напълно разбираема за читателя. Остарелият правопис и остарелите думи и езикови конструкции от началото на миналия век днес за нас са непривични и на места не съвсем понятни. По-долу, за информация, публикуваме списък на някои остарели думи и изрази, които сме заменили с днес употребявани:

Дума или израз от из­да­ни­е­то от 1912 г., стра­ни­ца, на която ги има и ред отгоре (↓) или отдолу (↑)

Съответна дума или из­раз в на­сто­я­що­то из­да­ние

все тамъ (ХСІ, 9↑)

 пак там

человѣкъ (11, 11↓)

 човек

человѣкоубийство, -ийца (СLХХІІ, 14↑, 11↑)

 човекоубийство, -ийца

истото (40, 20↑)

 същото

въ кѫсо врѣме (223, 1↓)

 за кратко време

досѣжно (CLXLII, 10↓)

 относно

възрѣния (с. 356, 6↑)

 възгледи

инъче (113, 20↑)

 иначе

изопъчили (434, 10↓)

 изопачили

наопъки (235, 10↓)

 наопаки

особно, -бна, -бни (ХІІ, 15↓; 190, 10↑; 290, 15↑)

 особена, -бени

посрѣдно (105, 20↑)

 посредствено

непосрѣденъ, -дно (627, 20↓; CLXXXII, 13↓)

 непосредствен, -вено

бѫдяйки (416, 1↑)

 бидейки

постанова, -ви (CCVII, 16↑; 655, 5↓)

 постановление, -ния

установа, -ви (138, 5↓; 198, 12↑)

 установление, -ния

похита (LXXIV, 6↓)

 похищаване

гадачи (XXXVII, 18↓)

 гадатели

горѣнаведеното (CLXXXVIII, 11↓)

 горепосоченото

сматряли, -ряни (600, 17↓; 544, 9↓)

 разглеждали, -дани

тѣмъ (CLXXXII, 18↓)

 на тях

простѫпъкъ, -ци (26, 2↓; 25, 3↑)

 простъпка, -ки

какъ-и-какъ (87, 20↑)

 на всяка цена

на особито (202, 13↑)

 специално

жъртва (199, 5↓)

 жертва

нашото (CLIV, 1↓)

 нашето

дохажда (374, 18↓)

 дохожда, идва

бѫдащи (298, 11↓)

 бъдещи

повръща, повърне (LXXVIII, 4↑; LVII, 14↑)

 връща, върне

прочемъ (LX, 11↓)

 впрочем

обрученикъ, -ница (CXIII, 2↑, 1↑)

 обручник, -ница

причестяватъ (314, 3↓)

 причастяват

нѣкогажъ (9, 7↓)

 някога

присѫтствувалъ -ли (CCXI, 8↓; CLXLV, 18↑)

 присъствал, -ли

допустне (56, 3↑)

 допусне

нуждно (CLXLIX, 21↑)

 нужно

пазяне, -ни (132, 11↓; 204, 11↑)

 пазене, -ни

брояне (CLXLI, 3↓)

 броене

длъжность, -ти (LXX, 18↓; LV, 19↑)

 задължение, -я

оскърба (75, 2↓)

 оскърбление

опаза (22, 5↓)

 опазване

поправа (22, 4↓)

 поправяне

обява (23, 5↓)

 обявяване

обявя (СС, 15↑)

 обявява

занемаря (164, 12↓)

 занемарява

проявя, проявялъ, -ло (22, 6↑; 422, 15↓; 149, 14↓)

 проявява, проявявал, -ло

наедно (678, 21↑)

 заедно

ведно (42, 4↓)

 заедно

убѣждане (50, 18↓)

 убеждаване

разсѫждане (XCVII, 17↓)

 разсъждение

паресница, парясана (XXX, 1↑; XCIX, 13↑)

 напусната

прѣдвземе (62, 13↓)

 предотврати

виноватъ (71, 5↑)

 виновен

спроти (79, 19↑)

 спрямо

наспроти (445, 3↓)

 според

навсѫдѣ (116, 20↓)

 навсякъде

безосновно (173, 11↑)

 неоснователно

исторични (78, 1↓)

 исторически

нѣкогашъ (176, 14↓)

 някога

износно (206, 12↓)

 изгодно

основность (372, 21↓)

 основателност

прѣдложение (674, 6↓; 315, 10↓; 676, 19↑)

 предложение, изречение,

 позволение

еднажъ (473, 15↓)

 веднъж

очъртана (615, 7↓)

 очертана

 

2. ПРОМЕНИ В АЗБУЧНИЯ УКАЗАТЕЛ

В настоящото издание се наложи да направим следните промени в азбучния указател:

  1. Размяна на думи, по причина на:

              а) замяна на старите букви със съвременни. Примери: «Бѣдни» е след «Бракъ», тъй като «ѣ» е след «р», а в настоящото издание «Бедни» е много преди «Брак», тъй като «е» е много преди «р»; «Вѣнчание» е след «Възкресение», тъй като «ѣ» е след «ъ», а в настоящото издание «Венчание» е много преди «Възкресение», тъй като «е» е много преди «ъ». «Изповѣдване» е преди «Изповѣдь», а в настоящото издание «Изповядване» е след «Изповед», тъй като «ѣ» в първия случай се заменя с «я», а във втория – с «е».

