От Православния календар за 2021 г.

Повечето от датите в новостилния месецослов нямат нищо общо с „поправения юлиански“ календар от 1923 г.

⁜ ⁜ ⁜

Как Мелетиевият конгрес (1923 г.) решава да се премине от юлиански календар към „новоюлиански“ (или „поправен юлиански“) календар?

Много просто. Като вземе юлианските дати и без преизчисляване ги приеме за „новоюлиански“. Само че това не е коректно преминаване от юлиански към „новоюлиански“ календар, а е само изместване на да­ти­те с 13 дни и нищо повече. Така, общо изместените с 13 дни юлиански дати никак не са съобразени с кален­дар­ния цикъл на „новоюлианския“ календар, и новостил­ният месе­цо­слов става исторически фалшив, понеже тези дати вече нямат общо с празнуваните на тях съ­бития.

Защо?

Григорианският и „новоюлианският“ (или „попра­ве­ният юлиански“) календари се базират на юлианския календар, като коригират изоставането му спрямо тро­пическата година чрез:

1) календарна поправка от определено число дни:

– през 1582 г. е установено григорианската дата да е с 10 дни напред спрямо юлианската;

– през 1923 г. е установено „новоюлианската“ дата да е с 13 дни напред спрямо юлианската;

2) промяна на календарния цикъл чрез ново пра­вило за високосните години:

– при григорианския календар то е: високосна е всяка четвърта година, с изключение на годините, кратни на 100, но не кратни на 400 (получава се 400-годишен цикъл);

– при „новоюлианския“: високосна е вся­ка четвърта година, с изключение на годините, които са кратни на 100, но при деление на 9 остатъкът е различен от 2 или 6; ако годината, кратна на 100, при деление на 9 дава остатък 2 или 6, тя е високосна. (900-годишен цикъл.)

За сравнение: при юлианския календар правилото е много по-просто: високосна е всяка четвърта година. Юлианският календар има 4-годишен цикъл.

⁜ ⁜ ⁜

И така, при григорианския и „новоюлианския“ кален­да­ри има:

1) отместване от юлианския календар с определено число дни; и

2) формула за изчисляване на календарния цикъл. Прилагайки тази формула, отмест­ването от юлианския календар (календарната поправ­ка) се получава различно число дни в различните векове. С нарастването на вековете, това число дни, т. е. календарната поправка, също нараства.

Думата „новоюлиански“ я слагаме в кавички, защото тя е целенасочено подвеждаща и не отговаря на съ­дър­жанието си: „новоюлианският“ календар по дати поч­ти съвпада с григорианския и няма нищо общо с юли­анския. Това много ясно се вижда на тази схема.

Коректното отбелязване по григорианския, съотв. по „новоюлианския“ календар, на събития, датирани по юлианския календар, става като юлиан­ската дата се преизчисли в григорианска (съотв. в „но­во­юлианска“), според века, в който е станало съби­тието.

Да се вземат юлианските дати на събитията и просто да се приеме, че са по григориан­ския/„но­во­юли­ан­ския“ календар, е така нелепо, както например да се измери дължината на даден предмет в инчове и да се приеме, че това са сантиметри; или да се отчете нечия температура в градуси по Целзий и да се приеме, че е пак толкова градуси по Фаренхайт.

Ако някой измерва например всички размери на една къща и започва да мери в инчове, а като я измери до половината, си каже: „Приемам, че тези инчове са сантиметри и продължавам да меря по-нататък в сантиметри“, той просто ще стане за смях, а така направеното измерване ще е фалшиво.

А ако някой вземе църковния месецослов, построен по юлианския календар (стария стил), и каже: „Приемам, че всички досегашни дати по стар стил са по нов стил, а оттук нататък ще смятам датите по новия стил“, резултатът няма да е по-различен – ще се получи един фалшив нов месецослов и нищо повече.

За жалост, тази некоректна манипулация с месецо­сло­ва е направена през 1923 г. на Мелетиевия конгрес, и е по­вторена през 1968 г. в Българската Православна Църк­ва.

В Посланието на Св. Синод от 1968 г. за смяна на календара се казва следното за тази манипулация:

„Цариградският патриарх Мелетий свикал през 1923 година в престолния си град междуправославна ко­ми­сия. Тя заседавала през май и юни и внесла поправки в юлианския календар… Набраното по това време закъс­не­ние на календарната година Комисията компен­си­ра­ла, като прибавила 13 дни, без да се про­ме­нят датите (к.н.) на неподвижните празници. Датите, на които били празнували дотогава, същите останали и след като се прибавили 13-те дни“.

Да, „набраното закъснение“ през ХХ век е 13 дни, но според системата на „новоюлианския“ календар, към който се преминава, в предишните векове „набра­ното закъснение“ е по-малко дни и би следвало то да се компенсира именно с тях, а не с 13-те дни на ХХ век, като че всички събития от месецослова са се случили през ХХ век. Иначе става като с къщата по-горе.