              б) замяна на стария правопис на дадена дума със съвременен. Примери: «Диаконъ» е преди «Догматъ», тъй като «и» е преди «о», а в настоящото издание «Дякон» е след «Догмат», тъй като «я» е след «о»; «Еллински» е след «Елия», а в настоящото издание «Елински» е преди «Елия»; «Монастиръ» е след «Молитва», тъй като «н» е след «л», а в настоящото издание «Манастир»[1] е много преди «Молитва», тъй като «а» е много преди «о»; «Паресница», която е на «П», е заменена с «Напусната», която е на «Н»; «Съомисълъ» е преди «Съпружество», а в настоящото издание «Съумисъл» е след «Съпружество»; «Темиамъ» е след «Тарасий» (дори е поставено некоректно след «Теодосий»), а в настоящото издание «Тамян» е преди «Тарасий»; «Усопши», което е на «У», е заменено с «Покойници», което е на «П», «Чтецъ» е след «Чистота», а в настоящото издание «Четец» е преди «Чистота».

  1. Размяна на думи поради това, че са поставени на несъответстващото им място в изданието от 1912 г. Примери: понятието «Бостърска катедра» е поставено преди «Болни», «Византия» е поставено преди «Вианоръ», «Дѣца» е поставено преди «Дѣторождение», «Клетва» е поставено след «Клиръ», «Мироносици» е поставено след «Миропомазание», «Новий Заветъ» е поставено след «Новомѣсечие», «Полихроний» е поставено след «Полска», «Разлѫчване» е поставено преди «Разкаяние», «Свободата» е поставено преди «Свещеникъ», «Севериани» е поставено преди «Свѣтски власти»; «Схима», «Суръ» и «Суфраганъ» са поставени след «Съпружество» и изобщо след думите, започващи със «Съ…», «Хрисант» и «Хумберт» са поставени преди «Храмъ Божи» и «Храна», и др. Всички тези несъответствия са поправени в настоящото издание.
  2. Поправяне на погрешни препратки. Примери: Препратката «гледай кланяне» (стр. ХХХVI, ред 10↓), не води до никъде и съответно сме я премахнали; препратката «вж. лихва и нарастък» (LXVIII, 5↑), е неточна («лихва» има, но «нарастък» няма); също «Вж. поставна грамота» (CXLVI, 20↑) (правилното е: «Вж. грамоти поставни» на «Г», а не на «П»); също «ср. отрекли се» (LXXI, 12↓) (няма «отрекли се», има «отричане») и др.
  3. Обединяване на думите, започващи с «И» и «Й» в един раздел. Това се наложи, понеже думите, които в съвременния правопис започват с «Й», в стария правопис започват с «И».

Бихме искали също така да отбележим, че в азбучния указател на изданието от 1912 г. има някои некоректни препратки към правилата. Тези от тях, които забелязахме, ги поправихме, но тъй като цялостното проверяване на всяка препратка към правилата поотделно от началото и до края на целия азбучен указател е твърде обемен труд и на практика означава да се направи азбучният указател изцяло наново, което би забавило твърде много настоящото издание, затова сме препечатали препратките, така както са в оригинала. Молим читателите да имат предвид това и да проявят разбиране и снизхождение, ако се случи да попаднат на такива препратки.

 

3. ЗАМЯНА НА НЕТОЧНИ, НЕПРАВИЛНО ПРЕВЕДЕНИ ИЛИ НЕВЕРНИ ПОНЯТИЯ

Замяната на такива понятия с правилните е самопонятна. В изданието от 1912 г. преводът на тълкованията е направен от руски. Въпросният руски текст днес е налице в интернет[2] и всеки, който желае, би могъл да го сравни с превода на български. При превод на даден текст считаме, че е коректно основните понятия – еклезиологически, богословски, богослужебни, географски и пр. –  да се превеждат така, както са в оригинала. В противен случай се получава отклонение от оригинала и невярното му предаване.

3.1. КОЛЕДЕН ПОСТ ИЛИ РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСТ.

Ето как в изданието от 1912 г. е преведено тълкованието на еп. Никодим на 69-то апостолско правило:

«Освѣнъ срѣдитѣ и петъцитѣ и великия постъ църквата прѣдписва още и поститѣ: коледния  (ἡ νηστεία τῶν Χριστουγέννων), петровиятъ (ἡ νηστεία τῶν ἁγίων Ἀποστόλων), богородичния (ἡ νηστεία τῆς κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου), деня прѣдъ Богоявление, деня на посичане главата на Йоана Кръстителя и Кръстовдень.» (стр. 196, ред 3↓).

И по-нататък: «За коледния постъ вж. Атанасия Синаита, антиохийски патриархъ „о четиредесятницахъ“» (там, ред 10↑).

Сверяваме с руския текст на същото тълкование, откъдето е направен горният превод в изданието от 1912 г. (съгласно стр. XV). Той е следният:

«Кроме среды и пятницы и Великого поста, церковью предписаны еще посты: Рождественский (ἡ νηστεία τῶν Χριστουγέννων), Апостольский (ἡ νηστεία τῶν ἁγίων Ἀποστόλων), Успенский пост (ἡ νηστεία τῆς κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου), день перед Богоявлением, день Усекновения главы Иоанна Крестителя и день Воздвижения честного и животворящего Креста Господня».

И по-нататък: «О рождественском посте см. Анастасия Синаита, антиох. патриарха, “О четыредесятнице”».

За всеки случай проверяваме и оригиналния сръбски текст:

 

И по-нататък:

 

И тъй, нито в сръбския, нито в руския текст е употребено понятието «коледен». В руския текст е «Рождественски», което и на български следва да се преведе «Рождественски». А тези, които не знаят какво е Коледа и не правят разлика между «коледен» и «рождественски», могат да прочетат подробно по въпроса тук. Ще добавим също, че «Атанасий Синаит» от изданието от 1912 г. е всъщност свт. Анастасий Синаит (†599).

3.2. ЦАРИГРАДСКИ ИЛИ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ.

В изданието от 1912 г. преводачите практически навсякъде са заменили понятията «Константинопол, -ска, -ски» с «Цариград, -ска, -ски». Вероятно това се дължи на обстоятелството, че еп. Никодим в своите тълкования също предпочита да не използва «Константинопол, -ска, -ски», а използва най-вече «Цариград, -ска, -ски». По наше мнение обаче, докато понятията «Цариград, -ска, -ски» са характерни повече за текстове, не претендиращи за богословска точност, то в такъв сборник като настоящия е редно да се използват точни богословски понятия. Иначе ще се наложи такава промяна да се въведе насилствено не само в тълкованията, а и в самия текст на каноните, при което ще има явно несъответствие както с гръцкия им оригинал, така и със славянския им превод. В случая точните богословски понятия са: «Константинопол, -ска, -ски». Първо, защото официалният титул на Константинополския патриарх е «Негово Божествено Всесветейшество, архиепископ на Константинопол – Новия Рим и вселенски патриарх», докато «Цариградски» е неофициалното му титулуване. Второ, защото в гръцките канонични текстове се използват само понятията «Константинопол, -ска, -ски», в което всеки лесно може да се убеди, като прочете например гръцкия текст на каноните в настоящото издание. Трето, защото и в руския текст на тълкуванията навсякъде коректно са употребени официалните понятия «Константинопол, -ска, -ски».

Например в тълкованието на 3-то правило на Втория вселенски събор, четем в руския текст следното:

«Это правило упомянуло и о престоле Константинополя» (Зонара) [на гръцки: тук],

«Епископ константинопольский удостоен чести после римского епископа» (Аристин) [на гръцки: тук],

«Равные преимущества со святейшим престолом древнего Рима иметь престолу Константинополя» (Валсамон) [на гръцки: тук].

А в изданието от 1912 г. същите думи са преведени така:

«Това правило споменало и прѣстола на Цариградъ» (стр. 386, ред 25↑),

«Цариградскиятъ епископъ е удостоенъ с честь подиръ римския епископъ» (387, 13↑),

«Равни прѣимущества съ светѣйшия прѣстол на древния Римъ да има прѣстолътъ на Цариградъ» (388, 12↓),

Поради всичко това, както и заради точността на превода, в настоящото издание навсякъде, където има превод от гръцки, славянски или руски, сме използвали същите понятия, които са и в оригинала, т.е. «Константинопол, -ска, -ски». А там, където има изложение, съставено от българските издатели от 1912 г., и в него е употребено «Цариград, -ска, -ски», сме оставили тези понятия така, както са, понеже това е авторски текст, и от съображения за коректност сме се постарали да го запазим автентичен.

3.3. СЪБОРНА ИЛИ ВСЕЛЕНСКА ЦЪРКВА.

И двете понятия, отнесени към Православната Църква, са верни. Въпросът обаче, който възниква по отношение на тях тук, е не толкова в самите понятия, колкото в коректността на превода им на български. Прави впечатление, че в превода на тълкованията преводачите от 1912 г. са се придържали към точността и са превели понятията съвсем буквално:

т.е. «Вселенская» – с «Вселенска»,

«Соборная» – със «Съборна» –

относно Църквата това понятие е употребено само на едно място: І, 8, Арист.: стр. 301, ред 15↓, и то само защото в руския текст (откъдето е превеждано) е «Соборная», (за сведение: в гръцкия оригинал на същото място е «Καθολικῇ»),

и «Кафолическая» – с «Католическа»:

– отнесено към Православната Църква (напр.: Ап. 31, Зон.: стр. 89, ред 12↑; ІІІ, 2, Никод.: стр. 454, ред 3↓; І, 19, Зон.: стр. 353, ред 15↓ и на още 13 места в тълкованията) и нямащо нищо общо с Римокатолическата църква;

– или отнесено към православната вяра («кафолическая вера», преведено на български като «католическа вяра» – на две места в IV, 28, Никод.: стр. 665, ред 9↑ и стр. 666, ред 11↓);

– или («кафолический» – «католически» престол) отнесено към сбор от първоепископски престоли (IV, 28, Никод.: стр. 655, ред 2↑; стр. 656, ред 11↑).

Тоест, в крайна сметка въпросът опира до това, как е правилно да се преведе на български понятието «кафолический, -ская» (καθολικός, -κή). В изданието от 1912 г. преводачите са го превели буквално – «католически, -ска». Това понятие обаче е за нас чуждица и в общия случай не създава никаква друга асоциация, освен с т. нар. днес Католическа църква, т.е. с Римокатолическата църква, оглавявана от папата. Руснаците в превода на същото понятие разграничават «кафолический» от «католический», отнасяйки първото към въпросната гръцка дума καθολικός, а второто – към римокатолицизма. По традиция в руския език се е утвърдил преводът на «καθολικός, -κή» и със «соборный, -ная» (виж напр. I, 8, Арист., за което споменахме по-горе). Тази традиция собствено се е утвърдила и в българския език и тя има своите дълбоки корени в старобългарския и в църковнославянския езици. Така на църковнославянски «καθολικός, -κή» се превежда със «собóрный, -рнаѧ» (виж напр. навсякъде в текстовете на Славянската Кормчая [напр. стр. 203 и на много др. места]). «Собóрнаѧ» е преводът на «καθολική» и в Символа на вярата. Колкото до превода на «καθολικός, -κή» с «каθолíческïй, -скаѧ» в «Книга правил», от която е взет славянският текст в настоящото издание (напр. I, 8: стр. 298, ред 3↑; I, 9 и др.), по мнението на лингвисти, тази книга представлява собствено руски текст в дореволюционен образец, набран с църковнославянски шрифт, и не би следвало да бъде пример за църковнославянски език[3]. Следователно дори тенденцията в руския език «καθολικός, -κή» да се превежда с «каθолíческïй, -скаѧ» («кафолический, -ская») очевидно е от по-ново време (поне от 1839 г., когато за пръв път е напечатана «Книга правил»), в сравнение с древния славянски превод на «καθολικός, -κή» със «собóрный, -рнаѧ».

Никъде обаче няма традиция «καθολικός, -κή» да се превежда с «вселенски, -ска».

В руската богословска литература това е съвсем ново явление, появило се едва в 2016 г. и предизвикало немалко вълнения и смут сред православните християни[4]. Собствено, в Русия недоволството в богословските среди от древния традиционен славянски превод на «καθολική» ­– «соборная», започва още от XIX в[5], но тогава все още не са дръзвали направо да пишат «вселенская», напр. в Символа на вярата. Именно тогава, в XIX в. в Русия се заражда мнението, че «καθολική» не е точно «собóрнаѧ», а е по-скоро «повсеместная». [Затова в някои богословски издания от XIX в. (съвсем не много на брой) започват да се използват вместо «соборная» – «кафолическая» («каθолическая») или «повсеместная».] Това мнение се тиражира и днес. Дали обаче то е вярно? По-скоро не, а както изглежда, то е плод на новата руска богословска мисъл от XIX в., защото ако беше вярно, то щеше да се появи далеч по-рано, най-малко – още по времето на реформата на патриарх Никон (1663-1664 г.), когато славянският текст е бил щателно сравняван с гръцкия текст и привеждан във възможно най-пълно съответствие с него. Фактът, че при тази реформа, поправяйки даже съвсем незначителни по форма и по смисъл части на речта – предлози и съюзи, и дори букви, тружениците на патр. Никон не са се усъмнили в правилността на превода на «καθολική» със «собóрнаѧ» говори само за едно – че тази славянска дума наистина е предавала правилно смисъла на гръцкото понятие. Поне какъвто е бил от древност и до XVII в. Такъв е той и днес. Затова, дори да приемем, че древното значение на «καθολικός» е «всеобщ», както се счита днес[6], то то без съмнение най-вярно се е предавало чрез «собóрный», т.е. всеобщ в смисъл на едно цяло, съставено или събрано от няколко неща. Защото в славянския език от древност съществува думата «всеóбщïй», но древните църковни преводачи са я оставили и са предпочели думата «собóрный», очевидно защото са я счели за най-точно предаваща смисъла на «καθολικός». А това, което определени богословски среди все по-настоятелно се опитват да внушат – че смисълът на «καθολική» не е предаден правилно със «собóрнаѧ», просто не е вярно, както ще видим и по-долу.

В българската богословска литература това също е ново явление, водещо началото си едва от 30-те години на ХХ век.

Кое ни кара да мислим така?

Както споменахме, в превода на тълкованията, преводачите от 1912 г. са превели понятията съвсем буквално: «кафолический, -ская» от руски е преведено «католически, -ска» на български. Ако вземем обаче изданието на един от същите преводачи ­– протойерей Иван Стефанов – «Правила на Св. Православна Църква», С., 1936 г., там навсякъде «καθολικός, -κή»/«каθолíческïй, -скаѧ» е преведено не със «съборен, -рна», нито с «католически, -ска», а с «вселенски, -ска». Тоест, в българската богословска литература изоставянето на древната църковна традиция «καθολικός, -κή»/«каθолíческïй, -скаѧ» да се превежда със «съборен, -рна», и въвеждането на новия модел на превод на същото с «вселенски, -ска» се заражда в периода 1912-1936 гг.

Защо този нов модел на превод с «вселенски, -ска» е неправилен?

Първо, защото преводът със «съборен, съборна» («собóрный, собóрнаѧ») е утвърден от многовековната църковна традиция – от ІХ в. и до ХХ в. Това са цели 12 века! Срува си привържениците на новия модел превод да се замислят над това.

Второ, защото за «вселенски, -ска» има съвсем отделна дума както на гръцки, така и на славянски – «οικουμενικός / вселéнскïй, -скаѧ». Не е оправдано две различни по значение думи да се превеждат с една и съща.

Трето, защото понятията «съборен, съборна, съборно, съборни» са напълно употребими в съвременния български език и няма причина да се заменят с други.

Четвърто, защото «вселенски, -ска» не отговаря и на смисъла на «καθολικός, -κή»/«каθолíческïй, -скаѧ». Смисълът на «καθολικός, -κή» е именно «съборен, -рна». Както споменахме, това понятие се е употребявало от древност както по отношение на Църквата – «Съборна Църква», така и по отношение на вярата – «съборна вяра», така и по отношение на съвкупността на трите главни в древност епископски престола, съставляващи «καθολικός престол»[7], така и по отношение на централния, т.е. съборния манастирски храм, който на гръцки се нарича «католикон»[8], така и по отношение на предстоятел на поместна Църква, напр. на Грузинската, който се нарича «католикос». И докато в първите два случая някак още може да не се забележи изменянето на смисъла чрез неправилния превод «вселенски, -ска», то в последните три случая това няма как да остане незабелязано. Може ли например съвкупността от трите престола – Александрийския, Антиохийския и Римския – да съставляват като че един «вселенски» престол, по смисъла на думите на свт. Григорий Велики[9]? Разбира се, че не. Но напълно може да се каже, че биха могли да съставляват «съборния» престол на древността. Може ли да се каже, че манастирският «католикон» не е «съборният», а «вселенският» манастирски храм? И ако това не може да се каже, то значи и «καθολική» е «съборна», а не «вселенска» и по отношение на Църквата. Или пък дали може да се каже, че Грузинският католикос е «вселенски»? Очевидно не. Той няма и не е имал такива претенции. Тогава значи, това е «съборният» Грузински патриарх – т.е. патриархът на събора от грузинските епископи. За разлика от него, Константинополският патриарх е «вселенски» – «οικουμενικός» (поне по титул), а не «καθολικός».

За това, че «καθολικός, -κή» означава «собóрный, собóрнаѧ», «съборен, съборна», а не «вселенски, -ска», има свидетелства и в творенията на много Божии угодници. Ако говорим за светците, просияли в славянските страни до XVIII век, при тях следването на традицията на славянския превод «собóрный, собóрнаѧ» е при всички и не ни е известно да има изключения. Следването на тази традиция намираме и у светците от по-ново време. Например, преп. Амвросий Оптински в съчинението си «Отговор на благосклонните към Латинската църква за несправедливото величаене на папистите с мнимото достойнство на тяхната църква» казва: „Несправедливо те (римокатолиците) нарекли и църквата си католическа, т.е. съборна”[10].

И тъй, правилният превод на «καθολικός, -κή»/«каθолíческïй, -скаѧ» е «съборен, -рна» («собóрный, -рнаѧ»), а не «вселенски, -ска». Затова и в настоящото издание сме го превели така.

 

4. ОТНОСНО ПРЕВОДА НА ПРАВИЛАТА НА БЪЛГАРСКИ.

Разпространеният превод на правилата, направен от протойерей Иван Стефанов през 1936 г. и преиздаден от Зографския манастир през 2004 г., за съжаление на места доста се отдалечава от оригинала – в този смисъл той по-скоро на места се явява преразказ, а не собствено превод. По-същественото обаче е, че в него има и много смислови грешки. В това всеки може да се убеди, като го сравни с гръцкия и славянския текстове на правилата. По-долу излагаме примери за такива смислови грешки и неточности, които забелязахме, и които най-вече ни подтикнаха да коригираме съществуващия превод, а при някои правила да го направим наново.

 

Правило

Превод на прот. Иван Стефанов, 1936 г. (текстът е взет от Зографското издание на правилата)

Превод в настоящото издание, 2019 г.

Пояснения

Ап. 4

Наченки от всякакъв друг плод да се изпращат в дома на епископа и на презвитерите, а не в олтара, разбира се, като епископите и презвитерите ги делят с дякони и останалите клирици.

Наченки от всякакъв друг плод да се изпращат в дома на епископа и на презвитерите, а не в олтара. И разбира се, епископът и презвитерите ще ги разделят с дяконите и останалите клирици.

«Епископ» е в единствено число. Става въпрос за една епархия с един управляващ епископ.

Ап. 12

Ако някой от клира или отлъчен от църковно общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без препоръчително писмо, нека бъде отлъчен и тоя, който го е приел, и тоя, който е приет.

Ако някой от клира или мирянин, отлъчен от църковно общение или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без представителна грамота, нека бъде отлъчен и приелият, и приетият.

Не е коректно «отлъчен» да се отнася тук само за мирянин, първо – защото такъв превод не съответства на синтаксиса нито на гръцкия текст, нито на славянския, и второ – защото тук се говори: 1) за отлъчени изобщо (и клирици, и миряни), според тълкованието на еп. Никодим; и 2) за такива миряни, които са недостойни за духовен сан.

Ап. 16

А ако епископ, у когото се случат такива, ги приеме за членове на клира си, пренебрегвайки наложеното им запрещение, та­къв да бъде отлъчен като учител на безчинието.

А ако епископ, у когото се случи да бъдат такива, като сметне за нищо определеното им запрещение за служение, ги приеме като членове на клира, нека бъде отлъчен като учител на безчинието.

Местоимението «си» го няма нито в гръцкия, нито в славянския текст. Освен това, «ги приеме за членове на клира си» означава случаят, когато ги причисли към своя клир и не включва случая, когато просто им позволи да свещенослужат у него като клирици-гости от друга епархия. А без «си» включва в забраната и последния случай. Тоест, няма право изобщо да им позволи да служат. Така обяснява и еп. Никодим.

Ап. 18

Който е взел за съпруга вдовица, разведена или блудница, робиня или опорочена, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни пък въобще да се брои в свещения чин.

Който е взел за съпруга вдовица или от­хвърлена от съ­пру­же­ство, или блудница, или робиня, или зрелищна, не може да бъде епи­скоп, нито презвитер, нито дякон, нито пък въобще в списъка на свещения чин.

Славянски:

Взéмшïй въ супрýжество вдо­вý, илѝ ѿвéрженную ѿ су­прý­же­ства, илѝ блуднѝцу, или ра­бы­ню, илѝ по­зó­рищ­ную, не мó­жетъ бы­ти епí­скопъ, ни прес­вѵ­теръ, ни дï­á­конъ, ни­жè во­ѻб­щè въ спѝс­кѣ свѧ­щéн­на­гѡ чѝ­на.

«Разведена» не е точно, защото е само един от случаите на «отхвърлена от съпружество». Жена може да е отхвърлена от съпружество и без развод.

Също и в тълкованието на еп. Никодим неправилно е преведено «разведена» (в оригинала: стр. 62, 3-ти ред отгоре;  у нас: стр. 271, 1-ви ред отгоре); в тълкованията на еп. Никодим на руски е «отхвърлена».

«Опорочена» също е доста широко казано, тъй като опорочаване може да има по най-различен начин. В случая се касае за «зрелищна» (по­зó­рищ­наѧ), т. е. жена, която излиза да се показва на зрелища (напр. актриса).

Ап. 26

Заповядваме, щото от ония, които се броят в клира, само четци и певци да встъпват в брак по желание.

Заповядваме, от встъпилите в клира безбрачни, при желание нека встъпват в брак само четците и певците.

Славянски:

По­ве­лѣ­вá­емъ, да изъ всту­пѝв­шихъ въ клѝръ без­брáч­ны­ми, же­лá­ю­щïе всту­пá­ютъ въ брáкъ ѻд­нѝ тóк­мѡ чте­цы и пѣв­цы.

От първия превод, понеже е пропуснато условието «да са встъпили в клира безбрачни», може да се направи извод, че четците и певците, дори и да не са безбрачни, пак могат да встъпват в брак по желание, както и безбрачните. Но това не е така. Втори брак на четци и певци се допуска само по снизхождение (виж с. 267) и такъв не може да стане дякон.

Ап. 38

Епископ да се грижи за всички църковни вещи и да разпорежда с тях така, като че Бог ги надзирава. Но не му се позволява да си при­сво­я­ва нищо от тях или да подарява на свои срод­ни­ци принадлежащото на Бога. А ако са си­ро­ма­си, не­ка им даде като на такива, обаче под този пред­лог да не продава принадлежащото на църк­вата.

Епископът да има грижа за всички църковни вещи и да се разпорежда с тях като под Божия надзор. Но не му е позволено да си присвоява нищо от тях или да подарява на свои сродници принадлежащото на Бога. А ако са сиромаси, не­ка им дава като на сиромаси, но под този пред­лог да не продава принадлежащото на Църквата.

«Така, като че Бог ги надзирава» може да се разбира в смисъл, че епископът се разпорежда като Бог. Само че смисълът не е такъв.

«Като под Божия надзор» означава, че епископът се разпорежда като пред Божиите очи. Така е изтълкувано и в славянската Кормчая: «достойно бо ему есть властію таковое пра­ви­ти, яко предъ лицемъ Самого Бога».

Ап. 45

Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.

Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с ере­тици, нека бъде отлъчен. А ако им позволи да вършат нещо като свещено­служители на Църквата, да бъде низвергнат.

Преводът «в църквата» поставя ограничение по място (изключващо позволение за свещенослужение «извън църквата») и е неточен. Смисълът на правилото е «като църковни свещенослужители» (ȋá­кѡ слу­жѝ­те­лѧмъ Цéрк­ви, ὡς κληρικοῖς).

Ап. 53

Ако епископ, презвитер или дякон, който в празнични дни не яде месо и не пие вино, поради гнусене, а не поради подвиг на въздържание, нека бъде низвергнат, като осъден от собствената си съвест, защото става причина за съблазън и на други.

Ако някой епископ, презвитер или дякон в празнични дни не вкусва месо и вино поради гнусене, а не поради подвиг на въз­държание, нека бъде низвергнат, като осъден от собствената си съвест, и като такъв, който става причина за съблазън на мнозина.

«Осъден от собствената си съвест» и «ставащ причина за съблазън на мнозина» са две равнопоставени обстоятелствени пояснения, свързани със съюза «и» – така е и в гръцкия, и в славянския текст. Отделянето на второто обстоятелствено пояснение чрез «защото» го поставя в подчинено положение на първото обстоятелствено пояснение, при което смисълът се променя и може да се разбира, че ставането за съблазън е причина за осъждането от собствената съвест, но не и за низвержението. Освен това е коректно πολλοῖς / мнóгимъ да се преведе с «мнозина», а не с «други».

Ап. 54

Клирик, който бъде забелязан, че яде в кръчма, да бъде отлъчен, освен когато, като пътник, бъде принуден да отпочива в гостилница.

Ако някой от клира бъде забелязан, че яде в кръчма, да бъде от­лъ­чен, освен случая, когато на път по необходимост отпочива в гостин­ница.

«Πανδοχεῖων / гостѝнница» е неправилно да се преведе с «гостилница» (за която на старогръцки се използва същата дума – καπηλεῖον – която се употребява и за «кръчма», виж напр. тук[11]). Виж и тълкованието на това правило, особено това на еп. Никодим.

Ап. 63

Епископ, презвитер или дякон, или пък въобще някой от свещения чин, който яде удушено, звероядено или мърцина, да бъде низвергнат, понеже законът е забранил това (Бит. 9:4); а ако мирянин извърши това, нека бъде отлъчен.

Ако някой епископ, презвитер или дякон, или  въобще някой от све­ще­ния чин, яде месо в кръвта на душата му, или звероядено, или мърцина, да бъде низ­вергнат. Защото законът е забранил това (Бит. 9:4; Деян. 15:29). А ако това извърши мирянин, нека бъде отлъчен.

Удушеното е частен случай на месо с кръв (κρέα ἐν αἵματι ψυχῆς αὐτοῦ / мѧсо въ кровѝ душѝ егѡ). Към тази категория може да се отнесе и т. нар. кървавица. Правилно е да се преведе на български така, както е – «месо в кръвта на душата му». За да не излезе, че удушено не може да се яде, а кървавица например може.

Ап. 67

Ако някой изнасили несгодена девица, да бъде отлъчен от църковно общение и в никой случай да не му се позволява да взима друга, а е длъжен да вземе оная, която е избрал, та макар тя да е и сиромахкиня.

Ако някой изнасили и има (за съжителка) несгодена девица, да бъде отлъчен от цър­ковно общение. И да не му се позволява да вземе друга, но е длъжен да задържи тази, която е избрал, макар тя и да е бедна.

Тук очевидно става въпрос не просто за изнасилване като престъпление (което може да извърши и женен мъж), а за неженен мъж, който е харесал несгодена девица и е преспал с нея (против волята ѝ), като да му е жена. Затова и текстът на правилото е «βιασάμενος ἔχοι» / «насѝловавъ имѣетъ», и би трябвало да се преведе «изнасили и има».

Ап. 73

Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд, или завеса, понеже това е беззаконно; а който бъде забелязан в това, нека бъде наказан с отлъчване.

Златен или сребърен съд, който е осветен, или завеса, никой вече да не присвои за своя употреба, защото е беззаконно; ако пък някой бъде забелязан в това, нека бъде наказан с отлъчване.

Пояснението «който е осветен» (ἁγιασθέν / ѡсвѧщéнный) е важно. Иначе ще излезе, че не може да се ползват за лична употреба и неосветени за свещена употреба златни или сребърни съдове или завеси.

Ап. 76

Не подобава на епископ от угода към брат или син да поставя в епископско достойнство когото пожелае, понеже не е право да се създават наследници на епископството и Божията собственост да се дава в дар на човешкото пристрастие, защото Божията църква не трябва да се поставя под властта на наследници; а ако някой направи това, поставянето да е недействително и сам той да бъде наказан с отлъчване.

Не подобава на епископ от угода към брат или син, или друг сродник да поставя в епископско достойнство когото поиска. Понеже не е право да се създават наследници на епископството, и Божията собственост да се дава в дар на човешкото пристрастие. Защото не бива Божията Църква да се поставя под властта на наследници. Ако пък някой на­прави това, поставянето да бъде недействително, а самият той да бъде наказан с отлъчване.

«Или друг сродник» (ἢ ἑτέρῳ συγ­γενεῖ / илѝ инóму срóднику) указва, че наследството не се ограничава само с брат или син.

Ап. 78

Глух и сляп не бива да става епископ не за това, че е бил осквернен, а за да няма пречка в извършване на църковните работи.

Глух и сляп да не бъде епископ – не защото като че ли е осквернен, но за да няма пречки в църковните дела.

Написаното в този вид «не за това, че е бил осквернен» може да се разбира в смисъл, че човекът е бил осквернен от глухотата и слепотата, което в действителност не е така. Затова считаме, че е правилно «не áки бы ѡсквернéнъ былъ» да се преведе с «не защото като че ли е бил осквернен».

I, 10

Ако някои отпаднали са били ръкоположени в свещенство по незнание или и със знанието на тия, които са ги ръкоположили, това не отслабва силата на църковното правило, понеже такива, след като се узнае истината, се низвергват от свещен чин.

Ако някои от отпадналите са произведени в клира по незнание или със знание на произвелите ги – това не отслабва силата на църковното правило. Понеже такива, след узнаване, се низвергват от свещен чин.

Това правило е във връзка с Ап. 62, и се отнася за всички, числящи се към клира (Виж тълкованията на Валсамон и на еп. Никодим). Затова е казано «προεχειρίσθησαν / произведены въ клѝръ», което би трябвало да се преведе «произведени в клира».

I, 12

……. Ония, които със страх, сълзи, търпение или с благотворителност показват, че действително, а не само външно, са се обърнали (към вярата), такива, като изпълнят определеното време за слушане, могат да бъдат приети в молитвено общение, а епископът може дори и още по-снизходително да постъпи с тях. Онези пък, които равнодушно са понесли грехопадението си и само едно външно влизане в църква считат достатъчно за изправлението си, такива да издържат изцяло определено време за покаяние.

……. тези, които със страх, сълзи, търпение и благо­тво­рителност показват обръщането си [ἐπιστροφὴν] (от греха) на дело, а не на външност – те, след изпълване на определеното време за слушане, ще бъде прилично да се приемат в общението на мо­лит­вите. Дори е позволено на епископа да устрои за тях и нещо по-човеко­любиво. А които равнодушно са понесли своето грехо­па­де­ние и външното влизане в църква са счели за себе си достатъчно за обръщането си [ἐπιστροφήν]– те нека изцяло да изпълнят времето за покаяние.

Понеже тук се противопоставят грехопадението и обръщането от него, то за обръщането е по-коректно да се поясни, че е от греха, а не просто към вярата. Иначе казано, под «обръщане» [ἐπιστροφὴν] се има предвид покаянието за греха на отричането от Христа.

I, 15

Поради многото смущения и безредия е определено съвършено да се унищожи обичаят, съществуващ в някои места, въпреки апостолските правила, нито епископ, нито презвитер, нито дякон да не преминава от един град в друг. Ако някой и след това определение на светия велик събор предприеме нещо подобно или допусне да се направи с него такова нещо, тогава разпореждането да бъде съвършено недействително и виновният да се върне в църквата, за която е ръкоположен като епископ, презвитер или дякон.

По причина на многото смущения и ставащи безредия е намерено за добре съвършено да се прекрати обичаят, съществуващ в някои места, въпреки апостолските правила – и да не преминава от един град в друг нито епископ, нито презвитер, нито дякон. Ако пък някой, след това определение на светия и велик събор, предприеме нещо такова или допусне да се направи с него такова нещо – разпореждането нека бъде съвършено недействително и преминалият да бъде върнат в църквата, за която е ръкоположен като епископ, презвитер или дякон.

По-точно е «да бýдетъ возвращéнъ» да се преведе с «да бъде върнат», което предполага принуда, за разлика от «да се върне». А че в тези случаи действително е приложима принуда, виж в тълкованието на Слав. Кормчая на това правило, както и в следващото правило I, 16, което е във връзка с това.

III, 1

Понеже и ония, които не са присъствали на Светия събор и са останали на мястото си или в града си, по някаква причина, било църковна или телесна, не трябва да остават в незнание за всичко онова, каквото той е постановил, съобщаваме на светиня ви и на любовта ви, че ако някой областен митрополит, като се отстрани от светия вселенски събор, се присъедини или занапред ще се присъедини към събрание на отстъпили, или приеме, или ще приеме Целестиевото учение, такъв по никой начин не може нищо да предприема против епископа на своята област, защото съборът отсега го е отстранил от всяко църковно общение и го е лишил от всяка власт. На същите областни епископи и околни митрополити, които православно мислят, предстои да го низвергнат окончателно от епископски сан.

Понеже трябваше и неприсъствалите на светия събор, и оста­ва­лите в своето място или град по някоя причина – или църковна, или телесна, – да не останат в незнание за това, което е по­ста­но­вено на него – то известяваме на вашата светиня и любов, че ако някой областен митрополит, като е отстъпил от светия и все­лен­ски събор, се е присъединил към отстъпническото сборище, или след това ще се присъедини, или е приел целестиевото учение, или ще го приеме – такъв против епископите на своята област съвсем не може да прави нещо, защото отсега чрез събора вече е от­хвърлен от всякакво църковно общение и е недействителен. Но още ще подлежи и на разглеждане от самите тези епископи на областта и от околните митрополити, мислещи православно, за окончателното му низвергване от епископски сан.

В това правило става въпрос не изобщо за събрание на отстъпили, а конкретно за групата поддръжници на Несторий, начело с Йоан Антиохийски (виж тълкованието на еп. Никодим). Затова правилно е словосъчетанието да се членува.

Същото важи и за следващото 2-ро правило на III Вс. събор.

После, ако областният митрополит отстъпи, той не може да направи нищо не против един епископ на своята област, а против всички епископи на областта си. Затова и тяхното упоменаване трябва да е в множествено число.

IV, 23

Светият събор се научава, че някои клирици и монашестващи, без да са натоварвани от епископа си, а някои, дори и отлъчени от него, идват в царствения град Цариград и дълго живеят в него, като произвеждат смущения и нарушават църковния ред, и дори разстройват домовете на някои. За това Светият събор определи: на такива, преди всичко да се напомни чрез едикта на светата Цариградска църква да се отстранят от царствения град. Ако безсрамно продължават същите неща, да се отстраняват оттам и въпреки волята им чрез същия едикт да се връщат по местата им.

Дойде до слуха на светия събор, че някои от клира и мона­ше­ства­щи, без да имат никакви поръчения от своя епископ, а други – дори след като са били отлъчени от него от църковно общение, идват в царстващия град Константинопол и дълго живеят в него, създавайки смутове и нарушавайки църковния ред, и даже раз­строй­ват домовете на някои. Затова светият събор определи: пър­во, чрез екдика на светейшата Константинополска Църква да им се напомня да се отстранят от царстващия град. А ако те без­срам­но продължат да вършат същите дела, то да бъдат отстранени от него и против волята им, чрез посредството на същия този екдик, и да бъдат връщани по своите места.

«Едикт» (нормативен акт в римското право) е погрешно употребено. Правилното е да се употреби «екдик» (църковен адвокат).

IV, 30

Понеже богоговейните еги­пет­ски епископи…

Понеже благоговейните еги­пет­ски епископи…

Правилното е «благо­го­вей­ни­те».

 

Съзнавайки, че и настоящото издание е възможно да има някакви недостатъци, тъй като е твърде обемен труд, и при един такъв обем от книжовен материал е почти неизбежно да се допуснат грешки, молим читателите за снизходителност и бихме приели всички добронамерени и градивни забележки.

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Това е литературното изписване на думата в съвременния език. Виж напр. https://slovored.com/search/pravopisen-rechnik/монастир, или: https://rechnik.chitanka.info/w/манастир.

[2] Тълкованията на Зонара, Аристин, Валсамон и Слав. Кормчая на руски език може да се намерят тук: https://azbyka.ru/otechnik/pravila/pravila-i-sobory-pravoslavnoj-cerkvi-soderzhanie/.

Тълкованията на еп. Никодим са тук: https://azbyka.ru/otechnik/Nikodim_Milash/.

[3] http://www.orthlib.ru/hiptexts/ и: https://ru.wikipedia.org/wiki/Книга_правил

[4] Виж напр. https://www.blagogon.ru/news/438/

[5] Виж напр. https://vk.com/wall-74705022_59186.

[6] Виж https://ru.wiktionary.org/wiki/καθολικός.

[7] Както споменахме по-горе: IV, 28, Никод.: стр. 655, ред 2↑; стр. 656, ред 11↑ от изданието на Правилата с тълкованията от 1912 г.

[8] Виж напр. „Критският събор: свят и велик събор? – отзиви и коментари по съвест и истина“, стр. 15.

[9] Както споменахме по-горе: IV, 28, Никод.: стр. 655, ред 2↑; стр. 656, ред 11↑ от изданието на Правилата с тълкованията от 1912 г.

[10] В защиту Веры православной. Почаевская лавра, 2005, стр. 25.

[11] Древнегреческо-русский словарь. Составил И. Х. Дворецкий. Том І – А-Λ. Москва, 1958. Стр. 873-874.